Обвинението
е срещу подсъдимите К.И.П., ЕГН ********** и Д.Н.Д., ЕГН **********, за това,
че на 20.08.2016 г. в гр. ***, в съучастие като извършители, без надлежно
разрешително придобили и държали високорисково наркотично вещество - Амфетамин с нетно тегло 0,217 грама на стойност 6,51 лв.,
престъпление по чл. 354а, ал. 3 т.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Представителят
на РП - *** поддържа повдигнатите обвинения спрямо подсъдимите като намира, че
същите са доказани по несъмнен начин. Моли съда да наложи на подсъдимия Д.Д. наказание лишаване от свобода в размер на три месеца при
условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК, изтърпяването на което предлага да бъде
отложено с тригодишен изпитателен срок, без да бъде налагано кумулативно
предвиденото наказание глоба. По отношение на подсъдимия П. прокурорът предлага
да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години което да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор както и да бъде наложено кумулативно
предвиденото наказание глоба чийто размер предлага да е 2000 лева.
Подсъдимият Д.Д. се явява в съдебно заседание, като признава вината си но
отказва да депозира обяснения поради страх който изпитва от подсъдимия П..
Назначеният служебен защитник адв.З.М. от ПАК намира,
че обвинението е доказано, но пледира съдът да приеме деянието за маловажен
случай като моли да бъде наложено наказание глоба в справедлив размер при
условията на чл.78а от НК поради липсата на осъждания на Д..
Подсъдимият К.П.
се явява в съдебно заседание, като не признава вината си, депозира
противоречиви обяснения съобразени със защитната му позиция която многократно
променя до степен че прави същата неясна за съда. Назначеният служебен защитник
адв.Д.Т. от ПАК намира, че обвинението не е доказано,
пледира съдът да приеме деянието за недоказано. Моли съда подсъдимия П. да бъде
признат за невинен и оправдан.
Съдът като съобрази становището на страните и
събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Д.Н.Д.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
работи, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият К.И.П.
е роден на *** ***., българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, работи, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимите
Д.Д. и К.П. се познавали като поддържали приятелски
отношения и същевременно употребявали наркотични вещества - амфетамини.
Двамата подсъдими работели във фирма „Детелина"ООД гр.*** на длъжност
„носач-товарач на стоки”.
На
20.08.2016 г. Д. и П. решили да си закупят амфетамин,
който по- късно същия ден след работа да употребят. По време на една от
почивките поде. Д. отишъл до с.Опанец и от неустановено по делото лице закупил амфетамин с тегло 0,217 грама за сумата от 15 лв. По-късно
същата вечер двамата с П. отишли на полигона на ПГ по автотранспорт в ж.к. ***
с намерение да консумират
закупеното
наркотично вещество което до този момент било във владение на Д..
Около
22,50 ч. св.И.П. и св.Н.И. *** извършвали обход в района на жк.
***. Минавайки в близост до полигона на ПГ по
автотранспорт забелязали паркиран лек автомобил марка Пежо 306 с рег.№ ***.
Подсъдимите също забелязали служителите на МВР, като подс.Д.
дал наркотика на П. и го помолил да го скрие. Подс. П.
пъхнал наркотичното вещество, което било опаковано в станиол, отстрани на
цигарена кутия, а кутията поставил в малка раница, която носел със себе си.
Служителите на МВР се доближили до автомобила и поискали личните карти на
подсъдимите. След като установили самоличността им служителите ги помолили да
слязат от автомобила. Попитали ги дали имат в тях наркотици и оръжие. И двамата
подсъдими категорично отрекли да притежават такива вещества. Св.П. помолил поде
П. да му покаже съдържанието на раницата, която носел със себе си. П. отворил
раницата и в нея св.П. видял, че има пистолет и 1 кутия с цигари. П. разпоредил
на П. да извади цигарите и оръжието и да ги постави на предния капак на
автомобила. На св. П. му направило впечатление, че отстрани на кутията с цигари
има пъхнат станиол. Попитал подс.П. какво има в
станиола и последния отговорил, че това са витамини и че са негови.
Впоследствие поде. Д. признал, че това са амфетамини,
както и че амфетамините са негови и ги е дал на поде.
П. да ги скрие. Двамата подсъдими били отведени в сградата на 02 РУ- ***,
където поде. Д. с протокол за доброволно предаване предал намереното в кутията
с цигари пакетче с неправилна форма с приблизителни размери 1/1 см., съдържащо бяло прахообразно вещество.
В
хода на разследването била назначена физико-химична експертиза, при която се
установило, че прахообразното вещество е със тегло 0,217гр. и представлява амфетамин на стойност 6,51 лв.
След извършване на
експертизата с протокол от 25.08.2016 г. остатъкът от наркотичното вещество амфетамин с нетно тегло 0,170 гр. бил изпратен за
съхранение в Агенция „Митници” при Централно митническо управление - отдел
„МРР-НСЯГ гр.София на основание чл,91 от ЗКНВП.
По повод горното било образувано настоящето
наказателно производство.
Съдът
кредитира показанията на св. И.Т.П. и Н.Й.И. - полицейски служители при Второ
РУП-гр. ***, както тези депозирани в с.з. така и тези прочетени при условията
на чл. 281 ал. 5, във вр с ал. 1 т. 2 от НПК,
съответно чл. 281 ал. 4 за св.И. от които се установява че на процесната дата изпълнявали служебните си задължения като
около 22,50 часа при обход по маршрута на полигона на ПГ по Автотранспорт в гр.***,
ж.к.“***“, в дъното забелязали паркиран лек автомобил. Твърдят че приближили
автомобила, марка „Пежо 306” и установили посредством изискване на лични карти
самоличността на намиращите се в него лица - на водача на автомобила -подс.Д.Н.Д. с ЕГН ********** ***, и на подс.К.И.П.
с ЕГН ********** ***, като последният се намирал на предната дясна седалка до
водача. От показанията на двамата свидетели е видно и че по тяхно разпореждане П.
и Д. слезли от автомобила като подс.П. държал в
ръцете си малка спортна раница, а на въпрос дали имат в тях наркотици и оръжие,
те категорично отрекли. Пак от показанията на св.П. и И. се установява че
първият изискал от подс.П. да му покаже какво е
съдържанието на чантата си и след като той си отворил раницата в нея видял, не
има един пистолет и една кутия с цигари. Наличието на пистолет накарало св.П.
да задълбочи проверката и по отношение на кутията с цигари като накарал П. да
извади и кутията с цигари. Така видно от показанията му депозирани в хода на ДП
и прочетени в с.з.”... и след като П. извади кутията с цигари видях отстрани на
нея пъхнат един станиол. Веднага го попитах какво е това в станиола и той ми
каза, че това са витамини и че са негови. Попитахме какви са тези витамини и
след разговор с двамата Д. каза, че това са амфетамини
и че са негови и ги бил предал на П. да ги скрие. След това и П. каза, че са амфетамини и че са на Д.. След това отведохме двете лица в
сградата на Второ РУ ***, където лицето Д.Н.Д. с ЕГН ********** ми предаде с
протокол за доброволно предаване 1бр. зелено полиетиленово
топче с неправилна форма с приблизителни размери около 1x1 см съдържащо бяло прахообразно вещество по данни на Д., което
е поставено в жълтеникаво станиолче...при проведена
беседа с Д. същия ми заяви, че същия ден бил закупил от с.Опанец амфетамина за сумата от 15 лева....” Показанията на св.П.
депозирани в хода на ДП се припокриват напълно с тези на св.И. също от ДП
прочетени в с.з. Двамата полицейски служители първоначално не ангажират спомени
в детайли но след прочитане на показанията им, а и в хода на проведената между
св.П. и поде. П. очна ставка посочват в конкретика
установената от тях на процесната дата фактология на случилото се.
Подсъдимият
К.П. дава подробни обяснения в които не признава вината си. Съдът не кредитира
обясненията на подс.П. доколкото от една страна
същите са в пълно противоречие на ценената от съда писмена и гласна доказателствена основа, а от друга страна тези обяснения
съдържат само и единствено отрицание на действията които видно от обсъдените
доказателства се установи, че са извършени от него и подс.Д..
Обясненията на подс.П. освен това са изпълнени с
вътрешни противоречия до степен, че не става ясна защитната му позиция. Така от
една страна твърди, че е казал на полицейските служители, че това в намерената
кутия от цигари са витамини, но го заявил после тъй като се бил уплашил, пък
после го били ударили, а от друга страна заявява, че кутията е била пълна
защото така я бил „заръчал”, но няма логика защо след като е била купена за
него като кутия с цигари, не е казал че са цигари, а витамини, и защо не
първоначално, а впоследствие е заявил че са витамини и че са на Д., а той ги
бил взел за да ги скрие. А преди това твърди че не знаел какво има в кутията,
че даже и не знаел че има такава кутия, въпреки че бил поръчал да му купи
цигари. Не става ясно и защо подсъдимият П. не си е купил сам цигари, а е
следвало да поръчва на Д., въпреки че твърдяните от
него цигари марка Карелия 100 мм е известно че са общодостъпни. Противоречието
се задълбочава и с твърдението, че в крайна сметка Д. е дал на П. две кутии-
една за него и друга да му я пази. Тези обяснения на подс.П.
са проверени от съда посредством съпоставянето им с останалите гласни
доказателства-показанията на двамата полицейски служители - св.И. и П.
депозирали кредитираните от съда обективни и логични показания под страх от
наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, а така също и посредством
проведената със св.П. очна ставка. Поради отказа на подсъдимия Д. да депозира
обяснения няма процесуална възможност за съпоставяне на обясненията на двамата
подсъдими помежду им.Подсъдимият Д. обаче заяви пред съда че се страхува от П.
да дава обяснения и това е причината да откаже. Това беше потвърдено индиректно
и от св.И. който при депозиране на показанията си заяви че подс.Д.
е посетил преди предходното с.з. работното му място - Второ РУП-*** с оплакване
че П. го е заплашвал „да каже че наркотиците са негови, че иначе той щял да
влезе в затвора”.
В
заключение по отношение на обясненията на подс.П.
следва да се посочи че въпреки драстичните вътрешни противоречия в обясненията
на подсъдимия П. следва да се посочи, че право на подсъдимия е да депозира или
не обяснения и то такива каквито счете за правилни, доколкото обясненията на
подсъдим в наказателния процес са не само доказателствено
средство, но и средство за защита.
Описаната по -
горе фактическа обстановка се установява още и от ценените писмени доказателства,
находящи се в досъдебно производство № Б-287/2016 г.
по описа на Районна прокуратура - гр.***, прочетени в съдебно заседание и
приобщени към доказателствения материал по делото по
реда на чл.283 от НПК и в конкретност протокол за оглед на предмет - веществено
доказателство от 22.08.2016 г. на л. 8, албум за посетено местопроизшествие -
оглед на веществени доказателства - наркотични вещества - 22.08.2016 г. на л.
9-л.П, протокол за оценка на наркотични вещества от 23.08.2016 г. на л. 17, приемо-предавателен протокол от 25.08.2016 г. на л. 19,
протокол за доброволно предаване от 20.08.2016 г. на л. 27 и протокол за
доброволно предаване от 22.08.2016 г. на л. 28, всичките изготвени по
предвидения процесуален ред и от компетентен орган, свидетелство за съдимост по
отношение на подсъдимия Д.Д. на л, 20, свидетелство
за съдимост ведно с бюлетини към него по отношение на подсъдимия К.П. на л.
21—л.26, както и заключението по назначената физико-химическа експертиза №
Н-230/23.08.2016 г. видно от която представеното за изследване жълтеникаво
прахообразно вещество съдържа наркотично вещество амфетемин
с нетно тегло 0,217 гр. Посочва че амфетеминът
подлежи на контрол съгласно Единната конвенция по упойващите вещества на ООН от
1961 г., изменена с Протокола от 1972 г., ратифицирана от Р.България и
Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП /ДВ.бр.30/1999 г./. Съгласно
Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП /ДВ.бр.30/1999 г.; изм.бр.63/2000 г.;
бр. 74, 75 и 120/2002 г. и б. 56/2003 г./ Амфетаминът
е в списъка на „растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата е тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“.Заключението на вещото лице И.П. като
обективно и неосдорено от страните се кредитира от
съда.
При
така приетата фактическа обстановка съдът счита, че с деянието си подсъдимият Д.Н.Д.,
ЕГН **********, е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по
чл.354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2, във вр. с ал.
1 от НК, като на 20.08.2016 г. в гр.***, като извършител в съучастие с К.И.П.,
без надлежно разрешително придобил и държал високорисково наркотично вещество -
Амфетамин с нетно тегло 0,217 грама на стойност 6,51
лв., като случаят е маловажен.
От
обективна страна К.П. е придобил и държал високорискови наркотични вещества -амфетамини в посоченото по-горе количество без да има
надлежно разрешително за това.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, като
същият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е общественоопасните му последици като е
искал тяхното настъпване.
Като
причини за извършване на престъплението следва да се посочат незачитането на
установения в страната правов ред и желанието на подсъдимия за неправомерно
облагодетелстване при това с вещества, представляващи изключителен риск за
общественото здраве.
За да достигне
обаче до извода си за маловажност на случая, съдът съобрази признанието на вината
от страна на подсъдимия Д. в хода на ДП и съдебното следствие и съдействието му
за разкриване на обективната истина, доброволното предаване на наркотичното
вещество на полицейските служители, незначителния му размер като количество и
стойност, чистото му съдебно минало и млада възраст- 24г./под 26г. е млада
възраст според съдебната практика/. Предвиденото наказание в разпоредбата на
чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1 от НК е глоба
до хиляда лева, което с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия и другите
предпоставки на чл.78а от НК изисква приложението на последния текст. Размерът
на глобата не може да бъде преценяван, защото максималния размер на глобата по
чл.354а ал.5 от НК е 1000 лв. и това е максимума на размера по смисъла на чл.78а
ал.5 от НК.
Съдът призна подсъдимия Д.Н.Д., със снета по
делото самоличност за невинен и на основание чл. 304 от НПК го оправда по
първоначално повдигнатото му и предявено обвинение за извършено престъпление по
чл.354а, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
При
така приетата фактическа обстановка съдът счита, че с деянието си подсъдимият К.И.П.,
ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по
чл. 354а, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 20 ал.2, във вр. с ал. 1 от НК като на 20.08.2016 г. в гр. ***, като
извършител в съучастие с Д.Н.Д., без надлежно разрешително придобил и държал
високорисково наркотнчно вещество - Амфетамин с нетно тегло 0,217 грама на стойност 6,51 лв.
От
обективна страна К.П. е придобил и държал високорискови наркотични вещества - амфетамини в посоченото по-горе количество без да има
надлежно разрешително за това.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, като
същият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е общественоопасните му последици като е
искал тяхното настъпване.
Като
причини за извършване на престъплението следва да се посочат незачитането на
установения в страната правов ред и желанието на подсъдимия за неправомерно
облагодетелстване при това с вещества, представляващи изключителен риск за
общественото здраве.
При
определяне на наказанието съдът съобрази всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства съобразно разпоредбата на чл.54 от НК.
Като
смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат посочени дадените от К.П.
обяснения, с които същият макар и в крайно ограничен обем е съдействал за
разкриване на обективната истина. Тук веднага следва да се направи
разграничение в смисъл, че несъмнено подсъдимият има право да депозира
обяснения каквито намери за добре и негово право е да избере защитната си
позиция и за това не следва да бъде санкциониран с неблагоприятни последици, но
отношението на дееца към деянието е показателен за преценката дали е постижим
поправителен ефект с оглед налагане на по- леко наказание тогава когато
умишлено препятства разкриването на обективната истина и този факт ще бъде
отчетен по-долу при отегчаващите обстоятелства. Смекчаващо обстоятелство е и че
подсъдимият е трудово ангажиран както и че има средно образование. Като
отегчаващи вината обстоятелства за подсъдимия следва да бъдат отчетени
предходните осъждания на лицето - 6 на брой. Отегчаващо обстоятелство е и
упражняването на натиск върху другия подсъдим с оглед промяна на обясненията му
като подсъдимият П. не се беше поколебал да го заплашва между съдебните
заседания пред настоящия състав. Това обстоятелство беше посочено и от св.Н.И.
и обсъдено по-горе в мотивите. Отегчаващо обстоятелство е и несправдливото
според съда обвиняване на свидетелите полицейски служители че са му нанасяли
побой доколкото не е депозирал жалба, както и арогантното му отношение към св.П.
в хода очната ставка с което демонстрира чувство за недосегаемост. Размерът на наказанието
- една година и шест месеца лишаване от свобода е съобразен и с отегчаващите и
със смекчаващите вината обстоятелства. То най-сетне не само ще поправи
отрицателните изменения в поведението на подсъдимия - предмет на разглеждане на
настоящето дело, но и ще въздейства предупредително и възпиращо спрямо
останалите членове на обществото като осигури една по-дълготрайна защита на
този род обществени отношения. Същевременно налагането на по-високо наказание
няма да доведе до осезаем коректив в поведението и критично отношение от гледна
точка на конкретния деец. Възприетата продължителност следва да осигури
постигане целите на индивидуалната и генерална превенция като формира у К.П.
отговорност към поведенческите му реакции и морално-волеви задръжки. При
определяне на режима съдът съобрази разпоредбата на чл. 59 от ЗИНЗС.
За
деянието се предвижда кумулативно от законодателя и “глоба” в размер от 2000 до
10000 лева. Подсъдимият К.П. работи, видно от материалите по делото но няма
данни да разполага с доходи в по-висок размер от минималния такъв, поради което
му наложи наказание глоба в минималния размер, а именно “глоба” в полза на
държавата в размер на 2000 лева. Приложение на разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК съдът намери за незаконосъобразно в конкретния случай, с оглед
обстоятелството, че глобата съобразно разпоредбата на чл.37 от НК се съобразява
с имотното състояние, доходите и семейното положение на дееца, но липсата на
данни или тяхната оскъдност не е основание за освобождаването на дееца от това
наказание. На следващо място следва да се отбележи, че принципното виждане на
наказателния законодател за глобата като вид наказание е, че със същата се цели
коригирането на определен имуществен прогрес с незаконосъобразен източник в
конкретния случай от престъпна дейност и точно поради тази причина подсъдимият
не следва да консумира подобна привилегия. Поради тази причина съдът наложи
минимално предвиденото наказание глоба в размер на 2 000 лева.
Деянието
на всеки от подсъдимите е извършено в съучастие от двамата извършители по
смисъла на чл.20, ал.2 от НК, тъй като всеки от тях е участвал в самото
изпълнение на престъплението.
При
този изход на делото съдът отне на основание чл. 354а ал. 6 от НК в полза на
държавата веществените доказателства, а именно: амфетамин
0,170 гр./останало количество след изготвяне на експертизата/, което е на
съхранение в Агенция „Митници“ - гр. София, както и веществено доказателство №
2 - опаковки към ХЕ № Н-230/23.08.2016 г. на БНТЛ-ОДМВР-***, като след влизане
в сила на присъдата същите бъдат унищожени.
При
този изход на делото съдът осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия К.И.П.,
със снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на ***ски районен съд
направените деловодни разноски в размер общо на 25,00 лева.
При
този изход на делото съдът осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия К.И.П.,
със снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР - ***
направените деловодни разноски в размер общо на 28,25 лева.
При
този изход на делото съдът осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Д.Н.Д.,
със снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на ***ски районен съд
направените деловодни разноски в размер общо на 25,00 лева.
При този изход на
делото съдът осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Д.Н.Д., със
снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР - *** направените
деловодни разноски в размер общо на 28,25 лева.
По
гореизложените доказателства съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: