Р Е Ш Е Н И Е №
260438
гр. Хасково, 01.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Хасково, ГО, 7–ми граждански състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христина Жисова
при участието на секретаря Галя Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Жисова гр. д. № 1480 по описа за 2020г. на Районен съд - Хасково, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Джейсън Кристос Кинг – изпълнителен директор, заедно с Марек Слачик – член на съвета на директорите, чрез адвокат Н.Ш., с предявени обективно съединени искове по реда на чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.79 ал.1, вр. чл.92 ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземания против С.Х.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** за следните суми: 1) сума в размер на 51,40 лева, представляваща главница по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********; 2) сума в размер на 40,75 лева, представляваща главница по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********; 3) сума в размер на 82,17 лева, представляваща неустойки по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********, а именно три месечни абонаментни такси в размер на 32,46 лева и разликата между цената на предоставеното устройство без абонамент и преференциалната такава в размер на 49,71 лева; 4) сума в размер на 254,98 лева, представляваща неизплатени вноски по договор за лизинг от 07.11.2018г.; 5) сума в размер на 82,85 лева, представляваща главница по договор за мобилни услуги с предпочетен номер + **********; 6) сума в размер на 205,38 лева, представляваща неустойки по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********, а именно три месечни абонаментни такси в размер на 67,47 лева и разликата между цената на предоставеното устройство без абонамент и преференциалната такава в размер на 137,91 лева и 7) сума в размер на 140,12 лева, представляваща неизплатени вноски по договор за лизинг от 19.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане. За претендираните суми е издадена заповед № 293 от 23.04.2020г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 741 по описа за 2020г. на Районен съд – Хасково, Десети наказателен състав.
Ищецът твърди, че на 14.03.2017г. сключил с ответника Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** за срок от 24 месеца по план „Стандарт 20.99 с тарифиране на интервали от 60 секунди“ със стандартен месечен абонамент в размер на 20,99 лв. и активирана 23.82% Промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. Ответникът не изпълнявал задълженията си по договора в общ размер 51,40 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 18.11.2018г. - 17.02.2019г.
Ищцът твърди, че на 07.11.2018г. сключил с ответника Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** за срок от 24 месеца по план „Тотал 12.99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 12,99 лв. /10,82 лв. без ДДС/. Ответникът не изпълнява задълженията си по договора в общ размер 40,75 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 18.11.2018г. - 17.02.2019г. Вследствие на неизпълнението и на основание т. 11 от договора, ищецът начислил неустойка в размер на 32,46 лв., чийто размер не надвишавал три месечни абонаментни такси и която неустойка била начислена във фактура № **********/18.04.2019г. На същата дата - 07.11.2018г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +**********, ищецът, като лизингодател, сключил с отв.С.Х.Г. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка „NOKIA 2.1 Dual Blue Copper“ за обща лизингова цена в размер на 266,57 лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 11,59 лв. По договора за лизинг ответникът дължал заплащане на сума в общ размер на 254,98 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 18.11.2018г. - 17.04.2019г., а именно:
-11,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 18.11.2018г. - 17.12.2018г., начислена във фактура № **********/18.12.2018г.;
-11,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 18.12.2018г. - 17.01.2019г., начислена във фактура№ **********/18.01.2019г.;
-11,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 18,01.2019г. - 17.02.2019г., начислена във фактура № **********/18.02.2019г.
-220,21 лв. - сбор от 18 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизигнова вноска, начислена на основание чл. 1, ал. 3 от договора за отчетен период 18.03.2019г. - 17.04.2019г., начислени във фактура № **********/18.04.2019г.
Ищецът посочва, че вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен номер +**********, ответникът Г. дължал сума в размер на 49,71 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена във фактура № **********/18.04.2019г.
Ищецът твърди, че на 19.12.2018г. сключил с ответника Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** за срок от 24 месеца по план „Тотал 26.99 с неограничени национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС“ със стандартен месечен абонамент в размер на 26,99 лв. /22,49 лв. без ДДС/. Ответникът Г. не изпълнил задълженията си по договора в общ размер 82,85 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 18.12.2018г. - 17.02.2019г. Вследствие на неизпълнението и на основание т. 11 от договора, ищецът начислил неустойка в размер на 67,47 лв., чийто размер не надвишавал три месечни абонаментни такси и която неустойка била начислена във фактура № **********/18.04.2019г. На същата дата - 19.12.2018г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +**********, ищецът, като лизингодател, сключил с отв. С.Х.Г. като лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка „NOKIA 2.1 Dual Grey Silver“ за обща лизингова цена в размер на 137,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 5,99 лв. По договора за лизинг ответникът Г. дължал заплащане на сума в общ размер на 140,12 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 18.12.2018г. - 17.04.2019г., а именно:
-5,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 18.12.2018г. - 17.01.2019г., начислена във фактура № **********/18.01.2019г.;
-5,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 18.01.2019г. - 17.02.2019г., начислена във фактура № **********/18.02.2019г.;
-2,35 лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени при сключването на договора за мобилни услуги суми за отчетен период 18.02.2019г. - 17.03.2019г., начислена във фактура № **********/18.03.2019г.;
-125,79 лв. - сбор от 20 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизигнова вноска, начислена на основание чл. 1, ал. 3 от договора за отчетен период 18.03.2019г. - 17.04.2019г., начислени във фактура № **********/18.04.2019г.;
Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен номер +**********, ответникът дължал на ищеца сума в размер на 137,91 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена във фактура № **********/18.04.2019г.
Задълженията
били ииндивидуализирани
със следните фактури:
1.Фактура № **********/18.12.2018г. за отчетен период 18.11.2018г. - 17.12.2018., срок за плащане - 02.01.2019г.. издадена за сумата от 42.55 лв., представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска, както следва: -17,08 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +**********; 13,88 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +**********; -11,59 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +**********. Тази фактура ищецът претендирал в размер от 42,47 лв., поради извършено частично плащане в размер на 0,08 лв., което погасявало задължението за абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +********** до размер 17,00 лв.;
2. Фактура № **********/18.01.2019г. за отчетен период 18.12.2018г. - 17.01.2019г., срок за плащане - 02.02.2019г., издадена за сумата от 105,72 лв., представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски, както следва:
-18,42 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +**********;
-13,88 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +**********;
-11,59 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +**********;
- 55,84 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +**********;
- 5,99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +**********;
3.Фактура № **********/18.02.2019г. за отчетен период 18.01.2019г. - 17.02.2019г., срок за плащане - 05.03.2019г., издадена за сумата от 73,56 лв., представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски, както следва:
-15,98 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +**********;
-12,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +**********;
-11,59 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +**********;
-27,01 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +**********;
-5,99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +**********;
4.Фактура № **********/18.03.2019г. за отчетен период 18.02.2019г. - 17.03.2019г., срок за плащане - 02.04.2019г.. издадена за сумата от 2.35 лв., представляваща неплатен остатък от лизингова вноска за предпочетен номер +**********.
5.Фактура № **********/18.04.2019г. за отчетен период 18.03.2019г. - 17.04.2019г., срок за плащане - 03.05.2019г.. издадена за сумата от 635.26 лв.. представляваща неплатени неустойки, лизингови вноски и дължими суми за мобилни устройства. Така дължимите по тази фактута били са както следва:
-1,71 лв. неустойка за предпочетен номер +**********;
-220,21 лв. лизингови вноски, начислени накуп за предпочетен номер +**********;
-32,46 лв. неустойка за предпочетен номер +**********;
-49,71 лв. дължима сума за мобилно устройство за предпочетен номер +**********;
-125,79 лв. лизингови вноски, начислени накуп за предпочетен номер +**********;
-67,47 лв. неустойка за предпочетен номер +**********;
-137,91 лв. дължима сума за мобилно устройство за предпочетен номер +**********;
Ищецът заявява претенция по тази
в размер 633,55 лв., без неустойката за предпочетен номер +********** в размер
на 1,71 лв.
На 10.04.2020 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника, като в негова полза по ч.гр.д. №
741/2020 г. на РС Хасково била издадена исканата заповед за изпълнение, връчена
на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Така за него налице бил правен
интерес от предявяване на процесния иск.
Предвид изложеното,
ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме да установено по
отношение на ответника, че му дължи суми в общ размер на 857,65 лв.,
представляващи неплатени месечни абонаменти, използвани услуги и неустойка по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********; неплатени месечни
абонаменти, използвани услуги, неустойка и дължима сума за мобилно устройство
по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** и неплатени
лизингови вноски по договора за лизинг към него; неплатени месечни абонаменти, използвани
услуги, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +**********
и неплатени лизингови вноски по договора за лизинг към него, ведно със законна
лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане;
като го осъди да заплати на ищеца деловодни разноски за заповедното и за
настоящото производства. Ищецът прилага писмени доказателства за приемане по делото,
иска прилагането на процесното ч.гр.дело.
Назначеният особен представител
на ответника счита предявения иск за допустим, но неоснователен с аргумент, че на
основание чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с Решение на Народното събрание, до два месеца след отмяна
на извънредното положение, при забава на заплащане на задълженията на частноправни субекти, не се
начислява лихва за забава и неустойки и задължението не може да бъде обявено за
предсрочно изискуемо, както и договорът не може да бъде развален поради
неизпълнение. Не оспорва наличието на облигационна обвързаност между ищеца и
ответника, за което са представени фактури, неплатени от ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени и приети като писмени доказателства Фактура № **********/18.12.2018г.; Фактура № **********/18.01.2019г.; Фактура № **********/18.02.2019г.; Фактура № **********/18.03.2019г. и Фактура № **********/18.04.2019г. В материалите към ч.гр.дело № 741/2020г. по описа на РС Хасково, приложено към настоящото дело, се съдържат и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** от 14.03.2017г.; декларация-съгласие от 14.03.2017г.; Приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 14.03.2017г., Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** от 07.11.2018г.; Договор за лизинг, за устройство марка „NOKIA 2.1 Dual Blue Copper“ от 07.11.2018г.; декларация-съгласие от 07.11.2018г.; Приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоратини клиенти от 07.11.2018г.; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** от 19.12.2018г.; Договор за лизинг, за устройство марка „NOKIA 2.1 Dual Grey Silver“ от 19.12.2018г.; декларация-съгласие от 19.12.2018г.; Приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоратини клиенти от 19.12.2018г., Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги. От тях се установява описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново, а при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 741/2020г. по описа на РС - Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява още, че въз основа на заявление с вх. № 6136/10.04.2020г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение № 293/23.04.2020г. за процесната сума в общ размер от 857.65 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 10.04.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените в производството разноски, от които 25.00 лв. за заплащане на държавна такса и 360.00 лв. - възнаграждение за упълномощен по делото адвокат. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 09.07.2020г., връчено на ищеца на 14.07.2020г., е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок от съобщението и последният е сторил това.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение установителни искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.79 ал.1, вр. чл.92 ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, първият, вторият, четвъртият, петият и седмият иск се явяват изцяло основателни, а третият и шестият неоснователни, като съображенията за това са следните:
От приетите и неоспорени Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** от 14.03.2017г.; декларация-съгласие от 14.03.2017г.; Приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 14.03.2017г., Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** от 07.11.2018г. декларация-съгласие от 07.11.2018г.; Приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоратини клиенти от 07.11.2018г. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** от 19.12.2018г. декларация-съгласие от 19.12.2018г.; Приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоратини клиенти от 19.12.2018г., Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, по несъмнен начин се установява, че между страните са съществували валидни облигационни правоотношения, по силата на които дружеството - мобилен оператор е трябвало да предоставя мобилни услуги срещу задължението от страна на ответника да заплаща дължимото възнаграждение за това. Съдържанието и на трите съглашения е подробно регламентирано в горепосочените документи, които са подписани и от ответника и не са оспорени, нито от гледна точка на автентичността им, нито по отношение на верността им. Ето защо и на на основание чл. 20а, ал. 1 ЗЗД процесните договори имат силата на закон за страните. Доколкото се касае за търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ, тъй като е сключена от търговец и е свързана с упражняваното от него занятие, тя попада под приложното поле на ТЗ, а само за неуредените в него положения се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство – чл. 288 ТЗ. И в трите договора за мобилни услуги изрично е посочено, че потребителят е получил и е запознат с Общите условия и е съгласен да ги спазва, като същото обстоятелство се установява и от декларациите-съгласие към Приложение-ценова листа за абонаментни планове, поради което и на основание чл. 298, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ТЗ те също са задължителни за него. От съдържанието на събраните писмени доказателства се установява още, че част от спорните вземания представляват дължимата сума за абонаментнте планове на ответника и по трите договора. Съгласно т. 23, б. „б“ от Общите условия месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен договора и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съгласно избрания от него абонаментен план. Следователно, задължението за заплащането му не е обвързано от потреблението на мобилни услуги, и се дължи без значение дали мобилният оператор действително ги е доставил и съответно дали абонатът ги е потребил. Извод за осигурен достъп до мрежата може да се направи и от обстоятелството, че в договорите за мобилни услуги е посочен конкретен номер, посредством който потребителят бива идентифициран сред абонатите на ищеца, и е издадена нужната за целта конкретна СИМ-карта. При това положение и доколкото нито се твърди, нито се установява договорите между страните да са били прекратени преди сочената от ищеца крайна дата, то ответникът дължи и претендираните абонаментни такси за релевантния период. Относно настъпването на изискуемостта им не се спори, а и се установява от т. 27 на Общите условия, че плащането се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й, като в случая той очевидно е изтекъл. За пълнота на изложението и във връзка с ответните оспорвания, следва да се посочи, че същите се явяват ирелеванти, тъй като падежът на претендираните вземания се счита да е настъпил най-късно 18 дни след датата на последната фактура № **********/18.04.2019г., което е станало далеч преди обявяване на извънредното положение в РБългария, респ. преди влизане в сила на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците.
Ето защо съдът счита, че първият, вторият и петият иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД ( за суми в размер на 51,40 лева, представляваща главница по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********; 40,75 лева, представляваща главница по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** и 82,85 лева, представляваща главница по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********) са изцяло основателни и доказани.
На следващо място, не е спорно, че между страните са съществували и две облигационни правоотношения по силата на сключени договори за лизинг от 07.11.2018г. за устройство марка „NOKIA 2.1 Dual Blue Copper“ и от 19.12.2018г. за устройство марка „NOKIA 2.1 Dual Grey Silver“. Съдържанието им е уредено в двата договора, както и в Общите условия към тях. Безспорно е и обстоятелството, че ищецът е изпълнил точно основното си задължение, а и в чл. 4 и на двата договора лизингополучателят изрично е декларирал, че е получил устройството във вид, годен за употреба, функциониращ изрядно, съответстващ на договорените технически характеристики и комплектован с цялата документация. При това положение следва да се приеме, че в тежест на ответника е възникнало насрещното задължение да заплаща дължимите месечни лизингови вноски в сроковете и размерите съобразно договорните клузи. Безспорно е и че той не го е изпълнявал надлежно, като за периода 18.11.2018г. – 17.04.2019г. има неплатени лизингови вноски за мобилното устройство „NOKIA 2.1 Dual Blue Copper“ в общ размер от 254.98 лв. с ДДС, а за периода 18.12.2018г. – 17.04.2019г. има неплатени лизингови вноски за мобилното устройство „NOKIA 2.1 Dual Grey Silver“ в общ размер на 140.12, за които са издадени фактури с №-ра: **********/18.12.2018г., **********/18.01.2019г., **********/18.02.2019г., **********/18.03.2019г. и **********/18.04.2019г., в които са начислени включително и тези суми. По делото не са ангажирани доказателства относно изпълнението на тези изискуеми задължения на ответника.
Предвид изложеното съдът счита, че и четвъртият и седмият иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД са изцяло основателни и следва да бъдат уважени в пълния им предявен размер.
Вземанията са дължими ведно с поисканата законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 741/2020г. по описа на РС – Хасково - 10.04.2020г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
По отношение на претендираната неустойка на сума в размер на 82,17 лева, представляваща неустойки по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********, а именно три месечни абонаментни такси в размер на 32,46 лева и разликата между цената на предоставеното устройство без абонамент и преференциалната такава в размер на 49,71 лева и на сума в размер на 205,38 лева, представляваща неустойки по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********, а именно три месечни абонаментни такси в размер на 67,47 лева и разликата между цената на предоставеното устройство без абонамент и преференциалната такава в размер на 137,91 лева, следва да се посочи, че съгласно чл.11 ал.2 от Общите условия, представляващи неразделна част от договите за лизинг от 07.11.2018г. и от 19.12.2018г., при разваляне на договора за лизинг по вина на лизингополучателя, последният дължи на лизингодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в договора за лизинг, както и всички други парични и други задължения, предвидени в договора за лизинг, в това число и задължения за неустойка и др. Нито в договора за лизинг обаче, нито в Общите условия е предвидена възможност за лизингодателя, да начислява и претендира разликата между цената на предоставеното устройство без абонамент и преференциалната такава, като според настоящият съдебен състав тази претенция няма договорно или законово основание.
По отношение на претендираните суми за неустойка по договорите за мобилни услуги, съдът намира, че неустоечната клауза е нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което се следи и служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изхожда преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата и нарушава принципа за справедливост. В този смисъл е и задължителната практиката на ВКС - Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о. Както се посочи по-горе, съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, както е в настоящия случай. В този смисъл е и цитираното вече Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
На следващо място, тази клауза се явява нищожна и поради това, че е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, който без съмнение намира приложение в отношенията между страните. Безспорно, че тя е част от стандартно, изготвено предварително и типово споразумение на мобилния оператор и че потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й - дали да е въобще част от договора или поне да е в по-малък размер, т.е. няма данни да е индивидуално уговорена. С оглед посоченото по-горе, че ищецът би получил първоначално уговорената цена по договора под формата на неустойка, без да има задължение да се предоставя мобилни услуги, клаузата несъмнено е във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, именно поради липсата на еквивалентност между поетите от тях насрещни задължения. Освен това предвидения размер на неустойката е необосновано висок, тъй като не е съобразен с естеството на обезпеченото задължение и надвишава многократно стойността на евентуално претърпените от ищеца вреди - чл. 143, т. 5 ЗЗП.
По тези съображения съдът счита, че исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 741/2020г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени, но съобразно установения по делото размер на вземанията, следва да бъдат намалени на общо 255.92 лв.
С оглед изхода на настоящото производство и двете страни имат право на разноски, но на ответника не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването им. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат такива, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата от 588.28 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, по отношение на С.Х.Г., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ***, че дължи на „Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сума в размер на 51,40 лева, представляваща главница по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** от 14.03.2017г.; сума в размер на 40,75 лева, представляваща главница по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** от 07.11.2018г.; сума в размер на 254,98 лева, представляваща неизплатени вноски по договор за лизинг за устройство марка „NOKIA 2.1 Dual Blue Copper“ от 07.11.2018г.; сума в размер на 82,85 лева, представляваща главница по договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ********** от 19.12.2018г.; сума в размер на 140,12 лева, представляваща неизплатени вноски по договор за лизинг за устройство марка „NOKIA 2.1 Dual Grey Silver“ от 19.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 741/2020г. по описа на Районен съд - Хасково – 10.04.2020г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу С.Х.Г., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за установяване по отношение на С.Х.Г., че дължи на „Теленор България" ЕАД сума в размер на 82,17 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** от 07.11.2018г. и Договор за лизинг, за устройство марка „NOKIA 2.1 Dual Blue Copper“ от 07.11.2018г., както и сума в сума в размер на 205,38 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** от 19.12.2018г. и Договор за лизинг, за устройство марка „NOKIA 2.1 Dual Grey Silver“ от 19.12.2018г.
ОСЪЖДА С.Х.Г., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 844.20 лв., от която 588.28 лв., представляваща направени разноски по настоящото дело и 255.92 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 741/2020г. по описа на Районен съд - Хасково, за които е издадена Заповед № 293 от 23.04.2020г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се
чете
/Хр. Жисова/
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.