Разпореждане по дело №23220/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 61277
Дата: 18 май 2023 г. (в сила от 18 май 2023 г.)
Съдия: Деница Иванова Цветкова
Дело: 20231110123220
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2023 г.

Съдържание на акта


РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 61277
гр. С., 18.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Частно гражданско
дело № 20231110123220 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава Тридесет и седма ГПК.

Образувано е по заявление от „Сити Кеш“ООД за издаване на заповед
за изпълнение срещу В. Н. В. за сумата от 600 лева – главница по договор за
паричен заем №585949 от 28.10.2021, сумата от 220.99 лева –
възнаградителна лихва за периода от 28.10.2021 до 28.04.2023, договорна
неустойка /за неосигурено обезпечение/ в размер от 1117.01 лева за периода
от 28.10.2021 до 28.04.2023, законна лихва за забава в размер от 133.67 лева –
за периода от 01.02.2022 до 01.04.2023, сумата в размер на 193.80 лева -
неустойка за забава и сумата в размер на 135 лева – разходи за събиране на
вземането поради забава на плащането.
В производството по чл.410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка
за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Тази дължима
проверка е установена с нормата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК. В конкретния
случай, настоящият съдебен състав приема от изложените в самото заявление
по чл.410 от ГПК твърдения, че неустойката за неосигурено обезпечение е в
противоречие с добрите нрави.
Съгласно чл. 6.1 от договора за обезпечаване на вземанията си във
връзка с предоставения кредит потребителят се задължава да предостави на
кредитора в срок от три дни от усвояване на заемната сума едно от следните
обезпечения:банкова гаранция в полза на кредитора или поръчител.Съгласно
чл.6.2 от договора при неизпълнение заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер от 1210.98 лева.
Договорената клауза за неустойка се счита за нищожна, като
нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, е налице
1
неравностойност на насрещните задължения по договора. От неизпълнението
на задължението за недаване на обезпечение по кредита не произтичат преки
вреди за кредитора, които да подлежат на обезщетяване и да обуславят
допълнителни задължения за длъжника.Уговорената неустойка за
осигуряване на обезпечение и изискванията, които са поставени за
обезпечението увеличават риска от неизпълнение на задължението от
длъжника и водят до увеличаване на задлъжнялостта на длъжника по
договора.
Съдът приема, че в случая уговорката за неустойка при неизпълнение
на задължението по договора за осигуряване на обезпечение води до
неравностойност на насрещните задължения и създава възможност за
неоснователно обогатяване на кредитора. Съдът намира, че неустойката за
неосигуряване на обезпечение излиза извън присъщата й обезпечителна и
обезщетителна функция, поради което се явява нищожна като противоречаща
на добрите нрави..
Предвид изложеното съдът намира, че заявлението по чл.410 от ГПК
следва да бъде отхвърлено в частта относно неустойката за неизпълнение на
задължение за осигуряване на обезпечение на основание чл. 411, ал.2, т.2 от
ГПК.

По отношение на таксите за извънсъдебно събиране
Съгласно чл.33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Задължението за заплащане на такси за събиране на просрочени
задължения също се поражда от неизпълнението на главните задължения на
кредитополучателя да върне на падежа предоставената му в заем сума и с
него се цели обезпечаване на срочното изпълнение на тези задължения и да се
обезщетят вредите от забава.
Клаузите в договора за кредит, с които е уговорено, че при забава
кредиторът ще има право да получи нещо различно от лихвата за забава,
противоречат на чл.33, ал.1 от ЗПК, която ограничава отговорността на
потребителя, поради което са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Поради това заявлението по чл.410 от ГПК следва да бъде отхвърлено и
в частта по отношение на разходите за извънсъдебно събиране на основание
чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.

Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:

2
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.
№23220/03.05.2023, подадено от „Сити Кеш“ООД, ЕИК202531869, със
седалище и адрес на управление:гр.С., ул.„Славянска“№29, ет.7 срещу В. Н.
В., ЕГН**********, с адрес:гр.С., бул. „, в ЧАСТТА относно сумата от
1117.01 лева -договорна неустойка /за неосигурено обезпечение/ и сумата в
размер на 135 лева – разходи за събиране на вземането поради забава на
плащането.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3