РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. ХАСКОВО, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА
в присъствието на прокурора Д. Д. Сл.
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215600600494 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.
С Присъда №260034/06.07.2021г., постановена от РС-Хасково по НОХД №1038/2020г.
по описа на същия съд, подс.Г. С. С. била призната за виновна в това, че в периода от
м.април 2018г. до м.юли 2018г. включително, в гр.Х., в съучастие с Д. М. С., като
извършител, с цел да набави за себе си и за Д. М. С. имотна облага, е възбудила и
поддържала заблуждение у А. С. С. и Т. К. М., относно обстоятелството, че ще им бъде
прехвърлена собствеността върху апартамент, собственост на Община Хасково, находящ се
в гр.Х. бул.В. Л. №**, вх.*, ет.*, ап.*, чрез сключване на договор за покупко-продажба на
недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост, и с това причинила имотна
вреда на А. С. С., Т. К. М. и Г. А. М. в размер на 23 100 лева, поради което и на основание
чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54 от НК й било наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 3 години и 6 месеца, което да се изтърпи при първоначален „общ“
режим. Със същата присъда подс.Д. М. С. бил признат за виновен в това, че в периода от
м.април 2018г. до м.юли 2018г. включително, в гр.Х., в съучастие с Г. С. С., като
извършител, с цел да набави за себе си и за Г. С. С. имотна облага, е поддържал заблуждение
у А. С. С. и Т. К. М., относно обстоятелството, че ще им бъде прехвърлена собствеността
върху апартамент, собственост на Община Хасково, находящ се в гр.Х. бул.В. Л. №**, вх.*,
ет.*, ап.*, чрез сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на
Закона за общинската собственост и с това причинил имотна вреда на А. С. С., Т. К. М. и Г.
А. М. в размер на 23 100 лева, поради което и на основание чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1
1
вр. чл.54 от НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6
месеца, отложено, на основание чл.66 ал.1 от НК, с изпитателен срок от 4 години.
Отново със същата присъда РС-Хасково осъдил подс.Г. С. С. и подс.Д. М. С. да
заплатят на гражданските ищци А. С. С., Т. К. М. и Г. А. М. сумата в размер на 23 100 лева,
представляваща обезщетение за причинени от деянието по чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1
от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
31.07.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 3500 лева,
представляваща направени по делото в съдебна фаза разноски за възнаграждения на
упълномощени повереници.
С присъдата, всеки от подсъдимите бил осъден да заплати по сметка на ОД на МВР-
Хасково 241.85 лева за разноски за възнаграждение на вещо лице в ДП, а по сметка на РС-
Хасково- 470 лева за разноски за съдебното производство, както и 5 лева ДТ, в случай на
издаване на изпълнителен лист.
Срещу така постановената присъда са постъпили въззивни жалби от защитника на
подс.Д.С.- адв.М.Р. и защитника на подс.Г. С.- адв.Д.С..
Във въззивната жалба, депозирана от адв.Р., се излагат доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на присъдата в нейната наказателно- осъдителна част. Твърди, че по
делото не са събрани доказателства по отношение авторството на извършеното деяние.
Намира, че са налице противоречия между показанията на свидетелите по делото. Прави
извод, че не са налице доказателства относно наличието на общност на умисъла у двамата
подсъдими за осъществяване на престъплението, за което им е повдигнато обвинение.
Същевременно в жалбата се излагат и доводи за недопустимост на присъдата в нейната
гражданско-осъдителна част. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно разгледал
предявените от тримата ищци обективно и субективно съединени искове срещу двамата
ответници, като приел, че се касае за един иск. Намира, че при постановяване на своя акт
съдът не съобразил обстоятелството, че имуществената вреда засяга единствено
патримониума на ищцата Г.М.. Моли съда да отмени постановената от РС- Хасково
присъда, като признае подс.Д.С. за невинен и отхвърли предявените граждански искове, а
при условията на евентуалност- да обезсили присъдата в гражданско осъдителната й част и
да прекрати производството.
Във въззивната жалба, депозирана от адв.Д.С., се излагат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на постановената присъда. Твърди, че в хода на
първоинстанционното производство не са събрани доказателства за това подс.Г.С. да е
осъществила от обективна и субективна страна престъплението, за което й е повдигнато
обвинение. Счита, че показанията на разпитаните в качеството на свидетели граждански
ищци са противоречиви, поради което не следва да бъдат кредитирани. Същевременно
намира определеното с присъдата наказание на подсъдимата за явно несправедливо и
несъобразено с наличните смекчаващи вината обстоятелства. Моли съда да отмени така
постановената от РС-Хасково присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимата
за невинна.
В срок не са постъпили писмени възражения от насрещните страни по делото. В
съдебното производство, проведено от въззивната инстанция, подс.Д.С. оттегля дадените на
адв.Р. пълномощия, като предоставя защитата си на упълномощения впоследствие адв.С.И.
от АК- София. В проведеното открито съдебно заседание подсъдимите и техните защитници
поддържат въззивните жалби и изразените с тях процесуални позиции, които доразвиват в
пледоариите си пред съда. Представителят на ОП-Хасково, гражданските ищци и техният
повереник адв.Т.Ч. оспорват жалбите и излагат доводи за правилност на постановения
съдебен акт, като молят същият да бъде потвърден. В хода на проведеното пред въззивната
инстанция съдебно следствие са извършени преразпити на св.Т.М. и св.А.С., изискана и
приета по делото като писмено доказателство е справка от мобилния оператор „Виваком“.
2
Окръжен съд- Хасково, като съобрази изложените във въззивните жалби доводи
и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Св.А.С. и св.Т.М., живеели от дълги години на съпружески начала, в апартамент,
собственост на Община Хасково, находящ се в гр.Х., бул.В. Л. № **, вх.*, ет.*, ап.*, на
основание договор за наем. Жилището било обитавано и от дъщеря им- св.Г.М.. През
годините от страна на наемателите били правени неколкократни опити за закупуване на
апартамента, но до разрешение от Общински съвет- Хасково за продажба на жилището по
реда на Закона за общинската собственост не се стигнало.
През инкриминирания период подс.Г.С. заемала длъжността „****** ********
Жилищна политика“ в Дирекция „Икономическа и стопанска дейност, управление на
общинската собственост“ към Отдел „Разпореждане с общинска собственост“ в О. Х. По
повод изпълнението на служебните си задължения същата регулярно контактувала с
наемателите на общински жилища, сред които и св.А.С.. В телефонен разговор, проведен
между двамата през месец март 2018г., подс.Г.С. уведомила св.А.С., че срокът на
действащия към онзи момент договор за наем на обитавания от него и семейството му
общински апартамент изтичал, поради което следвало да бъде продължен.
В тази връзка, на неустановена дата, през месец март 2018г. св.А.С. и св.Т.М. посетили
подс.Г.С. на работното й място, в сградата на О. Х., като заявили своето желание да закупят
обитавания от тях под наем общински апартамент. От своя страна подс.Г.С. им обяснила, че
към момента продажната цена варирала около 35000-40000 лева, което мотивирало св.А.С.
да поиска единствено подновяване на договора за наем.
След няколко дни св.А.С. и св.Т.М. отново посетили подс.Г.С. на работното й място.
Този път тя им обяснила, че било възможно срещу заплащане на оценител, за какъвто
посочила своя семеен приятел и **** по професия- подс.Д.С., който да изготви по-ниска
оценка на стойността на недвижимия имот от пазарната такава.
През месец април 2018г. св.О. С., брат на св.А.С., случайно срещнал подс.Г.С., която
също познавал по повод общинското жилище, което и той самият обитавал. В проведения
между двамата разговор подс.Г.С. му казала да предаде на брат си, че ако още има желание
да закупи общинското жилище, където живее със семейството си, трябва да плати 3000 лева
за уреждане на документите.
По този повод на 24.04.2018г. св.А.С. и св.Т.М. посетили на работното й място в
сградата на О. Х. подс.Г.С.. При проведения между тях разговор, тя им обяснила, че трябва
да заплатят 3000 лева на оценителя- подс.Д.С. за изготвяне на оценка на стойността на
апартамента, който можело да бъде закупен за сумата от 23 000 лева. За целта подс.Г.С.
съставила от името на св.А.С. искане до кмета на Община Хасково за изготвяне на оценка на
процесния недвижим имот, което регистрирала в деловодната система на Общината под рег.
№***-****-*/24.04.2018г.
На следващия ден св.А.С. отново посетил подс.Г.С. на работното й място в О., за да
научи повече подробности относно предаването на сумата от 3000 лева, предназначена за
изготвяне на оценка на недвижимия имот. Подс.Г.С. от своя страна му обяснила, че сумата
трябва да бъде предадена на следващия ден на човек, посочен от брат му- св.О. С. Още
същата вечер последният съобщил на гражданските ищци, че парите за оценката следва да
бъдат предадени на съпруга на подс.Г.С.- св.Т. К.
На 26.04.2018г., св.О. С., св.А.С. и св.Г.М. отишли до клон на Банка „ДСК“ ЕАД в гр.Х.
Там св.Г.М. изтеглила 3015 лева от личната си банкова сметка, в която преди известно време
тя и съпругът й внесли сумата, получена от продажбата на негов собствен недвижим имот.
След като се снабдили с парите, тримата свидетели отишли до бензиностанция „Ш.“,
находяща се в ж.к.О. в гр.Х., където св.Г.М. предала на св.Т. К. 3000 лева, предназначени за
3
оценката на процесния недвижим имот.
Няколко дни след това, на неустановена дата през месец април 2018г., св.А.С. и св.Т.М.
отново посетили подс.Г.С. на работното й място в О. Последната обяснила на гражданските
ищци къде се намира ***** на подс.Д.С., който освен с изготвянето на оценката на
жилището, щял да им помогне и да се снабдят с необходимите документи за закупуването
му.
На неустановена дата през месец май 2018г. подс.Г.С. се свързала по телефона със
св.А.С., на когото съобщила, че жилището е подготвено за продажба, поради което в срок до
15-20 дни трябва да предадат на подс.Д.С. сумата от 23 000 лева, предназначена за
закупуването на апартамента. След провеждането на разговора св.А.С. и св.Т.М. отново
посетили подс.Г.С. на работното й място, където заявили желание да преведат сумата по
банковата сметка на Община Хасково. Подс.Г.С. от своя страна изразила опасение, че по
този начин сумата може да бъде запорирана за удовлетворяване на задълженията им по
потребителски кредит. Обяснила им, че по-подходящо било да предадат парите на
подс.Д.С., който от своя страна щял да ги преведе по сметката на Община Хасково.
За да се сдобият с нужната за закупуване на жилището сума, на 25.06.2018г. св.А.С.,
св.Т.М. и св.Г.М. отишли до клон на Банка „ДСК“ ЕАД в гр.Х., където последната изтеглила
отново от личната си банкова сметка сумата в размер на 18 985 лева. Отделно от това,
св.Т.М. взела на заем от сестра си 2000 лева, които впоследствие й били върнати от св.Г.М..
Останалата част от продажната цена на жилището, до размера от 23 000 лева, била набавена
от парите, събрани от празненство, организирано по случай рождения ден на детето на
св.Г.М..
На 09.07.2018г. св.А.С. и св.Т.М. посетили ***** на адв.Д.С. в гр.Х. Същият ден
св.А.С. и св.Т.М. упълномощили подс.Д.С. с пълномощно рег.№5452/09.07.2018г., заверено
от нотариус К. В., с рег.№*** на НК, с район на действие РС- Хасково, да ги представлява
пред Служба по кадастъра- гр.Хасково към Агенция по кадастъра- гр.София, Агенция по
вписванията- Имотен регистър при РС- Хасково и Община Хасково във връзка с издаването
на скица, данъчна оценка, удостоверение за тежести и вписването в имотния регистър на
процесния недвижим имот.
На неустановена дата през месец юли 2018г., св.А.С. и св.Т.М. се срещнали отново с
подс.Д.С. в ***** му в гр.Х. с намерението да му предадат в брой сумата от 23 000 лева. За
по-голяма сигурност св.А.С. поискал от подс.Д.С. да му подпише разписка за сумата.
Последният от своя страна отказал, аргументирайки се с това, че изготвеното преди това
пълномощно било достатъчна гаранция за извършеното плащане. Това разколебало св.А.С.
и св.Т.М. и те решили да не дават парите на подс.Д.С.. Вместо това двамата отишли в
Общината при подс.Г.С., на която имали по-голямо доверие, предвид дългогодишното си
познанство по повод наема на общинското жилище. Поради тази причина, св.А.С. поискал
да предаде сумата от 23 000 лева на подс.Г.С., а тя от своя страна да я внесе по сметка на
община Хасково. Подс.Г.С. категорично отказала с аргумента, че нямало какво да ги
притеснява, щом са упълномощили с нотариално заверено пълномощно ***а. След този
разговор св.А.С. и св.Т.М. се върнали в ***** на подс.Д.С., на когото предали в брой сумата
от 23 000 лева, предназначена за закупуване на общинското жилище, както и 100 лева, за да
се почерпи за свършената работа.
Междувременно, подс.Г.С., възползвайки се от служебното си положение, успяла да се
сдобие с проект на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на ЗОС,
съдържащ всички основни реквизити на договорите от този вид. В договора било посочено,
че същият се сключва на 19.07.2018г. между Община Хасково, представлявана от Кмета- Д.
Б. и главния счетоводител- Т. С., като Продавач, и А. С. С. и Т. К. М., като Купувачи, по
реда на чл.47 ал.1 от ЗОС и чл.24 ал.2 и чл.25 от Наредбата за реда и условията за
управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково, във
4
връзка с Решение №***/29.06.2018г. на Общински съвет- Хасково и Заповед
№***/18.07.2018г. на Кмета на Община Хасково, с предмет покупко-продажба на общински
недвижим имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.**.**.*, с адрес:
гр.Х. бул.В. Л. №**, вх.*, ет.*, апартамент №*, с площ 57.85 кв.м. и мазе №*, с площ 2.72
кв.м., при продажна цена в размер на 18 480 лева и 4620 лева ДДС. Така подготвения от
подс.Г.С. договор бил подписан от кмета- св.Д. Б. и гл.счетоводител на Община Хасково-
св.Т. С., които не подложили преди това на проверка съдържанието на договора,
включително дали вписаната в него продажна цена е постъпила по сметка на Община
Хасково. След подписването на договора от представителите на продавача, подс.Г.С. се
свързала със св.А.С. и св.Т.М.. Те от своя страна веднага отишли в Община Хасково, където
в кабинета на подсъдимата положили подписите си в графата за „Купувачи“ на
представения им нея договор за покупко-продажба. Отделно от това подс.Г.С. изписала
собственоръчно в поставения в горната лява част на договора регистрационен печат на
Община Хасково като регистрационен № -311/20.07.2018г.. Въз основа на Заявление за
вписване, отбелязване или заличаване с рег. №****/31.07.2018г. от името на св.Т.М.,
подадено до Служба по вписванията- гр.Хасково, било извършено и вписване на така
подписания от страните договор.
Междувременно, подс.Г.С. съставила от името на св.А.С. и св.Т.М. молба до кмета на
Община Хасково с искане за прекратяване на процедурата по продажба на процесния
апартамент. Молбата била заведена в деловодната система на Община Хасково под peг.
№***-****-***/13.07.2018г.. Отделно от това, на 20.07.2018г. подс.Г.С. отразила в
деловодната система на Общината промяна в досието на наемателя А. С. С., изразяваща се в
прекратяване на сключеният между него и Община Хасково Договор за наем на общински
жилищен имот №***/13.06.2018г..
На 12.09.2018г. св.А.С. и св.Т.М. дарили процесния недвижим имот на дъщеря си-
св.Г.М. с Нотариален акт за дарение №***, том **, peг.№****, дело №194/2018г. на
нотариус И. Б. с рег.№*** по регистъра на НК, с район на действие РС- Хасково.
През месец септември 2018г. св.М. Ч., заемаща длъжността „***** ******“ в Дирекция
„Икономика и стопанска дейност и управление на общинската собственост“ при Община
Хасково, актуализирала данните в досиетата на наемателите на общински жилища. От
направената справка в деловодната програма „Архимед“ тя установила по досието на
наемателя А. С. С. наличието на Договор за наем на общинско жилище от 13.06.2018г.,
Искане от името на А. С. С. до кмета на Община Хасково за изготвяне на оценка на
жилището с рег.№***-****-*/24.04.2018г., Молба от името на А. С. С. и Т. К. М. за
прекратяване на процедурата по продажба на общинското жилище с peг. №:***-****-
***/13.07.2018г.. След като се уверила, че в деловодната система на Общината не е
регистриран договор за покупко-продажба на процесното жилище, св.М. Ч. изчислила, че
наемателят А. С. С. не е заплащал дължимия месечен наем за срок повече от три месеца, за
което на 04.02.2019г. изготвила уведомително писмо до него. След получаване на писмото
св.А.С. се явил в Община- Хасково, където предоставил на св.М. Ч., а впоследствие и на
св.И. М.- „***** ****** разпореждане с общинска собственост“ в Дирекция „Икономика и
стопанска дейност и управление на общинската собственост“ при Община Хасково и св.Я.
П.- ******* Дирекция „Икономика, стопански дейности и управление на общинската
собственост“, екземпляр от Договора за покупко-продажба на процесното жилище. След
извършена от посочените служители проверка в регистъра на Общината било установено, че
под № **- *** е регистриран договор за наем от 26.07.2018г., сключен между Община
Хасково и лицето Е. А. М., както и че посочената в договора продажна цена не е постъпвала
по сметка на Община Хасково.
След като разбрали тези обстоятелства св.А.С. и св.Т.М. направили няколко неуспешни
опита да се свържат и разговарят с подсъдимите.
5
Междувременно през месец февруари 2019г. Община Хасково предявила пред РС-
Хасково установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК срещу А. С. С. и Т. К. М. и ревандикационен
иск по чл.108 от ЗС срещу Г. А. М., като било образувано гр.дело №519/2019г. по описа на
същия съд. С влязло в законна сила на 30.07.2020г. Решение №801/03.12.2019г., потвърдено
с Решение №178/26.06.2020г., постановено от ОС-Хасково по в.гр.дело №307/2020г., било
прието за установено по отношение на А. С. С., Т. К. М. и Г. А. М., че Община Хасково е
собственик на процесния недвижим имот, като Г. А. М. била осъдена да предаде на Община
Хасково владението върху същия. В мотивите на постановения съдебен акт било прието, че
процесният Договор за покупко-продажба на общински недвижим имот по реда на ЗОС рег.
№ **-***/20.07.2018г. страда от порок, водещ до нищожността му, доколкото липсва
решение на Общински съвет- Хасково за продажбата му и цитираното в Заповед
№***/21.05.2018г. Решение №***/27.04.2021г. на Общински съвет- Хасково се отнася за
друг имот и друго лице.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд, които настоящият съдебен
състав споделя, са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства /вкл. приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК
свидетелски показания/, обясненията на подсъдимите, проведените очни ставки между
подсъдимите и св.А.С., заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
графологическа експертиза, справките за съдимост на подсъдимите, както и от приобщените
по реда на чл.283 от НПК доказателства. На база така възприетите фактически положения
районният съд правилно достигнал до извод, че подсъдимите извършили престъпление по
чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК.
Непосредствен обект на престъплението измама е защитата на обществените
отношения, охраняващи правото на собственост, но наред с тях, отделен обект на закрила са
и тези, свързани със свободното формиране на воля при разпореждане с движимо или
недвижимо имущество. Касае се до престъпление с два предмета- измамено лице и ощетено
имущество. Изпълнителното деяние, разкрива разновидност на проявите, сред които се
разграничават като основни въвеждането в заблуждение и/или поддържането на
заблуждение. Въздействието върху пострадалия се реализира по измамлив начин, като бъдат
създадени или утвърдени вече формирани неверни представи относно съществуването на
определени факти и обстоятелства от обективната действителност, свързани с основанията
или условията, при които се осъществява имуществено разпореждане. Възможно е да бъдат
осъществени едновременно и двете форми на изпълнителното деяние- деецът, след като е
възбудил заблуждение, по-нататък да поддържа тези неверни представи. Именно така
създадената лъжлива представа у измаменото физическо лице го мотивира да извърши
действия, в резултат на които неговата имуществена сфера обеднява. Измамата е резултатно
престъпление, понеже в резултат на акта на разпореждане с имущество пострадалият
претърпява имотна вреда, а за дееца или за трето лице се получава облага. Адресатът на
заблуждението следва да бъде насочен умишлено от автора на деянието към осъществяване
на правно значимо поведение, в резултат на което да претърпи загуба, поради което
категорично изискуемо е очертаването на причинни връзки между въвеждането в
заблуждение, поведението на пострадалия и настъпването на имотната вреда. Доколкото
престъпният резултат на измамата се състои в имотна вреда, то тя може да бъде причинена
както на заблуденото лице, така и на трето лице, т.е. при измамата не е задължително
адресатът да е претърпял имуществена вреда от престъплението. В тези случаи тя ще
настъпи за лицето от чийто патримониум е засегнат негативно, а не за лицето, обект на
осъществените от дееца измамливи действия.
Съпоставяйки горното към конкретиката на разглеждания казус, настоящата инстанция
намира за правилна преценката на районния съд, че действията на подс.Г.С. се изразяват във
възбуждане и поддържане на заблуждение у св.А.С. и св.Т.М., докато престъпната
деятелност на подс.Д.С. представлява единствено поддържане на вече създаденото от
6
подс.Г. С. заблуждение у посочените лица. Доказателствено обезпечен е изводът на РС-
Хасково относно авторството на извършените престъпления по чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 НК в лицето на двамата подсъдими, подкрепящо се еднозначно не само от показанията
на свидетелите, разпитани по делото, но така също пряко и косвено от заключението на
вещото лице по приетата СГЕ и приобщените писмени доказателства- банкови извлечения,
свидетелстващи за извършените от св.Г.М. разпореждания с парични суми, документи,
свързани с процедурата за продажба на общинско имущество, както и такива, по повод
служебните правоотношения на служители в общинските служби и обема на техните
правомощия.
От друга страна обаче, от събраните по делото доказателства, включително и тези пред
въззивната инстанция, се установява, че всички парични средства, предмет на
имущественото разпореждане, извършено в резултат на възбуденото и поддържано
заблуждение у св.А.С. и св.Т.М., са довели до намаляване патримониума единствено на
св.Г.М.. До този извод се достига след извършване на прецизен анализ на депозираните пред
двете съдебни инстанции показания от св.А.С. и св.Т.М., от приетите като писмени
доказателства по делото извлечение за движението на средствата по банковата сметка на
св.Г.М. в „Банка ДСК“ АД и Нотариален акт за покупко-продажба №**, том **, рег.№****,
дело №262/2017г.. От тях се установява, че на 08.08.2017г. съпругът на св.Г.М.- М. Б. М.,
представляван от пълномощника си- св.А.С., продал собствения си поземлен имот, находящ
се в гр.Х., местността ******* за сумата от 12 000 лева. Средствата, получени от
продажбата, били оставени на депозит на името на св.Г.М. в „Банка ДСК“ АД, като към
28.08.2017г. по сметката били налични 22 000 лева. От последните на 26.04.2018г. св.Г.М.
изтеглила предназначените за оценката на процесното жилище 3000 лева, които същия ден
тя предала на св.Т. К. Доколкото подсъдимите са оправдани от първата инстанция частично
за размера на посочената сума и при липса на подаден съответен протест от страна на
прокуратурата, настоящата съдебна инстанция не счита, че дължи коментар относно
правилността на първоинстанционния съдебен акт в тази му част. На критика обаче следва
да бъде подложена тази част от осъдителната присъда, в която са посочени лицата, на които
е била причинена имотната вреда и нейния размер. На първо място повдигнатото срещу
двамата подсъдими обвинение е за измама, в резултат на която е причинена имуществена
вреда в размер на 26 000 лева. След постановяването от районния съд на оправдателен
диспозитив за сумата от 3000 лева, осъдителна присъда е била възможна само по отношение
сумата от 23 000 лева, тъй като обвинение за сумата от 100 лева не е било повдигнато. В
този смисъл първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като е признал за
виновни двамата подсъдими за извършена измама, в резултат на която е причинена имотна
вреда в размер на 23 100 лева. Наличието на доказателства за предаването на сумата от 100
лева от св.А.С. и св.Т.М. на подс.Д.С. и то с основание „за почерпка“, не променя така
направения извод. По-нататък, следва да се посочи, че от споменатите по-горе
доказателства, се установява, че сумата в размер на 23 000 лева, предадена от св.А.С. и
св.Т.М. на подс.Д.С., за заплащане на продажната цена на процесното жилище, е формирана
от изтеглените на 25.06.2018г. от депозита на св.Г.М. парични средства в размер на 18 985
лева, от поисканите от сестрата на св.Т.М. на заем 2000 лева, получени и впоследствие
върнати от св.Г.М., и от събраните от рождения ден на нейното дете пари. По този начин
доказано по делото е, че със своите действия двамата подсъдими са причинили имотна вреда
единствено на св.Г.М. и то в размер на 23 000 лева. Последното налага осъдителната част на
присъдата да бъде изменена в посочения смисъл.
Деликтната отговорност е винаги обвързана с установения и доказан размер на
имуществената вреда, причинена на гражданския ищец в резултат на престъплението,
извършено от подсъдимия. В случая гражданският иск е бил предявен пред районния съд
солидарно от пострадалите А.С., Т.М. и Г.М. срещу подсъдимите Г.С. и Д.С.. В петитума на
исковата молба е направено искане ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на
7
гражданските ищци 26 000 лева, представляващи обезщетение за причинени в резултат на
деянието имуществени вреди. Районният съд, от своя страна, с протоколно определение,
постановено в проведеното разпоредителното заседание по делото, приел за съвместно
разглеждане така предявения граждански иск. С оглед направените по-горе изводи относно
това чий патримониум е бил отрицателно засегнат от деянието и в какъв размер е
причинената имуществена вреда и доколкото тези обстоятелства не са били отчетени от
първата инстанция, гражданско-осъдителната част на първоинстанционната присъда следва
да бъде отменена. Вместо това подсъдимите следва да бъдат осъдени, в условията на
солидарност, да заплатят на гражданския ищец Г.М. 23 000 лева, а предявеният от А.С. и
Т.М. граждански иск- да бъде отхвърлен като неоснователен.
По-нататък, настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
защитата на подсъдимите за липса на общност на умисъла у двамата подсъдими за
осъществяване на деянието в условията на съучастие.
В теоретичен план субективната страна на престъплението измама несъмнено се
характеризира с пряк умисъл, поради наличието на специфична користна цел- деецът да
набави за себе си или за другиго имотна облага. Съдържанието на прекия умисъл включва
няколко момента. Деецът предвижда, че вследствие на неговото въздействие върху
измамения у последния ще възникнат неправилни представи или че поддържа вече
възникнали такива. Освен това той има съзнание, че измаменото лице ще извърши акт на
имуществено разпореждане, в резултат на което ще бъде увредено едно чуждо имущество.
За субективната страна изводите следва да бъда изведени от обективните действия на
подсъдимия по отношение на пострадалия към момента на извършване на деянията.
Същевременно, когато деецът не действа сам, а в съучастие с други лица, усложнената
конструкция на измамата позволява общият им умисъл да обедини отговорността като
извършители както на предизвикалия заблуждението, така и на само поддържалия го. При
съизвършителството като форма на съучастие субективният обединяващ момент е именно
наличността на конкретен общ умисъл на дейците. Всеки един от тях трябва да съзнава, че
участва в изпълнението на престъплението заедно с други извършители и да иска или
допуска от така съчетаната дейност да бъдат предизвикани престъпните последици.
В конкретния случай подс.Г.С. е извършила измамата при пряк умисъл, като е
предвиждала, че следствие на нейното активно и продължително въздействие върху св.А.С.
и св.Т.М., у последните ще възникнат неверни представи, в резултат на което ще бъде
увредено чуждо имущество, като действията на подсъдимата са били извършени с користна
цел за набавяне на имотна облага за себе си и съучастника си. Конкретно, подсъдимата,
възползвайки се от служебното си положение, предоставила на заблудените лица договор за
покупко-продажба на процесния недвижим имот по ЗОС, съдържащ всички необходими
реквизити, включително подписите на кмета и гл.счетоводител на Общината, както и
деловоден регистрационен номер. Именно с цел да избегне установяването на измамата,
същата изготвила от името на св.А.С. молба за прекратяване на процедурата по закупуване
на процесното жилище, която отново сама регистрирала в деловодната програма на
Общината. Същевременно подс.Г.С. съзнавала, че участва в осъществяването на
престъпната дейност заедно с подс.Д.С.. Не някой друг, а последният е бил посочен от
подсъдимата като оценител, които може изготви необходимата оценка на стойността на
процесния недвижим имот, въз основа на която щяла да се осъществи продажбата. По
указание на подсъдимата именно на подс.Д.С. заблудените лица следвало предадат сумата,
предназначена за закупуването на жилището.
От своя страна подс.Д.С. също извършил измамата при пряк умисъл, като съзнавал, че
поддържа у заблудените лица вече създадените от подсъдимата неверни представи относно
възможността да им бъде прехвърлена собствеността на процесното жилище, в резултат на
което ще бъде увредено чуждо имущество, като действията на подсъдимия са били
8
извършени с користна цел за набавяне на имотна облага за себе си и за съучастницата си.
Конкретно, за да затвърди формираното у св.А.С. и св.Т.М. убеждение, че могат да
придобият собствеността върху жилището, подсъдимият бил нотариално упълномощен да
ги представлява пред всички институции, ангажирани в процеса по покупко-продажба на
един недвижим имот. Същевременно, подс.Д.С. от своя страна също съзнавал, че участва в
осъществяването на измамата заедно с подс.Г.С., приемайки да получи от заблудените лица
сумата от 23 000 лева, посочена от последната за продажна цена на процесния апартамент.
Това било извършено от подсъдимия въпреки предполагаемото наличие у него на познания
относно реда за прехвърляне на собственост върху общинско жилище като упражняващ
професията на ***. Неоснователни са и възраженията на защитата, че при липса на писмени
и веществени доказателства за проведени телефонни разговори и срещи между
подсъдимите, не би могло да се направи извод за наличие на общност на умисъла между тях
за извършването на престъплението.
Най-сетне, настоящата въззивна инстанция намира наложените от районния съд
наказания на подсъдимите на първо място за несъответни на степента на обществената
опасност на извършителите, а от друга страна- и на предвидените в разпоредбата на чл.36
НК цели.
При определяне на наказанието съдът, изхождайки от целите на наказанието и като
съобрази степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване
на деянието, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, налага
такова по вид и размер наказание, което трябва да е съответно на извършеното.
Обществената опасност на деянието не следва да бъде абсолютизирана като основен
критерий за отговорността на виновния, доколкото данните за неговата личност също са от
значение. В този смисъл за правилното определяне на наказанието на подсъдимия следва да
бъдат взети под внимание съдебното минало на дееца, характеристичните му данни,
трудовата ангажираност, процесуалното му поведение, както и всички други данни, които
характеризират подсъдимия. Индивидуализацията на наказанието се подчинява винаги на
принципа за справедливост, като съдът дължи преценка съгласно разпоредбата на чл.57 НК
на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства както при определяне на вида, така и
на размера на наказанието. В този смисъл първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна
степен при индивидуализацията на наказанията, наложени на подсъдимите, чистото им
съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата им ангажираност, а конкретно
по отношение подс.Г.С. обстоятелството, че същата е майка на малолетно дете.
Действително, налице са и отегчаващи отговорността обстоятелства и за двамата подсъдими,
а именно обстоятелството, че се касае за продължителен период на осъществяване на
престъпната деятелност, социалната значимост на професиите, които упражняват,
предпоставяща по-висока степен на обществено доверие, а конкретно по отношение
подс.Г.С.- възползването й от служебното положение, което е заемала в Община Хасково
при осъществяване на престъплението, доколкото последното не е взето предвид при
ангажирането й към наказателна отговорност. Всичко това налага изменение на присъдата и
по отношение определените от първата инстанция наказания на подсъдимите.
Наказанието, предвидено за престъплението по чл.209 ал.1 НК, е лишаване от свобода
от една до шест години. При съблюдаване на посочените по-горе критерии за
индивидуализация, на подс.Г.С. следва да бъде определено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 3 години, при баланс на съотношението между смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, а на подс.Д.С. следва да бъде определено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Налице са предпоставките за прилагане института на чл.66
НК, доколкото така наложените на двамата подсъдими наказания „лишаване от свобода“ са
за срок до три години, подсъдимите не са осъждани на „лишаване от свобода“ за
престъпление от общ характер и може да се направи извод, че за постигане целите на
9
наказанията не е необходимо същите да бъдат изтърпени ефективно. Предвид изложеното,
настоящата инстанция намира, че за подс.Г.С. изтърпяването на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ следва да бъде отложено за срок от 4 години, а за подс.Д.С.- за срок
от 3 години.
В останалата й част присъдата на РС-Хасково следва да бъде потвърдена.
Водим от горното, и на основание чл.334 т.3 вр. чл.337 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК, ОС-
Хасково:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №260034/06.07.2021г., постановена по НОХД №1038/2020г. по
описа на РС- Хасково, в наказателно-осъдителната й част, като признава подсъдимите Г. С.
С., ЕГН: ********** и Д. М. С., ЕГН: ********** за невинни в това да са причинили имотна
вреда на А. С. С. и Т. К. М., както и да са причинили имотна вреда на Г. А. М. в размер над
23 000 лева.
ИЗМЕНЯ Присъда №260034/06.07.2021г., постановена по НОХД №1038/2020г. по
описа на РС- Хасково, в наказателно-осъдителната й част относно размера на наложените на
подсъдимите наказания, като:
- намаля размера на наложеното на подсъдимата Г. С. С., ЕГН: **********
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца, на „лишаване от свобода“
за срок от 3 години, изпълнението на което отлага за срок от 4 години, на основание чл.66
ал.1 НК,;
-намаля наложеното на подсъдимия Д. М. С., ЕГН: ********** наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, на „лишаване от свобода“ за срок от 2
години, изпълнението на което отлага за срок от 3 години, на основание чл.66 ал.1 НК.
ОТМЕНЯ Присъда №260034/06.07.2021г., постановена по НОХД №1038/2020г.
по описа на РС- Хасково, в гражданско-осъдителната й част вместо което
ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА подс.Г. С. С., ЕГН: ********** и подс.Д. М. С., ЕГН:
********** да заплатят солидарно на Г. А. М., ЕГН: ********** от гр.Х., бул. „В. Л.“ № **,
вх. *, ет. *, ап, * 23 000 /двадесет и три хиляди/ лева, представляващи обезщетение за
причинените й от деянието по чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2018г. до окончателното й
изплащане, а предявения от А. С. С. и Т. К. М. граждански иск отхвърля като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10