ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№47
Гр.Варна, 25.01.2017 г.
Апелативен
съд град Варна, гражданско отделение, на 25.01.2017 г. в закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя
Петрова
Мария Маринова
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр.д. № 574 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 389 от ГПК и
е образувано по молба с вх. № 453 от 25.01.2017 г., подадена от С.Т.Ч. чрез
адв. К.М. въззивник (с насрещна въззивна жалба) по в.гр.д. № 574/2016 г. по
описа на Варненския апелативен съд, за допускане обезпечение на насрещния й
осъдителен иск по чл. 59 от ЗЗД срещу Д.В.М. за заплащане на сума от
33 986,25 лв. (половината от общо претендирано със съпруга й Б.Ч. обезщетение
от 67 972,50 лв.), представляваща сумата, с която последната се е
обогатила с извършените от молителката разходи за изграждане и довършване на
процесното жилище (предмет на иска на Д.М. по чл.108 от ЗС), предявен в условия
на евентуалност спрямо заявеното от молителката и съпругът й възражение за признаване
правото им на задържане на недвижимия имот до заплащане от Д.М. на извършени от
тях подобрения в имота. С.Т.Ч. е молила за допускане на обезпечение на евентуалния й насрещен иск по чл. 59 от ЗЗД чрез налагане
на запор върху вземането на Д.В.М. от Д.Б.Ч. в размер на 3 383,91 лв., присъдено
й с решението на окръжния съд по гр.д. № 1568/2015 г., в която част то е влязло
в сила.
Обезпечение може да се иска във всяко
положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство
/съгл. чл. 389 ГПК/ при наличие на предпоставките, посочени в чл. 391 ГПК.
Така, обезпечението се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или
ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен
с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в определения
от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД. Т.е.
за да бъде допуснато обезпечението следва да бъде установено, че ищецът има
такова право, а то е налице, когато
съществува интерес от обезпечаването на иска /обезпечителна нужда/, искът е
допустим и е подкрепен или с писмени доказателства, или с изразената от ищеца
готовност за представяне на гаранция.
В случая, молителката С.Ч. е въззивница
и ответник по иска на ищцата Д.М. по чл.108 от ЗС и ищец по насрещен иск по чл.
59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 33 986,25 лв. (половината от общо
претендираната по чл.59 от ЗЗД заедно с Б.Ч. сума от 67 972,50 лв.)
разходи за изграждане и довършване на процесното жилище, предявен в условия на
евентуалност спрямо заявеното, заедно със съпруга й Б.Ч., искане за признаване
на право на задържане на имота до заплащане на подобрения.
Ищецът и по насрещен иск, предявен в
условия на евентуалност, има интерес от обезпечаване на иска, поради което тази
предпоставка е налице. Предложената обезпечителна мярка е „запор” на вземане на
Д.М. от Д.Ч. за сумата от 3 383,91 лв., за която той е осъден с решението
на окръжния съд. Срещу тази част от решението на окръжния съд е била подадена
насрещна въззивна жалба от Д.Ч., като производството по нея е било прекратено с
определение № 714/21.11.2016 г. на Варненския апелативен съд и срещу
прекратителното определение е била подадена нередовна частна жалба от Д.Ч.. С
разпореждане № 41 от 13.01.2017 г., след като указанията на съда за поправяне
на нередовностите в частната жалба, дадени с разпореждане № 1987/20.12.2016 г.,
не са били отстранени, апелативният съд е върнал частната жалба на Д.Ч..
Разпореждането за връщане на частната жалба е връчено на жалбоподателя на
17.01.2017 г. и едноседмичният срок за обжалването му е изтекъл на 24.01.2016
г., като в този срок по делото не е постъпила частна жалба и следователно
решението на окръжния съд за вземането на Д.М. от Д.Ч. за сумата от
3 383,91 лв. е влязло в сила на 25.01.2017
г. (доколкото адв. К.М. е
процесуален представител и на Д.Ч. по делото и не е посочила да е била подадена
от последния частна жалба срещу разпореждането за връщане по пощата в срока, но
непостъпило още по делото).
Поисканата обезпечителна мярка
„запор” на парично вземане на ответника по насрещния евентуален иск Д.М. - от Д.Ч.,
присъдено с влязлата в сила част от решението на първата инстанция, е от вида
на изрично предвидените в закона, допустима е и подходяща с оглед вида на обезпечавания
осъдителен иск за заплащане на парична сума от 33 986,25 лв. Това
обезпечение, обаче следва да бъде наложено при внесена от молителя парична
гаранция от 250 лв. и при хипотезата на чл. 391, ал.1, т.2 от ГПК, доколкото обезпечавания
насрещен евентуален иск по чл.59 от ЗЗД не се подкрепя изцяло от доказателствата.
С оглед изложеното, Варненският
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА
в полза на С.Т.Ч. с
ЕГН ********** ***, обезпечение на насрещния й евентуален осъдителен иск по чл.
59 от ЗЗД срещу Д.В.М. с ЕГН **********,***, предмет на в.гр.д. № 574/2016 г.
по описа на ВАС, за заплащане на сумата от 33 986,25 лв., с която Д.В.М. се
е обогатила с извършените от С.Т.Ч. разходи за изграждане и довършване на
жилището, предмет на иска на Д.М. по чл.108 от ЗС, като налага следната обезпечителна
мярка: „ЗАПОР” на вземането на Д.В.М.
от Д.Б.Ч. с ЕГН ********** в размер на сумата от 3 383,91 лв., присъдено й
с влязлата в сила част от решение 1022/22.07.2016 г. по гр.д. № 1568/2015 г. на
Варненския окръжен съд, обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за лишаване от правото й
да ползва собствения си недвижими имот, представляващ самостоятелен обект обект
в сграда – апартамент на втори етаж с площ от 121,30 кв.м. с идентификатор - №
10135.5504.310.1.2, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор
10135.5504.310 в гр.Варна, административен адрес: ул. „ул.”Атанас Монев” №7, ПРИ УСЛОВИЕ на внесена от молителя С.Т.Ч.
парична гаранция в размер на сумата от 250 лв. (двеста и петдесет лева) съгласно
чл.180 и чл. 181 от ЗЗД по съответната сметка на Апелативен съд - Варна.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД,
СЛЕД ВНАСЯНЕ НА ГАРАНЦИЯТА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок, който тече за
молителя от получаване на съобщението, а за насрещната страна – от връчване на
съобщението от съдебния изпълнител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.