№ 316
гр. Плевен, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20234430200640 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ц. И. Р., с ЕГН: ********** от гр. Плевен против
Наказателно постановление №22-0938-004251/09.12.2022 г. на *** сектор към
ОД на МВР-Плевен сектор „Пътна полиция“ – Плевен, с което на
жалбоподателя Ц. Р. са наложени административни наказания, както следва:
на основание чл. 183, ал. 2, т.11 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лева, за
нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП –
глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 /един/ месец, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗДвП.
Недоволен от издаденото Наказателно постановление останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок. В жалбата се иска да бъде отменено
НП. Жалбоподателят Ц. Р. признава фактите изложени в обстоятелствената
част на НП. Не желае да се събират доказателства за тези факти.
Жалбоподателят излага доводи, че при издаване на Наказателното
постановление е допуснато неправилно приложение на материалния закон,
като моли да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят Ц. Р., редовно призован, се явява
лично.
Административнонаказващият орган *** сектор в ОД на МВР-
гр.Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен, редовно призован,
представител не се явява.
1
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, но не на посочените в
нея основания.
Съдът, като прецени доказателствата поотделно и в съвкупност намира
за установено следното:
На 21.11.2022г. в 13.10 часа в гр. Плевен, на ул. „***“, на паркинг на
***, като водач, управлява лек автомобил „Волво ХЦ60“, с рег.№ ***, /не е
негова собственост/, като при движение на заден ход не се подсигурява
следствие на което удря паркирания до него лек автомобил „Тойота Авенсис“
с рег. № ***, с което реализира ПТП с материални щети по двата автомобила.
Напуска мястото на произшествието без да уведоми съответната служба за
контрол на МВР. Нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 2,
б.“а“ от ЗДвП.
Констатациите в АУАН се потвърждават от показанията на разпитаните
свидетели А. Х. Х. негов актосъставител и С. П. Н. – свидетел по акта, по
един несъмнен и категоричен начин. Съдът е допуснал до разпит в качеството
на свидетел И. В. М..
Като обективно верни се възприеха свидетелските показания, които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи.
От показанията на свидетелите А. Х. и С. Н., се установява, че след
получен сигнал от дежурния ОДЧ за настъпило ПТП на паркинга на ул. „***“
на ***. Между два автомобила, като единият е напуснал ПТП. Полицейските
служители посетили мястото на ПТП. Свидетелите м.м. и Д.Д. не са
присъствали при извършване на нарушението, не са очевидци и не разполагат
с преки впечатления за обстоятелствата, при което е било извършено и за
неговия автор. След извършена справка с ОДЧ, свидетелите установили
собствеността и водача на автомобила. Свързали се с водача на автомобила по
телефона, който пристигнал на мястото. Свидетелите установили щетите по
двата автомобила, които съвпадали по височина, размери, по боя. Съставили
протокол за ПТП и процесния АУАН.
От показанията на свидетеля И. В. М. се установява, че автомобилът му
е бил паркиран на паркинга пред блока. Свидетелят излязъл на балкона, като в
този момент забелязал, как джипа ожулва колата му. След, което автомобилът
на жалбоподателя спрял, излязло русо момиче и си погледнала нейната броня.
Свидетелят М. попитал дали има щети по неговия автомобил, при което
жалбоподателя отговорил отрицателно и се качил в автомобила си и
потеглил. Свидетелят, след десетина минути слязъл да види автомобила си,
като констатирал, че бронята му е ожулена. Обадил се на тел.112, при което
органите на МВР пристигнали на място. От показанията на свидетеля М. се
установява, че щетата по автомобила му не е голяма, ожулена е била боята.
От обясненията на жалбоподателката Р. се установява, че същата е била
2
в този квартал, в този блок и била спряла автомобила си там и към 10:00 часа
сутринта потеглила. Жалбоподателката Р. в своите обяснения твърди, че е
слязла и огледала своят автомобил, като констатирала, че на нейния
автомобил няма щета. След проведен диалог със свидетеля М., същата
отговорила, че не е нанесла щета по неговия автомобил, но жалбоподателката
твърди, че дори не е погледнала другия автомобил. В своите обяснения
жалбоподателката Р. твърди, че ако е видяла, че е ударила автомобила,
нямало да си тръгне от мястото на произшествието.
Актът е съставен при спазване изискванията на ЗАНН. Не са допуснати
нарушения, като по безспорен и категоричен начин е установено
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, поради което по никакъв начин не са нарушени правата на последния.
Актът е съставен в присъствието на нарушителя, предявен му е срещу подпис,
като е дадена и възможност за възражения, каквито не са направени.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
понастоящем наказателното постановление №22-0938-004251/09.12.2022 г. на
*** сектор в ОД на МВР-Плевен сектор „Пътна полиция“ – Плевен, с което на
жалбоподателя Ц. И. Р. са наложени административни наказания, както
следва: на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лева, за
нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
– глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 /един/ месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗДвП, за това че
на 21.11.2022г. в 13.10 часа в гр. Плевен, на ул. „***“, на паркинг на ***, като
водач, управлява лек автомобил „Волво ХЦ60“, с рег.№ ***, /не е негова
собственост/, като при движение на заден ход не се подсигурява следствие на
което удря паркирания до него лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ***,
с което реализира ПТП с материални щети по двата автомобила. Напуска
мястото на произшествието без да уведоми съответната служба за контрол на
МВР. Водачът е установен и извикан на място чрез телефона на собственика
на автомобила.
Административно-наказващият орган е санкционирал жалбоподателя Р.,
за това че:
1/ не наблюдава непрекъснато пътя зад ППС, при движение на заден
ход, с което виновно е нарушил чл.40, ал.2 от ЗДвП.
2/ Участник в ПТП не уведомява компетентната служба на МВР, с което
виновно е нарушил чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие са представени писмени доказателства, а
именно: АУАН Серия GА №761920/21.11.2022г.; съпроводително писмо,
заверено копие на Протокол за ПТП №1 858002/21.11.2022г., справка за
нарушител/водач; копие на Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.
При така изяснената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
3
При производството от административно-наказателен характер
задължение на съда е да следи служебно дали съставеният акт съдържа
императивно предвидените в закона реквизити, дали НП е издадено при
спазване на разпоредбите за съдържание и законови реквизити и съществува
ли съответствие между АУАН и НП и когато установи, че са допуснати
съществени процесуални нарушения, НП следва да бъде отменено изцяло
като незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН Наказателното
постановление следва да съдържа описание на нарушението, дата и място,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават.
В тази връзка съдът намира, че жалбоподателят Ц. Р. е извършил
нарушението по чл.40, ал.2 от ЗДвП. В качеството му на водач на лек
автомобил „Волво ХЦ60“, при предприемане на маневра, изрично посочена в
АУАН – движение на заден ход, не наблюдава непрекъснато пътя зад ППС,
като удря паркиралият автомобил и предизвиква ПТП.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т.2, б. „а“ от ЗДвП - Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен,
когато при произшествието са пострадали хора да уведоми компетентната
служба на Министерството на вътрешните работи.
От обективна страна съставът на нарушението изисква причиняване на
пътно-транспортно произшествие, като съгласно §6, т.30 от ДР на ЗДвП
"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети, тоест от цитираното събитие следва да са
настъпили смърт, телесни увреди или материални щети.
В АУАН и НП е посочено, че с деянието си Р. е извършила нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. Според визираната разпоредба, водачът
на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора, да
уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи.
Очевидно е, че нормата касае случаите, при които вследствие ПТП има
пострадали хора. Това обстоятелство не се сочи нито в акта, нито в
наказателното постановление, за него не са представени доказателства и в
хода на съдебното производство. И тук следва да се приеме, че деянието е
подведеното под неправилната норма.
Безспорно жалбоподателят е притежавал качеството на водач на пътно
превозно средство по смисъла на §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП. Същият е бил участник в ПТП в резултат на което са били причинени
само имуществени вреди. Тези обстоятелства са описани от актосъставителя
и наказващия орган при описание на нарушението на горецитираната
разпоредба. В обстоятелствената част на акта, и в тази на НП е описано
4
единствено, че жалбоподателя е напуснал местопроизшествието и продължил
движението си с автомобила. Налице е несъответствие между описанието в
обстоятелствената част на НП и посочената за нарушена правна норма, което
представлява съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяната на
обжалвания акт в тази му част, въпреки обективното наличие на нарушение,
досежно задълженията му като участник в ПТП.
В конкретният случай обаче не би могло да се приеме, че евентуално
нарушение на цитираната норма от жалбоподателя е извършено умишлено.
Наложеното наказание, както в частта за глобата, така и в частта за
лишаването от право за управление на МПС за извършеното нарушение на
чл.123, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДвП не отговаря на тежестта на нарушението. При
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. Видно от описаната фактическа обстановка се касае за
ПТП с незначителни имуществени вреди, станало при съвсем ниска скорост,
на паркинг без да са застрашени други участници в движението.
На следващо място следва да се отбележи, че наказващият орган дори
формално не е посочил, респективно не е обсъдил изобщо възможността за
приложение на чл.28 от ЗАНН, в каквато насока са и част от възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя. При извършване на преценка
дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да
приложи правилно закона, като разграничи “маловажните” случаи на
административно нарушение, от нарушенията обхванати от чл.6 от ЗАНН,
съобразно с относимите към конкретният случай смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. В случаите, когато деянието представлява маловажен
случай на административно нарушение, наказващият орган, следва да
приложи чл.28 от ЗАНН. Като не е приложил посочената норма
административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал
незаконосъобразно НП. Това е така, съгласно ТР №1/12.12.2007г. на ВКС по
н.д. №1/2007г., ОСНК. Според цитираната съдебна практика когато деянието
представлява маловажен случай на административно нарушение,
административно-наказващия орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН, като
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В
неговия обхват се включва и проверка на законосъобразността на преценката
по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на
чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие с материалния закон. С оглед посоченото по-горе съдът приема,
че не съществува реална възможност за проверка на извършената от
наказващият орган преценка за маловажност на извършеното нарушение на
правилата за движение, доколкото липсва изобщо произнасяне на
наказващият орган, което от своя страна води до процесуално основание за
отмяна на НП. В този смисъл липсата на такава оценка, означава липса на
мотиви в тази част на наказателното постановление, което пряко засяга
5
правото на защита на жалбоподателя и води до неговата отмяна.
С оглед изложеното съдът намира, че на основание чл. 63, ал.1 от
ЗАНН, Наказателно постановление №22-0938-004251/09.12.2022 г. на ***
сектор към ОД на МВР-Плевен сектор „Пътна полиция“ – Плевен, с което на
жалбоподателя Ц. Р. са наложени административни наказания, както следва:
на основание чл. 183, ал. 2, т.11 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лева, за
нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП –
глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 /един/ месец, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗДвП, следва да
бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-0938-004251/09.12.2022 г.
на *** сектор към ОД на МВР-Плевен сектор „Пътна полиция“ – Плевен, с
което на жалбоподателя Ц. И. Р. са наложени административни наказания,
както следва: на основание чл. 183, ал. 2, т.11 от ЗДвП - глоба в размер на 20
лева, за нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП – глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 /един/ месец, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Плевен в
14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6