РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 06.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 91 / 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр.
с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/.
Образувано е по жалба на „*********” АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „*****” № *, представлявано от изпълнителния директор – Р.М.Б., съдебен адрес:***, *****, ет. *, офис *, адвокат А.Т., срещу ЕР № 0188 от заседание № 21/30.01.2019 г. на НЕЛК. В жалбата се сочи, че обжалваното ЕР на НЕЛК е изцяло незаконосъобразно, необосновано и издадено в противоречие с административнопроизводствените правила, предвидени в АПК, Закона за здравето, Наредбата за медицинската експертиза, Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, като и в несъответствие с целта на закона. Изложени са подробни аргументи в жалбата, като се моли съда да отмени ЕР № 0188 от заседание № 21/30.01.2019 г. на НЕЛК.
С разпореждане от 27.02.2019 г. е констатирано, че жалбата е постъпила директно в съда, а не чрез административния орган по реда на чл. 152 от АПК, поради което липсва административна преписка и списък на страните, респ. липсват доказателства за допустимост на оспорването. Със същото разпореждане е изпратен препис от жалбата на ответника, като е изискана от ответника в 3-дневен срок административната преписка, списък на страните по чл. 152, ал. 3 от АПК, както и съобщения по чл. 61 от АПК.
С писмо вх. № 913 от 12.03.2019 г. на ответника се представя „част от административната преписка”.
С писмо вх. № 1194/02.04.2019 г. на ответника /на л. 41 от делото/ се представя МЕД /в оригинал/ на лицето Р.И.Н., като изрично се ангажира становище на ответника, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес, поради което се моли съда да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Ответникът сочи, че съгласно чл. 98, ал. 2 от АПК актът на горестоящия административен орган НЕЛК подлежи на обжалване пред съда относно неговата законосъобразност, само в случаите, когато с него е разрешен въпросът по същество. Сочи се, че с обжалваното решение на НЕЛК е отменен обжалвания административен акт и преписката е върната на ТЕЛК за ново разглеждане и решаване, поради което по аргумент на чл. 98, ал. 2 от АПК и чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК ответникът сочи, че настоящото решение на НЕЛК не подлежи на обжалване. Ответникът поддържа, че в рамките на предоставените му от закона правомощия специализираният състав на НЕЛК е постановил решение, с което отменя и връща на ТЕЛК за ново произнасяне при спазване на разпоредбите на чл. 97, ал. 1-4 от АПК, във вр. с чл. 51 от ПУОРОМЕРКМЕ. Допълнително ответникът намира жалбата за недопустима, като сочи, че обжалваното ЕР № 0188 от заседание № 21/30.01.2019 г. на НЕЛК има положителни последици за жалбоподателя, т.к. с него по негова жалба е отменено ЕР на ТЕЛК. Поради това ответникът моли на основание чл. 159, т. 4 от АПК жалбата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С определение от з.с.з. на 25.04.2019 г. съдът, като е съобразил становището на ответника за недопустимост на жалбата, е оставил без движение жалбата на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 151, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 159, т. 4 и т. 5 от АПК с указание до жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението: 1. да представи удостоверение за съществуването и представителството на жалбоподателя, 2. да представи адвокатско пълномощно /в случай, че жалбата е подписана от адвокат/; 3. да представи доказателства за спазването на 14-дн. преклузивен срок, да представи доказателства за правен интерес /активна процесуална легитимация/, с оглед възражението на ответника в писмо вх. № 1194/02.04.2019 г. за недопустимост на жалбата, като са указани последиците при неизпълнение – оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото.
Със същото определение с цел процесуална икономия делото е насрочено, като е изискан допълнително от ответника списък на страните по чл. 152, ал. 3 от АПК.
С молба вх. № 1686/15.05.2019 г. на жалбоподателя /на л. 59-60 от делото/ се сочи, че са получили копие на обжалваното ЕР на НЕЛК на 18.02.2019 г., като се представя пощенски плик на л. 64 от делото. По повод представяне на доказателства за правен интерес по см. на чл. 159, т. 4 от АПК жалбоподателят сочи, че „*********” АД, ЕИК: *****, е работодател и осигурител на освидетелстваното лице Р.И. Н., като твърди, че по негова жалба срещу ЕР № 2719 от 16.10.2018 г. на ТЕЛК е взето обжалваното в настоящото производство ЕР № 0188 от заседание № 21/30.01.2019 г. на НЕЛК, с което е отменено и върнато ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване на основание чл. 51, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ за отстраняване на допуснати пропуски в ЕР на ТЕЛК. Жалбоподателят сочи, че искането на ответника за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото на основание чл. 159, т. 4 от АПК е неоснователно, т.к. от съдържанието на обжалваното ЕР на НЕЛК „не може да се приеме, че то е благоприятно за „*********” АД. Сочи, че са налице специални разпоредби, които дерогират АПК, като сочи, че нито в чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето, нито в чл. 51, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ е предвидено, че решенията на НЕЛК по чл. 51, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ не подлежат на съдебен контрол.
Постъпила е второ изрично становище на ответника вх. № 2229/28.06.2019 г. /на л. 65-67 от делото/, в което отново се поддържа искане за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото на основание чл. 159, т. 4 от АПК по същите аргументи за липса на правен интерес на оспорващия, като алтернативно се излагат и аргументи за неоснователност на жалбата, като отново се претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание на 03.07.2019 г. съдът е оставил жалбата повторно без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 159, т. 4 от АПК, като е указано на жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението да конкретизира правния интерес с оглед възражението на ответника за липса на правен интерес, като са указани последиците при неизпълнение – оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото.
Постъпила е молба-становище вх. №
2606/30.07.2019 г. на жалбоподателя /на л. 79-80 от делото/, с която се
ангажира становище за неоснователност на молбата на ответника за оставяне на
жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото, като се излагат
идентични аргументи на предходната молба. В писмената молба вх. №
2606/30.07.2019 г. жалбоподателят сочи
/на л. 79 гръб от делото/, че „трудовото
правоотношение с освидетелстваното лице е прекратено след „отмененото“ от НЕЛК
ЕР на ТЕЛК Ловеч от 16.10.2018 г.“
Постъпило е и писмено становище от жалбоподателя вх. № 2854/26.08.2019 г., с което се поддържа жалбата, заявява се, че жалбоподателя няма да се явява в съдебно заседание, като се представя списък на разноски на жалбоподателя и писмена защита.
В съдебно заседание на 04.09.2019 г. жалбоподателят и ответникът не са били представлявани, като се е явила единствено заинтересованата страна Р.И.Н. лично и с адв. Б. от ЛАК, които намират жалбата за недопустима и молят за оставянето на жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото.
Към аргументите на ответника за недопустимост на жалбата по чл. 159, т. 4 от АПК заинтересованата страна Р.И.Н. добавя, че настоящата жалба е подадена на 22.02.2019 г. – момент, към който трудовото правоотношение на заинтересованата Н. е било прекратено, считано от 23.10.2018 г., като представят заверено копие на Заповед № 40/23.10.2018 г. /на л. 91 от делото/, видно от което трудовото правоотношение на заинтересованата страна Н. с жалбоподателя е прекратено, считано от 23.10.2018 г. Ето защо заинтересованата страна Р.И.Н. сочи, че към датата на подаване на жалбата - 22.02.2019 г. за жалбоподателят не е налице правен интерес от оспорване, предвид това, че той вече не е имал качеството на неин работодател и осигурител, поради което се моли за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване производство по делото. Заинтересованата страна Н. претендира и разноски за адвокат в размер на 600 лв., съгласно списък на разноските на л. 89 от делото и представен договор за правна защита и съдействие на л. 90 от делото.
Останалите заинтересовани страни - не се явяват и представляват в съдебно заседание и не ангажират становище.
В съдебно заседание на 04.09.2019 г. съдът е оставил жалбата за трети път без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 159, т. 4 от АПК, като е указано на жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението да конкретизира правния интерес и да представи доказателства за правен интерес с оглед възражението на ответника и заинтересованата страна Н. за липса на правен интерес, като са указани последиците при неизпълнение – оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото.
Постъпила е молба вх. № 3114/17.09.2019 г. на ответника /на л. 97 от делото/ отново с искане за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото, по идентични аргументи на предходните две молби на ответника за липса на правен интерес на жалбоподателя, като отново се моли съда за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е молба-становище вх. № 3166/24.09.2019 г. на жалбоподателя /на л. 101 – 102 от делото/, в което отново се поддържа, че жалбоподателят има правен интерес /по идентични съображения на предходните две молби на жалбоподателя/, като се добавя, че заинтересованата страна Р.И.Н. е работила при ответника от 02.06.2014 г. „и към датата на издаване на ЕР на ТЕЛК № 2719/ от 143/16.10.2018 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „******“ АД Ловеч, е осигурявана от „*********” АД“. Сочи се, че фактът „на прекратяване на трудовото правоотношение след датата на издаване на обжалваното от нас пред НЕЛК ЕР на ТЕЛК с № 2719/ от 143/16.10.2018 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „******“ АД Ловеч, е ирелевантен“ по отношение правото на жалба.
Постъпила е молба вх. № 3895/06.11.2019 г. на ответника /на л. 110 от делото/ отново с искане за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото на основание чл. 159, т. 4 от АПК, по идентични аргументи на предходните три молби на ответника за липса на правен интерес на жалбоподателя, като отново се моли съда за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като се съобрази с подробните писмени становища на жалбоподателя и ответника, както и становището на заинтересованата страна Н., както и предвид служебната проверка за допустимост на жалбата на основание чл. 159, т. 4 от АПК, намира, че липсва правен интерес на оспорващото дружество да обжалва ЕР № 0188 от заседание № 21/30.01.2019 г. на НЕЛК.
Съдът винаги и по всяко време на делото дължи служебна проверка дали обжалваният административен акт е акт, който нарушава или застрашава права или законни интереси – Така РКС № 21/26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г.
Видно от съдържанието на обжалваното ЕР № 0188 от заседание № 21/30.01.2019 г. на НЕЛК, със същото е отменено по жалба на работодателя „*********” АД, ЕР на ТЕЛК № 2719 от 143/16.10.2018 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „******“ АД Ловеч и е върнато ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване на основание чл. 51, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ.
Съдът не споделя довода на жалобподателя, че в чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето и в чл. 51, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ са налице специални разпоредби, т.к. предвиденият в сочените специални разпоредби ред за обжалване, не дерогира задължителната служебна проверка за допустимост на жалбата по чл. 159, т. 4 от АПК.
Настоящата жалба е недопустима, поради липса на правен интерес на жалбоподателя, т.к. от една страна с обжалваното ЕР № 0188 от заседание № 21/30.01.2019 г. на НЕЛК е отменено по жалба на работодателя „*********” АД, ЕР на ТЕЛК № 2719 от 143/16.10.2018 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „******“ АД Ловеч и е върнато ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване на основание чл. 51, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ, в който смисъл жалбата и настоящия жалбоподател е уважена.
Вторият аргумент за липса на правен интерес по чл. 159, т. 4 от АПК е, че към момента на подаване на настоящата жалба директно съда – 22.02.2019 г. „*********” АД вече не е имало качеството на работодател и осигурител на освидетелстваното лице – заинтересованата страна Р.И.Н.. Настоящата жалба е подадена на 22.02.2019 г. – момент, към който трудовото правоотношение на заинтересованата Н. е било прекратено, считано от 23.10.2018 г., видно от заверено копие на Заповед № 40/23.10.2018 г. /на л. 10, на л. 38 и на л. 91 от делото/. Със същата Заповед № 40/23.10.2018 г. трудовото правоотношение на заинтересованата страна Н. с жалбоподателя е прекратено, считано от 23.10.2018 г.
Релевантен за проверка на допустимостта на жалбата съгласно чл. 159, т. 4 от АПК е моментът на подаване на жалбата – 22.02.2019 г., към който момент, поради прекратяване на трудовото правоотношение на Н. със Заповед № 40/23.10.2018 г., считано от 23.10.2018 г., жалбоподателят „*********” АД вече не е имал качеството на работодател и осигурител на освидетелстваното лице Н.. В същия смисъл е и съдената практика.
В Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ВАС е прието:
„Обявяването на нищожността от съда може да стане по два
начина – когато при оспорване на административен акт, в законово определения
срок, съдът констатира, че актът е нищожен, и при изрично сезиране на съда с
искане за прогласяване на нищожност - безсрочно по реда на чл. 149, ал. 5 АПК.
В двата случая за оспорването е необходимо да е налице правен интерес на
оспорващия.
Правен интерес за оспорващия, в по-широк смисъл, ще е налице, когато с оглед
правната сигурност и силата на пресъдено нещо,
каквато съдебният акт несъмнено има – се прогласи erga
omnes какви са правните последици, респ. липсата на
такива, от евентуална нищожност. Интересът на оспорващия е мотивиран и
имплицитно свързан с правото му да може да изисква от всички участници в
правния оборот да се съобразят с правноустановеното в
съответно съдебно решение.
Такъв интерес за оспорващия е налице, ако без това оспорване не би могъл да
защити своите права и законни интереси, ако искането за прогласяване на
нищожност е абсолютно необходим и единствен процесуален способ за правната му
защита с оглед избягване на неблагоприятни правни последици. С други думи,
правният интерес от обявяването на нищожността се състои в промяна в правното
положение на заинтересувания, което настъпва в резултат от обявяването на
нищожността.
Процесуалноправният интерес е инструментът за защита на засегнатите права и интереси, представляващи същността на материалноправния интерес, и съотношението е като средство към цел. Това е причината за изискването той да е налице към момента на оспорването - подаване на жалбата или искането за обявяване на нищожност. Процесуалноправният интерес е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните. Той трябва да е личен – никой не може от свое име да търси съдебна защита на чужди права. Трябва да е и пряк, и непосредствен. Пряко засягане е налице, когато със самия акт могат да бъдат засегнати или са засегнати права и законни интереси, регламентирани от материалното право, т.е. се изменят, отменят или ограничават права, или административният акт създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия или за които той поражда задължения…….Във всички случаи, при оспорване на административните актове с искане за прогласяване на нищожност, трябва да се докаже пред съда, че е налице засягане или предстоящо засягане на права или законни интереси. В тази връзка следва да се има предвид решение № 5/17.04.2007 г. по к.д. №11/2006 г., съгласно което „Прогресивният характер на легитимацията е възможност да се обжалват административните актове не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо засягане на права“. Правният интерес следва да е правомерен, личен и обоснован, както и да е налице към момента на предявяване на претенцията пред съда. Преценката в тази насока е в правомощията на съда за всеки конкретен казус и по отношение на всеки един от оспорващите.“
Освен цитираното Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ВАС, налице са и редица други тълкувателни решения, относно правния интерес по чл. 159, т. 4 от АПК, като: Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. по т.д. № 4/2009 г., Тълкувателно решение № 2 от 22.04.2008 г. по т.д. № 21/2007 г., Тълкувателно решение № 5 от 18.10.2011 г. по т.д. № 8/2010 г., Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2009 г. по т.д. № 6/2008 г., Тълкувателно решение № 1 от 18.04.2006 г. по т.д. № 1/2006 г., както и както и константна съдебна практика.
Предвид сочените тълкувателни решения и в унисон със съдебната практика, в настоящия случай по изложените по-горе съображения съдът намира жалбата за недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото прекрати на основание чл. 159, т. 4 от АПК.
При този изход на делото на ответника, представил четири писмени становища за недопустимост на жалбата, чрез юрисконсулт Е. Александрова, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер по 100 (сто) лева на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Това е минималния предвиден в Наредбата размер и именно той следва да бъде присъден, като разноските са своевременно поискани в сочените по-горе четири писмени становища.
При този изход на делото основателно е и искането на заинтересованата страна Р.И.Н.,***, за присъждане на разноски в размер на 600 лв. – за адвокатска защита, съгласно списък на разноските на л. 89 от делото и представен договор за правна защита и съдействие на л. 90 от делото, като разноските са своевременно поискани.
На основание гореизложеното и чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „*********” АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „*****” № *, представлявано от изпълнителния директор – Р.М.Б., съдебен адрес:***, *****, ет. *, офис *, адвокат А.Т., срещу ЕР № 0188 от заседание № 21/30.01.2019 г. на НЕЛК.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото адм.д. № 91/2019 г. на Административен съд - Ловеч.
ОСЪЖДА „*********” АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „*****” № *, представлявано от изпълнителния директор – Р.М.Б., да заплати на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, гр. София, ПК 1074, бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“ № 15, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв./сто лева/.
ОСЪЖДА „*********” АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „*****” № *, представлявано от изпълнителния директор – Р.М.Б., да заплати на Р.И.Н., ЕГН: **********,***, сумата от 600 лв./шестстотин лева/ разноски по делото.
Решението има характер на определение по чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК и подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7-мо дневен срок от съобщението до жалбоподателя.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: