№ 618
гр. П., 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720100538 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Р. СТ. срещу
„Топлофикация П.“ АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист от 30.04.2014 г. за суми в размер на 654,00 лева главница за
доставена топлинна енергия в периода от 11.07.2010 г. до 30.04.2012 г., ведно със
законна лихва от 11.07.2013 г. до окончателното плащане, 106,87 лева законна лихва за
забава в периода от 11.07.2010 г. до 25.04.2013 г. и 100,00 лева разноски. Пояснява, че
изпълнителния лист е издаден в рамките на ч.гр.д. № 5009/2013 г. след проведено
исково производство по гр.д. № 6062/2013 г. по описа на Районен съд П.. Твърди, че
въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано и.д. № 273/2014 г. по описа
на ЧСИ С. Д., което било прекратено на 24.03.2017 г. Твърди, че в рамките на тук
посоченото принудително изпълнение са извършени действия водещи до прекъсване на
погасителната давност, като е събрана и част от задължението, но от последното от тях
е изминал продължителен период от време, поради което моли съда да приеме за
установено, че за ответника не съществува право на принудително изпълнение за суми
в размер на 654,00 лева главница за доставена топлинна енергия в периода от
11.07.2010 г. до 30.04.2012 г., ведно със законна лихва от 11.07.2013 г. до
окончателното плащане, 106,87 лева законна лихва за забава в периода от 11.07.2010 г.
до 25.04.2013 г., за които издаден изпълнителния лист в рамките на ч.гр.д. №
5009/2013 г. след проведено исково производство по гр.д. № 6062/2013 г. по описа на
Районен съд П..
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните се представлява като ищецът поддържа вече
изложеното. Ответникът оспорва предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно
1
основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя
възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително
изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по давност, въз основа
на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността
на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV
г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул и изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на взискателя „Топлофикация – П.“ АД за събиране на процесните
вземания, свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателните
установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се
позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния
изпълнителен лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
Между страните не е спорно, а и от приобщените по делото писмени
доказателства се установява, че в полза на ответника е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист в рамките на ч.гр.д. № 5009/2013 г. по
описа на Районен съд П. и решение, постановено по гр.д. № 6062/2013 г. по описа на
Районен съд П. за сумите, посочени в исковата молба.
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като производството е преминало в исково и
е постановено решение по гр.д. № 6062/2013 г. по описа на Районен съд П., поради
което на основание 117, ал. 2 ЗЗД срокът на новата давност е всякога пет години.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от
значение единствено на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога
е било поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от
тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е
предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на
изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически
факт. В този случай новата давност е започнала да тече от поискването или
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Същевременно по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10 от ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
По отношение спирането и прекъсването на давността следва да се добави, че
към момента на образуване на изпълнителното дело е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като
с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
2
различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено
цитираното ППВС.
Към настоящия момент е налице противоречива съдебна практика и висящо
тълкувателно дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на
ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително
дело, което е образувано преди приемането му. До постановяването на решение по
новообразуваното т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав
следва да се съобразява с разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по
гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има
действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага
именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.
От приложената по делото заповед за изпълнение се установи, че срещу ищеца е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, описани в исковата
молба като същата е влязла в сила на 11.03.2014 г. съгласно удостовереното върху
съдебното решение, постановено по гр.д. № 6062/2013 г. по описа на Районен съд П.,
поради което на тази дата давността за вземането е прекъсната и е започнала да тече
нова пет годишна такава.
От приобщеното по делото копие на и.д. № 273/2014 г. по описа на ЧСИ С. Д., се
установява, че то е образувано на 23.05.2014 г., като в молбата са инкорпорирани
искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи – запор и възбрана,
следователно депозирането на същата е действие, годно да прекъсне давността за
вземането. В рамките на изпълнителното производство до длъжника е изпратена
покана за доброволно изпълнение и са изготвяни справки, но поради естеството на
тези действия (неводещи до прекъсване на погасителната давност) същите не следва да
се разглеждат в детайли.
Изпратено е запорно съобщение до НОИ на 03.07.2014 г. Липсват данни за
извършване и/или възлагане на действия по изпълнение освен посочените.
При тези обективни данни, разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело №
2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС съдът приема, че нова давност е започнала да тече на
26.06.2015 г. и е изтекла на 26.06.2020 г. При погасяване на главното задължение,
погасено е и акцесорното по правилото на чл. 119 ЗЗД, поради което предявените
искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати сторените от ищеца разноски за платена държавна такса
– 60,47 лева и адвокатско възнаграждение – 300,00 лева. Претендираната такса в
размер на 1,57 лева за банков превод не следва да се присъжда, доколкото тя е предмет
на друго правоотношение между банка и клиент и не би могла да бъде възложена в
тежест на трето лице.
Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Същото съдът намира за неоснователно, тъй като заявеният
адвокатски хонорара е съобразен с минимума, определен с Наредба № 1/2004 г.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. П., ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не съществува
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу Р. Р. СТ. , ЕГН
**********, гр. П., ул. „****** за сумата в размер на 654,00 лева главница за доставена
топлинна енергия в периода от 11.07.2010 г. до 30.04.2012 г., ведно със законна лихва
от 11.07.2013 г. до окончателното плащане, 106,87 лева законна лихва за забава в
периода от 11.07.2010 г. до 25.04.2013 г., за които издаден изпълнителния лист в
рамките на ч.гр.д. № 5009/2013 г. след проведено исково производство по гр.д. №
6062/2013 г. по описа на Районен съд П. поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК
********* да заплати на Р. Р. СТ. сумата от 360,47 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4