№ 21379
гр. С., 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110131126 по описа за 2023 година
Предявени са искове от Д. М. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к.
„Л.“, бл. 344, ет. 10, ап. 54, срещу СО, ЕИК: *********, адрес: гр. С., ул. „М.“
№ 33, по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми:
10 000 лв., предявен като частичен иск от 25 100 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи болки с висок интензитет,
значителен дискомфорт, влошен сън и негативни емоционални
преживявания, изразяващи се в стрес, несигурност и ограничаване на
възможността за контакт с други хора, причинени от счупване на външен
малеолус в резултат от подхлъзване и падане на ул. „В.“ в гр. С., кв. „Г.
Б.“ на 16.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането;
1244,44 лв. – мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди за периода 16.03.2022 г. – 06.06.2023 г.
Ищцата твърди, че на 16.03.2022 г. в гр. С., около 18,00 ч. малко преди
мястото, където се пресичат улиците „В.“ и „З.“ направила път на идващия
автомобил, поради което стъпила на непочистено от сняг място на улицата.
Сочи, че загубила сцепление със земята, подхлъзнала се и паднала върху
заснежената земя, като при падането изпитала болки по цялото си тяло, но
най-вече в областта на глезена. Тъй като била в невъзможност да се изправи
на крака и да се придвижва сама, шофьорът на същия автомобил, който бил и
неин съсед, я пренесъл до дома й. Последвал болничен престой от една
седмица в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ поради поставена диагноза „счупване на
1
външен малеолус“, като била извършена операция за фиксация на глезена с
поставяне на метална шина и три винта, по време на който престой ищцата се
разболяла от Ковид-19, което допълнително удължило същия престой. Така
ищцата била изписана 20 дни след приема й в лечебното заведение и следвало
да приема множество предписани й лекарства. Изпитвала болки и неудобство
през периода от операцията, както и по време на последващия й болничен
престой, настъпили усложнения във връзка със заразяването й с Ковид-19.
Въпреки рехабилитацията, която провеждала след операцията, състоянието на
ищцата не се възстановило до положение като преди увреждането, като към
момента на подаване на исковата молба шината и винтовете все още не били
извадени от крака на ищцата. Ищцата продължава да не може да се
придвижва сама, изпитва силни болки при изкачване на стълби, получава и
периодични отоци на оперирания крак. Така й се налага да прибягва до
помощ за санитарно-битови нужди от нейни близки и изпитва неудобство при
изпълняване на ежедневни битови задачи. Сочи, че ответникът е възложител
относно снегопочистващата дейност по смисъла на чл. 49 ЗЗД по подробно
изложени съображения. Навежда, че видно от приложената медицинска
документация се налагали последващи медицински интервенции. В резултат
на инцидента и поради напредналата си възраст ищцата изпитва несигурност
дали ще може да използва пълноценно крака си, болките в чиято област я
съпровождат ежедневно. Продължава предписана й медикаментозна терапия,
а инцидентът довел и до временно ограничаване на социалните й контакти.
Така процесната травма оказала отрицателно влияние върху начина на живот
на нея и на нейните близки. Ищцата подала покана за доброволно плащане
при ответната община, от която не последвал отговор.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва допустимостта и
основателността на исковете. Твърди, че не е пасивно материално
легитимиран да отговаря по иска. Сочи, че от изложените в исковата молба
твърдения не става ясно къде и как точно е настъпил инцидентът. Липсвали
доказателства, че ищцата се е обадила на тел. 112 относно настъпил инцидент
и необходимост от спешна медицинска помощ. Сочи, че липсвало виновно
противоправно поведение на натоварените за снегопочистването работници и
служители на ответника. Ако е настъпил вредоносен резултат, то се касаело
за случайно събитие. Навежда, че липсват доказателства за оперативно
лечение в резултат на описания инцидент, като оспорва размера на
претендираната обезвреда. За процесния участък, в частност за ул. „В.“ не
била приложена улична регулация, поради което участъкът попадал в
поземлени имоти, представляващи частна собственост.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго
2
лице някаква работа, отговаря вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по този законов текст е различна
от договорната и деликтната отговорност, тъй като тя изисква чуждо
противоправно и виновно поведение, с което са причинени имуществени и
неимуществени вреди на пострадалия. В този смисъл тя е гаранционно-
обезпечителна.
Учреждението, организацията или юридическото лице отговарят не за
своя вина – действие или бездействие, а заради вината – действието или
бездействието на свои работници или служители, на които са възложили
работа. За да възникване на отговорност по чл. 49 ЗЗД е необходимо да бъдат
установени следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия;
вредите да са причинени от лице, на което ответникът е възложил някаква
работа; да са причинени от противоправно действие/бездействие при или по
повод изпълнението на работата, възложена от ответника и причинителят на
вредата да има вина причиняването . Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, елементи на които са: деяние (действие или бездействие),
вредата, противоправността на деянието, причинна връзка между деянието и
вредата и вината, съединени от правна норма в едно единство. Деянието
трябва да е противоправно и виновно, като вината се предполага до доказване
на противното – арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а основният елемент на
непозволеното увреждане е вредата и тя се схваща като промяна чрез
смущение, накърняване и унищожаване на имуществото, телесната цялост и
здраве, душевност и психическо състояние на човека. Причинната връзка е
обединяващият елемент на всички останали елементи, за да е налице
фактическия състав на непозволеното увреждане. С оглед правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване
е да установи настъпването на посочените факти.
Съгласно чл. 31 от Закона пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на общински пътища се извършва от общината. Следователно
по силата на чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища е задължение на общината. Както е прието с решение №
124/18.07.2019 г. по гр. д. № 3057/2018 г. на ВКС, ІV ГО, съгласно чл. 2, ал. 1,
т. 2, вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС вр. § 7, т. 4 ПЗР ЗМСМА, улиците в рамките на
населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа,
представляват публична общинска собственост. Общината е длъжна да
управлява предоставената собственост, в т. ч. улиците в рамките на
населеното място, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин –
чл. 140 КРБ и чл. 11, ал. 1 ЗОС. Дължимата грижа в полза на териториалната
общност включва както изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и
полагане на грижи за чистотата им, в т. ч. снегопочистване и осигуряването
на безопасно придвижване на пешеходци и пътни превозни средства.
Съгласно трайната практика на ВКС, отреждането на имот за
3
прокарване или преустройство на улици е мероприятие на застроителния и
регулационен план за обществени мероприятия; този план няма
непосредствено отчуждително действие; държавата, респ. общината не
придобиват правото на собственост върху отредените за тези мероприятия
имоти пряко, по силата на плана, а след провеждане на подробно
регламентирана в ЗУТ процедура по отчуждаване и обезщетяване на
собствениците. При действието на ЗУТ подробните устройствени планове, с
изключение на тези по чл. 16, ал. 1, нямат отчуждително действие.
Съвкупният анализ на приетите писмени доказателства, заключението
на СТЕ и гласните доказателства, сочи на извод, че на 16.03.2022 г. ищцата е
претърпяла злополука при подхлъзване и падане на територия, която
фактически се използва за улица, но не и че същата е собственост на
ответника. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, изграждането на ул. „В.“ е предвидено съгласно
действащия регулационен план, одобрен с решение № 112 по протокол №
32/10.12.2001 г. на Столичния общински съвет, като мероприятието не е
реализирано. До настоящия момент няма одобрен, влязъл в сила подобрен
устройствен план (ПУП) за изграждане на ул. „В.“ в участъка от ул. „С. П.“ до
ул. „З.“. След справка в отдел „Управление на общинската собственост“ в
район „Овча купел“ вещото лице е установило, че не са отчуждавани, респ.
изкупени, както и не са предприемани действия за отчуждаване на поземлени
имоти частна собственост, върху които попада ул. „В.“ в участъка от ул. „С.
П.“ до ул. „З.“.
До момента няма данни да е започнало отчуждаване и следователно
собствениците на отделните поземлени имоти, върху които попада
процесната улица, не са изгубили собствеността си. Уличната регулация не
преобразува правото на собственост върху отделните имоти в право на
собственост върху УПИ, поради което частите от имотите, включени в
уличната регулация за изграждане на ул. „В.“, продължават да са част от
имотите, отнети от регулацията. Ето защо настоящият съдебен състав намира,
че територията, на която е настъпил процесния инцидент, не е общинска
собственост. Следователно ответникът не е материално легитимиран да
отговаря за претърпените от ищеца вреди.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По разноските
При този изход на спора и изрична претенция, разноски за настоящото
производство се следват на ответника. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК същият
има правно на разноски в общ размер на 700 лв., от които 150 лв. – депозит за
СМЕ, 450 лв. – депозит за СТЕ и 100 лв. за юрисконсулстко възнаграждение,
което съдът определи на основание чл. 78, ал. ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл.
4
25, ал. 1 НЗПП
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. М. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. С.,
ж.к. „Л.“, бл. 344, ет. 10, ап. 54, срещу СО, ЕИК: *********, адрес: гр. С., ул.
„М.“ № 33, по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца следните суми: 10 000 лв., предявен като частичен иск от
25 100 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки с
висок интензитет, значителен дискомфорт, влошен сън и негативни
емоционални преживявания, изразяващи се в стрес, несигурност и
ограничаване на възможността за контакт с други хора, причинени от
счупване на външен малеолус в резултат от подхлъзване и падане на ул. „В.“
в гр. С., кв. „Г. Б.“ на 16.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; 1
244,44 лв. – мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
периода 16.03.2022 г. – 06.06.2023 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Д. М. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 344,
ет. 10, ап. 54, да заплати на СО, ЕИК: *********, адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33,
сумата от 700,00 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5