РЕШЕНИЕ
№ 3497
гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В.ИВ. Н
при участието на секретаря М.Г. К.
като разгледа докладваното от В. ИВ. Н. Административно наказателно дело
№ 20231110209234 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 11-01-865 от 10.04.2023 година директорът на
Агенцията за държавна финансова инспекция е наложил на Д. В. В., с ЕГН **********
наказание глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на осн. чл.253, ал.1 от ЗОП за
извършено нарушение на чл.70, ал.7, т.1, т.2 и т.3, б.Б от ЗОП.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се
излагат съображения за неспазване на давностния срок по чл.34, ал.1 и ал.2 ЗАНН за
съставяне на АУАН, като се изтъква, че приложение намират общите правила- съответно три
месеца и една година, доколкото ЗОП не фигурира сред предвидените в чл.34, ал.2 ЗАНН
изключения. На следващо място се изтъква, че е налице противоречие в съдържанието на
акта, относно процедурата, при която е съставен, а именно дали това е станало по реда на
чл.40, ал.4 ЗАНН- нарушението е установено по документи, или в някоя от другите хипотези
предвид участието на свидетел при съставяне на акта. В допълнение жалбоподателя намира,
че от съдържанието на АУАН и НП не се установява извършване на каквото и да е
нарушение, като дадените формулировки за допуснати несъществени отклонения и грешки
са абстрактно формулирани и не позволяват да се определи в какво се е изразило
нарушението на чл.70, ал.7, т.1, т.2 и т.3 б.Б ЗОП, като наред с това определянето им като
несъществени сочи на маловажност на случая. Най-сетне се изтъква, че неправилно е
определен субекта на отговорността, доколкото процесната Методиката за определяне на
комплексна оценка на офертите е приета от изпълнителния директор на ИААА, а не от
жалбоподателя, който има единствено качеството заместник-директор и упълномощено лице
по смисъла на чл.7, ал.1 ЗОП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се
от адвокат И., която поддържа искането за отмяна на наказателното постановление, като
1
акцентира върху обстоятелството, че документите по процесната обществена поръчка са
подписани и утвърдени от ръководителя на съответната администрация, а не от
жалбоподателя.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Хранова, която, пледират за потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно. Изтъква, че същото е за нарушение на чл.70, ал.7 ЗОП, свързан с
изискванията към методиката за оценка на офертите на участниците в процедурата, като
доколкото методиката е част от документацията за възлагане на обществената поръчка,
която пък е одобрена именно от жалбоподателя Д. В., като възложител, то и нарушението се
явява безспорно доказано. Посочва също, че не са допуснати процесуални нарушения, като
материалният закон е приложен правилно. Претендират за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в максимален размер предвид фактическата и правна сложност на делото,
като наред с това прави възражение срещу искането за разноски на жалбоподателя,
доколкото липсват данни за извършването на разхода.
В допълнение са представени подробни писмени бележки в подкрепа на
законосъобразността на наказателното постановление, като се излагат и конкретни доводи
срещу наведените в жалбата възражения, както и се преповтаря част от съдържанието на
наказателното постановление.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят Д. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, ж.к.."Сухата
река" бл.75, вх.А, ет.1, ап.2, заемал длъжност заместник- изпълнителен директор на
изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Изпълнителна агенция Автомобилна администрация” е юридическо лице на бюджетна
издръжка към МТИТС, със седалище в град София и отдели във всички областни градове,
като същата се ръководи от изпълнителен директор, който е публичен възложител на
обществени поръчки, съгласно чл.5, ал.2, т.12 ЗОП, вписан с партиден № 00032 в Регистъра
на обществените поръчки.
Съгласно справка изх. № 04-00-00-117(13)/12.09.2022г. за отговорните длъжностни
лица в ИААА жалбоподателят Д. В. В. е изпълнявал длъжността заместник- изпълнителен
директор на ИААА, считано от 21.08.2018г. до 16.08.2021г., като със Заповед № РД-01-
794/27.08.2018 г. на изпълнителния директор на ИААА, същият на основание чл.7, ал.1 ЗОП
е упълномощен да организира и да възлага обществени поръчки в Агенцията.
На 15.10.2020г., с Решение № F64578/15.10.2020г., издадено на основание чл.22, ал.1,
т.1 ЗОП от заместник изпълнителния директор на ИААА- жалбоподателя Д. В., била открита
процедура по чл.18, ал.1, т.12 ЗОП –„публично състезание“ за възлагане на обществена
поръчка, с предмет на поръчката „Извършване на строително-монтажни работи(СМР) на
административните сгради, в които се помещават ИААА и областните отдели „Автомобилна
администрация“, с обявена прогнозна стойност на поръчката от 1 081 935, 00 лева без ДДС.
Обявлението за откриване на процедурата както и документацията за откритата
обществени поръчки са публикувани чрез Централизираната електронна платформа на
Агенцията по обществени поръчки под уникален номер на поръчката 00032-2020-0005, като
същите са предварително одобрени именно от жалбоподателя В.. Съгласно т.14 на
документацията -„Критерии за възлагане на поръчката", т.14.2 „Методика за изчисляване на
оценката на Офертите“, била заложена комплексна оценка, определяна като сбор от А-
Финансов показател(предлагана цена), и Б- Технически показател или КО = А + Б(Б1 + Б2).
От своя страна техническият показател като елемент от комплексната оценка, включвал два
2
компонента: Б1 Строителна програма- организация и план на работа и Б2- Линеен график на
дейностите и диаграма на работна ръка.
Максималният възможен брой точки по показател Б1 бил заложен като 35 точки, а по
показател Б2 като 15 точки. При това в методиката било заложено участниците да получават
по Б1, по малко от предвидения максимален брой точки при две хипотези. Участникът
получава по показател Б1 20 точки, когато в техническото предложение е обърнато внимание
на всеки един от факторите, но е в сила поне едно от следните обстоятелства:
Направеното от участника описание на видовете СМР и технологичната
последователност на тяхното изпълнение отговаря на изискванията, но има
несъществени непълноти или несъответствия спрямо техническите спецификации на
възложителя.
Направеното от участника описание на видовете СМР. използването на адекватно
оборудване и механизация, както и последователността на тяхното изпълнение,
съобразно технологичните и климатични изисквания има несъществени непълноти и
несъответствия с изискванията на нормативната уредба.
Предложените от участника метод, подход и действия за изпълнение на СМР
предполагат несъществени отклонения от технологичните изисквания към
предложените видове материали, придружени със съответните сертификати,
приложени към техническото предложение.
Участникът получава по показател Б1- 5 точки, когато в техническото предложение е
в сила поне едно от следните обстоятелства:
Участникът е направил описание на видовете СМР и последователността на тяхното
изпълнение, значителна част от които не съответстват на изискванията на
Техническите спецификации.
Направеното от участника описание на видовете СМР. използването на адекватно
оборудване и механизация, както и последователността на тяхното изпълнение,
съобразно технологичните и климатични изисквания е непълно и в противоречие с
изискванията на нормативната уредба.
Предложените от участника метод, подход и действия за изпълнение на СМР
съществено се отклоняват от технологичните изисквания към предложените видове
материали и/или последните не са придружени със съответните сертификати,
изисквани като приложения към техническата оферта.
Респективно участниците получават по показателя Б2 - 10 точки, когато в
техническото предложение е обърнато внимание на всеки един от факторите, но е в сила
поне едно от следните обстоятелства:
В предложения от участника график за изпълнение на всеки обект и описаната
последователност на отделните строителни дейности в Строителната програма са
допуснати несъответствия или несъществени грешки в последователността за
изпълнение на отделните строителни дейности.
Налице е частично несъответствие между Линейния график за изпълнение на СМР и
Диаграмата на работната ръка и/или между тях и останалите части на строителната
програма.
Предложеното от участника разпределение на човешките ресурси по обекти и видове
дейности е точно формулирано, но е налице несъответствие с предложената
организация за изпълнение и предаване на етапите (вътрешни, външни,инсталационни
и др.СМР). във всеки един обект.
Най- сетне минимален брой точки по показател Б2- 5 точки, участниците получават,
когато в техническото предложение е в сила поне едно от следните обстоятелства:
Предложения от участника график за изпълнение на всеки обект и описаната
последователност на отделните строителни дейности не осигурява яснота относно
3
етапите на изпълнение в определения срок за обекта.
Налице е несъответствие между Линейния график за изпълнение на СМР и
Диаграмата на работната ръка и/или между тях и останалите части на строителната
програма.
Предложеното от участника разпределение на човешките ресурси по обекти и видове
дейности е неподходящо и не съответства на предложената организация за изпълнение
на строителната програма.
При това видно от изложеното така описаната методика, част от утвърдената
документация по възлагане на обществена поръчка с уникален номер 0032-2020-0005, при
дефинирането на показатели Б1 и Б2, използва във формулирането на критериите за оценка
понятия като „адекватно оборудване и механизация“, „несъществени непълноти и
несъответствия“, „несъществени отклонения от технологичните изисквания“, „значителна
част“, „съществено отклонение“, „несъответствия или несъществени грешки в
последователността на изпълнение“, „неподходящо“ разпределение на човешките ресурси
"частично несъответствие". Посочените понятия обаче не са дефинирани в методиката, като
предвид общият им абстрактен характер, при липса на такава дефиниция същите подлежат
на субективна интерпретация, доколкото не е безусловно определено кое
оборудване/механизация са адекватни, кои непълноти, несъответствия или отклонения се
определят като съществени или несъществени, каква част се явява значителна, по какви
правила се определя подходящото разпределение на човешкия ресурс и т.н. Това от своя
страна не дава възможност за обективно, почиващо на ясни критерии сравнение между
техническите предложения в офертите, респективно не предоставя изискуемата от закона
информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по качествения
показател на офертите.
По така обявената обществена поръчка и при прилагане на описаната методика на
първо място е класиран участника „Мегатурс-1“ ЕООД, като същият с Решение № РД-10-
34/30.11.2020г., е определен за изпълнител и на 17.12.2020г. е сключен и договор за
възлагане на обществена поръчка.
Със Заповед № ФК-10-634 от 22.07.2022г., директорът на Агенцията за държавна
финансова инспекция възложил извършването на проверка за законосъобразността относно
спазването на нормативните актове, уреждащи бюджетната, финансова-стопанската и
отчетната дейност, като и законодателството в областта на обществените поръчки при
сключване и изпълнение на договор № РД-32-23/17.12.2020г. между ИА „автомобилна
администрация“ и „Мегатурс-1“ ЕООД. Проверката следвало да се извърши в периода
25.07.2022- 19.09.2022г., като с няколко заповеди срокът бил удължен до 07.11.2022г.
Проверката завършила с Доклад № ДИД1-СФ-22/07.11.2022г., видно, от който в предметния
й обхват е включена и посочената по-горе обществена поръчка.
Изложените по-горе обстоятелства били констатирани при извършената от АДФИ,
проверка, като в тази връзка на 04.11.2022 година бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 11-01-865 от страна на Д. З.- държавен финансов инспектор
при АДФИ, с който срещу Д. В. В. било повдигнато административнонаказателно обвинение
за това, че на 15.10.2020г., в качеството си на възложител по чл.7, ал.1 от ЗОП е одобрил
обявление и документация за участие, в която в „Методика за определяне на комплексната
оценка на офертите“ е заложен качествен показател за оценка, който не дава възможност да
бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите и не осигурява
на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне
на оценката по Техническия показател (Б).
Извършеното било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.70, ал.7,
т.1, т.2 и т.3, б.Б от ЗОП.
Актът, съставен в присъствието на нарушителя, връчен на същия, като последния от
4
своя страна се е възползвал от правото си на възражения в законоустановения срок.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 11-01-865 от 10.04.2023 година директорът на Агенцията за държавна финансова
инспекция е наложил на Д. В. В., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 5000 /пет
хиляди/ лева на осн. чл.253, ал.1 от ЗОП за извършено нарушение на чл.70, ал.7, т.1, т.2 и т.3,
б.Б от ЗОП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля Д. З., депозирани в хода на съдебното следствие и приложените
писмените доказателства, приобщените по реда на чл.283 от НПК - АУАН № 11-01-
865/04.11.2022 година; наказателно постановление (НП) № № 11-01-865 от 10.04.2023
година, заповед №ФК-10- 634/22.07.2022г., заповед №ФК-10-697/12.08.2022г., заповед
№ФК-10-750/01.09.2022г., заповед №ФК-10-819/29.09.2022г., заповед №ФК-10-
839/04.10.2022г., заповед №ФК-10-864/14.10.2022г., всичките на директора на АДФИ,
справка за отговорните длъжностни лица при ИААА, изх. № 04-00-00-117/13/12.09.2022г.,
Заповед № РД-01-794/27.08.2018г., извлечение от регистъра на обществените поръчки,
Документация за обществена поръчка, Решение № РД-10-34/30.11.2020г. на възложителя на
обществена поръчка, Договор за възлагане на обществена поръчка рег. № РД-32-
23/17.12.2020г., Заповед № ЗМФ-30/19.01.2022г., Заповед № ЗМФ-674/05.08.2022г. на
министъра на финансите, Доклад № ДИД1-СФ-22/07.11.2022г., на АДФИ, придружително
писмо рег. № 11-40-1753/3/12.12.2023г. и приложения към същото, и останалите документи,
приложени по делото.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства са непротиворечиви и единно
изграждат възприетата от съда фактическа обстановка. Съдът кредитира напълно
показанията на свидетеля З., които са изчерпателни, последователни в излагането на
фактите, като свидетелят обективно и добросъвестно излага своите възприятия относно
обстоятелствата от предмета на доказване, в частност извършената с негово участие
проверка, като същите са съответни на останалите, приложени по делото доказателства.
Писмените доказателства, приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, съдът
възприема в цялост, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се
опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Следва да се посочи, че в преимуществената си част те са официални документи, като не са
налице основания за съмнение в автентичността или достоверността, на което и да е от
приложените писмени доказателства. При това и като отчете, че доказателствените
източници са еднопосочни, както и предвид обстоятелството, че отсъства спор по фактите, и
по аргумент от чл.305, ал.3, изр.2 НПК, съдът намери, че не дължи обсъждането на всеки от
доказателствените източници поотделно. Следва единствено да се отбележи, че от събраните
доказателства по безпротиворечив начин се установява фактическата обстановка, така както
е възприета от съда, като същата не се оспорва от страна на жалбоподателя, чийто аргументи
са свързани с приложението на процесуалия и материалния закон.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, депозирана е в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима, а разгледана по същество и в рамките на правомощията на съда да
извърши цялостна проверка на обжалвания акт, е неоснователна в искането за отмяна на
наказателното постановление, по изложените по-долу съображения. Съгласно разпоредбата
на чл.63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
5
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - аргумент от
чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. При това съдът намери следното:
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН 11-01-
865/04.11.2022 година, който е съставен от компетентен орган- финансов инспектор в
АДФИ, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно
чл.261, ал.1 ЗОП, като същият е съставен в рамките на сроковете по чл.261, ал.1 ЗОП, които
се явяват специални спрямо общата уредба на чл.34, ал.1 ЗАНН. Нарушителят следва да се
счита открит с приключване на проверката възложена по силата на Заповед № ФК-10-
634/22.07.2022г., приключила на 07.11.2022г. Датата на съставяне на АУАН- 04.11.2022г.
реално попада в рамките на периода на проверката, като същата е приключена в рамките на
по-малко от четири месеца т.е. спазен е посочения в чл.261, ал.1 ЗОП шестмесечен срок от
откриване на нарушителя от органите на АДФИ, респективно в рамките на тригодишния
срок от датата на извършване на нарушението, посочена в него- 15.10.2020г.
Тук е мястото да се отбележи, че съгласно константната съдебна практика, намерила
отражение и в Тълкувателно решение № 48 от 1981г. на ВС, началото на тримесечния срок
от откриване на нарушителя регламентиран в чл.34, ал.1 ЗАНН, респективно специалния
шестмесечен такъв по чл.261, ал.1 ЗОП, се предпоставя от откриването от страна на
контролните органи на всички факти и доказателства въз основа, на които може да се
направи констатация за извършено нарушение, което в настоящия случай е направена едва
при извършването на проверката, възложена със Заповед № ФК-10-864/14.10.2022г., като
липсват данни за по-рано достигнали до контролната администрация данни във връзка с
процесната обществена поръчка.
Не е налице процесуално нарушение от категорията на съществените във връзка с
разпоредбата на чл.241 ЗОП, като в същата единствено се изброяват необходимите и
възможни действия, които следва да се предприемат след приключване на проверка от
страна на АДФИ, без да се уреждат правила за тяхната поредност още по-малко
императивни такива. Съгласно чл.241, ал.3 ЗОП едно от тези действия е съставянето на
АУАН, в случай на констатирани административни нарушения, но същото не се предпоставя
от изготвяне на доклад за проверката, като такова изискване не се съдържа нито в
цитираната разпоредба, нито в друг текст на ЗОП, а още по-малко в ЗАНН. Не на последно
място, поредността в съставянето на АУАН и доклада по никакъв начин не се отразява на
правото на защита на нарушителя, ergo не може да се третира като процесуално нарушение
от категорията на съществените.
Предвид на изложеното съдът не констатира нарушение на сроковете за съставяне на
АУАН и издаване на НП, като същите попадат както в рамките на специалната давност по
чл.261, ал.1 ЗОП и чл.34, ал.3 ЗАНН, така и в срока на общата погасителна давност за
констатираното нарушение, определена по правилата на чл.80, ал.1, т.5 НК и чл.81, ал.3 НК,
вр. чл.11 ЗАНН.
На следващо място при съставянето на акта са спазени изискванията на чл.40 ЗАНН,
като същото е извършено с участието на нарушителя, както и на един свидетел, като актът
отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл.42, ал.1 ЗАНН, като съдът не
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да са свързани
със съставения АУАН. Следва да се посочи, че не е налице каквато и да е неяснота или
нарушение във връзка с участието на свидетел по съставени и предявяване на акта. Видно от
заглавната част на същия, АУАН е съставен въз основа на официални документи, като
същите са предварително известни на нарушителя т.е. в хипотезата на чл.40, ал.4 ЗАНН,
което е и изрично посочено в същия т.е не съществува каквото и да е двусмислие в тази
насока. Цитираната разпоредба действително допуска в тези случаи, при съставянето на
6
АУАН да не участват свидетели, което е възможно, но не задължително отклонение от
общия ред предвиден в чл. 40, ал.1 и ал.3 ЗАНН. С оглед на това, обстоятелството, че при
съставянето и предявяване на акта е участвал свидетел не представлява процесуално
нарушение, а напротив явява се допълнителна гаранция за спазване на процедурата.
Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган, като със Заповед
№ ЗМФ-674/05.08.2022г. на основание чл.261, ал.2 ЗОП правомощията на наказващ орган са
предоставени на директора на АДФИ. Същото отговаря по форма и съдържание на
изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН, като съдържа пълно и ясно описание на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и съответна на фактите правна
квалификация, и не се констатират процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да обусловят отмяната му. Не могат да бъдат споделени оплакванията на
жалбоподателя за празноти и неясноти в съдържанието на наказателното постановление при
описание на извършеното нарушение. Същите се базират на твърдението, че наказващият
орган не е посочил в какво се изразяват „несъществените непълноти и несъответствия“,
респективно „несъществените нарушения и отклонения от техническите изисквания“, без да
се държи сметка, че посочените дефицити в съдържанието на НП всъщност представляват
цитати от процесната методиката за оценка на офертите, одобрена от жалбоподателя, а не
твърдение на АНО. При това именно тази липса на конкретика и яснота при дефинирането
на критериите за оценка, която е съзряна и от жалбоподателя, се явява основанието за
ангажиране на административно-наказателната му отговорност, като цитираните елементи
са включени в съдържанието на НП именно, за да се даде пълно описание на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. С оглед на това и като не намери
други несъответствия на съдържанието на наказателното постановление с изискванията на
чл.57, ал.1 ЗАНН, които да водят до неяснота при описание на фактическите и правни рамки
на административното обвинение, то съдът намери, че не са налице процесуални нарушения
от категорията на съществените, допуснати при съставяне на НП.
В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е било
повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение,
изразило се в това, че в качеството му на възложител на обществени поръчки, по силата на
чл.7, ал.1 ЗОП, същият е одобрил обявление и документация за участие в обществена
поръчка с предмет „Извършване на СМР на административните сгради, в които се
помещават Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и областните отдели
„Автомобилна администрация“, като в същата е включена „Методика, за определяне на
комплексна оценка на офертите, която не дава не дава възможност да бъдат сравнени и
оценени обективно техническите предложения в офертите и не осигурява на участниците
достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по
Техническия показател (Б).Посоченото е квалифицирано като нарушение на чл.70, ал.7, т.1,
т.2 и т.3 б.Б от ЗОП, съгласно които разпоредби „В документацията възложителят посочва
методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател.
Начинът трябва: 1. да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено
във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите
спецификации; 2. да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно
техническите предложения в офертите; 3. да осигурява на кандидатите и участниците
достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката
по всеки показател, като за:б) качествените показатели, които са количествено
неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна
стойност чрез експертна оценка.“
При това съдът намира, че отговорността на жалбоподателя Д. В. за извършено
нарушение по чл.253, ал.1 ЗОП е ангажирана правилно. Посочения текст предвижда санкция
за всеки възложител, който утвърди методика за оценка на офертите в нарушение на чл. 70,
ал. 7, 9 или 10 ЗОП, като съображенията за материална законосъобразност на НП са
7
следните:
Най-напред съдът намира, че ръководителят на структурата, към чиято администрация
се числи и жалбоподателят В., а именно Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ се явява публичен възложител съгласно изричното правило на чл.5, ал.2,
т.12 ЗОП, следователно субект на задължението за провеждане на процедура по обществена
поръчка, и субект на отговорността за нарушение по чл.253, ал.1 ЗОП.
Категорично по делото се установява, че жалбоподателят като заместник
изпълнителен директор на ИААА, на когото с изрична заповед, а именно Заповед № РД-01-
794/27.08.2018г., на изпълнителния директор на ИААА, на основание чл.7, ал. 1 ЗОП е
възложено упражняването на правомощията на възложител по чл. 5, ал. 1 от ЗОП. Съгласно
чл. 7, ал. 1 от ЗОП, възложителят може да определи длъжностно лице, което да организира
и/или да възлага обществени поръчки, възможност, от която в случая изпълнителния
директор се е възползвал като е определил именно жалбоподателя В. по силата на
цитираната заповед, като видно от съдържанието на същата на жалбоподателя Д. В. са
делегирани правомощията да организира и възлага обществените поръчки в Агенцията. В
редица текстове на ЗОП неизменно се посочва задължение само на възложителя, като освен
в общата разпоредба на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, никъде другаде законодателят не посочва
делегирането на правомощия от възложителя на обществена поръчка на друго длъжностно
лице. Това показва, че в конкретния случай субект на административнонаказателната
отговорност не е изпълнителният директор на ИААА, а жалбоподателят В., който съгласно
цитираната по-горе заповед осъществява функциите на възложител. (изрично в този смисъл
Решение № 3124 от 11.05.2023г. по адм.д. № 1672/2023г., Решение № 12449 от 19.07.2024г.
по адм.д. № 4585/2024г., по описа на АССГ). Нещо повече съгласно изричната разпоредба на
чл.259 ЗОП "В случаите по чл. 7, ал. 1 и 2 наказанията по чл. 247 - 256 се налагат на
определеното длъжностно лице."
Въз основа на делегираните правомощия по заповедта жалбоподателят В. е подписал
решението и документацията за откриване на процедура по възлагане на обществена
поръчка. Част от тази документация, е и процесната методика, като обстоятелството дали
същата е изготвена лично от жалбоподателя или от друго лице(в случая външно дружество)
е ирелевантно за отговорността му като възложител по смисъла на ЗОП. Именно в това си
качество, и независимо от оказаното от други длъжностни лица от Агенцията или път от
трети лица съдействие, жалбоподателя носи отговорност за съдържанието на одобрената от
него документация във връзка с откритата процедура по ЗОП. (в същия смисъл и Решение №
8954 от 17.06.2024г. по адм.д. № 2571/2024г. на АССГ)
Предвид на всичко изложено съдът намира, че са налице всички предпоставки за
определяне на жалбоподателят Д. В. В., като възложител по смисъла на закона, респективно
субект на задълженията по чл.70 ЗОП, както и на отговорността по чл.253, ал.1 ЗОП.
Именно в това му качество е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя В. и в настоящото производство. При това във фактическите
си рамки и в правните изводи, процесното НП съответства на съставения АУАН, като
фактическите положения, приети за установени от АНО са установени в рамките и на
настоящото производство. Безспорно установено е, а и не се спори между страните
съдържанието на документацията по обявяване на обществена поръчка вписана в ЦАИС
ЕОП с уникален номер 00032-2020-0005, в частност съдържанието на „Методика за
определяне на комплексната оценка на офертите“, както и използваните в същото понятия
при описанието на критериите, по които се извършва оценка за присъждане на максимален
брой точки, респективно за отнемане на точки по отделните показатели. Съгласно
изискванията на ЗОП, показателите следва да са със стриктно формулирано съдържание,
като бъдат определени точни указания за оценяването, с оглед възможността за определяне
степента на съответствие на офертата с изискванията за изпълнение на предмета на
8
поръчката. Методиката следва да съдържа показатели за оценка, които не водят до
субективна преценка от страна на комисията и да съдържат ясни указания относно
обстоятелствата, съдържащи се в офертите, които ще подлежат на оценка. Всеки участник
следва да има възможност да се запознае с параметрите, които ще се оценяват и съответно
ще доведат до подготвяне на икономически най-добро предложение за възложителя. В този
смисъл е недопустимо залагане на показатели в методиката за оценка, от които не става ясно
по какъв начин участниците следва да подготвят своите предложения, за да могат да бъдат
оценени с максимален брой точки по този показател, съответно как ще се извършва
определянето на оценките от комисията за провеждане на процедурата и въз основа
преценката на кои конкретни параметри в офертите ще се присъжда съответния брой точки.
Тези изисквания в настоящия случай не са били спазени. На първо място съгласно
чл.70, ал.7, т.1 ЗОП методиката следва да дава възможност да се оцени нивото на
изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената
поръчка и техническите спецификации, като в конкретния случай доколкото по показател Б1
точки се присъждат на база дадено от участника описание използването на "адекватно
оборудване и механизация" при липса на въведени изисквания за вид и брой на техниката,
т.е. липса на изрично посочване кое се счита за "адекватно" ниво на оборудване и
механизация се създава невъзможност да се оцени нивото на изпълнение на всеки от
участниците. Същото в пълна степен важи и при дефиниране в методиката на критерии, при
които се дава по-ниска от максималната оценка, като това са хипотези определени с общите
фрази "несъществени непълноти и несъответствия" на описанието, "несъществени
отклонения от технологичните изисквания", респективно несъответствие в "значителна
част", "непълно изпълнение", които не дават яснота и конкретика относно това как ще се
извърши оценката на нивото на изпълнение, предложен от всеки от участниците.
Аналогично при описание на критериите за оценка по показател Б2 се използват понятията
"несъответствия или несъществени грешки", "частично несъответствие" при липса на
посочване каква част се счита релевантна, за да се констатира несъответствие, "неподходящо
разпределение" на човешките ресурси, без количествени и качествени показатели за същото.
При това съдът намира, че предложената от възложителя методика в частта относно
критериите, по които се присъждат съответен брой точки по показател Б(Б1+Б2) -
Технически показател, не дава реална възможност за оценка на предложеното от всеки от
участниците ниво на изпълнение, съобразно конкретните технически спецификации на
поръчката, респективно не отговаря на изискването по чл.70, ал.7, т.1 ЗОП, както и на
неразривно свързаното с него изискване по ч.70, ал.7, т.2 ЗОП, а именно методиката да
гарантира възможност за сравнение и обективна оценка на техническите предложения.
Прилагането на цитираните по-горе критерии, при липса на дефиниция на понятие, не
просто допуска, а и предполага субективизъм, съобразно личните разбирания на членовете
на комисията за адекватно, съществено и несъществено, значително, частично и т.н.
(изрично в този смисъл Решение № 7579 от 05.12.2023г. по адм.д. № 8933/2023г. по описа на
АССГ)
Най-сетне използвания в методиката, при разписване на оценяването по техническия
показател на офертите, подход влиза и в директно противоречие с правилото на чл.70, ал.7,
т.3, б.Б ЗОП - за "качествените показатели, които са количествено неопределими, се
посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез
експертна оценка." В настоящия случай такива конкретни стойности относно механизацията
и оборудването, разпределението на работната сила не са посочени, като същите са
подменени с общи фрази, даващи широко поле за интерпретация.
Предвид на това, в качеството си на възложител по смисъла на ЗОП, като е подписал
Решение № F64578/15.10.2020г. за откриване на процедура за възлагане на обществена
поръчка и одобряване на обявлението и документацията за участие, включваща процесната
9
методика, жалбоподателят Д. В. е осъществил състава на нарушението по чл.253, ал.1 ЗОП,
като е одобрил методика, която не отговаря на изискванията на чл.70, ал.7, т.1, т.2 и т.3, б.Б
ЗОП. Посоченото нарушение е формално като същото е довършено с одобряване на
документацията.
Съдът намира, че административното нарушение е извършено виновно, при форма на
вина умисъл.Вината е субективното отношение на дееца към извършеното от него деяние,
което застрашава или уврежда съществуващите отношения – елемент от субективната страна
на проява, която има своята обществена определеност. Деянието е умишлено, когато деецът
е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал или допускал настъпването на тези последици, съгласно чл. 11, ал. 2
НК, приложим по силата на изричното препращане на чл. 11 ЗАНН. На нарушителя са били
известни всички факти и обстоятелства относно съдържанието на документацията и същият
при това именно знание е одобрил същата, което прави деянието умишлено. В качеството си
на възложител жалбоподателя В., е бил длъжен да съобрази съдържанието на същите със
ЗОП, като незнанието на закона, или пък дори наличието на предварително изготвена във
ведомството методика, не го освобождава от това му задължение, нито изключва умисъла за
извършване на нарушението, схващан като отношение на дееца към конкретното действие.
При това и съобразно разпоредбата на чл.253, ал.1 от ЗОП съгласно която
"Възложител, който утвърди методика за оценка на офертите в нарушение на чл. 70, ал. 7, 9
или 10, се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен
ДДС, но не повече от 5000 лв."(в редакцията от ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 1.03.2019 г.,
действала към момента на деянието, и приложима в настоящия случай по силата на чл.3,
ал2. ЗАНН), правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Д. В. В..
Размерът на предвидената санкция, в случая следва да е равен на максималния от 5 000 лева,
с оглед стойността на сключения договор, и доколкото 2% от същата значително надхвърлят
максимално предвидената санкция. Същата в случая се явява абсолютно определена, поради
което съдът като констатира нейната законосъобразност и с оглед, правилото на чл.27, ал.5
ЗАНН не дължи по-нататъшното обсъждане на размера.
Липсват основания за определяне на случая като маловажен по смисъл на чл.28
ЗАНН, като от една страна деянието по никакъв начин не се отличава от типичните случаи
на нарушения от този вид, а от друга напротив стойността на обществената поръчка и
териториалния обхват на същата завишават степента на обществена опасност на
извършеното.
Предвид приетите за установени факти и изложените правни доводи, настоящия
състав, счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и
като такова следа да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание чл.63д,
ал.4 от ЗАНН искане на процесуалните представители на въззиваемата страна за
присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за
това е нормата на чл.63д, ал.5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено
според правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на
представителство на административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото
производство, въззиваемата страна- директора на АДФИ е била представлявана от надлежно
упълномощени за това юрисконсулт, като съдът намери, че справедливият размер на
възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е Наредбата за заплащането на
правната помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е 100 лева,
доколкото по делото са проведени три съдебни заседания, но пък разпитан само един
свидетел, като не са представяни допълнителни доказателства от насрещната страна.
Същото следва да бъде присъдено в полза на АДФИ, към чиято администрация се числи
органът издал наказателното постановление.
10
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 11-01-865 от 10.04.2023 година
директорът на Агенцията за държавна финансова инспекция е наложил на Д. В. В., с ЕГН
********** наказание глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на осн. чл.253, ал.1 от ЗОП
за извършено нарушение на чл.70, ал.7, т.1, т.2 и т.3, б.Б от ЗОП.
ОСЪЖДА Д. В. В., с ЕГН ********** да заплати на АДФИ сумата от 100/сто/ лева,
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11