Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 11.10.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, V гр.състав, в публично съдебно
заседание на 11.09.2017г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
участието на секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия
Видолова гр.д.№ 3425 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Искове с правно основание чл.405, ал.1
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „В.А.“
ЕООД гр. Плевен, против ”З.К.У.” АД, ***, с която е предявен иск за заплащане
на сумата от 11342.62лв., представляваща остатък от дължимо застрахователно
обезщетение по застрахователна полица № 16136110002/08.01.2016 г. за настъпило
застрахователно събитие на 01.10.2016 г. – ПТП с материални вреди на товарен
автомобил „Ауди“, модел „Q5“ с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху тази
сума от предявяване на иска до
окончателното заплащане, както и мораторна лихва от 1647.00 лв., представляваща
лихва за забавено плащане върху главница от 34 300.00 лв. за периода от
19.10.2016 г. – датата на изпадане на забава до датата на подаване на исковата
молба – 15.05.2017 г., отчитайки извършеното частично плащане по главница на
21.03.2017 г. Ищецът твърди, че на 08.01.2016 г. е сключил с ответника
застрахователен договор по застраховка „Каско“ на МПС с включена клауза „А“ –
пълно Каско, с който е бил застрахован товарен автомобил „Ауди“, модел „Q5“ с
рег.№ ***, със срок на действие на застраховката от 10.01.2016 г. до 09.01.2017 г. Била определена
застрахователна сума 49 000.00 лв. Ищецът твърди, че цялата застрахователна
премия от 2 573.97 лв. е била заплатена от него на 08.01.2016 г. Твърди, че на
01.10.2016 г. по пътя село Божурлук – гр.Свищов, автомобилът, управляван от В.М.Й.,
е претърпял ПТП в следствие на което бил увреден и негоден за движение. Сочи,
че е уведомил застрахователя за това събитие на 03.10.2016 г. и била образуван
претенция /щета/ № 16111360015/03.10.2016 г. Твърди, че на същата дата е
представил и всички изискани от ответника документи във връзка със щетата, като
избрал и начина на обезщетяване – по експертна оценка. На същата дата бил
извършен оглед на автомобила, а на 10.10.2016 г. – повторен такъв. Около
седмица след това ответникът му указал да предостави автомобила в сервиз на
„Ауто Гланц“ООД –Плевен за извършване на ремонт по неговото възлагане, въпреки
поисканото обезщетяване чрез експертна оценка. Твърди, че до настоящия момент
не е започван и извършван ремонт на автомобила, който все още се намирал в
сервиза. Сочи, че съгласно чл.108, ал.1 от КЗ, застрахователят е длъжен да се
произнесе по претенцията в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства като определи и плати размера на обезщетението или застрахователната
сума, или мотивирано откаже плащане. Сочи, че този срок е изтекъл на 19.10.2016
г., но ответникът не е извършил нито едно от тези действия, поради което на
16.01.2017 г. отправил жалба до КФН. Вследствие на проверката, ответникът му
изпратил искане за представяне на допълнителни обяснения във връзка със
застрахования автомобил, които той представил на 22.02.2017 г. На 21.03.2017 г.
му било заплатено обезщетение в размер на 22 957.38 лв. Счита, че платеното
обезщетение е занижено и не съответства на действително претърпените вреди към
деня на застрахователното събитие, съгл. чл. 386 ал. 2 от КЗ, т.к. е била
налице тотална щета. Счита, че щетата, която следвало да бъде заплатена е в
размер на 34 300.00лв., от която му се дължат незаплатените 11342.62лв.
Претендира и лихва за забава, т.к. счита, че общата сума е следвало да бъде
заплатена на 19.10.2016г., претендира разноски. В съдебно заседание от
11.09.2017г., по искане на ищеца, съдът е допуснал на осн. чл. 214 ал. 1 от ГПК,
увеличение в размера на претенцията за главница, като същата се счита предявена
за сумата от 13 333.21лв.
Ответникът „З.К.У.”
АД, *** изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения
иск. Твърди, че изчислената от неговите експерти сума от 22 957.38 лв. е
изплатена на ищеца на 21.03.2017г. и с това той е изпълнил задълженията си по
договора. Счита, че е изчислил размера на заплатеното застрахователно
обезщетение съобразно чл. 386 ал. 2 от КЗ и трайната практика на върховните съдилища,
съобразявайки и ОУ на застрахователния договор и отчитайки, че към датата на
ПТП автомобилът е бил на повече от 5 години. Относно претенцията за забавено
плащане, счита, че 15-дневния срок изтича на 26.10.2016г., че е правен
допълнителен оглед на 10.10.2016г. и друг – на 08.02.2017г., че впоследствие са
събирани и други доказателства във връзка с разликата в километража на
автомобила. Сочи, че застрахованото лице не е било предоставило банкова сметка,
***езщетение и че едва след събирането на всички изискуеми документи по щетата,
плащане е извършено в срока от 15 работни дни. Счита, че изчислените разходи за
ремонт на автомобила не надвишават 70% от действителната му стойност, т.е. – не
е налице тотална щета. Сочи, че изискване за заплащане на обезщетение за
тотална щета, е представянето на доказателство за прекратена регистрация на
автомобила, но ищецът не е представил такова. Поради това, счита, че дори и по
делото да се докаже тотална щета на автомобила, не е налице забава, т.к. ищецът
не му е представил доказателства за дерегистрация на автомобила. Оспорва изцяло
иска за лихва.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Не
се спори между страните, а и видно от приложената на л. 10 застрахователна
полица № 16136110002 от 08.01.2016г., ищецът е
застраховал при „З.К.У.” АД, собствения си товарен автомобил „Ауди“, модел „Q5“
с рег.№ ***, като застраховката е била КАСКО на МПС, клауза А – пълно каско. Застрахователната
сума е била 49 000лв., периодът на покритие – от 00:00ч. на 10.01.2016г.
до 24.00 ч. на 09.01.2017г. Застрахователната премия е била в общ размер на 2573.97лв.,
като не се спори, че тя е била платима еднократно и е била заплатена на
09.01.2017г.
На
01.10.2016г. застрахования товарен автомобил е претърпял ПТП, видно от протокол
за ПТП № 1389597/01.10.2016г. – на пътя с.Божурлук към гр. Свищов, около 9.15ч.,
водачът на автомобила В.М.Й. е управлявала с несъобразена скорост на прав
участък, изгубила е управление над автомобила, завъртяла се, навлязла вляво от
пътното платно и се ударила в крайпътна мантинела, като на автомобила са
нанесени материални щети – цялостна деформация и счупвания, а автомобилът е
подлежал на оглед. На 03.10.2016г., представител на собственика на автомобила –
М.Ц.Й., е подал пред представители на застрахователя уведомление за щета по
застраховката Каско, като отново е описал ПТП. На 03.10.2016г. е извършен опис
на щетите от вещо лице на застрахователя в присъствието на застрахования, като
в описа са посочени щети в 32 пункта. На 10.10.2016г. е извършен повторен опис
с посочени в 15 пункта щети. На 11.10.2016 г. застрахователят е изпратил писмо
с искания за представяне на подробни обяснения от водача относно настъпването
на събитието, справка за налични контролни точки към СУМПС на водача и
пълномощно от фирмата, че лицето може да управлява автомобила. На 14.10.2016 г.
водачът В.М.Й. е изготвила писмено обяснение относно настъпването на ПТП, което
е входирано при застрахователя на 03.11.2016 г. На 17.10.2016 г. до РУ-Белене, ОДМВР Плевен, е
изпратено искане от застрахователя за представяне на снимков материал от
посетеното на място ПТП с процесния автомобил. На 28.10.2016 г. РУ-Белене е
предоставило на застрахователя снимков материал на посетеното произшествие – 9
бр. снимки. Още един опис на щетите на МПС е изготвен на 08.02.2017г., в
доверен сервиз „Аутогланц“-Плевен – Н.Илиев, в който са посочени 47 пункта
щети. На 10.02.2017 г. ответникът е изискал от ищеца допълнителни обяснения
каква е причината през 2015 г. МПС да е на 173 000 км.,а към датата на
настъпване на застрахователното събитие октомври 2016 г. километрите на МПС да
са 161 000 км. На 22.02.2017 г. представителя на застрахования е дал
писмени обяснения, че не може да отговори каква е причината за различното
показание на километража и предполага, че може да се дължи на грешка в
софтуера. На 14.03.2017 г. ответникът е изпратил писмо на застрахования, с
което го е поканил да представи писмено уведомление за банкова сметка ***. На
15.03.2017 г. е представена служебна бележка от „Райфайзенбанк България“ АД за
потвърждение, че ищецът е титуляр на конкретна разплащателна сметка. На 21.03.2017 г. е изготвен опис – заключение
по процесната щета, съгласно който
щетите възлизат на 22 957.38 лв. Видно от извлечението от сметка на
името на ищеца в „Райфайзенбанк България“ АД, на 21.03.2017г. в сметката му е
постъпила сумата от 22 957.38лв. по заведената за автомобила щета. Тези
обстоятелства не се спорят между страните по делото и съдът ги приема за изцяло
доказани от представените по делото писмени доказателства.
По
делото е допусната и изготвена съдебно-автотехническа експертиза по въпроси на
ищеца, която е дала следното заключение: реалната пазарна стойност на
претърпелия ПТП автомобил към датата на увреждането – 01.10.2016 г. е
46 610 лв.; стойността на нанесената щета на автомобила при възстановяване
с нови части с овехтяване, съответстващо на годината на производство на МПС,
спрямо датата на ПТП при възстановяване в обикновен сервиз е 26 618.00лв.;
стойността на възстановяване на автомобила с нови части без овехтяване,
боядисване, консумативи и труд е 36 290.59 лв.; при възстановяване с нови
части със съответстващо овехтяване разходите за ремонт са 57.1 % и не
надвишават 70% от действителната стойност на автомобила; при възстановяване с
нови части без овехтяване, разходите за ремонт са 77.86% и надвишават 70% от
действителната стойност на автомобила.
Спорен
по делото е въпросът – какъв е размерът на щетите, които следва да бъдат
обезщетени от застрахователя и налице ли е тотална щета на автомобила?
Даденото
по делото заключение, е изчислило стойността за възстановяване на процесния
автомобил/в т.ч. и боядисване, консумативи и труд/ с нови части с овехтяване,
както и стойността – с нови части без овехтяване. Двете страни застъпват
противоположни становища коя стойност следва съдът да вземе предвид при
определяне на размера на обезщетението. Съдът намира, че в случая приложение
намира разпоредбата на чл. 400 ал. 2 от КЗ, съгласно която за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл
е и приложимата и понастоящем задължителна съдебна практика по отменения КЗ, а
именно Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о.,
ТК, което сочи, че обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. При това
положение, съдът намира, че при наличието на всички предпоставки за изплащане
на обезщетение – валидно сключен застрахователен договор, настъпило в неговия
период покрито застрахователно събитие, изпълнение на задължението на
застрахования в уговорения срок да уведоми застрахователя за настъпилото
събитие, размерът на дължимото обезщетение, което е следвало да бъде заплатено
е 36 290.59лв. Доколкото по делото са налице доказателства за заплащане
само на обезщетение в размер на 22 957.38лв., то разликата до размера на
действително дължимата сума от 36 290.59лв., в размер на 13 333.21лв., се
явява дължима от ответника на ищеца, т.е. искът за главница следва да бъде
уважен в пълния му размер.
Така
установения от съда размер на дължимо обезщетение предпоставя наличието на
„тотална щета“ /увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70 на сто от действителната стойност/ по смисъла на чл.390,
ал.2 от КЗ и т.12.2. от приложените по делото Общи условия към застрахователния
договор, тъй като съгласно заключението разходите съставляват 77.86% от
действителната стойност на автомобила и надвишават 70 на сто от нея. Съгласно
т.12.9. от ОУ, при тотална щета застрахователя изплаща обезщетение в размер до
70% от действителната стойност към деня на застрахователното събитие като
застрахования задържа останките на МПС. Възпроизведена е и разпоредбата на
чл.390, ал.1 от КЗ, съгласно която застрахования е длъжен преди изплащане на обезщетение за тотална
щета да предостави на застрахователя доказателство за прекратяване на
регистрацията на застрахованото МПС. По делото липсват твърдения на страните за
прекратяване на регистрацията на товарния автомобил, а и до приключване на
съдебното дирене, ищецът не е представил доказателства за такова. Липсата на
доказателство за прекратяване на регистрацията обаче не е предпоставка съдът да
отхвърли искането за заплащане на пълната стойност на обезщетение или да
постави условия за неговото заплащане. В този смисъл е и съдебната практика - Решение
№ 44 от 2.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 775/2014 г., I т. о., ТК, което сочи, че
дължимостта на обезщетението не е
обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към момент, предхождащ
съдебното решение по иска. Съгласно закона, „предпоставка за изплащане от
застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС, е представянето на
доказателства за прекратяване на регистрацията му. Т.е. изпълнението на административната
процедура обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен
ред. Плащането от застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице
съдебно производство) или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата
случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и
представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за
началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за
главницата (застрахователно обезщетение)“. Същевременно, разглеждайки
съдържанието на т.12.9 от ОУ, съдът намира, и че не следва да редуцира
дължимото обезщетение до размер на 70% от действителната стойност на автомобила
към деня на застрахователното събитие, както е посочено в тази точка. Това
условие от ОУ на застрахователя, както възразява и ищецът, се явява нищожно в
своето ограничително действие, тъй като противоречи на разпоредбата на чл.386,
ал.2 от КЗ, която сочи изрично, че се заплаща застрахователно обезщетение равно
на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквото в случая не се
твърди че има. Доколкото законодателят не е предвидил процентно ограничение на
застрахователното обезщетение от действително претърпените вреди, а е предвидил
граница - застрахователната сума (лимита на отговорност) – съгласно
разпоредбата на чл. 386 ал. 1 от КЗ - и в случая тя не е надхвърлена, съдът
намира, че ограничението, наложено в т.12.9. изр. първо от ОУ на застрахователя
противоречи на закона, явява се нищожно и неприложимо при определяне на
обезщетението в настоящия случай.
Ищецът
претендира и мораторна лихва върху главницата в размер на 1 647.00лв. В случая,
съдът намира, че ответникът не дължи лихва върху така определеното обезщетение,
т.к., по делото се констатира наличие на „тотална щета“ на автомобила, а пред
застрахователя, както и пред съда, не е представено доказателство за прекратена
регистрация на процесното МПС, от който момент съгл. т. 12.9. изр. второ от ОУ,
застрахователят е длъжен да изплати обезщетение за тотална щета. Поради
горното, за периода от 19.10.2016г. - датата, на която ищецът счита за начална
дата на забавата, до 15.05.2017г. – датата на предявяване на иска – претендираната
лихва не се дължи и този иск, като неоснователен и недоказан, следва да се
отхвърли. Именно непрекратяването на регистрацията на МПС е основание съдът да
счита, че лихвата е недължима, а не късното представяне на банкова сметка ***, чието
представяне само би изместило датата на срока за плащане и изпадане в забава на
застрахователя, ако не се касаеше за тотална щета.
Относно
претендираната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане: Доколкото изводите на съда сочат, че се касае за тотална
щета, а до приключване на съдебното дирене по делото не се представиха
доказателства, че товарният автомобил е с прекратена регистрация, то поисканото
обезщетение може да бъде присъдено само от деня, в който застрахования
представи пред застрахователя доказателства за прекратяване на регистрацията на
процесния автомобил. Осъдителният диспозитив на решението за присъждане на
обезщетение за забава следва да се съобрази с този факт, който изрично следва да
се постави като условие в него. В този смисъл е и Решение № 44 от 2.06.2015 г.
на ВКС по т. д. № 775/2014 г., I т. о., ТК – мотиви и диспозитив.
При
този изход на делото, съдът следва да разгледа претенциите на страните за
разноски, съобразно уважения и отхвърлен иск. Ищецът претендира направени
разноски в общ размер на 1814.11лв. в приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Направено е своевременно възражение от ответника за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв., което се явява основателно,
съобразно обстоятелството, че делото не е с особена правна и фактическа
сложност и е приключило в едно съдебно заседание. Поради изложеното и на осн.
чл. 78 ал. 5 от ГПК и на осн. чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004г. на ВАС на
РБ, съдът следва да определи по-нисък размер на адвокатско възнаграждение на
ищеца, а именно – 971.57лв. При това положение, разноските на ищеца за
предявените искове са в общ размер от 1785.68лв. Съобразно размера на уважената
претенция, от тях ответникът му дължи сумата от 1617.55лв. За отхвърлената
претенция, на ответника също се дължат разноски, като съдът намира, че
поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. отговаря на
материалния интерес по делото и не следва да се редуцира. За отхвърления иск разноските,
които се дължат на ответника са в размер на 54.25лв. При това положение, след
компенсация на дължимите разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски общо в размер на 1563.30лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 405, ал.1 от КЗ, ”З.К.У.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, р-н Красно село, ул. Юнак № 11-13, ДА ЗАПЛАТИ НА „В.А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 13 333.21лв.,
представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение по
застрахователна полица № 16136110002/08.01.2016г. за настъпило застрахователно
събитие на 01.10.2016 г. – ПТП с материални вреди на товарен автомобил „Ауди“,
модел „Q5“ с рег.№ ***, при наличие на тотална щета на МПС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ”З.К.У.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, р-н Красно село, ул. Юнак № 11-13, ДА ЗАПЛАТИ НА „В.А.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, обезщетение за забава, в
размер на законната лихва върху сумата 13 333.21лв., считано от датата на
представяне на доказателство пред застрахователя за прекратяване на
регистрацията на товарен автомобил „Ауди“, модел „Q5“ с рег.№ ***, до
окончателното плащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ, предявения на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
иск от „В.А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
против ”З.К.У.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, р-н
Красно село, ул. Юнак № 11-13, за заплащане на мораторна лихва върху главница
от 34 300лв., в размер на 1 647лв., за периода 19.10.2016г. –
15.05.2017г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
”З.К.У.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, р-н Красно
село, ул. Юнак № 11-13, ДА ЗАПЛАТИ
НА „В.А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, деловодни
разноски по исковите претенции по компенсация в размер на 1563.30лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: