Решение по дело №136/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производство е по реда чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба вх. № 780/26.01.2024г. на Н. С. В., чрез пълномощника адв. М. срещу ОДМВР-Стара Загора, представлявана от директора за присъждане на обезщетение в размер на 3000 лева за неимуществени вреди, причинени от неправомерно отнемане на СУМПС чрез АУАН сер. GA № 842078, имуществени вреди в размер на 850 лева, представляващи адвокатски хонорар, заплатен по КАНД № 179/2023г., по описа на Административен съд – гр. Стара Загора и сумата от 6000 лева, представляващи неполучени трудови доходи, за периода от 10.05.2023г. до 24.10.2023г., ведно със законната лихва от 24.10.2023г., до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание адв. М. се явява лично. В представено писмено становище поддържа, че исковата претенция е основателна и доказана, като по отношение на претендираните имуществени вреди моли същата да бъде уважена в размер на 3 596.65 лева. Претендира присъждането на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – ОДМВР-гр. Стара Загора, представлявана от директора – редовно призован, не изпраща процесуален представител. В отговора на исковата молба се релевират съображения за неоснователност на предявения иск. Претендира се присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита предявения иск за частично основателен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.05.2023г. на Н. В. бил съставен АУАН сер. GA № 842078 от мл.автоконтрольор при ОДМВР-Стара Загора, РУ-Раднево, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП за това, че на същата дата като водач на специален товарен автомобил “Камаз 53215“, с рег. № [рег. номер] /собственост на Предприятие „Язовири и каскади“/ на път 111-554 гр. Раднево на 100м. южно от разклона за рудник Трояново север с посока север-юг управлява товарния автомобил с концентрация на алкохол в издишания въздух 0,62 промила на хиляда, установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARBB-0092. Бил издаден талон за медицинско изследване. Чрез съставения АУАН като доказателство било иззето издаденото на Н. В. СУМПС № *********, ведно с контролен талон към него № 76566. Въз основа на така съставения АУАН, на 31.05.2023г. било издадено наказателно постановление № 23-0327-000265 от началник РУ в ОДМВР- Стара Загора, РУ-Раднево, с което на ищецът на основание чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

С Решение № 206/24.10.2023г. /влязло в законна сила на същата дата/, постановено по КАНД № 179/2023г., по описа на Административен съд – гр. Стара Загора, по предложение на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Стара Загора било възобновено производството по издаване на наказателно постановление №23-0327-000265/31.05.2023г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Стара Загора, РУ Раднево, наказателното постановление било отменено, поради установена концентрация на алкохол в кръвта от 0.48 на хиляда, сочеща на липса на извършено нарушение и прекратено административнонаказателното производство, образувано със съставяне на АУАН сер. GA №842078/10.05.2023г., приключило с издаване на НП №23-0327-000265/31.05.2023г на Началник в ОДМВР Стара Загора, РУ Раднево. В това производство ищецът е бил представляван от адвокатско дружество „Мерджанови и партньори“, чрез адв. М., видно от представения договор № 4/21.07.2023г. за правна защита, съдействие и упълномощаване и пълномощно, за което заплатил адвокатски хонорар в размер на 850 лева.

По делото е представено удостоверение от НЕК ЕАД за получаваните доходи от страна на ищецът за периода м.януари – м. май 2023г.

Видно от представените болнични листове ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност за времето от 17 до 25.06.2023г., от 26.07. до 23.09.2023г. с диагноза флебит и тромбофлебит на повърхностните съдове на долните крайници, от 24.09. до 07.11.2023г. с диагноза изкълчване на раменна става

Св. А. посочва, че когато ищецът бил с отнето СУМПС се чувствал много зле, не искал да комуникира с никой. Било трудно да се разговаря с него, затварял се сам, психически и физически не се чувствал добре. Не искал да говори с никой, отбягвали го негови колеги и съседи, чувствал се много зле. Дистанцирал се от близките си, избягвал да разговаря с тях. Притеснявал се, че може да го изгонят от работа, почнало да се говори в града, тъй като е малък. Чувствал се зле, било му неприятно, че говорят за него и го накърняват.

Съпругата на ищеца – св. Х. свидетелства, че когато отнели СУМПС на Н. В., психически се чувствал много зле, приятелите започнали да го отбягват. Здравословното му състояние се влошило, получил тромбофлебит, а когато му станало лошо си изкълчил рамото. Затворил се вкъщи, трудно се общувало с него. Ищецът бил притеснен, че ще изгуби работата си, психическото му състояние било зле.

Съгласно заключението на допуснатата до изслушване съдебно-икономическа експертиза, в поддържания от вещото лице в съдебно заседание първи вариант, което съдът кредитира изцяло, като обосновано и компетентно, прието и неоспорено от страните за периода 10.05.-24.10.2023г. ищецът има отработени 10 работни дни в м.05.2023г., за които има начисления. За периода 01.06.-24.10.2023г. няма отработени дни. Ищецът е получил 2742,65 лева по-малко от обезщетения за временна нетрудоспособност от НОИ и полагащото му се възнаграждение за положен труд на база последния месец, когато е имал пълен отработен – м. април 2023г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен от активно легитимирано лице срещу юридическото лице на административния орган, при упражняване на чиято административна дейност се твърди да са причинени вредите. Искът е предявен от надлежна страна и в срок, затова същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН, по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл. 205 от АПК ответник по иска. Ответникът е юридическо лице, като същият е и органа, издал незаконосъобразния акт.

Съгласно чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Съгласно чл.7 от Конституцията на РБ държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Разпоредбата се съдържа в глава първа на Конституцията, посветена на основните начала за държавно устройство, но същата не е пряк път за защита. Тя прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Такъв закон е Законът за отговорността на държавата и общините за вреди. ЗОДОВ разграничава отговорността на два вида - отговорност за дейност на администрацията и отговорност за дейност на правозащитни органи, като в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е посочено, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. По силата на алинея втора, исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 - искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

В разпоредбата на чл.203 АПК е регламентиран редът за предявяване на искове за обезщетения, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган - т. е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материално правни и процесуални норми.

Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл.1 от ЗОДОВ.

По отношение на претендираните имуществени вреди в размер на 6000 лева / уточнени едва в представено писмено становище по същество на делото до размера от 3 596.65 лева/, представляващи разликата от неполучените доходи в процесния период и обезщетенията за временна неработоспособност от НОИ, настоящия съдебен състав ги намира за недоказани. По делото не са налице данни, установяваща пряката причинно-следствена връзка между незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, вследствие на който е настъпила претендираната вреда от неполучени в пълен размер трудови доходи. Видно от посоченото в представените болнични листове, ищецът е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност, поради наличието на посочените в същите заболявания, но по делото не са налице каквито и да било данни, че тези заболявания са причинени вследствие отнетото СУМПС. По делото не са налице и данни, че вследствие на отнетото СУМПС ищецът е бил отстранен от работа/уволнен, за да може да се приеме, че като последица от това същият е претърпял имуществени вреди. След като Н. В. е ползвал отпуск по болест, очевидно не е могъл да изпълнява служебните си задължения поради установените заболявания, които обаче не са резултат от лишаването от право да управлява МПС, тъй като по делото такива доказателства не са налице. Преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат,т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Според правната доктрина водещи при определянето на съдържанието на понятията „пряка и непосредствена последица“ са теорията за равноценността, според която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. Преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат,т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. При липсата на такива данни по делото иска за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 6000 лева следва да бъде отхвърлен, като недоказан.

По отношение на претендираните неимуществени вреди в размер на 3000 лева, съдът намира така предявения иск за основателен и доказан, при наличие предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ, но не до претендирания размер. Видно от събраните по делото доказателства, вследствие отнемането на СУМПС, чрез издадения АУАН / съгласно вписаното в него /, като впоследствие административнонаказателното производство, започнало с издаването му е прекратено, срещу ищецът е започнало административнонаказателно производство за нарушение по чл.5, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Като се отчете, че ищецът живее в малко населено място, предвид характера на изпълняваните трудови задължения и наличните в тази връзка данни за влошеното му психо-емоционално състояние – затворил се в себе си, нямал желание за комуникация с близките, приятели и колеги, чувствал се зле, бил притеснен и като се вземе предвид периода на тези негативни изживявания, свързани с отнемането на СУМПС, както се установи от свидетелските показания, които съдът кредитира като обективни, логични и вътрешнонепротиворечиви, за претърпените страдания на ищеца се дължи обезщетение определено от съда по справедливост.
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази, че периода, за който са претендират вредите не е особено дълъг. От друга страна няма данни за преживени отрицателни емоции с голям интензитет.
Отчитайки всичко това в съвкупност, съдът намира че следва да определи обезщетение по справедливост, съобразно чл. 52 от ЗЗД, поради което счита, че сумата в размер на 1000 лв. репарира причинените неимуществени вреди, като следва да се отчете и моралното удовлетворение за ищеца. В останалата част за сумата над 1000 лв. до пълния размер на претенцията от 3000 лв. искът е неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли. Върху уважената част от иска следва да се присъди и поисканата с исковата молба законна лихва, считано от 24.10.2023г. до окончателното изплащане на присъдената сума.

По отношение иска за обезвреда на заплатеното адвокатско възнаграждение по КАНД № 179/2023г., по описа на Административен съд – гр. Стара Загора, съдът го намира за доказан по основание и размер. Налице са всички елементи от фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и са осъществени всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за обезвреда. Налице е отменено със съдебно решение, наказателно постановление на орган на ответника – ОДМВР-Стара Загора, издадено въз основа на АУАН сер. GA №842078/10.05.2023г. Безспорно същото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, но е властнически акт, резултат от санкционираща административна дейност и претенцията за обезщетение за вреди се реализира по реда на исковото производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в който смисъл е и приетото в т.1 от ТП № 2/2014г. от 19.05.2015г. по т. д. № 2/2014г. на ВАС и ВКС. В случая незаконосъобразността на АУАН сер. GA №842078/10.05.2023г. е установена с влязлото в сила на 24.10.2023г., решение № 206 по КАНД № 179/2023г. на Административен съд – гр. Стара Загора. В конкретната хипотеза твърдението е за накърняване имуществото на физическото лице чрез намаляването на неговия актив, свързано с плащането на определена сума пари по договор за правна помощ. В тази връзка следва да се обобщи, че отговорността по ЗОДОВ е всъщност осъществяване и понасяне от държавата в най-общ план на една гражданска деликтна за нея отговорност, при която тя овъзмездява накърняването на субективните имуществени и неимуществени права на различните правни субекти - физически или юридически лица, резултат от незаконосъобразната дейност на нейни органи или длъжностни лица, реализирана при/или по повод на административна дейност, от собствения си патримониум чрез обособеното имущество на определените юридически лица. Видно от представения договор № 4/21.07.2023г. за правна защита, съдействие и упълномощаване и пълномощно, ищецът е ползвал адвокатска защита в производството по КАНД № 179/2023г., по описа на Административен съд – гр. Стара Загора за което заплатил адвокатски хонорар в размер на 850 лева. С оглед на изложеното, съдът счита, че предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен и следва да бъде уважен в предявеният размер, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 850 лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва от 24.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото на страните се дължат претендираните разноски по компенсация. На основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 144 от АПК и чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение. Поради това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, на ответника следва да се определи възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ, а именно по 100 лева. Ответника ще следва да понесе сторените от ищеца разноски – държавна такса в размер на 10 лева, депозит за вещо лице – 300 лева и адвокатски хонорар в размер на 1000 лева. При изчисляване на разноските по компенсация, следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 81,21 лева, а в тежест на ответника следва да се възложат тези, сторени от ищеца в размер на 1064 лева.

Водим от горното и на основание чл. 203 от АПК Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на Н. С. В., чрез пълномощника адв. М. срещу ОДМВР-Стара Загора представлявана от директора за причинени му имуществени вреди в размер на 6000 лева, представляващи неполучени трудови доходи, за периода от 10.05.2023г. до 24.10.2023г., ведно със законната лихва от 24.10.2023г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ОДМВР-Стара Загора, представлявана от директора да заплати на Н. С. В. сумата от 1000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 10.05.2023г. до 24.10.2023г., вследствие неправомерно отнемане на СУМПС чрез АУАН сер. GA № 842078, ведно със законната лихва от 24.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен размер от 3000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА ОДМВР-Стара Загора, представлявана от директора да заплати на Н. С. В. сумата от 850 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ОДМВР- гр. Стара Загора, представлявана от директора да заплати на Н. С. В. сумата от 1064 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА Н. С. В. да заплати на ОДМВР- гр. Стара Загора представлявана от директора сумата от 81,21 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ в сила на решението, КАНД № 179/2023г. да се изпрати на Административен съд – гр. Стара Загора.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.