Р Е
Ш Е Н
И Е №
260036
гр.Пловдив 27.08.2020г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Пловдивският окръжен съд,гражданско
отделение,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на двадесет
и втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ
РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като
разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№806/2020г. по описа на ПОС,за
да се произнесе,взе предвид следното:
Обжалвано е решение №4630/04.12.2019г.
по гр.д.№11999/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХIV гр.с-в,с което са уважени предявените искове с правно
основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД и е осъден ответника
да заплати на ищеца сумата от 150,31лв.,представляваща получена без основание
сума като възнаградителна лихва по недействителен договор за потребителски
кредит №3022965/25.08.2017г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано
от 22.07.2019г. до пълното изплащане на задължението,както и сумата в размер на
706,42лв.,получена също без основание за неустойка по същия договор отново със
законната лихва до пълното изплащане на задължението.Недоволен от така
постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство и
моли съда да отмени решението и да постанови ново,с което да отхвърли исковите
претенции като неоснователни.
Постъпил е отговор на въззивната
жалба,с който въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно
и законосъобразно и като такова моли същото да се потвърди.Претендира разноски.
Първоинстанционното решение е
обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство в частта за
разноските,като счита,че по делото са предявени два иска,като и двата иска са
оценяеми и съобразно чл.7 от НМРАВ по тях се дължи сумата от 300лв. за всеки от
тях или общо възнаграждението,което му се дължи за представителството по двата
иска е в размер на 600лв. и моли да му се присъдят изцяло.
Постъпил е отговор на частната
жалба,с който ответника по жалбата счита същата за неоснователна и моли да се
остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд,като
прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на
страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между ищеца и ответника е бил
сключен договор за потребителски кредит № 3022965/25.08.2017г. за сумата 1500лв.
за срок от 27 месеца при фиксиран лихвен процент от 40% годишно и ГПР в размер
на 47,92%. Ищецът сочи в исковата си молба,че към момента на сключване на
договора същият е недействителен/нищожен/,тъй като в договора не били посочени
условията за прилагане на лихвения процент,липсвала разбивка на месечната
вноска със суми за лихва и за главница,като не ставало ясно как била определена
общата дължима сума и какво точно се включвало в нея.Също така погасителния
план не отговарял на изискванията на закона,липсвала разбивка на всяка
погасителна вноска,нямало и посочване на разпределение на вноските измежду
дължимите по договора суми и тяхната последователност,не била посочена и
годишната база за изчисление на възнаградителната лихва.Действително след
преглед на представените по делото доказателства става ясно,че не може да се
разбере как се формира възнаградителната лихва по договора,поради което същия
се явява нищожен. Договорната възнаградителна лихва е нищожна поради
противоречие с добрите нрави,като първоинстанционния съд е приел,че същата е
нищожна,защото за посочения период основния лихвен процент на БНБ е бил 0%+10
пункта,или лихвения процент е бил в размер на 10%.Тъй като при необезпечени
кредити възможният процент на договорната лихва е в размер на трикратния размер
на банката или същия е следвало да бъде установен в размер на 30%,но видно от
самия договор същия е бил фиксиран на 40%,което и на това основание го прави
нищожен,
Не се спори между страните,че
сключеният договор е факт,но видно от представените по делото
доказателства,става ясно,че страните са уговорили и неустойка,която да се
заплаща от кредитополучателя,тъй като му е бил предоставен изключително малък
срок за представяне на обезпечение за кредита,поради което същия не е могъл да
представи такова и неустойката,която е била предвидена да изпълнява
обезпечителна и обезщетителна функция се е превърнала в печалба за
кредитодателя,поради което и в тази част договорът за кредит се явява нищожен и
заплатената сума в размер на 706,42лв. е без правно основание,поради което
решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди.
Относно частната жалба в частта
за разноските,настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за неправилно
и в тази му част следва да го отмени и да присъди разноски на страната за два
иска,а именно за първия иск,с който е осъден ответника да заплати сумата от
150,31лв.,получена без основание сума като възнаградителна лихва по договора за
потребителски кредит съгласно НМРАВ в размер на 300лв. и за втория иск,чието
парично изражение се равнява на 706,42лв. също в размер на 300лв. или следва да
се присъди още сумата от 300лв.
Пред настоящата инстанция са
претендирани разноски и такива следва да се присъдят с оглед изхода на спора в
размер на 600лв. за настоящата инстанция,видно от представения списък по реда
на чл.80 от ГПК и при прилагане на чл.38 от ЗА.
Като взе предвид
гореизложеното,съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №4630/04.12.2019г. по гр.д.№11999/2019г. по
описа на РС-Пловдив,ХIV гр.с-в.
ИЗМЕНЯ решение №4630/04.12.2019г. по гр.д.№11999/2019г. по описа на
РС-Пловдив,ХIV гр.с-в в частта за разноските
като ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД
с ЕИК-**** със седалище и адрес на управление:гр.**** да заплати на Л.Н.З. с ЕГН-**********
*** разноски по делото в първоинстанционното производство в размер на още
300лв./триста лв./.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК-**** със седалище и адрес на
управление:гр.**** да заплати на Л.Н.З. с ЕГН-********** *** направените по
делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 600лв./шестстотин лв./за
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: