№ 20230
***, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110127245 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ за
признаване на установено съществуването на парично задължение в размер на 2 448,45 лв.,
представляваща непогасена част от регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „*** +“ за причинени вреди на *** модел „*** с рег. № ***
вследствие на ПТП от 23.08.2022 г., която сума се равнява на разликата над уважения
частичен иск за сумата от 2 500 лв. до признатия за установен и доказан с влязло в сила
решение № 19615/28.11.2023 г. по гр. дело № 3393/2023 г. по описа на СРС, 73 състав, размер
на застрахователното обезщетение от 4 948,45 лв. ведно с включените ликвидационни
разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.03.2024 г. до изплащане на вземането,
за която сума по ч. гр. дело № 14330/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.03.2024 г.
Ищецът „*** твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществена застраховка „*** +“ - на 23.08.2023 г., в ***, при излизане от подземен гараж,
находящ се на *** и предприемане на маневра за завиване надясно с цел да се включи в
движението с посока от *** към „***“, е настъпило застрахователно събитие - ПТП,
вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него *** модел „*** с рег. №
***. Поддържа, че ответникът *** е застраховател по валидна задължителна застраховка
***“ на другия участвал в произшествието водач на *** модел „МЛ“ с рег. № ***
управляван от *** Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който се е движил обратно
на разрешената посока на движение, а освен това е игнорирал ограничената от спрели
автомобили видимост, която е възпрепятствала водачите да се възприемат един друг,
вследствие на което е настъпило произшествие с материални щети по застрахования при
ищеца такъв. Заявява, че във връзка с настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП от
23.08.2022 г., като при него е образувана щета № ******* извършен е оглед и е съставен
опис и оценка на щетите по увреденото МПС. Въз основа на извършената калкулация по
щета, ищецът в качеството си на застраховател по застраховка „*** +“, е изплатил
застрахователно обезщетение в полза на извършилия ремонта сервиза в размер на 7 071,77
1
лв. на 13.10.2022 г., като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на
обезщетението в размер на 15,00 лв., поради което на основание чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва в
правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка ***“ на причинителя на
вредата. Допълва, че с регресна покана ответникът е поканен да заплати сумата от общо 7
086,77 лв., включваща сторените ликвидационни разноски, но той е отказал да я заплати,
което е обосновало правния му интерес да предяви вземането си по съдебен ред, подавайки
частичен иск за сумата от 2 500 лв. от общо претендирана такава от 7 086,77 лв., като в
рамките на образуваното гр. дело № 3393/2023 г. по описа на СРС, 73 състав, е постановено
решение № 19615 от 28.11.2023 г., с което исковата претенция е приета за доказана до
размера от 4 948,45 лв. в т. ч. и сторени ликвидационни разноски за определяне на
обезщетението в размер на 15,00 лв., но исковата претенция е уважена до заявения размер от
2 500 лв., поради което предмет на настоящото дело е разликата от 2 448,45 лв., която сума
претендира. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с
който не оспорва качеството си на застраховател по застраховка ***“ по отношение на *** с
рег. № ***. Оспорва твърдяния от ищеца механизъм на настъпване на процесното ПТП,
вината на застрахования при него водач, както и причинната връзка между него и вредите.
Сочи, че вина за настъпилото произшествие има водачът на застрахования при ищеца
автомобил, който е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП, тъй като при излизане на
път от крайпътна територия не е пропуснал движещите се по него превозни средства.
Оспорва претенцията и по размер, тъй като претендираната сума не отговаря на
действителния размер на вредите, доколкото стойността на извършвани ремонтно-
възстановителни дейности, в това число цената на боя, части и труд са силно завишени.
Поддържа, че са извършени възстановителни дейности, които не са били необходими, тъй
като не са били увредени от процесното събитие. С тези съображения отправя искане за
отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка ***“, застрахователят по имуществена застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка ***“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото
определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установи наличието на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4. наличие
на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка ***“.
В случая, съдът приема, че посочените по-горе предпоставки са налице, доколкото
всички юридически факти, включени във фактическия състав на регресното вземане и
некасаещи неговия размер, са отделени за безспорни между страните. Нещо повече, с оглед
наличието на влязло в сила решение № 19615/28.11.2023 г. по гр. дело № 3393/2023 г. по
описа на СРС, 73 състав, имащо за предмет същото вземане между същите страни,
основанието на иска следва да се счита за установено по делото, поради което спорният
въпрос се концентрира върху размера на исковата сума.
2
По този въпрос е формирана непротиворечива съдебна практика, постановена от ВКС
при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на
ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение №
109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д.
№ 652/2009 г. на ВКС, І ТО).
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, което като
компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област съдът кредитира, се
установява, че необходимата стойност за възстановяване на щетите по *** модел „*** с рег.
№ *** изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 5 008,94 лв.
Вещото лице подробно е описало кои са констатираните щети на МПС-то, като е посочило,
че същите се намират в причинна връзка с процесното ПТП. Изчислената именно по този
начин стойност съдът преценява като обективен критерий за действително причинените
вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части,
боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за съответната марка лек
автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени
предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка
следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни
доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като
тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т. е. съобразени са
цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд. По делото не се
спори, че част от стойността на регресното вземане, а именно: 2 500 лв. е била предмет на
предходно образувано гр. дело № 3393/2023 г. по описа на СРС, 73 състав, по което е
постановено решение № 19615/28.11.2023 г., с което тя е присъдена в полза на ищеца, поради
което тя следва да се извади от общия размер на дълга от 5 008,94 лв. Ето защо, ответникът е
останал задължен за разликата между вече присъдената сума и действителните вреди, т. е. за
сумата от 2 508,94 лв., която надвишава претендираната такава от 2 448,45 лв., поради което
предявеният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.03.2024 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на спора
– цялостна основателност на предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят сторените разноски в производството по ч. гр. дело №
14330/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, които възлизат
съответно на 555,87 лв. – платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и на
751,75 лв. – платена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Реалното заплащане на
претендираното адвокатско възнаграждение в двете съдебни производства съдът прие за
доказано с оглед представените договори за правна защита и съдействие, фактури и
извлечения от сметка. При този изход на спора, в полза на ответника не следва да се
присъждат разноски с настоящия съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „***, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: ***, *** срещу ***, ЕИК ***2, със седалище и адрес на управление:
***, ***, установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, че *** дължи
на „*** сумата от 2 448,45 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „*** +“ за причинени вреди на ***
модел „*** с рег. № *** вследствие на ПТП от 23.08.2022 г., която сума се равнява на
разликата над уважения частичен иск за сумата от 2 500 лв. до признатия за установен и
доказан с влязло в сила решение № 19615/28.11.2023 г. по гр. дело № 3393/2023 г. по описа
на СРС, 73 състав, размер на застрахователното обезщетение от 4 948,45 лв. ведно с
включените ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.03.2024
г. до изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. дело № 14330/2024 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.03.2024 г.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***2, със седалище и адрес на управление: ***, ***, да заплати на
„***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, ***, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 555,87 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело №
14330/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 751,75 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4