Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 1476

 

гр. Пловдив 30.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Пловдивският окръжен съд Х^-ти граждански състав в открито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Андреева

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Пламен Чакалов

                                                                                                          Бранимир Василев

 

 

при участието на секретаря Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното от съдия Чакалов гр. д. № 1691/18г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е жалба от Р.К.С., ЕГН **********,***, която е трето лице по отношение на изп. д. № 20189090400115 по описа на ЧСИ Христо Стоянкин, с която моли съда да отмени въвода в недвижими имот, извършен на 15.06.2018г. по съображения, изложени в жалбата и писмена защита.

Взискателят – „Фрути ди Маги“ ООД, ЕИК ********* не взема становище.

Длъжникът П.Т. счита жалбата за недопустима, евентуално за неоснователна, а А.Ф. не взема становище.

Възизваемата страна „Биокорнер“ЕООД не взема становище.

Съдебният изпълнител представя мотиви, в които обосновава становище, че жалбата е неоснователна.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

В жалбата си Р. К. С. твърди, че е собственик на 1/100 ид. ч. от 1/40 ид. ч. от процесния имот, а владението е придобила върху тази идеална част на 04.08.2016г., т.е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, по което е издаден изпълнителни лист, въз основа на който е образувано изп. д. № 115/18г. по описа на ЧСИ Хр. Стоянкин. Следователно твърди се да а налице хипотеза по чл. 435, ал.5,изр. първо от ГПК, поради което жалбата е допустима и следва се разгледа по същество.

От представения препис от нотариален акт № 86, т. 69, дело № 12654 от 28.07.16г. по описа на Службата по вписванията гр. Пловдив се установява, че Р.С. е дарена с 1/100 ид. ч. от 1/40 ид. ч. от ПИ с идентификатор 56784.519.842 в гр. Пловдив, с административен адрес, ***.  Жалбоподателката твърди, че имотът, предмет на обжалвания въвод е отдаден под наем от собствениците му на наемателя „Биокорнер“ ЕООД с договор за наем, сключен на 01.11.2015г. за срок от пет години. Р. С. счита, че упражнява владение върху собствените ú идеални части, като е сключила споразумение с наемателя на 04.08.2016г. От представения препис от посоченото споразумение се установява, че С. е встъпила в правата на Х.К.Я., които има като наемодател по договора за наем от 01.11.15г. Подобна договореност между наемателя и трето за наемното отношение лице за встъпване в правата на един от наемодателите не може да породи правни последици в патримониума на този наемодател, защото той не е изразил воля за това, което е в съгласие с нормата на чл. 21, ал.1 от ЗЗД. Отделно от това, самият договор за наем не е подписан от Х.К.Я., което означава, че той не е наемодател и затова не може да се встъпи в негови права в това му качество.

Едва в писмената защита на жалбоподателката се допълва, че договорът за наем не е необходимо да е в писмена форма, за да е валидно сключен и затова Х.Я. има качеството на наемодател и може да се встъпи в неговите права в посоченото качество.

Дори и да се допусне, че може с писмената защита да се излагат нови доводи в подкрепа на жалбата, то следва да се посочи, че по делото няма доказателства да е сключен устен договор за наем със съответните реквизити – страни, срок, обект и наемна цена.

Всичко изложено дотук обосновава извода, че жалбата е неоснователна и ще се остави без уважение.

Воден от горното съдът

 Р    Е    Ш    И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата подадена от Р.К.С., ЕГН **********,*** против въвода в недвижими имот, извършен на 15.06.2018г. по изп. № 20189090400115 по описа на ЧСИ Христо Стоянкин.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                               Членове:1.  

 

 

                                                                                  2.