№ 233
гр. Варна, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлозар Г. Георгиев
Членове:Станчо Р. Савов
Даниела Михайлова
при участието на секретаря Десислава Ц. В.а
в присъствието на прокурора П. Ил. Х.
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20253100600342 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна
жалба от адв. Б. Б. като защитник на подс. М. П. М. и въззивна жалба от адв. В. В.
като повереник на гр.ищец и ч.обвинител А. П., срещу Присъда № 263/ 12.11.2024г. по
НОХД № 1984/2022г. по описа на ВРС, 27-ми състав, с която подс. М. М. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 130 ал.1 от НК и му е било наложено
наказание „Пробация“ с приложението на двете задължителни мерки по чл.42 „а“ ал.2
т.1 и т.2 от НК „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 година с
периодичност два пъти седмично и „Периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от една година. С присъдата подс. М. е бил оправдан на основание чл.304 от НПК
по първоначално възведеното му обвинение за престъпление по чл.129 ал.1 от НК. На
основание чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД подсъдимият е бил осъден да заплати на гр. ищец и
ч.обв. А. П. обещетение за неимуществени вреди в размер на 3 000лв., в едно със
законната лихва , считано от датата на деянието -12.12.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, като е бил отхвърлен гражданския иск за разликата от 3 000лв.
до пълния му предявен размер от 15 000лв. На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. М.
е бил осъден да заплати направените по делото разноски- 253,50лв. в полза на
Държавата по сметка на ОД-МВР-Варна, 1 940лв. в полза на ВРС, 1 000лв. в полза на
1
гр.ицещ и ч.обв. П. за направени разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от
120лв., представляваща държавна такса върху размера на уважения гр. иск. Било е
направено произнасяне и на веществените доказателства по делото, като е постановено
да останат по делото.
С въззивната жалба на адв. Б. се изразява несъгласие с постановената присъда в
частта, с която подс. М. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.130 ал.1 от НК, в частта, с която гражданският иск е уважен за сумата от 3 000лв. и
в частта относно присъдените разноски в размер на 1 000лв. за адвокатско
възнаграждение. Твърди се, че присъдата в обжалваните части е неправилна и
необоснована и постановена при неправилно приложение на материалния и
процесуалния закон. Поради това се иска тя да бъде отменена и подс. М. да бъде
признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.130 ал.1 от НК, както и
предявения граждански иск да бъде отхвърлен изцяло. Направено е искане за
присъждане на направените по делото разноски. Постъпило е и допълнение към
въззивната жалба, в което се изразява несъгласие с възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка. Твърди се, че неправилно е било
прието, че пострадалият не е нанесъл нито един удар на подс. М., доколкото са били
налице свидетелски показания в тази насока. На следващо място се акцентира на
обстоятелството, че на подсъдимия също са били причинени телесни повреди, които
съответстват по медико-биологични критерии на леки такива. Поради това и е
следвало първоинстанционния съд да приеме, че действията на подсъдимия са били
извършени при самозащита. В тази връзка се сочи, че направеният в мотивите анализ
на доказателствата е непълен, почива на превратно тълкуване на доказателствата и при
игнориране на свидетелски показания. Поради тези и други съображения отново се
иска обжалваната присъда да бъде отменена, а подс. М. да бъде признат за невиновен
по предявеното му обвинение и да бъде отхвърлен изцяло предявения срещу него
граждански иск.
С въззивната жалба от гр. ищец и ч.обв. А. П. чрез неговия повереник адв. В.В.
също се изразява несъгласие с присъдата на ВРС. Иска се тя да бъде отменена и
постановена нова, с която да бъде приложен закон за по-тежко наказуемо
престъпление и подс. М. да бъде признат за виновен в извършване на деяние по чл.129
ал.2 вр. ал.1 от НК. В условията на евентуалност се иска наложеното наказание да бъде
завишено като размер, както и да бъде уважен в цялост предявения гр. иск в размер на
15 000лв. Допълнение към тази въззивна жалба не е направено.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът изразява
становище, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и
следва да бъде потвърдена. Той изразява становище, че безспорно е установено, че в
случая не е налице средна телесна повреда. Счита, че наказанието също е правилно
2
определено с оглед съдържанието на предсъдебния доклад, в който се сочи наличие на
среден риск от рецидив.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подс. М.
поддържа жалбата. Адв. Б. счита, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че
имало разменени удари между подсъдимия и пострадалия и доколкото са били
причинени леки телесни повреди, то е следвало да приложи института на „
реторсията“. На следващо място той изразява становище , че срокът на наложеното
наказание „Пробация“ не е съответен на изминалия период от време от деянието до
момента.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция гр.ищец и ч.обвинител А. П. и
неговия повереник адв. В. В., редовно призовани, не се явяват. Постъпила е молба от
адв. В., в която се излагат допълнителни доводи към въззивната жалба. Отново се
изразява несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд относно вида и характера
на телесната повреда, като се сочи, че след като оздравителния процес е завършил с
изкривяване на носната преграда, която реално затруднява дишане, е налице деяние по
чл.129 от НК , в какъвто смисъл е и Постановление № 3/1979г. на ВС. Адв. В. счита, че
неправилно е било кредитирано заключението на КСМЕ в отговора на единадесети
въпрос, както и че неправилно е било прието, че в резултат на уврежданията при
пострадалия е било налице степенно нарушение на съзнанието без наличието на пълна
мозъчна кома, което е довело до разстройство на здравето, неопасно за живота.
Отново позовавайки се на Постановление № 3 той счита, че са налице достатъчно
доказателства за това, че П. е изпаднал в безсъзнание, поради което е налице
причиняване на средна телесна повреда. Поради това се иска отмяна на присъдата и
прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, каквото обвинение е било
предявено на подс. М. и уважаване на гражданския иск в цялост. В условията на
евентуалност се иска увеличаване на размера на наложеното на подсъдимия
наказание, както и присъждане на направените по делото разноски.
Подс. М. М. редовно призован, се явява. В правото си на последна дума той
моли присъдата да бъде отменена като се има предвид къде е започнал конфликта и
къде е бил той в последствие.
След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на
страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.313
и 314 от НПК, настоящият състав намери жалбите за неоснователни.
От доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. М. М. живеел в гр.Варна , на бул. "Владислав Варненчик" № 43, в дома
на майка си Л.Б., която била лекар в ЦСМП-Варна. Той не бил женен, като имал
непълнолетна дъщеря, родена през 2009г., която живеела отделно от него и се
3
отглеждала от майка си.
Към месец декември 2020г. ч. обвинител и гр. ищец А. П., бил на 17г. и бил
ученик в Първа езикова гимназия- гр.Варна. Той се познавал с подсъдимия, като
въпреки разликата във възрастта им, двамата имали общи приятели. Подс. М. познавал
св. П. с прякора „Попа".
В следобедните часове на 12.12.2020г. св. П. пил бира, след което отишъл до
дома на своя приятел св.Д.Д., който живеел на ул. „Неофит Бозвели" № 7. Двамата
имали уговорка да се видят със свои познати, които трябвало да изчакат на спирка
„Тракия", посока кварталите.
Около 16:30 часа същия ден двете момчета преминали през подлеза на бул. „Вл.
Варненчик" , намиращ се пред сградата на Районен съд- Варна, излезли на булеварда
от страната на магазин „СВА" и тръгнали посока центъра към спирките на градския
транспорт, намиращи се до Трета ПМГ „Академик Методий Попов" - Варна. Към този
момент навън се свечерявало, било сумрак, температурата на въздуха била около 11
градуса, а земна повърхност била влажна, тъй като до около 15:50 ч. в града валял слаб
дъжд.
По това време подс. М. вървял от същата страна по тротоара на булеварда, в
посока центъра на града. Той и св. П. се видели зад спирка „Тракия", намираща се в
близост до Трета ПМГ-Варна и взаимно се познали. Двамата се спрели и се
поздравили, като частният обвинител се обърнал към подсъдимия с думите: „Какво
става , М.ски?", след което му подал ръката си за поздрав. При този поздрав подс. М.,
преценил, че частният обвинител е употребил алкохол и го попитал дали е пиян, след
което го ударил с шамар по лицето. Св. П. се изненадал от действията на подс. М. и го
попитал защо го удря. Подсъдимият от своя страна му отвърнал да се държи малко, че
е много пиян, като го предупредил, че може да стане по-зле, след което му ударил още
един шамар по лицето, в областта на бузата. Св. П., осъзнавайки агресивното
поведение на подс.М., направил опит да се защити от ударите, като посегнал с юмрук
към лицето му, но не успял да го удари, тъй като подсъдимият се отместил. Тогава
подс. М. започнал да нанася на св. П. удари с юмруци в областта на главата и лицето,
а свидетелят се опитвал да се предпази, но не успявал и понасял ударите, без да може
да се защити от нападението на подсъдимия. В следствие на нанесените от подс. М.
удари св.П. паднал на земята. Той свил тялото си и се опитал да се предпази, като
поставил ръцете си пред лицето. Въпреки това подсъдимият продължил да го удря,
нанасяйки му още удари в главата, в областта на лицето, както с юмруци, така и с
крака / с ритници/, като го ритнал два пъти в главата. Вследствие на тези удари
свидетелят легнал по гръб, спрял да мърда, а от устата и носа му потекла кръв.
През цялото време св. Д. виждал действията на подс. Д. и се опитал да ги
прекрати, но не успял. По същото време на спирката , в близост до мястото на
4
нападението се намирала св. С.К., която към него момент била на 16г. Тя възприела
нанесените от подс. М. удари над св. П. докато той бил прав, както и падането му на
земята и последващите удари с крак от страна на подсъдимия към свидетеля.
Докато подс. М. нанасял побой над св. П. по бул.„Вл.Варненчик", в дясното
пътно платно в посока „Автогара Варна" и кварталите с автомобила си се движел св.
А.А.. Когато стигнал до спирка „Тракия", намираща се в страни на оградата на Трета
ПМГ, той видял, че зад спирката има лежащ човек на земята и двама други над него.
Преценил, че лежащият има нужда от помощ, поради което преустановил движението
си, слязъл от автомобила и се насочил към мястото. Вървейки към лежащия, св. А.
видял подс. М., който бил непознат за него, да нанася удари на лежащия на земята
човек и се развикал. След това св. А. се приближил до лежащия човек и видял , че
това е младо момче. Видял също, че подс. М. го ритнал с крак в главата. Тогава св. А.
попитал подсъдимия какво прави и го избутал, за да предотврати други удари над
пострадалия.
Към мястото на инцидента се насочил и св. М. А., който в този момент слязъл
на спирката от автобус №148 и се върнал назад, към мястото на което лежал
пострадалия, с цел да му окаже помощ. Едва след появата на свидетелите А. и А.,
подс. М. преустановил действията си над св. П. и тръгнал посока центъра на града.
Св. А. и св.А. от своя страна възприели, че св. П. лежи по гръб без да мърда, като
главата му била насочена посока кварталите, краката му сочели към центъра на града,
а цялото му лице било в кръв. За това в 16:39ч. св. А. подал сигнал за случилото се
на единен тел. 112. Той съобщил, че на спирка „Тракия" посока кварталите са пребили
едно момче, което лежи цялото в кръв и не може да мръдне. Разговорът с оператора
продължил 47 секунди, като веднага сигналът бил предаден до полицейските органи и
до Спешна помощ. Докато изчаквали пристигането на полицията и медицински екип,
св. А. подложил под главата на св. П. кашон, за да не се задави от течащата от устата и
носа му кръв.
По същото време в близост до спирка „Тракия", от страната на Трета ПМГ-Варна
бил и св. Р.С., който бил на 14г .Той се прибирал от тренировка заедно със свой
съученик и отивал към спирката, за да чака автобус №409 за гр. Аксаково. Когато
приближил спирката, на около 5 метра от нея, св. С. видял, че св. П. лежи на земята, а
подсъдимият го рита два пъти в главата. При тази гледка св. С. се изплашил и на свой
ред в 16:40ч. позвънил на тел.112. Разговорът с оператора продължил 3 минути и 3
секунди, като св. С. бил свързан с дежурен в ЦСМП, на който обяснил, че на спирка
„Тракия" има нужда от линейка, тъй като едно лице е „убило от бой" момче на 16- 17г..
Посочил, че не познава лицата, а в края на разговора заявил на оператора, че на място
е пристигнал екип на полицията.
Междувременно на мястото на инцидента пристигнал полицейски екип от І РУ-
5
Варна в състав свХ.Х. и св.Д.К.. Свидетелите видели, че на земята лежи младо момче,
което има видими наранявания и кръв по лицето. Те установили, че това е св. П.. Била
установена самоличността и на св.Д.Д., както и на свидетелите С.К., А. А. и М. А..
При пристигането на органите на реда св. П. се опитвал да се изправи, но св. Д. не му
позволявал. При разговор със св. Д. полицейските служители се осведомили, че св. П.
е познавал нападателя си.
В 16:50ч. на мястото на инцидента пристигнал й екип на Спешна помощ в
състав: лекар - св. Г.Г. и шофьор на линейка св. И. И.. Св. Г. прегледала св. А. П.,
който заварила седнал и подпрян на оградата на училището. При снетата му анамнеза
тя установила, че му е нанесен побой. При извършения на място преглед св. Г.
констатирала, че св. П. е в съзнание, че има наранявания по главата и лицето, няма
спомен за случилото се, с нормални зеници, без отпадна симптоматика, объркан,
сънлив, отваря очите спонтанно, с показател от Glasgow кома скала / GCS/ или скала за
оценка на съзнанието : 13 точки. При тези показатели св. Г. поставила диагноза на
пострадалия: черепно-мозъчна травма /ЧМТ/, комоцио церебри, ВЛЦ- Капитис.
Констатациите от прегледа на св. П. били отразени във Фиш за Спешна помощ №
48198/12.12.2020год. След това той се качил сам в линейката и в 17:12ч. бил откаран
в Спешния център на МБАЛ „Св. Анна –Варна "АД за последващи прегледи. При тях
се установило, че той е получил контузия на лицето, счупване на носните кости
и разкъсно- контузна рана по носа. Бил извършен консулт с неврохирург и хирург. В
спешния център на св. П. било извършено и рентгенологично изследване на черепа,
което установило фрактура на носни кости.
За случилото се били уведомени и родителите на пострадалия , като в спешния
център пристигнал неговия баща - св. Д. П.. Въпреки, че му била препоръчана
хоспитализация, св. П. и неговите родители не се съгласили. Поради това в 19:25ч. св.
А. П. напуснал болничното заведение и се прибрал в дома си.
На следващия ден, 13.12.2020г. подс. М. на свой ред посетил Отделение
„Съдебна медицина" при МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД, където му бил извършен
съдебномедицински преглед от вещото лице д-р Д.Демиров. Прегледът бил отразен в
журнала на отделението, в който било вписано, че майката на прегледания е лекар в
ЦСМП. Поради това и не била заплатена такса за издаване на медицинско
удостоверение. При прегледа д-р Демиров изготвил МУ №1221/2020г. в което описал,
че по данни на прегледания на 12.12.2020год. към 17 часа познат мъж с прякор „Попа“,
му нанесъл побой с юмруци по лицето. Получил кървене от устата. В удостоверението
било описано установеното при прегледа обективно състояние : долните клепачи на
двете очи били отекли и мораво кръвонаседнали на площ с диаметър около 3-4см.. По
лигавицата на горната устна в дясната и половина личало мораво кръвонасядане с
неправилна форма и диаметър около 3 см. В центъра му личала рана с неравни ръбове
6
и дължина 1,5см. Не са били установени други травматични увреждания. В
заключение извършващият съдебномедицинска консултация посочил, че се касае за
разкъсно-контузна рана и кръвонасядания по лицето, които са резултат на удари с или
върху твърди, тъпи предмети. Те биха могли да бъдат получени по указаните време и
начин, като в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
На 15.12.2020г. св. П. също посетил Отделение „Съдебна медицина" при МБАЛ
„Св. Анна- Варна"АД. Било изготвено Медицинско удостоверение /МУ/ № 1229/
2020г., в което били описани установените при клиничния преглед увреждания .
Клепачите на двете очи били синкаво- мораво кръвонаседнали, значително оточни,
слабо стесняват очните цепки. Под конюнктивита на дясното око, двустранно на ириса
е бил установен червеникав кръвоизлив с размери около 3.5/2см. Под конюнктивита па
лявата очна ябълка в ляво на ириса бил установен червеникав кръвоизлив с размери
около 1/0,5 см. Гърба на носа бил синкаво-мораво кръвопаседнал, оточен. В основата
на носа към вътрешния очен ъгъл на лявото око било установено червеникаво
ожулване с линейна форма и дължина около 1см. По вътрешната лигавична
повърхност на долната устна в ляво от срединната линия било установено червеникаво
кръвонасядане с кръгловата форма и диаметър около 2см. От режещия ръб на трети
долен десен зъб липсвал фрагмент размери около 3-2 мм. Други травматични
увреждания не били установени. В медицинското удостоверение съдебният лекар
констатирал, че се касае за двустранен околоочен хематом, счупване на носни кости,
кръвонасядане, ожулване и травматичен оток по гърба на носа, отчупване, на фрагмент
от режещия ръб на грети долен десен зъб кръвонасядане по вътрешната лигавична
повърхност на долната устна, които са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, отговарят да бъдат получени в указаните време и начин. В своята
съвкупност тези увреждания обусловили временно разстройство на здравето неопасно
за живота. В удостоверението било вписано още, че загубата на съзнание при условие,
че се докаже със свидетелски показания обуславя разстройство на здравето временно
опасно за живота. Дадени били и указания за преглед при УНГ специалист 30 дни след
травмата.
На същата дата св.П. подал сигнал за случилото се в полицията и било
образувано досъдебно производство за престъпление по чл.129 ал.1 от НК.
Св. П. изпълнил дадените му от съдебния медик указания и на 12.01.2021 г. му
бил извършен преглед от д-р Д. Папуров, специалист УНГ. В съставеното по този
повод медицинско направление било вписано, че след удар върху носа на 12.12.2020г.
св. П. се оплаква от болка, затруднено носно дишане, оточност па носа. При прегледа
УНГ специалистът констатирал оточна, изкривена носна преграда, затруднено носно
дишане... Рьо гр. - данни за счупване на носни кости и изкривена носна преграда. В
7
резултат на прегледа на св.П. била поставена диагноза: „Девиацио септи нази
/изкривяване на носната преграда/. Счупване на носа“. Медицинският специалист дал
мнение за оперативно след навършване на 18 -годишна възраст.
В хода на разследването за изясняване вида и характера на причинените на св. П.
телесни увреждания била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, от
чието заключение се установило, че свидетелят е получил двустранен околоочен
хематом, счупване на носните кости, кръвонасядане, ожулване и травматичен оток по
гърба на носа, отчупване на фрагмент от режещия ръб на трети долен десен зъб,
кръвонасядане по вътрешната лигавична повърхност на долната устна. Тези
травматични увреждания, според заключението на експертизата, били резултат от
удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат от удари с ръце,
събаряне на земята, удари с крака. Експертизата дала заключение, че в своята
съвкупност тези травматични увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Били анализирани и данните от проведения на св. П.
контролен преглед при специалист УНГ, от който било установено наличие на
изкривяване на носната преграда и затруднено носно дишане, което можело да се
коригира единствено по оперативен път. Счупването на носните кости с изкривяване
на носната преграда , довело до затруднено носно дишане, обусловило постоянно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Вещото лице, обсъждайки данните от представените по делото показания и
твърденията на свидетелите, че след нанесените удари св. П. лежал неподвижно на
земята, не говорел, не реагирал, приело, че това състояние по своите клинични
признаци отговаря на изпадане в безсъзнание, в смисъла на мозъчна кома, определящо
разстройство на здравето , временно опасно за живота.
В хода на съдебното следствие вещото лице уточнило, че тъй като основата на
носа е твърде далеч от устните и устата , травматичните увреждания по лицето на св.
П. могат да се получат на най-малко два удара- един реализиран в областта на
основата на носа и един реализиран в областта на устните, тъй като по данните по
делото ставало дума за удари нанесени с юмрук. Посочил е, че горната и долната
устни са слепени и границата между тях е по- малко от 1 см., както и че с един удар с
юмрук не могат да бъдат обхванати и горната устна, и основата на носа, който се
намира в горната част на носа към очите, където пък е описано ожулване до
вътрешния ъгъл на окото. Вещото лице е уточнило, че е възможно удари, нанесени с
крака да не оставят следи, ако са попаднали в по-защитена област, където няма
толкова кръвоносни съдове, които да се разкъсат. Възможно било липсата на следи да
се дължи на по-малката сила на ударите, на облеклото на понеслия ударите, обувките
на ритащия и др. По отношение на приетото състояние на мозъчна кома експертът
пояснил, че не е възможно да се установи това състояние с медицински изследвания
8
след като лицето излезе от него, както и че заключението му е направено въз основа
на твърдение на пострадалия, че няма спомен за случилото се и на свидетелските
показания.
В хода на разследването съдебно-медицинска експертиза била назначена и по
отношение на подс. М., като поради грешно изписване на имената и ЕГН на
изследваното лице, в хода на съдебното следствие била назначена повторна съдебно-
медицинска експертиза. Вещото лице приело, че на 12.12.2020г. подс. М. е получил
травматичен оток и кръвонасядане по долните клепачи на двете очи, разкъсно-
контузна рана и кръвонасядане по лигавицата на горната устна. Тези травматични
увреждания са резултат от удари с или върху твърди, тъпи предмети. Според вещото
лице те отговарят да бъдат получени по начина съобщен от подс. М., т.е. от удари с
юмруци в областта на лицето. Според заключението по експертизата, тези
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, не опасно
за живота. Вещото лице в хода на съдебното следствие уточнило, че уврежданията са
получени от най-малко два удара- един в областта на горната устна и един в основата
на носа, които са били нанесени с не много голяма сила.
За правилното изясняване на вида и характера на телесното увреждане
причинено на св. П. в хода на съдебното следствие била назначена допълнителна
комплексна съдебномедицинска експертиза , която била изготвена от доц. д-р Вилиан
Доков-съдебен медик, гл.ас. д-р Петя Генова д.м. специалист „Оториноларингология"
и д-р П. Трендафилов -специалист неврохирург, и тримата от УМБАЛ "Света М.а"-
Варна. От заключението, поддържано от вещите лица в хода на съдебното следствие се
изяснило, че св. П. на 12.12.2020г. е получил травма на главата, изразяваща се в
контузия на главата, сътресение на мозъка; счупване на носни кости с надлежащ оток,
кръвонасядане и ожулване на носа; оток и кръвонасядане по клепачите на двете очи с
кръвоизлив по конюнктивите на двете очни ябълки и кръвонасядане по лигавицата на
долна устна в ляво, отчупване от режещ ръб на трети долен (кучешки) зъб с липсващ
фрагмент с размери около 2-3мм. Според заключението на трите вещи лица счупването
на носните кости ,ведно с останалите получени травми по своя характер , са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертите са
посочили, че за да се приеме медико-биологичен показател „постоянно разстройство
на здравето, неопасно за живота“ би следвало , като последствие от получената травма
и след зарастване на счупените кости, да е налице пълна невъзможност за носно
дишане с едната ноздра. При св. П. е била налична фрактура на носните кости без
разместване на фрагментите. Според вещите лица за да се приеме посочената медико-
биологичната квалификация на практика при пациента трябва да е налице
невъзможност за дишане с носа, а такава при пострадалия в случая не било налице. И
към момента на прегледа той е дишал нормално и е можел да диша със затворена уста
. Наличието на известно затруднение в дишането, което не е в степен, която да прави
9
невъзможно носното дишане макар и с едната ноздра, не може да се приравни на
постоянно общо разстройство на здравето, поради което и било прието, че се касае за
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Били са обсъдени
извършеното на 12.12.2020г. рентгенологично изследване , както и изготвеното на
15.12.2020г. медицинско удостоверение, като и в двете не било отбелязано дали има
или не разместване на костни фрагменти. Такива данни не се съдържали и в
резултатите от прегледа при д-р Папуров. При изготвяне на експертизата е бил
изследван и диск с рентгенографии от 12.12.2020г. , като трите вещи лица са
установили фрактура на носни кости без разместване и много лека девиация на
костната част на носната преграда на ляво , на ниво среден носов ход. Виден бил и
оток на долни носни конхи двустранно. За св.П. не било отразено провеждане на друг
УНГ преглед, както и не било отбелязано дали е осъществена риноскопия или
ендоскопско изследване на носа. Според вещите лица диагнозата „девиация на
септума“ била клинична, като рентгеновото изследване показвало частично
изкривяване само в костната част на преградата и не оценявала каудалната хрущялна
част.
В изпълнение на поставените на експертизата задачи на св. П. на 30.08.2023г. бил
проведен личен преглед от д-р Генова. При него свидетелят нямал оплаквания ,
свързани със функциите на носа и не се оплаквал от нарушено носно дишане.
Отбелязвал единствено деформация след травмата , като твърдял, че носът му е
станал „ по - чип". При прегледа не били установени деформации на външен нос. Била
констатирана запазена конфигурация на носната пирамида без изкривявания от
срединната линия. При проведената риноскопия била констатирана лигавица в норма,
носна преграда с леко носигнификантно изкривяване на ляво в задна горна част и на
дясно в каудална част (минимални отклоненията от срединната линия), както и
свободна проходимост на носните ходове двустранно.
Вещите лица посочили в заключението си, че всяка травма на носа, независимо от
това съпроводена ли е или не с фрактура на носните кости, е съпроводена с оток на
лигавицата на носа и затруднено носно дишане. За това и установеното изкривяване на
носната преграда при първоначален оглед на носната кухина може да се дължи както
на травмата, така и на отока на тъканите. Поради това и оценката на състоянието на
носната преграда изисква спадане на отока и затова се препоръчвало това да стане
около месец след травмата.
Съгласно заключението на експертите съществува възможност да е налице
изкривяване на носната преграда без да има разместване на носни кости от счупване,
като травмата на носната преграда и травмата на носните кости са две различни
увреди. При травма на носа можело да няма счупване на носните кости и да има
счупване и/или изкривяване на носната преграда. Възможно било и обратното -
10
можело да има фрактура на носните кости с или без разместване и никаква увреда на
носната преграда. Тези травми можело да бъдат и комбинирани. В случая според
вещите лица не можело да се установи с точност кога е настъпила травмата на носната
преграда, като било възможно да е както преди, така и след случило се на
12.12.2020г. Вещите лица са установили, че в медицинската документация по делото
не се съдържа информация относно
Експертите били категорични и за това, че медицинските данни по делото
давали основание да се приеме, че в резултат на получените увреждания при св. П. е
било налице степенно нарушение на съзнанието, без наличие на пълна мозъчна кома,
довело до временно разстройство на здравето не опасно за живота. Пълната
травматична кома имала характеристика на по- продължителен процес и не можело да
се получи за части от секундата, а загуба на спомен можело да възникне и при
степенно нарушение на съзнанието. Безспорно е било прието, че при пострадалия е
било налице сътресение на мозъка, но за да се приеме разстройство на здравето
,временно опасно за живота ,тази опасност трябвало да е реална, а не хипотетична,
като в случая никакви неврологични отклонения не са били констатирани нито от
дошлите на място медици, нито при приема на св. П. в спешно отделение. Според
вещите лица при пострадалия става дума за краткосрочно замъгляване на съзнанието,
което е възможно да се получи с оглед на причинените на пострадалия травми и
колкото по-бързо той излиза от това състояние, то толкова по-слаба била интензивност
на травмата. При много интензивна травма, нанесена с голяма кинетична енергия ,
комата можело да продължи и час. Доколкото св. П. след инцидента бил в съзнание,
така е бил установен от медицинският екип , сам се движил и се качил на линейката,
бил прегледан в Спешния център, където даже не било отразено мозъчно сътресение в
документацията, то установеното му състояние, включително и дадената оценка по
Глазгоу кома скалата , кореспондирало с леко замъгляване на съзнанието. Вещите
лица били категорични, че няма как при пълна загуба на съзнание по смисъла на
мозъчна кома, няколко минути след инцидента, пострадалият да е станал и да е
извършвал движения, както е било в случая.
За правилното изясняване на обективната истина и за проверка на събраните по
делото гласни доказателства първоинстанционният съд изискал и приобщил към
доказателствата по делото редица справки : от Управителя на „ДКЦ 4-Варна" ЕООД за
това, че за св. И. П.а няма регистрирани медицински прегледи в базата данни на ДКЦ
4 за 12.12.2020г., както и че тази дата -12.12.2020г. - ден събота е неработен за
диагностично-консултативния център ; от Националния институт по метрология и
хидрология- филиал Варна за метеорологичните условия в гр. Варна на 12.12.2020 г,
за периода от 16:30 - 17:30 часа, според която под сумрак се разбират времевите
интервали преди изгрева или след залеза на Слънцето, през който е възможно да се
работи на открито без изкуствено осветление, като сумракът се изваждал от моментите
11
на изгрев и се прибавял към моментите на залез ; от Община -Варна за това, че
уличното осветление на 12.12.2020г. в района на спирка „Тракия, от Страната на Трета
ПМГ-Варна съобразно сезонността за тази част от годината се е включило около 16:40
ч.; от Началника на Първо РУ- ОД на МВР- Варна, придружена с докладна записка за
наличието на монтирани видеокамери в района, от които обаче не се съхранявали
записи ; от ОП ТАСРУД при Община Варна за това, няма камери за
видеонаблюдение на автобусни спирки в районна на зимно кино „Тракия" /„Тракия за
кварталите" и „Тракия 2 за център"/ , както и че записите на наличните камери за
наблюдение на автомобилния поток на светлиннорегулираното кръстовище на
бул."Вл.Варненчик" и ул."Дрин", се съхранявали 30 календарни дни, както и справка
от Директора на Първа езикова гимназия- гр.Варна за това, св. П. е бил ученик в Първа
ЕГ през учебната 2020г.-2021г. , посещавал е редовно учебни занятия и по-голямата
част от отсъствия, които са натрупани през тази учебна година са били извинени и са
били по здравословни причини.
Била изискана и приобщена актуална справка за съдимост на подс. М., както и
справка за трудовите му договори, съгласно която от 14.03.2024г. той работел като
водач на автобус в „Градски транспорт" ЕАД –Варна. На основание чл.226 ал.2 от
ППЗИНЗС по отношение на подс. М. бил изготвен и приобщен разширен предсъдебен
доклад, като данните за личността на подсъдимия били възприети и анализирани от
първоинстанционния съд.
Районният съд възприел описаната фактическата обстановка , като я е намерил
за установена по несъмнен начин въз основа на гласните доказателства по делото-
частично от обясненията на подс. М., дадени в хода на съдебното следствие и тези от
досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 вр.
ал.1 т.4 от НПК; от части от показанията на свидетелите А. П., Д. П., Р. С. , Г. Г. и
И. И. ; от показанията на свидетелите Д. Д., Д. в К., Х.Х., А. А., С.К., М. А. и П.
И., депозирани в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство,
приобщени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 от НПК и чл.281 ал.4 вр. ал.1 от НПК, от
части от показанията от съдебното и досъдебното производство на св. И. П.а , както и
от заявеното от вещите лица по назначените и изготвени експертизи, поддържани от
тях в съдебно заседание ; от писмените доказателства : отчасти от заключенията по
назначените СМЕ на св. А. П., изготвена от вещото лице д-р В.Стефанов , изцяло от
заключението на КСМЕ, от заключението на изготвената повторна СМЕ по отношение
на подс. М.М.; от медицинска документация- писмо от МБАЛ „Света Анна" гр. Варна
изх. № 192 от 04.02.2021г. ведно със заверени за вярност копия от: страници от журнал
за прием на пациенти в спешен център започнат на 26.11.2020г. и завършен на
15.12.2020г., лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешно
отделение от 12.12.2020г., допълнителен лист към лист за преглед на пациент в
консултативно-диагностичния блок/спешно отделение от 12.12.2020г.; от Медицинско
12
удостоверение № 1229/15.12.2020г., издадено от съдебен лекар в Отделение „Съдебна
медицина" при МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД- вещото лице д-р В.Стефанов; от
амбулаторен лист № 56 от 12.01.2021г. издаден от д-р Д. Папуров на името на А. Д. П.
писмо от ЦСМП - Варна изх. № 05-141-1/27.07.2022г. ведно със заверено за вярност
копие от фиш за спешна медицинска помощ от 12.12.2020г. на името на А. Д.;
Медицинско удостоверение № 1221/13.12.2020г., издадено от съдебен лекар в
Отделение „Съдебна медицина" при МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД- вещото лице д-р
Д.Демиров; писмо от Първа езикова гимназия - Варна изх. № УВД06-1904/01 от
02.08.2022г. ведно със справка за отсъствията на А. Д. П. през учебната 2020-2021
година, медицински документи /амбулаторни листи/ изпратени от д-р Павлинка
Цанкова относно здравословното състояние на гр. ищец и частен обвинител А. П. ;
писмо от РЗОК - Варна изх. № 11-00-107 от 18.10.2022г. ведно със справка от
Интегрираната информационна система на НЗОК касателно гр. ищец и частен
обвинител А. П.; писмо от „Национална система 112" гр. Варна рег. № 10582р-289 от
05.02.2021г.; писмо от ДКЦ 4 - Варна ЕООД изх. № 474 от 23.11.2021г; писмо от ДКЦ
4 - Варна ЕООД изх. № 413 от 17.10.2022г; писмо от Първа езикова гимназия изх. №
АСД-09-46 от 19.10.2022г. ведно със справка за учебната година 2021/2022г. относно
периодите на обучение присъствено и в електронна среда от разстояние; писмо от
Първа езикова гимназия изх. № АСД-09-508_01 от 16.12.2022г. ведно със справка за
учебната година 2020/2021г. относно периодите на обучение присъствено и в
електронна среда от разстояние ; писмо от Национален институт по метеорология и
хидрология, филиал Варна № ОД-03-228-1 от 20.10.2022г., и писмо от Община - Варна
, ведно с копие на скица относно разположението на уличното осветление в района на
спирка Тракия; писмо от Първо РУ при ОД на МВР - Варна УРИ 433р-13785 от
12.04.2023г. ведно с докладна записка от инсп. Ивайло Христов - Разузнавач, СКП при
Първо РУ МВР - Варна и писмо от Община - Варна, ОП-ТАСРУД, изх. № 398 от
11.04.2023г.; справка и пътни листи от „Волан" ЕООД ; разширен предсъдебен доклад
на името на подс. М., служебно изготвени 2 броя справки от ЕИСС при Районен съд-
Варна относно сключени трудови договори на името на подс. М. с дати 03.07.2024г. и
11.11.2024г., справки за съдимост по отношение на подс. М. ведно с бюлетини за
съдимост; както и от веществените доказателства по делото - СД диск с надпис
10582р-289 /05.02.2021г., съдържащ звукозаписи и електронни картони от телефон 112,
1 брой СД диск с надпис А. П., съдържащ рентгеново изследване и 1 брой ДВД диск,
съдържащ записи от камери с надпис „СБА, Владислав 1212/2020, 15.30-16.30", скица
изготвена от св.С., както и от останалите приложени по делото писмени доказателства,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК.
Въззивният съд от извършената служебна проверка намира, че при събирането и
проверката на доказателствата не са допуснати нарушения от първоинстанционния
съд. Събраните доказателства са анализирани поотделно и в съвкупност, като съдът е
13
изложил подробни съображения кои от събраните гласни доказателства кредитира и
кои не, като е посочил мотивите си за това, които изцяло се споделят от настоящия
състав.
Изведените от съда правни изводи относно квалификацията на деянието и
авторството му, както и за обективната и субективна съставомерност на действията на
подс. М., са правилни и обосновани.
Въззивната инстанция споделя становището на първата инстанция, която е
анализирала обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите съобразно
тяхната относимост към предмета на доказване и с оглед тяхната обвързаност с
останалите доказателства по делото.
Правилно не са били кредитирани обясненията на подс. М. за това, че св. П. го е
провокирал, шляпвайки го с ръка по гърдите, а след това го е настигнал в гръб и му
нанесъл няколко удара в главата с юмруци, както и че той единствено отвърнал
реципрочно на ударите му нанасяйки му само два-три удара с ръка, без да го рита.
Тези твърдения на подсъдимия безспорно са в противоречие с показанията на св. П.,
св. Д., св. С.К., св. Р. С. и св. А. А., като последните трима са случайни свидетели на
инцидента и незаинтересовани от изхода на делото, както и с останалите свидетелски
показания и възпроизведени записи от обажданията на тел.112. Задълбочено е било
обсъдено и представеното от подс. М. медицинско удостоверение в подкрепа на
заявеното от него, че му е бил нанесен побой. Правилно е било прието, че от неговото
съдържание не може да се направи извод за това, че описаните увреждания са
получени именно при процесния инцидент, доколкото по делото няма преки и косвени
доказателства за това св. П. да е нанесъл удар или удари в лицето на подсъдимия или
да е отвърнал не неговите удари. Правилно не са били ценени показанията на св. П. И.
, тъй като в показанията си той е визирал друго време и място на възникване и
протичане на конфликтната ситуация, както и не е възприел очевидно травматично
увреждане по лицето на подсъдимия. Правилно са били отчетени и противоречията в
обясненията на подс. М. относно това, че от една страна същата вечер посетил с майка
си спешното отделение, но не бил прегледан и само насочен към съдебен медик, а от
друга- че не бил посещавал спешното отделение. Първоинстанционният съд е
направил подробен , цялостен и задълбочен анализ на събраните гласни и писмени
доказателства и правилно и законосъобразно е приел, че обясненията на подс. М. в
обсъжданата част не следва да бъдат кредитирани, като въззивната инстанция напълно
споделя този извод.
Такъв анализ е бил направен и на свидетелските показания по делото, като
изключително детайлно и мотивирано са били обсъдени показанията на пострадалия,
неговия приятел и баща, на случайните очевидци на случилото се, на полицейските
служители и на свидетелите, които са били в близки отношения с подс. М. и неговото
14
семейство. Правилно е била отчетена заинтересоваността на съответните свидетели
към изхода на делото, поради което и разказаното от тях е било съпоставено с
останалите доказателства по делото. Правилно е било прието, че заявеното от св. П.а
не следва да бъде кредитирано доколкото показанията й в голямата си част са били
напълно опровергани от събраните писмени доказателства относно работното време
на ДКЦ № 4 и маршрутното разписание на автобус № 14 в посока гр. Девня.
Внимание е било обърнато и на противоречията в нейните показания дадени както в
хода на съдебното следствие, така и в досъдебното производство, които не са били
обяснени от свидетелката и преодолени по никакъв начин.
Детайлно в мотивите първоинстанционният съд е обсъдил и назначените и
изготвени в хода на досъдебното и съдебното производство съдебно-медицинска и
комплексна съдебно-медицинска експертизи. Правилно не е била кредитирана изцяло
експертизата изготвена по отношение на св. П. в хода на разследването, а
заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза е било възприето
изцяло. В изготвянето на тази експертиза са участвали вещи лица с необходимата
медицинска специалност и компетентност , които в хода на съдебното следствие
убедително и безапелационно са обосновали направените от тях изводи и заключения
относно вида и характера на причинените на св.П. телесна повреда. Настоящата
въззивна инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд доводи в
тази насока и намира, че не следва да ги преповтаря.
При правилно установената фактическа обстановка и след законосъобразен и
задълбочен доказателствен анализ първоинстанционния съд е приел, че подс. М. М.
на 12.12.2020 година в гр. Варна е причинил лека телесна повреда на А. Д. П. ,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота и с това
осъществил състав на престъпление по чл.130 ал.1 от НК, поради което и го оправдал
да е извършил деяние по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Правилно и законосъобразно е била приложена разпоредбата на чл. 287 ал.5 от
НПК, доколкото именно в хода на съдебното следствие е било установено, че
извършеното от подс. М. престъпление се преследва по тъжба на пострадалия и
частният обвинител е поискал да бъде направено произнасяне и за него, като е било
съобразено че наказателното производство е било образувано преди изтичане на срока
по чл.81 ал.3 от НПК. Съобразно предписанията на законовата норма правилно
първоинстанционният съд е достигнал до извода , че след като по делото пострадалият
е конституиран като частен обвинител и поддържа наред с него обвинението и като е
установил, че квалификацията на деянието е за такова от частен характер и частният
обвинител е поискал извършителя да бъде осъден, то съобразявайки, че срокът по
чл.81 ал.3 от НПК е бил спазен, се е произнесъл с присъда, решавайки въпросът по
15
същество с краен съдебен акт.
По отношение на доводите във въззивните жалби , становището на защитата на
подс. М. в хода на съдебното производство и исканията на повереника на св. П.,
въззивният съд намира следното:
Въззивният съд от извършената служебна проверка намира, че при събирането
и проверката на доказателствата от страна на първоинстанционния съд не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване правата на подсъдимият.
По отношение на възражението за вида и характера на телесната повреда,
каквото е била направено и пред първоинстанционният съд, са изложени пространни и
задълбочени мотиви, с които настоящата инстанция напълно се солидаризира. Изводът
за телесните увреждания , причинени на св. П. и тяхното отражение върху неговото
здраве , е бил направен въз основа на компетентното и обективно заключение на
назначената именно за изясняване на тези обстоятелства допълнителна комплексна
съдебно-медицинска експертиза. На пострадалия е бил извършен и личен преглед, като
съставените при неговите прегледи медицински документи са били изследвани и
обсъдени в контекста на останалите събрани по делото доказателства. Вещите лица са
били напълно категорични както за травмата на носа на св. П., така и за състоянието
му непосредствено след инцидента.
Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на адв. В. за това, че
възприетото заключение на тази комплексна експертиза противоречи на
Постановление № 3 / 1979г. на ВС. В хода на съдебното следствие вещите лица са
направили необходимите пояснения и разяснения по какъв начин , до каква степен и в
какъв период св. П. е имал затруднения в дишането. Съгласно посоченото
постановление за да е налице характеристиката на телесната повреда като „постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота" , то е необходимо да е налице такова
увреждане на човешкия организъм, при което се намаляват неговите жизнени или
съпротивителни сили. То може да засегне определени части на тялото, отделни органи
или да предизвика ограничаване на функциите им, както и да засегне целия организъм
с предизвикване на болестно състояние. Разстройството на здравето трябва да бъде от
такъв характер, че в никой период да не създава опасност за живота на увредения. В
постановлението е възприето, че в практиката правилно се квалифицират като средна
телесна повреда затрудненията в дишането. Това по никакъв начин не противоречи на
даденото от КСМЕ заключение и отговор на поставените въпроси, тъй като те са
съобразени с признака „постоянно разстройство на здравето" и по-конкретно с
неговото времево изражение- да е непрекъснато, за цял живот или най- малкото
дългосрочно. В този смисъл когато разстройството на здравето е свързано със
затруднено носно дишане, то затруднението трябва да е завинаги и единствения начин
16
за неговото коригиране да налага оперативна намеса. В настоящият казус безспорно е
установено, че при св. П. не е налице постоянно затруднено носно дишане, доколкото
при проведения му преглед към момента на извършване на експертизата не са били
установени обективни пречки за нормално дишане и не е споделено от него
затруднение в тази насока. Характеристиките на самото счупване на носните кости без
разместване на фрагменти , с лекостепенна девиация и в част на носа, несвързана с
носната проходимост и дишането, водят до обоснован от съдебно-медицинска гледна
точка извод, че след спадане на отока не може да има постоянно затруднение в
носното дишане. Поради това настоящата инстанция споделя извода на
първоинстанционния съд в тази насока и намира възраженията на адв. В. за
неоснователни.
Като такива въззивната съдебна инстанция преценява и възраженията,
свързани с данните за състоянието на св. П. непосредствено след нанесените му удари.
Безспорно е, че сътресението на мозъка, ако е довело до изпадане в безсъзнание, макар
и за кратко време, представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Респективно леките мозъчни сътресения довели до зашеметяване, дезориентиране,
смущения и др., които не водят до пълно безсъзнание , не съставляват средна телесна
повреда. В случая отново от заключението на КСМЕ става ясно, че от медицинските
данни по делото, от поведението по пострадалия , реакциите му след инцидента ,
самостоятелното му придвижване до линейката, от показателите на GCS , може да се
заключи, че не се касае за безсъзнателно състояние по смисъла на мозъчна кома, а за
мозъчно сътресение изразено в лекостепенно нарушение на съзнание.
Първоинстанционният съд е изложил убедителни аргументи и за това защо не
кредитира заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-
медицинска експертиза, както и защо дава вяра на компетентните знания на
медицинските специалисти, а не на субективните възприятия на част от очевидците на
случилото се. Тези изводи са подкрепени и от обективно установения времеви елемент
на инцидента, с оглед данните за подадените сигнали на тел.112 и за пристигане на
полицейските служители на място. Настоящата инстанция изцяло споделя това
становище от първоинстанционния съд и доколкото с него отново е даден убедителен
отговор на възраженията на адв. В., го възприема.
С оглед на изложеното до тук настоящият въззивен състав намира , че правилно и
законосъобразно, въз основа на всички доказателства по делото, е било установено и
доказано, че на св. П. е била причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1
от НК .
По отношение на възраженията на защитата на подс. М. :
Доводи за това, че деянието е извършено от подс. М. при условията на неизбежна
отбрана са били наведени и пред първоинстанционния съд, който с убедителни мотиви
17
ги е отхвърлил като неоснователни. Съобразно установените от фактическа страна
действия извършени и от пострадалия, и от подсъдимия, както и с оглед тяхната
последователност , не може да бъде споделено виждането на адв. Б. относно
приложението на чл.12 ал.1 от НК и от настоящата въззивна инстанция. В тази връзка
правилно съставът на ВРС се е позовал на Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н.
д. № 11/73 г. на Пленума на ВС, съгласно което противоправно е всяко
общественоопасно деяние, независимо дали е наказуемо, или не, като не може да се
позовава на неизбежна отбрана онзи, който провокира нападение. Неизбежната
отбрана е допустима, само когато нападението е непосредствено. В настоящият казус
безспорно е установено, че именно подс. М. е извършил действия спрямо телесната
неприкосновеност на св.П., като първи му е нанесъл последователно два шамара по
лицето без да е бил провокиран, ръководен единствено от убеждението, че е пиян.
Това по никакъв начин не може да се приеме за разумно основание и повод за
нанасяне на удари на друго лице. В този смисъл и действията на пострадалия са били
извършени за да се защити и предпази, които очевидно поради разликата във
физически данни на двамата, са били недостатъчни да прекратят нападението върху
него. Поради това и настоящата инстанция намира, че действията на подс. М.о не са
били извършени при условията на неизбежна отбрана.
Не са налице и доказателства, въз основа на които да се приеме, че в случая са
налице обективни предпоставки за прилагане на чл.130 ал.3 от НК. Искане в тази
насока отново е било направено пред първата инстанция, която с мотивирано
становище го е приела за неоснователно. Правилно въз основа на събраните по делото
доказателства е било прието, че подс. М. е инициирал нападението и св. П. ,в
желанието си да се предпази, се е опитал, но не е успял да го удари. Не са налице
категорични доказателства за това, че пострадалият е нанесъл удари на подсъдимия,
като , както бе посочено по-горе, данните от медицинското удостоверение, съставено
за М., не са достатъчни да обосноват извод, че установените му телесни повреди са
били причинени именно от П.. Обстоятелството, че в разпита си св. Караджиян е
заявила, че „ двама души се бият зад спирката“ , не води до извод, че пострадалият е
участвал активно в този бой, респективно че е причинил на подс. М. каквото и да било
телесно увреждане. Поради това и настоящата въззивна инстанция изцяло възприема
правните изводи на първоинстанционния съд за неприложимост на разпоредбата на
чл.130 ал.3 от НК .
По отношение на размера на наказанието въззивната инстанция намира, че
същото е определено справедливо при приложение на чл. 54 от НК. Правилно е било
преценено на първо място, че подс. М. към момента на извършване на деянието е бил
осъждан за извършено престъпление от общ характер и с оглед датата на влизане в
сила на съдебния акт и тази на изтичане на постановения изпитателен срок, не е била
настъпила реабилитация по смисъла на чл.88 „а“ ал.1 от НК.
18
На следващо място правилно са били отчетени смекчаващите и отегчаващите
отговорността на подс. М. обстоятелства. Правилно е бил оценен изминалият
продължителен период от време – почти четири години, от извършване на
престъплението до постановяване на съдебния акт, като са били приложени
критериите за неразумна продължителност на наказателното производство по смисъла
на чл.6 от ЕКПЧ. Като следствие от това правилно е било прието, че подс. М., който е
търпял ограничения с оглед на процесуалното му качество, следва да бъде
компенсиран при налагане на наказанието чрез приемането на тази продължителност
като смекчаващо отговорността обстоятелство. Поради това и настоящата инстанция
намира, че правилно на подсъдимия е било наложено наказание „Пробация“ .При
определяне на неговата продължителност и обем от мерки, които да се приложат
първоинстанционният съд правилно е преценил обществената опасност на подс. М.
както въз основа на доказателствата по делото, така и въз основа на изготвения по
отношение на него предсъдебен доклад. Поради това настоящата въззивна инстанция
намира, че наложеното на подс. М. наказание „Пробация“ с приложението на двете
задължителни мерки -"Задължителна регистрация по настоящ адрес" и "Задължителни
периодични срещи с пробационен служител" , всяка за срок от по една година, е от
една страна съответно на извършеното деяние, а от друга- достатъчно да се изпълнят
целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. С оглед на това и не намира основания
нито за неговото намаляване, нито за увеличаването му, каквито искания са направени
от страните.
Що се касае за предявеният граждански иск въззивната инстанция счита, че
правилно първоинстанционният съд е преценил, че след като налице доказателства за
непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, то той е основателен. Правилно
също така е било прието, че той е доказан до размер от 3 000лв., като за горницата над
тази сума до претендираните 15 000лв. е приет за недоказан и отхвърлен. При
обсъждане на размера на обещетението правилно първоинстанционния съд е преценил,
че в един продължителен период от време св. П. е търпял болки и страдания,
дискомфорт при извършване на ежедневните си дейности, като е бил нарушен и
нормалния му ритъм на живот, а социалните му контакти- ограничени. Поради това,
съобразявайки характера на причиненото на св. П. увреждане, начина на
причиняването му, обстоятелствата, при които това е било осъществено, причинените
морални страдания и др., правилно съставът на ВРС е преценил, че обещетението за
нанесените неимуществени вреди следва да бъде в размер на 3 000лв. , в едно със
законната лихва , считано от датата на деянието до окончателното изплащане на
сумата. Настоящата инстанция също счита, че уваженият в този размер граждански
иск напълно ще репарира претърпените от св. П. болки , страдания и ограничения и
намира, че исканията на страните за пълното му отхвърляне или за неговото
уважаване в пълен размер са неоснователни.
19
Правилно са били определени и разноските, които следва да бъдат заплатени от
подсъдимия на основание чл. 189 ал.3 от НПК, като е била и определена държавна
такса върху размера на уважения граждански иск.
По отношение направеното в постъпилата молба искане от страна на повереника
на ч. обвинител и гр.ищец П. за присъждане на съдебни разноски пред въззивната
инстанция и с оглед представения договор за правна защита и съдействие № 1/ 2025г.
съдът намира, че на основание чл. 189 ал.3 от НПК следва да възложи разноските на
подс. М. М..
Правилно районният съд се е произнесъл и какво да бъде сторено с веществените
доказателства по делото.
Предвид изложеното до тук настоящият въззивен състав намира, че присъдата на
първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна и обоснована и не са налице
други основания за отменяване или изменяване на съдебния акт.
Поради това съставът на ВОС на основание чл. 338 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 263/ 12.11.2024г. по НОХД № 1984/2022г. по описа
на ВРС, 27-ми състав.
ОСЪЖДА подс. М. П. М. да заплати на ч. обвинител и гр.ищец А. Д. П. сумата
от 1000 /хиляда/ лева, представляваща направени пред въззивната инстанция съдебни
разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20