О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№1160
гр.Бургас, 24.04.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на двадесет и четвърти
април две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №958 по описа за
2020г. на Бургаски окръжен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по
въззивна жалба с вх. №5751/20.03.2020г., подадена от Главна дирекция Гранична
полиция - МВР, чрез процесуалния представител Красимира Иванова – юрисконсулт,
с която се обжалва Решение №233 от 17.01.2020г., постановено по гр.д. №7903/2019г.
по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е осъдил Главна дирекция „Гранична
полиция“ към Министерството на вътрешните работи, с адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“, №46, да заплати на П.Т.Т., ЕГН: **********, сумата от 1385,46 лева (хиляда триста осемдесет и
пет лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен нощен труд от 199,92 часа за периода от 01.08.2016 г.
до 24.09.2019 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и
преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със
законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба на 24.09.2019
г. до окончателното ѝ изплащане, като е отхвърлил иска за периода 01.07.2016 г. – 31.07.2016 г., за разликата над признатите
199,92 часа извънреден труд до претендираните такива 204,78 часа и над
присъдената сума от 1385,46 лева до пълния претендиран размер на вземането от
1414,68 лева, като погасен по давност.
Осъдена е Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерството на вътрешните
работи, с адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“, №46, да заплати на П.Т.Т., ЕГН: **********, сумата
от 176,85 лева (сто седемдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки),
представляваща сбор от вземанията за мораторна лихва, изчислена върху всяка
една месечна сума за положен нощен труд в периода от 01.08.2016 г. до
24.09.2019 г., считано от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие от
този период, с начало 30.10.2016 г., до 23.09.2019 г., като е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума до пълния
претендиран размер от 185,44 лева, както и за присъждане на мораторна лихва
върху възнаграждение за положен извънреден труд за месец юли 2016г.
Осъдена е Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерството на вътрешните
работи, с адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“, №46, да заплати на П.Т.Т., ЕГН:**********, сумата от 341,73 лева (триста четиридесет и един лева
и седемдесет и три стотинки), представляваща разноски по делото.
Осъден е П.Т.Т., ЕГН:**********, да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерството на
вътрешните работи, с адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“, №46, сумата от 3,54 лева (три лева и петдесет и
четири стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски.
Осъдена е на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция „Гранична полиция“ към
Министерството на вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. „Мария Луиза“, №46, да заплати по сметка на Бургаски районен съд сумата от 105,42
лева (сто и пет лева и четиридесет и две стотинки), представляваща сбор от
дължимите държавни такси за уважените искове, както и сумата от 200 (двеста)
лева, представляваща разноски за производството – изплатено от бюджета на съда
възнаграждение за вещото лице по съдебно-икономическа експертиза.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради
нарушение на материалния закон и необосновано, в частите, с които са уважени
предявените искове, както и в частите, с които е осъден въззивникът да заплати
разноски по делото. Сочи се, че за
процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени,
съобразно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано,
като при изчисляване на отработеното време, съответно компенсиране на положения
извънреден труд, е приложена нормативната уредба на специалния закон – ЗМВР. Твърди се, че ищецът има качеството държавен служител,
а по отношение на тази категория служители е налице специална нормативна уредба
във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд и не могат да намерят
приложение правилата на общите норми, съдържащи се в КТ. Твърди се, че не е
налице нормативна празнота, която следва да се запълни чрез субсидирано
приложение на КТ, а е налице изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и
отчитане на извънредния и нощния труд, по отношение на държавните служители,
както и че във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята в ЗДСл
и ЗМВР, следва да се уреди по идентичен начин с КТ, препращането е пряко чрез
посочване на конкретни правни норми. Посочва се, че за служителите по ЗМВР са
предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и
нематериални блага, от каквито, нито работещите по трудови правоотношение,
включително тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се
ползват. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд е
допуснал смесване на нормите относно нощния труд и извънредния труд, като по
този начин е създал несъществуваща конструкция на „извънреден нощен труд“. Сочи
се, че не са налице предпоставките за прилагането на НСОРЗ, както и че
разпоредба, идентична с тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ с основание не е предвидена
в наредбите, издадени по чл.187, ал.9 от ЗМВР, тъй като за държавните служители
продължителността на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът би бил 1, а
не 1,143. На следващо място се посочва, че в ЗМВР не е предвидено допълнително
възнаграждение за нощен труд, извън това в размер на не по-малко от 0,25 лв. на
отработен нощен час. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Не са
ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок не е подаден отговор на въззивната жалба от
въззиваемия П.Т.Т..
Първоинстанционното решение не е
обжалвано в частите, с които са отхвърлени предявените искове.
Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима.
Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и на основание чл.268 и следващите от ГПК следва да бъде внесена за
разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед гореизложеното и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №958 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
ВНАСЯ
в.гр.д.№958/2020г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на
22.06.2020г. от 09:30 ч., за която дата и час да се уведомят страните, след
отпадане на извънредното положение.
С оглед своевременното им призоваване, в
случай на необходимост, страните да бъдат призовани включително на посочените
от тях телефони или ако са служебно известни на съда.
Препис от определението да се връчи на страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.