РЕШЕНИЕ
№ 519
гр. гр. Хасково, 22.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Пашова
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело №
20245640102066 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Т. М. М. против
„Аксес Файнанс“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД. Ищецът е предявил за
разглеждане следните осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД: иск срещу „Аксес Файнанс“ АД за сумата от 121.79 лв. –
неоснователно получена сума по Договор за паричен заем А1 Бърз кредит №
937437 на 08.07.2021г. и иск срещу „Файненшъл България“ ЕООД за сумата от
310.50 лв. – неоснователно получена сума по договор за предоставяне на
гаранция № 937437 на 08.07.2021г.
Ищецът твърди да е сключила с първия ответник Договор за паричен
заем А1 Бърз кредит № 937437 на 08.07.2021г., съгласно който е получил в
заем сума в размер на 700 лева, при общо дължима сума с лихва 821.79 лева и
срок 9 вноски. Съгласно чл.3 от този договор, заемателят се задължавал в срок
до пет дни от датата на сключването му да представи едно от посочените в
него обезпечения. Във връзка с чл.3 от договора и за обезпечаване на
сключения Договор за паричен заем, ищецът сключил с втория ответник
договор за предоставяне на гаранция № 937437, по който трябвало да заплати
възнаграждение за поръчител в общ размер на 310.50 лева или по 34.50 лева за
всяка вноска. Твърди, че заплатил по Договора за паричен заем сумата в
размер на 800 лева, от които 700 лева - главница, и 100 лева - лихва, а по
договора за предоставяне на гаранция заплатила сумата от 200 лева.
1
Поддържа, че така сключения с „Аксес Файнанс“ АД договор за паричен заем
е нищожен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, поради
противоречието му с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК, както
и че сключения с „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на
гаранция е нищожен поради противоречието му с добрите нрави, поради
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, както и поради
неравноправния му характер. Сочи, че е налице недействителност на
Договора за паричен заем на специалните основания по чл.22 ЗПК, тъй като в
разрез с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в него била посочена само абсолютна стойност
на ГПР, но липсвала ясно разписана методика на формирането му, в т.ч. кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същия. В случая,
доколкото била предвидена дължимост на такса гарант, не ставало ясно дали
същата е включена в ГПР. Наред с това, не било ясно посочената годишна
лихва в договор за паричен заем какво точно съдържа и как била изчислена по
отношение на общия ГПР. Това поставяло заемателя в положение да не може
да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в
договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
паричния заем, невключена в ГПР, което противоречало на изискването за
яснота, въведено в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. На следващо място, заплащането на
сумата по договора за поръчителство следвало да се разглежда като елемент
от общия разход по кредита за потребителя, тъй като било пряко свързано с
договора за потребителски кредит, било известно на кредитора и се заплащало
от потребителя, като сключването на договор за поръчителство било
въздигнато като задължително условие за сключване на този за кредит.
Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като с
уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора се нарушавало
изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС №
426/2014 г. Освен това, посочването в кредитния договор на размер на ГПР,
който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявал
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 ЗЗП, а
с преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването
на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлявал един от
елементите, на които можело да се основе преценката за неравноправния
характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. Отделно от
това, се поддържа, че така сключения договор за предоставяне на гаранция с
втория ответник противоречи на добрите нрави, което водело до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на
кредитора. В случая, такава нееквивалентност била налице, тъй като
2
претендираната с сума от 310.50 лева за допълнителна услуга била в размер на
над 50% от сумата по отпуснатия кредит, с което безспорно се нарушавали
принципите за добросъвестност и справедливост, имащи за цел
предотвратяване на неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на
другата. Отделно от това, срещу сумата от 310.50 лева ищецът не получавал
насрещна престация, а напротив – бил принуден да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с предварително избраното от кредитора
дружество, за да му бъде отпуснат заем. С него се стигало до нарушаване на
нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона.
Възнаграждението за гарант следвало да бъде включено в определения ГПР,
доколкото представлявало разход по кредита, който бил известен при
сключване на договора. Освен това, ищецът счита че договорът за
предоставяне на гаранция е и недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2
т.19 от ЗЗП, тъй като бил сключен във вреда на потребителя, не отговарял на
изискванията за добросъвестност и справедливост, водел до неравновесие в
правата на страните и бил в ущърб на потребителя. Също така той бил
неразбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора. Предвид изложеното, с исковата молба
се иска съдът да постановени решение, с което да осъди „Аксес Файнанс“ АД
да плати на ищеца сумата от 100 лева, като неоснователно получена сума по
недействителен Договор за паричен заем А1 Бърз кредит № 937437 на
08.07.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане, както и да осъди ответника „Файненшъл
България“ ЕООД да му плати сумата от 200 лева, като неоснователно
получена сума по недействителен договор за предоставяне на гаранция №
937437 от 08.07.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира присъждане на
разноски по делото.
С отговора на исковата молба ответникът „Аксес Файнанс“ АД
оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва факта, че между него
и ищецът е сключен процесният Договор за паричен заем, както и
фактическите твърдения във връзка с него. Оспорва изцяло твърденията на
ищеца за нищожност на процесния Договор за паричен заем. Поддържа, че
при формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ били спазени
всички изисквания по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. ГПР не надвишавал пет пъти
законната лихва, поради което липсвало нарушение по чл.19 ЗПК. В договора
били посочени взетите предвид допускания при изчисляването му по
посочения в Приложение № 1 начин. Поддържа, че възнаграждението за
дружеството - гарант не представлявало част от заемното правоотношение и
като такова не било пряко свързано с договора за потребителски кредит,
поради което не следвало да бъде включено в размера на ГПР. Същият бил
3
фиксиран и липсвала предвидена в договора възможност за промяната му.
Освен това, ГПР се изчислявал към момента на сключване на договора, към
която дата кредиторът нямало как да знае дали заемателят ще представи
обезпечение, кое точно, какви разходи ще направи за него или ще избере да не
представи обезпечение. По тази причина нямало как несъществуващи към
деня на сключване на договора разходи да бъдат включени в ГПР. В договора
били посочени какви допускания са били взети предвид при изчисляването му,
поради което била налице пълна прозрачност по отношение на този
коефициент. На ищеца била предоставена цялата необходима информация
преди обвързването му с договора, която му дала възможност да вземе
решение дали да представи обезпечение или не, както и да прецени
икономическите последици от поемане на задължението. Включването в ГПР
на едно хипотетично възнаграждение не само нямало да даде на потребителя
реална информация за кредита, но и щяло да го заблуди, доколкото ако за него
не възникне задължение по договора за предоставяне на гаранция, то
посочения ГПР щял да бъде нереален и неотговарящ на действителните
условия по кредита. Освен това, липсвало законодателно изискване за
посочване в договора на математическия алгоритъм, по който ГПР е изчислен,
тъй като можели да се прилагат само нормативно предвидените две
математически формули за изчисляването му. Нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК
не изисквала в договора изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички
разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат използваните при
изчисляването му допускания. Ответникът оспорва като неоснователни и
твърденията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция.
Сочи, че в качеството си на търговец, „Файненшъл България“ ЕООД
сключвало гаранционни сделки с цел обезпечение изпълнението по договори
за кредит срещу съответно възнаграждение, поради което приложимите
спрямо този договор разпоредби били тези на ТЗ. Целейки да избегне
неблагоприятни последици и точно изпълнение на задълженията си, ищецът
потърсила услугите на дружеството-гарант, а последното сключило договора
поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга,
поради което договорът не бил лишен от правно основание. Твърдението на
ищеца, че този договор противоречал на добрите нрави било голословно и
неподкрепено с аргументи и доказателства. Въз основа на всичко изложено,
ответникът счита че процесният Договор за паричен заем напълно отговарял
на изискванията на чл.22 ЗПК към момента на неговото сключване. Предвид
тези и останалите подробно изложени в отговора съображения, моли иска да
бъде отхвърлен и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност, прави възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение. Излага съображения, че не са налице предпоставките за
4
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.
Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД също подава отговор на
исковата молба в срок, с който оспорва основателността на иска. Сочи, че
дружеството не предоставяло потребителски кредити, а предоставяне на
гаранционни сделки по занятие и дейността му се регулирала от ТЗ, а не от
ЗЗД. В качеството си на търговец дружеството сключвало гаранционни сделки
с цел обезпечение изпълнението по договори за кредит срещу
възнаграждение. В случая следвало да получи уговореното възнаграждение
предвид сключената гаранционна сделка по искане на ищцата. В исковата
молба липсвали конкретни доказателства в какво се състояло твърдяното
накърняване на добрите нрави. Не бил нарушен принципа на справедливостта
и не била налице нееквивалентност на престациите. Дължимото му
възнаграждение за предоставяне на поръчителство било определено за
извършената услуга и ако насрещната страна го считала за несправедливо
високо, не би сключила договора. Освен това, било изрично предвидено в
договора, че той влиза в сила само ако заемополучателят не представи
обезпечение под формата на поръчителство от физическо лице или банкова
гаранция. Възражението за нищожност на договора за предоставяне на
гаранция на основание чл.143 ЗЗП било напълно неотносимо, доколкото
същият не представлявал договор за потребителски кредит и
правоотношенията по същия не се регулирали от ЗЗД, а от ТЗ. Предвид тези и
останалите изложени в отговора съображения, ответникът моли за отхвърляне
на иска. Претендира разноски. В условията на евентуалност, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
С писмена молба от 24.01.2025г. ищецът е поискал изменение чрез
увеличение на предявените два осъдителни иска. Съдът е предоставил
възможност на ответниците за писмено становище по молбата за изменение на
исковете като такова не е подадено.
С определение, постановени с открито съдебно заседание на
27.015.2025г., съдът, на осн. чл. 214, ал. 1 изр. 3 ГПК, е допуснал изменение на
размера на предявените два осъдителни иска, както следва: от 100 лв. на
121.79 лв.- неоснователно получена сума по недействителен договор за кредит
№ 937437 от 08.07.2021г., и от 200 лв. на 310.50 лв. - неоснователно получена
сума по недействителен договор за предоставяне на гаранция № 937437 от
08.07.2021г.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и
като прецени представените по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно по делото и се установява от приетите по делото
5
доказателства, че ищецът и ответникът „Аксес Файнанс“ АД са сключили
Договор за паричен заем А1 Бърз кредит № 937437 на 08.07.2021г., на
основание на който ответникът е предоставил на ищеца, а ищецът - усвоил
заемна сума в размер на 700 лв. като се е задължил заемната сума да бъде
върната на 9 месечни вноски, при ГЛП в размер на 40 %, ГПР в размер на
49.04%, общо дължима сума с лихва 821.79 лева.
Съгласно чл.3, ал.1 от Договора за паричен заемодателят се задължава
в срок до пет работни дни, считано от датата на сключване на договора, а
именно 04.01.2022 г., да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: едно физическо лице - поръчител, банкова гаранция с
бенефициер или одобрено от заемодателя дружество - гарант, което
предоставя гаранционни сделки по занятие, съгласно предметът му на дейност
и в съответствие с всички необходими законови разпоредби, относими към
упражняването на такава дейност.
Не е спорно по делото и се установява от приетите по делото
доказателства, че във връзка с чл.3 от договора и за обезпечаване на
сключения договор за паричен заем, ищецът сключил с „Файненшъл
България“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция № 937437. Съгласно
чл.1 ал.2 предл.10-то от договора за предоставяне на гаранция датата на
влизане в сила на гаранцията е 13.07.2021 г., в случай че потребителят не
изпълни задължението си по чл.3 от Договора за паричен заем в указания срок
да предостави обезпечение - поръчителство от едно физическо лице или
банкова гаранция. Съгласно чл. 2, ал.1 от договора за предоставяне на
гаранция потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 310.50
лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 34.50 лева,
като вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски на
договора за паричен заем, сключен с „Аксес Файнанс“ ООД.
Не е спорно по делото и се установява от представените от
ответниците справки за плащания, че ищецът е платил на ответника „Аксес
Файнанс“ АД сумата от 121.79 лв. за погасяване на възнаградителна лихва по
Договора за паричен заем, а на ответника „Файненшъл България“ ЕООД -
сумата от 310.50 лв. по Договора за предоставяне на гаранция.
Спорен по делото е въпросът за действителността на Договора за
паричен заем и сключеният във връзка с него Договор за предоставяне на
гаранция.
Процесният Договор за паричен заем е с предмет предоставяне на
заемна сума, заемодателят е юридическо лице, което е небанкова финансова
институция по см. на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПК, предоставяща кредита в рамките на
своята търговска дейност, ищецът е физическо лице, което е действало извън
рамките на своята професионална дейност. Следователно, процесният договор
6
има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от
ЗПК. Следователно, в отношенията между страните са приложими
специалните разпоредби на ЗПК и процесният договор за паричен заем следва
да съответства както на общите изисквания за валидност на правните сделки,
така и на специалните изисквания, предвидени в императивните разпоредби
на ЗПК.
По отношение на възраженията за нищожност съдът намира, че макар
договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на гаранция
да са сключени отделно, то е очевидна договорната обвързаност между
кредитора и поръчителя. Това се установява от уговорката в чл. 3 от Договора
за паричен заем, съгласно която заемателят се задължава в срок до пет дни,
считано от датата на сключване на настоящия договор, да предостави на
заемателя едно от следните обезпечения – едно физическо лице – поръчител,
банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, или одобрено от заемодателя
дружество-гарант. Освен това, Договорът за предоставяне на гаранция е
сключен в същия ден като Договора за паричен заем. На следващо място, е
уговорката в чл. 2, ал.1 от Договора за предоставяне на гаранция, че вноските
по него са дължими на заемодателя - „Аксес Файнанс“ ООД, което е посочено
изрично и в погасителния план на Договора за паричен заем на неговата
последна страница. Предвид това, и дългът по кредитното правоотношение и
този по Договора за предоставяне на гаранция следва да се разглеждат като
едно цяло.
Включването в Договора за паричен заем на клауза, изискваща от
потребителя да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора
лице, мотивира съда да счита, че задължението към поръчителя следва да се
включи в общия размер на разходите по кредита, доколкото предвиденото в
така сключените свързани договори за заем и поръчителство води до
заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно максималния размер на ГПР.
Разходите по Договора за предоставяне на гаранция, чието сключване е
наложено на потребителя с клауза в подписания от него Договор за паричен
заем, водят до увеличаване на общия размер на дълга и следователно следва
да бъдат включени в обхвата на понятието „ГПР“. В този смисъл е и
практиката на Съда на ЕС, съгласно която осигуряването на поръчителство
представлява услуга, свързана с договора за кредит, по смисъла на чл. 3, б. ж)
от Директива 2008/48/ЕО, и доколкото сключването на Договора за
поръчителство е задължително за самото получаване на кредита, свързаните с
този договор разходи са част от „общите разходи по кредита за потребителя“ и
съгласно б. и) от чл. 3 те трябва да се вземат предвид при изчисляването на
ГПР - Решение на Съда на ЕС от 13.03.2025 г. по дело C‑337/23. Нормата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК ограничава ГПР до пет пъти размера на законната лихва. В
7
Договора за паричен заем е предвиден ГПР от 49.04% като с прибавяне на
сумата за гаранта размерът на ГПР значително би надхвърлил максимално
регламентираният по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Следователно, клаузата,
предвиждаща възнаграждение по договора за поръчителство е нищожна (арг.
чл. 19, ал. 5 ЗПК). Налице е и нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК - посочените размери на ГПР и обща сума, дължима от потребителя не
съответстват на действителните, съобразно поетите от потребителя
задължения, което е самостоятелно основание за недействителност на
Договора за паричен заем (арг. чл. 22 ЗПК).
Наред с тези съображения, следва да се вземе предвид, че Договорът
за предоставяне на поръчителство изначално е лишен от основание, тъй като
по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се
предоставя услуга. Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора,
за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Нещо повече, в
случай, че поръчителят изпълни и погаси вземането на длъжника, има право
на регрес срещу него за пълната стойност на платеното. Договорът за
предоставяне на гаранция противоречи и на добрите нрави – налице е
очевидна нееквивалентност между на насрещните престации по договорното
съглашение и злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на
собствена изгода на кредитора, тъй като претендираната сума от 310.50 лева
за допълнителна услуга е в размер почти 50% от сумата по предоставения
заем, с което безспорно се нарушават принципите за добросъвестност и
справедливост, имащи за цел предотвратяване на неоснователно обогатяване
на едната страна за сметка на другата. Следователно, Договорът за
предоставяне на гаранция е недействителен.
Предвид изводите на съда за недействителност на процесните
договори и факта на плащане на сумата от 121.79 лв. за погасяване на
възнаградителна лихва по Договора за паричен заем и плащането на сумата от
310.50 лв. по Договор за предоставяне на гаранция, следва, че процесните
суми са платени без основание. Следователно, предявените искове са
основателни и следва да бъдат изцяло уважени.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищеца. На ищеца
следва да се присъди сумата за държавна такса от по 50 лв. за всеки иск, т.е.
всеки ответник следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 50 лв. –
държавна такса.
По претенцията за адвокатско възнаграждение:
От представените доказателства /сключен договор за правна защита и
съдействие/, се установява, че между ищеца и процесуалния представител e
8
постигната уговорка за оказана правна помощ и съдействие при условията на
чл. 38, ал.1, т. 3 ЗАдв. за оказване помощ на близък. Процесуалният
представител претендира възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС за иск.
Ответниците са направили своевременно възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът като съобрази даденото тълкуване в решението по дело C-
438/22 на СЕС, задължително за всички съдилища и учреждения в Р България,
както и формираната във връзка с него практика на ВКС, приема, че нормата
на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за адвокатската
работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025г., преди изменението - Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения) не
съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.
Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и
приетите за подобни случаи възнаграждения в Наредбата за заплащане на
правната помощ, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото (в т.см. Определение
№50015/16.02.24г. по т.д. № 1908/2022 на ВКС, ТК, I отд., съдия – докладчик
Тотка Калчева).
В конкретния случай, делото не се отличава с фактическа сложност,
произнасянето на съда е на база представени писмени доказателства,
приключило е в три съдебно заседание, т.к. е давана възможност на
ответниците да вземат становище по молбата за изменение на исковете като в
съдебните заседания не са се явили страните и техните процесуални
представители. По въпросите за неравноправни клаузи в потребителските
договори, включително със заемодател ответника „Аксес Файнанс“ АД, както
и относно договор за гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД има
постановени влезли в сила съдебни решения, които са непротиворечиви. Това
прави делото без затруднения при доказването, с ясен отговор, който съдът ще
даде по правни въпроси. Следователно, делото не се отличава с правна
сложност.
Освен това, на съда е служебно известно, че адв. Д. М. е представител
на ищци по дела в РС-Хасково, имащи за предмет прогласяване
недействителност на неравноправни клаузи или договори или осъдителни
искове за връщане на неоснователно получени суми с твърдения, че са
получени на основание нищожни клаузи или недействителен договор.
Следователно, в конкретния случай, е очевидно, че времето и усилията на
9
процесуалния представител за защита и съдействие по делото са по-малки в
сравнение с грижата, която е нормално да бъде предоставена от адвокат по
защита и съдействие на дела, които не само, че не се отличават с фактическа и
правна сложност, но са дела, по които има непротиворечива съдебна практика.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че на процесуалния адвокат
на ищеца следва се да присъди възнаграждение в размер на по 200 лв. за всеки
осъдителен иск. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС,
дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. параграф 2а от Наредба
1/2004г. за минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения
следва да включва ДДС (Определение №44 от 28.01.2022г. на ВКС по ч.т.д. №
2525/2021г., II т.о., докладчик съдията Петя Хорозова, Определение №45 от
28.01.2022г. на ВКС по ч.т.д. № 2526/2021г., II т.о., докладчик съдията Петя
Хорозова, Определение №98 от 08.03.2022г. на ВКС по ч.т.д. № 1544/2021г., II
т.о., докладчик съдията Бонка Йонкова). Следователно, всеки ответник
следва да бъде осъден да плати на адв. М. възнаграждение в общ размер на
240 лв. с ДДС за предоставена защита и съдействие по уважения срещу
ответника осъдителен иск.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД, с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „Балша“ №1, бл.9, ет.2, ДА ПЛАТИ на Т.
М. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Х.,
******************************************, на основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, сумата от 121.79 лв., представляваща неоснователно
получена сума по недействителен Договор за паричен заем А1 Бърз кредит №
937437 на 08.07.2021г., ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА, считано от
07.08.2024г. до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет.2, офис 40-46, ДА ПЛАТИ на Т. М. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Х.,
******************************************, на основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, сумата от 310.50 лв., представляваща неоснователно
получена сума по недействителен договор за предоставяне на гаранция №
937437 на 08.07.2021г., ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА, считано от
07.08.2024г. до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД, с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „Балша“ №1, бл.9, ет.2, ДА ПЛАТИ на Т.
10
М. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Х.,
******************************************, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 50 лв., представляващи разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет.2, офис 40-46, ДА ПЛАТИ на Т. М. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Х.,
******************************************, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 50 лв., представляващи разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД, с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „Балша“ №1, бл.9, ет.2, ДА ПЛАТИ на
АДВ. Д. М., вписан в ПАК, сумата от общо 240 лв. с ДДС, на осн. чл. 38, ал. 2
ЗАдв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
защита на Т. М. М. по делото.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет.2, офис 40-46, ДА ПЛАТИ на АДВ. Д. М., вписан в ПАК, сумата от общо
240 лв. с ДДС, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., представляваща възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска защита на Т. М. М. по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис да се връчи на страните: на ищеца – чрез процесуалния
представител адв. Д. М. на посочения в исковата съдебен адрес за
призоваване, на ответниците – на посочените в отговорите съдебни адреси.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: М. П.
11