Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260030
гр. Севлиево, 01.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Рефузе Османова, като разгледа докладваното от съдията
Христов гражданско дело № 1469/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит; чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет.
2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.,
срещу М.Д.Д., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че на 01.11.2018 г. било подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за
събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем №
3204458/19.04.2018 г., било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране
на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза
на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД/, била правоприемник на „Агенция за събиране
на вземания" ООД. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за
станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, изпратено с известие за доставяне. „Изи Асет
Мениджмънт" АД било упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на
цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и
за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
уведомително писмо от 02.11.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи
с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес.
Писмото се върнало в цялост. На 28.11.2019 г. до длъжника било изпратено
повторно уведомително писмо за извършената цесия чрез куриер. Писмото отново се
върнало в цялост. Към исковата молба ищеца представя копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт"" АД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД от 28.11.2019 г., което моли да бъде
връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. На
19.04.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /заемодател/ и М.Д.Д.
/заемател/ бил сключен договор за паричен заем с № 3204458, в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски
формуляр, предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните
условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем,
направено от заемателя. С подписването на договора заемодателят се задължил да
предостави на заемателя парична сума в размер на 600,00 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които кредиторът
отпуснал кредит на кредитополучателя, се уреждали от договора и Общите условия
към него. Съгласно клаузите на договора, страните постигнали съгласие, че
договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по
договора била предоставена от заемодателя на заемателя при подписване на
договора, т.е. реалното предаване на заемната сума било на датата на сключване
на договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от
заемодателя на заемателя, съставлявало изпълнение на задължението на
заемодателя да предостави заема и създавало задължение на заемателя да заплати
на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора.
Погасителните вноски, които заемателят се задължавал да изплаща на заемодателя,
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил
фиксиран за срока на Договора и посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита била договорена в размер на 719,76 лв. Така, договорната лихва
по кредита била уговорена от страните в размер на 119,76 лв. Съгласно
разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се задължил да върне
кредита в срок до 14.04.2019 г. на 12 равни месечни погасителни вноски, в
размер на 59,98 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил
19.05.2018 г., а падежът на последната погасителна вноска - 14.04.2019 г.. С
подписването на договора за заем заемателят удостоверявал, че заемодателят го е
уведомил подробно за всички клаузи от договора, съгласявал се с тях, и че желае
договорът да бъде сключен. На основание сключения договор за паричен заем, в
случай че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни,
дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за
направени разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не можело да надхвърлят 45,00 лв.. На
основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса
разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.. Съгласно чл. 4, ал. 1
от договора, заемателят се задължил в
3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица -
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на
заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният
размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите
подпипсват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер -
заемодателя, която била издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството,
че заемателят не представил на заемодателя нито едно от договорените
обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на
същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 538,32 лева, която
страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 12 равни вноски, всяка в
размер на 44,86 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните
вноски по договора за заем. Начислената неустойка била с конкретно определен
размер в договора за заем, като не била изчислена в процентно съотношение.
Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателят била в общ
размер на 104,84 лева. На основание закона за потребителския кредит и в
съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена лихва
за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 20.05.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва
бил 40,87 лева, който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва. Длъжникът не извършил плащане по дължимия паричен заем към дружеството.
Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно
14.04.2019 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. В тази връзка
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Съдът уважил претенцията за
сумите от главница 600,00 лв., договорна лихва 119,76 лв., ведно със законната
лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение 538,32 лв.,
обезщетение за забава в размер на 40,87 лв. и такса разходи в размер на 45,00
лв., като по образуваното ч. гр. д. 857/2019 г. по описа на Районен съд -
Севлиево била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на
установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславило подаването на исковата
молба. Моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи
горепосочените суми, за които му била издадена заповед за изпълнение.
Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на
препис от исковата молба с доказателствата, ответницата е подала писмен
отговор, чрез назначеният й особен представител, с който е оспорила исковете
като неоснователни. Оспорва исковете, както по основание, така и по размер.
Твърди относно претенцията за главница от 600,00 лв., че е възможно да е погасена.
Относно претенцията за сумата от 119,76 лв., представляваща договорна лихва за
периода 19.05.2018 г. до 14.04.2019 г., ищецът не сочел, на основание кой член
от договорът за заем начислява тази лихва. При прочит на самия договор не се
установявала подобна уговорка. Не бил ясен и механизмът за определяне на
размерът ѝ - какъв процент е лихвата, и на каква база се дължи същата.
Относно претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение в
размер на 538,32 лв., действително в чл. 4, ал. 2 от договора била разписана
неустойка, в случай на недаване от страна на заемополучателя на обезпеченията,
посочени в ал. 1 - ва на чл. 4 от договора. Тази неустойка била нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.
Размерът на неустойката бил почти равен на размерът на месечната погасителна
вноска. Към момента на сключване на договорът, заемополучателят бил лице, което
обективно имал спешна потребност от парични средства и това обстоятелство го
поставяло в неизгодната позиция да приема всички поставени му условия. Реално
бил накърнен принципът на справедливост. Освен това, посочената неустойка не
била свързана с главното задължение по договора - плащане на месечна
погасителна вноска, а с едно второстепенно - даване на обезпечение по договора.
Заплащането на тази неустойка означавало връщане на сума, двойно по - голяма от
получения заем. Този размер бил прекомерен, с оглед евентуалните вреди от
неизпълнението на задължението за връщане на заема. Тази неустойка се явявала
инструмент за допълнително и неоснователно кумулиране на парични средства. Ако
кредиторът считал кредитополучателят за рисков от гледна точка на връщане на
заемната сума, то следвало да поиска обезпеченията, предвидени в чл. 4, ал. 1
от договора за паричен заем предварително, не да обвързва недаването им с
неустоечна клауза. Затова целта на така уговорената неустойка излизала извън
присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Тя
накърнявала принципи като справедливост, съразмерност в отношенията. Това я
правело нищожна поради накърняване на добрите нрави. В случай, че доводите за
нищожност на неустоечната клауза били основателни, сумата, отнесена за
погасяване на въпросната неустойка, а именно сума в размер на 538,32 лв.,
следвало да бъде отнесена за погасяване на претендираната главница. Ако
възражението за нищожност на неустойката било неоснователно, на основание чл.
92, ал. 2 ЗЗД прави възражение за намаляването й, поради прекомерност.
Уговореният размер на неустойката бил равен на размерът на месечната
погасителна вноска, съответно на цялата заемна сума. Този размер далеч
надхвърлял действителните вреди от неизпълнение на задължението, което
неустойката обезпечавала. Действителните вреди от неизпълнението за даване на
обезпечение, били законната лихва, която заемодателят губел, поради липса на
своевременно заплащане на дължимата погасителна вноска, и липсата на възможност
да събере същата било от поръчител, било от учредена в негова полза банкова
гаранция. Иска намаляване на търсената неустойка до размерът на законната лихва
/мораторната лихва/ върху непогасената главница, или сумата от 40,87 лв.,
каквато била претендирана от ищеца като обезщетение за забава. Относно
претенцията в размер на 40,87 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 20.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като
акцесорна основателността и размерът й се обуславяли от основателността и
размерът на претенцията за главница. В случай, че същата се окажела
несъществуваща или по-малка от търсения размер, то и претенцията за лихва
следвало да се отхвърли изцяло или частично. Относно претенцията от 45,00 лв.,
представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания, оспорва изцяло
претендираната сума, в исковата молба ищецът сочел, че основанието за тези суми
е залегнало в Тарифа за таксите на „Изи Асет Мениджмънт"АД, относима към
договора за паричен заем. Същата не била приложена като доказателство по
делото. Нямало данни, ответника да се е запознал към момента на сключване на
договора с тарифата и да се е съгласил със съдържанието й. Следователно тя не
го обвързала, не можело да породи задължения за него. Уговорки за заплащане на
разходи за събиране на просрочени вземания не били заложени в самия договор.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Закона за потребителския кредит „При забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата.,, Съгласно чл. 21, ал. 1 от същия закон всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на закона, била нищожна. Предвид изложеното тези договорни клаузи
били нищожни, като заобикалящи закона. Претенциите за разходи били
неоснователни и по размер, тъй като не били ангажирани каквито и да е било
доказателства, разходите да са реално сторени.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В писмена молба развива подробни съображения за основателността на исковете.
В съдебно заседание ответника, чрез назначеният му особен
представител, поддържа доводите в отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за паричен заем № 3204458/19.04.2018
г., предложение за сключване на договор
за заем и тарифа на „Изи Асет Мениджмънт" АД, че „Изи Асет Мениджмънт" АД е предоставило
на ответника и кредитополучател М.Д.Д., кредит в размер на 600,00 лв., като
последният се е задължил да върне кредита, заедно с лихвите. Кредитополучателя получил
в брой сумата 600,00 лв., като се е задължил да заплати на кредитора 12 месечни
погасителни вноски в размер на 59,98 лв., за период от 19.05.2018 г. до 14.04.2019
г., уговорен е годишен процент на разходите 41,89 % и лихвен процент 35,00 %, а
общата сума за погасяване е 719,76 лв.. Съгласно чл. 4 от договор № 3204458,
страните се съгласили, че ответника в 3-дневен срок от усвояване на сумата ще
предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени в договора, а именно:
поръчителство от две лица, със завишени изисквания към платежоспособността им
или банкова гаранция, в размер на общата сума дължима от заемателя по договора,
като е уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение, се дължи неустойка в общ размер 538,32 лв., разсрочено на
части, платими заедно с месечната вноска, като в този случай към последната се добавя сума в размер 44,86 лв.. В
приложената тарифа на „Изи Асет Мениджмънт" АД, е предвидено, че в случай на
забава в плащането на падеж на погасителна вноска, с повече от 30 дни, се дължи
такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, посещения на адреса на потребителя), в
размер на 9,00 лв., като общият размер на разходите не може да надхвърля 45,00
лв..
Установява се от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г.,
приложение № 1 към него от 01.11.2018 г. и
писмено потвърждение за сключена цесия, че между „Изи Асет Мениджмънт" АД
и „Агенция за събиране на вземания" ООД, е сключен договор за цесия по силата, на който вземането по договор за
паричен заем № 3204458/19.04.2018 г., по отношение на ответника е прехвърлено в
полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Видно от пълномощно от „Изи Асет Мениджмънт"
АД за „Агенция за събиране на вземания" АД, две уведомителни писма от „Агенция
за събиране на вземания" АД и известия за доставяне, че ищеца е
упълномощен от „Изи Асет Мениджмънт" АД да уведоми длъжниците по
вземанията прехвърлени с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 16.11.2010 г., като уведомителни писма, адресирани до длъжника, са изпратени
на посочените в договора за кредит
адреси, като длъжника не е открит на
тези адреси и не е получил уведомителните писма.
От приложеното ч. гр. д. № 857/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево се
установява, че „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. в
Районен съд - Севлиево и е издадена срещу М.Д.Д., заповед № 489/09.08.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 600,00 лв., представляваща
главница по договор за паричен заем № 3204458/19.04.2018 г.; 119,76 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 19.05.2018 г. до 14.04.2019 г.
(падеж на последна погасителна вноска); 45,00 лв., такса разходи; 538,32 лв., неустойка за
неизпълнение за периода от 19.05.2018
г. до 14.04.2019 г.; 40,87 лв., обезщетение
за забава за периода от 20.05.2018 г.
до 03.07.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 26,88 лв. - разноски
за заплатена държавна такса и сумата 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и
последният не е намерен нито на адреса по заявлението нито на постоянния или на
настоящия си адрес, включително след залепване на уведомление, в изпълнение на
указанията на Районен съд – Севлиево, в законоустановения срок е била предявена и исковата молба по настоящото
дело.
Установява се от заключението на вещото лице по
съдебно - счетоводната експертиза и от изслушването на същото в съдебно заседание
следното: заемателят е удостоверил, че е получил от заемодателя изцяло и в брой
заемната сума при подписване на договора, като договорът има силата на разписка
за предадената, съответно получена сума – 600,00 лв.; остатъкът от задължението
на ответника по посочения договор за паричен заем е в размер на сумата 1343,95
лв., формиран от: остатък главница 600,00 лв., остатък договорна лихва 119,76
лв., остатък неустойка 538,32 лв., остатък разходи за събиране вземането 45,00
лв., лихва за забава до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.07.2019
г. в размер на сумата 40,87 лв.; заемодателят
е начислил като разход за събиране на вземането сумата 45,00 лв., но на вещото лице не са представени данни какви разходи са извършени за събиране на вземането - изпратени
напомнителни писма, електронни съобщения проведени разговори, посещения на
адреса или други; за погасяване на задължението по договора заемателят
не е извършил плащания.
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявените
установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит;
чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага установяването от ищеца на следните
предпоставки: наличие на договор между праводателя му и ответника с посочения
предмет; изпълнението на задълженията на праводателя му по този договор;
твърдяната неустоечна клауза в договора, настъпване на предвидените в
неустоечната клауза обстоятелства, обуславящи дължимост на уговорената сума в
клаузата; размера на задължението на
ответника за главница, договорни такси и лихва начислена до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда; поставянето на
ответника в забава; наличие на договор за цесия между него и праводателя му –
заемодателя на ответника; изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД –
цесията да е съобщена на ответника. В тежест на ответника е да докаже
положителните факти, на които основава възраженията си.
Установи се от договор за паричен
заем № 3204458/19.04.2018 г., че между
праводателя на ищеца и ответника се е породила облигационна връзка по договор
за кредит, намираща правното си основание в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския
кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на договора за кредит „Изи Асет
Мениджмънт" АД е предоставила на ответника и кредитополучател М.Д.Д., сума
в размер на 600,00 лв., която е получена от ответника, съобразно отбелязването
в процесният договор. Ответника се е задължил с договора да върне
предоставената сума, заедно с лихвите, подробно уговорени в договора. Предвид
изложеното съдът намира за доказани съществуването на договор за кредит между
ответника и праводателя на ищеца и изпълнението на задълженията на последния по
този договор – заплащане на ответника на сумата по кредита. Установи се от
договора за паричен заем, че ответника се е задължил да
върне заетата сума на 12 месечни погасителни вноски в размер на 59,98 лв., за период
от 19.05.2018 г. до 14.04.2019 г., уговорен е годишен процент на разходите
41,89 % и лихвен процент 35,00 %, а общата сума за погасяване е 719,76 лв., а
от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза се установи
и, какъв е размерът на задължението на ответника за договорна лихва за периода от
19.05.2018 г. до 14.04.2019 г. - 119,76 лв., поради което неоснователни са
възраженията в отговора, че в договора липсва договорка за начисляване на
договорна лихва и механизъм за нейното определяне. Установи се по делото и
изискуемостта на претендираните вземания за главница и договорна лихва,
доколкото за всички вноски по договора за паричен заем е настъпил уговореният в
договора падеж.
Установи се от рамковия договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., приложение № 1 към него, пълномощно
от „Изи Асет Мениджмънт" АД за ищеца и писменото потвърждение за сключена цесия, и наличие на договор за цесия между
ищеца и праводателя му – кредитодателя на ответника. Установи се от уведомителните писма от „Агенция
за събиране на вземания" АД и изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията е съобщена на ответника, в конкретният случай с връчване на
исковата молба и приложенията към същата на процесуалния представител на ответника.
В посочения смисъл е и съдебната практика на ВКС - решение № 114 от 07.09.2016
г. по т. д. № 362/2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение и
решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. №
193 по описа за 2018 г., ВКС, Търговска колегия, Първо отделение – съгласно
които е допустимо по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл.
9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/
да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, а връчването на
всички книжа по делото на назначеният особен представител на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК, при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК, с оглед охрана
интересите на ответника, е надлежно и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици, поради което неоснователни са доводите
изложени в тази насока от процесуалния представител на ответника.
Установи се по делото и уговаряне на
твърдяната от ищеца неустоечна клауза в договора за паричен заем №
3204458/19.04.2018 г.. По процесния договор за потребителски кредит на
ответника е предоставена сума от 600,00 лв., при уговорен годишен лихвен
процент в размер на 35,00 % и годишен процент на разходите в размер на 41,89
%. Уговорено е в чл. 4 от договора, че ответника в
3-дневен срок от усвояване на сумата ще предостави на заемодателя едно от
обезпеченията, посочени в договора, а именно: поръчителство от две лица, със
завишени изисквания към платежоспособността им или банкова гаранция, в размер
на общата сума дължима от заемателя по договора, като е уговорено, че в случай
на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, се дължи
неустойка в общ размер 538,32 лв., разсрочено на части, платими заедно с
месечната вноска, като в този случай към
последната се добавя сума в размер 44,86 лв.. Посочената неустоечна клауза в договора за паричен заем, за която е
заявено възражение за нищожност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави, нарушава принципа на справедливост и създава
условия за неоснователно обогатяване на ответника. Същата създава явна
нееквивалентност между престациите на страните по договора за потребителски кредит, като
данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето
на неустойка в претендирания размер, наред с ГЛП и ГПР по процесния договор в
посочените по - горе размери. Оспорената неустоечна клауза води до
нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема и
недоказаността на значителни разходи или риск, поети от заемодателя за срока на
договора, които да оправдават договарянето на неустойка в такъв висок размер.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице,
когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично
формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби,
част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за
сметка на другата. За да се приеме за основателно възражението за нищожност е
необходимо да е налице значителна липса на еквивалентност на насрещните
престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително
надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не
само възмездяване, какъвто е настоящият случай. Във всеки отделен случай, въз
основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело,
съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява
действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси
с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът
прави извод дали са налице действия, които да правят договорката нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Когато е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения. Понятието добри нрави
предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност - решение №
452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, ІV г. о. и решение №
47/21.03.2018г., по в. гр. д. № 48/2018 г. на Габровски окръжен съд. В случая е
налице такова явно несъответствие и липса на еквивалентност на насрещните
престации - при потребителски кредит за сума, в невисок размер - 600,00 лв.,
със сравнително кратък срок на ползване – около година, при договорени високи годишен процент
на разходите 41,89 % и лихвен процент
35,00 %, уговорената неустойка в размер, съизмерим със стойността на заетата сума, и то за
неизпълнение на задължение за предоставяне на допълнително обезпечение, не е
обяснима нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи,
нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. С оглед всичко
изложено в конкретният случай следва да се приеме, че оспорената неустоечна
клауза е нищожна, тъй като целта, за която същата е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като иска за
присъждане на сумата 538,32 лв., основан на нищожната клауза за неустойка е
неоснователен и следва да се отхвърли като такъв. По
заявеното в отговора възражение от процесуалния представител на ответника за
приспадане от дължимите от ответника суми за главница, на заплатените суми
отнесени от ищеца, като погасяване на вземанията по нищожната клауза за
неустойка, съдът намира че не следва да се произнася предвид несбъдване на
условието, от което е обусловено произнасяне по това възражение – липса на
платени от ответника суми по нищожната неустоечна клауза. Неоснователна по изложените по – горе съображения за неустойката е и претенцията за сумата: 45,00 лв., представляваща такса разходи, като
тази претенция също е основана на нищожна клауза, накърняващи добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. По настоящото дело възражение за нищожност
по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, изрично бе направено в срока за отговор на
исковата молба единствено относно иска за неустойка, но това обстоятелство е
ирелевантно в конкретния случай, доколкото в трайната си практика ВКС приема,
че е налице служебно задължение съдът да се произнесе по това основание за
нищожност, при наличие на предпоставките за това, без да е от значение дали такова възражение е
заявено и дали това е станало в преклузивните срокове - решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. №
4497 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; определение № 96
от 27.02.2019 г. по ч. гр. д. № 347 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. отделение; решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т.
о. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС.
Отделно по делото от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната
експертиза се установи, че на вещото лице не са представени документи
обосноваващи начислената такса разходи за
събиране на вземането, като по делото също не са представени други доказателства
за тези обстоятелства, поради което следва да се приеме, че услугите за които
са начислени тези такси не са предоствени в договорното отношение между
страните по делото, съответно не са дължими претендираните такси. Предвид
изложеното като неоснователен следва да се отхвърли иска за сумата 45,00 лв., представляваща такса.
С оглед всичко изложено по - горе,
предвид и възприетите в заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната
експертиза размери на задълженията на ответника, установи се основателност на
исковете за главница - 600,00 лева, договорна лихва за периода от 19.05.2018 г. до
14.04.2019 г. - 119,76 лв. и обезщетение за забава за
периода от 20.05.2018 г. до 03.07.2019 г. - 40,87 лв., за
които исковете следва да бъдат уважени, като основателно е и акцесорното искане
за законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. Неоснователни са исковете
за сумите: 45,00 лв. - такса разходи и 538,32 лв. - неустойка за неизпълнение за
периода от 19.05.2018 г. до 14.04.2019 г., поради което следва да се отхвърлят
като такива.
Относно разноските, предвид
уважаването на част от исковете и отхвърлянето на друга част, съдът намира, че
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направени по делото
разноски. С оглед направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се
присъдят разноски, в общ размер на сумата от 417,75 лева, за заплатена държавна
такса, за заплатено възнаграждение за особения представител на ответника, за
заплатено възнаграждение за вещо лице и
за адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца от юрисконсулт. С
оглед уважаването на исковете, само за част от предявените суми по реда на
заповедното производство, съдът намери, че следва да се изменят дължимите, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за заплатени държавна такса и за
адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт по ч. гр. д. № 857/2019
г. по описа на РС – Севлиево, като се намалят до сумите: 15,21 лева за заплатена държавна такса и
28,30 лева за адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца от
юрисконсулт. С оглед
изхода по делото, ответника също има
право на разноски, но предвид че не е направил искане и не е представил
доказателства за разноски такива не следва да му се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда
„Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., съществуват парични
вземания за: сумата от 600,00 лева, представляваща главница, дължима по договор
за паричен заем № 3204458/19.04.2018 г., рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 16.11.2010 г. и приложение № 1 към него от 01.11.2018 г.; сумата от 119,76 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 19.05.2018 г. до 14.04.2019 г. и
сумата от 40,87 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 20.05.2018 г. до 03.07.2019 г.; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, към
длъжника М.Д.Д., с ЕГН **********,***, за които вземания е издадена заповед №
489/09.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 857/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево.
ОТХВЪРЛЯ, предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет.
2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. против М.Д.Д., с ЕГН **********,***, за
установяване съществуване на парични вземания, дължими по договор за паричен
заем № 3204458/19.04.2018 г., рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г. и приложение № 1 към него от 01.11.2018 г., за които
вземания е издадена заповед № 489/09.08.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 857/2019 г. по описа на Районен съд -
Севлиево, а именно в частта, за сумите: 45,00 лв., такса разходи и 538,32 лв.,
неустойка за неизпълнение за периода от 19.05.2018 г. до 14.04.2019 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, М.Д.Д.,
с ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б., направените по гр. д. № 1469/2019 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в
размер на сумата от 417,75 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, М.Д.Д.,
с ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Люлин", ж. к. „Люлин" - 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25,
офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.,
направени по ч. гр. д. № 857/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево
разноски в размер на: 15,21 лева, за заплатена държавна такса и 28,30 лева, за
адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: