№ 119
гр. Ловеч, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20224300500159 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 258 и сл. ГПК (ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
ГПК).
С решение № 3/13.01.2022г. по гражданско дело № 20214340100473 по
описа за 2021 година на РС – Троян, са отхвърлени изцяло предявените от
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „България" № 49, блок 53Е, вх. „В",
представлявано от управителите С.Н.Н., О.Л., Я.Я.Ч. и И.Х.Г. против ИВ. М.
В., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. ......, обективно кумулативно
съединени искове:
иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК , за
установяване съществуването на вземане по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело №
20214340100223 по описа на РС - Троян, за сумите от: 3 196.83 лева
(три хиляди сто деветдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки),
представляваща остатъчна предсрочно изискуема главница по Договор
за потребителски кредит (ДПК) № ********** от 26.04.2018г., ведно със
1
законната лихва, считано от 24.03.2021г. (деня след датата на подаване
на заявление по чл.410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането
(чл. 430, ал.1 ТЗ); 1 162.48 лева (хиляда сто шестдесет и два лева и
четиридесет и осем стотинки), представляваща непогасено падежирало
договорно възнаграждение за периода от 25.08.2019г. до 11.08.2020г.
(дата на обявяване на предсрочната изискуемост) (чл.430, ал.2 ТЗ);
250.58 лева (двеста и петдесет лева и петдесет и осем стотинки),
представляваща мораторна лихва (чл.86 ЗЗД), дължима за периода от
11.08.2020г. (дата на предсрочна изискуемост) до 23.03.2021г. (дата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК), като неоснователен и
недоказан.
осъдителен иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК
вр. чл.79 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 ТЗ, с който се иска да бъде осъден ИВ.
М. В. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, сумата от 2
000.24 лева (две хиляди лева и двадесет и четири стотинки),
представляваща възнаграждение по пакет за допълнителни услуги по
Договор за потребителски кредит № ********** от 26.04.2018г., като
неоснователен.
С цитираното решение е уважен изцяло насрещният иск с правна
квалификация чл.55, ал.1, т.1, предл. 1 ЗЗД , с което ищецът по
първоначания иск „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, е осъден да заплати
на ответника по първоначалния иск ИВ. М. В., сумата от 581.07 лева
(петстотин осемдесет и един лева и седем стотинки), представляваща
заплатена без основание сума, в изпълнение на недействителен договор за
потребителски кредит № ********** от 26.04.2018г.
С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и в частта за
разноските, като е осъдил ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД да
заплати на ответника ИВ. М. В. сумата от 1 039.56 (хиляда тридесет и девет
лева и петдесет и шест стотинки), представляваща разноски в исковото
производство, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Недоволен от така постановеното решение ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД е подал въззивна жалба с вх. № 670/09.02.2022г. С нея въззивникът
обжалва решението в частта от:
1128.52 лева (хиляда сто двадесет и осем лева и петдесет и две
2
стотинки), представляващи дължима неизплатена, предсрочно изискуема
главница ведно със законната лихва;
1162.48 лева (хиляда сто шестдесет и два лева и четиридесет и осем
стотинки), представляваща договорно възнаграждение по ДПК ведно със
законната лихва;
уважения изцяло насрещният иск с правна квалификация чл.55, ал.1,
т.1, предл. 1 ЗЗД, за сумата от 581.07 лева, представляваща заплатена без
основание сума, в изпълнение на недействителен договор за
потребителски кредит № ********** от 26.04.2018г.
Въззивникът изрично посочва, че не обжалва решението досежно
осъдителния иск с правна квалификация чл.422 във вр. чл.415, ал.1, т.3 от
ГПК, с който се иска да бъде осъден ИВ. М. В. да заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, сумата от 2 000.24 лева (две хиляди лева и
двадесет и четири стотинки), представляваща възнаграждение по пакет за
допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № ********** от
26.04.2018г., като неоснователен.
Въззивникът сочи, че съдът неправилно е приел, че сумата от пакета
допълнителни услуги се включва като компонент от изчисляването на ГПР и
уговореният процент е в нормативно определените разходи, поради което
длъжникът дължи претендираната възнаградителна лихва. Навежда доводи,
че при преддоговорните отношения и при подписване на договора за кредит,
заемодателят е предоставил изискуемия стандартен европейски формуляр, в
него са посочени всички задължителни реквизити, ясно е посочена
методиката на формиране на ГПР и ГЛП, на разбираем български език, който
е могъл да бъде установен от длъжника. На него са му били предоставени
всички книжа и разяснени всички права. Счита, че ГПР е в нормите на чл.19
ЗПК. В жалбата се излагат аргументи, че този пакет от допълнителни услуги
не е елемент от договора и е сключен пожелание от потребителя. Той не е
задължителна предпоставка за отпускане на кредита, поради което счита, че
няма нарушение на чл.10а, ал.1 ЗПК. На това основание пакетът не следвало
да се включва при изчисляване на ГПР. Твърди, че насрещният иск е
неоснователен и недоказан. Твърди, че погасеното по договора за
потребителски кредит (ДПК) е 4781.07 лева, а от които 1272.88 лева погасена
сума по пакета от допълнителни услуги. Твърди, че неоснователно съдът е
прихванал сумата от 1709.59 лева, представляваща платена сума от страна на
3
длъжника по договорното възнаграждение. Сочи, че на ищеца следва да се
присъди главница в размер на 1128.52 лева и договорно възнаграждение в
размер на 1162.48 лева. Счита, че след като задълженията по действителните
клаузи не са изплатени от страна на длъжника в пълния си размер, то не
следва да бъдат връщани тези суми, като неоснователно платени.
Моли съда да отмени като неправилно решение № 3/13.01.2022г. по
гражданско дело № 20214340100473 по описа за 2021 година на РС – Троян в
обжалваната част като се постанови решение, с което да бъде установено
съществуването на вземането в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД,
че ИВ. М. В., че дължи следните суми: 1 128.52 лева (хиляда сто двадесет и
осем лева и петдесет и две стотинки), представляващи дължима неизплатена,
предсрочно изискуема главница ведно със законната лихва; 1 162.48 лева
(хиляда сто шестдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки),
представляваща договорно възнаграждение по ДПК ведно със законната
лихва.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият ИВ. М. В. чрез процесуалния си
представител адв. Д.Ф. е изразил становище за неоснователност и
недоказаност на жалбата, а постановеното решение за законосъобразно,
правилно и обосновано. Счита, че първоинстанционният съд правилно е
приел, че клаузата за пакет от допълнителни услуги е нищожна. Същата
представлява услуга пряко към обслужването на кредита и не попада в
приложното поле на чл.3, б. „в“ от директива 2008/48. Твърди, че след като е
елемент от същността на договора, то тази сума представлява част от
разходите по кредита и следва да се включва като компонент при
изчисляването на ГПР. По този начин ГПР от разписаното 49.89 % се
превръща на 106.99%, което противоречи на императивната правна норма на
чл.19 ДПК (възражение за нищожна клауза за пакет от услуги ). Сочи, че
кредиторът не е изпълнил задълженията си за точно посочване на ГПР, тъй
като не са посочени необходимите за това изчисляване данни. Навежда
доводи, че след като клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, поради
своята неравноправност, то и целият договор е нищожен, тъй като
възнаградителната лихва е съществен елемент от този договор, тъй като
кредитодателят е търговец по занятие и печели от тази своя дейност
(възражение за непредоставена информация). Счита, че и клаузата за
4
възнаградителната лихва (договорна), правилно е приета от РС – Троян за
нищожна, тъй като попада в разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, а
уговорената лихва е над пет пъти законната лихва, поради което на
заемодателят се дължи само главницата, на основание чл.23 ЗПК. По тези
съображения счита, че насрещният иск е основателен и доказан за сумата от
581.07 лева.
Моли съда да потвърди обжалваното решение № 3/13.01.2022г. по
гражданско дело № 20214340100473 по описа за 2021 година на РС – Троян.
Претендира разноски в настоящето производство.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) въззивникът „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С
молба с вх. № 2860/13.05.2022г. изразява желание да се даде ход на делото в
негово отсъствие като не възразява за това. Счита въззивната жалба изцяло за
основателна, а възраженията на въззиваемият за неоснователни. Моли съда да
отмени атакуемото решение като неправилно и неоснователно и да бъде
уважена исковата претенция в обжалваната част. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият ИВ. М. В., редовно призован не се явява в о.с.з. и не
изпраща представител. Постъпила е молба от него чрез процесуалния му
представител адв. Д.Ф., с което моли да се даде ход на делото в тяхно
отсъствие. Излага подробни съображения за неоснователност на въззивната
жалба. Сочи, че пакетът от допълнителни услуги е разход, свързан с
основната престация по договора и не включването му в ГПР води до
нарушение на императивни правни норми на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10
и чл.19 ЗПК. Твърди, че процесният договор е недействителен на основание
чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Претендира възнаграждение в размер на 300
лева, като при условията на евентуалност моли съда да определи размера на
юрисконсултското възнаглаждение на въззивника съобразно минимума.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
5
същество.
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от
ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното
решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно. Въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително.
Съгласно т.11б от ТР 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС, производството по чл.422 вр. чл.415 ГПК е допустимо предявяването на
насрещен иск.
От приложеното ч.гр.д. № 223/2021г. по описа на РС – Троян се
установи, че на 24.03.2021г. ищецът е подал заявлението по чл.410 ГПК с вх.
№ 771/24.03.2021г. чрез куриер на 23.03.2021г. (л.4-5 от ч.гр.д. № 223/2021г.).
С разпореждане № 145/26.03.2021г. съдът е уважил заявлението в
частта за сумите от: 3196.83 лева, представляваща остатъчна предсрочно
изискуема главница по ДПК № ********** от 26.04.2018г. ведно със
законната лихва, считано от 24.03.2021г. (деня след подаване на заявлението
по чл.410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането; 1162.48 лева,
представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение за
периода от 25.08.2019г. до 11.08.2020г. (дата на предсрочната изискуемост);
250.58 лева, представляващи законна лихва, дължима за периода от
11.08.2020г. (дата на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на
заявлението 23.03.2021г., както и разноските за заповедното производство в
размер на 132.20 лева, представляваща даржавна такса и 50.00 лева,
представляваща юрисконсулско възнаграждание, съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр.
чл.37 ЗПП вр. чл.26 от Наредба за заплащане на правна помощ. Заявлението е
отхвърлено в частта, с която се претендира издаване на заповед за изпълнение
за сумата от 2000.24 лева, представляваща непогасено възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги (л.19-20 от ч.гр.д. № 223/2021г.).
За уважената издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
128/26.03.2021г. (л.22 от ч.гр.д. № 223/2021г.).
6
Цитираното разпореждане е връчено на заявителя на 07.04.2021г. Срещу
отхвърлителната част не е подадена частна жалба и разпореждането е влязло в
сила на 14.04.2021г. (л.21 от ч.гр.д. № 223/2021г.)
Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника
ИВ. М. В. на 09.04.2021г. (л.24-25 от ч.гр.д. № 223/2021.) като същият е
депозирал възражение на с вх. № 1080/21.04.2021г. Възражението е подадена
в срока по чл.414 ГПК.
С разпореждане № 210/28.04.2021г. РС – Троян е указал на заявителя, че
в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск
против длъжника за установяване съществуване на вземането по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение (л.29 от ч.гр.д. № 223/2021).
Разпореждането е връчено на заявителя на 12.05.2021г. (л.31 от ч.гр.д. №
223/2021г.).
Подадена е искова молба с вх. № 1751/14.06.2021г., чрез куриер на
11.06.2021г., с правна квалификация по чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, която
се иска да бъде признато за установено съществуване на вземането по
издадената заповед, а за отхвърлената с разпореждане № 145/26.03.2021г.
претенция за сумата 2000.24 лева е предявен иск с правна квалификация
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК.
Искът по по чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с който се търсят
претенции по чл.430, ал.1-2 и чл.86 ЗЗД, е в срока по чл.415, ал.4 ГПК и
обосновава правен интерес от исковото производство. Съгласно т.11б от ТР
4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013 на ОСГТК обективното съединяване на
осъдителния иск по чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл. 430,
ал.1 ТЗ е допустимо. Същото важи и за приемане на насрещен иск в това
производство, поради което искът с правна квалификация по чл.55, ал.1,
предл. 1ЗЗД е допустим.
С оглед изложеното, налице са всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение,
които обуславят неговата допустимост. Произнасянето съответства на
предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими. Атакуваният съдебен акт е
допустим, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото
7
на спора.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от
решението, като служебно следи за нарушение на императивна
материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване (ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
С оглед изложеното във въззивната жалба, настоящият състав приема,
че решение № 3/13.01.2022г. по гражданско дело № 20214340100473 по описа
за 2021 година на РС – Троян, е влязло в сила в необжалваната част, а
именно:
за горницата от 1128.52 лева до 3196.83 лева, представляваща остатъчна
предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит
(ДПК) № ********** от 26.04.2018г., ведно със законната лихва, считано
от 24.03.2021г. (деня след датата на подаване на заявление по чл.410
ГПК) до окончателното изплащане на вземането;
за сумата от 250.58 лева (двеста и петдесет лева и петдесет и осем
стотинки), представляваща законна лихва, дължима за периода от
11.08.2020г. (дата на предсрочна изискуемост) до 23.03.2021г. (дата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК);
за сумата от 2 000.24 лева (две хиляди лева и двадесет и четири
стотинки), представляваща възнаграждение по пакет за допълнителни
услуги по Договор за потребителски кредит № ********** от
26.04.2018г.;
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На 26.04.2018г. е подадена искане № ********** за отпускане на
потребителски кредит „Стандарт“ от ИВ. М. В., ЕГН ............, с. ........... до
ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********. В искането е посочено,
че претендираната заемна сума е 4200 лева, със срок на изплащане 36 месечни
вноски, като всяка от тях в размер на 295.86 лева, а датата на падежа ще бъде
1 число на месеца. Искането било „рефинансиране“ и се осъществявала по
програма „Клуб на добрия клиент“ на кредитора. Клиентът отбелязал, че иска
пакет от допълнителни услуги „Бонус“. Посочил е адреса си на който живее
повече от 180 месеца и че същият е семеен като членовете на домакинството
8
били двама. Целта на кредита бил „текущи нужди“. В заявлението е посочил
къде работи, контакт с работодателя му, както и неговата трудова заетост и
източник на парични средства. Искането е подписано при деклариране, че
заемополучателят е получил безвъзмездно на хартия самият договор на ясна,
разбираема форма. На заемополучателят са му били разяснени условията на
предлаганите кредитни продукти и условията за отпускане и погасяване на
кредита, както и декларация за предоставяне на лични данни. Всички
страница от документите били подписани и от кредитора и от клиента (л.18-
21 от гр.д. № 473/2021).
На 26.04.2018г. е сключен ДПК № ********** между „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ********* като заемодател и ИВ. М. В., ЕГН
............, с. ..........., като заемополучател. Страните се договорили, че
заемодателят предоставя на заемодателя сумата от 4200 лева при ГПР в
размер на 49.89 % и ГЛП 41.17 %. Срещу така предоставената сума,
заемополучателят се задължил да заплати договорно възнаграждение за
ползването на паричната сума, чиито лихвен процент на ден бил 0.11 като
срокът за връщане на заемната сума и изплащане на договорното
възнаграждение е бил на 36 месеца. Погасителната вноска на месец,
включваща главницата и договорното възнаграждение, била 209.94 лева.
Общата сума за връщане по кредита (главница и възнаградителна лихва) е
7377.84 лева.
С договорът заемополучателят избрал и закупил допълнителен пакет от
услуги в размер на 3273.12 лева, чиито погасителна вноска на месец за
връщане е била в размер на 90.92 лева. Възнаграждението за предоставянето
на този пакет от допълнителни услуги било разсрочено за срока на ДПК на
равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на
главницата и договорното възнаграждение. Възнаграждението за закупения
пакет от допълнителни услуги за периода между настъпилата и следващата
падежна дата е била изискуема в пълен размер.
Включвайки тези главницата, договорното възнаграждение и пакета от
допълнителни услуги, заемополучателят е следвало да върне общата сума от
10 650.96 лева, чиято месечна вноска за погасителния план от 36 месеца била
295.86 лева.
Падежната дата на всяка погасителна вноска била първи ден от месеца
9
(л.8-9 от гр.д. № 473/2021).
Пакетът от допълнителни услуги включвал: 1. Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит; 2. възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на падежна
дата; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства. Страните се уговорили, че 15 % от възнаграждението по закупения
пакет от допълнителни услуги (в процесният случай се равнява на 490.97
лева), но не повече от 300 лева, представляват стойността на разходите по
услуга 1 „приоритетно разглеждане“. Тази стойност е дължима изцяло от
заемополучателя при сключване на споразумението за допълнителния пакет
от услуги като е част от вноските по главницата. Уговорено е, че в случай на
погасяване на изцяло или частично на кредита, заемополучателят дължи
останалата неизплатена част от стойността на разходите по услуга 1
„приоритетно разглеждане“ (л.10 от гр.д. № 473/2021).
Услугата „приоритетно разглеждане и изплащане“ се предоставяла на
всеки заемополучател, избрал да закупил пакета от допълнителни услуги, без
да е закупен пакет от такива услуги (чл.15.1 ОУ) (л.13 от гр.д. № 473/2021)..
Услугата „ отлагане на вноски“ за процесния случай включвала
отлагане на 6 погасителни вноски едва след погасяване на първата вноска по
ДПК. Този брой отлагания е максималният брой за целия период на кредита.
Отлагането на та плащането се извършвало при наличие на една от следните
предпоставки: дългосрочна неработоспособност в продължение повече от три
седмици, започнала най-рано от деня на подписване на ДПК; прекратен
трудов договор; неплатен отпуск повече от 10 дни; загуба или повреда на
имущество в резултат на бедствие; смърт на лицето; намаляване на работното
време и на работната заплата или по други причини със съгласието на
заемодателя. Всички тези обстоятелства се отнасяли както за
заемополучателя, така и за друго лице, което участва с доходите си в
домакинството. За установява не съответните обстоятелства е следвало да
представи съответните документи. Пакетът включвал и отлагане на 1
погасителна вноска за срок от 12 месеца, без заемополучателят да обосновава
причини за това. За всяко отлагане е следвало да се подпише споразумение
към ДПК (л.13-14 от гр.д. № 473/2021).
10
Клаузата „намаляване на погасителни вноски“ заемополучател е имал
право от заемодателят да му намали еднократно 6 броя погасителни вноски за
целия период на кредита. Намаляването може да бъде до 75 % размера на
всяка от допустимия брой вноски, но размерът на всяка една намалена вноска
не може да бъде по-малък от 30 лева. Намаляването на вноската ставало при
условията и представяне на доказателствата, както при клаузата „отлагане“.
Недопустимо било намаляване на вноската, която е станала основания и след
падежа на която са отпуснати „допълнителни налични средства“. За
извършване на намаляването е следвало да се подпише споразумение към
ДПК (л.14 от гр.д. № 473/2021).
„Промяна на датата на падежа “ включвало задължението
заемодателят да промени датата на падежа. За целта тази уговорка
изключвала промяна на дата на падеж на вече изискуеми задължения по
погасителния план. За осъществяване и на тази допълнителна услуга е
следвало да се сключи допълнително споразумение.
Пакетът „улеснена процедура за получаване на парични средства“
включвало задължението на заемодателя да одобри заемополучателя за
отпускане на следващи парични средства, съгласно действащите вътрешни
правила и без допълнително кандидатстване. Всички параметри от
отпуснатите допълнителни парични средства ще се уговарят с писмено
съгласие, а тяхното погасяване се извършва съгласно нов погасителен план.
За тази услуга също важало правилото за отказ на договора, съгласно чл.7.1
от ОУ към ДПК (л.14 от гр.д. № 473/2021).
Съгласно т. V от ДПК кредитът бил сключен по Програма „Клуб на
добрия клиент“ и с цел „Рефинансиране“, като сумата за рефинансиране била
3 294.51 лева и бил избран пакет от допълнителни услуги „Бонус“.
Последният не бил задължително условие за отпускане на потребителския
кредит или за получаването му предлаганите условия. Договорът бил
подписан при общи условия (л.8-9 от гр.д. № 473/2021).
ДПК бил подписан при Общи условия (ОУ), според които изплащането
на кредита се извършва след сключване на договора. От този момент
настъпва усвояването му. Лихвата по кредита се изчислява върху усвоената и
непогасена главница и започва да тече от датата на усвояване на кредита като
за целта за изчисляване на лихвата се приема, че месецът винаги се състои от
11
30 дни. Съгласно чл.6.3 от ОУ при превишаване на задължението по месечния
погасителен план, надвнесената сума се полза за погасяване на просрочени
задължения на заемодателя. Ако няма просрочени сумата може да бъде
изискана, а ако това не се направи, надплатената сума ще бъде прихваната и
ще бъде използвана за погасяване на изискуемите задължения (л.11-14 от
гр.д. № 473/2021).
Уговорено било ако постъпващата сума е недостатъчна, задълженията
се погасявали в следната последователност: 1. по изрично писмено изявление
от заемополучателя; 2. Разноски и такси, лихва за забава, неустойки,
обезщетения по ДПК и ОУ, възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги и накрая главницата (л.11-14 от гр.д. № 473/2021)..
Клаузи за отказ от договора, предсрочно погасяване на кредита, лично
обезпечение, правата на кредитора и задължения на заемополучателя са
включени в чл.7 - 11 от ОУ (л.11-14 от гр.д. № 473/2021).
Лихвата за забава била уговорена в размер на ОЛП плюс 10% годишно,
изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане
(чл.12.1 от ОУ).
Заемодателят имал право да обяви кредита за предсрочно изискуем при
едно от следните обстоятелства: при просрочие на две или повече
последователни месечни вноски в пълен размер; при предоставяне на неверни
сведения, при което е отпуснат кредита; при смърт или поставяне под пълно
или ограничено запрещение и липса на изпълнение на наследниците,
настойниците или попечителите. При обявяване на предсрочна изискуемост
се дължи остатъчната вноски от погасителния план, включително и
възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава
и таксите.
Страните избрали писмена форма за кореспонденция на посочените от
тях адреси в ДПК.
Подписите на заемодателя и заемополучателя са поставени на всяка
страница от ДПК, Декларацията, Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, Общите условия към ДПК, Погасителния план към
ДПК.
Погасителният план към ДПК включвал начална първа вноска
12
11.06.2018г. и последна на 01.05.2021г. В него е посочена вноската по всяка
една от компонентите: главница, договорна лихва и вноската по закупения
пакет от допълнителни услуги. Начинът на плащане с посочване на банковата
сметка също е отбелязано в погасителния план (л.15-16 от гр.д. № 473/2021).
Към ДПК № ********** бил приложен стандартен европейски формуля
за предоставяне на информация за потребителски кредити, в който са
написани всички съществени елементи от договора – размер, вноски, лихви,
разходите по кредита, обезпечения, застраховки и др. Приложен е
допълнителна преддоговорна информация по кредита (л.22 - 23 от гр.д. №
473/2021).
На 27.04.2018г. заемодателят превел по банкова сметка на
заемополучателя сумата от 905.49 лева по ДПК № ********** (л.17 от гр.д.
№ 473/2021).
На 14.09.2018г. страните подписали Анекс № 1 към ДПК, с която се
договорили кредитът да бъде изплащан по нов погасителен план. Договорено
било, че ГЛП след сключването на анекса остава в размер на 41.17%, а ГПР
ще бъде в размер на 46.63 %. Останалите клаузи от ДПК и Общите условия
не били променяни. Съгласно новия погасителен план 4 вноска от
първоначалния план била с падеж на 01.0.2018г., а последната на 01.06.2021г.
(л.25-27 от гр.д. № 473/2021).
На 23.10.2018г. страните подписали нов Анекс № 2 към ДПК, с който се
договорили кредитът да бъде изплащан на нова падежна дата, а именно на 25-
то число от месеца. Уговорката влизала в сила от ноември 2018г. Бил
уговорен нов погасителен план с оглед променената падежна дата.
Договорили, че ГЛП се запазва на 41.17 %, а ГПР е в размер 46.63 %.
Останалите условия по ДПК и ОУ не са били променяни. Съгласно новия
погасителен план 6 вноска била с падеж 25.11.2018г., а последната на
25.06.2021г. (л.28-30 от гр.д. № 473/2021).
По делото е представено извлечение от ДПК № **********, от което е
видно, че общата платена сума по ДПК към 02.06.2021г. е в размер на 4781.07
лева, а остатъчното задължение към същата дата е в размер на 6 359.55 лева.
От него е видно, че последното плащане било на извършено на 02.11.2020г.
(л.31 от гр.д. № 473/2021).
С писмо заемодателят уведомил заемополучателя, че считано от
13
11.08.2020г. обявява кредита за предсрочно изискуем. Посочил е, че общо
дължимата сума възлиза на 7076.53 лева, от която: 6359.55 лева, непогасена
част от задължението по договора; 216.98 лева, лихви за забава; 500.00 лева,
такса по тарифа. Кредиторът е предложил начин за доброволно уреждане на
спора като е поканил длъжника за разговор. Предупредил го, че при липса на
извънсъдебно споразумение, ще предприемат съдебна процедура за
удовлетворяване на вземането. Предупредил го е и за тежестта от разноски
при принудително изпълнение на задълженията. В писмото е посочено, че
кредиторът ще подаде информация към ЦКР за задължението на клиента.
Посочил е банкови сметки, на които може да плати задължението, както и
информация за контакт с кредитора. Писмото не било връчено на длъжника
(л.35-37 от гр.д. № 473/2021).
По делото е представено удостоверение от АВ, от което е видно, че
ищецът притежава особеното качество на финансова институция, която е
лицензирана да предоставя потребителски заеми (л.32-34 от гр.д. №
473/2021).
Съдът напълно кредитира приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза, като пълна, компетентна и адекватна (л.93-
101 от гр.д. № 473/2021). От заключението на нея се установиха следните
обстоятелства: отпуснатият кредит бил в размер на 4200 лева. Кредитът е
обявен предсрочно на 11.08.2020г.
Претендираната неизплатената част от ДПК от 6 359.55 лева: 3 196.83
лева главница, 1 162.48 лева договорно възнаграждение до обявяване на
предсрочната изискуемост, 2000.24 лева по пакет от допълнителни услуги и
99.36 лева законна лихва от предсрочната изискуемост до подаване на
заявлението по чл.410 ГПК.
Ответникът е изплатил суми на кредитора по този договор в размер на
4 781.07 лева, от които: 1 003.17 лева главница, 1 709.59 лева договорно
възнаграждение, 1 272.88 лева по пакет допълнителни услуги, 524.21 лева
лихви за забава, 120.00 лева такси по тарифа и 151.22 лева платена законна
лихва от обявената предсрочна изискуемост до подаване на заявлението.
Посочено е, че длъжникът е платил вноски по погасителен план до 14 вноска
включително. От вноска 15 са погасени само 90.94 лева за закупеният пакет и
частично е погасена лихвата със сумата от 48.54 лева.
14
Ако се приеме, че сумите по пакет допълнителни услуги и такса по
тарифа не се включват в плащането, то платената сума в размер на 4 781.07
лева се разпределя както следва: 1 760.63 лева за главница, 2 381.86 лева
договорна лихва и 487.36 лева лихва за забава.
Заключението посочва, че по ДПК, ГЛП е 41.17 %. ГПР, което е
описано в договора не включва сумите по закупения пакет допълнителни
услуги. Ако се приеме, че възнаграждението за допълнителния пакет от
услуги е възнаграждение за договорна лихва, то ГЛП е 67.15 %, а ГПР 106.99
%. Представени са изчисления в табличен формат, според които, ако се
приеме пакета от допълнителни услуги част от разходите по кредита и
възнаграждение на заемодателя, то общо дължимата сума за връщане по
кредита е 10 650.96 лева, лихви – 3 177.84, такси – 3 273.12 лева и ГПР
възлиза на 106.99 %. Посочено е, че резултатите в заключението се изведени
на данните, посочени в погасителния плат при сключване на договора с
изключение на ГПР, като в договора е записано 41.17 %, а изчисленията
показват 106.99 %.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед посоченото във въззивната жалба и приетото с Определение №
259/19.04.2022г. предмет на разглеждане са предявените обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК вр. чл. 430, ал.1 ТЗ , за
установяване съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по частно гражданско дело № 20214340100223 по
описа на РС - Троян, за сумата от 1 128.52 лева, представляваща остатъчна
предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит (ДПК)
№ ********** от 26.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от
24.03.2021г. (деня след датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК) до
окончателното изплащане на вземането;
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК вр. чл. 430, ал.2 ТЗ за
установяване съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по частно гражданско дело № 20214340100223 по
описа на РС - Троян, за сумата от 1 162.48 лева, представляваща непогасено
падежирало договорно възнаграждение за периода от 25.08.2019г. до
15
11.08.2020г. (дата на обявяване на предсрочната изискуемост);
Предявен е насрещен иск с правна квалификация по чл.55, ал.1, предл.
1 ЗЗД за сумата от 581.07 лева.
По исковете с правна квалификация чл.430, ал.1-2 ТЗ ищецът „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ при условията на пълно и главно доказване следва да
установи следните факти и обстоятелства: наличието на договор за кредит в
размер на 4200 лева с длъжника ИВ. М. В., за периода 11.06.2018г до
25.96.2021г., изплащането на заемната сума от 4200 лева, наличието на
задължение за връщане на претендираните суми 1 128.52 (главница) и 1
162.48 (договорно възнаграждение) и настъпилия падеж на цитираните
суми, т.е. изискуемост. По отношение на въведените от ответника възражения
за нищожност и неравноправно клаузи, ищецът следва да установи и
наличието на индивидуално уговорени потребителски клаузи, както и че
сключеният потребителски договор е в съответствие на императивни правни
норми - чл.10 - 24 ЗПК и чл.147 ЗЗПотр.
За уважаване на насрещния иск ищецът при условията на пълно и
главно доказване следва да установи платената от него сума в размер на
581.07 лева. За отхвърлянето му ищецът, при условията на насрещно и главно
доказване следва да докаже основанието, на което е получил претендираната
сума.
Страните не спорят, а и по делото се установи, че са сключили договор
за потребителски кредит в размер на 4200 лева за посочения период, при
уговорените условия и погасителен план, както и че цялата сумата е усвоена
от заемополучателят и същият е върнал по договора сумата в размер на
4 781.07 лева. Не се спори, но и се установи правото на заемодателя да
предоставя потребителски кредити.
Въпреки, че липсват писмени доказателства за това кога е обявен
кредита за предсрочно изискуем (ПИ), както в твърденията на ИМ (л.5 от
гр.д. № 473/2021), така и в представените документи за обратна разписка
(л.35-37 от гр.д. № 473/2021), то същото не е спорно между страните. Датата
на обявяване на ПИ е установено чрез експертиза, която съдът напълно
кредитира. Освен това съгласно приетото ТР 8/02.04.2019г. по тълк. д. №
8/2017 на ОСГТК на ВКС е допустимо искът по чл.422 ГПК да уважен за
вноските с настъпил падеж при ищцово позоваване на обявена предсрочна
16
изискуемост, която не е съобщена на длъжника. Последната падежна вноска
по кредита е на 25.06.2021г., заявлението е подадено на 23.03.2021г. (дата на
исковата претенция арг. чл.422, ал.1 ГПК), а исковата молба е връчена на
длъжника на 29.06.2021г. (л.42 от първоинстанционното дело), а устните
състезания във въззивното производство са приключили на 20.05.2022г., то
изикуемостта на претендираната претенция е нестъпила.
Отново съгласно цитираното ТР, при присъждане на вноските с
настъпил падеж, съдът следва да съобразява дали възнаградителната лихва,
съставляваща компонент от тези вноски, е включена в общия заявен размер и
период на исковите претенции. Ако кредиторът претендира присъждане на
цялата главница като предсрочно изискуема, ведно с обезщетение за забава,
но възнаградителната лихва е поискана само за периода до твърдяното от
кредитора настъпване на предросрочна изискуемост, съдът не може да
присъди възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода на
производството по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В процесния случай
възнаградителната лихва е върху цялата главница без три месеца преди
настъпилия падеж. Следва да се присъди възнаградителна лихва единствено
към вноските до 23.03.2021г., а не и върху остатъка от трите месеца. Въпреки
това с оглед на по-малко обжалваната сума, настоящият състав направи
извод, че възнаградителната лихва не е начислена върху вноските с
ненастъпил падеж.
Спорен остава въпросът за наличието на неравноправни клаузи, дали с
уговорената дължима сума по закупения пакет от допълнителни услуги се
цели заобикаляне на закона и по-точно чл.19 ЗПК. Спорно е дали таксата от
пакета за услуги представлявава ли елемент от договора и следва ли да се
включи в ГПР.
Процесният договор е потребителски, с оглед предмета и качеството на
страните по него (чл.9, ал.3 ЗПК). Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следи
служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори и ще
приложи императивни правни норми, а именно чл.10 - 24 ЗПК и чл.143-148
ЗЗПотр.
Съгласно чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК и чл.143 – 148
ЗЗПотр., договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на
17
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на главницата но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
Настоящият състав установи, че договорът е сключен в писмена форма,
шрифтът е не по-малко от 12 пункта и всяка страница носи подписите на
заемодателя и заемополучателя. Нарушение има на чл.10, ал.1 ЗПК, според
която клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат
съставени по ясен и разбираем начин. В конкретния случай не става ясно за
какво са използвани месечните суми за вноски по пакета от допълнителни
услуги. Съгласно чл.15.1 от ОУ услугата „ приоритетно разглеждане и
изплащане“ се предоставя на всеки „клиент избрал да закупи пакет от
допълнителни услуги.....без закупен пакет от такива услуги“. Това е
основание за нищожност на договор, а именно клаузата е неразбираема и не е
ясна. Не е ясно дали потребителят следва да я заплати или му се предоставя
безплатно, независимо дали е купил пакета или не. Тази услуга е включена в
пакета от допълнителни услуги и ако се дава безплатно на всеки потребител,
както е посочено, то ищецът е следвало да я изключи от пакета и от
претендираната сума по исковата претенция. Освен това в искането за
отпускане на кредит е записано, че се осъществява като „рефинансиране“ и по
програма „Клуб на добрия клиент“ на кредитора. Посочено е, че целта на
кредита била „текущи нужди“. Същевременно в ДПК е описано само
„рефинансиране“. От посочените клаузи не е ясно и разбираемо какво е
рефинансирането, погасява ли се друг кредит, колко е рефинансирането. Не е
ясно дали става въпрос за овърдрафт по смисъла на чл. 12 ЗПК. Всичко това
създава пречки на заемополучателя като потребител да разбере на ясен и
разбираем език съществените елементи от облигационната връзка. Налице е
нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание нарушение на чл.10,
ал.1 ЗПК.
Съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащането
на такси за действия, свързани с управление на кредита, а ако бъде
предвидено събирането на такива такси - то те трябва да бъдат конкретно и
18
точно посочени в договора. От анализа на закупения пакет от допълнителни
услуги се доказа, че същите по своето правно значение представляват
институти като новация, подновяване, прихващане, опрощаване, тъй като с
пакета от допълнителни услуги се цели промяна на погасителния план,
промяна на падежа, размера на вноската като отлагане или отсрочване,
намаляване на вноска като опрощаване. Първата услуга „приоритетно
разглеждане и изплащане“ по своята същност е същинска дейност по
разглеждане на кредита и неговото предоставяне. Следователно всички
вноските по пакет допълнителни услуги представляват съществени услуги по
усвояване и управление на кредита, което съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК са
забранени.
Има нарушение на императивни правни норми и по отношение на
таксата в размер на 120.00, която е платена от заемополучателя. В ДПК и ОУ
към него липсват такива клаузи за дължими допълнителни такси, а същите са
начислени и удържани от заемополучателя, съгласно приетото заключение на
ССчЕ.
Освен това кредиторът не може да начислява допълнителни такси за
управление на кредита, или ако бъдат начислени такива, то те трябва да бъдат
точно конкретизирани. Не са неспазени изисквания на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК
(чл.12, ал.1, т.8 ЗПК) - липса на посочване в договора на условията за
прилагане на лихвения процент. Независимо, че в случая лихвеният процент
бил фиксиран за целия срок на договора и оставал непроменен, в самия
договор липсва информация за това как се изчислява (или начинът, по който е
формирана) възнаградителната лихва. Няма никакво значение дали лихвеният
процент е един и същ или пък е променлив, след като законодателят изисква в
договора да са посочени условията (начините) за прилагането му. Тук това
изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка при
какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора
фиксиран размер от 41.17 %, поради което е налице нарушение на горната
императивна разпоредба. Не става ясно същия как е формиран и поради това
е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК , поради което тази
клауза се явява нищожна. Този пропуск отново сам по себе си е достатъчен,
за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл.22, ал.1
ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД.
19
Ищецът не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване,
че ДПК съдържа методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
по чл.33а ЗПК. Никъде в договора или в ОУ към него не е посочено това
обстоятелство. Следователно има нарушение на чл.11, ал.1, т.9а ЗПК , което
съгласно чл.22 ЗПК е основание за недействителност на процесния договор.
Посочената такса от закупуване на пакет от допълнителни услуги, на
основание § 1, т.1 от ДР към ЗПК представлява "Общ разход по кредита за
потребителя" и следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР по чл.19
ЗПК (възнаграждение на заемополучателя). Съгласно приетото заключение на
ССчЕ, при включването на пакета от допълнителни услуги в разходите по
кредита, ГПР става 106.99 %, а ГЛП – 67.15 %. С включването на тези разходи
под формата на пакет от допълнителни услуги се заобикаля ограничението на
императивната норма на чл.19, ал. 4 ЗПК. А заобикалянето на закона е
самостоятелно основание за нищожен потребителски договор за кредит, на
основание чл.21, ал.1 ЗПК.
В конкретния случай не става ясно месечните суми за вноски по пакета
от допълнителни услуги за какво са използвани, като същевременно същите
не са включени в ГПР според експертизата.
Съгласно ПМС № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, законната лихва е десет
процентни пункта. На основание чл.19, ал.4 ЗПК ГПР не може да надвишава
петкратния размер на законната лихва, което е 50 %. По делото се установи,
че реалният ГПР е 106.99 %. Налице е противоречие с императивна правна
норма, а именно чл.19, ал.4 ЗПК. При това положение ГПР е некоректно
посочен и в този смисъл е нарушена императивната норма на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК (чл.12, ал.1, т.9 ЗПК), което на основание чл.22, ал.1 ЗПК определя
договора като недействителен.
По отношение на възнаградителната лихва (ГЛП), е установена трайна
съдебна практика, че същата противоречи на добрите нрави, ако надхвърля 30
% при необезпечени креди, и 20 % за обезпечени (Решение № 378 от
18.05.2006 г. на ВКС по гр.д. № 315/2005, Решение № 906/30.12.2004 г. по гр.
д. № 1106/2003 г. на ВКС, Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005
г. на ВКС, Решение № 1270/09.01.2009 по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС/
Налице основание за нищожност на тази клауза поради противоречие с
20
добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото
е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49.89 %, а пък
лихвата е 41.17 %, без да е записана точната й стойност в лева като сума.
Също така не става ясно какво представлява разликата между горните
проценти и кои разходи покрива. Всичко това поставя потребителя в
положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по
кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като
неспазено изискване на посоченото законово основание.
С оглед служебното начало по чл.7, ал.3 ГПК, съдът следва да се
произнесе и по другите основания за недействителност на процесния договор.
Съдът не откри нарушение на чл.11, ал.1, т.7-8,11,12,20 ЗПК. В
процесния договор е посочен общият размер на кредита и условията за
усвояването му, предмета на предлаганата услуга. Ищецът при условията на
пълно и главно доказване успя да докаже условията за издължаване на
кредита. В представения погасителен план има разпределение на съответната
погасителна вноска между различните дължими суми, както и
последователността, в която същите ще се погасяват, посочено е колко е
размерът на възнаградителната лихва като сума, както и с изплащане на всяка
вноска каква част от договорната лихва се погасява. В декларациите към
процесния ДПК са посочени изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, за които
съдът не откри нарушения. В чл. 7.1 от ОУ изрично е упоменато при какви
условия заемополучателят може да се откаже от договора (чл.11, ал.1, т.20
ЗПК). Всички страници от общите условията към ДПК са подписани от
заемополучателя и заемодателя, поради което не е налице нарушение на
чл.11, ал.2 ЗПК.
Горните съображения водят до недействителност на процесния ДПК, на
основание чл.21, ал.1, чл.22 (нарушение на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.9, 9а, 10).
На основание чл.23, ал.1 ЗПК заемополучателят дължи връщане само на
главницата, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно
сумата, която трябва да плати заемополучателят е 4 200 лева. В този смисъл
исковата претенция на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ за сумата от 6 610.13 се
явява неоснователна. Правилно РС – Троян е отхвърлил обективно
кумулативно съединените искове, като неоснователни и недоказани.
21
По делото се установи, че заемополучателят е платил 4 781.01 лева. В
този смисъл разликата от 581.01 лева се явява платена без основание.
Насрещният иск се явява доказан по основание и размер, а първоначалният
ищец не е успял да докаже основанието за плащане на тази сума. Правилно
„ПРОФИ КРЕДИ България“ е осъдено да заплати на ИВ. М. В. сумата от
581.01 лева, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, представляваща заплатена
без основание сума, в изпълнение на недействителен договор за
потребителски кредит № ********** от 26.04.2018г.
Крайният извод на настоящия състав съвпада с изводите на
първоинстанциония съд, поради което обжалваното решение в частта по
предмета на спора се явява правилно, а подадената въззивна жалба
неоснователна.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Въззивникът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ е направил разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 223/2021г.: 132.20 лева,
представляващи заплатена държавна такса и 180.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение. В исковото производство по гр.д. № 473/2021г.: 132.20 лева
държавна такса за предявените искове и 300.00 лева за юрисконсултско
възнаграждения спрямо Наредбата за заплащане на правната помощ. За
разноските е представил списък по чл.80 ГПК (л.83,103 от гр.д. № 473/2021г.)
и доказателства за направените разходи (л.3 от от гр.д. № 473/2021г.). Пред
въззивната инстанция претендира разноски в размер на 45.82 лева държавна
такса и 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение, въпреки че представя
доказателства за заплатени такса в размер на 91.64 лева (л.5,43 от делото).
Съгласно списък с разноски по чл.80 ГПК, въззиваемият И.М. БАЧЕВ
претендира разноски в първоинстанционното производство в размер на 1
039.56 лева както следва: 50.00 лева за внесена държавна такса (л.54 от гр.д.
№ 473/2021г.); заплатен адвокатски хонорар в размер на 689.56 лева (л.53 от
гр.д. № 473/2021г. ) и възнаграждение за вещо лице – 300.00 лева (л.76 от
гр.д. № 473/2021г.). Във въззивното производство претендира разноски в
размер на 689.56 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар (л.51 от
делото). Представено е доказателство – разпечатка от банкова сметка за
направения разход (л.24 от делото).
И двете страни са направили възражение за прекомерност на
22
адвокатското възнаграждение.
От представения договор за правна помощ между адв. Д.Ф. и ИВ. М. В.
се установи, че за всяка съдебна инстанция въззиваемият дължи заплащане на
адвокатски хонорар в размер на 689.56 лева (л.52 от гр.д.№ 743/2021).
Съгласно този договор адвокатския хонорар се дължи в брой или по посочена
банкова сметка. При заплащане в брой, адвокатът издава фактура,
удостоверяваща извършеното плащане. Ето защо приложената фактура следва
да се счита като доказателство за направения разход за адвокатско
възнаграждение пред РС – Троян.
Цената на иска е 6610.13 лева. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от
5000 до 10 000 лв. се заплаща сумата от 580 лева плюс 5 % за горницата над
5000 лева. В процесното дело горницата представлява разликата между
6610.13 лева и 5000 лева, което се равнява на 1610.13 лева. 5 % от тази сума е
80.51 лева. Следователно минималното възнаграждение за адвокат се равнява
на 660.51 лева (580+81.51), което е по-малко от претендираното 689.56 лева.
Въпреки факта, че минималният размер за адвокатско възнаграждение е
660.51, а претендираният разход е 689.56 лева, то същият не следва да се
редицура. Правилно РС – Троян не е намалил претендираната сума, тъй като
адвокатското възнаграждение на ответника включва не само защита срещу
иска на кредитора, но и предявяване на насрещен иск. С оглед правната
сложност и двете качества на ИВ. М. В. като ответник и ищец,
претендираният хонорар в размер 689.56 лева не се явява прекомерен и не
следва да бъде намален. Правилно РС – Троян е присъдил разноски в полза на
ответника в размер на 1 039.56 лева. И в тази част крайният извод на
въззиванта проверка напълно съвпада с извода на първоинстанционния съд за
дължимите разноски, поради което решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на настоящото въззивно дело, разноски следва да се
присъдят на въззиваемия ИВ. М. В.. Същият претендира адвокатско
възнаграждение от 689.56 лева. същото не следва да се намали, поради
прекомерност, тъй като предмета на въззивното производство е отхвърленият
иск, предявен от кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и уваженият
насрещен иск, предявен от ИВ. М. В.. Същото определя фактическа и правна
23
сложност, поради което претендираният разход от 689.56 лева не е
прекомерен. На основание чл.78, ал.3 ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК *********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „България" № 49, блок 53Е, вх. „В" следва да бъде осъдено да
заплати на ИВ. М. В., ЕГН ********** с........ сумата от 660.51 лева
(шестстотин шестдесет и петдесет и една стотинки), представляващи
разноски във въззивното производство.
При горните съображения, на основание чл. 272 ГПК решение №
3/13.01.2022г. по гражданско дело № 20214340100473 по описа за 2021 година
на РС – Троян, следва да бъде изцяло потвърдено като правилно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3, предл. 1 ГПК, тъй като цената на всеки един от обективно
съединението искове е под 5 000 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 3/13.01.2022г. по гражданско
дело № 20214340100473 по описа за 2021 година на РС – Троян, като
правилно, на основание чл.272 ГПК,.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България"
№ 49, блок 53Е, вх. „В" да заплати на ИВ. М. В., ЕГН ********** с........
сумата от 689.56 лева (шестстотин осемдесет и девет лева и петдесет и шест
стотинки), представляващи разноски във въззивното производство, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24