Решение по дело №225/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.

Образувано е по касационна жалба от заместник директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №12 от 25.01.2024г., постановено по АНД №678/2023г. по описа на Районен съд Свиленград. С оспореното решение е изменено Наказателно постановление №BG2023/1000-2195/НП от 10.10.2023г., издадено от заместник директор на Териториална дирекция Митница Бургас, като размерът на глобата от 5286.30 лв. е намален на 2514.61 лв., съответно Териториална дирекция Митница Бургас е осъдена да заплати на Р. М. направените пред първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 400 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Коментира се, че процесната фактура №АА10021278/16.05.2023г., с оглед на която било изменено НП, била представена едва в съдебно заседание, а не при отправената покана към Р. А. М. на линията за митническата проверка за деклариране на лични вещи, стоки и валутни ценности. Такава нямало представена и при установяване на нарушението по чл.233 ал.1 от ЗМ. Освен това, фактурата била издадена повече от месец преди извършеното нарушение и възниквал въпроса защо не била представена при отправената покана за деклариране. Наред с горното, видно било от извършената справка за пътуване на жалбоподателя, че към момента на издаване на фактурата той не бил на територията на Република Турция. На следващо място се твърди, че коментираната фактура не съдържала всички необходими реквизити, които трябвало да притежава, а освен това, в същата били посочени 130 броя тениски „Армони“ (“Armoni”), а в АУАН и в НП били посочени тениски “Emporio Armani”, каквито били и приети при установяване на нарушението. Сочи се също, че било абсурдно договорната стойност на стоките – предмет на нарушение, да възлиза на 2514.61 лв., т.е. всички 540 броя стоки да струват средно под 5 лева. Навеждат се и доводи, че била налице установена порочна практика, след издаване на наказателно постановление и едва в съдебно заседание да се представя фактура за закупени стоки, като според касатора това показвало, че тази фактура е издадена единствено и само за целите на административнонаказателното производство и цели само да бъде намалена митническата стойност на стоките – предмет на нарушение, а оттам и размерът на глобата. На следващо място се изразява несъгласие в направения от съда извод, че представената фактура била доказателство за действително платена цена, като в тази връзка се твърди, че представената сама по себе си фактура не съдържала информация как била заплатена тази сума, дали била заплатена по банков път или на място и дали изобщо имало плащане. Сочи се, че ако фактурата била представена в ТД Митница Бургас във връзка с извършеното нарушение, същата можело да се разгледа и комисията да изрази позиция дали митническата стойност ще бъде определена въз основа на представената фактура или следва да бъде определена въз основа на чл.74 параграф 3 от Регламент №952/2013.

Моли се за отмяна на решението и постановяване на друго, с което изцяло да се потвърди наказателното постановление.

В допълнително представена чрез пълномощник писмена молба се сочи, че се поддържа изцяло подадената касационна жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че се присъди адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя, се моли същото да бъде съобразено с Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът, чрез пълномощник оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита, че касационната жалба е основателна, като сочи, че споделя доводите, възприети в нея и най-вече довода за това, че в представената фактура е налице разминаване между вида на описаните артикули спрямо тези, посочени в издаденото наказателно постановление. Предлага решението да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови ново решение, с което изцяло да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Административен съд Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

С Наказателно постановление № BG2023/1000-2195/НП от 10.10.2023г., издадено от и.д. заместник директор на Териториална дирекция Митница Бургас, Агенция „Митници“ на Р. А. М., на основание чл.233 ал.1 от ЗМ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5286.30 лева, която глоба представлява 100 % от митническата стойност на стоката по пункт II на постановлението (пункт I на НП) и са отнети в полза на Държавата от Р. А. М., на основание чл.233 ал.6, вр. чл.233 ал.1 от Закон за митниците (ЗМ), като предмет на нарушение: 1. Яке „Dior“ – 15 броя, 2. Яке „Prada“ – 40 броя, 3. Тениски „Emporio Armani“ – 130 броя, 4. Тениски „Puma“ – 130 броя, 5. Тениски „Nike“ – 100 броя, 6. Тениски „Adidas“ – 15 броя, 7. Комплект „Adidas“ – 90 броя, 8. Комплект „Nike“ – 20 броя, с обща митническа стойност: 5286.30 лева (пункт II от НП).

С Решение №12/25.01.2024г., постановено по АНД №678/2023г., Районен съд Свиленград е изменил Наказателно постановление № BG2023/1000-2195/НП от 10.10.2023г. на и.д. заместник директор на Териториална дирекция Митница Бургас, Агенция „Митници“, в частта, с която на Р. А. М., на основание чл.233 ал.1 от ЗМ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5286.30 лева, като съдът е намалил размера на административното наказание „глоба“ от 5286,30 лв. на 2514,61 лева. Със същото решение съдът е осъдил Териториална Дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“ да заплати на Р. А. М. сумата в размер на 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, както и сумата в размер на 400 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице. Съдът е постановил и на основание чл.190 ал.1 от НПК направените пътни разноски за явяването на свидетел в съдебно заседание в размер на 23,44 лева да останат за сметка на съда.

В решението районният съд е посочил, че в съдебната фаза е уточнено, че се оспорва наказателното постановление единствено в частта по пункт I, като се претендира да се измени НП относно размера на наложеното наказание.

За да постанови решението си, районният съд е посочил, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за незаконосъобразност и отмяна. Изложил е подробни съображения, въз основа на които е приел, че извършеното от лицето нарушение е безспорно установено и доказано. Посочил е също, че процесното административно нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В решението е обсъдена разпоредбата на чл.233 ал.1 от ЗМ, като съдът е посочил, че административното наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 100 % от митническата стойност на недекларираните стоки, но с оглед кредитираното заключение на вещото лице, представено в съдебно заседание, съдът е приел, че размерът на административното наказание следва да бъде определен на 2514,61 лв., а не както е приел АНО в размер на 5286,30 лв., тъй като митническата стойност на стоките следвало да се определи по реда на чл.70 от Регламент №952/2013 година, а не по реда на чл.74 §3 т.а от посочения Регламент, защото следвало да се спази последователността на методите за изчисляване, посочени в Регламента и при невъзможност за прилагане на конкретната разпоредба тогава следвало да се използва следващата такава. Съдът посочил, че това не било сторено от АНО, защото безспорно по делото били налице доказателства за действително платената цена /фактура/, поради което бил приложим първичния метод, посочен в чл.70 от Регламента и при това положение, недопустимо било да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност, посочени в разпоредбата на чл.74 от посочения Регламент, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2. Съдът е приел също така, че в останалата част (досежно постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките – предмет на нарушението) наказателното постановление не се обжалва, поради което следва да се приеме, че в тази му част същото е влязло в законна сила.

Настоящата инстанция намира така постановеното съдебно решение за правилно.

Основният и единствен спор е относно размера на митническата стойност на стоката и дали правилно районния съд е изменил размера на санкцията, като е намалил глобата от 5286.30 лева на 2514.61 лева.

Районният съд правилно е посочил, че съгласно чл.233, ал.1 от ЗМитниците за митническа контрабанда на стоки на виновните лица се налага глоба в размер от 100% до 200% от митническата стойност на недекларираните стоки. В конкретния случай административното наказание било правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 100% от митническата стойност на недекларираните стоки. Така определеният размер според съда бил съобразен с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на всички релевантни за отговорността обстоятелства, както смекчаващи, така и отегчаващи такива, за които няма спор в настоящото производство. С оглед на представеното по делото доказателство – Е - фактура №АА10021278/16.05.2023г. – на турски език, и в превод, и заключението на назначената по делото експертиза, съдът е определил размера на административното наказание – 2514.61 лева, като е приел, че митническата стойност на стоките следва да се определи по реда на чл.70 от Регламент № 952/2013 година, а не по реда на чл.74, пар.3 от посочения Регламент, тъй като следва да се спазва последователността на методите за изчисляване, посочени в Регламента.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд относно последователността на методите за изчисляване, посочени в Регламента. Действително при невъзможност за прилагане на разпоредбата на чл.70, т.е при невъзможност да се приложи метод за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, то следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност, посочени в разпоредбата на чл.74. Именно на това основание – чл.74, §2, и § 3 от Регламент /ЕС/ №952/2013г., административнонаказващият орган е определил митническата стойност в становището на л.14 от административната преписка, тъй като пред него не е била представена Е- фактура№АА10021278/16.05.2023г. След представянето едва в съдебно заседание на посочената фактура, касаеща действително платената цена за процесните стоки, е назначена експертизата и изслушано вещото лице, установило, че единичната им цена е по-ниска от тази, която е посочена от служителите на митницата. В тази връзка, изцяло се споделят изводите на районния съд, че в случая следва да се вземе предвид договорената и действително платената цена на стоката, за която има данни по делото. Относно опровергаване съдържанието на фактурата няма представени от административнонаказващия орган доказателства. Пред настоящата инстанция не са представени доказателства, които да водят до изводи, различни от изложените от районния съд в обжалваното решение. Посочената във фактурата стойност е определена и доказана и може да послужи като основа за определяне на митническата стойност на процесните стоки.

В този смисъл не може да се приеме, че договорната стойност по представената пред съда фактура не следва да се прилага и да се определи митническа стойност по вторичните методи на процесните стоки. Касаторът в настоящото производство не доказа посочената във фактурата цена да е била договорена по начин, който не е съответстващ на ценовата практика в съответния отрасъл, т.е. цената да не може да покрие разходите и процент печалба при продажба на стоки от същия клас или вид. Поради което остават и ирелевантни за предмета на спора изложените от касатора възражения свързани със съдържанието на фактурата, честотата на пътуванията на ответника и лично неговото възприятие за абсурдност на договорената стойност на стоките – предмет на нарушението, които средно на брой стрували под 5 лева.

Така в случая като е взел предвид договорената и действително платената цена на стоката, за която има данни по делото в представената фактура, и стойността, посочена от вещото лице, съдът я е приел като база за определяне на митническата стойност. При това определяне на митническата стойност съдът правилно е намалил определено наказание глоба до размер от 2514.61 лева.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че по отношение оспореното решение не са налице визираните в касационната жалба основания, които да водят до извод за отмяната му. Същото е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд Хасково

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №12/25.01.2024г., постановено по АНД №678 по описа на Районен съд Свиленград за 2023г.

Решението е окончателно.