№ 43
гр. Варна, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110204273 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „
Елитис Мегастор“ ЕООД, представлявано от управителя Л.Н.Р. против Наказателно
постановление № 03-012776 / 16.06.2020г. на Директора на Дирекция "Областна
инспекция по труда" - Варна, с което на „ Елитис Мегастор” ЕООД е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2 500 лева, на
основание чл. 415 ал.1 от КТ.
В жалбата се оспорва извършването на нарушението, като се твърди, че даденото
предписание е било изпълнено, както и че от страна на дружеството дължимото на
работника възнаграждение е било начислено и изплатено. За това нарушение е било
издадено наказателно постановление, с което, след представяне на доказателства за
изплащане на дължимото възнаграждение, на дружеството е била наложена санкция на
основание чл.415 „в“ от КТ.С оглед на това след като наказващият орган в издаденото
постановление от 19.02.2020г. е приел, че нарушението е отстранено, то неправилно е
било прието, че даденото предписание не е било изпълнено.На следващо място се
сочи, че незаконосъобразно срещу дружеството са били съставени 16 акта, респективно
са били издадени 16 наказателни постановления. Твърди се и че не е бил спазен реда,
предвиден в чл.416 ал.3 от КТ за връчване на акта.Поради това и се иска отмяна на
1
постановлението и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява
представител. Постъпило е писмено становище заедно с писмени доказателства, като
се сочи, че във влязъл в сила съдебен акт е посочено, че наказващият орган е приел , че
нарушението е било отстранено, поради което и не може да се твърди, че
предписанието не е било изпълнено.С оглед на това отново се иска отмяна на
постановлението, а в условията на алтернативност намаляване на размера на
наложената санкция.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от упълномощен
представител, който оспорва жалбата.По същество се иска наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно.Направено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 10.01.2020г. , по повод постъпила жалба, свързана с изплащане на трудови
възнаграждения в по-малък размер, служители на Д“ИТ“-Варна, една от които св. М.
Ж., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство от страна на
„Елитис Мегастор ЕООД с основен предмет на дейност „ търговия на дребно с
парфюмерийни и козметични стоки и тоалетни принадлежности“. От представени в
хода на проверката документи – досие, разчетно –платежна ведомост , присъствена
форма и др., се установило, че Д.П. била назначена на длъжност „ продавач-
консултант „, а в последствие полагала труд като „ складов работник“ в обект на
дружеството. С допълнително споразумение от 01.03.2018г. било определено, че
основното й месечно трудово възнаграждение е в размер на 684лв. В досието на
работника се съдържало бланково изготвено допълнително споразумение от
01.11.2019г. към трудовия договор от 2015г., в което било предвидена промяна на
основното месечно трудово възнаграждение, което се намалявало на 610лв. Д.П. не го
подписала, като собственоръчно била вписала в него, че не е съгласна с намаляването
на основната заплата и датата 10.12.2019г. Въпреки това, при проверка на разчетно-
платежната ведомост, св.Ж. установила, че на тази работничка е било начислено и
изплатено възнаграждение за м.11.2020г. в намаления му размер.
За установеното при проверката св. Ж. изготвила протокол № ПР
2001026/07.02.2020г., с който дала и съответните предписания, като в т.1
работодателят бил задължен да начисли и изплати разликата до уговореното трудово
възнаграждение за м.11.2019г. на Дияна П..Срокът за изпълнение бил до 17.02.2020г.
Предписанията не били обжалвани по реда на АПК.
На 11.03.2020г. св. Ж. и друг служител на Д „ИТ”-Варна, извършили нова
2
проверка на дружеството. Били изискани необходимите за проверката документи,
свързани с изпълнение на дадените на дружеството предписания.При запознаване с тях
св. Ж. установила, че не са били изпълнени част от дадените предписания и
работодателят не е начислил и изплатил разликата до уговореното основно месечно
трудово възнаграждение за извършената работа за м.11.2019г.Бил изготвен нов
протокол № ПР 2010011/14.05.2020г., в който били описани неизпълнените
предписания и с който били дадени нови предписания.
Междувременно, против „Елитис Мегастор“ ЕООД било издадено Наказателно
постановление № 03-012407/19.02.2020г., с което на дружеството за нарушение по
чл.128 т.2 вр. чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ, касаещо неизплащане в срок на уговореното с
Д.П. трудово възнаграждение за м.11.2019г., била наложена „Имуществена санкция“ в
размер на 250лв. на основание чл.415 „в“ ал.1 от КТ.В постановлението наказващият
орган, с оглед представените му доказателства, приел, че нарушението било
отстранено веднага след установяването му.
Доказателства за направени плащания били представени и пред св.Ж..Тя обаче
установила, че техния размер не съответства на разликата между изплатеното
намалено възнаграждение на работника и дължимото уговорено такова.
Поради това и с оглед установеното неизпълнение на предписание, на
23.04.2020г. св.Ж. съставила против „Елитис Мегастор” ЕООД акт за установяване
на нарушение за това, че не е изпълнил задължително предписание № 1 от Протокол №
ПР 2001026/07.02.2020г. , а именно да начисли и изплати разликата до уговореното
основно месечно трудово възнаграждение за извършената работа за м.11.2019г. на Д.П.
съгласно чл.128 т.2 вр. чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ и чл.13 от Наредбата за договаряне
на работната заплата, със срок на изпълнение 17.02.2020г. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.415 ал.1 от КТ. Било прието, че то е извършено на
18.02.2020г. в гр.Варна. При предявяването на акта като възражение било посочено, че
за описаното в него нарушение вече е бил съставен акт и издадено наказателно
постановление. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани други възражения.
Въз основа на акта било издадено и наказателното постановление, с което
наказващият орган приел изцяло описаните фактически констатации и правната
квалификация на нарушението по чл.415 ал.1 от КТ.За него, на същото законово
основание на „ Елитис Мегастор” ЕООД била наложена „Имуществена санкция” в
размер на 2 500лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана М. М.-Ж.–
актосъставител и ръководител на проверките. От показанията й се установи, че
нарушението е установено при извършване на последваща проверка на дружеството.
Св.Ж. посочи, че в хода на проверката са й били доказателства за изплащане на сума
на работника , която обаче не съвпадала като размер с дължимата разлика.
3
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства и тези по административно-наказателната преписка , които преценени
в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради
което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в
предвидения от закона срок и приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 03-012776/ 16.06.2020г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда"
гр.Варна , съгласно заповед № 0280/03.08.2010г. на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” – София. Постановлението е издадено в шестмесечния
преклузивен срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.То съдържа пълно
описание на нарушението, датата , мястото и обстоятелствата при неговото
извършване, както и доказателствата, които го потвърждават.Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защита. Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. С
оглед направените в акта отбелязвания съдът намира, че при неговото връчване не са
били допуснати нарушения по смисъла на чл.416 ал.3 от КТ, както се сочи в
жалбата.Актът е бил връчен на надлежно упълномощено лице, като копие от
пълномощното е приложено по преписката.Поради това съдът намира възраженията в
жалбата в тази насока за неоснователни. При предявяване на акта и в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН не са били депозирани възражения, съдържащи спорни обстоятелства,
нуждаещи се от разследване. Правото на защита е било реализирано с подаване на
жалбата, поради която пък е образувано и настоящото съдебно производство.
Неоснователни са и възраженията , касаещи броя на съставените актове и издадени
наказателни постановления за неизпълнени предписания. Съгласно чл.18 от ЗАНН
когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно
лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях.В този смисъл, след като наказващият орган е
констатирал неизпълнение на повече от едно предписание, правилно е издал и повече
от едно постановление.Поради това съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон,
като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната
4
норма.От показанията на св. Ж. , както и от писмените доказателства по делото , по
безспорен и категоричен начин се установява, че даденото с Протокол № ПР
2001026/07.02.2020г.. на Д „ИТ”-Варна под № 1 предписание не е било изпълнено.По
делото няма данни това предписание да е било обжалвано, поради което и същото е
влязло в сила. При последваща проверка, извършена в периода м.03-м.04.2020г. е
било установено, че работодателят не е начислил и изплатил разликата до уговореното
основно месечно трудово възнаграждение за извършената работа за м.11.2019г. на Д.П.
съгласно чл.128 т.2 вр. чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ и чл.13 от Наредбата за договаряне
на работната заплата, със срок на изпълнение 17.02.2020г. Доколкото вмененото на
дружеството административно нарушение се осъществява чрез бездействие, то следва
да се счита довършено в първия ден след изтичането на срока, до който е следвало да
бъде предприето действието, като в случая правилно е определена датата на
извършване на нарушението- 18.02.2020г., защото това е денят, следващ този, до
който предписанието е следвало да бъде изпълнено, респективно до който дължимата
разлика е следвало да бъде изплатена.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира за неоснователни
възраженията за това, че нарушението не е извършено, тъй като дължимата сума е била
изплатена на работника преди изтичане на срока на даденото предписание.
Действително, в приложеното към постъпилото писмено становище копие от решение
по а.н.д № 4318/2020г. на ВРС, е посочено че на дружеството е наложено наказание за
нарушение на чл.128 т.2 вр. чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ, касаещо изплащане на трудово
възнаграждение на Д.П. за м.11.2019г. в по-малък размер от уговореното трудово
възнаграждение , като наказващият орган е приел, че това нарушение е отстранено.В
настоящото производство обаче не са представени доказателства, които да
потвърждават този извод.Напротив, в приложеното по преписката копие от ведомост
изрично е посочено, че на работника за м.11.2019г. е било направено доплащане в
размер на 3,29лв. , което по никакъв начин не може да покрие разликата между
уговореното трудово възнаграждение от 684лв. и намаленото възнаграждение от
610лв.В този смисъл съдът намира, че от една страна не е обвързан с извода на
наказващият орган , касаещ нарушение на чл.128 т.2 вр. чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ,а от
друга- че събраните по делото доказателства категорично сочат, че даденото
предписание не е било изпълнено в указания срок. Поради това съдът намира, че
нарушението безспорно е извършено.
Правилно е била ангажирана отговорността на „ Елитис Мегастор ” ЕООД в
качеството му на работодател. чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята
правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на
правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в
конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на
вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.В този смисъл възраженията за
5
невиновно поведение от страна на работодателя са неоснователни.
Правилно наказващият орган е преценил, че не следва да се прилага чл.28 от
ЗАНН.Извършеното от „ Елитис Мегастор” ЕООД нарушение не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с другите случаи на такова нарушение.
Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.415
ал.1 от КТ е предвидена санкция за този, който не изпълни задължително предписание
на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.В настоящият случай
безспорно е, че на „ Елитис Мегастор” ЕООД в качеството на работодател, от
надлежен контролен орган е било дадено задължително предписание, обективирано в
съответния протокол , което не е било изпълнено.
При определяне на размера на санкцията обаче наказващият орган не е
съобразил всички обстоятелства, визирани в чл.27 ал.2 от ЗАНН.По делото не са
приложени доказателства за това, че дружеството и друг път е било санкционирано с
влезли в сила наказателни постановления за такъв вид нарушения.Поради изложеното
до тук съдът намира, че наложената „имуществена санкция” следва да бъде намалена
от 2 500лв. на 1 500лв . Това наказание е съответно на допуснатото нарушение и с
него в достатъчна степен ще бъдат изпълнени целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на Дирекция „Инспекция
по труда“-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.При определяне на
неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е
предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На
следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от
Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до
120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата сложност,
съдът прецени, че следва да определи на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. В съотвествие с разпоредбата на
чл.78 ал.3 от ГПК, това възнагражение следва да бъде съразмерно на потвърдената част
на наказателното постановление, поради което и на Д”ИТ”-Варна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 48лв. Разноски биха могли да се присъдят
и на „ Елитис Мегастор “ ЕООД , но макар в жалбата срещу постановлението да е
направено такова искане, то същото не е потвърдено в постъпилото по делото писмено
становище.Не са представени и доказателства, че такива разноски са сторени,
доколкото представеното копие от платежно нареждане касае плащане на суми за
разноски по различни дела на ВРС.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.7 т.2 вр.ал.2 т.4 вр. ал.1 от ЗАНН,
съдът
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-012776 / 16.06.2020г. на Директора
на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ Елитис Мегастор”
ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2
500 лева, на основание чл. 415 ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената
„Имуществена санкция” от 2 500лв. на 1 500лв.
ОСЪЖДА „ Елитис Мегастор“ ЕООД – БУЛСТАТ *********, да заплати на Д
„ИТ“-Варна сумата от 48 / четиридесет и осем/ лева за юрисконсулстко
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7