Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр. Варна.................... 2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Варна, четвърти
касационен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
РОМЕО СИМЕОНОВ
при
секретаря Светлана Стоянова и в присъствието на представител на Окръжна
прокуратура–Варна, прокурор Светослав
Стойнов, като разгледа докладваното от съдия Симеонов КАНД № 1195 по описа за
2020 година на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 63. ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на ОД МВР Варна чрез старши юрисконсулт К.Л.-А. против
решение № 485 от 08.04.2020 г. на Районен съд- Варна, постановено по АНД № 5708
по описа на съда за 2019 г.
С
атакуваното решение е отменено наказателно постановление № 17-0819-004618 от 06.10.2017
г. на Началник група към ОД МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“ , с което за
нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП на
М.З. с ЕГН/ЛНЧ ********** е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 200(двеста) лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца.
В
касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд-Варна е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).
Сочи
се, че правилно е приложена санкционната норма в редакцията, действала към
момента на извършване на нарушението. Оспорва се и приетото от РС Варна,
че не са налице субективните признаци
за извършване на нарушението.
Пред
настоящия съд е направено искане за отмяна на решението на първата съдебна
инстанция и отмяна изцяло на процесното наказателно постановление.
В
отговор на касационната жалба, чрез процесуалния представител- адв. А. Д.,
касационният ответник застъпва становище за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение и иска оставянето му в сила.
Окръжна
прокуратура-Варна, чрез прокурор Стойнов, дава заключение, че жалбата е неоснователна
моли съдът да я отхвърли.
Административен
съд - Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
и прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, подадена в срок и от страна в
административнонаказателното производство, поради което се дължи нейното
разглеждане по същество. Пред настоящата инстанция страните не са представили
нови писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.
Разгледана
по същество касационната жалба е основателна.
Районен
съд Варна е възприел фактическите обстоятелства по делото въз основа на
данните, внесени чрез представените и събрани пред него писмени и гласни
доказателства. Въз основа на тях от фактическа страна е прието за безспорно
установено, че на 14.01.2017г.,
около 14.40 часа, в гр.Варна, при изпълнение на служебните си задължения,
служителите на ОД на МВР -
Варна -
мл. автоконтрольор Г. И.и Д. И., извършили проверка на лек автомобил
„Форд" с per. № *******.
В хода
на извършената проверка на документите на водача и тези на автомобила се
установило, че автомобила се управлява от М.З.. При проверката било установено,
че автомобила е внесен в страната от Сахакаян Хаик, който се е возил в него по време
на проверката. Собственикът при извършената проверка представил документите на
автомобила, от които се установило, че той е с изтекли регистрационни табели. Издаденото
разрешение за временно движение било със
срок 06.01.2017г. или нарушението било установено 7 дни след изтичане срока на
транзитните табели.
Предвид
установеното нарушение по чл. 140 ЗДвП, бил съставен АУАН бл. № 819780 от 14.01.2017 г. против водача З.. В последствие материалите от
адм. производство били изпратени на РП Варна и било образувано досъдебно
производство за престъпление по чл. 345 ал.2 от НК. С постановление на прокурор
от 13.09.2017г. досъдебното производство било прекратено. Въз основа на това
било издадено и процесното НП.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална
страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни като
съставени от компетентни лица.
Приел
също, че е недоказано от субективна
страна вмененото на жалбоподателя административно нарушение по ЗДвП. Решаващият
състав обсъдил възраженията на жалбоподателя
и ги приел за основателни. С горните мотиви районният съд отменил обжалваното
пред него НП.
Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, решаващият съд е стигнал
до неправилни правни изводи.
Настоящият
състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за основателни,
а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за постановено в
нарушение с материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи,
районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт.
За
да бъде съставомерно от обективна страна, деянието по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
следва да са налице следните условия: 1) деецът да управлява МПС по път,
отворен за обществено ползване ( част от общинската или републиканската пътна
мрежа ); 2) МПС да не е регистрирано по съответния ред; 3) в законов или
подзаконов нормативен акт да е предвиден ред и задължение за регистрация на
съответното МПС.
Правилно
въззивният съд е посочил, че съгл.
чл.140, ал.1 от ЗДВП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Регистрацията,
отчета, спирането от движение и пускането в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и редът за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, са уредени в
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
Следва да се отбележи, че в горепосочената
наредба е регламентиран и редът за ползване на временни регистрационни табели,
случаите, в които се издават такива и срокът им на валидност, който се
отбелязва и в свидетелството за регистрация, и който в настоящия случай е бил
до 06.01.2017 г. При използване не по установения ред на временните
регистрационни табели или когато същите са с изтекъл срок на валидност,
табелите се изземват от органите на
пътната полиция и се изпращат в ГДППООРП за отношение,
т.е. след изтичане на срока, в рамките на който могат да се ползват временните
регистрационни номера, превозното средство се третира като нерегистрирано по
смисъла на разпоредбата на чл. 140 ал. 1, изр. първо ЗДвП. Обстоятелството дали
деецът е собственик или не на нерегистрираното МПС е ирелевантно за
съставомерността на деянието, доколкото нарушението е довършено със самото управление на такова
МПС.
Това
налага извода, че са налице всички елементи от фактическия състав на
нарушението.
Настоящият
касационен състав не споделя изводите на РС Варна, че не е налице субективната съставомерност
на нарушението.
В
с.з. проведено на 11.03.2020 г., съдът на осн. чл.-283 от НПК е приел и
приложил като доказателства приложените писмени доказателства по ДП №104/2017
г. на сектор ПП на ОД МВР Варна.
В
разпита си пред орган на досъдебното производство от 12.06.2017 г./л.25 от ДП/,
св. Гаруш Сахарян свидетелства, че в началото на януари два пъти е пробвал
да регистрира автомобила, но понеже
имало големи опашки пред пункта за
регистрация не го сторил и на 14.01.2017 г./събота/ решил да закара
автомобила до КАТ- Варна, за да запази
място пред пункта. Взел със себе си и М.З..
В
разпита си пред орган на досъдебното производство, З. също твърди, че са
отивали пред КАТ, за да запазят ред-т.е. налице е знание относно изтеклия срок
на регистрационните табели.
Посочените
обстоятелства, станали причина Мишкаел З. да управлява автомобила, настоящата
касационна инстанция счита за защитна теза , която не споделя, тъй като не е
подкрепена с никакви доказателства.
Касационният
състав не споделя становището на въззивния съд относно неправилно прилагане на
санкционната норма, което е довело до абсолютно процесуално нарушение, довело
до неяснота на волята на АНО за какво административно нарушение налага
наказание.
Съгласно
чл.3, ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният
акт, който е бил в сила по време на извършването му.
Действалата
към момента на деянието норма на ЗДвП чл. 175. Предвижда: (Изм. - ДВ, бр. 43 от
2002 г.) (1) Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който:1. управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или което е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер или табелите с
регистрационния номер не са поставени на определените за това места;
Като
коректив на посоченото правило е нормата на чл. 3, ал.2 от ЗАНН, според която
ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя. С изменението на ЗДвП публикувано в ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила
от 21.01.2017 г. , чл. 175, ал.3 /нова/ е придобила следната редакция: “наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до
12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер“.
Действалата
към момента на деянието норма на ЗДвП чл. 175. Предвижда: (Изм. - ДВ, бр. 43 от
2002 г.) (1) Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който:1. управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или което е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер или табелите с
регистрационния номер не са поставени на определените за това места;
Настоящия
случай попада в хипотезата на приложим действалия към момента на извършване на
нарушението закон, санкцията по която несъмнено е по-благоприятна за дееца.
Съгласно
§ 6, т. 25 от ДР на ЗДвП
"Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство. По делото е
безспорно установено, че М.З. е управлявал лекия автомобил, поради което е имал
качеството "водач" на моторното превозно средство. Лекия автомобил е
бил управляван на път, отворен за обществено ползване. Качеството
"водач" на лекия автомобил и управляването му на път за обществено
ползване изисква М.З. да управлява моторно превозно средство, което е
регистрирано по надлежен ред.
От субективна страна, деянието е извършено с пряк
умисъл като форма на вината. В трайната практика на ВКС се приема, че чл.
11, ал. 2 НК с алтернативно очертания в него волеви момент, разграничава
умисъла на пряк и евентуален само при резултатните, не и при формалните (на
просто извършване) престъпления. При деянията, при които резултатът не е съставомерен
белег, умисълът може да бъде само пряк и никога евентуален. Необходимо е деецът
да съзнава общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да иска
да го извърши. Процесното нарушение е такова на просто извършване. От
установените факти по делото се извежда категоричния извод, че той съзнателно е
управлявал МПС в пътната мрежа, отворена за обществено ползване, знаейки че
същото не е регистрирано в съответното звено на с-р „Пътна полиция“. Това
именно определя и прекия умисъл, като форма на вина, при която е извършено
нарушението.
Предвид
изложеното, основателни са твърденията в касационната жалба относно приетата от съда фактическа обстановка
и анализа на доказателствата.
Относно
наказанията наложените в максимално предвидените в действалата към момента на
нарушението правна норма размер и срок, съдът ги счита за прекомерни. Видно от
приложената справка за
нарушител/водач-л.26 от ДП, не може да се обоснове извод за многобройни или
системни нарушения на ЗдвП от М.З., поради което касационният състав счита, че
те трябва да бъдат редуцирани до предвидените в минималните размери.
Предвид изложеното
настоящият касационен състав приема, че решението на районния съд като
неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено. Оспореното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, като не са налице пороци в
производството по издаването му, но същото следва да бъде изменено по отношение
на срока и размера на наложените санкции.
Воден от горното и на
осн. чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд - Варна, ІV касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 485 от 08.04.2020 г., постановено по АНД №
5708/2019 г. на Районен съд гр. Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление /НП/ № 17-0819-004618 от 06.10.2017г. на Началник
група към ОД на МВР – Варна, като намалява размера на наказанието наложено на М.З.
с ЕГН **********, както следва: глобата
от 200 лева на 50- /петдесет/ лева и срока на лишаването от право да управлява
МПС от 6 месеца на 1 /един/ месец.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.