№ 1587
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110130971 по описа за 2024 година
Ищецът Д. И. Х., ЕГН **********, адрес гр. София, ..............., е предявил иск с правно
основание чл. 439 ГПК, срещу „М.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, .............., за признаване за установено, че не дължи сума в общ размер
на 6 181,49 лв., от която: 2 881,68 лв. главница; 1405,70 лв. лихва за периода от 01.05.2010 г.
до 04.12.2012г.; 490,54 лв. законна лихва върху просрочената главница за периода от
05.12.2012г. до 07.08.2014г., ведно със законната лихва до погасяване на главницата; 95,56 лв.
заплатена държавна такса по ч.гр.д. №623/2014г.; 398 лв. юрисконсултско възнаграждение
по ч.гр.д. №623/2014г.; 95,56 лв. държавна такса по гр.д. №757/2014г.; 564,45 лв.
юрисконсултско възнаграждение по гр.д. №757/2014г.; 250 лв. депозит за вещо лице гр.д.
№757/2014г., присъдени съобразно Изпълнителен лист от 01.10.2015г. по ч.гр.д. №623/2014г.
по описа на Районен съд Костинброд и Изпълнителен лист от 01.10.2015г. по гр.д.
№757/2014г. по описа на Районен съд Костинброд, за събирането на които е образувано изп.
дело №20168410402705/2016 по описа на ЧСИ Н. М., peг. №841 на КЧСИ. Твърди, че
вземанията са погасени по давност. В исковата молба е посочено, че с молба с вх. №
042794/12.03.2016 г., адресирана до ЧСИ Н. М., е поискано образуването на изпълнително
дело за събиране на горепосочените суми, като е образувано изп. дело №
20168410402705/2016, след което по искане на взискателя, съдебният изпълнител извършил
множество изпълнителни действия. Твърди се, че с молба с вх. № 091429/07.11.2018 г.,
ответникът поискал от съдебния изпълнител да изпрати съобщение за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на ищеца. Изпратено е съобщение с изх. №
150657/08.11.2018 г., като от приложената разписка е видно, че писмото е получено на
16.11.2018 г. от лице, относно което не са посочени идентификационни данни, а при
1
проследяване на писмото чрез справка в сайта на пощенския оператор се установява, че не
са налице данни относно крайния резултат по връчванетo. Предвид изложеното, ищецът
оспорва съобщението от 08.11.2018 г. да е достигнало до работодателя му, съответно твърди,
че същото не е прекъснало давността, тъй като не се явява годно изпълнително действие.
Следващата молба от взискателя е с вх. № 051834 от 13.08.2021 г. /след изтичане на две
години от предходната, подадена на 7.11.2018 г./, към който момент изпълнителното
производство е прекратено поради настъпила най-късно на 25.1.2021 г. перемпция /при
съобразяване спирането на давността за периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г./. Ищецът
посочва, че дори и да се приеме, че последното прекъсващо давността действие е от
16.11.2018 г. /когато се твърди да е извършено връчване на съобщението за налагане на
запор/, то петгодишната давност е изтекла най-късно на 25.01.2024 г. Твърди се, че с
разпореждане от 12.09.2019 г., съдебният изпълнител насрочил опис на движимите вещи на
длъжника, за което действиe последният счита, че също не е годно да прекъсне давността,
тъй като съдебният изпълнител не е овластен да го извърши. Няма данни относно
уведомяване на длъжника за насрочването на описа, нито за извършването му в
действителност. Моли за уважаване на предявения иск.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди
давността многократно да е била прекъсвана в периода 12.03.2016 г. – 05.04.2022 г.: на
12.03.2016 г. с депозиране на молба от взискателя за образуване на изпълнително
производство, с която е поискано налагането на запор върху банковите сметки на длъжника,
както и на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ за
определяне начина на изпълнение; на 15.03.2016 г. са наложени запори върху банковите
сметки на длъжника в няколко банки (като запорните съобщения били получени от банките
на 30.03.2016 г., 28.03.2016 г., 31.03.2016 г., 25.03.2016 г.); на 17.03.2016 г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение, получавано в „Т.“ АД, като запорното съобщение е
получено от работодателя на 30.03.2016 г.; на 25.04.2016 г., 26.05.2016 г., 21.06.2016 г. и на
22.07.2016 г. са постъпвали суми при съдебния изпълнител за погасяване на задължението
по изпълнителното дело; на 30.05.2016 г. съдебният изпълнител присъединил като взискател
по делото Национална агенция по приходите; на 11.07.2016 г. е депозирана молба от
взискателя за налагане на запор върху дружествените дялове на длъжника в посоченото
дружество; на 25.07.2016 г. е наложен запор върху дружествените дялове на длъжника в „М.“
ЕООД, като запорът е вписан в Търговския регистър на 20.09.2016 г.; на 21.07.2017 г. е
депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение,
получавано от длъжника; на 25.07.2017 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение,
получавано от длъжника в „Л.“ ООД, като запорното съобщение е получено от работодателя
на 28.07.2017 г.; на 15.01.2018 г. е изпратено запорно съобщение до „Банка Пиреос
България“ АД за налагане запор на банковите сметки на длъжника, като запорното
съобщение е получено от банката на 29.01.2018 г.; на 24.08.2018 г. и на 12.09.2019 г.
съдебният изпълнител разпоредил и насрочил извършването на опис на движими вещи на
длъжника; на 13.08.2021 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение, получавано от длъжника; на 01.04.2022 г. е депозирана молба от
2
взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника,
както и за запор на моторните превозни средства, собственост на длъжника; на 05.04.2022 г.
е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника, като
неколкократно са правени неуспешни опити съобщението да бъде връчено на работодателя.
С оглед изложената хронология на предприетите според ответника изпълнителни действия,
същият намира, че не е настъпила перемпция, както и че погасителната давност
/петгодишната/ не е изтекла. Поддържа, че разпореждането на съдебния изпълнител само по
себе си прекъсва давността, както и че същият е бил овластен с правомощията по чл. 18
ЗЧСИ. Излага доводи, че дори само насрочването на опис е действие, годно да прекъсне
давността. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права
и формулирания петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи
при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, от
които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на
правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които
основава изгодни за себе си последици, т. е. да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в
конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели до
спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
С оглед становищата на страните съдът приема, че помежду им не е спорно, а и това се
установява от приобщените в настоящото производство материали, че по ч. гр. д. №
623/2014 г. по описа на РС - Костинброд, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, влязла в сила и въз основа на същата, на 1.10.2015 г. е издаден изпълнителен
лист, както и че такъв е издаден и по гр.д.№757/2014г. по описа на Районен съд
Костинброд, с които на ищеца са присъдени вземанията, чиято недължимост се претендира.
Спорният в настоящото производство въпрос е дали правото на принудително изпълнение за
тези вземания е погасено с изтичането на петгодишна погасителна давност, респ. настъпили
ли са обстоятелства, които да са довели до спирането или прекъсването на същата, преди тя
да е изтекла.
Установява се от приетото в препис изпълнително дело № 20168410402705/2016г. по описа
на ЧСИ Н. М., рег. № 841 в регистъра, воден от КЧСИ, че на 12.03.2016 г. "М." АД е подал
молба за образуване на изпълнително производство въз основа на издадените изпълнителни
листа срещу длъжника Д. И. Х.. С молбата взискателят е поискал съдебният изпълнител да
извърши изпълнителни действия за събиране на вземанията, като на основание чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ на органа по изпълнението е възложено да проучи имущественото състояние на
3
длъжника, да прави справки, да набавя документи и др. Поискано е налагането на запор
върху посочените банкови сметки на длъжника.
На 16.03.2016г. от съдебния изпълнител е изготвена справка за подадени уведомления във
връзка с трудовата заетост на длъжника Д. И. Х..
На 17.03.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „Т.“ АД, с което е наложен запор върху
вземането за трудово възнаграждение на Д. И. Х., като съобщението е получено чрез
секретар, на 24.03.2016 г.
На 17.03.2016г. са изпратени запорни съобщения до няколко банки, като от „Уникредит
Булбанк“ АД е получен отговор, че признава вземането, върху което е наложен запор.
С постановление от 30.05.2016 г. по процесното изпълнително дело е присъединена като
взискател Национална агенция за приходите.
С молба с вх. № 100753/11.07.2016 г., взискателят "М." АД е поискал налагането на запор на
всички дружествени дялове, притежавани от длъжника Д. И. Х., в дружеството „М.“ ЕООД.
Приложено е заявление за вписване на обстоятелства относно запор върху дружествен дял,
както и съобщение до Агенция по вписванията с изх. номер 182526/13.09.2016 г. относно
налагането на запор върху дружествените дялове, като съобщението е получено на
15.09.2016 г.
С молба с вх. № 073110/21.07.2017 г., взискателят "М." АД е поискал изготвянето на справка
за регистрирани трудови договори на името на длъжника Д. И. Х., налагане на запор върху
трудово възнаграждение.
Представено е запорно съобщение с изх. номер 156340/25.07.2017г. до „Л.“ ООД относно
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на Д. И. Х., като съобщението е
получено от секретар на 28.07.2017 г., а от длъжника на 31.07.2017г.
С разпореждане от 15.01.2018 г. на съдебния изпълнител е наложен запор върху банковите
сметки на длъжника в „Банка Пиреос България“ АД, като е получен отговор от банката, че
поради наложени предходни запори, по сметката на длъжника няма налични средства.
С молба от 7.11.2018 г., "М." АД е поискало изготвяне на напомнително съобщение до „Л.“
ООД относно налагането на запор върху трудовите възнаграждения на длъжника, което
съобщение е получено на 12.11.2018 г. от лицето Петков, без посочване в какво качество.
С разпореждания от 24.08.2018 г. и от 12.09.2019 г. е насрочен опис на движимите вещи на
длъжника Д. И. Х..
С молба с вх. № 051834/13.08.2021 г., взискателят "М." АД е поискал от съдебния
изпълнител да извърши справка в „Регистър на банковите сметки и сейфове“ към БНБ за
наличието на разкрити банкови сметки на името на длъжника Д. И. Х., както и да направи
справка за наличието на регистрирани трудови договори, съответно да се наложи запор.
С молба с вх. №019054/01.04.2022 г., "М." АД е поискал от съдебния изпълнител да извърши
справка за наличието на регистрирани моторни превозни средства на името на длъжника и
да наложи запор върху същите, да извърши справка в „Регистър на банковите сметки и
сейфове“ към БНБ за наличието на разкрити банкови сметки на името на длъжника, да
направи справка за наличието на регистрирани трудови договори и да наложи запор върху
трудовите му възнаграждения, както и да наложи запор върху банковите сметки на
4
длъжника, открити на негово име в „Банка ДСК“ АД.
Съгласно запорно съобщение с изх. номер 028339/06.04.2022 г., адресирано до „Перфект
енерджи хоум“ ООД, съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на Д. И. Х.. От известието за доставяне е видно, че пратката е върната.
Изпратена е призовка за принудително изпълнение с изх. № 038299/04.04.2024г. до длъжника
за насрочване на опис на движими вещи на 11.06.2024 г., но пратката се е върнала като
непотърсена.
С молба от 11.4.24 г. длъжникът е поискал прекратяване на изп.дело, което искане и
оставено без уважение от съдебния изпълнител
При така очертаното развитие на изпълнителното дело, предвид доводите на страните,
ангажирани в производството, съдът приема, че искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, като съображенията за това са следните:
Доколкото правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на
последиците на влязло в сила съдебно решение, тъй като има установително действие в
отношенията между страните, продължителността на погасителната давност за вземанията
по заповедта е петгодишна.
Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителни действия - чл. 116, б.
"в" ЗЗД, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана
многократно /ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, т. 10/. Давността се прекъсва с
предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на
основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да се приложи
определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от този способ, като
насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху определена вещ,
присъединяването на кредитор, възлагане на вземането за събиране или вместо плащане,
извършването на опис, оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от
проданта или плащанията от третите задължени лица.
Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност, образуването на
изпълнителното дело /освен ако е образувано преди 26.6.2015 г./, изпращането и връчването
на покана за доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне
непогасен остатък от дълга, извършването на разпределение /ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС,
ОСГТК - т. 10/.
В конкретния случай, съдът приема, че давността за вземанията е прекъснала с налагането
на запори върху трудовите възнаграждения и вземания на длъжника със запорните
съобщения от 17.03.2016 г., с молбата от 11.07.2016 г., с която е поискано от взискателя
налагането на запор на всички дружествени дялове, притежавани от длъжника Д. И. Х., в
дружеството „М.“ ЕООД, с молбата от 21.07.2017 г., с която е поискано налагане на запор
върху трудово възнаграждение на длъжника, със запорното съобщение от 15.01.2018 г. на
5
съдебния изпълнител за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка
Пиреос България“ АД, неосъществен поради липса на парични средства, с молбата от
13.08.2021 г., с която взискателят е поискал налагане на запор, както и тази от 01.04.2022 г., с
която е поискано да се наложи запор върху евентуално притежавани от длъжника моторни
превозни средства, както и да се наложи запор върху трудовите му възнаграждения и върху
банковите сметки на длъжника, открити на негово име в „Банка ДСК“ АД.
Следва да се посочи също така, че с молбата от 13.08.2021 г. взискателят е поискал
извършването на конкретни изпълнителни действия. Тази молба и доколкото действия въз
основа на същата не са предприети, съдът намира, че е прекъснала давността, независимо от
настъпилата по изпълнителното дело през 2020 г. перемпция. В актуалната съдебна практика
по въпросите за значението на перемпцията и давността в изпълнителното производство е
възприето разрешението, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на
давността.
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило
(успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която
взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал
необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във
всички случаи той е длъжен да приложи искания от взискателя изпълнителен способ. Съдът
приема, че преди молбата от 13.08.2021 г., последното валидно предприето действие по
изпълнението, е запорното съобщение от 15.01.2018 г. до Банка Пиреос България“ АД. В
действителност в ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК е посочено, че действието,
прекъсващо давността е извършването, а не насрочването на опис, за разлика от публичната
продан, при която и насрочването се счита за прекъсващо давността действие. Доколкото и
действия въз основа на подадената на 13.08.2021 г. молба са били предприети, но без
резултат, то и давността за вземанията е прекъснала именно тогава, когато е започнала да
тече нова давност с продължителност 5 години.
Следва да бъде отбелязвано, че давността за процесните вземания е спряла да тече за
периода на извънредното положение. Съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., за срока от тази дата до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти.
Съгласно § 13 от ПЗР към ЗИДЗЗ (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат
6
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Ето защо и
за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече. Течението му се
е възобновило отново, считано от 22.05.2020 г. или същият е спрял за период от 2 месеца и 8
дни. Този давностен срок следва да се прибави към 5-годишния срок, започнал да тече на
14.08.2021 г. С други думи тази давност би изтекла на 22.10.2026 г. Предвид изложеното,
ирелевантно е твърдението на ищеца по повод на съобщението от 08.11.2018 г., за което
твърди, че не е надлежно съобщено на работодателя му, тъй като и без съобразяването на
това действие, правните изводи не се променят. Без значение е също и твърдението относно
наличието на порок при насрочването на опис през 2019 г., тъй като дори и да се приеме, че
съдебният изпълнител не е бил овластен да го извърши, отново изводите за момента на
изтичане на давността не се променят, тъй като предхождащото насрочените описи /от
24.08.2018 г. и от 12.09.2019 г./ действие е запорното съобщение до „Банка Пиреос България“
АД от 15.01.2018 г., последвано от молбата на взискателя от 13.08.2021 г., като вече беше
посочено, че настъпилата перемпция е без значение за прекъсване на давността, която е била
прекъсната на 13.08.2021 г.
В обобщение на изложеното, съдът намира предявеният иск за неоснователен, с оглед което
и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8
ГПК възниква за ответника. Предвид фактическата и правна сложност на делото, дължимото
юрисконсултско възнаграждение следва да се определи на 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. Х., ЕГН **********, адрес гр. София, ..............., иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на „М.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, .............., че Д. И. Х., ЕГН
**********, не дължи поради погасяване по давност сумите: 2 881,68 лв. главница, 1405,70
лв. лихва за периода от 01.05.2010 г. до 04.12.2012г., 490,54 лв. законна лихва върху
просрочената главница за периода от 05.12.2012г. до 07.08.2014г., ведно със законната лихва
считано от 07.08.2014 г. до погасяване на главницата, 95,56 лв. разноски за заплатена
държавна такса по ч.гр.д. №623/2014г., 398,00 лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д. №623/2014г.; 95,56 лв. разноски за държавна такса по гр.д.
№757/2014г.; 564,45 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение по гр.д. №757/2014г.;
250 лв. разноски за депозит за вещо лице по гр.д.№757/2014г. – задължения по изпълнителен
лист от 01.10.2015 г. по ч.гр.д. №623/2014г. по описа на РС Костинброд и по изпълнителен
лист от 01.10.2015г. по гр.д.№757/2014г. по описа на РС Костинброд, за събиране на които е
образувано изп.д.№ 20168410402705/2016 г. по описа на ЧСИ Н. М..
ОСЪЖДА Д. И. Х., ЕГН **********, адрес гр. София, ..............., да заплати на „М.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, .............., на основание чл.
7
78, ал. 3 ГПК, сумата от 200,00 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8