№ 396
гр. Перник, 22.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20241700500237 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 219 от 13.11.2023 г., постановено по гр.д. № 1034/2022 г., Районен
съд – гр. Р. е отхвърлил предявените от ищците Д. С. В. с ЕГН: **********, от гр. ***
и В. С. В. с ЕГН: **********, от гр. ***, чрез адв. Ж. Н. - САК , съдебен адрес: гр.
София, ул. „Цар Самуил“ № 20, ет. 1, искове против ответниците С. Л. К. с ЕГН:
********** от с. ***, Р. Л. В. с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, Е. Л. С. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. *** и В. Л. В. с ЕГН: ********** ж.к. „*** с които молят съда
да постанови решение, с което:
- На основание чл.108 от ЗС да признае за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в с. Д., община
Р., област Перник УПИ ***, в кв.46а по регулационния план на с. Д. с площ от 960
кв.м, одобрен със Заповед № III -336 от 08.06.1964 г., при граници улица, парцел ***,
парцел ***, парцел *** и парцел ***;
- да осъди ответниците да предадат на ищците владението върху имота;
- на основание чл.537,ал.2 ГПК, ал.2 да отмени Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 9, том IV , рег.
№ ***, дело №494 от 2016 на нотариус с рег. № *** на НК.
С решението съдът се е произнесъл и относно разноските.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Д.
С. В. и В. С. В., чрез адв. Ж. Н. - САК. С жалбата се навеждат твърдения, че
атакуваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Намира, че
районният съд се е произнесъл по спора в нарушение на разпоредбите на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК като не е преценил всички налични по делото доказателства, както и
без да е обсъдил всички направени от страните доводи и възражения. Твърди се, че
неправилно първата инстанция не е приела за доказано, че С. В. /баща на
жалбоподателите/ по силата на давностно владение е осъществено непрекъснато,
1
необезпокоявано и явно от втората половина на 50-те години на миналия век е
придобил собственост върху процесния имот. За неправилен се сочи и извода на
решаващият съд, че в хода на процеса ищците не са доказали факта на владение на този
имот. Допълва, че този извод на съда почива единствено на свидетелските показания
на свидетелите на ответниците, а същевременно не са отчетени свидетелките
показания на останалите разпитани в хода на производството свидетели, въз основа на
които се твърди, че се доказва, че праводателите на ищците са владели процесния
имот. Прави се анализ на свидетелските показания, които са останали незачетени от
първата инстанция, като се сочи, че същите се подкрепят и от представените и приети
по делото писмени доказателства, които също не са коментирани от решаващия съд.
Излагат се съображения и се моли съда да приеме, че по отношение на ищците е
установено наличието на фактическия състав на владението съгласно чл. 68 от ЗС.
Намира за безспорно установено, че в процесния имот през 60-те години е била
построена от наследодателите на жалбоподателите едноетажна масивна къща, което
обстоятелство е потвърдено и в отговора на исковата молба. В продължение се правят
твърдения, че безспорно установено, че нито ответниците, нито техния наследодател Л.
В. някога са владели процесния имот. Въз основа на подробно изложени аргументи се
моли съда въззивната жалба да бъде уважена, а атакуваното решение да бъде отменено,
като се постанови ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените искови
претенции. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. С
въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от С. Л. К., Р. Л. В., В. Л. В. и
Е. Л. С., чрез адв. Р. К., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Твърди се, че постановеното от първата инстанция решение е правилно, постановено
при правилна преценка, че не са доказани елементите от фактическия състав на чл. 108
от ЗС. Допълва, че ответниците са собственици на процесния имот и го владеят на
годно правно основание, което се доказвало както от свидетелските показания, така и
от решение постановено от Районен съд – Р. по гр.д. № 234/2015г. Намира изложените
в жалбата твърдения за неоснователни като се излагат подробни съображение в тази
насока. Счита, че правилно районният съд не е кредитирал свидетелските показания на
свидетелите на ищците, тъй като техните показания не се основавали на лични
наблюдения. В продължение сочи, че твърдението на ищците относно приходните
квитанции за платени данъци, като доказателство за придобивна давност, е без правно
значение и допълва, че съдебната практика е непротиворечива по въпроса, че
данъчното деклариране на имот и плащането на задължения не установява, нито
доказва съществуването на право на собственост. На следващо място с отговора се
твърди, че по делото не е спорно, че С. В. е построил къща в имота, а въпроса в чий
имот я е построил и какво представлява това действие от правен аспект. Допълва, че в
действителност наследодателят на ищците е построил колиба, като това е станало със
знанието и съгласието на действителния собственик на имота Л. В., който е разрешил
на брат си въпросното застрояване. В допълнение се сочи, че това фактическо
състояние на застрояване със знанието на собственика на имота представлява търпимо
действие, което почива на близките родствени отношения, но това действие се
различава от владението защото с него не се установява фактическа власт и не може да
послужи като придобивно основание. Намира твърденията на ищците, че са
собственици на имота на основание давностно владение за неоснователни, тъй като не
са установени кумулативните предпоставки на състава на чл. 108 от ЗС. Счита, че
правилно районният съд е приел, че ищците не са собственици на имота, а такива са
2
ответниците, които осъществяват фактическа власт върху имота. В заключение се
отбелязва, че предявеният иск освен неоснователен е и погасен по давност. Въз основа
на изложените съображения се моли съда да постанови решение, с което да бъде
потвърден атакуваният съдебен акт на първата инстанция. Прави се искане за
присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. Направено е
доказателствено искане, да бъдат приети като доказателство по делото на осн. чл. 261,
т.3, вр. чл. 266, ал. 1 и ал. 3 от ГПК имейл кореспонденция с „ЕРМ Запад“ ЕАД
относно издаденото от дружеството удостоверение, от което е видно, че дружеството е
посочило, че договорът за снабдяване с ел.енергия за постройката е от 10.11.2005 г.,
както и изпратени по имейл - писмо изх. № **********/10.10.2023 г. /идентично по
съдържание с представеното по делото, но с добавки относно датата на договора,
приложена справка с показанията и уточнения/ и справка за нулеви показания за
потребление на абонатен номер ********** /клиентски номер 300106797885.
С определение от 24.01.2024 г., постановено по гр.д. № 1034/2022 г. по описа на
Районен съд – Р. е допълнено решение № 219/13.11.2023 г. по същото дело в частта му
за разноските, като съдът е осъдил ищците Д. С. В. и В. С. В. да заплатят на
ответниците С. Л. К., Р. Л. В., Е. Л. С. и В. Л. В., допълнително сумата от 1 000 лв.
/хиляда лева/- направени разноски по делото.
В указания от закона срок е постъпила въззивна жалба, с която се оспорва
постановеното определение, като се твърди, че същото е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно. Сочи се, че същото е противоречащо на изводите на ВКС
в определение № 4098 от 14.12.2023 г. по ч.гр.д. № 2743/2023 г., доколкото разноските
са направени от лица с еднакви непротиворечиви позиции и интереси и се защитават от
един процесуален представител. Допълва, че защитаваният интерес е един, отговорът
на исковата молба е един, молбите за защита по делото, депозирани от името на
ответниците са с едни и същи фактически твърдения и правни доводи, поради което
следва да се дължи едно възнаграждение. Моли се съда за отмяна на постановеното
определение. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции
разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от С. Л. К., Р. Л. В., В. Л. В. и Е.
Л. С., чрез адв. Р. К., с който същата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че за да
присъди допълнителни разноски в размер на 1000 лева, първоинстанционният съд
правилно е приел, че изплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение отговаря
на всички обективни критерии на чл. 36 от ЗА, на принципа за справедливост и на
необходимостта за осигуряване на легитимен процес, а именно конкуренцията при
предоставяне на адвокатски услуги. Въз основа на изложените съображения за
неоснователност на въззивната жалба се моли същата да бъде оставена без уважение, а
атакуваното определение да бъде потвърдено.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че жалбите са допустими и са съобразени с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивните жалби и отговорите страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради
което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за
допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на
3
делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от
9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Досежно направеното доказателствено искане от страна на въззиваемите
ответницит да бъдат приети като доказателство по делото на осн. чл. 261, т.3, вр. чл.
266, ал. 1 и ал. 3 от ГПК имейл кореспонденция с „ЕРМ Запад“ ЕАД, както и
изпратени по имейл - писмо изх. № **********/10.10.2023 г. /идентично по
съдържание с представеното по делото, но с добавки относно датата на договора,
приложена справка с показанията и уточнения/ и справка за нулеви показания за
потребление на абонатен номер ********** /клиентски номер 300106797885/,
настоящият състав на съда намира същото за основателно, доколкото не попада в
обхвата на забраната по чл. 266 от ГПК (предвид, че доказателственото искане за
събиране на тези доказателства е направено още пред първата инстанция, но не е било
уважено, както и предвид обстоятелството, че представените писмени доказателства са
станали известни на страната след даване ход на устните състезания), респ.
представените писмени доказателства следва да бъдат приети и приложени по делото.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА и прилага по делото представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства - имейл кореспонденция с „ЕРМ Запад“ ЕАД, както и
изпратени по имейл писмо изх. № **********/10.10.2023 г. и справка за нулеви
показания за потребление на абонатен номер ********** /клиентски номер
300106797885, като относими и допустими.
НАСРОЧВА делото за 05.09.2024г. от 10.00 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото определение, а въззивният
жалбоподател – и с препис от подадения отговор на въззивната жалба.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
4
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5