Р
Е Ш Е Н И Е
№
101
гр. Разград, 19.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ИВА РАНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Робева
КАНД № 121 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила
е касационна жалба от С. Ф. Х. от гр. Ш. срещу Решение № 324 от 05.08.2019 г., постановено по
АНД № 427/2019 г. по описа на Районен съд – Разград, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 37-0000035 от 18.01.2019 г. на Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Разград. С посоченото наказателно
постановление за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002
г. на МТС на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лв. В жалбата се твърди, че
решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, за
което се излагат подробни съображения. Иска се решението да бъде отменено, като
бъде отменено и наказателното постановление. Алтернативно се иска прекратяване
на административнонаказателното производство поради наличието на наказателно
производство – Досъдебно производство № 274/2018 г. по описа на ОД на МВР –
Разград.
Ответникът
ИА „Автомобилна администрация“ не ангажира становище по жалбата.
Окръжна
прокуратура - Разград дава заключение, че
жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд следва да бъде
оставено в сила.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Установените факти от районния
съд са следните:
На 18.12.2018 г. около 23,25 ч. в област Разград по път І
– 2, км. 78, до разклона за с. Самуил посока от гр. Шумен към гр. Разград
жалбоподателят управлявал ППС в състав влекач „Мерцедес Актрос 1844 ЛС“ с рег.
№ ******** от категория N3 и полуремарке с
рег. № ******** от
категория О4, извършвайки обществен международен превоз на товари - текстил със заверено копие
към Лиценз на общността № *********, със СЕМТ разрешително № 00427, с
международна товарителница / CMR/ от 18.12.2018 г. с маршрут от Р Турция до Р България, оборудван с аналогов
тахограф „Siemens“ VDO 1324.71 сер. № 2053235, при което станал участник в ПТП.
По сигнал на място пристигнали контролни органи, които извършили проверка на
документите на водача и установили, че жалбоподателят извършва превоза без
карта за квалификация на водача. След справка в регистъра „Професионална квалификация
и компетентност на водачите“ към ИААА било установено, че на водача не е
издавана карта за квалификация.
На жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 259116 за
нарушение по чл. 58, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното пред
районния съд наказателно постановление, в което нарушението е било описано и
квалифицирано по горния начин и наказанието е наложено на основание чл. 93, ал.
1, т. 1 ЗАвтП.
В хода на въззивното производство жалбоподателят е
представил следните документи, издадени в РТурция: свидетелство за управление на МПС със срок на
валидност до 26.05.2027 г., удостоверение за професионална компетентност с дата
на издаване 16.07.2013 г., удостоверение за психотехническа оценка с валидност
до 27.03.2020 г. и карта за водач на МПС с дата на валидност 13.08.2018 г.
С оспореното по касационен ред решение Разградският
районен съд е приел, че АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове,
от надлежен орган и при спазване на изискванията за форма и съдържание. Въззивният
съд е счел, че нарушението е доказано, поради което е потвърдил наказателното
постановление.
Във връзка с твърдението по жалбата, че за същото деяние
е образувано наказателно производство, по делото е приложено постановление от
06.12.2019 г. за привличане на жалбоподателя като обвиняем по досъдебно
производство № 330 ЗМ-274/2018 г. по описа на ОД на МВР – Разград. От него се
установява, че обвинението срещу С. Ф. Х. е за това, че
на 18.12.2018 г. на път 1-2 / гр. Разград- гр. Шумен/, в непосредствена близост
до кръстовището с път III- 2005, водещ към с. Самуил, обл. Разград, при
управление на МПС - седлови влекач „Мерцедес Актрос“ с per. № ******** с прикачено към него полуремарке „Флигел“ с per. № ******** е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия - студено време в условията на снеговалеж, с релефа на
местността - при относително голям напречен наклон на платното за движение, със
състоянието на пътя - заснежена и заледена пътна настилка и на превозното
средство, което е било с различно износване на гумите, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост -нощно време с
ограничена видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“, чл. 139, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
„Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с гуми,
предназначени за зимни условия, или с гуми с дълбочина на протектора не
по-малка или равна на 4 mm през периода от 15 ноември до 1 март“, като е
предизвикал пътнотранспортно произшествие с л.а. „Мазда Кседос“ с peг. № ********, управляван от Ф. А. Х., в следствие
на което по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице и телесна
повреда на повече от едно лице, като случаят е особено тежък – престъпление по
чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. „б“ във вр. с ал. 1, б. „б“ и б. „в“ във вр.
с чл. 342, ал. 1 НК.
При извършената проверка по чл. 218 АПК Разградският
административен съд намира, че решението на въззивната инстанция е валидно,
допустимо и правилно.
Не са налице сочените касационни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.
Безспорно е по делото, че жалбоподателят е осъществявал
международен автомобилен превоз на товари без да притежава валидна карта за
квалификация на водача. Нарушението е правилно квалифицирано по чл. 58, ал. 1,
т. 4 от Наредба № 11 от 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари, съгласно който водачът на превозно средство, извършващо международни
превози на пътници и товари, трябва да притежава валидна карта за квалификация
на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните
превози – Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на
обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията
и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. водачите на моторни
превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E,
C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват
обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта
за квалификация на водача. Съгласно чл. 3, ал. 2 от същата наредба водачи -
граждани на държава, която е член на Европейския съюз, чието обичайно
пребиваване, както е дефинирано в чл. 14 на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета
от 20 декември 1985 г. относно контролните уреди за регистриране на данните за
движението при автомобилен транспорт (ОВ, L 370/1985 г.), е в Република
България, придобиват начална квалификация при условията и по реда на тази наредба,
а съгласно ал. 3 водачи - граждани на държава, която не е член на Европейския
съюз, придобиват начална квалификация при условията и по реда на тази наредба,
ако предприятието, в което работят, е установено в Република България. От
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е гражданин на
РБългария и на РТурция, а дружеството – превозвач е със седалище в гр. Хасково.
При това жалбоподателят следва да притежава карта за квалификация на водач,
която да е издадена при условията и по реда на Наредба № 41 от 4.08.2008 г. В
случая това изискване не е изпълнено,
при което е осъществен състава по чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 2002
г. Без правно значение е фактът, че на жалбоподателя е била издавана карта за водач
на МПС от Министерство на транспорта, морското дело и съобщенинята на РТурция,
която даже е с изтекъл срок на валидност.
С оглед на горното правилно е приложена санкционната
разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, предвиждаща глоба в размер на 2000 лв.
за водач на МПС, който извършва превоз за собствена сметка на пътници и товари
без редовно издадени документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането
му.
Обосновано и правилно въззивният съд е отхвърлил довода
за допуснато процесуално нарушение по чл. 40, ал. 3 ЗАНН. АУАН е подписан от свидетел, който
е присъствал при установяване на нарушението, което съответства на изискванията
по чл. 40, ал. 1 ЗАНН и не е необходимо актът да се подписва от други двама
свидетели, както изисква разпоредбата на ал. 3 от същия текст.
Неоснователно е искането за прекратяване на
производството поради наличието на висящо наказателно производство. В чл. 4, §
1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ е установена забрана за повторно съдене и наказване
на едно и също лице за същото деяние – принципът non bis in idem. Както е
указано в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС, дублирането
на наказателни процедури (bis) е недопустимо, когато някоя от тях започва или
продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт.
Същото деяние (idem) е елементът, който свързва двата процеса срещу лицето. За
определянето му е водещо значението на фактическата идентичност или съществено
сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца
поведение. При съпоставката на признаците от състава на административното
нарушение – предмет на наказателното постановление и на престъплението –
предмет на досъдебно производство № 330 ЗМ-274/2018 г. по описа на ОД на МВР –
Разград не се установява идентичност или сходство. Наказателното постановление
е издадено за нарушение, изразяващо се в липса на карта за квалификация на
водача, а обвинението е за нарушаване на правилата за движение по пътищата,
свързани със загуба на контрол върху превозното средство, движение с
несъобразена скорост и употреба на гуми, които не са предназначени за зимни
условия. Поради това наказателното производство не изключва провеждане на
административнонаказателното.
При събирането и оценката на доказателствата по делото
въззивната инстанция не е допуснала нарушения на процесуалните правила, поради което решението й не
страда от порока по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
По изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал.
2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 324 от 05.08.2019 г., постановено по АНД № 427/2019
г. по описа на Районен съд – Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/