№ 16074
гр. София, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110103709 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 286
ЗЗД във вр. с чл. 244, ал. 7 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „****“ АД да заплати на В.
Н. П. сумата от 5066.66 лева, представляваща брутен размер на следващото се на ищеца за
периода от 01.01.2022г. до 02.06.2022г. възнаграждение в качеството му на член на съвета на
директорите на „****“ АД по сключен между страните договор за възлагане на управление
от 17.07.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.01.2023г. до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 330.74 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 03.06.2022г. до 23.01.2023г.
Ищецът твърди, че с решение на общото събрание на акционерите на „****“ АД бил
избран за член на съвета на директорите на дружеството с мандат до 15.10.2020г.,
впоследствие удължен с решение на общото събрание с пет години. Поддържа, че при
първоначалния му избор за член на съвета с него бил сключен договор за възлагане на
управлението от 17.07.2018г., съгласно който и съобразно решение на общото събрание от
30.06.2018г. било уговорено, че му се дължи месечно възнаграждение в размер на 1000.00
лева, което не му било изплатено за периода от 01.01.2022г. до 02.06.2022г., когато договрът
му бил прекратен поради предсрочното му освобождаване от заеманата длъжност по
решение на общото събрание на ответника. По изложените съображения претендира
порцесната сума, ведно със законната лихва, обезщетение за забава, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете с бланкетно възражение за тяхната
недопустимост, евентуално- като неоснователни, оспорвайки същите по размер. Поддържа
във връзка с последното, че в изпълнение на задълженията си по КСО изплатил в полза на
общественото осигуряване всички вноски, дължими за ищеца за процесния период, поради
което размерът на следващото му се възнаграждение за исковия период възлизал на сумата
от по 702.93 лева месечно, а за м. 06.2022г.- на сумата от 31.95 лева. Оспорва да дължи
обезщетение за забава за период преди предявяването на иска, доколкото за изплащането на
процесното възнаграждение нямало предвиден срок, поради което същото ставало
1
изискуемо след покана, каквото правно значение имала исковата молба.
Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, събраните по делото
относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По така предявените искове процесуално задължение на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване съществуването през исковия период на
правоотношение между него и ответника по договор за възлагане на управлението със
соченото в исковата молба съдържание, вкл. задължение за заплащане на месечно
възнаграждение в сочения размер, реално, фактическо осъществяване от ищеца през този
период на възложените му от общото събрание функции на член на съвета на директорите,
уговорен размер на следващото му се за това месечно възнаграждение, настъпване на
изискуемостта на всяко от месечните задължения, включени в процесния период, изпадане
на длъжника по главното задължение в забава.
Между страните не се спори, а и се установява от надлежно приобщените като
писмени доказателста договор за възлагане на управление от 17.07.2018г., сключен между
„Капман грийн енерджи фонд“ АД- предишно наименование на отвтеника, и В. Н. П.,
протоколи от проведени на 30.06.2018г., 28.09.2020г. и 02.06.2022г. общи събрания на
акционерите на ответното дружество, че през исковия период страните по делото са били
обвързани от договор за възлагане на управление, представляващ по правната си същност
договор за поръчка (мандат), по силата на който ищецът се е задължил да осъществява
правомощията си на член на съвета на директорите на ответното дружество, а последното се
е задължило да му заплаща брутно месечно възнаграждение в размер на 1000.00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО задължително осигурени за общо
заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова
злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са членовете на съвети на
директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества. А
съгласно нормата на чл. 7, ал. 1 КСО осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1 се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца,
следващ месеца, през който е положен трудът.
От представената по делото справка с изх. № 10-94-04-103/10.05.2024г. по описа на ТД
на НАП- София, офис „Център“, ответното дружество в качеството си на осигурител на В.
П.- изпълнител по договор за управление и контрол на търговски дружества, е декларирал и
внесъл дължимите за сметка на осигурителя осигурителни вноски за ищеца, които за
процесния период са в общ размер на 1516.87 лева, като към датата на издаване на справката
В. П. няма задължения за осигурителни вноски (ДОО, ЗО, ДЗПО) за периода от 01.01.2022г.
до 02.06.2022г.
Следователно, в случая следва да се приеме за доказано, че ответникът в качеството си
на осигурител на ищеца въз основа на сключения помежду им договор за възлагане на
управление е изпълнил задължението си да внесе дължимите за В. Н. П. вноски към
общественото осигуряване за релевантния за спора период от време.
Същевременно, ответникът не е оспорил размера на следващото се на ищеца брутно
възнаграждение- както месечното, така и за целия исков период, като освен това не е
ангажирал доказателства, въпреки указаната му с доклада по делото доказателствена тежест
за това, а и не е изложил твърдения да е извършил плащания в полза на ищеца на
дължимото по процесното мандатно правоотношение нетно възнаграждение, чийто размер
се формира като разлика между общо дължимото за периода брутно възнаграждение от
5066.66 лева и заплатените суми в полза на общественото осигуряване на ищеца.
Поради това предявеният иск с правно основание чл. 286 ГПК се явява основателен за
сумата от 3549.79 лева- нетно възнаграждение за исковия период по процесния договор за
2
управление, поради което следва да бъде уважен за тази сума, а за разликата до пълния
предявен размер следва да бъде отхвърлен.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че макар според съдебната практика (за
която, макар да е формирана по претенции, произтичащи от трудови правоотношения,
настоящият съдебен състав намира да е приложима и по правоотношения като процесното)
по правило да няма пречка в полза на ищеца да бъде присъден и брутният размер на
уговореното възнаграждение, доколкото при всички случаи последният не би получил
сумите, дължими за данъци и осигуровки, тъй като данъкът и осигурителните вноски са
публични държавни вземания (чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК), а в изпълнителното производство
държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични
вземания, съгласно чл. 458 ГПК, като съдебният изпълнител при събиране на дължимото
трудово възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения, в
случая не е налице основание за присъждане на претендирания брутен размер на
възнаграждението. Това е така, тъй като осигурителят надлежно е изпълнил задължението си
да удържи и внесе в бюджета дължимите от ищеца данъци и осигурителни вноски, поради
което в конкретната хипотеза, в която последният няма непогасени публични задължения,
присъждането в негова полза на частта от възнаграждението, която по правило подлежи на
удържане и внасяне в полза на държавното обществено осигуряване, би създало обективни
предпоставки за неоснователното му обогатяване.
В сключения между страните договор за поръчка от 17.07.2018г. не е уговорен срок за
заплащане на месечното възнаграждение по него, поради което и съобразно разпоредбата на
чл. 69, ал. 1 ЗЗД изискуемостта на всяко месечно възнаграждение следва да се приеме за
незабавно настъпила, т. е. на първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. А
по арг. от нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за да изпадне длъжникът в забава за изпълнение на
задължението, за което не е уговорен падеж, е необходима покана, каквато не се доказва, а
не се и твърди ищецът да е отправил до ответното дружество преди подаване на исковата
молба в съда.
Поради това искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде изцяло
отхвърлен.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
На основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 694.28 лева, представляваща част от сторените разноски за държавна такса и
заплатен адвокатски хонорар, чийто общ размер бе намален от съда до минималния с оглед
материалния интерес по делото, при прилагане на нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване
липсата на фактическа и/или правна сложност на спора и изрично релевираното от името на
ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за неговата прекомерност, която част е съответна
на уважената част от претенциите.
Съобразно отхвърлената част от исковете и на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 3
ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 371.41 лева, представляваща
част от сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение и за държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 286 ЗЗД във вр. с чл. 244, ал. 7 ТЗ „****“
АД, ЕИК ****, да заплати на В. Н. П., ЕГН **********, сумата от 3549.79 лева,
3
представляваща нетен размер на следващото се на ищеца за периода от 01.01.2022г. до
02.06.2022г. възнаграждение в качеството му на член на съвета на директорите на „****“ АД
по сключен между страните договор за възлагане на управление от 17.07.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 23.01.2023г. до окончателно изплащане на
задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 694.28 лева, представляваща
разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над
присъдената сума до пълния предявен размер от 5066.66 лева, представляваща разликата
между претендираното брутно и дължимото нетно възнаграждение, както и изцяло иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „****“ АД, ЕИК ****, да заплати на В. Н.
П., ЕГН **********, сумата от 330.74 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 03.06.2022г. до 23.01.2023г.
ОСЪЖДА В. Н. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
„****“ АД, ЕИК ****, сумата от 371.41 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4