П Р
И С Ъ
Д А
Номер: 260000, 17.08.2020г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На седемнадесети
август през 2020 година,
в проведено
заседание при закрити врати, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Съдебни заседатели: Е.М.
Б.А.
Секретар: Анна Василева,
Прокурор: Пенчо
Минков,
като разгледа
докладваното от председателя НОХД № 122 по описа за 2020 година и
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия А.К.А., роден на ***г***, български
гражданин, живущ ***, разведен, със средно специално образование, ЕГН-**********,
неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 27.09.2019г. в с.М П, обл.Р, е извършил
действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – Н.В.Р., ЕГН-********** ***-
престъпление по чл.149, ал.1 от НК, поради което на посоченото правно основание
го ОСЪЖДА на НАКАЗАНИЕ “Лишаване от свобода” за срок от 18 (осемнадесет)
месеца, което при условията на чл.373,
ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 и ал.3 от НК НАМАЛЯВА
с една трета и му НАЛАГА НАКАЗАНИЕ “Лишаване от свобода” за срок от 12
(дванадесет) месеца.
ОТЛАГА, на основание
чл.66, ал.1 от НК, изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен
срок от 3 (три) години.
ВЪЗЛАГА, на основание чл.67, ал.1 от НК, на РУ на МВР-гр.Исперих възпитателните грижи спрямо условно осъдения през
време на изпитателния срок.
ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия А.К.А. ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Държавата по сметка на Министерство на вътрешните работи (МВР) сумата от 475.80 (четиристотин седемдесет и
пет лева и 80 ст) лева – направени
разноски на досъдебното производство.
Присъдата подлежи на обжалване и
протестиране пред Разградски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1/
2/
МОТИВИ към Присъда № 260000/17.08.2020г.
по НОХД № 122/2020г. по описа на РС-Исперих
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Повдигнато е обвинение срещу
подсъдимия А.К.А., ЕГН-********** ***, за това, че на
27.09.2019г. в същото село, е извършил действия с цел да възбуди или
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило
14-годишна възраст – Н.В.Р., ЕГН-********** ***- престъпление по чл.149, ал.1
от НК.
Подсъдимият А.К.А., ЕГН-********** ***, в производство за предварително изслушване на
страните по реда на чл.370 във вр. с чл.371, т.2 от НПК признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти при водене на съкратено
съдебно следствие. Твърди, че станало несъзнателно и съжалява много за
случилото се.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.Разград, ТО-гр.Исперих поддържа обвинението от фактическа и
правна страна. Пледира за осъдителна присъда, като при воденото производството
по глава 27 от НПК “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция”, предлага налагане на наказание „Лишаване от свобода” около
минималния размер, а именно за срок от 18 месеца, което да бъде редуцирано, на
основание чл. 58а от НК с 1/3 и бъде приложено условно осъждане при определяне
на 3 години изпитателен срок. Отчита обществената опасност на конкретното
деяние и особената обществена чувстветилност към престъпленията, извършени
спрямо деца, а като смекчаващи обстоятелства отчита напредналата 71-годишна
възраст на подсъдимия, както и недоброто му здравословно състояние.
Защитата на подсъдимия не оспорва
обвинението от фактическа и правна страна, но счита, че не е извършено
всестранно разследване на обстоятелствата по случая, особено по отношение на
специалната цел като съставомерен елемент на престъплението и предвид
многобройните заболявания на възрастния извършител, поставящи под съмнение неговите
сексуални възможности, което не е изяснено. Подчертава, че подсъдимият
добросъвестно и коректно е съдействал на разследването, разказал е подробно за
случилото се с пострадалата, но счита, че това съвсем не е типичното поведение,
заради което законът е създал нормата в защита на половата неприкосновеност на
малолетни деца. Макар и формално поведението му да осъществява признаците на
престъплението, то съвсем не се отличава с високата и укорима обществена
опасност на типичните и обичайни престъпления от този вид. В тази връзка и при
определяне на наказанието пледира да бъдат отчетени многобройни смекчаващи
вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства – сравнително ниска
обществена опасност на деянието с оглед на липсата на трайни последици за физическото
и психическо здраве на детето; възрастта на извършителя и недоброто му
здравословно състояние; обстоятелството, че изцяло е съдействал на
разследването, като е спестил многобройни процесуално-следствени действия за
доказване на обвинителната теза; обстоятелството, че процесният случай е
изолирана проява извън нормалното ежедневно поведение на подсъдимия и въпрос на
случайност; критичното му отношение към постъпката, което е изразил още на
Досъдебното производство. На основание горното, пледира за определяне на
наказание при условията на чл.55 от НК, под минималния размер, предвиден от
закона, като се приложи и редукцията с 1/3 и бъде отчетено наличието на
предпоставки за условно осъждане, което счита, че ще изпълни предвидените от
закона цели.
При водено съкратено съдебно
следствие, в условията на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК, съдът
ползвайки самопризнанията на подсъдимия, които се подкрепят от събраните на
досъдебното производство доказателства и без да събира нови доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствана част на обвинителния акт, изцяло възприема същите.
Подсъдимият А.К.А. е роден на ***г***. Има завършено средно специално образование, с професия
строителен техник. Разведен. Баща на две пълнолетни вече деца, но живее сам.
Понастоящем е пенсионер, на 71-годишна възраст, като доходите му са от пенсия
за инвалидност в размер на 170.62 лева, месечно. Декларирал е общ месечен доход
от 230.00 лева – от пенсия. Освидетелстван е от ТЕЛК с 90 % ТНР, с водеща
диогноза „Травма на окото и очната орбита”. Лекуван от Артрозна болест,
Дискогенен радикулит, ХИБС-аритмия, Хиперплазия на простатата, Корова атрофия.
Не е осъждан. На територията на РУ-Исперих
няма извършени криминални прояви и констатирани нарушения на обществения ред.
Малолетната Н.В.Р., ЕГН-**********, с навършени в хода на
съдебното производство 13 години, живеела в същото село заедно с баба си по майчина линия – свидетелката Н.
Азизова Керим. Родителите на детето са разведени, като бащата живее в с.Вазово,
обл.Разградска, където е създал друго семейство и не поддържа контакти с дъщеря
си Н., не се интересува от състоянието и поведението на детето. Майката на
момичето живее и работи трайно в Германия, като се завръща периодично в
България. През миналата години детето Н. заедно с баба си по майчина линия също
били при майката в Германия, но поради заболяване на бабата, тя заедно с
внучката се завръщат в България, детето поради необходимостта да бъде
придружител на болната си баба, която не можела да остава сама вкъщи. Момичето
посещавало редовно училище в гр.Исперих - ОУ „Христо Ботев”, със завършен пети
клас. Била общително дете и без притеснения контактувала с непознати за нея
лица. Бабата трудно контролирала поведението на детето в настоящата му възраст.
Малолетната Н. била красиво момиче, обличала се доста предизвикателно, както и
поведението й било такова и момчетата се събирали около нея. Момичето не е било
обект на работа с МКБППМН-гр.Исперих и спрямо детето няма образувани
възпитателни дела по ЗБППМН.
На 27.09.2019г., около 09.30 часа, малолетната Н. заедно със съседчето си –
9-годишния свидетел Серкан Сейхан Савдим, отишли заедно до хранителен магазин в
центъра на с.Малък Поровец, стопанисван от свидетелката Веселинка Данчева
Илиева. След като напазарували и тръгвайки от магазина, децата срещнали по пътя
си самотноживеещия подсъдим А.К.А., чиято къща се намирала в близост до
магазина. Той ги заприказвал, като попитал момичето на кого е дете. Н. знаела,
че дядото е от селото, но досега не била разговаряла с него. Обяснила му на
кого е внучка. Подсъдимият от своя страна казал, че познава баба й и майка й
си. Поканил децата да влязат в двора на къщата му, за да си поговорят. Децата
се съгласили. Седнали на една пейка на двора, като Н. седнала до дядото, а
Серкан седнал до Н.. В един момент подсъдимият А.К.А. помилвал по косата
малолетната Н., като й казал „Колко красива коса имаш”. След това я попитал
дали има силикон и посочил гърдите й, като в следващ момент я хванал с ръка за
лявата гърда през блузката й. Момичето скочило от пейката и казало на Серкан да
си тръгват веднага.
Прибирайки се у дома си, малолетната Н. била видимо
разстроена и баба й забелязала това, но момичето нищо не разказало за случилото
се. Малолетният Серкан, обаче, разказал случката на баба си – свидетелката Е.
Хасан Хасан, която от своя страна отишла в дома на момичето и разкала за
случилото се на бабата на Н.. Оттам двете заедно отишли при кметицата на селото
- Веселинка Данчева Илиева и бил подаден сигнал до полицейските органи. Започнало
разследване по случая.
По отношение на момичето е
назначена комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза (л.34-42
от ДП), чието заключение констатира, че детето не страда от психично заболяване
и/или умствена изостаналост. Не е с нарушени годности и е способна, с оглед на
нейното физическо и псхическо състояние, да възприема фактите, имащи значение
за делото и да дава достоверния показания за тях, ако желае. Експертизата
отхвърля хипотеза за склонност към фантазиране или преувеличаване на събития,
касаещи инкриминирания период. Приема, че момичето е могло към момента на
извършване на посегателството спрямо нея, както и към момента на изготвяне на
експертизата, да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си. Отчита, че възрастта на детето я прави лесно податлива на
внушения и заплахи, но личностовата й незрялост не нарушава когнитивните
способности на момичето и те са в адекватна възрастова обусловеност.
Експертизата приема, че преживеният инцидент е оказал травмиращо влияние върху
емоционалното състояние на момичето, изразено в повишени нива на тревожност и
страхова зареденост.
Съдът е възложил по делото, по реда
на чл.15, ал.6 във вр. с чл.21, ал.1, т.15 от Закона за закрила на детето, изготвяне
на Социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Исперих, който да изследва
отношението на детето към извършеното спрямо него посегателство и последиците
за момичето от преживяното, но по делото е ангажирано само Становище вх.№
2423/13.07.2020г., което установява, че два месеца по-рано е починала бабата на
момичето по майчина линия, вследствие на което майката се е завърнала от
чужбина и понастоящем е прибрала детето Н. при себе си в Гурмания. Тези
обстоятелства се потвърждават и от представената по делото Справка за
задгранични пътувания на малолетната свидетелка и нейната майка, изискана
служебно от съда по повод призоваването им по делото, като са установени данни,
че майката и детето са отпътували за чужбина на 27.04.2020г. и към момента
нямат регистрирани завръщания в РБългария.
Така изложеното от фактическа страна
се очертава и подкрепя изцяло от събраните по делото гласни, писмени
доказателства и обсъдената горе експертиза. Комплексният анализ на същите
формира за съда извод, че обвинението е ДОКАЗАНО. Самопризнанието на подсъдимия
относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
подкрепени от доказателствата, събрани на Досъдебното производство, в
съвкупната им преценка допринасят за изясняване на фактическата обстановка по
делото досежно самото извършване на деянието, установяват отделни елементи от
състава на престъплението - времето на неговото осъществяване, мястото, начина,
по който е извършено, обекта на посегателство и неговото авторство.
Доказателствата са непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Въз основа на тях, съдът приема за
категорично и по несъмнен начин доказано, че спрямо личността на пострадалата,
тогава 12-годишна Н.В.Р.,
ЕГН-**********, е бил осъществен на 27.09.2019г. в с.Малък Поровец,
обл.Разградска, състав на престъпление
“престъпно блудство” по чл.149, ал.1 от НК .
Престъплението е с висока степен на
обществена опасност предвид спецификата на неправомерните действия и тяхната
насоченост, като имат за обект
обществените отношения, охраняващи половата неприкосновеност и полов морал на
подрастващите.
От
обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез
извършване на действия от подсъдимия с цел да възбуди или удовлетвори
полово желание без съвкупление. Подсъдимият
е предприел противоправно поведение спрямо пострадалата Н.В.Р., ЕГН-**********,
като с осъществяване на визираното изпълнително деяние престъплението е било
довършено.
Субектът
на престъплението също се характиризира с особено качество, като
съставомерността на деянието предполага да е наказателноотговорно лице,
навършило пълнолетие, с пол противоположен на пола на пострадалата, което също
е безспорно доказано по делото – подсъдимият А.К.А. е мъж, а пострадалата – лице
от женски пол.
В
конкретният случай налице е и особения
обект визиран от закона – към момента на осъществяване на инкриминираното
деяние пострадалата Н.В.Р., ЕГН-**********, е била малолетна, с ненавършени
14 години, но разбираща
свойството и значението на извършеното
спрямо нея.
От субективна
страна
деянието е осъществено при пряк умисъл от страна на подсъдимия А.К.А.. Той
е съзнавал, че осъществява действия, засягащи половата неприкосновеност на
момичето, с престъпната цел да възбуди или удовлетвори полово желание, като е
искал тяхното осъществяване и е съзнавал възрастта на пострадалото лице. Действал е със знание за
общественоопасния характер на извършеното от него деяние и желание за
настъпване на неблагоприятните последици от него. Субективният елемент на
престъплението се обективира в изпълнителното деяние на престъпната проява, в
предшестващите и последващите същата събития и действия на подсъдимия.
Действайки по описания по-горе
начин, подсъдимият ангажира наказателна отговорност и следва да понесе
наказание, съответно на общественоопасния характер на извършеното от него
престъпление и степента на обществена опасност на личността си. В тази връзка като отегчаващо вината и отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът
отчете високата обществена опасност на извършеното неправомерно посегателство,
произтичаща от непосредствения обект на засягане. Както беше отбелязано
по-горе, престъплението по чл.149, ал.1 от НК засяга обществените отношения,
свързани със защита на половата неприкосновеност и полов морал на
подрастващите. Посегателствата срещу деца представляват изключително укоримо
поведение. Държавната политика и законодателството в тази насока са били винаги
последователни към създаване на все по-големи гаранции за обезпечаване защита
на правата и законните интереси на младото поколение и особено на децата, като
се има предвид в случая малолетната възраст на обекта на посегателството, което
безспорно е благоприятствало извършеното посегателство, респ. обосновава и по-голяма строгост при
наказването на този вид посегателства. Следва да се отчете и факта,
че подсъдимият
също е родител, вече на преклонна възраст, баща на две пълнолетни деца. Подобен
тип престъпни прояви са изключително невъзпитателни и укорими като пример за
подражание и още повече предвид възрастта на извършителя. Показал е липса на
задръжки и самоконтрол върху поведението си. Все пак следва да бъдат споделени
доводите на защитата, че действията на подсъдимият се открояват със сравнително
по-ниска степен на обществена опасност спрямо обичайните и типични случаи на
блудствени издевателства спрямо деца, което категорично не оправдава
поведението му, но следва да бъде съобразено при ангажиране на отговорността
му.
Като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства съдът съобрази показанато от
подсъдимия критично отношение към проявата и правосъзнание за поправяне.
Подсъдимият е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни, което го
определя като извършител с ниска степен на обществена опасност. Конкретната
престъпна проява не може да се определи като типично и присъщо за подсъдимия
поведение и склонност от негова страна към такъв тип престъпни прояви. Съдът
отчете и недоброто му здравословно състояние. Тези обстоятелства, според
съда, не покриват критерия за
многобройност и изключителност по смисъла на чл.55 от НК, поради което счита за
необосновани доводите неа защитата за определяне на наказанието при прилагане
на привилегирования режим по чл.55 от НК.
За извършеното престъпление по чл.149, ал.1
от НК, законът предвижда наказание “Лишаване от свобода” от 1 (една) до 6 (шест)
години. Съдът определи такова под средния
и към минималния размер, а именно 18 (осемнадесет) месеца, което при условията на чл.373, ал.2 във вр. с
чл.372, ал.4 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 и ал.3 от НК НАМАЛИ с една трета и
му НАЛОЖИ НАКАЗАНИЕ “Лишаване от свобода” за срок от 12 (дванадесет) месеца.
Съдът отчете, че са налице
материалните и формални предпоставки за прилагане института на условното
осъждане, поради което, отложи изпълнението на така наложеното наказание за минималния, предвиден от закона,
изпитателен срок от 3 (три) години, на основание чл.66, ал.1 от НК.
Съдът приема, че така наложеното наказание ще окаже необходимото възпитателно и
поправително въздействие върху личността на подсъдимия и ще бъдат постигнати целите на
наказанието, предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК.
Съдът ВЪЗЛОЖИ, на основание
чл.67, ал.1 от НК, на РУ на МВР-гр.Исперих възпитателните грижи спрямо условно
осъдения през време на изпитателния срок.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия А.К.А., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на
Министерство на вътрешните работи (МВР) сумата
от 475.80 (четиристотин седемдесет и пет лева и 80 ст) лева – направени разноски на досъдебното
производство.
По изложените съображния,
възприемайки по този начин обективната истина по случая, ръководен от закона и
своето вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: