Р E Ш Е Н И Е
№ ………..
гр.Плевен, ………… 2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Анна Баракова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 772 описа на Административен съд -
Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 351
от 16.07.2021 г., постановено по анд № 20214430200965/2021 г., Районен съд – Плевен
е изменил Електронен фиш на ОД на МВР – Плевен за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който
на В.Н.М. ***, на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 1400 лева за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП, за това, че на 24.12.2020 г. в 14,04 ч. извън населено
място – Път І-3 Бяла-Ботевград км.108+675, посока на движение към град Плевен,
при разрешена стойност на скоростта 90 км/час е установена стойност на скоростта
152 км/час – превишена стойност на скоростта 62 км/час, като е преквалифицирал
нарушението по чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП и намалил размера на наложената глоба от
1400 лв. на 700 лева.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от В.Н.М., чрез адвокат В.Т.
от САК, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че с цитираното
решение съдът е преквалифицирал нарушението по чл. 182, ад. 2, т. 6 от ЗДвП,
като е намалил размера на наложената глоба от 1400 лв. на 700 лв. Счита, че процесният
електронен фиш за налагане на глоба е незаконосъобразен, тъй като е издаден при
допускане на процесуални нарушения в процедурата по съставянето му, което
съществено ограничава правото на защита. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.
189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, който
електронен фиш съдържа реквизитите, разписани в чл.189, ал.4 от ЗДП. Твърди, че
в електронния фиш е посочено, че нарушението е заснето с автоматизирано
техническо средство № 11743cd, като не е посочен изрично видът на техническото
средство, а именно дали е мобилно или стационарно монтирано, а това уточнение е
от съществена важност за процеса, тъй като процедурата по издаване на
електронен фиш е значително по-облекчена от тази, установена по ЗАНН, затова и
законово прецизно и изчерпателно са определени условията, при които се издава
електронен фиш. Навежда доводи, че за да се стигне до издаване, респ. наказване
на нарушителя чрез електронен фиш, установяването и заснемането на
административното нарушение следва да е било извършено при кумулативно наличие
на 3 /три/ задължителни законово определени предпоставки, а именно: 1.
установяването и заснемането на административното нарушение следва да бъде със
стационарно техническо средство; 2. при отсъствие на контролни органи;3. при
отсъствие на нарушител, поради което се налага извод, че заснемащото устройство
трябва да е стационарно монтирано. Счита, че ако на инкриминираната дата и
място, а именно на 24.12.2020 г. на път Път 1-3 Бяла-Ботевград км. 108+675 с
посока на движение към град Плевен, е присъствал екип на органите на
Министерството на вътрешните работи, то втората кумулативно необходима
предпоставка, визирана в закона и по-специално в чл. 189, ал.4 от ЗДвП,
позволяваща издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган, не е
осъществена. Твърди, че при наличието на мобилна радарна система вместо
стационарна техническа система за установяване на конкретното административно
нарушение и при наличието на контролни органи на мястото на реализиране на
нарушението, в следствие на което е издаден електронен фиш, а не наказателно
постановление, не следва да се ангажира административна отговорност на
доверителя му, поради извършени съществени процесуални нарушения, в който
смисъл е и съдебната практика и само на това основание процесният електронен
фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Счита, че новопредвиденият от
законодателя облекчен ред за ангажиране на административно-наказателна
отговорност по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е във връзка с изпълнението на
задължението на контролните органи да контролират спазването на правилата за
движение по пътищата в обхвата на средствата за видеонаблюдение, като обозначат
тези места с поставяне на пътни знаци и техника за видеонаблюдение, в който случай
не се съставя акт от длъжностното лице, но с този случай пък е необходимо да
бъде поставен пътен знак, обозначаващ, че контролът за спазването на правилата
за движение се осъществява с техническо средство за видеонаблюдение и контролът
може да се осъществи само в неговия обхват. Обратното, когато контролът се
осъществява по общия ред, не е необходимо такова означение, възможно е ръчно
настройване на техниката и няма ограничение на обхвата на контрола, освен ако
той е свързан с определен териториален обхват, свързан с упражняването на
длъжността. Твърди, че в посочения пътен участък, където се твърди, че М. е
извършил нарушението, не е налице пътен знак, който да посочва, че се
осъществява контрол за спазване на движението по пътищата, осъществяван със
стационарно техническо средство за видео наблюдение, а в случай, че става дума
за установяване на нарушението със стационарно техническо средство, липсата на
такъв знак се явява съществено нарушение на процедурата по извършване на
контрол със стационарни технически средства, която е законово установена. Счита
още, че ако нарушението е било установено с мобилна радарна система, административно-наказващият орган следва да
докаже мястото, на което се е намирал патрулният екип, респ. бил ли е той в
обхвата на действие на посочения пътен знак. Счита, че спазването на законово
определения ред, по който следва да бъде ангажирана административно-наказателна
отговорност на нарушителя, е от особена важност за спазването на законността,
тъй като когато тя е ангажирана чрез електронен фиш се допуска по силата на
законоустановената презумпция, че това е собственикът на МПС, което е
изключение от общия принцип в правото, че отговорността е лична и е залегнала в
посочените цели на наказанието да се предупреди и превъзпита нарушителят
съгласно чл. 12 от ЗАНН. Различни са способът и средствата за защита на санкционираното
лице, поради което от съществено значение е и спазването на материалноправните
предпоставки, при наличието на които законът допуска облекчената процедура по
чл. 189, ал.4 и сл. от ЗДвП за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на едно лице. С оглед на изложеното счита, че за да намери
приложение административно-наказателната процедура по издаване на електронен
фиш, то нарушението следва да е заснето и по този начин установено със
стационарно техническо средство за видеоконтрол в рамките на неговия обхват,
означен със съответните знаци, а в конкретния случай такъв знак не е поставен и
контролът не се извършва със стационарно техническо средство.
При съобразяване на законовите и подзаконовите изисквания, тежест
на доказване, лежаща върху административнонаказващия орган, е, че действително
използваното средство е от одобрен тип, както и че е преминало първоначална или
последваща метрологична проверка. Претендира да бъде извършена служебна
проверка от съда за наличието на съставен протокол по смисъла на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, който е задължителен за мобилните устройства и
системи, както и снимка, която да обоснове наличието на измерващата система в
процесното време и място.Сочи, че изискването за съставяне на този протокол не
е самоцелно. Същият служи като доказателство за мястото на контрол, времето на
контрол и режима на измерване на АТСС, както и за спазване на изискването на
чл. 6, ал.1 от от същата Наредба, че АТСС е използвано, съгласно инструкцията
на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип. При
липса на доказателства за тези обстоятелства липсва сигурност относно верността
на измерването, а административнонаказателната отговорност не може да почива на
предположения. Нещо повече годността на средството за измерване, за което се
отнасят представените по делото доказателства, в това число,че е преминало
метрологична проверка и че е от одобрен тип, не може категорично да обоснове
извод, че именно същото е установило нарушението, при констатираните от съда
пропуски по процедурата за това. Твърди още, че отразеното в електронния фиш за налагане на
глоба серия К № 4302711 за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство не отговаря на обективната действителност. МПС не е управлявано със
сочената скорост.
В заключение моли
съда да отмени решението и електронния фиш.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Депозирана е молба чрез упълномощения адвокат Т., който претендира
постановяване на решение, с което да се отмени оспореното решение и ЕФ.
В съдебно заседание ответникът ОД на МВР – Плевен не
изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на
М. е съставен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4302711 за това, че на
24.12.2021 г. в 14:04 часа извън населено място, път I-3 Бяла Ботевград, км.
108+675 с посока на движение към гр.Плевен е управлявал със скорост над
разрешената. Нарушението е повторно с ел.фиш К/3617473. Нарушението е установено
с АТСС СПУКС ARH CAM S1 11743 и отчетен толеранс на измерената скорост от минус
3 % с МПС „БМВ 116Д“ вид лек автомобил, рег. № *** е извършил нарушение за
скорост, установено и заснето с АТСС 11742cd. Разрешената стойност на скоростта
е 90 км/ч., установената стойност на скоростта е 152 км/ч., превишаването на
разрешената скорост е 62 км/ч. Гореописаната фактическа обстановка съдът
установил от приобщените по делото писмени доказателства.
Съдът изложил съображения, че в конкретния случай
административното наказание на М. е наложено с електронен фиш, а не с
наказателно постановление, като по принцип такава възможност е предвидена в
ЗДвП. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм.,
бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017
г.) изисква при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, да се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Съдът счел, че
смисълът на разпоредбата се изразява в следното: когато е налице нарушение –
установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш – в
отсъствие на контролен орган и нарушител. В случая, процесният електронен фиш е
издаден в съответствие с установените от закона изисквания за форма, тъй като
съдържа всички задължителни реквизити. Съдът приел, че по делото не са ангажирани
доказателства М. писмено да е декларирал, че установеното на 24.12.2020г.
движение на собствения му автомобил с превишена скорост в нарушение на
правилата по ЗДвП е направено при управление на автомобила от друго лице, каквато възможност е предвидена с разпоредбата
на чл.189, ал.5 от закона, поради което направил извод, че въведената от закона
презумпция, че при неподаване на писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от
собственика, то именно собственикът на МПС-то се смята за извършител на
нарушението, санкционирано с електронния
фиш, се явява необорена, доколкото в производството не се ангажират
доказателства в тази насока. Съдът приел за безспорно, че в качеството си на собственик
на МПС „„БМВ 116Д“ с рег.№ СА ***, М. е наказателно отговорно лице по смисъла
на чл.188, ал.1 от ЗДвП, което установил от приложената по делото Справка АИС
„Регистрация МПС“ относно собственост на МПС. Скоростта на движение на
автомобила е установена с помощта на “средство за измерване” по смисъла на §1,
т. 27 от ДР на субсидиарно приложимия Закон за измерванията, каквото средство
представлява преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. №11743. Според
приобщеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
процесното средство за измерване е годно за експлоатация до 7.09.2027 год. и
съответно към датата на установяване на процесното нарушение - 24.12.2020г.
резултатите от направеното с посоченото средство за измерване се явяват
необорени. Единственото изискване, за да се издаде електронен фиш, е
нарушението да е установено и заснето с АТСС. Легалната дефиниция на АТСС се
съдържа в §6, т.65. от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) "Автоматизирани
технически средства и системи" това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени
към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес. От приложените по делото доказателства съдът установил, че
превишението на скоростта на управляваното от М. МПС „„БМВ 116Д“ с рег.№ СА7152ХК
е установено с преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, което съставлява
стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.
Това стационарно преносимо автоматизирано
техническо средство съставлява одобрен тип средство за измерване и е
годно за експлоатация. Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП за
обозначаване местата за контрол по спазването на правилата за движение от
всички участници в движението, чрез поставяне на пътни знаци на участъка от
пътя, на който се осъществява контрол по спазване на правилата за движение,
чрез автоматизирани технически средства или системи, с изменението на Закона с
ДВ, бр.54/2017г. е отпаднал, тоест преди датата на констатираното нарушение. На
основание чл.165, ал.3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение
по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ бр.36 от
19.05.2015г., изм. и доп. бр.6 от 16.01.2018г., в сила от 16.01.2018г., с която
се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за
движение по пътищата. Съгласно чл. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по
пътищата, стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид
на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение, като чл. 3 предвижда, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. В
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., изм. и доп. ДВ.бр.6 от 16.01.2018г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на
вътрешните работи са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на работа,
който не изисква обслужване от контролния орган, единствено включване и
изключването на мобилното АТСС. От приложените по делото писмени доказателства
съдът установил, че АТСС е правилно експлоатирана, поради което и
производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя чрез издаването на електронен фиш, е протекло при спазване на
установените процесуални правила. С оглед на това приел, че електронният фиш за
налагане на административно наказание за допуснато нарушение на правилата по
ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето и с
мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие, че са
изпълнение изискванията на Наредба № 8121з532/12.05.2015г., изм. и доп. ДВ.бр.6
от 16.01.2018г. Съдът счел, че електронният фиш съдържа всички изискуеми
от нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
реквизити. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно
превозно средство от категория „Б“ за населеното място е 50 км/ч., извън
населено място – 90 км/ч., а по автомагистрала – 140 км/ч., а по скоростен път
120 км/ч, а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Съдът
приел, че скоростта, с която се е движил автомобилът към момента на заснемането
му е била 152 км/ч при разрешена такава извън населено място от 90 км/ч. Според
обстоятелствата, изложени в ЕФ, нарушението е извършено при условията на
повторност. Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 182, ал.4 от ЗДвП,
който предвижда, че когато нарушението по ал.1, т.1-5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 – предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право де се управлява моторно превозно
средство за срок от три месеца. Въззивният съд изложил мотиви, че в обжалвания
електронен фиш не е посочено конкретно по коя от изброените хипотези е
извършено повторно нарушението, за да може жалбоподателят да узнае в какво се
обвинява, респ. за какво точно е санкциониран. Съдът приел, че нарушените
законови разпоредби следва да бъдат посочени конкретно, без всякакво съмнение,
като не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика.
Нормата на чл. 182, ал.4 от ЗДвП изрично препраща към предходните три алинеи и
поставя допълнителен съставомерен елемент – повторност на деянието, който
изисква съответно описание чрез посочване освен на нарушената конкретна норма,
но и предходното НП (електронен фиш), с което нарушителят е бил санкциониран в
рамките на една година преди извършване на деянието по обжалвания фиш, както и
кога това предходно НП (електронен фиш) е влязло в сила. В случая в диспозитива
на ЕФ липсва конкретно посочване по коя от изброените в нормата на чл. 182,
ал.4 от ЗДвП хипотези на повторност е извършено нарушението и не е ясно на коя
разпоредба се е позовал наказващият орган, за да наложи санкция в този размер,
което е пречка съдът да извърши преценка за правилност на ЕФ, още повече, че в
случая е приета повторност на нарушение, за което не е налице текстово
описание. Въпреки че е допуснато процесуално нарушение съдът счел, че то не е
съществено и може успешно да бъде преодоляно, чрез преквалифициране на
приложимата санкционна норма по основния състав на нарушението и съответно намаляване
на наложената глоба. Въззивният съд счел, че в случая може да упражни
правомощието по чл.337 ал.1 т.2 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, както и чл.63 ал.1
изр.1 предл.2 от ЗАНН. Правомощието по чл.337 ал.1 т.2 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН
се отнася до случаите, когато фактите не се променят, но е необходимо към тях
да се приложи правилният материален закон, като резултат от направата на
различни правни изводи. В наказателния процес фактическите обстоятелства,
обуславящи обвинението, се съдържат в обвинителния акт. Когато на съдебното
следствие се установят обстоятелства, които имат значение за определяне
фактическия състав на престъплението, но не са посочени в обвинителния акт и по
тях подсъдимият не се е защитавал, защото не са му били предявени по надлежния процесуален
ред, налице е изменение на обвинението. Дали то е съществено или не съществено
се решава във всеки конкретен случай. Приема се, че изменението на обвинението
е съществено, когато установените на съдебното следствие нови обстоятелства
изменят фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, за което
подсъдимият е бил предаден на съд, и сочат на основание за прилагане на закон
за същото, еднакво, по-леко или по-тежко наказуемо престъпление, по което той
не се е защитавал. Въззивният съд направил извод, че в процесния случай не е налице такова съществено
изменение на фактическите обстоятелства, обусловили обвинението, поради което
за съда съществува възможност за изменение на обжалваното НП в частта на
правната квалификация на деянието, водеща и до изменение на наложеното
наказание. Поради горепосочените причини, съдът счел, че деянието следва се
преквалифицира от такова извършено в условията на „повторност” – чл. 182, ал.4 ЗДвП – в такова по основания състав - чл. 182, ал.2, т. 6 ЗДвП, регламентиращ
наказание при превишаване на максимална скорост извън населено място над 50
км/ч., както е в случая, респективно размерът на наложената „Глоба” да се
намали от 1400 лева на 700 лева. Управлението на пътно превозно средство е
дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е
именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и
извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и
приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно. На
тези основания съдът направил извод, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като с изключение на
преквалифицирането на нарушението и намаляването на размера на наказанието - в
хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което и изменил атакувания ЕФ, като ПРЕКВАЛИФИЦИРАЛ нарушението
по чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП и НАМАЛИЛ размера на наложената глоба от 1400 лв на
700лв.
Касационната инстанция намира, че
обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон
и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на
касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на М. деяние. Ето
защо правните изводи на районния съд се
споделят от настоящата инстанция. В този смисъл касационната инстанция, по
аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2, изречение второ от АПК напълно
споделя изложените от въззивния съд мотиви
и препраща към тях, за да обоснове решението си.
По
данните от делото нарушението е извършено на 24.12.2020 год. С изменението
на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм.,
бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.)
е предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С това изменение единственото изискване, за да
се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС по смисъла на § 1, т. 65 от ДР на ЗДвП, според която те са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и
могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Не се спори и се установява от доказателствата,
приобщени по делото на РС, че превишението на скоростта на процесния автомобил
е установено с ATCC СПУКС ARH CAM S1 11743 и това изрично е записано в електронния фиш, а
в Протокола за използване на АТСС на л.26 от въззивното дело е индивидуализиран и номера на
АТСС- 11743cd. Последното, видно от
Удостоверение №17.09.5126 на л.14
от въззивното дело и от снимката към протокола на л.27, съставлява преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1. Последното измерва
скоростта в автоматичен режим и не е монтирано в патрулен автомобил, а е
разположено на пътя. Устройството
съставлява одобрен тип средство за измерване със срок на валидност от 7.09.2017
год. до 7.09.2027 год., видно от удостоверението на л.14 от въззивното дело,
годно е за експлоатация
и е преминало метрологична проверка, което се установява от приложения на л.13
от въззивното дело Протокол №76-С-ИСИС/22.10.2020 год. на ГД МИУ, отдел ИСИС.
Видно от приложеното на л.15 писмо, АТСС съответства на одобрения тип, което
заключение е направено след приключила проверка. Установява се още от протокола за проверка, че освен , че
съответства с одобрения тип, още има всички необходими надписи и означения
върху средството за измерване, както и
наличие на защитни стикери 00163, 00164, 00165, 00166, 00167, 00168 и
00169. Налага се извод от доказателствата по делото, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата в приложимата към датата на
извършване на нарушението редакция-ДВ, бр. 6 от 2018 г. в сила от
16.01.2018 г.нарушението да е установено с
АТСС, пуснато на пазара и в действие по реда на Закона за измерванията,
притежаващо удостоверение за одобрен тип и вписано в регистъра на Българския
институт по метрология, преминало проверка за съответствие. По въззивното дело на л.26 е приложен и Протокол рег.№316р-1364/11.01.2021 год. за използване
на автоматизираното техническо средство или система на дата 24.12.2020 год.,
като изрично е отбелязано в протокола мястото за контрол- Първокласен път I-3
/Бяла-Ботевград/, км.108+675
/кантон Водно строителство/. Описана е и в протокола, и в самия ЕФ посоката на
движение, режима на измерване-С, което
означава стационарен, начало и край на работа- от 8,00 до 15,00 часа, номерата
на първото и последното статично изображение/видеозаписи-0167308 до 0167537,
брой установени нарушения с АТСС-46. Следователно, протоколът за деня на работа
на АТСС е съставен съобразно изискванията на приложението към чл.10 от
Наредбата, като към този протокол, видно
от л.27 от въззивното дело, е приложена и снимка на разположението на самото
АТСС съобразно чл.10, ал.3 от Наредбата. С оглед на това, като взе
предвид събраните по делото писмени
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснела процесното нарушение
на 24.12.2020 год. в 14:04 часа е правилно експлоатирана, поради
което и производството по ангажиране на административно-наказателна
отговорност чрез издаването на електронен фиш, се е развило при спазване на
установените процесуални правила. В случая, противно на оплакванията
в жалбата, отговорността на касатора законосъобразно е ангажирана чрез издаване
на електронен фиш, тъй като електронни фишове не се издават единствено при
констатиране на нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение,
какъвто не е настоящия случай. АТСС не е било в движение върху автомобил, а е
било разположено стационарно на участък от пътя.
Изискването
на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП за обозначаване чрез поставяне на пътни знаци на
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за
движение чрез автоматизирани технически средства или системи, отпадна с
изменението на Закона с ДВ, бр.54/2017
год., т.е. преди извършване на нарушението.
Не съставлява отменително основание и
обстоятелството, че в процесния електронен фиш не е посочен конкретен
административно наказващ орган и не е посочена
датата на съставянето му. Единствените изисквания на разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, която се явява специална по отношение на разпоредбата на
чл. 47 от ЗАНН е електронният фиш да
съдържа данни за : териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. По
отношение на ел.фиш не съществува изискване да бъде подписан от съответно
длъжностно лице. Логиката на закона е, че изявлението, обективирано върху
електронния фиш, съставлява автоматично възпроизвеждане на записаните върху
технически носител данни, които единствено се отпечатват така, както са
запаметени от самото устройство, без възможност за анализ и преценка, каквато
се прави посредством човешки фактор в процедурата по издаване на НП. Това е и
целта и смисъла на въвеждане на цялата процедура, уредена в разпоредбата на
чл.189 от ЗДвП - да се елиминира субективният човешки фактор при установяване на
конкретен вид административни нарушения, чрез установяване на същите
посредством техническо средство. В този смисъл по въззивното дело на л.16-17 е
приобщена Заповед №316з-3923/23.11.2018 год.на Директора на ОД на МВР-Плевен,
по силата на която е определено мястото на записване и архивиране на
информацията със запаметените от АТСС данни, служителите от системата на МВР,
на които е осигурен достъп за четене,
обработване и въвеждане в системата АИС. Посочените в заповедта
служители са преминали обучение на два етапа-теоретичен и практически според
данните в протокол №316р-5402/8.02.2018 год. на л.24. В случая с конкретна
правна норма-чл.189, ал.4 от ЗДвП законът е разписал изчерпателно и лимитивно
реквизитите на издавания ЕФ и сред тях не фигурира изискване за посочване на
конкретен административно наказващ орган
и дата на съставянето му.
Не съществува изискване в
ЗДП електронният фиш да съдържа датата, на която е издаден. Вярно е, че по силата
на чл. 189, ал.
11 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ ЕФ е приравнен на
влязло в сила НП, но само относно правното му действие, като относно неговите
реквизити следва да се съблюдава единствено разпоредбата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП. Датата на издаване на един санкционен акт има значение с
оглед съблюдаване спазването на давностните срокове, в случая от значение за
продължителността на административнонаказателното преследване. Тъй като ЕФ не
може да се генерира от съответната система преди датата на констатиране на
самото нарушение, а винаги е последващ извършването на нарушението, следва да
се има предвид, че считано от датата на извършване на нарушението -24.12.2020
год. до настоящия момент не е изтекъл срокът за административнонаказателно
преследване по смисъла на чл.11 от ЗАНН във връзка с чл.80, ал.3 и чл.80, ал.1,
т.5 от НК. Не е изтекла и абсолютната погасителна
давност за извършеното деяние по чл. 80, ал 1, т. 5
от НК, вр. с чл. 81, ал 3 от НК.
В
ЕФ е налице и точно и ясно
описание на нарушението по начин, позволяващ да се разбере ясно и недвусмислено вмененото
нарушение. Всяко деяние представлява съвкупност от елементи, които очертават
конкретен състав на предвидено в закона административно нарушение. В случая
съставът на посочената като нарушена
разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП изисква установяване и посочване на вида на
пътното превозно средство, конкретния
размер на ограничението в пътния участък, установената скорост на движение на
автомобила и мястото (населено, извън населено, автомагистрала), където е
установено. Вида на превозното средство изрично е описан в издадения ЕФ-
МПС-лек автомобил, като са посочени марката, модела и регистрационния номер.
Леките автомобили са от категория В по
смисъла на чл.21, т.3 от ППЗДП и за тях ограничението на скоростта извън населено място съобразно чл.21, ал.1 от ЗДП е 90
км./час. От друга страна, превишението на скоростта представлява зависимост между въведеното
конкретно ограничение на скоростта и констатираната скорост на движение. Всички
тези елементи са посочени в издадения електронен фиш и са достатъчни, за да се
счете, че е налице съставомерно деяние.
Налице е и
съответствие между отразеното в
описателната част на ЕФ относно конкретната скорост на движение на МПС и
отразеното в приложения снимков материал. Установява се от отразеното върху
снимката, отпечатана от заснетия клип, че установената скорост на движение е 157
км./час, а в ЕФ е посочена скорост от 152 км./час, като в ЕФ е посочена и причината затова-отчетеният
толеранс на измерената скорост от минус 3 процента. При това положение е ясно
получаването на стойността на превишението на скоростта, отразено в ЕФ, а
именно 62 км/ч. Съпоставянето на данните, отразени в ЕФ и в разпечатката на
снимката, заснета с АТСС, сочат на пълно съответствие. Приспадането на този т.нар.“толеранс“
, който при това е в полза на касатора, е нормативно закрепен в разпоредбата
на чл. 16, ал. 5 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в редакцията на нормата , публикувана
в ДВ, бр. 6 от 2018 г. , в сила от
16.01.2018 г. Съгласно последната, при съставяне на акт за установяване на
административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за
установено нарушение за превишена скорост, от измерената от АТСС скорост се
приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
(ДВ, бр. 98 от 2003 г.).
Касационната
инстанция намира, че от приобщените по делото доказателства е доказано и авторството на вмененото на М. нарушение. Последният е представляващ собственика
на управляваното МПС по данни от справката на л.33 от въззивното дело и на това
основание е административнонаказателноотговорно лице по аргумент на чл.188, ал.2
от ЗДП.
Извършеното
от РС преквалифициране на нарушението и на това основание-изменение на
наложеното наказание в посока неговото намаляване, е допустимо съобразно разписаното в Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на
ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия.
Ето защо
касационната инстанция преценява подадената жалба като неоснователна, а
оспореното решение –като валидно, допустимо и правилно, поради което следва да
се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 351 от 16.07.2021 г., постановено по анд № 20214430200965/2021 г. на Районен съд –
Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.