Р Е Ш Е Н И Е

 гр. София, 02.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Е въззивен състав, в закрито заседание на  втори октомври през две хиляди  и двадесета година, в състав:    

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                  ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР  САНТИРОВ

                              мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Христова ч. гр. д. № 10144 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.

Образувано е по жалба на Д.Н.С., като наследник на Д.Я.С., със съгласието на попечителя ми Д. А.Л., чрез адв. М.П.К., срещу постановен на 27.07.2020 г. отказ на ЧСИ М.П.с рег. № 851 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд да спре изпълнението по изп. дело № 20208510400719.

В жалбата се поддържа, че така постановеният отказ е незаконосъобразен. Сочи се, че изпълнителното производство е било образувано след смъртта на Д.Я.С., която приживе е обезпечила чужд дълг чрез учредяване на ипотека, като нейн единствен наследник е Д.Н.С., който към момента на подаване на настоящата жалба не е приел по опис наследството на своята майка, поради което и не е надлежна страна в изпълнителното производство. Затова се счита, че докато не бъде конституиран Д.С. като ипотекарен длъжник в изпълнителното производство, то последното следва да бъде спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК. Оправя се искане за отмяна на обжалвания отказ и на основание чл. 438 от ГПК да бъде постановено спиране на изп. дело № 20208510400719.

Взискателят „С.Г.Г.“ ЕАД изразява становище за допустимост на подадената жалба, но счита същата за неоснователна, доколкото съдебният изпълнител е приложил правилно относимите правни норми. Не е нарушил или ограничил правата на ипотекарния длъжник и всички действия по принудителното изпълнение са правилни и законосъобразни. Поради което претендира жалбата да бъде оставена без уважение.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител също заявява становище за неоснователност на жалбите по подробно изложени съображения.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

Първоначално по молба от 19.05.2017 г. на „Първа Инвестиционна Банка АД“ е било образувано изпълнително дело № 20177750400252 /а впоследствие продължено под № 20197750400395/ по описа на ЧСИ Я.Б.с рег. № 775 и район на действие Окръжен съд – Шумен, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.05.2017 г. от Районен съд – Шумен, на основание заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 11.05.2017 г. по ч. гр. дело № 1311/2017 г. на РС-Шумен, срещу солидарните длъжници „Енергоснабдяване“ ООД, Д. С.Д.и „Топлоснабдяване“ АД, за събира на сумата от 100 000 лева – главница, сумата от 79 572,33 лева – наказателна лихва, сумата от 91,30 лева – непогасени разноски, и законната лихва върху главницата от 10.05.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3 693,28 лева.

Поради сключен между „Първа Инвестиционна Банка АД“ и „С.Г.Г.“ ЕАД договор за цесия от 19.12.2019 г., последният е бил конституиран по изпълнителното дело на мястото на първоначалния взискател.

С постановление от 27.03.2020 на ЧСИ Я.Б.е прекратено образуваното при него изп. дело № 20197750400395, като на основание чл. 427, ал. 1 от ГПК делото е изпратено на ЧСИ М. П., с рег. № 851 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд, за продължаване на изпълнителните действия, като пред последния е образувано изп. дело № 20208510400719.

С молба от 02.04.2020 г. взискателят „С.Г.Г.“ ЕАД е поискал от съдебния изпълнител да насочи изпълнение върху недвижим имот, собственост на ипотекарния длъжник Д.Я.С., а именно апартамент № 6, находящ се в гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 156, ет. 2.

От представено по изпълнителното дело удостоверение за наследници с изх. № ККЛ20-63 от 29.06.2020 г. се установява, че Д.Я.С. е починала на 07.03.2013 г. и е оставила като свой наследник по закон сина си Д.Н.С. с ЕГН **********. С разпореждане от 01.07.2020 г. на основание чл. 429, ал. 3 от ГПК ЧСИ е конституирал посоченото лице като ипотекарен длъжник в качеството на собственик на ипотекирания недвижим имот. Със съобщение, получено на 08.07.2020 г. от попечителя на Д.Н.С. - Д. А.Л., последният е бил уведомен от ЧСИ, че ще пристъпи към принудително изпълнение като извърши опис и оценка на 28.07.2020 г. от 14:00 часа на недвижим имот, ипотекиран за обезпечаване на вземането на „С.Г.Г.“ ЕАД, като цесионер по договор за цесия с „Първа Инвестиционна Банка АД“, а именно апартамент № 6, находящ се в гр. София, ул. „*******.

С молба от 27.07.2020 г. на Д.Н.С., като наследник на Д.Я.С., със съгласието на попечителя ми Д. А.Л., чрез адв. М.П.К., е поискано на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК спирането на изпълнителното производство и отмяната на насрочения за 28.07.2020 г. опис на недвижим имот, тъй като липсват данни за приемане на наследството на Д.Я.С. от непълнолетния й син. На 27.07.2020 г. съдебният изпълнител е постановил обжалвания в настоящото производство отказ.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледани по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.

Изпълнителното производство се спира само в изчерпателно предвидените в разпоредбата на чл. 432 от ГПК случаи, като със собствен акт съдебният изпълнител може да спре изпълнението само в ограничен брой случаи – чл. 432, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК /по искане на взискателя и в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК - в случай на смърт на някоя от страните и когато е необходимо да се назначи настойничество или попечителство на някой от страните/, чл. 454, ал. 1 ГПК /по искане на длъжника, ако до деня на проданта внесе % от задълженията си/ и други изрично предвидени в закона случаи.  В разглеждания в настоящото производство случай не е налице нито една от изрично предвидените в закона предпоставки за спиране изпълнителното производство, включително не е налице хипотезата на чл. 432, ал. 1 т. 3, вр. чл.  229, ал. 1, т. 2 от ГПК. Това е така, тъй като от материалите по изпълнителното производство се установява, че Д.Я.С. е починала преди неговото образувано, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 т. 3, вр. чл.  229, ал. 1, т. 2 от ГПК намира приложение в случай на смърт на длъжника, настъпила след образуването на изпълнителното дело. Съгласно нормата на чл. 429, ал. 2 от ГПК, издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Съответно, качеството на Д.Н.С. на наследник на Д.Я.С. е достатъчно същият да бъде конституиран в изпълнителното производство.

По изложените съображения се налага извод, че атакуваният акт на съдебния изпълнител е законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

При този изход не е налице и основание за спиране на изпълнението по чл. 438 от ГПК.

Доколкото обаче в жалбата се навеждат доводи за това, че Д.Н.С. е непълнолетен и не е приел по опис наследството на своята майка, то настоящият съдебен състав намира за необходимо да изложи следното:

За изпълнителното производство от съществено значение е въпросът дали Д.Н.С. има качеството на наследник, приел наследството, оставено от Д.Я.С., за което следва да му бъде даден срок по реда на чл. 51 от ЗН. Чл. 48, изр. първо от ЗН предвижда, че наследството се придобива с приемането му, като начините за приемане са посочени в закона - чл. 49 и чл. 51 от ЗН, а съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗН, недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис. Кредиторът, който претендира, че наследник на негов длъжник отговаря за задълженията на наследодателя си, следва да докаже, че наследникът е приел наследството на длъжника по някой от предвидените в ЗН начини. В този смисъл е Определение № 315 от 23.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3092/2015 г. на ВКС, I г.о., постановено в производство по чл. 274, ал. 3 от ГПК. С оглед изричната разпоредба на чл. 429, ал. 2, изр. 2 на ГПК, когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от ЗН като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано. Предвид горното и като констатира, че няма данни по настоящото дело ЧСИ М.П.да е изпълнил горепосочената разпоредба, съдът намира, че макар жалбата да следва да бъде оставена без уважение, то следва да бъдат дадени указания ЧСИ да даде срок по чл. 51 от ЗН на Д.Н.С.. Едва след изпълнение на тази процедура могат да бъдат проведени без нарушаване на правилата по призоваване на наследници на длъжник съгл. чл. 429, ал. 2 от ГПК законосъобразни изпълнителни действия срещу Д.Н.С. в качеството му на наследник на починалия ипотекарен длъжник. Неизпълнението на процедурата по чл. 51 от ЗН в рамките на изпълнителното производство би могло да обуслови имуществена отговорност за ЧСИ и възможност за отмяна на предприетите от него изпълнителни действия /в този смисъл и решение от 08.01.2019 г. по ч. гр. дело № 16343/2018 г. на СГС, ТО/.

Така мотивиран Софийски градски съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 52357/31.07.2020 г. на Д.Н.С., като наследник на Д.Я.С., със съгласието на попечителя ми Д. А.Л., чрез адв. М.П.К., срещу постановен на 27.07.2020 г. отказ на ЧСИ М. П., с рег. № 851 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд, да спре изпълнението по изп. дело № 20208510400719.

УКАЗВА НА ЧСИ М. П., с рег. № 851 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд, да предприеме необходимите съобразно чл. 429, ал. 2, изр. 2 на ГПК действия по чл. 51 от ЗН по отношение на Д.Н.С. съобразно мотивите на настоящото определение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                 2.