Определение по дело №52/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл. 248 ГПК, като е образувано по молба вх.№ 1112/ 31.03.23г. от адв.П. като пълномощник на жалбоподателя А. З., с която се иска изменение на Определение №153/ 31.03.2023г. в частта за разноските. Посочено е, че присъденият размер от 800 лв. е прекомерен, тъй като материалният интерес е 401,59лв. и разноските следва да се присъдят по чл. 7 ал.2 т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочено е, че възражение за прекомерност не е направено от жалбоподателя З., тъй като съдът е прекратил делото в закрито съдебно заседание, преди приключване на устните състезания.

В писмен отговор вх.№ 1226/ 11.04.2023г. ответникът по делото –началник отдел Мести данъци и такси при [община], оспорва молбата с доводи, че вина за производството има единствено жалбоподателят; разноските са реализирани от ответника преди съдът да прекрати делото и ответникът е поискал присъждането им своевременно, с представяне на доказателства за реализирането. Твърди се, че размерът на разноските се определя в договора между адвоката и клиента, като в случая предвид това, че делото е 22 тома, този размер е обоснован и справедлив.

Съдът счита молбата по чл. 248 ГПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските за допустима, тъй като е в срока на обжалване, от страна по делото, а по същество я счита за неоснователна. Специалната норма, която следва да се приложи в случая е чл. 161 ДОПК. Според ал.1 изречение трето от посочената разпоредба, размерът на възнаграждението за ответника е равен на размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Като се има предвид, че това изречение следва регламентацията за уважена и отхвърлена част, то съдът прави извод, че става дума за размер при произнасяне по същество. Когато в специалният Кодекс /ДОПК/ не се уреждат разноските при прекратяване на делото, то на осн.пар.2 от посочения нормативен акт, следва да си приложи нормата на чл. 143 ал.3 АПК. Според последната, когато съдът прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В случая, делото се прекратява и ответникът не е дал повод за съдебното производство, поради което му се следват разноски. Относно техния размер, съдът съобрази списъка на л. 71 и договорът на л.70 от делото, според които реализираните разноски са в размер на 800 лв. Наредбата определя минималният размер /чл.1 от нея/, като няма пречка при условията на свободното договаряне, каквото е при отношението адвокат –клиента, да се уговори по-висок размер. Предвид големия обем на делото, което е 19 тома, депозираното становище от ответника и големия брой имоти по АУЗД, съдът счита, че договореният размер е обоснован по см. на чл. 36 ал.2 ЗА. Молбата по чл. 248 ГПК като неоснователна следва да се остави без уважение.

Водим от горното Административен съд - [област]

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК с вх.№ №1112/ 31.03.2023г. от адв.П. като пълномощник на А. Х. З. за изменение на Определение №153/ 31.03.23г. по адм.д.№52/23г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7-дн. срок от съобщението.

СЪДИЯ: