№ 177
гр. Сливен, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20212230101933 по описа за 2021 година
Делото е образувано по исковата молба на Р. С. С. и ЕВГ. СЛ. К., която те депозират
като наследници на починалата на 19.11.2020г. Р.Н.Р.. Излагат, че приживе, през 1997г., тя и
ответника С. П. С., с който живеели на семейни начала, придобили чрез покупко- продажба
апартамент в гр.Сливен. Твърдят, че в последствие Р. напуснала жилището /според тях
поради оказван й от мъжа психически и физически тормоз/, но заключила една от стаите за
себе си, като в нея оставила не малко свой багаж. След това се изнесъл и С., като отишъл да
живее на вилата си. Връщал се в Сливен само в почивните дни, за да наглежда апартамента.
След като наследодателката им починала, ищците провели разговор с него за
уреждане на отношенията си във връзка с възникналата между тях по този начин
съсобственост, но той не се съгласил. След това узнали, че С. е бил признат за собственик,
по давностно владение, на 1/3 ид.част от апартамента. С. и К. обаче считат, че не той, а те
притежават същата, тъй като са я наследили от майка си, която никога не е губила правото
си на собственост. Отделно от това са на мнение, че ответника не я е придобил по давност,
защото не я е владял против Р. Р..
При това положение и защото правото им на собственост е оспорено от С.- със
снабдяването му с нотариален акт за собственост, С. и К. предявяват иск съда да признае за
установено по отношение на него, че те са собственици на коментираната 1/3 ид.част от
апартамента с идентификатор 67338.559.55.1.16, с административен адрес гр.Сливен,
кв.“*************, а след това и да го допусне до делба при квоти от по 1/6 ид.част за всеки
от двамата и 2/3 ид.части за ответника. Искат и нотариалния акт, с който С. е признат за
собственик на 183 ид.част, да бъде отменен.
1
Ответникът своевременно депозира писмен отговор, в който оспорва претенциите.
Твърди, че той е единствения собственик на жилището и в тази връзка се позовава освен на
придобивната сделка от 1997-ма година, и на нотариалния акт от 19.04.21г. и отразеното в
него обстоятелства, че е придобил идеалната част по давност.
В проведените съдебни заседание от ищците се явяваше Р.С., а двамата бяха
представлявани от пълномощник-адвокат, чрез който исковете се поддържат.
Ответникът присъстваше лично, а и бе представляван по пълномощие от адвокат,
като исковете отново, както в писмен вид, се оспорват.
Страните претендират сторените от тях разноски по делото.
След като анализира събраните по делото доказателства, съда приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото обстоятелството, че Р. С. С. и ЕВГ. СЛ. К. са наследници на
починалата на 19.11.2020г. Р.Н.Р.. Този факт се установява и от нарочен документ-
официален свидетелстващ- удостоверение № 3212, издадено на 24.11.2020г. от Столична
община, район Триадица. Те са и деца.
Също безспорно е обстоятелството, че приживе Р.Р. и ответника С. са живяли в
условията на фактическо съпружеско съжителство, както и че по време на същото са
закупили апартамент в гр.Сливен. Последният факт се установява и от документа, в който е
извършена придобивната сделка- нотариален акт- № 183, нот.дело № 3321/1997г. на
нотариус при Сливенски районен съд. За разлика от много други случаи, в които купувачи
са две и повече лица, в този договор изрично са отбелязани идеалните части, които всеки от
купувачите придобива, а те са: 1/3 ид.ч. за жената и 2/3 ид.части за мъжа.
На 19.04.2021г. е съставен нот.акт №96 на нотариус Н.Стойчева, с който С.С. е
признат за собственик, по давностно владение, на 1/3 ид.ч. от апартамент с идентификатор
67338.559.55.1.16, на адрес гр.Сливен, кв.***********.
На 18.03.2021г. Р. С. и Е.К. са изпратили до С.С. нотариална покана, в която отправят
до него няколко изявления, вкл. и искане да им заплати парична сума, явяваща се
равностойността на 1/3 ид.част от пазарната цена на имота.
Събрани бяха гласни доказатествени средства, чрез разпита на свидетелите М.П.М. и
И.Р.В., осигурени за процеса от ищците и Р.С.Р. и М.Ц.П., водени от ответника. Всяка от
тези две групи даде показания в подкрепа на тезата на страната, „чиито свидетели са“. Т.е.,
показанията им са противоречиви. При това положение съда дава вяра на казаното от
последните двама, тъй като те имат съвсем непосредствени впечатления от и за
релевантните за делото факти- непосредствени съседи са на ответника, поради което са
имали възможността лично и трайно да възприемат осъществявалите се в жилището,
представляващо апартамент № 16 в кв.Дружба бл.36 събития, респ.- липсата на такива. За
разлика от тях, свид.М. е посещавала жилището само веднъж или два пъти годишно / по
2
нейни думи/, а свид. Върбов е бил в него само веднъж. Към очертаният с показанията на
свидетелите Р. и П. фактически състав се „наслагват“ и фактите, съдържащи се в отговорите
на ответника на поставени му по реда на чл.176 и чл.177 от ГПК въпроси. Те са годно,
изрично предвидено от ГПК и ползвано в случая от ищците, доказателствено средство.
Поради това съда не може да не ги вземе предвид. Така, от показанията на всички свидетели
и отговорите на С. съда приема, че преди много години- около двадесет, последния и
жената, с която е живеел на семейни начала, са се разделили, като тя го е напуснала и
заживяла в София. Също, че в жилището са останали нейни, при това не малко на брой,
вещи- дрехи и мебели, съществуването и принадлежността на които ответника признава.
Съдът приема също, че те са били така да се каже складирани в една от стаите в
апартамента.
От показанията на свидетелите М. и Р. и отговорите на С. съда приема, че те са били,
не както твърдят ищците и каквито данни се съдържат в показанията на водените от тях
свидетели- в спалнята, а в хола. Не само това, но и тази стая не е била заключена, с ключ на
Р. Р., с което тя препятствала достъпа на външни лица до тях и нея /стаята/, а всъщност
стаята е била обитаема, със свободен достъп, тъй като там често и приятелски сядали да си
пийват ракия ответника и неговия съсед от отсрещния апартамент - свидетеля Р.. Тук е
мястото съдията-докладчик да отбележи непосредствените си впечатления, че външния вид
и на двамата недвусмислено навежда на това обстоятелство- че са любители на чашката и
често се отдават на това изкушение. Това обаче нито е обидно за тях, нито пък е укоримо от
съда. Напротив, според съдията-докладчик, те даваха съвсем непринудени, неповлияни, вкл.
и от изхода на делото, отговори, на поставяните им въпроси. Не се колебаеха в отговорите;
не си противоречаха- сами на себе си или помежду си.
Данни в същия смисъл като заявеното от тях се съдържат и в показанията на
свидетелката П.. Показанията на последната и на свидетеля Р. налагат дори да се приеме, че
след покупката на процесното жилище С.С. и Р. Р. не са живяли дълго в него, тъй като са се
разделили- жената го напуснала и приблизително двадесет години /от 2001-ва/ тя не се е
завръщала там. Сведения за обратното се съдържат в показанията на първия разпитан по
делото свидетел, но съда дава вяра на показанията на свидетелите Р. и П., защото както вече
бе коментирано по-горе, те са непосредствени съседи, при това от самото начало- от
закупуването на жилището, на С.. Не е възможно според съда при това положение, те поне
понякога да не са виждали Р. Р., ако наистина се е завръщала периодично в апартамента,
особено пък ако е вярно казаното от свидетелката М., че жената се връщала от София в
апартамента за Коледа и Нова година. Общоизвестно е, че това са предимно семейни
празници, както и че хора „на възраст“, не младежи, ги посрещат у дома. Т.е., ако Р. Р. е
посещавала апартамента, не е било възможно двамата свидетели-съседи на ответника, да не
са я виждали.
От друга страна, недоказано остана твърдението в исковата молба, че Р. е напуснала
С., защото той й е оказвал физически и психически тормоз /каквото и да означава това/.
Всъщност, този факт, който дори е ирелевантен за делото, следва да се счита опроверган с
3
показанията на свидетелката П., в които единствено от всички свидетели се съдържат данни
в тази насока, тъй като тя категорично заяви в съдебно заседание, че никога не е чувала
кавги или друг шум в съседите си отгоре, а дори не ги е чувала как вървят в жилището си;
толкова тихи са били.
При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни
изводи:
Предявени са два иска, първия от които установителен, а втория- за делба. Условие за
допускането й е уважаването на първия иск, тъй като само тогава между ищците и ответника
ще е налице съсобственост върху процесния недв.имот. Този иск е правно основание чл.124
ал.1 от ГПК и предявяването му е достатъчна защита за ищците, щом те не претендират
владението върху имота, а целят единствено да докажат, че са собственици на ид.част от
него, с цел след това апартамента да бъде поделен с ответника. По същество е
неоснователен. Така е, защото ищците не представиха доказателства, с които да опровергаят
лигитимационния ефект на ползвания от С. документ- констативен нотариален акт.
Напротив- всъщност, ангажираните от него доказателства- данните в показанията на
осигурените от него свидетели, потвърждават констатацията на нотариуса, че той от дъги
години- около двадесет, еднолично, сам, за себе си, е ползвал целия апартамент на адрес
гр.Сливен, кв.***********. Вярно е, че след като ответника и наследодателката на ищците,
които са съжителствали като съпрузи, са закупили апартамента, те са живяли в него. В
определен момент обаче- около 2001-ва година, двамата се разделили, като Р. Р. е напуснала
апартамента и се е установила да живее в гр.София. Според съда, доказано бе, че в
апартамента е останал да живее С., като в преимуществената част от календарното време на
годината е обитавал именно него, а само в почивните дни е бил на вилата си. /С което е
оборена тезата на ищците, че ответника е живеел на вилата си, а не в апартамента и само в
съботните и неделните дни се е завръщал в него, за да го наглежда/. Т.е., в целия този
период от време- от раздялата на Р.Р. и С., до завеждане на настоящото дело, ответника е
владял жилището, т.е. и притежаваната от наследодателката на ищците, съгласно
придобивната сделка от 1997г., идеална част от него /1/3/. Не бе доказано, а то бе в тежест
на ищците, че наследодателката им периодично се е завръщала в жилището, нито пък, че
през цялото това време е имала една заключена за себе си стая от апартамента, в която е
държала свои вещи. Тези факти бяха необходими на ищците за приемане на тезата им, че
ответника не е владял целия апартамент, а се е бил съгласил/примирил с факта, че една част
от него е на бившата му спътница в живота / разбира се с уговорката, че е ясно е, че не е
възможно идеалната част да бъде обособена в реална, като напр. да се превърне в едно от
помещенията на апартамент/. При липсата на доказателства за тези факти съда приема, че
владението на ответника е било необезпокоявано; не е и било прекъсвано- от никого, вкл. и
от наследодателката на ищците. Било е явно и за никого не е будело съмнение, че
апартамента, целия, е собственост на С..
Очевидно е, че последния е бил недобросъвестен владелец- защото е бил съвсем
4
наясно, че не притежава цялото жилище, а само идеална част от него, както е бил наясно и
кой и защо е собственик на останалата ид.част. В такъв случай закона- за собствеността-
чл.79 ал.1, изисква владението да е продължило поне 10 години. Доказано бе, че това е факт.
Т.е., във времето и с изтичане на споменатия, а и по-дълъг от него срок, ответника е
придобил идеалната част на другия съсобственик. Така е станал едноличен собственик.
Според съда, несъстоятелен е и довода на ищците, че наследодателката им е
боледувала и вероятно по тази причина не е била в състояние да посещава апартамента в
Сливен. Така е, от една страна, защото съдията-докладчик не притежава необходимия обем
познания в областта на медицината, та да може да разчете в представените от ищците
документи, издадени от лечебни заведения, здравословен проблем, ограничаващ
движението/пътуванията на Р. Р., за да не може по тази причина тя да се завръща в Сливен.
Т.е., тези ищцови твърдения останаха недоказани. От друга страна, ангажиран от ищците
именно свидетел- първия разпитан по делото- приятелка на наследодателката им, заяви че
здравословното състояние на Р. се е влошило последните две години, т.е. едва в края. Преди
тях обаче са изминали много повече от исканите по закон десет години- за недобросъвестно
владение, в което тя не е предприемала никакви действия, с които да смути или направо
прекъсне владението на С.. Така също, дори и да е била в недобро здраве, то тя би могла да
осъществява владението си чрез трети лица и то не само такива, които да са държатели- т.е.
да владеят вещта, без да своят. Съвсем подходящо е такива да са именно наследниците й, но
те не ангажираха доказателства, а дори и не твърдят, да са прекъсвали владението на
ответника, вкл. и като установяват ползване/обитаване на апартамента или част от него, вкл.
една от стаите в него.
Щом извода на съда за правото на собственост е такъв, то логично нотариалния акт
от 2020-та година няма да бъде отменен, а и иска за делба ще бъде отхвърлен- между
страните по делото не съществува съсобственост, която може/трябва да бъде ликвидирана,
вкл. с делба.
Този изход на делото означава, че на ищците не се следват направените от тях
разноски - по аргумент за противното от ал.1 на чл.78 от ГПК. На ответникът обаче ще бъдат
присъдени, на основание ал.3 от чл.78, сторените от него разноски. Те са в размер на
заплатеното адвокатско възнаграждение- 800лв.
При горните съображения, Сливенски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Р. С. С. с
ЕГН: ********** и ЕВГ. СЛ. К. с ЕГН **********, дамата със съдебен адресат адв.Ел.Х. от
АК Сливен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК да бъде прието за установено по
отношение на С. П. С. с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв.К. от АК Сливен, че те като
наследници на починалата на 19.11.2020г. Р.Н.Р., са собственици на 1/3 ид.част, от
закупения през м.09.1997г., с договор, извършен в нот.акт №183, том Х, нот.дело №
5
3321/1997г. на нотариус при Сливенски районен съд, недв.имот- апартамент в гр.Сливен,
кв.“Дружба“бл.36, вх.“Г“, ет.8, ап.16, който понастоящем се индивидуализира с
идентификатор 67338.559.55.1.16.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на Р. С. С., с ЕГН: ********** и
ЕВГ. СЛ. К. с ЕГН: ********** да бъде отменен нот.акт №96, том ІІ, нот.дело №249/2021г.
на нотариус с рег.№ 123 Николина Стойчева.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Р. С. С. с ЕГН: ********** и
ЕВГ. СЛ. К. с ЕГН: ********** против С.П. С. с ЕГН: ********** иск с пр.осн.чл. 34 ал.1 от
ЗС, да бъде допуснат до делба, при квоти от по 1/6 ид.част за всеки от тях двамата и 2/3
ид.части за ответника, апартамент № 16 в гр.Сливен, кв.“Дружба“ бл.36, вх.“Г“, ет.8, който
понастоящем се индивидуализира с идентификатор 67338. 559.55.1.16.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Р. С. С. с ЕГН: ********** и ЕВГ. СЛ.
К. с ЕГН ********** да бъде осъден С. П. С. с ЕГН: ********** да им заплати сторените от
тях разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. С. С. с ЕГН: ********** и ЕВГ. СЛ. К. с ЕГН: ********** да заплатят
на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, на С.П. С. с ЕГН: ********** направените от него разноски по
делото- 800лв./осемстотин лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6