Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 746
10.11.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Антоанета Митрушева
Биляна Икономова
при
секретаря Гергана Тенева
и в
присъствието на прокурора Евгения Стефанова,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 599 по описа на Административен съд – Хасково за
2022 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от М.Р.Е., чрез адв.А.Г., срещу Решение № 154
от 11.05.2022 г., постановено по АНД № 1339 по описа на Районен съд – Хасково
за 2021 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №
1970-1358 от 09.07.2021 г. на Началник на Районно управление – Хасково към ОД
на МВР - Хасково.
Касационният
жалбоподател твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния
закон, тъй като съдът достигнал до неправилни фактически констатации и приел,
че същите водят до извода за доказаност на нарушението. Заявява, че е налице касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на първоинстанционното
решение. Решението се оспорва и като необосновано, доколкото съдът направил
неправилна преценка както на събраните по делото доказателства, така и на
съдържанието на съставените в хода на административнонаказателното производство
актове. Твърди, че правилният и обективен анализ на доказателствения материал
водел до извода, че твърдяното в АУАН и НП нарушение е недоказано. Изтъква, че
в НП било посочено, че същото е изготвено на основание АУАН № 1970-1358 от
02.07.2021 г. В самия АУАН обаче, било записано, че същият е изготвен на
01.07.2021 г. и на същата дата е връчен на нарушителя. В случая не можело да се
приеме, че е налице печатна грешка, тъй като в самия АУАН, освен че била
посочена като дата на изготвяне 01.07.2021 г., то също така била дописана на
ръка до номера на акта датата 02.07.2021 г. Ако се приемело, че АУАН е изготвен
на 02.07.2021 г., то тогава същият бил получен от жалбоподателя преди
изготвянето му. От друга страна, ако се приемело, че датата на изготвяне на
АУАН е 01.07.2021 г., то тогава НП бил издаден въз основа на несъществуващ
АУАН. Поради наличието на противоречия в самия АУАН, не можело да се установи
точната дата на изготвянето му, а посочването й било задължителен реквизит
съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т.
2
от ЗАНН. Посочената разпоредба била императивна, поради което и нарушаването й
винаги съставлявало съществено процесуално нарушение и водело до
незаконосъобразност на административното производство.
На
второ място се изтъква, че в АУАН и НП било посочено, че жалбоподателят е
нарушил чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112. Самата разпоредба обаче съдържала три
различни хипотези. Както актосъставителят, така и наказващият орган посочили,
че жалбоподателят извършил нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, без
конкретно да посочат коя от трите хипотези била нарушена. По този начин били
нарушени императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1,
т. 6 от ЗАНН и било ограничено правото на защита на санкционираното лице.
Касаело се за съществени елементи при формулиране на административното
обвинение и същите следвало да бъдат отразени еднозначно както в съставения
АУАН, така и в издаденото наказателно постановление.
С
оглед на така изложеното, касационният жалбоподателя моли за отмяна на
първоинстанционното решение и отмяна като незаконосъобразно на обжалваното
наказателно постановление, като претендира наказващият орган да бъде осъден да му
заплати разноските, направени по делото пред двете съдебни инстанции.
Ответникът - Началник на Районно
управление – Хасково към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и
не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково
намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на
районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
С
обжалваното съдебно решение Районен съд - Хасково е потвърдил Наказателно
постановление № 1970-1358 от 09.07.2021 г., издадено от Началник на Районно
управление – Хасково към ОД на МВР – Хасково, като е приел за установено от
фактическа страна, че във връзка с подаден от жалбоподателката сигнал за
употреба на алкохол от полицейски служител - А. Д., на национален телефон 112,
на 05.06.2021 г. около 23:50 часа служители на ОД на МВР - Хасково били
изпратени в с.Минерални бани, обл.Хасково. При проверката лицето, за което се
твърдяло, че е употребило алкохол било тестван за алкохол с техническо
средство, което отчело нула промила. В хода на образуваната проверка по случая било
установено нарушение на разпоредбите на ЗНССПЕЕН 112 на 01.07.2021 г. от страна
на жалбоподателката М.Р.Е., а именно подаване на невярно и заблуждаващо
съобщение, че „Полицаят Д. е изпил четири ракии“, във връзка с което било
образувано административнонаказателно производство. От правна страна съдът е
приел, че се касае за наказуемо деяние. Посочил е, че не са допуснати нарушения
на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на акта за
установяване на административно нарушение лично на жалбоподателката и че е
спазен тримесечният срок за съставяне на акта за установяване на
административно нарушение. Отбелязал е, че няма пречка подаването на сигнала на
ЕЕН 112 да обосновава ползването на Националната система за спешни повиквания
чрез единния европейски номер не по предназначение, както в случая, доколкото
според чл. 3, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, предназначението на ЕЕН 112 било да се
използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота,
здравето, сигурността и имуществото на гражданите, каквито за жалбоподателката
или за другиго към коментирания момент не съществувал. Извод, който не се
променял от позоваването на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112,
която предвиждала, че когато от получената информация се установи, че
повикването не изисква намеса на службите за спешно реагиране, но е свързано с
функциите на местната администрация или на териториалните звена на министерства
или на други административни структури, информацията се предава на съответната
структура за предприемане на необходимите действия. Цитираната разпоредба
регламентирала дейността и основни задължения на служителите в центровете 112,
но това не правело използването на ЕЕН 112 в тези случаи по предназначение и не
освобождавало субекта от административнонаказателна отговорност за нарушение по
чл. 28, ал. 1, предл. 1 от ЗНССПЕЕН 112. От друга страна, нямало пречка
информацията, съдържаща се в подадения сигнал, да е и обективно невярна и по
този начин, освен не по предназначение, ЕЕН да е използван за предаване на
неверни и/или заблуждаващи сигнали. В тази насока актосъставителят вписал една
от възможните форми на изпълнително деяние на нарушение на забраната по чл. 28,
ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, юридически подвеждайки нарушението под текста на предл.
3 от цитираната разпоредба. Касаело се за преценка в рамките на законовата
компетенция за коя от двете възможни проявни форми деецът да се привлече към
административнонаказателна отговорност на нарушената разпоредба на чл. 28, ал. 1
от ЗНССПЕЕН 112. Същото впоследствие
направил и наказващият орган, а именно за подаване на неверен и
заблуждаващ сигнал, като приел, че подаденият такъв от жалбоподателката Е. не
отговаря на истината и че се касае за нарушение по чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН
112. На жалбоподателката конкретно било вменено в отговорност предаването на
невярно и заблуждаващо съобщение. В ЗНССПЕЕН 112 липсвала легална дефиниция на
това понятие, но по общоприетото значение съобщението било невярно и
заблуждаващо, когато не отговаряло на действителността и неволно или нарочно
създавало лъжливо, погрешно мнение. Доказателствената съвкупност по делото
безспорно установявала, че на 05.06.2021 г. М.Е. посредством използване на ЕЕН
за спешни повиквания 112 подала сигнал, че полицейски служител е употребил
алкохол, въпреки че този служител в съответствие с правомощията си по ЗМВР
извършвал полицейска проверка. Безспорно се установявало, че обжалваното
наказателно постановление е издадено по повод извършване на деяние, което
осъществява състава на посочения текст. Деянието от обективна и субективна
страна покривало признаците от състава на нарушението, като било извършено
виновно от нарушителя при форма на вина пряк умисъл. От наказващия орган точно била
посочена и санкционната норма за нарушението по чл. 38, ал. 1 от Закона за
Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.
Наложеното наказание било в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като
деянието не се отличавало с по-ниска степен на опасност от другите нарушения от
този вид, за да счете случаят за маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК,
във връзка с чл. 11 от ЗАНН и да се приложи чл. 28 от ЗАНН.
Настоящата касационна инстанция намира оспореното
решение за правилно. Същото е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Съставомерността на извършеното деяние, липсата на допуснати нарушения в хода на
административнонаказателното производство и вината на нарушителя са били
правилно установени от съда.
В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които
да обосноват отмяна на наказателното постановление. В АУАН и НП се съдържа ясно
и точно описание на нарушението, не се констатира противоречие между словесното
му описание и правната му квалификация. Нарушението е конкретизирано с посочено
време, място и начин на извършване и е правилно правно квалифицирано.
Описанието на извършеното от наказаното лице дава достатъчна яснота относно
състава на нарушението, поради което по никакъв начин не е ограничено правото
на лицето да разбере какво противоправно деяние му е вменено.
При правилно установената от районния
съд фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите на същия
относно обстоятелството, че от събраните по делото доказателства от обективна
страна се установява по несъмнен начин извършването на визираното в АУАН и НП
нарушение.
Наведените в касационната жалба
възражения настоящата инстанция приема за неоснователни. Не се споделя доводът,
че районният съд неправилно приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не
са констатирани съществени процесуални нарушения. В случая не се установява
процесуалните правила да не са били спазени до степен, че да опорочават
процедурата по административното наказване и да са основания за отмяна на
наказателното постановление. АУАН и НП отговарят на формалните изисквания на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са издадени от компетентен орган.
Становището на касационния жалбоподател,
че е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с разпоредбата на чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН - посочване в НП на дата на съставяне на акта, различна
от тази, фигурираща в самия акт, не се споделя от настоящия съдебен състав. Съгласно
чл. 57, ал. 3, т. 1 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа
датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и
местослуженето на актосъставителя. Тази норма удостоверява и дава възможност да
се провери дали НП е издадено въз основа на АУАН, съставен от компетентно по
материя и територия длъжностно лице, дали НП е издадено след изтичане на
тридневния срок за писмени възражения на нарушителя по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и
преди изтичане на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Също така гарантира,
че с НП се ангажира наказателната отговорност на нарушителя за нарушение, което
е установено със съставения му АУАН и извършено при описаните в него фактически
обстоятелства, а не за някакво друго нарушение или при други фактически
обстоятелства. В конкретния случай в обжалваното НП са посочени като номер и
дата на АУАН, въз основа на който е издадено наказателното постановление - №
1970-1358/02.07.2021 г. В самият акт обаче е посочено, че същият е съставен на
01.07.2021 г., на която дата е предявен и подписан от Е., като в заглавната
част до номера на акта фигурира датата - 02.07.2021 г. В тази връзка дори и да
се приеме, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, то не е
съществено. Касае се за неточност с технически характер, която по никакъв начин
не се отразява на законосъобразността на постановлението. АУАН е достатъчно
добре индивидуализиран в НП чрез посочване на регистрационния му номер и няма
никакво съмнение, че приложеният по преписката АУАН е съставен на 01.07.2021 г.
и че НП е издадено за нарушението, което е констатирано именно с този акт. В
този смисъл и при тази идентификация на акта в наказателното постановление, не
е нарушено правото на нарушителя да разбере какво нарушение му е вменено и при
какви фактически обстоятелства е извършено то, поради което и сочената
нередовност на НП не може да обоснове извод за допуснато съществено процесуално
нарушение при издаването му.
В случая за нарушена е определена
разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, съгласно която се забранява
ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от
електронни устройства, с изключение на "eCall" повикванията, и
пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и
заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Действително ал. 1 съдържа няколко
форми на изпълнително деяние, но АНО е направил точно описание на конкретното
нарушение, за което е била ангажирана отговорността от лицето, което е подало
невярно и заблуждаващо съобщение. Така направеното в АУАН и в НП описание на
деянието е достатъчно за адресата на санкционния акт и за съда да разберат за
нарушението на коя от изброените в разпоредбата хипотези е наказано лицето. Ето
защо настоящият касационен състав приема, че е налице съответствие между
описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които
са били нарушени, а приложената от административно-наказващия орган санкционна
норма съответства на установеното нарушение.
В случая от събраните по делото
доказателства се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място М.Р.Е. е
осъществила обаждане на ЕЕН за спешни повиквания 112 от ползвания от нея
мобилен телефон и след приемане на повикването от оператор е съобщила, че полицай
е употребил алкохол. Безспорно е установено, че тези обстоятелства не отговарят
на истината, поради което и съобщението е квалифицирано като невярно и
заблуждаващо. С това си деяние Е. е осъществила състава на нарушението по чл.
28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, поради което правилно е била ангажирана
отговорността й. При анализа на доказателствата по делото се налага извода, че
извършеното от касатора административно нарушение е доказано от обективна и
субективна страна.
Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112,
който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за
помощ, се наказва с глоба от 2 000 до 5 000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание. Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд, че наложеното
наказание е в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, тъй като е в
границите на предвиденото в законовия текст и е в минимален размер. Също така
деянието не се отличава с по-ниска степен на опасност от другите нарушения от
този вид, за да се счете случая за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Касационната инстанция приема, че като е
потвърдил оспореното пред него наказателно постановление Районен съд – Хасково
е постановил правилно и обосновано решение, при спазване на
съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 154 от 11.05.2022 г., постановено по АНД № 1339 по описа на
Районен съд – Хасково за 2021 г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 1970-1358 от 09.07.2021 г. на Началник на Районно управление –
Хасково към ОД на МВР - Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.