Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262232 17.08.2021 година град
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на петнадесети
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6824 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба ищецът „Съюз на слепите в България“, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Найчо Цанов“ № 172, е предявил против „Виво груп“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Източен, ул. „Гълъбец“ № 2,
ет. 1, ап. 1, кумулативно обективни осъдителни искове с правно основание чл.
232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и по чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 320.80 лева с ДДС – незаплатено наемно възнаграждение за периода от
01.04.2019 г. до 31.10.2019 г. по Договор за наем № ***, ведно с
обезщетение за забава върху тази сума в размер на сумата от 65 лева за периода от 25.03.2019 г. до
17.06.2020 г., сумата от 281.88 лева
с ДДС – консумирана електрическа
енергия за период от 01.04.2019 г. до 31.07.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на сумата от
35 лева, за периода от 25.03.2019 г. до 17.06.2020 г., сумата от 11.58 лева с ДДС – разноски за
консумирана вода за периода от 01.04.2019 г. до 31.08.2019 г., сумата
от 48 лева с ДДС – незаплатени
задължения за транспорт за смет за
периода от 01.04.2019 г. до 31.08.2019
г., както и за сумата в размер от 319.47
лева – неустойка, ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за наем № ***,
по силата на който в полза на наемателя е предоставено за временно и възмездно
ползване работно помещение от 140 кв.м. и помещение от 30 кв.м., находящи се в ***
срещу наем в размер на 3 лв. на кв.м. За вземанията за заплащане на наемно
възнаграждение и консумативни разноски са издадени фактури, като претендира и
заплащане на обезщетение за забава и заплащане на неустойка, формирана като 12
% от неизплатените суми, начислена на основание чл. 7 от договора. Счита, че
приложените към исковата молба счетоводни справки представляват доказателство
за твърдените обстоятелства на основание чл. 182 ГПК. За заплащане на
задълженията си наемателят бил уведомен с изпращане на покана по електронна
поща.
По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
Ответната страна „Виво груп“ ООД е
депозирал, в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на
исковата молба, в които излага доводи за нейната неоснователност. Твърди, че
между страните е сключен Договор за наем от 12.05.2009 г. за наем на помещение
от 140 кв.м., находящо се в ***, който е прекратен със споразумение от
12.05.2018 г. На същата дата бил сключен нов договор за наем на същото
помещение за срок от три години, при установена наемна цена от два лева на
квадратен метър. Още при първоначалното сключване на договора бил осъществен
ремонт, свързан с необходимост от ползване на помещението, които подобрения не
са заплатени от наемодателя и не са приспаднати от наемното възнаграждение.
Сочи, че основната дейност на дружеството – наемател е производство на корпусна
мебел от МДФ, ПДЧ и други плоскости, включително и предоставяне на услуги по
разкрояване, рязане, разпробиване, кантиране и пр. Помещението било наето именно
с цел осъществяване на основаната дейност на дружеството. Сочи, че от пролетта
на 2016 г. в наетото помещение се появили течове на много места от покрива,
които били отстранени от наемодателя. Твърди, че през пролетта на 2018 г.
отново възникнали проблеми с покрива, като вода протекла по цялото помещение.
Събирала се в кофи, като течовете продължавали и след като е спряло да вали
дъжд. Поддържа, че многократно отправял предложения за осъществяване на ремонта
от страна на наемодателя или от наемателя, като разходите да се приспаднат от
наема. За осъществяване на ремонта от наемателя ищецът се противопоставил. В
резултат на бездействието на ищеца и предвид климатичните въздействия през
зимата на 2018 г. – 2019 г. проблемът се задълбочил, при което станало
абсолютно невъзможно да се осъществява производствената дейност, за която било
наето помещението. Това довело до преустановяване дейността на дружеството,
като машините били изключени, поради опасност от работата им на ток при влага.
За довършване на някой от поръчките се наложило да ползва услуги на
подизпълнители. В началото на месец април 2019 г. заявил на наемодателя, че ще
счита договора за прекратен от 01.04.2019 г., като няма да заплаща договора за
наем, предвид невъзможността за ползването му по предназначение, а поради риска
за живота и здравето на служителите, работещи в помещението. Сочи, че
представителят на ищеца А. отказал да подпише споразумение за прекратяване на
договора от 01.04.2019 г., като подписал споразумение за освобождаване на
помещението едва на 30.07.2019 г. Твърди, че на 01.08.2018 г. между страните е
подписано споразумение за наем на помещение от 30 кв.м. на същия адрес за
сумата от два лева на квадратен метър. Поддържа, че ответникът изобщо не е
допуснат в помещението и последното не е предадено от наемодателя, поради което
липсва протокол за предаването му. Поддържа, че след влизане в сила на
споразумението за прекратяване на договора за наем, а именно от 01.08.2019 г.
наемателят не дължи заплащане на никакво основание. По така изложените
съображения с моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
По предявените искове, ищецът
следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на облигационно
правоотношение по договор за наем, сключен с ответника, по който е предоставил
процесните имоти на наемателя за свободно ползване в рамките на уговорения
срок, установяване на наемно възнаграждение в посочения размер и настъпване на
падежа за заплащане на задължението. В тежест на ищеца е да установи, че претендираните
разходи са възникнали като задължение в посочения размер.
Ответникът следва да установи, че е
прекратил едностранно договора за наем на помещението от 140 кв.м., като и че е
върнал вещта на наемодателя.
По
предявения иск за заплащане на неустойка, ищецът следва да докаже фактите,
които сочи да обуславят исковата му претенция -
наличието на действителна уговорка между страните, по силата на която наемателят
се е задължил да заплати неустойка в случай на неточно изпълнение на поетото с
договора задължение, падежът на всяко задължение, неговия размер, както и
размерът на дължимата неустойка.
От представения като писмено
доказателство по делото – Договор за наем от 01.05.2018 г. /л. 4 - 5/ - се
установява, че на посочената дата между Съюз на слепите в България, от една
страна, като Наемодател и „Вивогруп“ ООД, от друга страна, като наемател, е
сключен Договор за наем, по силата на който Наемодателят отдава под наем работно
помещение от 140 кв.м. за сумата от 2лв. за кв.м., (общо 280 лева без вкл. ДДС),
находящо се на ***. Според чл. 4 от същия договор, наемателят се задължава да
заплаща на наемодателя дължимия наем авансово за следващия месец до 25-то число
на текущия месец по банков път или в брой. В същия срок, наемателят заплаща и
консумативите авансово за следващия месец на база предходния, като ежемесечно
се извършва уравнение. Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили, че
наемателят ще заплаща електроенергията и водата по показанията на монтираните
измервателни уреди, а при липса на такива по утвърдените норми на НЕК и ВиК.
Наемателят има право да монтира за своя сметка електромер, водомер, които се
пломбират и засичат от представители на наемодателя и наемателя и за целта се
съставя констативен протокол. Според чл. 6 от договора, наемателят заплаща за
своя сметка и всички други разходи, свързани с ползването на имота /ел.енергия,
вода, отопление, такси за канал и смет/. При забава на плащането на наема и
консумативите, наемателят дължи законната лихва за забава на плащането до
окончателното изплащане на задължението. /чл. 7 от договора/. Според
уговореното в чл. 8 от същия договор, освен законната лихва за забава,
наемателя дължи неустойка в размер на 2 % на ден за всеки работен ден
закъснение, но не повече от 12 % върху стойността на закъснялото плащане. Уговорено е също, че при приемането и
предаването на имота се съставя приемо – предавателен протокол /чл.13/. Според
чл. 14 от договора, същият се прекратява: с изтичане на уговорения срок; по
взаимно съгласие; с отправяне на едномесечно предизвестие на една от страните.
Посочено е, че договорът влиза в сила от 01.05.2018 г. и е със срок на действие
до 3 години.
От приетото по делото
Споразумение по Договор № *** /л.6/, се установява, че на 01.08.2018 г., между
Съюз на слепите в България, от една страна, като Наемодател и „Вивогруп“ ООД,
от друга страна, като наемател, е сключен Договор за наем, по силата на който
Наемодателят отдава под наем помещение от 30 кв.м. за сумата от 2 лв. за кв.м.,
(общо 60 лева без вкл. ДДС), находящо се на ***. Посочено е, че допълнителното споразумение е
неразделна част от Договор № *** и влиза в сила от 01.08.2018 г.
От приетото по делото
Споразумение по Договор № *** /л.7/, се установява, че на 23.05.2019 г. между
Съюз на слепите в България, от една страна, като Наемодател и „Вивогруп“ ООД,
от друга страна, като наемател, е сключено същото, с което страните се
споразумяват, че наемната цена на наетия имот 170 кв.м. да бъде 3 лева на
кв.м., находящ се на ***. Посочено е изрично, че споразумението е неразделна
част от договор за наем от 01.05.2018 г. и влиза в сила от 01.06.2019 г.
От приетото по делото
Споразумение по Договор № *** /л.47/, се установява, че на 30.07.2019 г., между
Съюз на слепите в България, от една страна, като Наемодател и „Вивогруп“ ООД,
от друга страна, като наемател, е сключено същото, с което страните се
споразумяват, че ответното дружество „Виво Груп“ ООД освобождава работно
помещение от 170 кв.м. за 2 лева на кв.м. Посочено е изрично, че споразумението
е неразделна част от договор за наем от 01.05.2018 г. и влиза в сила от
01.08.2019 г.
По делото е приет и Договор за
наем № *** /л.99/, от който се установява, че на посочената дата между Съюз
на слепите в България, от една страна, като Наемодател и трето за спора лице -
„Амира 2006“ ЕООД, от друга страна, като наемател, е сключен Договор за наем,
по силата на който Наемодателят отдава под наем работно помещение от 140 кв.м.,
находящо се на ***. В договора е посочено, че същия влиза в сила, считано от
15.09.2019 г. и със срок на действие до 3 години.
По делото е прието и не е
оспорено заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът
кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено. Вещото лице твърди, че
при направения оглед на 25.01.2021 г. на покрива на процесното помещение от 140
кв.м., находящо се в ***, констатирало нормално състояние на покрива. Сочи, че
от разговор с работещите в обекта се установило, че след последния дъжд през
месец януари 2021 г. не е имало течове в помещението. Вещото лице установява,
че в процесното помещение няма разрушения на покрива. Сочи, че от проучването
на място се установило, че се получават течове само по южната стена в
помещението с площ от 140 кв.м., която граничи със съседната сграда и където е
монтиран събирателен улук. Установява също, че за предотвратяване на течове от
улука от природни въздействия са предприети мерки, изразяващи се в периодично
почистване на улука от събрани се изсъхнали листа и наноси. Вещото лице е
посочило още, че в обекта има ВиК и ел. захранване, както и, че ако има
разположение производствени машини по южната фасада, която граничи със
съседната сграда и където е разположен улукът, който събира дъждовните води, има
опасност при работа на машини с ел. захранване.
По делото е прието и не е
оспорено заключение на съдебно – счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено. Вещото лице сочи, че
ищецът е издал за задължения на ответника: 12 броя фактури на обща стойност
2662.26 лева с вкл. ДДС, издадени в периода от 05.04.2019 г. до 17.09.2019 г.,
за наем, ел.енергия, вода и за транспорт смет. Вещото лице установява, след
извършена съпоставка на осчетоводените 12 броя фактури при ищеца, че в
счетоводството на ответника са осчетоводени 7 броя фактури, с обща стойност
2 278.19 лева с вкл. ДДС, както и, че по същите няма извършени плащания
към ищеца, издадени в периода от 05.04.2019 г. до 04.07.2019 г.. Установява
още, че по останалите 5 броя фактури на обща стойност 384.07 лева с вкл. ДДС,
издадени за периода от 07.08.2019 г. до 17.09.2019 г., не са налични данни за
включването им в счетоводните регистри на ответното дружество.
По делото са събрани гласни доказателствени
средства, чрез разпита на свидетелите В. С. А. /по искане на ищеца/ и А. Н. Б.
/по искане на ответника/.
Свидетелят В. С. А. твърди, че целият му трудов стаж е в Съюза на слепите в
продължение на 62 години, като последните 10 години работел като у. на
предприятието за производствените сгради. Тъй като нямат производствена
дейност, всички помещения трябва да ги отдават под наем и по този начин да се
издържа Съюза на слепите. Твърди, че не е имало течове. Сочи, че много рядко се
виждали с у. на ответното дружество, тъй като той работил предимно вечерно
време и бил казал да поддържа връзка със съпругата му, понеже тя отговаряла за
финансите. Твърди, че не са постъпвали оплаквания от ответника във връзка с
някакви течове. Когато са се виждали, говорили основно за наем, тъй като
ответникът бил много некоректен и винаги забавял наема, за пускане на фактури
за ДДС и за да бъде ищецът акуратен, съобразно закона. Свидетелят твърди, че не
е влизал вътре в помещенията, за да видя някакви подобрения, но сочи, че има
клауза в договора, че ако се направи някакво подобрение от наемателя, ще бъде
за негова сметка. Твърди още, че от ответното дружество им казали, че имат
поръчка и след като изпълнят поръчката и след като получат парите, тогава ще
внесат задълженията си, но парите така и останали непреведени, а август месец
те напуснали, а трябваше да си изплатят задълженията. Когато напуснали, не казали
нищо. Казали, че отиват другаде, но ще си запазят едно помещение от 30 кв.м. и
ще си платят сметките. Това помещение от 30 кв.м. го държали до ноември 2019 г.
Свидетелят твърди, че ползвателят на помещението работил вечерно време. Сам си го
работил, работници не е имал. Свидетелят заявява също, че наемателят не е искал
да прекратява договора по повод на някакви течове или други проблеми с
помещението. Свидетелят твърди още, че токът също трябвало да се заплаща,
когато се плащал наем. Сочи, че всяка фирма, която работи, си има самостоятелен
електромер, като същият се водил на наемателя и който бил контролен. ЕВН идвали
и засичали централния електромер. Имало човек, който минавал и засичал колко
киловата е изразходил контролният електромер и така изчислявали кой колко
дължи. Свидетелят не си спомня, ответникът да е оспорвал задълженията за ток и
вода.
Свидетелят А. Н. Б.,
твърди, че познава у. на ответното дружество, тъй като работил за него 4 години
- от 2013 г. до 2017 г., след което като напуснал, продължил да работя с него
по отделни поръчки. Сочи, че предметът на дейност на ответното
дружество е производство и монтаж на корпусни мебели от различен вид плоскости.
Дружеството било в наети помещения, находящи се на ***. Твърди, че проблемите
постепенно се появили, като основните проблеми били с теч от покрива в
помещението. Първоначално били по-слаби, с които се справили, но постепенно проблемите се
усилили и 2016 г. дори имало доста голямо наводнение, с което у. на ответното
дружество – В. Г., започнал да изисква от хората, от които е наел помещенията
по някакъв начин да се справят с проблема, но доколкото знае, от страна на
последните не е имало решение. тъй като не бил извършен ремонт, с времето
постепенно този проблем се увеличавал. Сочи, че В. напуснал помещението, като у.
през 2019 г. Твърди, че когато е ходил, за да си вземе поръчката, е виждал и
дори веднъж, тъй като започнало по-силно да вали, видял как отвсякъде започнало
да тече и трябвало да помага, за да се изчисти помещението и да се разчисти
дървения материал, който е по стените. Конструкцията била такава, че от двете
стени на помещението имало улуци и като започнело да капе от улука и да олива
по стената, вследствие от дъжда, трябвало да му помогне да ги разчистят, защото
тези плоскости са пари. Самите плоскости са много хидроскопични и дори върху
тях да няма вода, те поемали влагата и се надували и трябвало да се произведат
наново за хората, за да се доставят поръчките им. Свидетелят твърди, че при машините
било още по-лошо положението, тъй като те са на ток и първото нещо, което
трябва да се направи е да се изключят машините, защото първо е опасно за хората,
а е възможно да се повредят и машините. Сочи, че когато не можело да се изпълни
нещо се давало на други хора – подизпълнители, за да изпълнят поръчката и да не
се забавят клиентите. Заявява, че между 2016 г. и 2017 г. е имало разговори за
тези проблеми, като дори знае, че имало желание от страна на наемателя да си направи
ремонт, но и такова съгласие не получил. Свидетелят твърди, че работели през
деня, а когато е имало малко повече работа са оставали до по-късно вечер. Свидетелят
ходил на монтажи, които са извън цеха, но в цеха също бил работил, като сочи,
че работата в цеха се осъществявала основно през деня. Свидетелят твърди, че В.
Г. му е казвал, че иска да прекрати договора за наем, тъй като производството
му се спирало постоянно при такива ситуации и вече му било трудно да издържа. Но
доколкото знае, не бил получил съдействие от наемодателя, за прекратяването на
договора. Свидетелят твърди също, че докато е работил там, помещението било
едно, но доколкото знае, след това е наел и друго, но не бил влязъл във
владение, по някакви причини- вратата не се отваряла, имало кошове за смет пред
вратата, като предполага, че това се е случило 2018 г.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, т.к. са
ясни, последователни, непосредствени и кореспондиращи на останалите
доказателства. Няма основание да не бъдат ценени като достоверни.
От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Договорът за наем № ***, както и
Споразуменията към него от 01.08.2018 г., 23.05.2019 г. и от 30.07.2019 г. са подписани
от ищеца и от ответното дружество. Същите индивидуализират отношенията и
уговорките между страните, носят подписи за ищеца – наемодател и за ответника –
наемател, които не са оспорени откъм авторство.
Ето защо и съдът, приема, че
между страните по делото, е възникнало наемно правоотношение, по силата на
което, ищецът Съюз на слепите, в качеството му на наемодател е предоставил на
ответното дружество „Виво Груп“ ООД, временното ползване на недвижим имот,
находящ се в ***, а именно: помещение от 140 кв.м., срещу което ответното
дружество се е задължило да му заплаща наемна цена в размер на 2 лева за кв.м.,
или общо за 280 лева без ДДС, считано от 01.05.2018 г., със срок до 3 години.
По силата на сключено между страните споразумение от 01.08.2018 г., наемодателят
е предоставил на ответника и временното ползване на недвижим имот, находящ се в
***, а именно: помещение от 30 кв.м., срещу което ответното дружество се е
задължило да му заплаща наемна цена в размер на 2 лева за кв.м., или общо за 60
лева без ДДС, считано от 01.08.2018 г. Със сключено между страните споразумение
от 23.05.2019 г., се установява, че страните са се споразумели, че наемната
цена на наетите имоти – общо от 170 кв.м., ще се промени на 3 лева за кв.м.,
считано от 01.06.2019 г. Установява се и, че със сключено между страните
споразумение от 30.07.2019 г., ответното дружество „Виво груп“ ООД е освободило
наетите недвижими имоти – общо от 170 кв.м., считано от 01.08.2019 г.
Предвид изложеното, съдът намира,
че е доказана първата предпоставка за успешното провеждане на предявените
искове, а именно - наличието на валидно облигационно правоотношение по договор
за наем, сключен с ответника, по силата на който ищецът е предоставил процесните
имоти от общо 170 кв.м., считано от 01.08.2018 г. на наемателя, както и, че
договорът за наем е предсрочно прекратен, считано от 01.08.2019 г., когато
ответното дружество е освободило процесните наети имоти.
Съдът намира, на първо място, за
неоснователни възраженията на ответника, за наличието на договор за наем № ***
(различен от процесния) за наем на процесното помещение от 140 кв.м., който бил
прекратен със споразумение от 12.05.2018 г., при наемна цена от 2 лв./кв.м.,
поради следното:
В тази насока, ответникът, чиято
е неговата доказателствена тежест, не представи доказателства за наличие на
договор за наем № ***. Дори, да се приеме, че страната е направила техническа
грешка в изписването на датата и годината на сключване на твърдения договор за
наем, наличието на различен, от представения по делото - Договор за наем № ***
, сключен на между страните, не се доказа. Ето защо и съдът намира, че
единственият сключен между страните Договор за наем е Договор за наем № ***,
сключен на ***. Съдът намира за неоснователни и възраженията на ответното
дружество, че сключеният между страните договор за наем е прекратен със
споразумение от 12.05.2018 г. Доказателства за твърдяната дата на прекратяване
също не се събраха. Напротив, самият ответник, в доказателство на своите
възражения, е представил Споразумение по договор № ***, сключено на 30.07.2019
г., в което е посочено, че влиза в сила от 01.08.2019 г.
Съдът намира за неоснователни и
възраженията на ответника, че последният не бил допуснат в процесните имоти,
тъй като не му били предадени с приемо-предавателни протоколи. Действително, по
делото, не са представени приемо-предавателни протоколи за предаване на
имотите, независимо, че в процесния договор за наем, страните изрично са
уговорили, че при приемането и предаването на имота, ще се съставят
приемо-предавателни протоколи. От събраните по делото доказателства, безспорно
се установява, че на ответното дружество са му били предадени за ползване
процесните имоти, съответно помещението от 140 кв.м., считано от 01.05.2018 г.,
а помещението от 30 кв.м. от 01.08.2018 г. Този извод се подкрепя от всички
събрани по делото доказателства – гласни доказателствени средства, вкл. от
разпита на св. Б., от съдебно – счетоводната експертиза, и от писмените
доказателства – подписаното от самия ответник Споразумение от 30.07.2019 г.,
видно от което „освобождава работно
помещение от 170 кв.м.“ Последното обстоятелство по същество
представлява и извънсъдебно признание, че са му били предадени за ползване
процесните две помещения, съответно едното от 140 кв.м., а другото за 30 кв.м.
По изложените причини, съдът
приема, че между страните е възникнало валидно наемно правоотношение, считано
от 01.05.2018 г., за процесните недвижими имоти, а именно: работно помещение от
140 кв.м. и работно помещение от 30 кв.м., находящи се в ***, което е предсрочно прекратено, считано от 01.08.2019
г.
Действително, както от
показанията на свидетеля Б., така и от приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на съдебно-техническа експертиза, се установи, че в наетия
имот от 140 кв.м. има теч по стената, която граничи със съседната сграда.
Наличието на този теч, действително е създало неудобство, дори опасност за
извършваната от наемателя производствена дейност. Това обстоятелство, обаче, не
може да доведе до извод, че договорът за наем, се е прекратил на по-ранна дата,
различна от приетата – 31.07.2019 г. От
една страна, от заключението на съдебно – техническата експертиза, се
установява, че в процесното помещение няма разрушения на покрива, като
единствените течове са само по южната стена на сградата. От друга страна,
страните в процесния договор за наем, не са уговорили, че имота ще се ползва от
наемателя с конкретно предназначение.
Нещо повече, съгласно Решение по
т.д. № 73/2012 г. по описа на ВКС, І-в т.о., наемателят дължи заплащането на
наемна цена за наетия недвижим имот и ако фактически не е имота ползвал, след
като наемният договор не е бил прекратен на основания, посочени в договора, или
уредени от закона.
По делото, ответникът не доказа
твърденията си, че е извършил ремонт на помещението от 140 кв.м., които подобрения
не били заплатени от наемодателя и не били приспаднати от наемното
възнаграждение. В тази насока, чиято е доказателствената тежест, ответникът не
доказа не само какви подобрения е извършил в имота, но и наличие на уговорка с
наемодателя за извършването им срещу приспадане от наемната цена. Такава
уговорка в договора - няма. Дори, според уговореното в чл. 13 от договора за наем, всички
извършени подобрения остават в полза на наемодателя.
Доказателство, че процесният
договор за наем, е прекратен на 01.08.2019 г. е и обстоятелството, че на
28.08.2019 г. ищецът е сключен договор за наем за процесните недвижими имоти с
трето за спора лице - „Амира 2006“ ЕООД.
Задължението на
наемателя за заплащане на наемната цена и консумативните разходи произтича,
както от сключения договор, така и от закона. Съгласно чл. 232, ал. 2 ЗЗД
наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването
на вещта. Изрично, страните са уговорили в договора, че за временното ползване
на наетите имоти, наемателят дължи наемна цена, както, че наемателят ще заплаща
за своя сметка и всички други разходи, свързани с ползването на имота за ел.
енергия, вода, отопление, такса за канал и смет /чл.6/.
Следователно предявените главни исковете за наемно
възнаграждение, за електроенергия, за консумирана вода и за такса транспорт за
смет, са доказани по основание.
Относно техния размер, съдът намира следното:
Ищецът претендира неплатено наемно
възнаграждение за периода от 01.04.2019 г. до 31.10.2019 г., в размер на
2320.80 лева.
Установява се, от Договора за наем
и споразуменията към него, че страните са се договорили, че наемателят ще
заплаща на наемодателя, наемна цена за наетите имоти, по 2 лв. на кв.м. без
ДДС, като, считано от 01.06.2019 г., дължимата наемна цена за имотите от общо
170 кв.м., се е променила на 3 лева на кв.м. без ДДС.
Следователно, наемателят дължи на
наемодателя, наемна цена за процесните имоти, за претендирания период: за месец
април и месец май 2019 г. (т.е. за 2 месеца), наемна цена за наетите помещения
от 170 кв.м., в общ размер на 320 лева без ДДС, изчислена по 2 лева на кв.м.,
или 408 лева с вкл. ДДС, а за периода от 01.06.2019 г. до 31.07.2019 г. - дата
на прекратяване на договора (т.е. за 2 месеца), наемна цена за наетите
помещения от 170 кв.м., в общ размер на 510 лева без ДДС, изчислена по 3 лева
на кв.м., или 612 лева с вкл. ДДС. Така общия
размер на дължимото наемно възнаграждение, за периода от 01.04.2019 г.
до 31.07.2019 г. възлиза на сумата 2040
лева с ДДС.
Ответникът не
представи доказателства да е заплатил наемната цена и консумативните разходи за
посочените в исковата молба периоди, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на
пълно и главно доказване.
От приетото по делото и не
оспорено заключение на съдебно – счетоводна експертиза, се
установява, че в осчетоводените в счетоводството на ответника 7
броя фактури, с обща стойност 2 278.19 лева с вкл. ДДС, няма извършени
плащания към ищеца, издадени в периода от 05.04.2019 г. до 04.07.2019 г..
Ето защо и, съдът намира, че
предявеният главен иск за заплащане на наемно възнаграждение е основателен за сумата от 2040 лева с ДДС, както и за
периода от 01.04.2019 г. до 31.07.2019 г., а за разликата над 2040 лева до
пълния предявен размер от 2 320.80 лева с ДДС, като и за
периода от 01.08.2019 г. до 31.10.2019 г., ще се отхвърли като неоснователен.
Относно акцесорния иск за
обезщетение за забавено плащане на наемното възнаграждение, в размер на 65 лева
за периода от 25.03.2019 г. до 17.06.2020 г., съдът намира следното:
Установи се главен дълг за
дължимо наемно възнаграждение, за периода от 01.04.2019 г. до 31.07.2019 г.
Според чл. 4 от договора,
наемателят се задължава да заплаща на наемодателя дължимия наем авансово за
следващия месец до 25-то число на текущия месец по банков път или в брой.
В конкретния случай, размерът на
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2040 лева,
изчислена за периода от 25.03.2019 г. до 17.06.2020 г., изчислен служебно от
съда, посредством онлайн – калкулатор, възлиза в размер на 255.59 лева. Доколкото предявеният акцесорен иск е в по –
малък от този размер – 65 лева,
същият следва да се уважи изцяло.
Относно претенцията на ищеца сумата
от 281.88 лева с ДДС за консумирана
електрическа енергия за периода от
01.04.2019 г. до 31.07.2019 г., съдът намира, че същата е частично
основателна:
От приетите като писмени
доказателства фактури, както и от приетото по делото и не оспорено заключение на съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че дължимата ел.енергия за посочения период
възлиза на 268.56 лева.
Ето защо и, съдът намира, че
предявеният иск за заплащане на консумирана електроенергия
е основателен за сумата от 268.56
лева с ДДС, а за разликата над до пълния предявен размер от 281.88 лева с ДДС, за
периода от 01.04.2019 г. до 31.07.2019 г., ще се отхвърли като неоснователен.
Относно акцесорния иск за обезщетение за забавено плащане на
дължимата електроенергия, в размер на 35 лева за периода от 25.03.2019 г.
до 17.06.2020 г., съдът намира следното:
В конкретния случай, размерът на
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата от 268.56 лева,
изчислена за периода от 25.03.2019 г. до 17.06.2020 г., изчислен служебно от
съда, посредством онлайн – калкулатор, възлиза в размер на 33.65 лева. Следователно, ще се уважи за сумата от 33.65 лева, а за разликата до 35 лева –
ще се отхвърли.
Относно претенцията на ищеца сумата от 11.58 лева с ДДС за консумирана вода
за периода от 01.04.2019 г. до 31.08.2019 г., съдът намира, че
същата е частично основателна:
От приетото по делото и не
оспорено заключение на съдебно – счетоводна експертиза, се
установява, че в осчетоводените в счетоводството на ищеца фактури,
начислената вода за периода от 01.04.2019 г. до 31.07.2019 г. възлиза на 9.26
лева.
Ето защо и, съдът намира, че
предявеният иск за заплащане на консумирана вода е основателен за сумата от 9.26 лева с ДДС, а за разликата до пълния предявен размер от
11.38 лева с ДДС, както и за периода от 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г., ще се отхвърли като
неоснователен.
Относно претенцията на ищеца сумата от 48
лева с ДДС за транспорт за смет за
периода от 01.04.2019 г. до 31.08.2019 г., съдът намира, че същата е
частично основателна:
От приетото по делото и не
оспорено заключение на съдебно – счетоводна експертиза, се
установява, че в осчетоводените в счетоводството на ищеца фактури,
сума за транспорт за смет за периода от 01.04.2019 г. до 31.07.2019 г. възлиза на 36
лева.
Ето защо и, съдът намира, че
предявеният иск за заплащане на консумирана вода е основателен за сумата от 36 лева с ДДС, а за разликата над 36 лева до пълния предявен
размер от 48 лева с ДДС, както и за периода от 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г., ще се отхвърли като
неоснователен.
По предявения иск по чл. 92 ЗЗД
Съгласно уговореното в чл. 8 от договора за наем, освен законната лихва за
забава, наемателят дължи неустойка в размер на 2% на ден за всеки работен ден
закъснение, но не повече от 12 % върху стойността на закъснялото плащане.
Съдът е длъжен, дори е без възражения от страните, да извърши служебна
проверка за действителността на клаузата за неустойка.
Процесната договорна неустойка е такава за забава на изпълнение на
задължението на наемателя за заплащане на договорена наемна цена и
консумативите, в срока по договора. Договорено е плащането на месечния наем да
става до 25-то число на месеца, по банков път или в брой. Неустойката е
уговорена като задължение на наемателя - търговец, при неизпълнение на
договорената престация за заплащане на наемната цена и консумативи по договора.
Поради което и спрямо този търговец не може да се обсъжда дали такава неустойка
би се явила „прекомерна” или не; т.е. договорената в случая неустойка за забава
не би се явила нищожна само с оглед договорения от страните размер. Освен това,
функциите на тази неустойка се явяват обезпечителни, обезщетителни, както и
особено- санкционни, което е допустимо по отношение на търговеца, който
поначало, следва да е по-силната страна при сключване на договора, и за който
не е имало пречка свободно да договаря съгласно чл. 9 ЗЗД и със знание за
възможните последици от неизпълнение на своите задължения, вкл. заплащане на
договорената неустойка за забава. Самият наемател също може да ограничи размера
на неустойката, след като се стреми в срока по договора да заплаща договорената
наемна цена. Предвид изложеното, съдът приема, че с надлежното си поведение по
договора наемателят е бил в състояние на ограничи размера на дължимата
неустойка за забава при своевременно заплащане на наемната цена и
консумативите, което той не е сторил, при което и следва да носи отговорност за
договореното, съгласно чл. 20 ЗЗД.
В случая, съдът приема, че не е
нищожна клаузата за неустойка в търговския договор. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай и то към момента на сключване на договора. В тази насока и Решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 911/2009 г., I т. о., ТК. В настоящия случай, наемателят, търговец е
имал възможността към момента на сключване на договора да прецени размера на
неустойката за забава, както и е имал възможността по време на изпълнение на
договора да ограничи размера на заплащаната от него неустойка за забава като
изпълнява надлежно задълженията си.
Ето защо и съдът приема, че уговорената в чл.
8 от договора за наем от 01.05.2018 г. неустойка при забавено плащане на наема
не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
Предвид уважените частични размери на предявените главни искове, съдът
намира, че общата дължима и забавена сума е в общ размер на 2 353.82 лева,
формирана от дължимата сума за неплатено наемно възнаграждение - 2040 лева, за
ел.енергия – 268.56 лева, за вода – 9.26 лева и за такса транспорт смет – 36
лева. Поради което и дължимата неустойка се равнява на сумата от 282.45 лева
(12 % от 2353.82 лева).
Ето защо и, съдът
намира, че предявеният иск за заплащане на неустойка е основателен за сумата от 282.45 лева, а за разликата до
пълния предявен размер от 319.47 лева, ще се отхвърли като неоснователен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква и за двете страни по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съразмерно с уважената,
съответно с отхвърлената част от исковете.
Ищецът е представил доказателства
и претендира разноски за заплатена държавна такса – 167.27 лева, за депозит за ССЕ
– 120 лева и 500 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение. Освен това
претендира разноските, сторени в обезпечителното и изпълнителното производство.
От представените доказателства, се установява, че за обезпечителното
производство са сторени разноски в общ размер на 250 лева, от които 40 лева –
за ДТ и 210 лева – за адвокатско възнаграждение. От представените доказателства
се установя, че по изп. производство, ищецът е направил разноски в общ размер
на 381 лева.
От така формирана сума в общ
размер от 1418.27 лева, по съразмерност на уважената част от исковете, следва
да се присъди на ищеца сумата от 1
033.60 лева.
Ответникът също претендира разноски,
за което е представил доказателства – за 120 лева за СТЕ и 600 лева – за заплатено
адвокатско възнаграждение. От така формирана сума в общ размер от 720 лева, по
съразмерност на отхвърлената част от исковете, следва да се присъди на ответника
сумата от 195.27 лева.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ВИВО ГРУП“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Гълъбец“ № 2, ет. 1, ап. 1, представлявано
от В. С. Г., да заплати на СЪЮЗ НА
СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Найчо
Цанов“ № 172, представляван от В. Т. Д., следните суми: сумата от 2 040 лева /две хиляди и четиридесет
лева/ с вкл. ДДС - главница,
представляваща незаплатено наемно възнаграждение за периода от 01.04.2019 г. до
31.07.2019 г. по Договор за наем № ***; сумата от 65 лева – обезщетение за
забавено плащане на наемното възнаграждение за периода от 25.03.2019 г. до 17.06.2020 г.; сумата от 268.56 лева /двеста шестдесет и осем
лева и петдесет и шест стотинки/ с вкл. ДДС - главница, представлява незаплатена консумирана електрическа енергия, за периода от 01.04.2019 г. до 31.07.2019 г.;
сумата от 33.65 лева /тридесет и три
лева и шестдесет и пет стотинки/ - обезщетение
за забавено плащане на дължимата електрическа енергия, за периода от
25.03.2019 г. до 17.06.2020 г.; сумата от 9.26
лева /девет лева и двадесет и шест стотинки/ с вкл. ДДС - главница, представляваща незаплатена
консумирана вода, за периода от
01.04.2019 г. до 31.07.2019 г.; сумата от 36 лева /тридесет и шест лева/ с вкл. ДДС - главница, представляваща неплатени задължения за транспорт за смет, за периода от 01.04.2019
г. до 31.07.2019 г.; сумата от 282.45
лева /двеста осемдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/ – неустойка, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
17.06.2020 г., както и сумата от 1 033.60 лева /хиляда тридесет и три лева и шестдесет стотинки/ -
разноски, сторени за настоящото
производство по гр.д. № 6824/2020 г. по описа на ПРС, както и по ч.гр.д. №
11477/2020 г. по описа на СРС и *** по описа на ***, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на главница, представляваща незаплатено
наемно възнаграждение по Договор за наем № ***, за разликата над 2040 лева до
пълния предявен размер от 2320.80 лева, както и за периода от 01.08.2019 г. до
31.10.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница, представлява незаплатена консумирана електрическа енергия, за
разликата над 268.56 лева до пълния предявен размер от 281.88 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
забавено плащане на дължимата електрическа енергия, за разликата над 33.65 лева
до пълния предявен размер от 35 лева, както и за периода от 01.08.2019 г. до
31.08.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за незаплатена консумирана вода
за разликата над сумата от 9.26 лева до пълния предявен размер от 11.58 лева, както
и за периода от 01.08.2019 г. до 31.08.2019
г.; като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
представляваща неплатени задължения за транспорт за смет за разликата над 36
лева до пълния предявен размер от 48 лева, както и за периода от 01.08.2019 г.
до 31.08.2019 г.; като ОТХВЪРЛЯ иска
за неустойка за сумата над 282.45 лева до пълния предявен размер от 319.47
лева, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба- 17.06.2020 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В
БЪЛГАРИЯ, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Найчо Цанов“ №
172, представляван от В. Т. Д. да
заплати на „ВИВО ГРУП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Гълъбец“ № 2, ет. 1, ап. 1, представлявано от В.
С. Г., сумата от 195.27 лева /сто
деветдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки/ - разноски, сторени за настоящото производство по гр.д. №
6824/2020 г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ