Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 21.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на четвърти юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева като разгледа
докладваното от съдия Шефки адм. дело № 161/2019 г. по описа на КАС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното
осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от Н.Б.С. от ***, чрез пълномощник, срещу Решение №2153-08-29/02.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което
е отхвърлена жалбата й против разпореждане № ***/*** г. на ръководителя по осигуряване на безработицата в ТП на НОИ - Кърджали. В жалбата са изложени съображения
за необоснованост на оспореното решение, тъй като в същото
не било отразено, че обезщетението било определено въз основа
на информацията, съдържаща се в документа СЕД U 002. При издаването на решението
не било взето предвид писмо вх.№***/***
г. и приложените към същото документи, както и възможността за допусната техническа
грешка при отбелязване на причината за прекратяване на трудовия договор. Иска отмяна
на оспореното решение и претендира деловодни разноски. В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба.
Ответникът – Директор на ТП
НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна.
Съдът,
като взе пред вид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за
установено следното:
В декларация от 20.11.2018 г., относно
определяне на пребиваване във вр. с прилагане на чл.65,
§2 от Регламент (ЕО) №883/2004, жалбоподателката е декларирала
обстоятелства, от значение за определяне на пребиваването й, като е посочила, че последният период на заетост в чужбина
е от 15.01.2018 г. до 12.10.2018 г, във ***.
Със заявление от 20.11.2018
г., на основание чл.54а от КСО, жалбоподателката е поискала
отпускане на парично обезщетение за безработица. В заявлението е посочено, че правоотношението
й с осигурителя ***, в ***, *** е прекратено,
считано от 12.10.2018 г., поради приключване на работата. Към заявлението е приложено
и свидетелство за заетост за периодите от 12.01.2015 г. до 22.05.2015 г.; от
11.01.2016г. до 30.09.2016 г.; от 15.01.2018 г. до 12.10.2018 г.
Със заявление, подадено на 20.11.2018
г., до директора на ТП НОИ-Кърджали, е поискано и удостоверяване на осигурителни
периоди от друга държава-членка на Европейския съюз – ***, със СЕД U002, за периодите от 12.01.2015 г. до 22.05.2015 г.;
от 11.01.2016г. до 30.09.2016 г.; от 01.02.2017 г. до 30.09.2017г.; от
15.01.2018 г. до 12.10.2018 г. Като причина за прекратяване на трудовата дейност,
заявителката е посочила „изтичане срока на
договора“, както и „прекратяване на договора по взаимно съгласие“. В тази връзка,
за преценка на правото и размера на паричното обезщетение, директорът на ТП НОИ
- Кърджали е изпратил искане изх. № ***/*** г., до директора на Дирекция „ЕРМД“
при ЦУ на НОИ за изискване от компетентната институция на ***, на структурирани
електронни документ (СЕД) U002 и U004, за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи.
Същевременно, с разпореждане № ***/*** г. на ръководителя на осигуряването за безработица
в ТП на НОИ - Кърджали, е спряно производството по отпускане на парично обезщетение
за безработица, до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U002 и U004
от
съответната осигурителна институция.
Спряното производство е възобновено с разпореждане
№ ***/*** г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали,
във вр. с писмо вх. № ***/*** г. от Дирекция „ЕРМД“ при
ЦУ НОИ, с издадени от компетентната институция
структурирани електронни документи (СЕД) U002 и
U004. В т.4 от СЕД U002 са
удостоверени периоди на осигурена заетост по законодателството на ***, както следва:
от 12.01.2015 г. до 22.05.2015 г.; от 11.01.2016г. до 30.09.2016 г.; от
01.02.2017 г. до 30.09.2017г.; от 15.01.2018 г. до 12.10.2018 г. Като причина за
прекратяване на последната заетост на жалбоподателката,
в т.7.1 от СЕД U002 е посочено
- „прекратяване на договора по взаимно съгласие". Последното се установява
от приложения на л.45-47 от делото, образец на структуриран електронен документ
(СЕД) U002.
С разпореждане № ***/***
г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на ПОИ – Кърджали, на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54а, ал.1, чл. 54б, ал. 3 от КСО на Н.Б.С. е отпуснато
парично обезщетение за безработица, считано от 14.10.2018 г. до 13.02.2019 г., в
размер на *** лв. дневно. В разпореждането е прието, че осигуряването на лицето
е прекратено на 14.10.2018 г., на основание чл.325, т.1 КТ - прекратяване на договора
по взаимно съгласие.
С жалба вх.№***/*** г., Н.С.
е оспорила последното разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица
в ТП на ПОИ – Кърджали. В тази връзка, с писмо изх.№***/*** г., директорът на ТП
НОИ Кърджали е поискал издаването на структуриран електронен документ Н001 /искане
за допълнителна информация/, удостоверяващ основанието за прекратяване на осигуряването.
С Писмо изх.№ ***/*** г., подписано
от гл.експерт при Дирекция „ЕРМД“ – ЦУ НОИ, е изпратено копие от писмо, от компетентната
институция на ***, ведно със справки. Според изложеното в писмото, след проведено
проучване, *** работодател е потвърдил прекратяването на трудовото правоотношение
по взаимно съгласие.
С Решение №2153-08-29/02.04.2019 г. на
директора на ТП на НОИ – Кърджали, предмет на
настоящия спор, е отхвърлена жалбата на Н.С. против разпореждане № ***/*** г. на ръководителя по осигуряване на безработицата в ТП на НОИ Кърджали. В
мотивите към решението административният
орган е приел, че жалбоподателката има право на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО, но в случая, в т.7.1 от представения
СЕД U002, като причина за прекратяване на осигуряването
е посочено - „прекратяване на договора по взаимно съгласие". По горните съображения
и предвид разпоредбата на чл.54б, ал.3 от КСО, на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение
за безработица в минимален размер, за срок от 4 месеца. Прието е, че ограничението
на чл.54б, ал.3 КСО, не противоречи на предвиденото в чл.62,§1 и §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент
и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност,
тъй като Регламентът не съдържа забрана, държавите-членки да предвиждат в националната
си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината
/основанието/ за прекратяване на трудовото правоотношение. По тази причина, в хипотезите,
уредени в чл.54б, ал.3 КСО, паричното обезщетение за безработица не се определял
в зависимост от предишното трудово възнаграждение и поради това, разпоредбата на
чл.62 от Регламент (ЕО) № 883 / 2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29
април 2004 г., била неприложима.
По делото са приложени и заверени
копия от трудов договор от *** г., сключен
между Ш. С. - работник и А. Е. - работодател, както и Разпореждане №***/*** г. на
ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на ПОИ – Кърджали, за отпускане
на парично обезщетение за безработица на Ш. С., които са неотносими
към настоящия спор, поради което съдът не следва да ги обсъжда.
При така установените
факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена
против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от легитимирано
лице – адресат на оспореното решение и в установения срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ
- Кърджали са валидни актове, издадени от административни органи в кръга на тяхната
компетентност и в предписаната от закона форма.
В обжалвания
акт са посочени
фактическите и правните основания за издаването
му, а в производството
по постановяването му не се установиха съществени нарушения
на процесуалните правила. Съдът намира,
че при определяне размера на процесното парично обезщетение са съобразени и приложимите разпоредби
на материалния закон.
По
делото не се спори, че жалбоподателката има право на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО. Спорен е въпросът относно приетото
от органа основание за прекратяване на трудовото правоотношение и в тази връзка
– с определения съобразно чл.54б, ал.3 КСО, размер и срок на обезщетението.
Съгласно
чл.54б, ал.3 КСО, безработните лица, чиито правоотношения са прекратени по тяхно
желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл.
325, т. 1 от Кодекса на труда, …, или по други закони, получават минималния размер
на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
В случая, компетентния осигурителен
орган е приел, че последната трудова дейност на жалбоподателката
е прекратена по взаимно съгласие и въз основа на това е определил дължимото обезщетение,
според предвиденото в разпоредбата на чл. 54б, ал. 3
от КСО. Съдът приема, че така приетото от органа основание за прекратяване
на последната заетост на жалбоподателката се установява
от отразеното в т.7.1 от приложения по делото структуриран електронен документ СЕД U002, в който,
като причина за прекратяване е отбелязано именно „прекратяване на договора по взаимно
съгласие". Горната причина за прекратяване на трудовото правоотношение е потвърдено
и в писмо изх.№ ***/*** г. от Дирекция „ЕРМД“ ЦУ НОИ. Същевременно, по делото не
са представени доказателства, оборващи това обстоятелство, удостоверено с официални
документи.
При това положение съдът намира,
че правилно и в съответствие с материалния закон, обезщетението за безработица е
определено при условията на чл. 54б, ал. 3 от КСО. При определянето на обезщетението са взети предвид
наличните редовни документи, съдържащи данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, поради
което възраженията, че обезщетението е неправилно определено, са неоснователни.
Следва да се отбележи също, че няма пречка при представяне на документи, съдържащи
други данни, компетентният орган, на основание чл. 54ж, ал. 2 КСО, да измени определения
размер на паричното обезщетение.
По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение и потвърденото
с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ
– Кърджали, са законосъобразни, а подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Кърджали
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Б.С. против Решение №2153-08-29/02.04.2019 г., издадено от директора
на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на на Н.Б.С. против разпореждане № ***/*** г. на ръководителя по осигуряване на
безработицата в ТП на НОИ - Кърджали.
Решението подлежи
на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
С Ъ Д И Я: