№ 4814
гр. София, 31.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА В. П.
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. П. Гражданско дело №
20231110109964 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба подадена от ищцата Т. Т. Б., представлявана от законния си
представител Т. В. Б., с искане за изменение на постановеното на 14.11.2023 г. решение в
частта за разноските. Поддържа, че присъдените й разноски в заповедното и исковото
производство са неправилно определени, като съда е присъдил същите по съразмерност.
Доколкото отхвърлянето на иска е последица от плащане на дължимото от ответника в хода
на производството, счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати претендираните
разноски в пълен размер.
Ответникът ********** – клон *****ЧТ, изразява становище по молбата, като счита
същата за частично основателна. Поддържа, че в решението е допусната грешка и същото
следва да бъде изменено в частта за разноски. Оспорва претендирания размер, като намира
претендираното адвокатско възнаграждение в исковото производство за прекомерно, паради
което счита, че същото следва да бъде намалено до минимално предвидения съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал. 1
ГПК, като съдът констатира, че по делото е приложен списък на разноски по чл. 80 ГПК от
ищцата.
Разгледана по същество молбата е основателна.
С постановеното по делото решение № 18701 от 14.11.2023 г. съдът е отхвърлил
предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент
261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за присъждане на претендираното
обезщетение поради плащане в хода на процеса, като е уважил и присъдил дължимата
законна лихва за периода 21.09.2022 г. до 13.06.2023 г. Право на разноски при този изход от
спора има ищцата, тъй като ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на
делото, доколкото главното вземане е платено едва в хода на процеса. Видно от
ангажираните доказателства, ищцата е сторила разноски в заповедното производство в
размер 375 лева – 25 лева държавна такса и 350 лева за адвокатско възнаграждение, както и
разноски в исковото производство в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение и 25
лева държавна такса. Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съдът
1
счита, че при съобразяване с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения и с оглед правната и фактическа сложност на
делото, претендираното адвокатско възнаграждение в исковото производство следва да бъде
редуцирано до сумата от 400 лева.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че решението следва да
бъде изменено в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата
допълнително сумата от 348,22 лева – за разноски в заповедното производство, и сумата от
366,07 лева – за разноски в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ постановеното на 14.11.2023 г. решение по гр.д. № 9964/2023 г. по описа
за СРС, 176 състав в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК, като
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ********** – клон *****ЧТ, с ЕИК:
********* да заплати на Т. Т. Б., с ЕГН: **********, представлявана от законния си
представител Т. В. Б., с ЕГН: **********, сумата от още 348,22 лева, разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 51565/2022 г. на СРС, 176 състав, както и сумата от
още 366,07 лева разноски в исковото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски Градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2