Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 31.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 2298 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.76, ал.1, т.1 ТЗ
Ищецът твърди, че е носител на право върху три марки на
общността:
1.
Словна марка
на Общността „STRATHISLA" с per. № ******вписана в регистъра на
Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, за стоки клас 33;
2.
Комбинирана
търговска марка STRATHISLA с per. №*******, вписана в регистъра
на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, за стоки клас 16,
32, 33;
3. Фигуративна марка с № 11113479, вписана в регистъра на
Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост за стоки клас 16, 32,
33;
Твърди, че ответникът е направил опит да осъщести износ на 13
340 (тринадесет хиляди триста и четиридесет) бутилки с вместимост от 0,7 литра
всяка уиски марка "Strathisla" -12 years old scotch whisky, задържани
от Агенция „Митници", Митница „Югозападна".
Твърди,
че тези стоки не са произведени и/или разпространени от него. Не са произведени
и/или разпространени със знанието и/или съгласието му , както и, че не са
пуснати на пазара с негово съгласие.
Счита, че
тези действия съставляват нарушение на правата върху марките, тъй като е налице
идентичност на марките и нарушаващия знак при идентичност на стоките, за които
марките са регистрирани.
Предявява
иск за установяване на нарушението.
Ответникът оспорва иска. Прави
възражение за неговата недопустимост, която извежда от това, че не е собственик
на стоката, а неин превозвач. Стоките са
били декларирани в режим на „ТРАНЗИТ“, което не представлява търговска дейност по см. на чл.13, ал.1, вр.ал.2 и
следователно не нарушава правата на интелектуална собственост на ищеца.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори относно релевантните
за спора факти: ищецът е притежател на посочените по-горе търговски марки за съответника класове; ответникът
е превозвач на стоката, а неин изпращач е „ДПГТТ А.Д.“
Внос-Износ Берово, с идентификационен номер 4001014503766, Република
Македония, където и алкохолът е бил
натоварен; получател е „К.Т.“ООД, със седалище и адрес на управление:***, като
мястото на разтоварване е гр.Вилнюс, Р.Литва, за което е била съставена МЕЖДУНАРОДНА
ТОВАРИТЕЛНИЦА „ЧМР 03436“ и ФАКТУРА №10/2018г. с дата 03.10.2018г.; стоката в влязла на територията на РБ, а при нейното напускане е била задържана на митницата.
По делото е изслушана СТЕ, която съдът кредитира като обоснована, достигнала до следните заключения:
Комбинираната марка на ищеца № 0******** е идентична на знака, поставен върху предния етикет на бутилката на
задържаните стоки. Стоките спиртни напитки, за които е регистрирана марка № 0********,
и стоката уиски, за които е използван нарушаващият знак, са идентични;
Марка
peг. № ********* е идентична на знак,
поставен горната част на предния етикет на бутилката от задържаните стоки; Стоките спиртни напитки, за които е регистрирана марка
№ ********* и стоката уиски, за които е използван нарушаващият знак, са
идентични;
Марка peг. №4486271
STRATHISLA е сходна във висока степен на знаците, поставени върху предния и
задния етикет на задържаните стоки, тъй като се съдържа изцяло в тях. Стоките,
за които е регистрирана марка per. №4486271 STRATHISLA са идентични на стоките,
за които са използвани нарушаващите знаци.
Идентичността
на стоките и високата степен на сходство на знаците обуславят извод за вероятност
за объркване на потребителите, включваща възможност за свързване на
нарушаващите знаци с марката.
Комбинирана
Марка peг. № 0******** е сходна в
много висока степен на знака,
поставен върху задния етикет на бутилката от задържаните стоки. Стоките, за
които е регистрирана марката, са идентични на стоките, за които е използван
нарушаващия знак. Идентичността на стоките и високата степен на сходство на
знаците обуславят извод за вероятност за объркване на потребителите, включваща
възможност за свързване на нарушаващите знаци с марката.
При така установената фактическа
обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съобразно нормата на Чл. 10 от ЗАП изключителното правото върху марка се придобива
чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката.
Задължението
на трети добросъвестни лица да се въздържат от
действия, включени в обхвата на закрила, възниква от момента на огласяването й , съгласно чл. 13,
ал. 3 ЗМГО.
Нарушението на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗМГО
представлява неправомерно /”без съгласие”/ осъществяване на търговска дейност,
изразяващо се в конкретно действие от вида на посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО
(Тълкувателно решение № 1/15.06.2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г., ОСТК на ВКС),
като т.3 на чл. 13, ал. 2 ЗМГО визира вносът и износът на стоки от категорията
по ал.1. Във връзка с това ищецът следва да установи наличието на
осъществен от ответника на износ на
стоки, притежаващи нарушаващ знак, който е идентичен или сходен на притежаваните от ищеца
марки, за идентични стоки, за които марките са регистрирани.
Между страните не се спори относно това, че ищецът
е носител на правото върху твърдяните
марки на общността.
В хода на
производството, в съответствие със заключението на експертизата, съдът
намира за установена идентичността на стоките и високата степен на
сходство на нарушаващия знак и марките, обуславящи извод за вероятност за
объркване на потребителите, включваща възможност за свързване на нарушаващите
знаци с марката.
Спорът в настоящото дело се концентрира върху това налице ли
е износ и явява ли се ответникът субект
на нарушението, предвид това, че осъществява превоз на чужди стоки при
условията на транзит, въз основа на превозно правоотношение с трето лице,
притежател на стоките.
Съгласно нормата на §1, т. 12 ЗАПСП "Внос или износ на стоки" е фактическото пренасяне през границата на Република
България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или
регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по
отношение на тези стоки е задействан митнически режим.
Ответникът
оспорване наличието на противоправно
поведение, тъй като стоката е била натоварена на територията на Р.С.Македония и
е била предназначена за разтоварен пункт в Р.Литва, т.е. тя е била в режим на транзит на
територията на РБ.
Ищецът
счита, че всяко пренасяне през границата на стоки от посочената категория се
явява внос или износ. Позовава се на задължителна практика на ВКС – Р №58/2012
г. по т.д.№216/2011 г. на І ТО.
Съдът
намира, че посоченото решение, доколкото дава отговор на въпроса относно
субекта на нарушението:
"За кръга на лицата, извършващи фактическо пренасяне на стоки през
държавната граница на Република България, чиято отговорност може да бъде
ангажирана за нарушаване на правото на търговска марка при използването й в
хипотезата по чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО" , не дефинира понятието внос и износ и не се явява задължителна практика относно тази правна категория. В акта на ВКС изрично се посочва, че в случая получателят
на стоката се е намирал на
територията на Р.България.
За да се разкрие смисъла на §1, т. 12 ЗАПСП
следва да се вземе предвид териториалния обхват на защита на марката.
Както се сочи в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 31.05.2013 Г. ПО ТЪЛК.
Д. № 1/2013 Г., ОСНК НА ВКС, нормативните източници изграждащи правната защита в рамките на Европейския съюз и са насочени срещу
нарушения на правото върху марка, приложимо по силата на общностното право или
вътрешното право на държавата - членка. Ето защо митническият режим транзит сам
по себе си не установява засягане на изключителното право върху марка, ако
стоките не са предмет на търговски акт, насочен към потребителите в Европейския
съюз.
В Решение по Съединени дела C-446/09 и C-495/09 на СЕС, е прието, че фалшифицираните и копирани стоки с произход от
трета държава, пренасяни към друга трета държава, могат да бъдат в съответствие
с действащите норми в областта на интелектуалната собственост във всяка от тези
две държави. Следователно от гледна точка на основната цел на общата търговска
политика, посочена в член 131 ЕО, както и в член 206 ДФЕС, и състояща
се в развитието на световната търговия чрез постепенното премахване на
ограниченията пред международния обмен, е от съществено значение тези стоки да
могат да преминават транзитно през Съюза от една към друга трета държава, без
тази операция да бъде възпрепятствана, дори посредством временно задържане от
митническите органи на държавите членки. Именно такава пречка обаче би била
създадена, ако Регламенти № 3295/94 и № 1383/2003 бяха тълкувани в
смисъл, че е възможно да бъдат задържани стоки в транзит без каквато и да било
улика, от която да може да се предположи, че те биха могли да бъдат предмет на
измамно отклоняване към потребителите в Съюза.
С Определение №61/03.02.2017 г. по
т.д.№1800/2016 г. на І ТО не е било допуснато до касационно обжалване решение
на САС, с което е приета липса на нарушение на марка при „външен транзит“, порди липса на противоречива
практика по въпроса. Застъпено е тълкуването, дадено от Съда на ЕС в решение по делото С-405/03, съгласно което
нарушение на правото върху марка е налице, ако стоките, поставени под
митнически режим на „външен транзит“ или „митническо складиране“, все още не са
пуснати в обръщение и маркопритежателят докаже по делото, че тези стоки с
произход извън общността, са предмет на продажба или на предложение за
продажба, което предполага по необходимост пускането им на пазара на ЕИП.
В
случая макар стоките да са с произход извън ЕС, са предназначени за държава членка –
Р.Латвия и следователно не се касае за вършен транзит, а е налице хипотезата на
на §1,
т. 12 ЗАПСП.
По отношение на субекта следва да се отнесе разрешението дадено с
посоченото по горе Р №58/2012
г. по т.д.№216/2011 г. на І ТО, че субекти на нарушението по чл. 76
във вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО могат да са всички лица /независимо дали физически
или юридически, търговци по смисъла на ТЗ или организации с нестопанска цел/,
извършващи фактическо пренасяне през границата на Република България на стоки,
носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или негова имитация, с
изключение на пренасяните като част от багажа на туристи /пътници/, т.е. с
нетърговско предназначение и при кумулативното условие да са в количество,
определено за безмитен внос или износ.
Следователно ответникът,
извършвайки фактическото пренасяне през границата на Република
България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрираните
марки на ищеца, е осъществил действия попадащи в обхвата на правилото на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО и е нарушил правото на ищеца върху посочените марки, налагащо извода за
основателност на предявения установителен иск.
По отношение на иска по чл. 76, ал. 1, т. 4
ЗМГО - за изземване и унищожаване на
стоките, предмет на нарушението.
Искът не е предявен с исковата молба, а с молба от 19.04.2019 г. Доколкото притезанието изрично е
квалифицирано от закона като иск,
се касае за последващо обективно съединяване на искове,
предприето извън хипотезата на чл.210 ГПК и следователно е недопустимо. Това
налага съдът да не приеме за разглеждане този иск.
По отношение на исканията по Чл. 76, ал.2, т.2 и т.3 ЗМГО
Съгласно нормата на Чл. 76, ал.2, т.2 и т.3 ЗМГО едновременно с иска по ал. 1 ищецът може да поиска по съдебен ред и: да му бъдат заплатени разходите, свързани със
съхранението и унищожаването на стоките, предмет на нарушението; разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива
на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна
организация с национално покритие, определени от съда. В практиката се застъпват различни становища относно характера на тези
претенции – осъдителни искове или искания явяващи се правни последици от
уважени исковете по ал.1.
Настоящата инстанция споделя първото
становище, поради
което и намира, че по изложените по горе съображения относно обективното
съединяване на искове те не следва да се
приемат за съвместно разглеждане.
В случай,
че се касае за правна последица от уважаване на иск по Чл. 76, ал.1 ГПК, която може да бъде въведена
допустимо в процеса към момента на
предприетото от страната действия, тя би могла да се защити посредством искане
за допълване на решението.
В тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски – 8 018, 90
лв. адв. възнаграждение; 500 лв. и 223,19 лв. разноски за експертиза; 80 лв.
ДТ.
Съдът не намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение. То е съответно на фактическата и правна
сложност на делото и извършените процесуални действия.
Съдът констатира, че доколкото са предявени в
условията на обективно съединяване 3 иска по чл.76, ал.1, т.1 ЗМГО – за установяване на нарушение на 3 марки, като е
внесена държавна такса само върху един
иск, но следва ищецът да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на по
80 лв. за всеки от исковете, или общо 160 лв., по сметка на СГС.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.76, ал.1, т.1 ЗМГО, че „Б.Т.1“
ЕООД, с ЕИК*********,"със
седалище и адрес на управление:*** адвокат Д.А., ЕГН **********,*** е извършил нарушение на правата
на Ч.Х.(ИП) Л. (С.Н.(IP)
LIMITED) - дружество, съществуващо съгласно законодателството на Шотландия,
регистрационен номер ***** при търговския регистър на
Шотландия, със седалище и адрес на управление в: Обединеното Кралство,
Шотландия, ********Ренфреушир РАЗ 4DY, представялавани адв. М.К.М., член на Софийска
Авокатска Колегия („САК") - личен номер в САК:********и М.С.А.
- адвокат,
с ЛИЧЕН № ********, член на САК върху: Словна марка на Общността „STRATHISLA" с per. № ******вписана в регистъра на Службата на Европейския съюз за
интелектуална собственост за стоки клас 33; Комбинирана търговска марка STRATHISLA
с per. № ********, вписана в регистъра на Службата на
Европейския съюз за интелектуална собственост, за стоки клас 16, 32, 33; Фигуративна
марка с № 11113479, вписана в регистъра на Службата на Европейския съюз за
интелектуална собственост за стоки клас 16, 32, 33, като чрез износ на стоки –
13 340 бр. бутилки с
вместимост от 0,7 литра всяка, уиски марка
"Strathisla" -12 years old scotch whisky, задържани от Агенция
„Митници", Митница „Югозападна".
Осъжда „
Б.Т.1“ ЕООД, с ЕИК*********,"със
седалище и адрес на управление:*** адвокат Д.А., ЕГН **********,*** да заплати на на Ч.Х.(ИП)
Лимитед (С.Н.(IP) LIMITED) - дружество, съществуващо съгласно
законодателството на Шотландия, регистрационен номер ********при търговския регистър на Шотландия, със седалище и адрес на управление в:
Обединеното Кралство, Шотландия, ********Ренфреушир РАЗ 4DY,
представялавани адв. М.К.М., член на
Софийска Авокатска Колегия („САК") - личен номер в САК:********и
М.С.А.
- адвокат,
с ЛИЧЕН № ********, член на САК сумата 8 742,03 лв. – разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ч.Х.(ИП)
Лимитед (С.Н.(IP) LIMITED) - дружество, съществуващо съгласно
законодателството на Шотландия, регистрационен номер ********при търговския регистър на Шотландия, със седалище и адрес на управление в:
Обединеното Кралство, Шотландия, ********Ренфреушир РАЗ 4DY,
представялавани адв. М.К.М., член на
Софийска Авокатска Колегия („САК") - личен номер в САК:********и
М.С.А.
- адвокат,
с ЛИЧЕН № ********, член на САК да заплати на СГС сумата 160 лв. ДТ.
Не
приема за съвместно разглеждане исковете по чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО и Чл. 76, ал.2, т.2 и т.3 ЗМГО.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: