РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. Плевен, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500166 по описа за 2022 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
С Решение №1545/29.12.2021г., постановено по гр.с.–5648/2021г.,
Плевенският районен съд, Гражданско отделение, VІІІ-ми гр.с-в, е постановил следното:
ОСЪДИЛ е на основание чл. 2, ал.1, т.3, ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България, представлявана от Главния прокурор, ДА ЗАПЛАТИ на Л.О. Р. от
гр.*****, сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, съставляващи пряка и непосредствена последица от незаконните
действия на Прокуратурата на Републикща България, изразяващи се в неоснователно
повдигане на обвинение против ищеца в извършване на престъпление от общ характер по
чл.144,ал.3 вр. с ал.1 от НК, за което е било образувано НОХД № 1720/2020г. по описа на
РС- гр. Плевен, по което същият е признат за невинен с влязла в сила Присъда №
7/09.03.2021г., потвърдена с Решение № 92/09.07.2021г. ОС-Плевен по ВНОХД№ 276/2021
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.07.2021 до окончателното й
изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за неимуществените вреди за разликата над 5000лв до
предявения размер от 15000лв., като неоснователен и недоказан,.
ОСЪДИЛ е ответника да заплати на ищеца сумата от 376,67 лева,
1
представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Срещу решението са подадени въззивна жалба от ответника -
Прокуратура на Република България чрез прокурор от Районна прокуратура-Плевен и
насрещна въззивна жалба – от ищеца Л.. О.. Р., чрез процесуалния представител адв. Т.М. от
АК-Плевен.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.
въззивен състав, за да се произнесе по жалбите, съобрази следното:
І. По въззивната жалба на Прокуратурата на Република България:
Прокуратурата на Република България, която е ответник в
първоинстанционното производство, чрез прокурор от Районна прокуратура-Плевен,
обжалва съдебното решение, в частта, с която е уважен предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди. Моли да бъде отменено в обжалваната част и вместо него
Окръжният съд да постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска или ако приеме, че е
основателен да намали размера на обезщетението.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е
неправилно, като се излагат подробни съображения в подкрепа на становището, както
следва: Твърденията в исковата молба са общи, а не конкретни; Разпитани са свидетели,
които са близки на ищеца, а не са посочени и разпитани такива, които да са безпристрастни;
Не са представени медицински документи, удостоверяващи прегледи на ищеца, свързани с
твърденията за преживян стрес; Прокуратурата не е разгласявала данни от досъдебното
производство, поради което няма виня за негативните оценки в обществото за. Ищеца;
Липсват данни за връзка между обвинението и оставянето на ищеца без работа. Спрямо него
е била взета най-леката мярка за неотклонение –„ подписка“; При определяне на
обезщетението не е спасен критерият на чл.52 от ЗЗД за справедливост.
Ответникът по въззивната жалба Л.. О.. Р., който е ищец в
първоинстанционното производство, чрез пълномощника адв. Т.М. от АК-Плевен, е подал
писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на същия. Излага
подробни съображения, които се свеждат до това, че съдът е направил верни фактически
изводи и правилно е приложил закона, като е определил справедливо обезщетение.
Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.
В съдебно заседание на въззивната инстанция, страните чрез
процесуалните представители, поддържат изразените становища и представят писмени
бележки.
Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с
оглед на изложените във въззивнате жалби оплаквания, приема за установено следното:
Въззивната жалба, подадена от ПРОКУРАТУРА на Република
България - ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№5648/2021г. по
описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, против Решение
№1545/29.12.2021г., постановено от VІІІ-ми гр.с-в по същото дело, В ЧАСТТА, в която
2
е уважен предявеният от ищеца Л.. О.. Р. против Прокуратура на РБ, иск с правно
основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, за сумата от 5000.00лв.(пет хиляди лв.), е
ДОПУСТИМА като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по гр.д.№5648/2015г. по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание осъдителен иск
с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ и цена 15000.00лв.( петнадесет хиляди лв.),
предявен от ищеца( понастоящем ответник по въззивната жалба) Л.. О.. Р., ЕГН-**********
с постоянен адрес в гр.Плевен, чрез пълномощника адв. Т.М. от АК-Плевен, съдебен адрес в
гр.Плевен, ул. *****, срещу ответника Прокуратура на Република България-София,
(понастоящем въззивен жалбоподател), представлявана от Главния прокурор.
В исковата молба се твърди следното:
Ищецът е привлечен като обвиняем по ДП №518/2020г. по описа на РП
- Плевен, ЗМ№59/2020г и ЗМ№60/2020г. по описа на РУ-Пордим за това, че се е заканил с
убийство спрямо С.Е.Д. от гр.П. и това възбудило основателен страх за осъществяването му
- престъпление по чл.144,ал.3 вр. с ал.1 от НК. Ищецът е бил привлечен и в качеството му на
обвиняем по обвинение в закана за убийство по смисъла на чл.144,ал.3 вр. с ал.1 от НК и по
отношение на още едно лице – В.Н.Н. от гр. П. На 02.09.2020г,Районна прокуратура-Плевен
е внесла обвинителен акт в РС - Плевен, по повод на който е образувано НОХД
№20204430201720 по описа за 2020 година. Спрямо ищеца са повдигнати две обвинения: 1)
за това, че на 31.12.2019г. в с.***, Област -Плевен, се е заканил за убийство спрямо С.Е.Д. от
гр. П. и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му - престъпление
но чл.144,ал.З вр. с ал.1 от НК; 2).за това, че на 31.12.2019г. година в с. ***, Област- Плевен,
се заканил с убийство спрямо В. Н. Н. гр.П. и това заканване възбудило основателен страх
за осъществяването му - престъпление по чл 144 вр. с ал.1 от НК. Разглеждането на делото е
продължило седем месеца, като е приключило с постановяване на Присъда №97/09.03.2021
г., с която същият е бил признат за невинен и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по двете
обвинения. Оправдателната присъда е протестирана, във връзка с което е образувано
ВНОХД №20214400600276 по описа за 2021 година на ОС-Плевен. С решение от
09.07.2021г, ОС-Плевен е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
От началото на незаконното наказателно преследване, поставено с
привличането на ищеца като обвиняем по ДП №518/2020г. на РП-Плевен до влизане в сила
на оправдателната присъда е изминала година и седем месеца. Повдигнатите две обвинения
срещу ищеца касаят деяние - заплаха за убийство, чиято наказуемост предвижда лишаване
от свобода до шест години. През целия период от време ищецът е бил в състояние на стрес,
което от своя страна се е отразило по негативен начин, както на професионалния му, така и
на личния му живот. За него се е говорило като за престъпник, склонен да извършва
противозаконна дейност. Тъй като събитията са се развили в с. ***, където живее майката на
ищеца, същият е престанал да посещава селото, тъй като доброто име, с което се е ползвал
3
следствие на повдигнатите обвинения било засегнато. Непрекъснатите призовки, разпити в
РУ-Пордим, привличането му в качеството на обвиняем и повдигнатите обвинения са
довели до уронване на доброто му име и авторитета на ищеца. Били са подложени на
съмнение неговите личните, морални и етични качества. Засегнати са честта и
достойнството му на почтен човек и гражданин, още повече, когато започнало да се усеща
коренна промяна на отношението към него от страна на приятели и познати. Общественото
порицание било пряка последица от неоснователното обвинение и, въпреки че се оказало
несправедливо, същото имало за последица социалната му изолация, съпроводена от
негативни и емоционални преживявания. Ищецът останал без работа за продължителен
период, което довело и до невъзможност да получава парични средства, което повлияло и
негативно на икономическата му сигурност.Психо-емоционалното му състояние се
влошило, тъй като изпитвал перманентна тревожност и несигурност с оглед страха от
неизвестния изход от делото. Психическото напрежение и негативните емоционални
преживявания в резултат на повдигнатите обвинения за закана за убийство се отразили
негативно на неговото здравословно състояние/психическо и физическо/, като често изпадал
в депресивни състояния, нежелание да общува дори и с най-близките - майка, съжителка и
приятели. Често пъти страдал от главоболие, а безсънието е станало съпътстващо състояние.
Образуването на наказателно дело се е отразило неблагоприятно не само на ищеца, но и на
членовете на семейството му, които също изживявали дълбоко негативни емоции в резултат
на неясния изход от делото. Допълнителен фактор влияещ върху интензитета на нанесените
вреди е, че ответникът е протестирал оправдателната присъда, а протестът е бил поддържан
пред въззивната инстанция.
Петитумът е съдът да постанови решение, с което да осъди
Прокуратурата на Република България, да му заплати сумата от 15000.00лв.( петнадесет
хиляди лв.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
незаконно обвинение, повдигнато по ДП№518/2020г. на Районна прокуратура-Плевен и
поддържано по НОХД №1720/2020г. по описа нта Плевенски районен съд, Наказателно
отделение и по ВНОХД№276/2021г. по описа на Плевенски окръжен съд, Наказателно
отделение, ведно с мораторна лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 09.07.2021 до окончателното изплащане на обезщетението.
В срока по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил Отговор на
исковата молба, подаден от ответника чрез прокурор от Районна прокуратура-Плевен. С
него се оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, като се излагат
следните твърдения:
Изложените в исковата молба твърдения са общи и не са подкрепени с
конкретни доказателства.По делото не са представени доказателства, които да обективират
посочените от ищеца лични преживявания. Липсват и документи от извършени прегледи
при съответни специалисти, доказващи преживян психически и физически дискомфорт.
Прокуратурата не е разпространявала информация за разследването и в този смисъл не
следва да носи отговорност за разгласяването й, както и, че ищецът е бил заклеймен от
4
обществото като „престъпник“. По делото не са представени доказателства, които да
обосновават причинно-следствена връзка между обвинението, повдигнато срещу ищеца, и
обстоятелството, че той е бил без работа. Липсват и доказателства, от които да се установява
заявеният факт, че е бил без работа, както и че това се е случило за продължителен период
от време. По делото липсват доказателства, от които да се установи кога ищецът е бил
привлечен в качеството на обвиняем, съответно от коя дата той е търпял вреди и съответно
каква е била продължителността на този период от време. Воденото наказателното
производство е приключило в разумен срок около година, време през което по отношение на
ищеца е била взета най – леката мярка за неотклонение - „Подписка“, действала през
периода юни 2020г.- юли 2021г.Претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
завишено по размер и не отговаря на твърдените вреди, на икономическия стандарт в
България по времето, през което се твърди, че са претърпени същите, на съдебната практика
по аналогични казуси и най-вече на принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Приложено е свършено НОХД №1720/2020г. по описа на Плевенски
районен съд, Наказателно отделение и ВНОХД№276/2021г. по описа на Плевенски окръжен
съд, Наказателно отделение.
В проведеното открито съдебно заседание на първата инстанция,
страните чрез процесуалните представители и представените писмени бележки, са
поддържали изразените становища.
Съдът се е произнесъл с решение №1545/29.12.2021г,с което е уважил
частично исковата претенция, като е осъдил ответника да заплати на ищеца на основание
чл.2,а.1,.3 от ЗОДОВ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000.00лв.(
пет хиляди лв.) и е отхвърлил иска за разликата до 15000.00лв.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.
въззивен състав приема, че в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е уважена частично
исковата претенция, постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и
ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания за нищожност и/или
недопустимост на обжалваното решение, а въззивният съд съгласно правомощията по
чл.269 от ГПК, не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или
недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Между страните не съществува спор относно правната квалификация
на иска по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, чиято разпоредба е следната:Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
5
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
Съгласно чл.4,ал.1 от ЗОДОВ Държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно
от длъжностното лице.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се
определя по справедливост.
Съгласно т.11 от Тълкувателно решение №3/2004г на ОС на ГК на
ВКС, обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка
между незаконното обвинение за извършено престъпление и причинените вреди.
Какви са данните в настоящия казус?
От приложеното свършено наказателно производство по НОХД
№1720/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Наказателно отделение, към което са
приложени Досъдебно производство №518/2020г. на РП-Плевен и ВНОХД №276/2021г. на
Плевенски окръжен съд, Наказателно отделение, се установява следното:
С Постановление на Прокурор от Районна прокуратура-Плевен от
09.03.2020г. е образувано досъдебно производство за следните престъпления:
1.На 31.12.2019г. в с.***, Област -Плевен, е отправена закана с
убийство спрямо В. Н. Н. гр.Плевен и това заканване възбудило основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл 144,ал.3 във вр. с ал.1 от НК;
2. На 31.12.2019г. в с.***, Област-Плевен, е отправена закана с
убийство спрямо С.Е.Д. от гр. П. и това заканване възбудило основателен страх за
осъществяването му - престъпление но чл.144,ал.З вр. с ал.1 от НК.
С Постановление от 29.06.2020г., ищецът (понастоящем въззиваем)
Л.. О.. Р. е привлечен като обвиняем за горните две престъпление, както следва:
-Затова, че на 31.12.2019г. в с.***, Област-Плевен се заканил на С.Е.Д.
от гр. П. с убийство и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл.144,ал.З, пр.1-во във вр. с ал.1 от НК;
- За това, че на 31.12.2019г. в с. ***, Област-Плевен, се заканил на В.
Н. Н. гр. Плевен с убийство и това заканване възбудило основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл 144,ал.3, пр.1-во във вр. с ал.1 от НК.
На 04.09.2020г. в Плевенски районен съд е внесен Обвинителен акт от
Районна прокуратура-Плевен, с който ищецът Л.. О.. Р. е предаден на съд с обвинение в
извършване на две престъпления:
-Затова, че на 31.12.2019г. в с.***, Област-Плевен се заканил на С.Е.Д.
от гр. П. с убийство и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му -
6
престъпление по чл.144,ал.З, във вр. с ал.1 от НК;
- За това, че на 31.12.2019г. в с. ***, Област-Плевен, се заканил на В.
Н. Н. гр. Плевен с убийство и това заканване възбудило основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл 144,ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
Въз основа на обвинителния акт е образувано НОХД №1720/2020г. по
описа на Плевенски районен съд, Наказателно отделение, по което са насрочени шест
открити съдебни заседания.
Пред първата съдебна инстанция, производството е приключило с
постановяването на Присъда №7/0.03.2021г., с която ищецът като подсъдим е признат за
невинен и оправдан по обвинението са извършени престъпления по чл.144,ал.3 във вр. ал.1
от НК- против личността на две лица.
Срещу оправдателната присъда е подаден въззивен Протест от
Районна прокуратура-Плевен, въз основа на който на 26.04.2021г. е образувано въззивно
НОХД №276/2021г. по описа на Плевенски окръжен съд, Наказателно отделение. По делото
са насрочени две открити съдебни заседания. С Решение №92/09.07.2021г., въззивен състав
на Плевенски окръжен съд е потвърдил оправдателната присъда.Решението не подлежи на
касационно оспорване.
От горните факти, които са безспорни между страните, се установява,
че ищецът в първоинстанционното производство Л.. О.. Р.( понастоящем въззиваем) е
обвинен от Районна прокуратура-Плевен в извършване на две престъпления от общ
характер, срещу личността на две лица и е оправдан с влязла в сила присъда от Плевенски
районен съд. Това е основание да претендира от Държавата обезщетение за вреди на
основание чл.2,ал.1,т.3 от НК.
Въззивният съд счита, че наличието на оправдателна присъда е
достатъчно основание да се приеме, че искът за неимуществени вреди, предявен от
оправданото лице срещу Държавата, за действията на Прокуратурата като обвинител в
наказателния процес, е основателен. Това е така, защото няма лице с нормална психика,
което да не изпитва отрицателни емоционални изживявания при образуване срещу него
на наказателно производство и третирането му като обвиняем и подсъдим за извършено
престъпление от общ характер. Затова искането на Прокуратурата като въззивен
жалбоподател да бъде отменено решението на ПлРС, в частта, в която е уважен частично
искът по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, е неоснователно.
Конкретните претърпени вреди са предмет на установяване във всеки
отделен случай и те имат значение за размера, в който се уважава иска по ЗОДОВ. В
процесния случай е установено, че наказателното производство срещу въззиваемия Л.Р. е
продължило малко повече от една година.- От привличането му като обвиняем с
Постановление от 29.06. 2020г., до влизане в сила на оправдателната присъда на
09.07.2021г., когато е постановено въззивното решение, неподлежащо на обжалване и
протестиране. Макар същото да е приключило в разумен срок, през това време
7
въззиваемият е третиран като лице, извършило престъпления, което се е отразило крайно
неблагоприятно върху психиката му. От показанията на свидетелите М. Р.а – майка на
въвзиваемишя и А-М.Н.-близка приятелка, с която съжителстват, се установява, че след
привличането му като обвиняем, въззиваемият Л.ил Р. коренно се е променил. – Станал е
затворен, отказвал е да контактува с познатите, изпитвал е неудобство, оплаквал се е от
главоболие, притеснявал се от слуховете за него, имал проблеми с работодателя.
Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че
неприятните изживявания на въззиваемия Л.Р., са пряка последица от повдигнатото му
обвинение за извършени престъпления от общ характер и присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5000.00лв. е справедливо. Няма основание същото да
бъде намалявано и затова в осъдителната част,обжалвана от Прокуратурата на РБ,
решението на ПлРС следва да се потвърди като правилно.
Оплакванията, изложени във въззивната жалба са неоснователни по
съображенията, изложени по-горе. Същите са били направени и пред първата инстанция,
обсъдени са в обжалваното решение и изводите се споделят от въззивния съд. Независимо
от това, съдебният състав отново ги коментира, като приема следното:
-Неоснователно е оплакването за неправилност на фактическите
констатации на районния съд, като изградени въз основа на показанията на заинтересовани
свидетели – майката М.Р.а и приятелката А-М.Н.. – Макар да са в близки отношения с една
от страните по делото, и двете са предупредени за наказателната отговорност по чл.290 от
НК. Освен това, предмет на установяване в процеса са лични изживявания на ищеца, от
които непосредствени впечатления имат най-близките хора, каквито са двете свидетелки. В
тежест на ответника е да обори твърденията на ищеца, но същият не е сторил това в хода на
съдебното дирене.
Обстоятелството, че не са представени медицински документи, не
означава, че ищецът не е страдал от положението си на обвиняем и подсъдим. Както беше
посочено,не съществува съвременен човек с нормална психика, който да не се притеснява,
че му е повдигнато обвинение за извършено престъпление и насочените срещу него
действия на държавното обвинение да не предизвикват отрицателни, а положителни чувства
или безразличие!?
Вярно е, че Прокуратурата не е разпространявала в обществото
информация за образуваното срещу въззиваемия наказателно производство, но същият
реално е търпял неимуществени вреди, причинени от слуховете сред местните хора,
породени от повдигнатото му обвинение.
Независимо дали обективно отказът на работодателя да сключи
трудов договор с въззиваемия, е продиктуван от положението му на обвиняем, последният е
останал с вътрешно убеждение именно за такъв мотив, и според показанията на двете
свидетелки това е засилило състоянието му на потиснатост и чувство за вина към
близките.
8
Твърдението на въззивния жалбоподател, че не са доказани реални
вреди е в противоречие с всички събрани по делото доказателства.
ІІ.По насрещната въззивна жалба, подадена от Л.. О.. Р., чрез адв.
Т.М. от АК-Плевен.:
Ответникът по въззивната жалба на Прокуратура на РБ и ищец в
първоинстанционното производство, обжалва решението на ПлРС, в частта, в която е
отхвърлен предявеният от ищеца Л.ил О.Р. против Прокуратура на РБ, иск за обезщетение за
неимуществени вреди с правно основание по чл.2 от ЗОДОВ, за разликата над 5000.00лв.
(пет хиляди лв.) Прави се искане да бъде отменено в тази част и вместо него постановено
друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция.
В насрещната въззивна жалба се оспорват мотивите на РС, с които е
отхвърлена част от исковата претенция, като се излагат съображения за тяхната
неправилност. Изтъква се, че недостатъчно е оценено състоянието на стрес от
повдигнатото и поддържано обвинение за престъпление от общ характер, което е довело до
занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
В съдебно заседание на въззивната инстанция, пълномощникът на
страната, поддържа насрещната въззивна жалба.
Писмен отговор на насрещната въззивна жалба не е постъпил по
делото.
В о.с.з. на въззивната инстанция,представителят на Окръжна
прокуратура-Плевен, изразява становище за неоснователност на същата.
Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с
оглед на изложените във въззивнате жалби оплаквания, приема за установено следното:
Насрещната въззивна жалба, подадена от адвокат Т.М. от АК-
Плевен – пълномощник на Л.. О.. Р., срещу съдебно Решение №1545/29.12.2022г., В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от ищеца Л.ил О.Р. против Прокуратура
на РБ, иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание по чл.2 от
ЗОДОВ, за разликата над 5000.00лв.(пет хиляди лв.) , е подадена в срока по чл.263,ал.2
от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, отговаря на
изискванията на чл.262 във вр. чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по гр.д.№5648/2015г. по описа
на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание осъдителен
иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ и цена 15000.00лв.( петнадесет хиляди лв.),
предявен от ищеца( понастоящем ответник по въззивната жалба) Л.. О.. Р., ЕГН-**********
с постоянен адрес в гр.Плевен, чрез пълномощника адв. Т.М. от АК-Плевен, съдебен адрес в
9
гр.Плевен, ул. *****, срещу ответника Прокуратура на Република България-София,
(понастоящем въззивен жалбоподател), представлявана от Главния прокурор.
Съдът се е произнесъл с решение №1545/29.12.2021г,с което е уважил
частично исковата претенция, като е осъдил ответника да заплати на ищеца на основание
чл.2,а.1,.3 от ЗОДОВ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000.00лв.(
пет хиляди лв.) и е отхвърлил иска за разликата до 15000.00лв.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.
въззивен състав приема, че в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е отхвърлена частично
исковата претенция, постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и
ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания за нищожност и/или
недопустимост на обжалваното решение, а въззивният съд съгласно правомощията по
чл.269 от ГПК, не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или
недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Между страните не съществува спор относно правната квалификация
на иска по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, чиято разпоредба е следната:Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
Съгласно чл.4,ал.1 от ЗОДОВ Държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно
от длъжностното лице.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се
определя по справедливост.
Съгласно т.11 от Тълкувателно решение №3/2004г на ОС на ГК на
ВКС, обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка
между незаконното обвинение за извършено престъпление и причинените вреди.
Какви са данните в настоящия казус?
От приложеното свършено наказателно производство по НОХД
№1720/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Наказателно отделение, към което са
приложени Досъдебно производство №518/2020г. на РП-Плевен и ВНОХД №276/2021г. на
Плевенски окръжен съд, Наказателно отделение, се установява следното:
С Постановление от 29.06.2020г., ищецът (понастоящем въззиваем)
10
Л.. О.. Р. е привлечен като обвиняем за две престъпления от общ характер, както следва:
-Затова, че на 31.12.2019г. в с.***, Област-Плевен се заканил на С.Е.Д.
от гр. П. с убийство и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл.144,ал.З, пр.1-во във вр. с ал.1 от НК;
- За това, че на 31.12.2019г. в с. ***, Област-Плевен, се заканил на В.
Н. Н. гр. Плевен с убийство и това заканване възбудило основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл 144,ал.3, пр.1-во във вр. с ал.1 от НК.
На 04.09.2020г. в Плевенски районен съд е внесен Обвинителен акт от
Районна прокуратура-Плевен, с който ищецът Л.. О.. Р. е предаден на съд с обвинение в
извършване на горните две престъпления:
Въз основа на обвинителния акт е образувано НОХД №1720/2020г. по
описа на Плевенски районен съд, Наказателно отделение, по което са насрочени шест
открити съдебни заседания.
Пред първата съдебна инстанция, производството е приключило с
постановяването на Присъда №7/0.03.2021г., с която ищецът като подсъдим е признат за
невинен и оправдан по обвинението са извършени престъпления по чл.144,ал.3 във вр. ал.1
от НК- против личността на две лица.
Срещу оправдателната присъда е подаден въззивен Протест от
Районна прокуратура-Плевен, въз основа на който на 26.04.2021г. е образувано въззивно
НОХД №276/2021г. по описа на Плевенски окръжен съд, Наказателно отделение. По делото
са насрочени две открити съдебни заседания. С Решение №92/09.07.2021г., въззивен състав
на Плевенски окръжен съд е потвърдил оправдателната присъда.Решението не подлежи на
касационно оспорване.
От горните факти, които са безспорни между страните, се установява,
че ищецът в първоинстанционното производство Л.. О.. Р.( понастоящем въззиваем) е
обвинен от Районна прокуратура-Плевен в извършване на две престъпления от общ
характер, срещу личността на две лица и е оправдан с влязла в сила присъда от Плевенски
районен съд. Това е основание да претендира от Държавата обезщетение за вреди на
основание чл.2,ал.1,т.3 от НК.
Въззивният съд намира, че с оглед установените по делото
фактически положения, определеното от първата инстанция обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 5000.00лв., е справедливо и не са налице предпоставки за неговото
увеличаване, още по-малко до размера на исковата претенция от 15000.00лв. Размерът на
присъденото обезщетение е съобразено с реално претърпените вреди от жалбоподателя и
социално-икономическата обстановка в страната към момента на възникване на правото за
претендиране на обезщетение по ЗОДОВ.
Правилно при определяне на обезщетението съдът е съобразил, че
взетата по отношение на него мярка за неотклонение е била“подписка“, което означава, че
въпреки висящото наказателно производство, същият е продължил да живее при
11
непроменени битови и социални условия, без налагане на промени и ограничения в
ежедневието му.
Въззивният съд не споделя становището на първоинстанционня
относно влиянието на слуховете в малко населено място върху негативните емоционални
изживявания на жалбоподателя Л.Р., но това обстоятелство не следва да повлияе върху
изхода на въззивното производство. Трябва да се съобрази и обстоятелството, че освен
обвинението , по което е оправдан, има данни за подадени срещу него и други
заявителски материали, които също са могли да го притесняват.
ІІІ. Относно РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на въззивното производство, Прокуратурата на РБ,
като въззивен жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на ответника по въззивната
жалба разноски в размер на сумата от 175.00лв., представляваща половината от
адвокатското възнаграждение на адв. Т.М. от АК-Плевен, която гое представлявала като
ответник по въззивната жалба на Прокуратурата РБ и като въззивен жалбоподател по
насрещната въззивна жалба.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд,
Гражданско отделение, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл. 271 от
ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №1545/29.12.2021г. на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, VІІІ-ми гр.с-в, постановено по гр.д.
№5648/2021г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България , представлявана
от Главния прокурор, с адрес в гр.София, бул.“Витоша“№2, ДА ЗАПЛАТИ на Л.. О..
Р., ЕГН-********** с адрес в гр.********, на основание чл.78 от ГПК, РАЗНОСКИ за
въззивна инстанция в размер на 175.00лв.(сто седемдесет и пет лв.) – част от
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ
в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13