О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № 2490/17.9.2018г.
17.09.2018 г. Град
Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХV –ти граждански състав
На 17.09 2018 година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
като
разгледа докладваното от съдия
Христова
гр.д.№ 1911
по описа за 2018 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано
по искова молба, ведно с молба уточнение, предявена от „Мобилтел” ЕАД с ЕИК ********* против В.К.в., с която
се иска да се приеме
за установено по отношение на ответника, че същият дължи на сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 240/2018 г. по описа на ЯРС. Представят се
писмени доказателства. Правят се доказателствени
искания.
В законоустановения
срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В
молба-уточнение от 11.06.2018 г. ищецът
е заявил, че се отказва от претенцията по чл. 422 от ГПК в частта относно
сумата от 34,86 лв. – мораторна лихва за забава. Направеното искане по чл. 233 от ГПК е основателно, поради което и т.к. съдът е надлежно десезиран
с исковата молба в тази й част, производството по делото следва да бъде
прекратено, а издадената заповед за изпълнение обезсилена в частта й касаеща сумата – 34,86 лв. – мораторна
лихва. – т.13 от ТР №4/2013 год. ОСГТК на ВКС.
В останалата част съдът, като взе
предвид, че исковата молба е редовна и предявените обективно съединени искове
са допустими, намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните. Представените от ищцовата страна писмени доказателства са относими и необходими и следва да бъдат допуснати.
Основателно е искането за прилагане
на ч.гр.д. № 240.2018 г. по описа на ЯРС и същото следва да се уважи.
С оглед на горното и на основание чл.
140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Прекратява
производството по гр. дело №1911/2018 год. на ЯРС в частта относно предявения
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86,ал.1
от ЗЗД за сумата от 34,86 лв. – мораторна лихва
за забава.
Обезсилва
заповед за изпълнение №169/12.01.2018 год. по ч.гр.д. №240/2018 год. в
горепосочената част.
НАСРОЧВА делото
в открито съдебно заседание на 23.10.2018
г. от 10,00 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.
ДОПУСКА представените от ищцовата страна писмени доказателства.
ПРИЛАГА
ч.гр.д. № 240/2018 г. по описа на ЯРС.
СЪОБЩАВА на
страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:
В исковата молба се твърди, че
между страните е сключен договор с индивидуален потребителски номер М4413727/04.02.2015г.,
по силата на който ищецът е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги ,
със срок на действие на договора - 24 месеца. Съгласно чл.26 от Общите условия
на мобилния оператор, заплащането на услугите се извършвало въз основа на
месечна фактура, издавана на името на абоната за таксуващ период, за което
абонатът бил уведомяван още при сключването на договора, като неполучаването на
фактурата не освобождавало абоната от задължението му за заплащане на дължимите
суми. Сочи се, че ответникът е ползвал услугите на оператора по така сключения
договор, но не е заплатил дължимите за това суми, като в тази връзка били
издадени пет броя фактури-подробно описани в исковата молба- за ползването на
далекосъобщителни услуги и за неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
тъй като неизпълнението от страна на ответника да заплати дължимите суми за
ползваните от него далекосъобщителни услуги е обусловило правото на оператора
да му начисли обезщетение /неустойка/ за неизпълнение на осн.чл.54
от Общите условия и договора, като предсрочно едностранно прекрати същия.
Така
посочените фактури не били заплатени от ответника. Поради това, ищецът подал за
сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № 240/2018
г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. В срока
по чл. 414, ал.2 от ГПК същият възразил, че не дължи, поради което се предявява
настоящият установителен иск. Претендира се уважаване
на претенциите по подробно изложени съображения, както и присъждане на
разноски.
В законоустановения
срок ответникът не е депозиран отговор на исковата молба.
Правното основание на предявените обективно
съединени искове е чл. 422 от ГПК във вр.чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже фактите, на които основава претенцията си
– а именно, че страните са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение по посочения договор , при посочените условия /индивидуални и
общи/; че ищецът е изправна страна по договора, тъй като е предоставил на
ответника далекосъобщителните услуги през отчетните периодите, за които са
издадени фактурите; датата на прекратяване на договора и основанието за
възникване на правото да се начисли неустойка; доказателства за начисляването
на самата неустойка и за начина на формирането й/като размер/.
В тежест на ответника е да докаже, че в срок е заплатил задълженията си към ищеца по процесните фактури, респ. наличието на основания за недължимост на сумите.
В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията
си и възраженията си.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба
(при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса), медиация,
извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на
страните, ведно с призовката за съдебното заседание.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: