Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 30.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на четиринадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Алина Тодорова, разгледа търговско дело № 3158 по
описа за 2017г. и взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на Фонд „Н.и.“, с която срещу „С.Р.“ ООД и „Б.“ ЕООД са предявени осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Ищецът претендира от ответника „С.Р.“ ООД
възстановяване на сумата 252 000,00 лв. – авансово плащане по договор за
финансиране №ДФНИ-М1/4 от 19.11.2012г., както и плащане на сумата
128 199,82 лв. – лихви за забава, изтекли върху главното вземане в периода
от 20.11.2012г. до 20.11.2017г., а от ответника „Б.“ ЕООД възстановяване на
сумата 84 000,00 лв. - авансово плащане по договор за финансиране
№ДФНИ-М1/4 от 19.11.2012г., и плащане на сумата 42 733,27 лв. – лихви за
забава, изтекли върху главното вземане в периода от 20.11.2012г. до
20.11.2017г.
Като основание на претенциите по чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД е заявена отмяна на административния акт за класиране на проекта,
за чието финансиране е сключен процесният договор №ДФНИ-М1/4 от 19.11.2012г.,
постановена със заповед №РД-09-122 от 11.02.2013г. на министъра на
образованието, младежта и науката по реда на чл. 99, т. 1 АПК.
Ответниците оспорват исковете с възражения,
че изложените в исковата молба твърдения не обусловят легитимация на ищеца като
кредитор на предявените вземания, тъй като отмяната на класирането на проекта
не заличава последиците от сключения договор и не предпоставя задължение за
връщане на платените суми по договора, а с исковата молба не са заявени
твърдения за други обстоятелства, включително твърдения за разваляне на
договора, които да обусловят отпаднало основание за получаване на сумите.
Заявяват и възражения за изтекла погасителна
давност.
Безспорно е между страните и по аргумент от
обратното на чл. 153 ГПК не се нуждае от доказване в производството по делото,
че: процесният договор №ДФНИ-М1/4 от 19.11.2012г. е сключен между ищеца и
ответниците за финансиране на проект по чл. 23, ал. 1, т. 2 ЗННИ; на
20.11.2012г. ищецът е извършил авансови плащания в изпълнение на задълженията
му по чл. 4, ал. 3, т. 1 от договора в размер на 252 000,00 лв. по сметка
на ответника „С.Р.“ ООД и в размер на 84 000,00 лв. по сметка на ответника
„Б.“ ЕООД; административният акт за класиране на проекта по реда на чл. 28 ЗННИ
е отменен със заповед №РД-09-122 от 11.02.2013г. на министъра на образованието,
младежта и науката, издадена по реда на чл. 99, т. 1 АПК; заповед №РД-09-122 от
11.02.2013г. е оспорена с жалба на ответниците, която е отхвърлена с решение
№10247 от 08.07.2013г. по адм.д. №3295/2013г. на ВАС, VІІ отд. (влязло в сила
на 27.11.2013г.).
Спорът между страните е правен и се
концентрира върху действието на заповед №РД-09-122 от 11.02.2013г. спрямо
правоотношенията по договор №ДФНИ-М1/4 от 19.11.2012г.
Сключването на процесния договор е
регламентирано с разпоредбите на чл. 24 – 31 ЗННИ като смесен фактически
състав, чийто административен елемент включва провеждане на конкурс по реда на
чл. 24 – 29 ЗННИ и решение по чл. 29, ал. 3 ЗННИ за определяне на проекта за
финансиране по реда на чл. 23 ЗННИ.
Договор за финансиране на проект по чл. 23,
ал. 1, т. 2 ЗННИ, който е сключен без да е проведен конкурс или без решение за
одобряване на проекта по чл. 29, ал. 3 ЗННИ, е нищожен съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не произвежда действие в отношенията между страните.
Идентични са последиците от отмяната на решението
по чл. 29, ал. 3 ЗННИ като последица от оспорването му по административен или
съдебен ред или като последица от извънредния ред за контрол по чл. 99 АПК, тъй
като отмяната на административния акт с обратна сила заличава последиците на
този акт, което в случая означава, че с обратна сила отпада и основанието за
сключване на договора за финансиране на проекта, класиран с решението по чл.
29, ал. 3 ЗННИ.
Изключение от принципа за обратното действие
на отмяната на административните актове законът предвижда само по отношение на
подзаконовите административни актове (виж чл. 195, ал. 1 АПК), както и по отношение
на правата на третите добросъветни лица, придобити от административен акт,
отменен по извънредния ред на чл. 99, ал. 1 АПК (виж чл. 105 АПК).
Решението по чл. 29, ал. 3 ЗННИ представлява
индивидуален административен акт, а ищците в качеството им на бенефициенти по
одобрения проект са преки адресати на последиците от административния акт, а не
трети лица по смисъла на чл. 105 АПК, поради което и по аргумент от обратното
на цитираната разпоредба с влизане в сила на заповедта за отмяна на решението
по чл. 29, ал. 3 ЗННИ за одобряване на процесния проект са отпаднали и правата
им по сключения договор за финансиране на проекта.
Изложеното предпоставя, че осъдителните
искове за връщане на платените авансови суми по договора са основателни и
следва да бъдат уважени за пълните им предявени размери.
Сумите са получени на основание, което е
отпаднало с влизане в сила на заповедта за отмяна на решението по чл. 29, ал. 3
ЗННИ за одобряване на процесния проект, поради което и съгласно чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД подлежат на връщане от бенефициентите.
Възраженията на ответниците за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията на ищеца за връщане на сумите са
неоснователни, тъй като дори да се приеме, че вземанията са възникнали и
станали изискуеми на датата на плащане на сумите (20.11.2012г.), предвиденият с
чл. 110 ЗЗД петгодишен давностен срок не е изтекъл към датата на подаване на
исковата молба (20.11.2017г.), когато давността е прекъсната съгласно чл. 116 ЗЗД.
Същевременно и с оглед предявените от ищеца
искове за лихви за забава върху главните вземания по чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва
да се посочи, че вземанията не са възникнали и станали изискуеми на датата на
плащане на авансовите суми по процесния договор, а на датата 27.11.2013г., на
която е влязла в сила заповедта №РД-09-122 от 11.02.2013г. на министъра на
образованието, младежта и науката и е отпаднало основанието за сключване на
договора за финансиране, респективно основанието за получаване на сумите по
договора.
По-съществено в случая е, че ответниците не
са в забава по отношение на задълженията си за връщане на получените авансови суми
и от посочената дата 27.11.2013г., на която са възникнали вземанията на ищеца
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, тъй като законът не предвижда срок за изпълнение на
задължението по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, което пък съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД
предпоставя, че забава на длъжника за изпълнение на задължението (репективно
основание на задължение за лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД) ще възникне от датата на
връчване на покана за плащане от кредитора.
По делото не са ангажирани доказателства, но
и твърдения за връчени на ответниците покани за плащане на задълженията им към
ищеца по чл. 55, ал. 1 ЗЗД преди датата на подаване на исковата молба.
Характер на покана за плащане има и исковата
молба, което означава, че ответниците са изпаднали в забава по отношение на
главните вземания по чл. 55, ал. 1 ЗЗД на 02.02.2018г., когато са им връчени
преписи от исковата молба, като с оглед заявената претенция от ищеца по чл.
214, ал. 2 ГПК законна лихва върху главните вземания следва да му бъде
присъдена от посочената дата.
Исковете за лихви за забава, предявени за
предходен период, са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78,
ал. 1 и 3 ГПК всяка от страни дължи възстановяване на част от разноските, които
насрещната страна е направила за съдебното производство, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.Р.“ ООД с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление ***. ******, ап. 32 да заплати на Фонд „Н.и.“ с БУЛСТАТ ******,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
сумата 252 000,00 лв., платена по договор за финансиране №ДФНИ-М1/4 от
19.11.2012г., ведно със законната лихва от 02.02.2018г. до изплащането на
сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 15 853,59 лв. – разноски
за съдебното производство, като ОТХВЪРЛЯ
предявения от Фонд „Н.и.“ срещу „С.Р.“ ООД иск с правно основание чл. 86, ал.
1, изр. 1 ЗЗД за сумата 128 199,82 лв. – лихви за забава, изтекли върху
вземането по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в периода от 20.11.2012г. до 20.11.2017г.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Фонд „Н.и.“ с БУЛСТАТ ******, със
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата
84 000,00 лв., платена по договор за финансиране №ДФНИ-М1/4 от
19.11.2012г., ведно със законната лихва от 02.02.2018г. до изплащането на
сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 5 284,53 лв. – разноски за
съдебното производство, като ОТХВЪРЛЯ
предявения от Фонд „Н.и.“ срещу „Б.“ ЕООД иск с правно основание чл. 86, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД за сумата 42 733,27 лв. – лихви за забава, изтекли върху
вземането по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в периода от 20.11.2012г. до 20.11.2017г.
ОСЪЖДА Фонд „Н.и.“ с БУЛСТАТ ******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на „С.Р.“ ООД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***. ******, ап. 32 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3 102,15 лв. – разноски за съдебното производство.
ОСЪЖДА Фонд „Н.и.“ с БУЛСТАТ ******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на „Б.“ ЕООД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 382,48
лв. – разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: