Е Ш
Е Н И Е
№ III-340
25.11.2020 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав
на десети ноември две
хиляди и двадесета година,
в открито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ЙОРДАНКА МАЙСКА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от съдия
Майска
в.гр.дело номер 2445 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Ж.П.П. с ЕГН
– ********** от гр.Б., кв.С., ул.Т. № *, заявена чрез адв.Иван Илиев от
АК-Бургас с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Трайко Китанчев № 53 против
Решение № 1743/22.07.2020г., постановено по гр.д. № 9370/2018г. по описа на
РС-Бургас.
С
обжалваното решение е уважена претенцията на „ВиК“ ЕАД, ЕИК: ********* против
въззивника, за установяване съществуването на вземане в полза на дружеството за
сумата от 257,92 лв., представляваща неизплатени задължения за ВиК услуги,
ползвани през периода 07.07.2016г. - 30.08.2018г., 49,05 лв. - мораторни лихви за периода 26.09.2016г. - 26.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на
30.10.2018г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 7776/ 2018г. по описа на
БРС, като на въззивника са възложени и сторените от ВиК ЕАД разноски в
заповедното и исковото производство. Във въззивната жалба се твърди, че
първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Поддържа се
твърдението, изложено и пред първата инстанция, че искът е неоснователен, тъй
като претендираните суми са заплатени от третото лице помагач на въззивника, Т.К.П.,
за което са представени платежни нареждания. Твърди, че в тези платежни
нареждания Т.П. изрично е посочвал, че заплаща ВиК услуги за процесния
водоснабден обект, който и обитава. При тези аргументи въззивникът моли съда да
отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново решение, с което да отхвърли
изцяло предявения иск. Претендира за присъждане на разноските, сторени пред
двете инстанции. Не сочи доказателства. Няма доказателствени искания.
Третото лице
Т. К.П. - помагач на въззивника ответник не е изразило писмено становище по
въззивната жалба. Същият се явява в с.з. и твърди, че обитава апартамента и
заплатил дължимите суми, които се търсят от ответника повторно. Посочва, че ВиК
са завели за тези суми едновременно дела и срещу него и срещу въззивника за
суми който П. е заплатил.
Въззиваемата
страна „ВиК“ ЕАД, представлявано от гл.ю.к.Д.Златева, е депозирала в законния
срок писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че
претендираните суми и периоди за двете физически лица са различни, като от
настоящия въззивник се търсят суми за потребени ВиК услуги след придобиването
на собствеността върху процесния водоснабден обект. Твърди, че третото лице е
заплащало със закъснение претендираните от него суми за вода, възникнали до
момента на придобиването на имота от въззивника и поради изплащането им, ВиК
ЕАД е уведомила заповедния съд, който обезсилил заповедта по това заповедно производство.
С оглед забавянията в плащането се изразява категорично несъгласие с
твърдението, че следва да се вземат предвид датите на извършените плащания и да
се приеме, че са извършени за задълженията на новия собственик. Няма искания по
доказателствата. Моли решението да бъде потвърдено. Моли за присъждане на
разноски.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано лице,
което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл.
260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на
валидността и допустимостта на обжалваното решение, извършена на основание чл.
269 ГПК не установи съществуването на пороци, водещи до нищожност или
недопустимост.
Обжалваното решение е валидно,
процесуално допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като
въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по
този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно
процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
В допълнение към тях и в
отговор на доводите на жалбоподателя, наведени във въззивната жалба, въззивният
съд намира за необходимо да изложи
следното:
Бургаски
районен съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.42 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86 ЗЗД. По
заявление на „ВиК“ ЕАД е издадена
Заповед № 3982/31.10.2018г. по ч.гр.д. № 7776/2018г. по описа на БРС по реда на
чл.410 ГПК против ответника за сумата от 257,92лв.-главница за неизплатени задължения
за ВиК услуги за периода 07.07.2016г. до 30.08.2018г. и 49,05лв. лихви за
периода от 26.09.2016г. до 26.10.2018г. за доставена, отведена и пречистена
вода за водоснабден имот в гр.Бургас, ж.к.Зорница, бл.13, вх.6, ет.3, ап.десен
с абонатен № 809219.
Против
заповедта е подадено в срок възражение от длъжника, с което е оспорено вземането
и лихвите по него, предмет на настоящото производство, поради което и в
законния срок е подадена настоящата искова молба. Ищцовото дружество е
твърдяло, че ответникът като собственик на водоснабдения имот е потребител на
предоставяните от дружеството услуги – на основание Наредба № 4/ 2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, и като такъв е обвързан от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги. Твърди се в исковата молба и че
ответникът не е изпълнил задълженията си по
чл.33, ал.2 от ОУ да заплати задълженията си в 30-дневен срок от издаването на
фактурата за процесния период.
В срока за
отговор ответникът е оспорил претенциите
като неоснователни с твърдение, че не е потребител на посочения водоснабден
обект, а такъв е трето лице – Т.К.П.,
който ползва и обитава посочения имот. В подкрепа на твърдението си се е позовал
на ч.гр.д. № 7777/ 2018г., по което е постановена заповед за изпълнение срещу
това лице за същия водоснабден имот. Признал е представените по делото фактури
и редовно воденото счетоводство на ищцовото дружество, както и надлежно
отчетеното ползвано през процесния период количество вода в обекта.
Т.К.П.е конституиран като трето лице помагач на
ответника Ж.П. с определение № 2529/ 23.12.2019г. по ч.гр.д. № 1849/ 2019г. по
описа на Окръжен съд – Бургас. Третото лице – помагач като посочва, че живее в
процесния апартамент, твърди, че ответника не следва отговаря за претендираните
задължения. П. потвърждава, че част от процесните парични вземания са били в
предмета на друго заповедно производство срещу него, което поради плащане е
било прекратено.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по
смисъла на чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане.
По делото е безспорно установена
собствеността върху процесния имот през процесния период 07.07.2016г. -
30.08.2018г. и по-точно правото на собственост върху имота е придобито от
ответника по извършена публична продан с постановление за възлагане на недвижим
имот, влязло в сила на 11.03.2014г., вписано в СВ на 15.06.2016г./вж.л.77, л.93
и л.103 от гр.д. № 9370/18г. на БРС/.
Безспорно
е между страните, че са в облигационно правоотношение, по договор за доставка
на вода и ВиК-услуги за имот с административен адрес в гр.Бургас,
ж.к.Зорница, бл.13, вх.6, ет.3, ап.десен с абонатен № 809219.
Нормативният
акт, уреждащ отношенията между ВиК оператора и потребителите на ВиК-услуги е
Наредба №4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Според чл.3, ал.1 от
нея, потребители на ВиК- услуги са собствениците или лицата, на които е
учредено право на строеж или право на ползване на водоснабден имот. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.Бургас,
потребители на тези услуги са физически или юридически лица, които са
собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. От
изложеното следва, че след като в процесния период ответникът е била собственик
на процесния водоснабден имот, то същият има качеството на потребител на
ВиК-услуги за този имот /обект, независимо дали реално ги е ползвал той или
трети лица.
Съгласно чл.32 от Наредба № 4 /14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, услугите ВиК се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Т.е.
независимо, че между страните не е сключен индивидуален договор за предоставяне
на ВиК услуги, ответникът, по силата на цитираната наредба е придобил
качеството „потребител“ на такива услуги с факта на придобиване собствеността
върху водоснабдения апартамент. От този момент между страните е възникнало
облигационно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да
доставя, пречиства и отвежда вода до обекта на ответника, а ответникът да му
заплаща стойността на ползваните услуги. Това правоотношение на територията на
гр.Бургас се регулира от Общите условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор гр.Бургас, които са обнародвани по предвидения
ред.
На основание
чл.31, ал.1 от ОУ, операторът издава ежемесечно фактури, освен при изрична
договореност за различен период на фактуриране, а според ал.2 потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране.
По делото не
се оспорват количествата доставена, отведена и пречистена вода и тяхното
редовно осчетоводяване.
Невярно е
твърдението в жалбата, че претенцията е неоснователна поради извършено плащане
от страна на третото лице помагач на въззивника ответник.
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 7777/18г. издадена е по заявление на ВиК ЕАД заповед №
4015/01.11.2018г. по чл.410 ГПК против Т.К.П. за сумата от 79,61лв.-неплатена
цена на ползвани ВиК услуги за периода от 08.10.2015г. до 06.07.2016г.
за водоснабден обект гр.Бургас, ж.к.Зорница, бл.13, вх.6, ет.3, ап.десен с
абонатен № 809219. Постъпило е възражение от П. и молба от ВиК ЕАД, в която
заявителя е посочил, че след издаването на заповедта, задължението е погасено
поради постъпило плащане. Поради последното така издадената заповед е
обезсилена от заповедния съд.
Видно е, че
това заповедно производство е образувано за вземане за ВиК услуги за процесния
водоснабден обект за различен период от сложения за разглеждане по настоящото
производство против въззивника Ж.П./ 07.07.2016г. – 30.08.2018г./.
На следващо место действително няма пречка задълженията да бъдат
заплатени от трето лице. В конкретния случай обаче видно от приложените вноски
бележки третото лице е извършвало плащания за изрично посочен от него период
предхождащ процесния - 25.06.2014г. – 25.03.2016г. и тези плащания няма как да
бъдат повторно зачетени за последващ период ползвани услуги. Още повече, че
поради тези именно погашения от страна на Т.П. по молба на заявителя е
обезсилена издадената срещу него заповед по чл.410 ГПК. Видно от представените
счетоводни справки тези именно погашения са отразени от ВиК ЕАД като плащания
за стари задължения, предхождащи настоящия период.
По силата на чл. 182 от ГПК,
счетоводните книги са годно доказателство за съществуването на
правоотношения между страните, както и за размера на задълженията им. Поради
това същите могат да служат като доказателство и в полза на лицата или
организациите, които са водили книгите, а не само на другата страна в
производството, което е видно от разпоредбата на чл. 182, изр. 2 от ГПК. С
оглед на това, тези книги са
доказателство и в случаите, когато удостоверяват изгодни за лицето, което ги
води факти, поради което и правилно първоинстанционният съд е приел, че
представените документи представляват годно доказателствено средство, че
посоченото количество вода, описано във фактурите, е реално доставено на
ответника(въззвиник).
Що се касае
до началната датата на процесния период, следва да се посочи и че
постановлението за възлагане, по силата на което ответникът е станал собственик
на имота, макар и влязло в сила на 11.03.2014г. и произвело на тази дата
вещтнопрехвърлителния си ефект, то същото е оповестено за третите лица едва с вписването
на 15.06.2016г. в СВ, а конкретно за ВиК оператора е възникнало право да
начислява на новия собственик от датата на прехвърляне на партидата съгласно
чл.9а от Наредба № 4.
Ето защо и като взе предвид,
че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи
напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното
първоинстанционно решение, Бургаският окръжен съд намира, че то следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата страна има право
на разноски, като такива са поискани за юк.възнаграждение, което съдът определя
в размер на 100лв., платими от въззивника
На основание чл. 280 ГПК, предвид цената на иска,
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Така
мотивиран, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1743/22.07.2020г., постановено по гр.д. № 9370/2018г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Ж.П.П.
с ЕГН – ********** да ЗАПЛАТИ
на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД с ЕИК: ********* сумата от 100лв. – разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: