№ 73
гр. Русе, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и трети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Боян Войков
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно търговско дело №
20224501000139 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, кв. „*** чрез
адв. Д.Д. К., от АК – Велико Търново, със съдебен адрес гр. Велико Търново,
ул. „Ивайло“ № 4, ет. 2, оф. 1, против Решение № 240/25.02.2022 г. по гр.д. №
4980/2021 г. на РС – Русе, с което е признато за установено, че К. КР. В., ЕГН:
**********, не дължи на жалбоподателя сумата от 441,49 лв., предявена като
частично от 1 691,81 лв. – задължения по договор от 08.05.2008 г.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано.
Твърди, че още по първото дело във връзка със същия договор, когато е
поискано установяването на другата част от частичното вземане, за което е
образувано гр.д. № 68026/2019 г. на СРС, е направил признание на иска с
отговора на исковата молба и е заявил, че вземанията били погасени по
давност. От момента на постановяване на решението задължението било
архивирано в базата данни на жалбоподателя като не били предприемани
никакви действия спрямо ищеца с цел удовлетворяване на кредитора.
Липсвало правен интерес по отношение образуването на
1
първоинстанционното дело гр. д. № 4980/2021 г., доколкото не били
нарушени правата и интересите на ищеца. Дружеството жалбоподател не
било давало повод за предявяване на втори по ред частичен отрицателен
установителен иск. Районният съд не разгледал направените от
жалбоподателя възражения в отговора на исковата молба, а именно липсата
на правен интерес от водене на производството, което било нарушение на
процесуалните правила, водещо до неправилност и необоснованост на
решението. В този отговор били развити съображения, че жалбоподателят
признал иска по първото дело по частичния иск – гр.д. № 68026/2019 г. на
СРС и че не бил дал повод за завеждането на настоящия иск. Развити били
съображения за липсата на правен интерес от страна на ищеца В., доколкото
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД нямало никаква претенция към длъжника за
заплащането на каквито и да е било суми. Към него не били отправяни
никакви съдебни или извънсъдебни покани за събиране на дълга, който след
приключване на първото дело бил архивиран в базата данни на дружеството.
Поради признанието на иска жалбоподателят ответник не дължал и
разноските по производството на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Моли за
отмяната на обжалваното решение, като претендира и разноски.
Въззиваемата страна К. КР. В., ЕГН: **********, чрез адв. К.Б. от АК –
Русе, със съдебен адрес гр. София, ул. „***, в законоустановения
двуседмичен срок е депозирала отговор, с който счита жалбата за
неоснователна. Районният съд правилно уважил отрицателния установителен
иск за 441,49 лв., частично от 1 691,89 лв. Единственият аргумент във
въззивната жалба бил във връзка с допустимостта на решението на първата
инстанция, като последната правилно приела, че бил налице правен интерес
от страна на ищеца за предявяването на този иск. При действащият ГПК
отрицателен установителен иск бил допустим дори и когато длъжникът не
бил заплашен от принудително изпълнение на оспорваното вземане.
Ирелевантни и недоказани останали твърденията на дружеството въззивник,
че не претендирало сумата, от която била процесната в размер на 441,49 лв.
Правният интерес на въззиваемия се изразявал не само от потенциалната
заплаха от принудително изпълнение, но и всякакви оспорвания, че сумата
била дължима. От справка от Централния кредитен регистър към БНБ било
видно, че по време на първото производство с СРС по частичния иск за
другата част от сумата на цялото вземане, в системата на ЦКР било
2
регистрирано вземането на жалбоподателя в размер на 1 692 лв. с просрочие
над 360 дни, което правело неговите твърдения за архивиране на вземането
голословни, а така липсвало и признание на иска. В исковата молба
въззиваемият изложил твърдения не само че вземането било погасено по
давност, а и че такова вземане изначално не съществувало. В отговора на
исковата молба липсвало признание на обстоятелството, че „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД нямало вземане в размер на 1 691,89 лв. Ответникът не признавал иска
на всички предявени основания, а само е признал единствено факта, че
процесното вземане било погасено по давност. Признанието за изтеклата
погасителна давност не било достатъчно, за да се приеме, че имало налице
признание на иска в този смисъл. Дори и да се приемело, че ответникът
признавал иска, това означавало, че ответникът признавал възникването на
вземането му срещу въззиваемия, като видно от изявленията му такова
вземане се претендирало. В този смисъл била и справката за кредитна
задлъжнялост от ЦКР към БНБ, от която била видно, че и към момента в
системата на ЦКР било регистрирано вземането на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
срещу въззиваемия в размер на 1 692 лв. Не ставало ясно какво се имало
предвид под „архивиране“ на вземането – дали ставало въпрос за отписване
от счетоводните документи или друго действие, но във всички случаи
въззиваемият научил за въпросното „архивиране“ едва с отговора на исковата
молба, поради което ответникът и жалбоподател все пак е дал повод за
завеждане на делото и дължи разноски. Към момента на предявяване на иска
ищецът не е бил уведомен за архивирането, поради което не била налице
предпоставката на чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът да не е давал повод за
завеждане на делото. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като
правилно и законосъобразно, като претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установено, че ищецът е имал сключен договор за кредит
3
№ PLUS-01201090 с „ДжетФайненс Интернешънъл“ ЕАД (понастоящем
правоприемник се явява „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ КЧТ) от 08.05.2008 г., по силата на който дружеството
кредитодател предоставило на кредитополучателя ищец сумата от 1 031,20 лв.
при ГПР 67,16%, за срок от 24 месеца с месечна вноска от 70,50 лв. На
20.03.2018 г. ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД изпратил покана за плащане
на длъжника, твърдейки че от 29.02.2016 г., по силата на договор за цесия,
„ЕОС Матрикс“ ЕООД ставал кредитор на вземането по сключения през 2008
г. договор за кредит. С Решение № 20100252/20.04.2021 г. по гр.д. №
68026/2019 г. на СРС било признато за установено, че ищецът В. не дължи на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата от 1 250,40 лв., заявена частично от 1 691,89
лв., представляваща задължения по договор за кредит № PLUS-01201090 от
08.05.2008 г.
Развилото се настоящо производство е във връзка с останалата част от
частичното вземане в размер на 441,49 лв. По делото пред първата инстанция
е представена справка от Централен кредитен регистър, обхващаща периода
31.01.2017 г. – 30.11.2021 г., от която е видно, че лицето К. КР. В. има висящо
задължение в размер на 1 691,89 лв. От това следва изводът, че е налице
правен интерес, доколкото предмет в първата инстанция е била само част от
наличната като задължение в информационната система сума, като само тя
следва да се счита погасена по давност, доколкото позоваването на изтекла
погасителна давност може да стане само пред съд и то не служебно, а чрез
изрично волеизявление на заинтересованата страна. Ищецът е страната по
делото, която очертава спорния предмет, като силата на пресъденото нещо не
може да обхване нещо в повече от това или да има сила по отношение на
трети лица, освен в изрично предвидените в закона случаи. Настоящият
случай не е такъв. Макар и да е бил предявен първоначално отрицателен
установителен иск за част от сумата, силата на пресъденото нещо не е
обхванала другата част, предмет на настоящото производство. Тъй като
ищецът продължава да фигурира в Централния кредитен регистър като
длъжник на вземането на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, дори и последното да не е
предприема действия за принудително удовлетворяване на своето вземане,
самият факт, че останалата част не се счита за погасена по давност, доколкото
не е била предмет на предходното дело, ищецът разполага с правен интерес с
оглед установяване на конкретна правна сигурност в отношенията си с
4
ответника, че първият няма да бъде адресат на всякакви бъдещи претенции,
включително и извънсъдебни такива. Самият факт, че ответникът през 2018 г.
е отправил покана за плащане на вземане, което формално не е било погасено
по давност, доколкото не е имало съдебен процес по отношение на него, в
който длъжникът е можел да възрази, е поставило под заплаха имуществената
сфера на ищеца, доколкото кредиторът е можел да претендира вземането си
по съдебен ред. Самият факт на изтичане на срока не е основание да се
приеме, че са настъпили последиците на погасителната давност, доколкото
само позоваването като волеизявление на страната в процеса е предпоставка
за настъпване на нейните последици и отхвърляне в пълна степен
възможностите на кредитора да търси принудително изпълнение на своето
вземане. Поради тези съображения, настоящата инстанция счита, че ищецът
разполага с правен интерес за предявяване на частичен иск и за останалата
част от сумата, която не е била предмет на съдебния процес, като дори и да се
приеме, че ответникът е признал иска на ищеца, не само до заявения частичен
размер, но и до пълния такъв, фактът, че задължението съществува в
Централния кредитен регистър, като ищецът е кредитор, също предопределя
наличието на правен интерес от предявяване на иска, доколкото другата част
от частичния иск не е била предмет на първото производство, ищецът не е
могъл да обхване със своето твърдение за изтекла погасителна давност тази
част на вземането и позоваването на нея в нов исков процес е необходимо с
оглед установяване на сигурност в отношенията между страните, че
цесионерът няма да има възможност да претендира вземането си по съдебен
ред.
Поради тези съображения обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение.
Направените доводи във въззивната жалба за недължимост на разноски
в първоинстанционното производство, поради наличието на хипотезата на чл.
78, ал. 2 ГПК не могат да бъдат обсъдени, доколкото първоинстанционното
решение в частта за разноските не може да бъде валиден предмет на въззивна
проверка. Това е така, защото при несъгласие с изводите на първата
инстанция относно начина на разпределение на разноските, страната
разполага с друг път на защита и той е чрез искане за изменение на решението
в частта за разноските по смисъла на чл. 248 ГПК. Едва след произнасяне на
съда по това искане, определението за разноските, постановено в
5
производството по чл. 248 ГПК, ще подлежи на обжалване пред въззивния
съд с частна жалба на основание чл. 248, ал. 3 ГПК и в този смисъл, при
депозирана изрично такава жалба, въззивният съд би могъл да преразгледа
въпроса за разноските, когато потвърждава първоинстанционното решение. В
настоящия случай такова производство по чл. 248 ГПК не се е развило.
По отношение на разноските във въззивната инстанция не сме
изправени пред хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, защото производството е
инициирано от ответника по иска, който е активната страна във
второинстанционното производство, а жалбата му е неоснователна,
следователно той дължи разноските, направени от въззиваемия по делото.
Последният е поискал да бъде присъдено в полза на процесуалния му
представител адв. К.Б. възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ, което е отразено в сключения между адвоката и въззиваемия договор
за правна защита и съдействие, следователно са налице предпоставките за
присъждане на такова възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. На основание чл.
9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ на адв. Б. се дължат 300 лв.
възнаграждение за оказана безвъзмездна правна помощ.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 240/25.02.2022 г. по гр.д. № 4980/2021 г.
на РС – Русе.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, кв. „*** ДА ЗАПЛАТИ на адв. К.И. Б.,
ЕГН: **********, с лич. № **********, със съдебен адрес гр. София, ул.
„***, сумата от 300 лв. – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6