Р Е
Ш Е Н
И Е №........
гр.К., ……..2021 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на двадесет и пети януари, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.....................Х. К.…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №623 по описа за 2020 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са
искове за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД
Ищецът твърди, че между „Т.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „К.Б.М.“
ЕАД) и Т.А.Б. били сключени договор за мобилни услуги №***8610687 от 02.11.2013
г. с предоставен мобилен номер ****; сертификат за пакетни услуги ****+ № **** от
24.06.2014 г. за мобилни номера **** и ****, включени в пакет, спрямо които се прилагали
търговски отстъпки; допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 18.12.2015 г. за мобилен номер ****, с което влизал в сила нов абонаментен
план; договор за мобилни услуги № ********* от 14.06.2016 г. за мобилен
телефонен номер ****, със стандартна месечна абонаментна такса ***лв. с
вкл. ДДС респ. ***лв. без вкл. ДДС и таблет ****;
допълнително споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани услуги за
мобилен номер **** с
нов абонаментен план със стандартна месечна абонаментна такса ***лв. с вкл. ДДС
респ. ***лв. без вкл. ДДС; и Договор за лизинг от 03.06.2017 г. с предоставен
мобилен телефонен апарат S.
g.*** G..с общата
цена на лизинговата вещ ***лв. с вкл. ДДС, за ползването на който на основание
чл.3, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят
се задължил да извърши 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на ***лв. с
вкл. ДДС всяка, които да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните
през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от Т.А.Б. мобилни
номера и устройство на лизинг се прилагали следните условия: - за мобилен номер
**** -
условията, договорени в Договор за мобилни услуги №********* от 02.11.2013г.,
изм. с Допълнително споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани
услуги от 03.06.2017 г.; - за мобилен телефонен апарат S. g.*** G. - условията, договорени в
Договор за лизинг от 03.06.2017г.; - за мобилен номер **** - условията, договорени в
Договор за мобилни услуги №********* от 14.06.2016 г. Ответникът не изпълнила
паричните задължения, начислени в 4 бр. фактури, издадени в периода м.012018г.
- м.052018г. като във всяка от тях били начислени вземанията, произтичащи от
различните договори:- 1.Фактура №**********/10.01.2018 г. с падеж
на 25.01.2018 г., за отчетния период 10.12.2017 г.-09.01.2018 г. с включени: за
мобилен номер **** месечна абонаментна такса- ***лв. и други услуги -***лв. в
общ размер на ***лв. без ДДС респ. ***лв.
с вкл. ДДС; За мобилен номер **** месечна абонаментна такса ***лв., други
услуги ***лв., кратки текстови съобщения (SMS) ***лв., международни разговори -***лв.
и услуги с добавена стойност (SMS) ***лв., в общ размер на ***лв. без ДДС респ.
***лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат S. g.*** G. -
***лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата била ***лв., като след
приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в
размер на ***лв., претендирали по фактурата ***лв.; 2.Фактура
№**********/10.02.2018 г. с падеж на 25.02.2018 г., издадена за отчетния период
10.01.2018г.-09.02.2018 г., включваща следните задължения: за мобилен номер ****
месечна абонаментна такса ***лв. и други услуги ***лв., с общ размер на ***лв.
без ДДС –респ. ***лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер **** месечна абонаментна
такса ***лв. и други услуги ***лв., в общ размер на ***лв. без ДДС респ. ***лв.
с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат S. g.***
G. -***лв. с вкл. ДДС като общата сума, начислена във
фактурата била ***лв.;- 3.Фактура №**********/10.03.2018 г. с падеж на
25.03.2018 г., за отчетния период 10.02.2018г.-09.03.2018 г. и включвала
следните задължения: За мобилен номер **** месечна абонаментна такса ***лв. без
ДДС респ. ***лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер **** месечна абонаментна такса ***лв.
без ДДС респ. ***лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат S. g.***
G. - ***лв. с вкл. ДДС като
общата сума по фактурата била 66.96 лв. След предсрочното прекратяване на
договорите за мобилни услуги за ползваните мобилни номера: **** и ****, по вина
на потребителя поради изпадането й в забава, била издадена 4.Фактура
№**********/10.05.2018 г. с падеж на 25.05.2018 г., включваща задължения за
заплащане на неустойки за предсрочно прекратяване в общ размер на ***лв., както
и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски в общ размер на ***лв. с ДДС,
равняващ се на тринадесет неначислени лизингови вноски.
Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било
уредено в чл.12 от Общите условия за договорите за лизинг,а предпоставката за
упражняването на това право било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя в т.ч. по свързаните договори за мобилни
услуги. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, по вина или инициатива
на потребителя били уредени в изрични клаузи с идентично съдържание от
съответния договор, а именно: за номер ****
– раздел ІV, т.4 от Допълнително споразумение
№********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 03.06.2017 г., за номер **** -
т.11 от Договор за мобилни услуги №********* от 14.06.2016г. Предвид обстоятелството, че прекратяването на
правоотношението настъпило след 11.01.2018 г., размерът на дължимата неустойка
бил определен в съответствие с условията на чл.1.2, във вр.
чл.1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за защита на потребителите и
„Т.Б.“ ЕАД по гр.д.№15539/2014 г. и гр.д.№16476/2014 г. по описа на СГС
приложими и при прекратяване на договори за мобилни услуги, сключени преди
посочената дата. Съгласно тези документи вземанията за неустойки следвало да се
формират като сбор от не повече от 3 стандартни месечни абонаментни такси без
ДДС, с добавени: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок от прекратяването до края
на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от
стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок от прекратяването до края на договора за
мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг
или срещу заплащане в брой). В съответствие с горепосоченото, размерът на
неустойката за номер **** възлизала на ***лв. като сумата представлявала сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по ***лв. без вкл.
ДДС всяка) или ***лв., ведно с добавена част от разликата в размер на ***лв.
без вкл. ДДС между стандартната цена на мобилен телефонен апарат S. g.*** G. без отстъпка съгласно актуалната към 03.06.2017 г. ценова листа и
преференциалната му цена, за която е сключен договор за лизинг от 03.06.2017
г., съответстваща на оставащия период от датата на прекратяване на договора за
мобилни услуги до изтичане на първоначално уговорения между страните срок на
действие. Размерът на неустойката за номер **** била ***лв. като сумата
представлявала сбор от стандартните месечни абонаментни такси за номер **** без
ДДС (***лв. без ДДС всяка), или ***лв. общо от прекратяването на договора за
предоставянето на номера до края на уговорения краен срок на действието му,
доколкото посоченият период бил с продължителност, по-малка от 3 месеца, ведно
с добавена част от разликата в размер на ***лв. без вкл. ДДС между стандартната
цена на таблет **** без отстъпка съгласно актуалната към
14.06.2016 г. ценова листа и преференциалната му цена при сключването на
договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на
първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги. Изискуемостта на
вземанията на „Т.Б.“ ЕАД по всяка от фактурите настъпвала 15 дни след
издаването й. В периода след издаване на първата от фактурите длъжникът не
извършила плащания и към настоящия момент задълженията не били погасени. Поради липсата на
изпълнение „Т.Б.“ ЕАД подало заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд - К.,
въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 2894/2019 г. и издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК и оглед указанията на съда в законоустановения
срок предявява иска по чл.422 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено съществуването на вземане по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.№2894/2019 г. по описа на
Районен съд – К. срещу Т.А.Б., с ЕГН-**********, за сумата ***лв. главница,
представляваща общ сбор на дължимите суми по фактура №**********/10.01.2018г.,
фактура №**********/10.02.2018г., фактура №**********/10.03.2018г. и фактура
№**********/10.05.2018г. и законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Претендира
съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока
по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответника счита предявеният иск за допустим и разгледан
по същество за основателен. Не оспорва, че Т.А.Б. и „Т.Б.“ ЕАД са били в
договорни отношения от 02.11.2013г., които през 2018г. били предсрочно
прекратени. Представените с исковата молба писмени доказателства установявали
ползваните от ответницата услуги, предоставени от ищеца. Поради невъзможност за
осъществяване на контакти с ответницата, макар че били направени опити е в
невъзможност да представи доказателства. Моли съда да постанови решение с оглед на събраните по делото доказателства и
прави възражение на платеното от ищеца адвокатското възнаграждение като прекомерно
съобразно Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения към момента на сключване на договора за правна защита
и съдействие.
От събраните по
делото доказателства съдът намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№2894/2019 г. по описа на РС-К. се установява, че по подадено от „Т.Б.“ ЕАД заявление е издадена заповед №1705/28.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Т.А.Б., с ЕГН- ********** за сумите: ***лв. главница по издадени 4 бр.фактури, законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и *** лв. разноски по делото, от които: ***лв. държавна такса и *** лв. адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, за което кредиторът е уведомен на 10.02.2020 г. и с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на 09.03.2020 г. е предявен иска по чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК.
Не е спорно, а и
от приетите по делото договор за мобилни услуги №********* от
02.11.2013г., сертификат за пакетни услуги G. C.+ №****
от 24.06.2014 г., допълнително споразумение №********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 18.12.2015 г., договор за мобилни услуги №*********
от 14.06.2016 г., допълнително споразумение №********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 03.06.2017
г. и 2 бр.декларации-съгласие, неоспорени,
се установява, че в процесния
период ищецът и ответникът са били в облигационни правоотношения за
предоставяне и ползване на мобилни услуги по фиксирани номера **** и ****. На 03.06.2017 г.
страните сключили и договор за лизинг, неоспорен, по силата на който дружество
предоставило на Т.А.Б. за временно ползване мобилно устройство- марка S. модел G. *** G. за мобилен номер ****, а ответникът се задължил да заплати лизингова цена ***лв. с ДДС, на 23 бр. месечни лизингови вноски,
всяка в размер на ***лв., по погасителен план,
уговорен в чл.5 на договора. В допълнителното споразумение към
договора за мобилни услуги е уговорено, че в случай на прекратяване на
ползване на услугите, предоставени от оператора на потребителя, през уговорения
срок, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответната програма/пакет месечни
абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок, като във всички
случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в този договор, потребителят дължи и разликата между цената на
устройството без абонамент съгласно последно актуалната ценова листа на
оператора за съответното устройство към момента на прекратяване на договора по
отношение на коя да е СИМ карта/номер посочени в него и заплатената от него при
предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг, а след изтичането на първоначалния срок договорът се
превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и
може да се прекрати по всяко време от действието му за всяка СИМ карта/номер,
посочен/а в него.
Представени са писмени
доказателства за общите парични задължения на ответницата в периода м.01.2018г. - м.05.2018г., начислени в
четири фактури, а именно: 1.Фактура №**********/10.01.2018 г. за
отчетен период 10.12.2017 г.-09.01.2018 г. с начислена обща сума ***лв.,
от които: ***лв. мобилни услуги и ***лв. лизингова вноска, със срок за плащане
25.01.2018 г., по която фактура се претендират
***лв.; 2.Фактура №**********/10.02.2018 г. за отчетен период
10.01.2018г.-09.02.2018 г., с начислена обща сума ***лв., от която: ***лв. за
ползвани мобилни услуги, ***лв. лизингова вноска и ***лв. баланс от предходен
период, със срок за плащане 25.02.2018
г.; 3.Фактура №**********/10.03.2018 г. за отчетен период
10.02.2018г.-09.03.2018 г. , с начислена обща сума ***лв., включваща: ***лв.
ползвани мобилни услуги, ***лв. лизингова вноска и баланс от предходен период ***лв.,
със срок за плащане 25.03.2018 г.; и 4.Фактура №**********/10.05.2018 г. за
отчетен период 10.04.2018 г.-09.05.2018 г. с начислена обща сума ***лв.,
включваща: ***лв. неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги, ***лв.
лизингови вноски и ***лв. задължения от предходен период, със срок за плащане
25.05.2018 г.
Представени по делото са и Общи
условия на договор за лизинг, подписани от ответника/ лизингополучател Т.А.Б.,
обстоятелство неоспорено.
В чл.6 от Общите условия е
предвидено задължение за лизингополучателя срещу
предоставеното ползване на устройството, да заплати лизингодателя
обща лизингова цена в размер, посочен в договора за лизинг между
страните, която включва първоначална лизингова вноска и месечни лизингови вноски, като е предвидено
лизинговата цена да се разделя след приспадане на първоначалната лизингова вноска на равни месечни вноски,
като периодът, през който месечните вноски са дължими съвпада със срока на
договора за лизинг и размерът на всяка отделна вноска
е посочен в него. Предвидена е клауза, съобразно която при подписване на
договор за лизинг между страните лизингополучателят заплаща на лизингодателя
първоначална лизингова вноска в размер, който може да бъде различен от
размера на периодичните /месечни/ вноски и е посочен договора за лизинг между
страните. Общата лизингова цена, първоначалната лизингова вноска,
месечните вноски, както и всички други суми, дължими с лизингополучателя по силата на Общите условия и договора за
лизинг между страните, са с включен ДДС. В ал.5 на чл.6 от Общите условия към
договора за лизинг изрично е предвидено месечните лизингови
вноски да се фактурират от лизингодателя и
заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя
в качеството му на потребител на мобилни и/или на фиксирани телефонни услуги
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на мобилни и/или
фиксирани услуги и приложимите Общи условия
за взаимоотношения с потребителите на съответния вид услуги. В случай на
неплащане на лизингова вноска е предвидена клауза лизингополучателят да дължи на лизингодателя
лихва в размер съгласно приложимите Общи условия.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание
чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен срок и е допустим. За
ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване на вземането му, тъй
като заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадената
по ч.гр.д.№2894/2019 г. по описа на РС-К. е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК.
В производството по чл.422 от ГПК
ищецът следва да установи основанието на вземането и неговия размер. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. От неоспорените
обстоятелства и писмени доказателствата съдът приема
за установено, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по
силата на сключени договори за мобилни услуги за
мобилен номер **** и за мобилен
номер ****, по които ищецът е доставял далекосъобщителните услуги и се явява
изправна страна. В периода 10.12.2017 г.- 09.03.2018 г. ответникът
Т.А.Б.
е ползвала предоставените и от оператора мобилни
услуги, за което са издадени фактура
№**********/10.01.2018 г.,
№**********/10.02.2018 г., №**********/10.03.2018 г. и крайна №**********/10.05.2018
г. Съгласно
Общите условия при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на
ползваните услуги се извършва, въз основа на фактура която се издава ежемесечно
на името на потребителя, като плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока указан на фактурата, но
по- късно от 18 дни след датата на издаването й. Тъй
като ответната страна не е оспорила количеството, стойността и
цента на ползваните през процесния период мобилни
услуги, отразени в представените фактури с приложения-общо потребление за двата
мобилен/фиксиран номера, заедно с начислените за този период лизингови вноски по договора
за лизинг от 03.06.2017 г., то съдът счита, че ответникът дължи заплащането им. Ищецът е
предоставил на ответника с договора за лизинг от 03.06.2017 г. мобилен апарат S. модел G. *** G. като с положения
си подпис абонатът е декларирала, че и е била предадена годна за употреба вещ
(мобилно устройство), която отговаря на съответните технически характеристики.
Със сключването на договора мобилното устройство е предоставено за ползване
срещу месечно възнаграждение в размер на определени лизингови вноски по
описания в договора погасителен план, които вноски е следвало да се заплащат от
лизингополучателя. В тежест на ответника е да докаже,
че е изпълнила задължението си по договора за лизинг, а именно- че е заплатила
месечните вноски за лизинга на мобилното устройство. Доказателства в тази
насока не са представени, поради което след като ответната страна не е
установила пълно погасяване на задължението си, следва да заплати цената на
устройството. Отделно от това, няма наведени доводи и в тази връзка ангажирани
доказателства, от които да се направи обоснован извод, че ответникът е върнала
мобилното устройство, поради което следва да се приеме, че е останала държател
без да го плати. Именно поради неизпълнение на задълженията си по договора за
лизинг, чийто срок е изтекъл на 03.05.2019 г. т.е. преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, ответникът дължи и неначислените лизингови вноски
от цената на мобилният апарат, които са в общ размер ***лв.
Неустойката е договорна клауза, с която
страните уговарят, че в случай на виновно неизпълнение на договорно задължение,
длъжникът се задължава да престира на кредитора
имуществено благо. По аргумент от чл.9 от ЗЗД страните по договор за услуга
могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на
срока на договора по волята, на която и да е от страните или на едната от тях.
Уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на
срочен договор за услуга е допустимо, но само в рамките на присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, в противен случай, неустоечната клаузата би
била нищожна, поради накърняване на добрите
нрави. На съда е служебно известно, че на 11.01.2018 г. между Комисията за
защита на потребителите и „Т.Б.“ ЕАД е сключена спогодба, с която е постигано
съгласие неустойката по договорите за предоставяне на мобилни услуги,
включително сключени преди подписване на спогодбата, да бъде в размер не
по-висок от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В случая се
претендира неустойка в размер на три месечни стандартни абонаменти такси по
договора за мобилен номер ****,
в размер на ***лв. и неустойка в размер на три месечни стандартни абонаменти
такси по договора за мобилен номер **** в размер на ***лв.,
ведно с добавената част от разликата в размер на ***лв. между стандартната цена
на мобилния телефон S. g.*** G. без отстъпка и преференциалната му
цена, за която е сключен договора за лизинг, съответстваща на оставащия период
от датата на прекратяване на договора за мобилни услуги до изтичане на
първоначално уговорения между страните срок. Съдът приема, че претендираните по договорите за мобилни услуги неустойка изпълнява
обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция,
предвидена в чл.92 от ЗЗД, тъй като обезпечава точното изпълнение на договора,
служи като обезщетение за изправната страна в случай на предсрочното му
прекратяване и същевременно санкционира недобросъвестното поведение на страната
по договора, прекратила едностранно съществуващия договор. В настоящия случай
вина за едностранното предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги с
мобилен ****
и договора за мобилни услуги с предпочетен
номер ****
има ответницата, която не е заплатила в срок дължимите от нея суми за
ползваните мобилни услуги, поради което тя следва да заплати на ищеца
уговорената между страните неустойка в размер, определен съгласно постигнатата
между Комисията за защита на потребителите и ищеца спогодба, а именно три
месечни стандартни абонаментни такси по договора.
Съдът счита, че уговореното в раздел IV, т.5 на допълнително споразумение от 03.06.2017 г.
към договор за мобилни услуги за мобилен номер **** има характер на неустойка, която
обезпечава изпълнението на паричните задължения на длъжника по договора за
лизинг до края на уговорения в него срок на действие и служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението, при предсрочното му разваляне, без да е нужно те
да се доказват – арг. чл.92 от ЗЗД. Претендираната съгласно тази уговорка сума от ***лв. не
следва да се дължи при разваляне на договора за периодично изпълнение, какъвто
е договорът за лизинг, защото развалянето има действие само занапред и
уговорката за плащането й в цитираната по горе клауза, имаща характер на
неустойка за вредите от развалянето, излиза извън посочените функции на
неустойката. От това следва извода, че тази уговорка е неравноправна по смисъла
на чл.143, т.5 от ЗЗП, в която законова норма е посочено, че неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Изхождайки от цялото съдържание
на допълнителното споразумение съдът приема, че клаузата на т.5, раздел IV / чл.146, ал.1 от ЗЗП/ не е индивидуално уговорена
поради което е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП и не следва да се
прилага, но самият договор не е нищожен –арг. чл.146,
ал.4 от ЗЗП и обвързва страните. По тези съображения сумата от ***лв., включена в общия
размер /***лв./ неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги по
фактура №**********/10.05.2018
г., която
се претендира като разлика между стандартната цена без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена на устройство S. g.*** G., е недължима. Предвид гореизложеното
предявеният иск е основателен за общата сума ***лв., явяваща се потребени мобилни услуги, месечни такси и лизингови вноски за
периода 10.12.2017
г.- 09.03.2018 г., и неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите за услуги, а в частта за разликата над ***лв.
до претендираните ***лв., а именно за сумата ***лв.,
представляваща разликата между стандартната цена на мобилния телефон S. g.***
G.
без отстъпка и преференциалната му цена следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Относно
разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК и мотивите към нея, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността
за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство, с
осъдителен диспозитив. Ищецът претендира направените
в настоящото производство разноски по списък по чл.80 от ГПК в размер на *** лв. в т.ч. *** лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение. По възражението за прекомерност на адвокатското
възражение. Договорите
за правна помощ и съдействие са сключени на 01.10.2019 г. и на 24.02.2020 г. Съгласно чл.7, ал.2, т.1
от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакциите й към датата на сключване на договора за правна
защита, минималното адвокатско възнаграждение при интерес до 1000 лв. е *** лв.
Предявеният иск е с материален интерес- ***лв., а заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение е *** лв. с ДДС. Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните
по ДДС адвокати, дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Следователно
върху минимално дължимо според Наредба №1 възнаграждение следва да се прибавят
и 20% ДДС / в настоящия случай *** лв. +*** лв. ДДС/. Съдът намира възражението
по чл.78, ал.5 от ГПК за неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е
в предвидения в наредбата минимален размер. Предвид изхода на спора, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото делото разноски съразмерно с уважената част от
иска, в размер на ***лв. и ***лв. разноски в заповедното производство, редуцирани
съобразно уважената част от вземането по заповедта за изпълнение.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено
по отношение на Т.А.Б., с ЕГН- ********** с
настоящ и постоянен адрес ***, че съществува вземане на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:***, Б. П. С.,
сграда **, за сумата ***лв.- главница, явяваща се
стойността на потребените мобилните услуги и месечни
такси по договори за мобилни услуги с
мобилен номер ****
и с мобилен номер **** за периода 10.12.2017
г.-09.03.2018 г., лизингови вноски по договор за лизинг на мобилния
телефон S. g.*** G. и неустойки за прекратяване на
договорите за услуги, съгласно
фактура
№**********/10.01.2018г., фактура №**********/10.02.2018г., фактура
№**********/10.03.2018г. и фактура №**********/10.05.2018 г., и законната лихва
върху главницата от 24.10.2019 г. до изплащане на вземането, за което е
издадена заповед №1705/28.10.2019 г. за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№2894/2019 г. по описа на РС-К., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над ***лв. до претендираните
***лв., която част е ***лв. представляваща разликата между стандартната
цена на мобилния телефон S. g.*** G. без отстъпка и преференциалната му
цена, като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.А.Б., с ЕГН- ********** с
настоящ и постоянен адрес *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:***, Б. П. С.,
сграда **, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на ***лв. и ***лв. разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№2894/2019 г. по описа на РС-К..
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на
решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№2894/2019 г. по описа на РС-К..
Районен
съдия: