РЕШЕНИЕ
гр. София, 03.08.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на седемнадесети юни през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при
секретаря Красимира Г. като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. №
8973/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по регресен
иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът
А.К.А., с ЕГН: ********** твърди, че с Договор за жилищен кредит №3738/R/2009
г. от 08.04.2009 г., сключен между него като съкредитополучател,
В.Т.А. (сега - Т.) като кредитополучател, „П.С.“ ЕООД, ЕИК:********, „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК:******** (солидарни длъжници)
и „Б.П.Б.“ АД (понастоящем „Пощенска банка“ АД) като кредитодател,
е предоставен банков кредит в размер на
270 000 евро за покупка и довършителни работи на правото на строеж на
обособени обекти в жилищен, търговски и административен комплекс с подземни
гаражи, в процес на изграждане в гр. София, СО, район „Изгрев“ в УПИI -
1502,1709,1710 и УПИ II - 1502, 1522, 1709, 1710, кв. 55, местност „Изток - Изток“,
а именно:Апартамент 25,26, предвиден за изграждане на трети надпартерен
етаж в блок 1, на кота + 12.60 метра, с обща
застроена площ от 181.40 кв.м., заедно с припадащите се 4,33% идеални части от
общите части на блок № 1, равняващи се на 23,60 кв.м., както и заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ и Подземен гараж №
1.2.2 предвиден за изграждане на втори сутерен под блок № 1 на кота –
2,85 със застроена площ от 40,50 кв.м., заедно с припадащите се 2,35% идеални
части от общите части на подземни гаражи под блок № 1 и под блок № 2, равняващи
се на 32,32 кв.м., както и заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху УПИ.
Твърди
също, че с Нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж №78, том I, per. №727, дело №74/2009 г. по описа на нотариус Д.Ч.,, „Е.П.“
ЕООД в качеството на продавач прехвърлил правото на строеж на посочените
по-горе имоти на купувачите В.А. (сега Т.) и А.А.,
като част от продажната цена, а именно - сума в размер на 165 224 евро,
следвало да бъде изплатена по банков път със средства, произхождащи от банков
кредит, предоставен по горния договор.
Впоследствие
с Нотариален акт №79, том I, per. №731, дело №75/2009
г. по описа на нотариус Д.Ч. страните по делото и кредитополучатели по договора
В.А. (сега Т.) и А.А. са учредили в полза на „Б.П.Б.“
АД договорна ипотека върху закупеното от ипотекарните
длъжници със средства от кредита и в режим на съпружеска имуществена общност
имоти, посочени по-горе.
Същите
са закупени по време на брака (продължил от 15.05.1994 г. и прекратен по
взаимно съгласие по силата на Решение от дата 29.09.2012 г., постановено по
гр.д. №8659 по описа на СРС за 2012 г.) с цел да бъдат ползвани като семейно
жилище.
Според
ищеца понастоящем апартаментът се обитава от В.Т. съвместно с децата, макар
правото на собственост да е прехвърлено на „ЕР Б..Д.“ ЕООД, ЕИК: ********,
представлявано от майката на г-жа Т. - М Т. Ш..
Твърди,
че след прекратяване на брака на 29.09.2012 г. е заплащал погасителните вноски
в пълен размер, като вторият кредитополучател по процесния
кредит - В.Т., не е извършвала плащания, нито е поела дължимата своя част от
всяка погасителна вноска. Излага доводи, че за периода от 08.09.2015 г. до
09.04.2020 г. е заплатил сума в общ размер на 187 767.24 евро с левова
равностойност - 367 240.80 лева, представляваща съответна част от общо
дължимата по кредита сума за главница, лихви и такси, определени съгласно
действащия погасителен план към кредита.
Моли
съда да постанови съдебно решение, с което да уважи предявения иск за заплащане
от страна на ответника на сумата от 70 000 евро с левова равностойност от 136 908.10
лв., представляващи припадащата му се част от извършени месечни погасителни
вноски по Договор за жилищен кредит №3738/R/2009 г. от дата 08.04.2009 г. за
периода от 08.09.2015 г. до 09.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба и на основание
чл. 86 от ЗЗД за сумата от 8 954.54 евро с левова равностойност от 17 513.58
лв. представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена от датата на
всяка извършена погасителна вноска за периода от 29.08.2017 г. до 09.04.2020 г.
до датата на исковата молба, както и сторените по делото разноски.
В
срока за писмен отговор след предоставената съгласно по чл. 131 ГПК възможност,
ответникът В.Т.Т., с ЕГН: ********** оспорва иска
като неоснователен и недоказан.
Според
ответника всички парични средства, с които са плащани месечните вноски в
исковия период по процесния договор за кредит, са получени от стопанската
дейност на „Е.“ ООД, ЕИК: *******, и „Т.Е.К.“ ООД, ЕИК: ********, в които
страните по делото са съдружници и управители с равни
права.
Навежда
доводи, че след прекратяване на брака между страните през 2012 г. същите са
продължили фактическото си съжителство до 16.03.2020 г. като в този период са
полагали заедно грижите за отглеждане и възпитанието на децата им, родени по
време на брака.При месечни вноски от около 6000 лв. и впоследствие по около
4000 лв. и сума от 10 000 лв. за ежемесечната издръжка на
семейството,никой от страните не би могъл самостоятелно да плаща тези
вноски,което е аргумент,че погасителните вноски са извършвани със общи на
страните средства,получавани като управители на горните дружества.
Твърди,
че е извършвала плащания по кредита и след 16.03.2020 г.
Моли
да бъде постановено съдебно решение, с което се отхвърлят предявените искове.Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е
представено съдебно решение от 29.09.2012г., постановено гр.д. 8659/2012 г. по
описа на СРС, 84 състав, видно от съдържанието на което е прекратен брака между
А.К.А. и В.Т.А., сключен на 15.05.1994 г.
Представен е
договор за жилищен кредит № 3738/R/2009г. от
08.04.2009г., сключен между „Б.П.Б.“ АД, като кредитодател
и В.Т.А. като кредитополучател, А.А. като съкредитополучател, „П.С.“ ЕООД, ЕИК:********, „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК:******** (солидарни длъжници),
съгласно който, банката е предоставила на гореизброените лица кредит в размер на 270 000 евро за покупка и довършителни работи на правото на строеж на обособени обекти в
жилищен, търговски и административен комплекс с подземни гаражи, в процес на
изграждане в гр. София, СО, район „Изгрев“ в УПИI - 1502,1709,1710 и УПИ II - 1502, 1522, 1709, 1710,
кв. 55, местност „Изток - Изток“, а именно:
- Апартамент 25,26, предвиден за изграждане на трети надпартерен
етаж в блок 1, на кота + 12.60 метра, с обща
застроена площ от 181.40 кв.м., заедно с припадащите се 4,33% идеални части от
общите части на блок № 1, равняващи се на 23,60 кв.м., както и заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ и
- Подземен гараж № 1.2.2 предвиден за изграждане на втори сутерен под блок № 1 на кота –
2,85 със застроена площ от 40,50 кв.м., заедно с припадащите се 2,35% идеални
части от общите части на подземни гаражи под блок № 1 и под блок № 2, равняващи
се на 32,32 кв.м., както и заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху УПИ.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на право на
строеж № 78, том I, рег. № 727, дело № 74/2009г. на нотариус Д.Ч. с рег. № 075 на НК, се
установява, че „Е.П.“ ЕООД в качеството на продавач прехвърлил правото на
строеж на посочените по-горе имоти на купувачите В.Т.А. и А.К.А. при продажна
цена в размер на 221 530 евро, от които 56 306 евро заплатена от
купувачите и получена от продавача сума под формата на капаро, а сумата в
размер на 165 224 евро страните са се съгласили да бъде изплатена на
продавача със средствата произхождащи от банков кредит, предоставен на
купувачите от „Б.П.Б.“ АД, по силата на договор за жилищен креди от
08.04.2009г.
По делото е представен и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
№ 79, том I, рег. № 731, дело № 75/2009г. от 10.04.2009г. на нотариус Д.Ч.,
видно от който В.А. и А.А. са учеридили
в полза на „Б.П.Б.“ АД договорна ипотека върху закупеното от ипотекарните длъжници със средства от кредита и в режим на
съпружеска имуществена общност право на строеж, съответстващо за изграждане на
самостоятелни обекти, посочени по-горе.
Представено е
и платежно нареждане от 15.04.2009г., установяващо извършено плащане в размер
на 165 224 евро.
С нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 58, том II,
рег. № 4155, дело № 202 от 21.03.2012 г. на нотариус М.Г. с рег. № 622 на НК В.Т.А.
и А.К.А. са продали на „ЕР Б..Д.“ ЕООД, апартамент 25,26, находящ се в гр.
София, ул. „********По искане на страните пред настоящия съдебен състав е
допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, чието заключение съдът кредитира, като обективно и пълно изготвено.
От същото се установя, че за периода 08.09.2015г.
до 09.04.2020г. вкл. е погасено задължение в размер на 188 973.53
евро. За същия период е постъпила сума в размер на 189 075.44 евро, от
които:
- 103 791,88 евро са внесени на каса от А.А.;
- 25 212,75 евро са внесени на каса от В.Т.;
- 536,30 евро постъпила сума по сметката
отчитаща кредита;
- 58 157.61 евро са постъпили от сметка с
титуляр А. М.Т.:
- 1 325,00
евро са внесени от М Т.А.;
- 51,90 евро са служебно превалутирани
от банката от разплащателна сметка с IBAN: *** А. A. К. ,,Dt
********Вещото лице посочва, че законната лихва върху ½ част от
постъпилите суми по Договор за жилищен кредит №3738/R/2009 г. от 08.04.2009 г.
за периода от 29.08.2017 г. до
09.04.2020г. е в размер на 7 144.20 евро, от които 2 170,40 евро
представляват начислена лихва върху ½ (12 500,00 евро) от предсрочно
погасена главница на 25.07.2018г.
По
делото е допусната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установява съдържанието на предоставения по реда на чл. 192 ГПК от „Ю.Б.“ АД
диск, а именно: вносни бележки за постъпили суми по разплащателна сметка с
титуляр М Т.А. в размер на 53 836.20 евро. Вещото лице посочва е, че от тази
сума - 25 773.41 евро са внесени от А. К.А., а 28 062.79 евро от М Т.А..
От показанията
на свидетелят М Т.А. – майка на ищеца,се установява, че има банкова сметка ***
„Пиреос“, която ползва заедно със синът й. Установява,че
средства от продаден нейн апартамент са изпълзвани за погасяване на дължими по кредита вноски и
уточнява,че парите били нейни и синът й плащал с тях.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи:
Съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил
повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници
за разликата. Преценката за изпълнение "над частта" на съответния
солидарен длъжник се извършва към момента на погасяването на задълженията към
кредитора и според размера на дълга в този момент, разпределен по равно според
броя на солидарните длъжници, в който смисъл следва да се тълкува израза
"платено на кредитора. Само в случай, че платеното/погасено чрез друг
способ от единия солидарен длъжник надвишава частта от целия дълг, за която към
същия този момент той отговаря, според вътрешните му отношения с останалите съдлъжници, за него възниква регресно
вземане спрямо тях за разликата.
Общия размер
на кредита е 270 000 евро главница отпусната на 16.04.2009 г. , като
предвид уговорената лихва и срок на погасяване кредитополучателите следва да
върнат на банката сумата от 602 093,50 евро .
За периода от
16.05.2009 г. до 09.04.2020 г. вкл. по договора е погасено задължение в размер
на 418 016,21 евро, а за процесния такъв , който е част от горния от 08.09.2015
г. до 09.04.2020 г. сумата от 189 075.44 евро.
Претенцията е
за надплащане само за времето от 08.09.2015 г. до 09.04.2020 г., като
твърдението на ищеца е, че в този именно период е надплатил 70 000 евро с
левова равностойност от 136 908.10 лв.
При това
положение и при факта,че процесния кредит не е погасен изцяло и към настоящия
момент не може да се направи преценка като глобална сума кой от двамата
солидарни длъжници какви пари е внесъл и ще внесе, за да се отговори на въпроса
налице ли е хипотезата твърдяна от ищеца,че е надвнесъл суми по този кредит. Действително
за процесния период ищецът е внесъл 103 791.88 евро,а ответника-25 212.75
евро,но това не означава,че с оглед извършени плащания за предходния период и
предстоящи за бъдещия такъв това съотношение няма да бъде променено.
По горната
причина по преценка на настоящия състав регресното право по чл.127,ал.2 ЗЗД
възниква в момента на погасяване на целия дълг,
независимо от факта ,че погасяването му е разсрочено на анюитентни
вноски по погасителен план.Това е така,тъй като в отношенията между солидарните
длъжници - солидарният дълг е единен, доколкото произтича от един юридически
факт. Ето защо докато не бъде погасен дълга в цялост, няма как да възникне
регресното право по чл. 127, ал.
2 от ЗЗД и да настъпи падежа на задължението на възстановяване на
надплатеното.
Страните като
кредитополучатели дължат на банката връщане на главница,лихви и такси в общ
размер от 602 093,50 евро,т.е. всеки от тях дължи тази сума. Във вътрешните им
отношения те дължат поравно-по 301 047 евро и претенция бе бела
основателна само ако някой от тях докаже,че е платил по дълга над тази сума.
При това
положение, преди да бъде налице пълно погасяване на солидарното задължение, не
би могло да се прецени дали някой от солидарните длъжници е изпълнил повече от
припадащата му се част и дали е легитимиран да бъде носител на регламентираното
от закона регресно право по чл. 127, ал.2
от ЗЗД. В случая при общ дълг
от 602 093,50 евро се претендира „надплащане“ от 70 000 евро само за един
период от действието на договора и погасяването на кредита,а именно от
08.09.2015 г. до 09.04.2020 г.
Доколкото
извършените погашения преди този период от около 229 000 евро не са
предмет на делото,а тези след 09.04.2020 г. и в бъдеще за около 184 000
евро не може да се прогнозира от кого ще бъдат направени,съдът не може да
приеме за доказано,че ищецът е платил повече от половината от целия дълг.
Ето защо съдът
намира, че предявения иск с правно основание чл. 127, ал.2
от ЗЗД за сумата от 70 000 евро с левова равностойност от 136
908,10 лв. , представляващи припадащата й се част от извършени месечни
погасителни вноски по Договор за жилищен кредит №3738/R/2009 г. от дата 08.04.2009 г. за периода от
08.09.2015 г. до 09.04.2020 г., е изцяло неоснователен ,а също и предявения аксесорен иск с основание чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата от 8 954,54 евро с левова равностойност от 17 513,58 лв.
представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена от датата на всяка
извършена погасителна вноска за периода от 29.08.2017 г. до 09.04.2020 г.
Ето защо и
двата иска следва да бъдат отхвърлени.
При този изход
на делото и на основание чл.78,ал.1 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
разноски по делото в общ размер на 2450 лв.
Воден от
изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.К.А., с ЕГН: **********
чрез адв. С.С., САК,
съдебен адрес:*** срещу В.Т.Т. с ЕГН: ********** чрез
адв.В.Н.иск с основание чл.127,ал.2 ЗЗД иск за сумата от 70 000 евро с левова
равностойност от 136 908,10 лв. , представляващи припадащата й се част от
извършени месечни погасителни вноски по Договор за жилищен кредит №3738/R/2009 г. от дата
08.04.2009 г. за периода от 08.09.2015 г. до 09.04.2020 г. и иск на основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 8 954,54 евро с левова равностойност от 17
513,58 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена от датата
на всяка извършена погасителна вноска за периода от 29.08.2017 г. до 09.04.2020
г. като
неоснователни .
ОСЪЖДА А.К.А., с ЕГН: ********** да заплати
на В.Т.Т. с ЕГН: ********** направените разноски по
делото в общ размер на 2450 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: