Р Е Ш Е Н И Е
№260088
/16.11.2020г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
при
секретар Ели Т., като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.дело №369 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ПЕРФЕКТ АУТО ЛУКС ЕООД, ЕИК *********,
Варна, представлявано от управителя Светлозар К., чрез адв.П.М. против решение
№1067/27.11.2019г., постановено по т.дело №219/2019г. на ОС –Варна, в частта, в
която е уважен предявения от А.С.Д., ЕГН **********,
адрес ***, иск срещу Перфект Ауто Лукс ЕООД, Варна за сумата 31 894,20
лева, включваща сумите: 31 500,00 лева, представляваща заплатена от
ищцата цена на лек автомобил, марка „Ауди”, модел „Кю 3”, с ХХ № ХХХХХХХ, рама № WAUZZZ8U0DR037427, по развален договор за
покупко-продажба на МПС, нотариално заверен рег. №7592 от 22.08.2016г. на
нотариус рег.№147 на НК;
394,20
лева, представляващи заплатена нотариална такса при сключване на посочения
договор, на основание чл.189, ал.1 във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3-то и чл. 87
от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
01.10.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата 5 263,10 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 11.01.2017г.
до 30.09.2018г., на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Решението е предмет на обжалване единствено в осъдителната част по главния
иск. В останалата част поради липса на обжалване решението е влязло в законна
сила.
Въззивникът обжалва решението в частта, в която Перфект Ауто Лукс ЕООД е
осъдено да заплати на А.Д. сумата от общо 31 894.20 лева по развален
договор за покупко-продажба на МПС ведно със сумата от 5 263.10 лева, представляващи
обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода от 11.01.2-17г. до
20.09.2018г. като твърди, че решението е неправилно, постановено при нарушение
на материалния закон и при превратна преценка на доказателствения материал.
Твърди се, че по делото липсват категорични доказателства, че процесният
автомобил действително принадлежи на трето лице. Такъв извод не следва от
приобщената по делото прокурорска преписка. Излага се, че не е установена
идентичността на процесния автомобил с това, предмет на подаденото от Ауди банк
ГмбХ, Германия, искане за издирване и предаване на вещта. Излага се, че в
настоящото производство съдът е е изследвал обстойно отношенията между
праводателя Н.Б. и чуждестранното дружество Ауди банк, съответно законовите
регламентации. Поддържа се надлежното прехвърляне на процесния автомобил на
ищцата А.Д. и легитимирането и като собственик на лекия автомобил, чието
ползване е преустановено въз основа на изземване от органите на полицията във
връзка с воденото разследване. Поддържа се, че не е налице евикция, съответно
не е налице основание за разваляне на договора. Втази връзка въззивникът
възразява, че не е получил поканата за разваляне на договора за продажба на
МПС; не е спазена и изискуемата от закона особена форма за изявлението за
разваляне. Прави довод, че предвид особената форма на договора, то и
развалянето следва да бъде извършено не с обикновена писмена покана, а с
нот.удостоверяване. Изявлението за разваляне от 05.01.2018г. не отговаря на законовите
изисквания.
На следващо място се оспорва посочената от съда правна квалификация на иска
по чл.55, предложение второ от ЗЗД, която не съответства на обстоятелствата по
делото и поставя въпроса за постановяване на недопустим съдебен акт.
Въззивникът оспорва и приетото от съда относно размера на претенцията от
допълнително 500 лева над продажната цена от 31 000 лева, което не
съответства както на събраните доказателства, така и на обичайната съдебна
практика. Въз основа на изложеното въззивникът моли за отмяна на решението в
обжалваната част и вместо това отхвърляне в цялост на предявените искови
претенции.
В срока за отговор е постъпило становище от А.С.Д. чрез адв.Огн.М., който
оспорва основателността на жалбата. Поддържа, че изводите на съда по същество
на спора почиват на събраните доказателства и техният съвкупен анализ. Поддържа
се, че по делото е еднозначно установено, че Н.Б. е прехвърлил на Ауди банк
ГмбХ собствеността върху процесното МПС преди сключване на договора с Перфект
Ауто лукс ЕООД. Установено е, че неизпълнението на Н.Б. да върне автомобила на
собственика Ауди банк е причина за обявяването на автомобила за международно
издирване чрез Шенгенската информационна система като обект на престъпление –
присвояване. Неоснователни са оплакванията срещу приетото от съда относно
развалянето на договора и формата наизявлението. Осъществен е целия фактически
състав на чл.87, ал.3 ЗЗД вр.чл.189 ЗЗД. Договорът е развален считано от
05.01.2018г.
Моли за постановяване на съдебен акт за потвърждаване на съдебното решение
като правилно и законосъобразно.
Третите лица –помагачи и ответници по обратните искове не се депозирали
становище по жалбата.
В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът се представлява от адв.М.,
който поддържа жалбата.
Въззиваемата А.Д. и третите лица помагачи С.Т. и Н.Б., редовно призовани,
не се представляват в откритото заседание.
Съдът като разгледа книжата по делото и извърши проверка за редовност
установи, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК и е надлежно
админстирирана. Същата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, при наличие
на правен интерес от обжалването като отговаря на изискванията на чл.262 ГПК,
поради което се преценява от въззивния съд като процсуално допустима.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е образувано
по предявени от А.С.Д. обективно съединени искове за осъждане на „Перфект
Ауто Лукс“ЕООД, гр.Варна, ЕИК *********, да заплати на ищцата сумата от общо 37 204,54
лева, от които 31 000,00 лева представляват заплатена
цена на автомобила, 941,44 лева – разноски по продажбата и
5 263,10 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 22.08.2016
г. до датата на подаване на исковата молба на 01.10.2018г.
Исковата
молба е връчена на ответника на 19.11.2018г. с указание, че може да подаде
отговор в едномесечен срок.
В срока за
отговор на исковата молба ответното дружество е предявило обективно
и субективно съединени обратни искове при условие на евентуалност – в случай че
се уважат главните искове срещу „Перфект Ауто Лукс“ ЕООД, за осъждане на С.Ю.Т.
и Н.К.Б. да заплатят солидарно на „Перфект Ауто Лукс“ ЕООД сума в размер на
30 000,00 лева, представляваща платената от
„Перфект Ауто Лукс“ ЕООД на отпаднало основание продажна цена по договор за
покупко-продажба на МПС, нотариално заверен рег.№ 6590 от 22.07.2016г. на
нотариус рег. № 147 на НК както и сума в размер на 394,20 лева – платена
нотариална такса за заверка на договора ведно със сумата
6 263,10 лева лихва за забава върху главницата от 22.07.2016г. до датата
на предявяване на обратния иск – 14.12.2018г.
С
определение от 06.03.2019 г. са конституирани като трети лица помагачи на ответника
С.Ю.Т. и Н.К.Б., праводатели на дружеството по договор за покупко-продажба
на МПС.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
Предмет на въззивното производство е решението на ВОС единствено в
осъдителната част по главния иск.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че възражението за евентуална
недопустимост на решението поради произнасяне по непредявен иск, е неоснователно.
Не се споделят изложените в жалбата доводи за неправилна правна квалификация и
оплакванията не почиват на окончателния доклад на спора /вкл.разпределената от
съда доказателствена тежест/ както и на произнесените искове, в частност иска
по чл.55, предложение трето вр. чл.87 и чл.189 ЗЗД. С оглед въведените
твърдения за разваляне на договора поради неизпълнение и претендиране последиците
от това с връщане на даденото по договора, съдът правилно е квалифицирал иска
по чл.55, предложение трето ЗЗД.
Предмет на предявените искове е претенция на ищцата А.С.Д. за връщане от ответника „Перфект Ауто Лукс“ ЕООД на
сумата 31 000,00 лева, представляваща заплатена от ищцата цена на лек
автомобил марка „Ауди”, модел „Кю-3”, с ДК №ХХХХХХХ, рама № WAUZZZ8U0DR037427,
по договор за покупко-продажба на МПС, нотариално заверен рег. № 7592 от
22.08.2016 г. на нотариус О.Шарабански рег. № 147 на НК, сумата от общо 941,44 лева, която включва платено на
12.08.2016г. по договора капаро в размер на 500,00 лева, 394,20
лева нотариална такса както и 47,24 лева застрахователна премия по полица
№BG/02/11600224991, ведно с обезщетение за забавено плащане върху главницата от
31 941.44 лева, в размер на 5 263,10 лева,
изчислено за периода от
22.08.2016г. до датата на подаване на исковата молба на 01.10.2018г.
Решението не се
обжалва в отхвърлителната му част за застрахователната премия както и за
частично уважената мораторна лихва, която съгласно решение по чл.247 ГПК от
13.05.2020г. е уважена за периода от 11.01.2018г. до датата на предявяване на
иска на 30.09.2018г. в по-малък размер от претендирания като съдът е приел
начална дата предоставения срок за доброволно изпълнение с поканата от
05.01.2018г. – 11.01.2018г.
По останалите въпроси
въззивният съд, въз основа на събраните доказателства и съвкупният им анализ,
установява следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове намират своето правно основание в чл.55,
ал.1, пр. 3-то във вр. с чл. 87 и чл. 189, ал. 1 от ЗЗД; чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Не се спори относно извършените с процесната вещ – л.а.
Ауди Кю 3, две поредни прехвърлителни сделки между страните по спора: с договор
с нот.заверка на подписите от 22.07.2016г. е извършено прехвърляне
собствеността на автомобила от Н.Б. и С.Т. в полза на Перфект Ауто лукс ЕООД, а
с договор от 22.08.2016г., дружеството се е задължило да прехвърли
собствеността на вещта на А.С.Д.. Не се спори относно формата на договорите.
Спорът е относно могъл ли е прехвърлителят по договора за продажба на МПС да
прехвърли права, каквито не притежава и дали е налице евикция, основание за
разваляне на договора и претендиране връщане на платеното по него.
Горните
обстоятелства се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства:
Договор за покупко-продажба на МПС, рег. № 7592 от 22.08.2016 г. на нотариус
рег. № 147 на НК; Свидетелство за регистрация на МПС № *********; Фактура №
********** от 16.08.2016 г.; Фактура № ********** от 22.08.2016 г. за
нотариална такса; Застрахователна полица № BG/02/11600224991; Добавък към
Застрахователна полица – 3 бр. от 21.11.2016 г.; Договор за покупко-продажба на
МПС от 22.07.2016 г., рег. № 6590 от 22.07.2016 г. на нотариус рег. № 147 на
НК. Тези обстоятелства не са
спорни.
От
изисканите и приложени по делото /на л.109 и следващите/ материали
по пр.пр.№7873/2017 г. по описа на СГП се установява, че на 23.02.2017 год.
след извършена проверка било установено, че МПС – лек
автомобил марка „Ауди", модел „Кю3" с ДК № СВ 86 74 BP и номер на
рама WAUZZZ8U0DR037427, управляван от А.С.Д., е обявен за международно
издирване с шенгенски идентификатор DES091634005577000002 на 05.12.2016г. В
материалите по преписката не се съдържат данни автомобилът да е върнат на
ищцата, а и липсват твърдения на заинтересованата страна. Приложено
е искане вх.№7873/13.03.2017 г. на СГП (л. 109 –
112) за връщане на МПС подадено от името на „Ауди Банк“, Брауншвайг, Германия,
чрез пълномощника „Плам“ ЕООД, в което се сочи, че автомобилът
е собственост на „Ауди Банк“ ГмбХ и след предоставянето му на Н.Б. за ползване
е бил противозаконно присвоен от последния. В рамките на обмена на допълнителна
информация между двете Бюра Sirene е уточнен законния собственик на автомобила – „Audi Bank" GmbH с ЕИК
DE811115569, който претендира връщането на вещта.
Отправено е искане чрез Шенгенска информационна система /ШИС/ автомобилът
да бъде върнат на собственика „Ауди Банк“ГмбХ чрез упълномощен представител в
България – „Плам“ ЕООД, Добрич. По преписката е приложено Свидетелство за
регистрация, част ІІ, на лек
автомобил марка „Ауди", модел „Кю3", рег № WU C 9525, с номер на рама
WAUZZZ8U0DR037427, на името на Н.К.Б., издадено на 14.04.2016 г. във Вюрцбург,
ФРГ. В преписката се съдържа и Договор
за прехвърляне на обезпечение, сключен на 09.04.2016г. между „Ауди Банк“,
Брауншвайг и Н.Б. с адрес във Валдбютелбрун, ФРГ, от който е видно, че с цел
гарантиране на всички претенции по сключения договор
за заем (Darlehnsvertrag), Н.Б. прехвърля на банката правото на собственост
върху процесния лек автомобил Ауди Q3 с рама № WAUZZZ8U0DR037427. Посочен е
рег.№ на автомобила съгласно първоначалната
регистрация – KL EC 20, който е зачеркнат и до него на ръка е написан рег. № WU
C 9525. Договорено е, че автомобилът остава в държане на Б., който има право да
го използва и поема всички рискове, отговорности, данъци, такси или други
задължения, свързани с превозното средство. В
преписката е приложено и писмо (л. 121) с дата 24.08.2016г. от „Ауди Банк“ до Н.Б.
относно договор номер: 42744053А847, в което се сочи, че Б. не е извършил
никакво плащане в отговор на писмо от 15.07.2016г,
поради което банката прекратява договора за заем (Darlehn) и изисква връщане на
описаното общо задължение в размер на 24 977,36 евро най-късно до
09.09.2016г. В писмото се заявява още, че
банката прекратява заемното отношение (Leihverhältnis) с предмет
финансираното превозно средство и изисква същото да и́ бъде предадено,
като забранява използването на автомобила след изтичане на крайния срок.
Пред настоящата инстанция е постъпило писмо вх.№261060 от
12.10.2020г. на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, IV районно управление, София с данни за преписка
рег.№228р-3442/2017г. по описа на същото управление, че автомобил Ауди Кю3,
рама WAUZZZ8U0DR037427, на 07.03.2018г. е върнат на немския
му собственик Ауди банк ГмбХ, Германия чрез посредника Плам ЕООД, Добрич,
представлявано от К. К., въз основа заповед на началника на 4 РУ на СДВР
–София. Установена е автентичността на рамата на МПС посредством експертна
справка, поради което съдът приема, че е налице пълно тъждество с процесната
вещ. Съдът възприема приложените писмени доказателства, неоспорени от страните,
като документи, ползващи се с материална доказателствена сила по отношение на удостоверените
пред СГП действия, актове и изявления съгласно чл.179 ГПК.
Въз основа на горното въззивният състав заключава, че към
датата на прехвърляне собствеността на процесното МПС, на 22.08.2016г.,
праводателят Перфект Ауто лукс ЕООД не е бил собственик на автомобила, тъй като
не го е придобил по-рано, въз основа на договор от 22.07.2016г., сключен с несобственици
Н.Б. и С.Т., по време на брака им. Поради това и не е могъл да прехвърли право,
каквото не притежава на ищцата А.Д. и последната не е станала собственик на
автомобила. Поради установената собственост на вещта към датата на продажбата,
на трето за спора лице Ауди банк, не е нестъпил транслативният характер на
сделката.
Дали извършеното присвояване има белезите на престъпление
съгласно немското/българско законодателство е без решаващо значение за спора
доколкото се установява убедително, че вещта е собственост на трето лице, което
не само не се е дезинтересирало от нея, но е получило владението ѝ към
настоящия момент. /видно от установеното пред въззивния съд/
Съгласно чл.189, ал.1 ЗЗД, ако продадената вещ принадлежи
изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл.87 ЗЗД. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да
му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за
вещта.
Разваляне на договора от
22.08.2016г. е сторено от ищцата с изрично изпратена на ответника покана от
05.01.2018г., за която липсват данни кога е получена от дружеството, макар
същото да не оспорва получаването ѝ. След постановяване на коригиращото
решение на ВОС от 13.05.2020г., не е постъпила жалба срещу същото. Същевременно
съдът констатира, че във въззивната жалба, предмет на настоящото производство,
не са изтъкнати доводи и оплаквания по отношение на присъденото обезщетение за
забавено изпълнение. Недопустимо е съдът да преценява отново основателността на
тази претенция /за различен период/ при положение, че липсва обжалване на
решението в тази /отхвърлителна/ част от заинтересованата страна А.Д. съгласно
чл.271, ал.1, предложение второ ГПК.
Поради изложеното съдът
възприема изцяло присъдената на ищеца мораторна лихва /до предявяване на иска/,
считано от 11.01.2018г., в размера по коригиращото решение №312/13.05.2020г. на
ВОС /л.195/
По отношение възраженията срещу валидността на
изявлението за разваляне на договора:
Съдът констатира, че с поканата на А.Д. от 05.01.2018г.,
отправена до продавача Перфект Ауто лукс ЕООД е упражнено ясно потестативното
право на изправната по договора страна за разваляне на договора едновременно с
претендиране последиците от това.
По
силата на чл.144, ал.2 ЗДвП, за прехвърляне на
собствеността на регистрирани автомобили обикновената писмена форма на договора
не е достатъчна, а е необходима нотариална заверка на подписите на страните.
Императивното законово изискване е свързано с регистрационния режим на
автомобилите и произтичащите от регистрирането им последици, включително
съответни данъчни задължения. Според правилото на чл.87 ЗЗД,
предупреждението, отправено от кредитора до длъжника за разваляне на
двустранния договор, следва да е писмено, когато договорът е сключен в писмена
форма. Формата на изявлението за разваляне на договора по този начин е
обвързана от законодателя с формата на договора, като изрично за договорите за
прехвърляне, признаване, учредяване или прекратяване на вещни права върху недвижими
имоти е предвидено разваляне по съдебен ред. Договорите за покупко-продажба на
движими вещи по правило се развалят извънсъдебно. Договорите за
покупко-продажба на регистрирани автомобили не са включени в изрично посоченото
изключение за специален ред за разваляне на договора, респективно – не е
предвидена друга форма, освен писмена, в която изявлението за разваляне да бъде
отправено до длъжника. В случаите, в които изявлението за разваляне на договор
за покупко-продажба на МПС е заявено пред съд с искова молба, няма
причина исковата молба да няма характер на предупреждение по смисъла на чл.87, ал.1 ЗЗД. /р.254/2020г. по ГД №1403/2019г. на IV г.о. на ВКС/ В случая не е налице и
хипотезата на чл.190, ал.1, предл.първо от ЗЗД за разваляне по съдебен ред при
частична евикция.
Съставът намира за изцяло неоснователни оплакванията за
неспазване формата на волеизявлението за разваляне на договора за
покупко-продажба на МПС. Не почива на законово изискване дадената от страната
интерпретация за специална форма на изявлението по чл.87 ЗЗД. С отправянето на
писмена покана до насрещната страна и при наличие на останалите предпоставки на
чл.87 ЗЗД вр.чл.189 ЗЗД, е постигнат правопрекатяващ спрямо правоотношението ефект,
поради което и ищцата може да претендира връщане на даденото по договора. С
прекратяването на облигационното правоотношение отпада с обратна сила
основанието за плащане на цената по договора за покупко-продажба, а платените
от купувача суми подлежат на връщане, съгласно чл.55,
предложение трето ЗЗД вр.чл.189 ЗЗД.
Неоснователно съдът намира и позоваване в жалбата на
липса на предпоставките по чл.87, ал.2 ЗЗД. Продажбата на чужда вещ не води до
нищожност на договора, но препятства настъпване на транслативния ефект на
договора, независимо от това дали е било предадено владението на вещта. При
положение, че праводателят на ищеца по договора не е собственик на вещта, то
даване срок за изпълнение съгласно ал.1 на чл.87 ЗЗД, е безпредметно. Изпълнението
в този смисъл е невъзможно, поради което непредоставяне на срок на задължената
страна, не препятства настъпване последиците от развалата.
По отношение на дължимата сума, съгласно изричната
разпоредба на ЗЗД /чл.189/, продавачът дължи връщане на платената цена и разноските
по договора ведно с необходимите и полезни разноски за вещта. Предмет на
претенцията са цената на вещта и разноските за нот.удостоверяване на подписите.
Платената застрахователна премия не е предмет на въззивното производство.
Съгласно приложената фактура №655/16.08.2016г., купувачът
е заплатил за процесното МПС сумата от 31 000 лева. Преди датата на
фактурата и преди сделката на 22.08.2016г., е налице подписана от продавача
Перфект Ауто лукс ЕООД разписка за получена в брой сума от 500 лева. Съобразно
чл.1 от договора, продажната цена от 31 000 лева е изцяло преведена по
банков път от купувача по договора чрез наредител трето лице. В разписката
платените 500 лева са определени като капаро /аванс/ по сделката като никъде
страните не спорят относно характера им. Такива са и твърденията на купувача по
исковата молба, възприети в отговора на ответното дружество. Ищецът не е
твърдял и не е доказал, че платените 500 лева са допълнително уговорена цена по
сделката и/или допълнителни разноски. Напротив, в договора изрично е посочена
цена на автомобила от 31 000 лева, която е и заплатената по банков път,
съгласно ССЕ. В
съдебната практика е установено разбиране, че за да има предварителното
частично плащане на цената обезпечителната функция на задатък, от значение са
не употребените юридически термини, а следва страните да са уговорили
последиците на чл.93, ал.2 ЗЗД. Нормата е диспозитивна и страните
могат да не ги уговорят, да ги уговорят частично или вместо връщане на задатъка
в двоен размер, отказалият се продавач да дължи неустойка в същия или друг размер. В случая страните не са уговорили такава обезпечителна
функция на платеното „капаро”, т.е. не са му придали функция на
задатък/отметнина, поради което съдът намира, че платената сума в размер на 500
лева представлява част от главното задължение, платимо предварително и
подлежащо на приспадане от окончателната цена. Не са наведени твърдения за друго
предназначение на платеното, поради което и същото излиза извън законовите
последици по чл.189 ЗЗД – сумата не представлява отделна част свръх цената, не представлява
и разноски по продажбата. Поради това въззивният състав намира, че тази сума
следва да бъде приспадната от размера на уважената претенция и искът за нея -
отхвърлен.
В жалбата не са изтъкнати оплаквания по отношение на
останалата част от претенцията, вкл. платеното като цена по сделката в размер
на 31 000 лева както и нотариалната такса по сделката. Поради това съдът
намира иска за основателен до размера от 31 394.20 лева.
Тъй като решението в частта за присъденото обезщетение за
забавено изпълнение представлява част от предмета на въззивното производство, с
промяната на главницата, се променя и акцесорния иск относно мораторното
обезщетение. Същото съдът изчислява съобразно приетата за основателна главница,
в размер на 2 302.24 лева, за периода от 11.01.2018г. до предявяване на
иска на 30.09.2019г.
Ищецът не е претендирал законните лихви върху
претендираните суми, считано от исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. С решението си съдът се е произнесъл по непредявен акцесорен иск,
поради което решението в тази част подлежи на обезсилване.
С оглед приетите правни изводи следва да бъде
разпределена отговорността за разноски между страните:
За
въззивното производство въззиавемата Д. не претендира разноски. Такива се
претендират от въззивника в размер на общо 3 143.15 лева съгласно списък
по чл.80 ГПК. С оглед частичната основателност на въззивната жалба, на страната
се следват разноски пропорционално на уважения интерес, или сумата от 48.48
лева за въззивното производство. За първа интастанция съдът изчислява дължимите
на ищеца разноски в размер на 3295.13 лева, а тези на ответника Перфект Ауто
лукс ЕООД – на 452.16 лева. При изчисляване на адвокатското възнаграждение,
уговорено общо в размер на 2400 лева за главния и обратните искове, съдът
зачита половината от платеното или 1200 лева. Не са правени възражения за
прекомерност.
Воден
от горното, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №1067/27.11.2019г., коригирано с
решение №312/13.05.2020г., постановени по т.дело №219 по описа за 2019г. на
Окръжен съд –Варна, ТО, в частта, в
която съдът е присъдил на А.С.Д., ЕГН **********, сума, дължима от ПЕРФЕКТ АУТО
ЛУКС ЕООД, ЕИК *********, Варна, за
разликата над 31 394.20 лева до присъдените 31 894.20 лева, която
сума включва заплатена от ищцата А.Д. цена на лек автомобил марка „Ауди”, модел „Кю-3”, с ДК №В 0347 ВК, рама № WAUZZZ8U0DR037427, по развален
договор за покупко-продажба на МПС, нотариално заверен № 7592 от 22.08.2016г.
на нотариус рег.№147 на КН и нотариална такса при
сключване на посочения договор, на основание чл.189, ал.1 във вр. с чл.55,
ал.1, пр. 3 и чл. 87 от ЗЗД, както и за разликата над сумата от 2330.23 лева до 2302.24 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 11.01.2018
г. до 30.09.2018г., на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД както и в частта за разноските като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.Д., ЕГН **********, срещу „Перфект Ауто Лукс“ ЕООД, гр. Варна, ЕИК
*********,
иск за осъждане на ответното дружество да заплати
сумата от 500 лева, представляващи
като капаро по развален
договор за покупко-продажба на МПС, нотариално заверен № 7592 от 22.08.2016г.
на нотариус рег.№147 на КН, явяващи се разлика между 31 394.20 лева и присъдените от първата
инстанция 31 894.20 лева, както и иска за обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, върху уважената
главница, за разликата над 2302.24 лева
до 2330.24 лева, за периода 11.01.2018г. до предявяване на иска на
30.09.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1067/27.11.2019г.,
коригирано с решение №312/13.05.2020г., постановени по т.дело №219 по описа за
2019г. на Окръжен съд –Варна, ТО, в
останалата обжалвана част, в която съдът е осъдил „Перфект Ауто Лукс“ ЕООД, гр.Варна, ЕИК *********, с адрес
на управление: гр. Варна 9000, бул. "Владислав Варненчик" № 106, ет.
1, да заплати на А.С.Д., ЕГН **********, адрес ***, сумата до размера от 31 394.20 лева, включваща 31 000,00 лева, представляващи заплатена от ищцата цена на лек автомобил
марка „Ауди”, модел „Кю-3”, с ХХ № ХХХХХХХ, рама № WAUZZZ8U0DR037427, по
развален договор за покупко-продажба на МПС, нотариално заверен рег. № 7592 от
22.08.2016г. на нотариус рег. № 147 на НК, и сумата от 394,20
лева,
представляващи заплатена нотариална такса при сключване на посочения договор,
на основание чл. 189, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3-то и чл. 87 от ЗЗД,
както и за сумата от 2 302.24 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, за периода от 11.01.2018г. до 30.09.2018г., на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
ОБЕЗСИЛВА решение №1067/27.11.2019г.,
постановени по т.дело №219 по описа за 2019г. на Окръжен съд –Варна, ТО, в частта, в която съдът е присъдил в
полза на ищеца А.С.Д., ЕГН ********** законна
лихва върху присъдената главница за периода от предявяване на иска 01.10.2018г.
до окончателното изплащане на задължението.
В останалата
отхвърлителна част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Перфект
Ауто Лукс“ ЕООД, гр.Варна, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. Варна 9000, бул. "Владислав Варненчик" № 106, ет. 1, да заплати на А.С.Д., ЕГН **********, адрес ***, сторените по делото разноски в размер на
3 295.13 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А.С.Д., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „Перфект Ауто Лукс“
ЕООД, гр.Варна, ЕИК *********, с адрес на управление гр.Варна, бул.
"Владислав Варненчик" № 106, ет.1, разноските за първа и
въззивна инстанция в размер общо на 500.65
лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 месечен срок от
връчване преписи на насрещните страни с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: