Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 30.03.2021г., град Дупница
V, г.о.
Районен съд – Дупница състав
10.03. 2021
на Година
Мирослав Саневски
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1652 2020
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на Е.Л.А., ЕГН: **********, чрез пълномощника й адв. С.Ц., със съд. адрес:***, срещу Заповед № РД-01-04-181/09.06.2020г. на Кмета на общ. Рила, с която е одобрено решение по Протокол от 18.02.2020г. на Комисия, назначена със заповед № РД-01-04-35/12.02.2020г. на Кмета на общ. Рила. Цитираното решение касае частта от бившия имот „Лозе“, представляваща земеделски имот на жалбоподателката, която е в регулацията на гр. Рила, с дворищнорегулационния план на гр. Рила от 1973г. и 1993г., с образуването и застрояването на УПИ VІ-146; УПИ V-147 и УПИ ІV-151 в кв. 8, ПИ № 152 и улица по плана на гр. Рила, одобрен със Заповед № 30/22.02.1993г., която не може да бъде възстановена на бившия й собственик, защото е застроена от трети лица. Иска се заповедта и решението на комисията да бъдат отменени като незаконосъобразни, поради неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.
Жалбоподателката твърди, че e единствен наследник на В. Христова Л., б.ж. на гр. Рила, починала на 11.07.1990г. и Лазар Христов Лазаров, б.ж. на гр. Рила, починал на 31.01.1988г. С решение № 1 от 26.06.1992г. на ПК Рила, е признато и възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на „Лозе от 12 дка, осма категория, находящо се в землището на гр. Рила, местността „Църквеното“, заявен с пореден номер 3 от заявлението и установен с НА №28, том 1 от 1944г. С решението не е посочено при какви граници и съседи се възстановява земеделският имот. С решение № 1 от 05.01.2001г. на ПК Рила, е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на „лозе от 10.034 дка, осма категория, находища се в землището на гр. Рила, местността „Църквеното“, имот №079055 по картата на землището, при посочени граници и съседи и заявен с пореден № 3 от заявлението и установен с Нотариален акт № 28 от 1944г. Издадена е скица на имота за тази възстановена площ, като липсва изричен отказ за възстановяване на разликата до признатата за възстановяване по-рано площ от 12 дка. Жалбоподателката инициирала процедура за постановяване на решение за възстановяване, респективно отказ за възстановяване на разликата до признатата за възстановяване площ. Съгласно законовите изисквания, следвало да представи удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, въз основа на изготвен помощен план, на основание чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, за УПИ VI-146, кв. 8, по действащия кадастрален и регулационен план на гр. Рила, общ. Рила, обл. Кюстендил, третиращ бивш имот „Лозе“, трансформиран от земеделска земя в УПИ VI-146, кв. 8, УПИ V-147 и УПИ IV-151 в кв. 8 по плана на гр. Рила и възстановен имот №079055, в землището на гр. Рила, местност „Църквеното“ по КВС.
След изготвянето и одобряването на помощния план, със Заповед РД-01-04-35/12.02.2020г., Кметът на Община Рила назначил комисия, със задача по заповедта: „ Да се определи, при спазване на Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (ПНУОВТУЗ), застроената част от бившия имот пл. № 219 по кадастрален план, одобрен със Заповед 1395/09.05.1973г., представляващ „Лозе“, трансформиран от земеделска земя в УПИ VI-146, УПИ V-147 и УПИ IV-151 в кв. 8 по плана на гр. Рила, одобрен със Заповед №30/22.02.1993г., която застроена част не може да се възстанови на собственика. Така назначената комисия е провела заседание, обективирано в протокол от 18.02.2020г., решението по който протокол е одобрено с обжалваната Заповед на Кмета на Община Рила № РД-01-04- 181/09.06.2020г. Видно от протокола, комисията е взела решение, че частта от бившият имот „Лозе“, представляваща земеделски имот на Е.Л.А., която е в регулацията на гр. Рила с дворищно регулационния план на гр. Рила от 1973г. и 1993г., с образуването и застрояването на УПИ VI-146, УПИ V-147 и УПИ IV-151 в кв. 8, ПИ № 152 и улица по плана на гр. Рила, одобрен със Заповед № 30/22.02.1993г., не може да бъде възстановена на бившия собственик, защото е застроена от трети лица. Посочено е, че „имайки предвид чл. 11, ал. 2, т.2, т.3, ал. 3 във връзка с ал. 4 от ППЗСПЗЗ и Приложение №1 към чл. 21 към Наредба №7/2003г., комисията не може да определи застроените части, тъй като урегулираните поземлени имоти са отредени за индивидуално нискоетажно жилищно застрояване и са застроени.
Жалбоподателката счита заповедта, ведно с одобреното с нея решение, за незаконосъобразни, като постановени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при неспазване на установената форма, доколкото кметът на общината и техническата служба са се произнесли по въпрос извън компетентността им-възможността, съответно невъзможността за възстановяване на собствеността, което е правомощие единствено на ОСЗ, а същевременно не е опредЕ.застроената площ на имота, заявен за възстановяване, прието е, в противоречие с разпоредбите на ППЗСПЗЗ, че наличните в имота постройки са пречка за възстановяване на собствеността, и доколкото протокола на комисията не е подписан нито от председателя, нито от нейните членове.
Ответникът по жалбата – Кмета на общ. Рила, оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на обжалваната заповед. Сочи, че в нея и в решението на комисията е разписано, че „имота не може да бъде възстановен, защото е застроен от трети лица“, т.е. има се предвид, че същият е изцяло застроен и няма свободна от застрояване част от имота, както и че застрояването включва както постройките, така и прилежащите терени, поради което произнасянето е изцяло в компетентността на комисията по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, респ. кмета на общината и е в съответствие с материалния закони и административнопроизводствените правила.
С определение, постановено на 31.07.2020г. по адм.д.№289/2020г. по описа на Адм. С-Кюстендил, са конституирани като заинтересовани страни в производството М.Г.М., В.П.К., Г.П.К., А.Г.Н., П.К.П., Н.Е.П. и Л.Е.П..
Заинтересованата страна М.Г. , чрез упълномощения адв. Г.Д., оспорва жалбата и излага твърдения за законосъобразност и правилност на обжалваната заповед.
Останалите заинтересовани страни не вземат становище по жалбата.
Съдът
като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, ведно с доводите и
твърденията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
С оспорваната Заповед № РД-01-04-181/09.06.2020г. на Кмета на общ. Рила, е одобрено решение по Протокол от 18.02.2020г. на Комисия, назначена със заповед № РД-01-04-35/12.02.2020г. на Кмета на общ. Рила, с който е взето решение, че частта от бившият имот „Лозе“, представляваща земеделски имот на Е.Л.А., която е в регулацията на гр. Рила с дворищно регулационния план на гр. Рила от 1973г. и 1993г., с образуването и застрояването на УПИ VI-146, УПИ V-147 и УПИ IV-151 в кв. 8, ПИ № 152 и улица по плана на гр. Рила, одобрен със Заповед № 30/22.02.1993г., не може да бъде възстановена на бившия собственик, защото е застроена от трети лица. Имайки предвид чл. 11, ал. 2, т.2, т.3, ал. 3 във връзка с ал. 4 от ППЗСПЗЗ и Приложение №1 към чл. 21 към Наредба №7/2003г., комисията не може да определи застроените части, тъй като урегулираните поземлени имоти са отредени за индивидуално нискоетажно жилищно застрояване и са застроени. Те не са предвидени за обществени мероприятия и комплексно жилищно, вилно и курортно строителство, не са в производствени зони и стопански дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации.
Видно от съдържащите се в преписката решение № 1 от 26.06.1992г. и решение № 1 от 05.01.2001г. на ПК Рила, с тях е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на „лозе от 10.034 дка, осма категория, находища се в землището на гр. Рила, местността „Църквеното“, имот № 079055 по картата на землището, при посочени граници и съседи и заявен с пореден № 3 от заявление вх. № 0056/02.09.1991г., и установен с Нотариален акт № 28, рег. №168, дело № 58 от 1944г.
От съдържащите се в преписката материали, както и от заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза, се установява, че процесният имот съставлява поземлен имот пл. № 219 по кадастралния план на гр. Рила, одобрен със Заповед № 1395/09/05/1973г., с площ 30 дка, съгласно Нотариален акт № 28, т. I, рег. № 168, дело № 58 от 1944г., представляващ „лозе“, и е собственост на Е.Л.А., единствен наследник на Лазар Христов Лазаров. По време на придобиването му от Лазар Христов Лазаров имотът е бил земеделски и се е намирал извън строителните граници на гр. Рила /тогава с. Рила, Дупнишка околия/. През 1961 г. е одобрен Кадастрален, застроителен и регулационен план на с. Рила /Заповед №888/23.02.1961 г./. По предвижданията на плана имот пл. №219 остава извън границите на урбанизираната територия. С последващ ЗРП на гр. Рила, одобрен със Заповед №1395/09.05.1973г., част от имот пл. № 219 е включена в границите на населеното място. От тази част от процесния имот пл. № 219 в регулация са образувани четири парцела /УПИ/ - с номера ІІ-219, ІІІ-219, IV-219 и V-219, кв. 4, предвидени за ниско жилищно застрояване.
Проследявайки регулационната история на имота, вещото лице сочи, че УПИ ІІ-219, кв. 4, с площ 750 кв.м., е собственост на Пламен К. Москов съгласно нотариален акт № 3135,т. Х, дело N83594 /1975г.; УПИ ІІІ-219, кв. 4, с площ 570 кв.м., е продаден от ТКЗС на Христо Г. Токов, съгласно нотариален акт №180,т.І, дело № 434/1976г.; УПИ V-219, кв. 4, с площ 445 кв.м., е продаден от ТКЗС на Емил Йорданов П., съгласно нотариален акт №14, т. ІV, дело №1725/1974г.; УПИ IV-219, кв.4 остава собственост на ТКЗС /няма данни за продажба/.
УПИ ІІІ-219, кв. 4 и УПИ V-219, кв. 4, са застроени съгласно предвижданията на застроителния план от 1973г., както следва:
В УПИ ІІІ-219, кв. 4 е построена жилищна сграда на един етаж, за която няма налични строителни книжа, но в нотариален акт № 7,т. IV, дело № 2584 /1996г., в изброените документи, послужили за издаването му, се споменава Строително разрешение №33/1976г. /лист 88, стр.2 от делото/.
В УПИ V-219, кв. 4 е построена жилищна сграда на два етажа, за която има части от строителни книжа, приложени към делото, а именно ситуация от одобрен през 1975г. архитектурен проект и Строителен протокол № 48/17.03.1976г. /лист 86 от делото/.
Според вещото лице, предвиденото в УПИ ІІ-219, кв. 4 жилищно застрояване не е реализирано. Там са изградени постройки на допълващото застрояване, а именно: паянтова стопанска постройка на два етажа и паянтов навес.
През 1993г., със Заповед №30/22.02.1993г. на кмета на Община Рила, е одобрен ЗРП на гр. Рила, който е действащ до сега. В него имот пл. №219 по кадастрален план от 1973г. изобщо не фигурира, а частта от имота, попаднала в строителните граници на населеното място през 1973г., попада в границите на кв. 8 и е отразена като нови кадастрални имоти - с граници и кадастрални номера - това са имоти с пл. № 146, пл. № 147 и пл. № 151, по имотните граници на които са образувани парцели /УПИ/ - УПИ VI-146, УПИ V-147, УПИ IV-151. Те се намират приблизително на мястото на УПИ /парцели/ ІІ-219,ІІІ-219 и V-219, кв. 4 по плана от 1973г., но при различна геометрия /граници/ и площ, а УПИ IV-219, кв. 4 по плана от 1973г. вече не е нито поземлен имот, нито УПИ - площта му се поделя между УПИ V-147, УПИ IV-151 и уширение на улица.
УПИ VI-146, УПИ V-147, УПИ IV-151, кв. 8 са отредени за ниско жилищно застрояване.
Вещото лице сочи, че по времето, в което е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари граници на жалбоподателката върху процесния имот, е действащ подробния устройствен план на гр. Рила, одобрен със Заповед №1395/09.05.1973г. Съгласно този план част от имот пл. № 219 е попаднала в строителните граници на гр. Рила и от нея са образувани 4 бр. УПИ /парцели/ за ниско жилищно застрояване. Въпреки това обстоятелство, ПК е признала и възстановила правото на собственост върху целия имот - 12.000 дка. Няма данни да е изисквано от Е.Л.А. издаване на скица и удостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ относно частта от бивш имот пл.№219 /по КП от 1973г./, попадаща в границите на урбанизираната територия.
С Решение №1 от 05.06.2001 г. на Поземлена комисия - гр. Рила на Е.Л.А. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари граници на лозе от 10.034 дка в землището на гр. Рила, м. „Цръквеното“, под номер 079055 по КВС на землището на гр. Рила. Издадена е скица на имота. Не е постановен изричен отказ за възстановяване на останалата част от имота в размер на 1,966 дка, въпреки, че с предходно решение същият орган е признал и възстановил правото на собственост върху цялата площ от 12.000 дка.
По време на второто решение действащ подробен устройствен план е КЗРП на гр. Рила, одобрен със Заповед № 30/22.02.1993г. на кмета на Община Рила. Видно от този план, в частта от бивш имот пл. № 219 по КП от 1973г., попаднала в регулационните граници на града, се намират УПИ VI-146, УПИ V-147, УПИ IV-151, всички в кв. 8 и част от улично уширение. Няма данни да е искана информация от страна на ПК-Рила за статута на тези урегулирани имоти по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ.
При постановяване и на двете решения на ПК - от 1992г. и от 2001 г., нито от страна на собственика на бивш имот пл. № 219 по КП от 1973г., нито от страна на ПК-Рила, са предприети действия по чл. 13 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ за изясняване на статута на частта от процесния имот, попаднал в регулация. Не е ясно и по каква причина е постановено второ решение - Решение № 1 от 05.06.2001 г. на Поземлена комисия - гр. Рила.
С одобряването на КЗРП на гр. Рила от 1973г. част от имот пл. № 219 по КП от 1973г. попада в границите на гр. Рила и е урегулиран в четири парцела /УПИ/, всички за ниско жилищно застрояване. По-късно е одобрен сега действащия ЗРП, одобрен със Заповед № 30/22.02.1993г. на кмета на Община Рила, в който УПИ от 1973г., част от имот пл. №219, са с други кадастрални и регулационни номера, и с различни граници и площ в сравнение с тези, които са закупени по плана от 1973г.
В КП от 1993г. частите от имот пл. №219 от КП от 1973г., попадащи в границите на урбанизираната територия, са с ясни граници и кадастрални номера, същите са урегулирани в УПИ за ниско жилищно застрояване, което е реализирано в два от тях, а в третия е реализирано допълващо застрояване. В КП от 1973г. частите от имот пл. № 219 от КП от 1973г., попадащи в границите на урбанизираната територия, са отразени само с регулационни линии и три от образуваните УПИ са закупени именно по регулационен план. Това означава, че планът за регулация е приложен и регулационните линии стават и имотни граници.
В УПИ V-147 и УПИ IV-151, кв. 8 по действащ ЗРП предвиденото със ЗРП от 1973г. застрояване е реализирано и за времето на извършването на строителството, както и за наличието на строителни книжа има писмени доказателства. В УПИ VI-146 е реализирано допълващо застрояване без строителни книжа, но с удостоверение за търпим строеж. Имайки предвид това обстоятелство, на основание чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ и §1в от Допълнителните разпоредби на ППЗСПЗЗ, тези имоти не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ.
Целта на помощния план би трябвало да бъде да установи именно границите на застроените УПИ по КЗРП от 1973г., в които граници, бидейки застроени, те не подлежат на възстановяване. Това са: УПИ ІІ-219, кв. 4, с площ 750 кв.м., собственост на н-ци на Пламен К. Москов, съгласно нотариален акт №3135, т.Х, дело №3594/1975г.; УПИ 111-219, кв.4 с площ 570 кв.м., продаден от ТКЗС на Христо Г. Токов, съгласно нотариален акт №180, т.І, дело №434/ 976г.; УПИ V-219, кв. 4 с площ 445 кв.м., продаден от ТКЗС на Емил Йорданов П., съгласно нотариален акт №14, т.IV, дело №1725 / 1974г.;
Според вещото лице, останалата част от имот пл. № 219 - УПИ IV-219, кв. 4 по плана от 1973г., е незастроена и е свободна и към момента.
При огледа на място на УПИ VI-146, УПИ V-147, УПИ IV-151, кв.8 по плана на гр. Рила от 1993г., вещото лице е установило, че в УПИ V-147, кв. 8 по плана на гр. Рила е построена жилищна сграда на един етаж, както и постройки и навеси на един етаж - сгради на допълващото застрояване. Имотът е ограден от всички страни, границата към улицата от юг представлява подпорна стена от стоманобетон, изградена поради денивелацията на терена. В УПИ IV-151, кв. 8 е построена жилищна сграда на два етажа, както и постройки и навеси на един етаж - сгради на допълващото застрояване. Имотът е ограден от всички страни. Пространството между УПИ IV-151 и УПИ V-147, представляващо уширение на улица по ЗРП, е свободно, незастроено. Улицата не е реализирана. Това пространство, заедно с имот пл. №152, са част от УПИ IV-219, кв. 4 по плана от 1973г. В УПИ VI-146, кв.8, не е изградено основното застрояване по план - жилищна сграда на два етажа. В имота има две постройки - паянтова постройка на два етажа - „стопанска постройка“, построена на границата със съседния УПИ VII и паянтов навес на границата с УПИ V-147. За първата от тях е издадено Удостоверение за търпим строеж №256/09.12.2010г. Имотът е ограден с лека тЕ.ограда. По границата към улицата от юг частично е изградена подпорна стена от стоманобетон. Достъпът до УПИ VI-146 е от юг, но поради денивелацията на терена автомобилен достъп е невъзможен.
Вещото лице заключава, че частта от имота, която с одобряването на КЗРП от 1973г. /Заповед № 1395/09.05.1973г./ е включена в границите на урбанизираната територия, е урегулирана като УПИ ІІ-219, кв. 4, с площ 750 кв.м., УПИ ІІІ-219, кв.4 с площ 570 кв.м., УПИ IV-219, кв. 4 и УПИ V-219, кв. 4 с площ 445 кв.м. - отредени за ниско жилищно застрояване. Три от тези УПИ са застроени от новите си собственици: УПИ ІІ-219, УПИ ІІІ-219 и УПИ V-219-в тях е реализирано предвиденото по ЗРП строителство. За сградите и постройките в тези имоти не се определя застроена площ по Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Застроена площ се определя за сгради по чл.11, ал. 2, т. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ, но не и за имоти за жилищно и вилно застрояване.
УПИ IV-219 е останал незастроен. Има свободна от застрояване площ от имот пл. №219 по КП от 1973г. и това е площта на УПИ IV-219, кв. 4 от КЗРП от 1973г. Това обстоятелство обаче следва да се изследва и докаже с помощен план и със сравнителен регистър на имотите по плановете от 1973г. и от 1993г., като се вземат предвид кадастрални граници, регулационни линии по влезли в сила регулационни планове, както и данни за собствеността.
В УПИ VI-146, УПИ V-147, УПИ IV-151, кв.8 по плана на гр. Рила от 1993г., действащ към настоящия момент, е реализирано фактическо строителство, както следва: в УПИ V-147, кв.8 по плана на гр. Рила е построена жилищна сграда на един етаж, както и постройки и навеси на един етаж - сгради на допълващото застрояване. Сградата е построена преди 1996г., доколкото се споменава в Н.а.№7,т. IV, дело №2584 /1996г., където в списъка на документите, послужили за издаването му, се цитира Строително разрешение №33/1976г. За строежа няма намерени строителни книжа.
В УПИ IV-151, кв. 8 е построена жилищна сграда на два етажа, както и постройки и навеси на един етаж - сгради на допълващото застрояване. За основното застрояване - двуетажна жилищна сграда, се намират част от строителни книжа - ситуация от архитектурен проект, одобрен през 1975г. и Строителен протокол от 15.03.1976г.
В УПИ VI-146, кв.8, не е изградено основното застрояване по предвижданията на застроителните планове от 1973г. и от 1993г. - жилищна сграда на два етажа. В имота има две постройки - паянтова постройка на два етажа - „стопанска постройка“, построена на границата със съседния УПИ VII и паянтов навес на границата с УПИ V-147. За първата от тях е издадено Удостоверение за търпим строеж №256/09.12.2010г.;
УПИ VI-146, УПИ V-147, УПИ IV-151, кв.8 по плана на гр. Рила от 1993г. съответстват на УПИ ІІ-219, УПИ ІІІ-219 и УПИ V-219, кв.4 по КЗРП на гр. Рила, одобрен със Заповед № 1395/09.05.1973г., но се различават по граници и площ.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие, бивша поземлена комисия, постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от правилника, като преди издаването на скица и удостоверение следва да се развие процедура по чл. 11, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ, т. е. да бъде постановено решение на техническата служба на общината, одобрено със заповед на кмета на общината, в което се определя застроената част, която не се възстановява на собствениците. Освен това, разпоредбата на чл. 11, ал. 4. от ППЗСПЗЗ предвижда определянето на застроената част да се извършва служебно от техническата служба на общината при спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба № 7) и на хигиенните и противопожарните норми. Производството има за цел да се установят точните кадастрални граници на поземления имот, след което съответно да се установи размера на застроената част от него и респективно размера на свободните площи от имота. Графичната част на административния акт, в която въпросните обстоятелства са геодезически обективирани и удостоверението по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, в което са описани индивидуализиращите имота данни, съставляват годно основание за постановяване на решение, с което се възстановява правото на собственост върху имот, разположен в границите на урбанизираните територии или съответно се отказва да се възстанови това право във възстановимите на терена стари реални граници на имота. В тази връзка производството по определяне на застроена част има за предмет онези имоти, които попадат в приложното поле на чл. 10, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Според изричния текст на посочената правна норма, това са имотите, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) – какъвто е процесния имот и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. Видът и характерът на самите мероприятия е регламентиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, като в ал. 1 са посочени строителните дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността, а в ал. 2 съответно - съоръженията, които съставляват нормативно установена пречка в тази насока. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно производство, развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие по искането за възстановяване правото на собственост върху бивши земеделски земи, включени в урбанизирана територия, които се възстановяват по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ като основния релевантен въпрос е законосъобразното провеждане на процедурата по определяне на застроената площ.
Следва да се отбележи, че в процедурата по чл.11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ техническата служба и кметът на Общината извършват преценка само на състоянието на имота, свързано с неговото застрояване, без да изследват условията, при които е извършено и законосъобразността на проведеното строителство. Тези обстоятелства подлежат на преценка от органа по възстановяването в друга, последваща процедура. Поради това, единственото относимо в случая обстоятелство е наличието на реализирана строителна дейност по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, която е пречка площта да се счита за свободна. В това производство не се изследва нито въпросът за законността на построеното, от кого и кога във времето е построено и на какво основание е извършен строежа, не се изследват въпроси свързани с предвижданията по регулация, със статута на съоръженията и изобщо с възможността за възстановяване на собствеността. Тези въпроси следва да бъдат предмет на обсъждане единствено в административното производство по възстановяване правото на собственост върху земеделските земи пред ОбС - Земеделие, съответно в съдебното производство по чл. 14, ал. 3 по ЗСПЗЗ. Не е в компетентността нито на кмета в това производство, нито на помощната комисия по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, да преценява предпоставките за възстановяване на собствеността по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Същото се преценява от органа по земеделска реституция, а именно от Общинската служба по земеделие в процедурата по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. Както съдът посочи по- горе в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, завършващо със заповед на кмета на общината, само по чисто технически критерии се определя реално застроената и реално незастроената площ от бившия имот. Съдебната практика приема, че независимо от въпроса, който се разрешава с процесната заповед, в производството по оспорването й съдът не разглежда въпроса за законосъобразността на строителството върху заявения за възстановяване имот - в този смисъл решение № 17.02.2005 г., постановено по адм.д.№ 2004 г. по описа на ВАС, IV отделение, решение № 01.02.2005 г., постановено по адм.д.№ 2004 г. по описа на ВАС, IV отделение, решение № 20.05.2010 г. на АССГ, постановено по адм.д.№ 2008 г. В това производство се определя единствено застроената част, респективно свободната площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот, при спазване на Наредбата за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарните норми. Няма как обаче да се обсъждат обстоятелства, свързани със законността на сградите, съоръженията и другите видове неизчерпателно изброени в строителни дейности, които са пречка за възстановяване на собствеността. Разрешаването на такъв въпрос предполага засягане правата на трети лица. При разглеждане на въпроса дали даден строеж е законен или не, неминуемо възниква спор за материално право, а в административното производство е недопустимо разрешаването на собственически претенции.
За жалбоподателката е налице правен интерес от оспорването. Тя се легитимира като наследник на бившия собственик на земеделска земя, на който органът по поземлена собственост е признал правото на собственост.
Настоящият съдебен състав възприема становището, че съответствието на обжалваната в процеса заповед с материалния закон следва да бъде преценено с оглед на съдържанието на утвърденото с нея решение на комисията за застроена и незастроена част от процесния имот. Този извод се налага с оглед обстоятелството, че правните последици от обжалваната заповед произтичат именно от съдържанието на решението, а не от съдържанието на заповедта, с която е утвърдено, тъй като решението на техническата служба е решение на помощен орган. Следователно, за да провери дали правилно е определена застроена част от имота, в която се включва застроената площ на сградите и прилежащите им терени, съдът следва да извърши проверка на протокола-решение, което по същество следва да представлява мотиви към оспорения административен акт.
В случая, в протокола на помощната комисия е прието единствено, че частта от бившия имот „Лозе“, представляваща земеделски имот на Елена Л.А., която е в регулацията на гр. Рила с дворищно регулационния план на гр. Рила от 1973г. и 1993г., с образуването и застрояването на УПИ VI-146, УПИ V-147 и УПИ IV-151 в кв. 8, ПИ № 152 и улица по плана на гр. Рила, одобрен със Заповед № 30/22.02.1993г., не може да бъде възстановена на бившия собственик, защото е застроена от трети лица. Липсват, обаче, мотиви, защо е прието, че цялата площ е застроена, след като не са уточнени построените в УПИ VI-146, УПИ V-147 и УПИ IV-151 в кв. 8, ПИ № 152 сгради като площ и прилежащ терен, липсва описание на споменатата в протокола улица, каква площ заема тя и на какъв етап е реализирана.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че кмета на общината, респективно техническата служба не са изпълнили основната задача-да определят точно застроената и незастроена площ според изискванията на техническите правила и норми, а единствено бланкетно са посочили, че имота е застроен от трети лица и не може да бъде възстановен.
Последното представлява съществено нарушение на процесуалните правила, предвид липсата на мотиви от страна на комисията, но и неизпълнение на материалния закон, тъй като не е изследвано има ли фактически съществуващи сгради и реализирана улица на място, с каква конкретно площ и прилежащ терен, с оглед изискванията на техническите правила и норми. В случая липсват мотиви както на помощната комисия, така и в оспорваната заповед, защо е прието, че имота е изцяло застроен и не е налице свободна за възстановяване площ, след като липсват каквито и да било конкретно определени площи на сгради, прилежащи терени, респ. улица.
Ето защо като е постановил оспорената заповед, Кметът на община Рила е нарушил чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК – съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалните норми, поради което обжалваната заповед следва да бъде отменена, а преписката да бъде изпратена на административния орган за произнасяне по същество със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на делото ответникът следва да заплати на жалбоподателката сторените по делото разноски в размер на общо 610.00 лева, от които: 10.00 лв.-държавна такса, 100.00 лв.-депозит за вещо лице по назначената експертиза и 500.00 лв.-адвокатско възнаграждение, намалено до размера на минималното възнаграждение, предвидено в чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид направеното от ответника възражение за прекомерност и с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото.
Водим от изложеното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-04-181/09.06.2020г. на Кмета на общ. Рила, с която е одобрено решение по Протокол от 18.02.2020г. на Комисия, назначена със заповед № РД-01-04-35/12.02.2020г. на Кмета на общ. Рила.
ИЗПРАЩА преписката на компетентния административен
орган – Кмета на общ. Рила Г.Д.К., с адрес: ***, пл. „Възраждане“ № 1, за решаване на въпроса по
същество със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона,
съобразно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Рила да заплати на Елена Л.А.,
ЕГН: **********, чрез пълномощника й адв. С.Ц., със
съд. адрес:***, сумата от 610.00 (шестстотин и десет) лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва по касационен ред пред Административен съд – Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: