№ 10
/ 06.01.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Ивелина Въжарска
Прокурор:
Цвета Пазаитова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №950 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от
Директор Дирекция Инспекция по труда Хасково против Решение №120/21.07.2022г.
по анд №203/2022г. на РС Димитровград. Твърди се, че при постановяване на
решението съдът допуснал нарушение на закона, като същият бил приложен
неправилно. По отношение на фактическата страна, делото било безспорно
изяснено. В съдебно заседание по безспорен начин, с оглед на събраните по
делото доказателства и показанията на свидетелите, се установило извършване от
страна на дружеството като работодател на нарушението, визирано в разпоредбата
на чл.152 от Кодекса на труда – нарушено било правото на 12 часа непрекъсната
междудневна почивка на работещата като продавач-консултант Г. С. в проверения
от контролните органи обект при последователно редуване на смените: на
01.02.2022г., 2 смяна /от 13:00 ч. до 20:00 ч./, а на следващия ден –
02.02.2022г. – 1 смяна /07:30ч. до 13:00 ч./. Твърди се, че като основание за
изменянето на размера на наложената санкция и преквалифициране на нарушението
по чл.415в, ал.1 от КТ в решението било посочено, че изискването на чл.152 от КТ било нарушено с 30 минути, а освен това на 16.02.2022г. работодателят издал
Заповед №16, с която утвърдил нов правилник за вътрешния трудов ред, а и
нарушението било отстранено в рамките на дни след констатирането му. Тези
изводи на съда били не само неправилни, но и незаконосъобразни. Сочи се, че
трудовото ни законодателство изрично уреждало, че междудневната почивка на
работещите била 12 часа, като това дали същата била нарушена с 15, 30 минути или
друг интервал от време, било без правно значение. На следващо място, цитираната
в решението Заповед №16/16.02.2022г. била оспорена като документ, изготвен
впоследствие във връзка с обжалването на НП. Още повече, че същата тази заповед
била предявена на актосъставителя, която заявила, че никога не я е виждала и не
ѝ е била представена до момента на съставяне и връчване на акта на
31.03.2022г. Наред с това, неправилно съдът приел, че нарушението било
отстранено. В наказателното постановление административнонаказващият орган
подробно се мотивирал, че същото не представлява маловажен случай и няма
основание за приложение на чл.28 от ЗАНН и на чл.415в ал.1 от КТ, тъй като
лицето С. предоставила работната си сила през посочения период, но без да му е
осигурено правото да ползва непрекъсната междудневна почивка с продължителност
не по-малко от 12 часа, чието основно предназначение било възстановяването на
работника от осъществяваната трудова дейност и подготовката му за работа през
следващата работна смяна. В този смисъл за Г. С. настъпили вредни последици.
Нарушението не можело да бъде отстранено, тъй като същото към момента на
установяването му било довършено. В тази връзка процесното нарушение било
правилно квалифицирано от административнонаказващия по чл.414, ал.1 от КТ и на работодателя
била наложена имуществена санкция в минимален размер - 1500 лева. Счита се, че
решението на Районен съд Димитровград било неправилно и незаконосъобразно,
налице било взираното в чл.348, ал.1, т.1 от НПК основание, поради което се иска
да бъде отменено и след като се реши делото по същество, то да се потвърди от
касационната инстанция обжалваното наказателно постановление, като се
претендират и направените по делото разноски.
Ответната
страна – ЕООД МАВ – Д., оспорва касационната жалба и иска да бъде оставено в
сила решението на Районен съд Димитровград, като се претендират направените
разноски.
Окръжна
прокуратура Хасково счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в
сила.
Хасковски административен
съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1
от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество
касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното
решение Районен съд Димитровград е изменил Наказателно постановление
№26-2200074 от 21.04.2022г. на Директор на Дирекция Инспекция по труда Хасково,
с което на ЕООД МАВ - Д., в качеството му на работодател и на основание чл.416,
ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда е определена имуществена
санкция в размер на 1500,00 лева за административно нарушение на чл.152 от
Кодекса на труда, като на основание чл.415в, ал.1 от КТ е определил административно
наказание имуществена санкция в размер на 100,00 лева, както и приел
реципрочност относно направените от страните в процеса разноски. За да постанови
обжалваното решение, съдът е посочил, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
производството по налагане на административното наказание. Приел е, че от
събраните по делото доказателства се установило, че на посочените в акта и
наказателното постановление място и дата от ЕООД МАВ-Д., е допуснато нарушение
на чл.152 от КТ, като в момента на проверката и впоследствие – при проверката
по документи, е установено, че Г. С. – продавач-консултант, на 01.02.2022г. е
работила втора смяна – до 20:00 часа, а на 02.02.2022г. е започнала работа в
07:30 часа, като така е било нарушено правото ѝ на 12 часа непрекъсната
междудневна почивка. Това задължение произтичало от разпоредбата на чл.152 от КТ. Контролните органи констатирали тези обстоятелства, след като им бил
представен поименен график за работа в описания търговски обект. Съдът е
посочил, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установявало, че жалбоподателят, в качеството му на работодател, не е изпълнил
задължението си за спазване на 12-часова непрекъсната междудневна почивка на
продавач-консултанта Г. С. и това изискване било нарушено с 30 минути. На
16.02.2022г. работодателят издал заповед №16, с която утвърдил нов правилник за
вътрешния трудов ред, като чл.20 изрично регламентирал разпределението на
работното време и почивките в дружеството. Изрично описал, че тази промяна била
във връзка с извършена на 02.02.2022г. проверка от органите на Д ИТ. С оглед и
на останалите събрани и приети като писмени доказателства по делото, ведно с
показанията на разпитаните свидетели, се установило, че дружеството не е
редовен нарушител, като контролните органи не заявявали да е имало констатирани
други нарушения. Всички тези обстоятелства, преценени в тяхната цялост, водели
до извода, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на
чл.415в, ал.1 от КТ, предвид и обстоятелството, че от нарушението не са
настъпили вредни последици за работниците в обекта, не били налице данни за
извършвани други такива нарушения. Освен това, нарушението било отстранено в
рамките на дни след констатирането му, в максимално кратък срок, съобразен с
възможностите за отстраняването му.
Така постановеното решение е правилно.
При служебно извършена проверка съдът
констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на дружеството – работодател, не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството и до отмяна на издаденото наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл.152 от КТ работникът или
служителят има право на непрекъсната междудневна
почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа, а на основание чл.414, ал.1 от КТ работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15
000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с
глоба в размер от 1000 до 10 000 лева. Процесното нарушение се изразява в
бездействие на работодателя да осигури непрекъсната междудневна
почивка, която не може да бъде по-малка от 12 часа, като неосигурената междудневна почивка е в за работните дни
от 01.02.2022г. и 02.02.2022г. и така установените факти и обстоятелства не са
спорни между страните по делото и правилно са били възприети от въззивната
инстанция. В случая да се касае за обективна, безвиновна отговорност на
юридическо лице, което е длъжно да спазва изискванията на чл.152 от КТ за междудневна почивка на работниците му, а безспорно
с предвидения график за февруари те са били нарушени за процесния период
01.02.-02.02.2022г. по отношение на работника С.. Съгласно разпоредбата на чл.83 от ЗАНН, в предвидените от
закона случаи на юридическите лица се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност.
Такова неизпълнение е констатирано в случая, като в компетенциите на АНО е да
прецени коя отговорност да ангажира – на дружеството или на виновното
длъжностно лице. Настоящият съдебен състав счита, че правилно въззивната
инстанция е достигнала до извода, че налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, но не само поради изложените от РС
Димитровград съображения. Действително е безспорно, че на за 01-02.02.2022г.
предвидената по график междудневна почивка за работника С. е не 12,00 часа, а
11,30 часа, но следва да бъдат отчетени и обстоятелствата относно ползван
отпуск на 01.02.2022г. от С.. За последното пред РС Димитровград са представени
доказателства – молба за отпуск от 31.01.2022г., която е с резолюция за
разрешаване, както и е издадена Заповед №35 от 01.02.2022г. с предвидено лице,
което да замества С., допълнително представен график за м.февруари, от който се
установява разрешения отпуск и заместването, платежна ведомост за февруари на С.
и фиш. Тези доказателства, разгледани и обсъдени ведно и със Заповед
№16/16.02.2022г. и новия Правилник за вътрешен трудов ред определят случая като
маловажен, тъй като при ползвания отпуск, разрешен след като вече работодателят
е осъществил нарушението за процесния период, за работника С. не са произтекли
вредни последици, а установеното като нарушение е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, като е променен графикът и ПВТР.
Графикът за разпределение на работното време е документ, с който се
установява разпределението на работното време, а представените писмени
доказателства, установяващи ползването на отпуск, са последващи, както
последващи са и допълнително представения график след разрешения отпуск, както
и Правилника, с който работното време се разпределя по друг начин от посочения
в графика за месец февруари 2022г., поради което нарушението е доказано по
безспорен начин. Процесното нарушение е такова на простото извършване, но конкретните
общественоопасни последици разкриват
степен на обществена опасност на деянието, различна от типичната за
общия случай на нарушение и в конкретния случай приложението на чл.415в, ал.1
от КТ и изменението на наказанието са правилно извършени от въззивната
инстанция.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
решението, с което Районен съд Димитровград е изменил наказателното
постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на материалния и
процесуалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Поради
крайния извод за неоснователност на жалбата на ответника по касационната жалба
следва да бъдат присъдени разноски – 300,00 адв.възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №120/21.07.2022г. по
анд №203/2022г. на РС Димитровград, с което е изменено
Наказателно постановление №26-2200074 от 21.04.2022г. на Директор на Дирекция
Инспекция по труда Хасково, с което на ЕООД МАВ - Д., в качеството му на
работодател и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на
труда е определена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева за
административно нарушение на чл.152 от Кодекса на труда, като на основание
чл.415в, ал.1 от КТ е определено административно наказание имуществена санкция
в размер на 100,00 лева.
ОСЪЖДА Дирекция
Инспекция по труда Хасково да заплати на ЕООД МАВ – Д., ЕИК ********,
направените пред касационната инстанция разноски за адв.възнаграждение от
300,00 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.