Решение по дело №1918/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на З. А. Р. от [населено място], с [ЕГН], чрез адв.Т. Т., против Решение №58/07.09.2023г., постановено по НАХД №177/2023 г. по описа на Районен съд -Карнобат, с което е потвърдено наказателно постановление №22-0282-000276/10.11.2022г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, РУ Карнобат, с което на Русев за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, е наложено наказание глоба в размер на 400 лв. Иска се от съда да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуални правила и на материалния закон, както и поради неговата необоснованост. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и с адв.Трайков, който подържа жалбата. Пледира решението на РС-Карнобат да бъде отменено, като бъде отменено издадено наказателно постановление. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не се представлява и не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като иска от съда да остави в сила обжалваното решение.

Касационната жалба e подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С Решение №58/07.09.2023г., постановено по НАХД №177/2023 г. по описа на Районен съд-Карнобат, е потвърдено наказателно постановление №22-0282-000276/10.11.2022г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, РУ Карнобат, с което на Русев за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, е наложено наказание глоба в размер на 400 лв.

Касаторът е наказан за това, че на 26.10.2022г., на път I-6 км.444 в посока към [населено място], управлява лек автомобил С. Б., с рег.№[рег. номер], собственост на „Ви Енд Ни“, като при извършена справка от полицейските служители с РСОД е установено, че като лице, което не е собственик, управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. За така установеното нарушение на място в момента на проверката бил съставен АУАН, подписан без възражения, а впоследствие издадено и наказателно постановление.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство са спазени всички процесуални правила. Съставеният АУАН и издаденото НП съдържат изискуемите от закона реквизити, като нарушението е безспорно установено и доказано, както самоличността на нарушителя и неговата вина.

Решението на въззивната инстанция е правилно, като съображенията за това са следните.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.

От анализа на доказателствата по делото касационният състав установи, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на касатора. Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и обсъдени доказателства. От показанията на полицейския служител в проведеното съдебно заседание се установява, че касаторът като лице, което не е собственик, управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

При реализирането на административнонаказателната отговорност на З. Р. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Актът за установяване на административното нарушение и наказателното постановление са съставени в предвидените за това срокове и от надлежни органи. Актосъставителят е младши автоконтрольор при ОД на МВР, РУ Карноба и е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.647, ал.1 от КЗ, а началникът на РУ Карнобат при ОД на МВР –Бургас е упълномощен със Заповед № 251з-1776/31.05.2016 г. /т.1.5 от заповедта/ на директора на дирекцията да издава наказателни постановления по чл.638, ал.3 от КЗ, поради което възраженията за липсата на компетентност са неоснователни. Действително РС-Карнобат не е обсъдил показанията на свидетеля П. И., но това не е съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на наказателното постановление.

Процесните АУАН и НП съдържат реквизитите съответно по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ, са посочени ясно в акта и в наказателното постановление. Съгласно посочената норма лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство (МПС), във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева.

По делото е безспорно установено, че към датата и часа на проверката за процесния автомобил не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по раздел ІІ буква „А”, т. 10. 1 от приложение № 1 е въведена с разпоредбата на чл.461, т.1 от КЗ. Легално определение на понятието „автомобилист” е дадено § 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби на КЗ – собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ предвижда задължение да сключи застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като изрично е предвидено, че това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Освен това разпоредбата на чл. 481, ал. 3 от КЗ въвежда абсолютна забрана за движение на моторни превозни средства, за които няма сключена и действаща такава застраховка за водача: „Не се допуска движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс”. Като е управлявал е МПС, собственост на друго лице, във връзка с чието използване не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, касаторът е осъществил състава на административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ с всички негови обективни признаци.

Нарушението е осъществено при наличие на вина, проявена под формата на непредпазливост, доколкото Русев в качеството си на водач, е могъл и е бил длъжен да знае, че за автомобила няма валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, поради което възраженията, изложени в касационната жалба, за липсата на вина също са неоснователни.

Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае и за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както се твърди в жалбата. Управлението на превозно средство без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" не е деяние с незначителна опасност за обществото. Следва да се отчете характера на охраняваните обществени отношения, на които законодателят е дал по-висока степен на защита. Тази защита не може да се преодолее чрез института на маловажния случай. Не случайно законодателят е регламентирал, че сключването на договор за застраховка "Гражданска отговорност" за всяко МПС е задължително, тъй като по този начин се гарантира правото на обезщетение от виновно поведение на водача на МПС на останалите участници в движението по пътищата, поради което настоящият съдебен състав не споделя възраженията, изложени в касационната жалба за приложението на чл.28 от ЗАНН.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че процесното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното, Административен съд - гр.Бургас, ХV състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №58/07.09.2023г., постановено по НАХД №177/2023 г. по описа на Районен съд –Карнобат.

Решението е окончателно.