Решение по дело №130/2021 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Г.А.А., против Решение №70/15.03.2021г., постановено по НАХД № 1370/2020г. по описа на РС-Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №26-0000712/20.11.2020г. на Директора на РД“Автомобилна администрация”-Враца, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 лв на основание чл.93в,ал.5 от ЗАвтП за нарушение на чл.27,§.2,изр.1,предл.2 от Регламент /ЕС/№165/2014г.

В жалбата се развиват съображения, че решението на Районен съд Видин е незаконосъобразно. Сочи се , че въззивният съд неправилно е приложил закона като не е спазил разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК, както и че не е проверил изцяло законосъобразността на наказателното постановление независимо от наведените основания от страните. Сочи се , че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила , тъй като съдът не се е произнесъл по искането, обективирано в жалбата, за допускане на гласни доказателства, поради което делото е останало непопълнено с необходимите доказателства. Сочи се , че описаното деяние в акта и наказателното постановление осъществява всички обективни и субективни признаци на посоченото административно нарушение, но неправилно административно-наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН. 

Иска се да бъде отменено решението и отменено наказателното постановление.

Ответникът по делото в писмено становище оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания, и при проверка на съответствието на решението с материалния закон, намира жалбата за неоснователна.

Решението на ВРС е валидно, допустимо и правилно.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 04.11.2020г. е извършена проверка на касатора , извършващ международен превоз на товари. При извършената проверка контролните органи са установили, че в момента на проверката водачът А. използва карта на друго лице-В.В., поставена във втория слот на тахографа , като на борда на автомобила е само водачът А. , чиято карта не се намира в тахографа.  Прието е от контролните органи , че от водача е извършено нарушение на чл.27,§.2,изр.1,предл.2 от Регламент /ЕС/№165/2014г. , поради което на същия е съставен АУАН. Въз основа на АУАНа при идентична фактическа обстановка е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на касатора на основание чл.93в,ал.5 от ЗАвтП е наложено административно наказание „глоба“ в предвидения в санкционната норма размер-1500лв.

В административно-наказателната преписка се съдържа извлечение от дигиталната карта на водача А., от което е видно , че към момента на проверката същият е бил в почивка.

При горната фактическа обстановка е прието от ВРС, че наказателното постановление е законосъобразно и същото е потвърдено.

Направените от съда изводи са законосъобразни и се възприемат от настоящата инстанция. Решението му е правилно като постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наказателното постановление е законосъобразно. Безспорно в конкретния случай е доказано, че водачът А. е осъществил от обективна и субективна страна административно-наказателния състав на чл. 93в,ал.5 от ЗАвтП, съобразно който водач, който използва карта на водача, издадена на друго лице, се наказва с глоба 1500 лв, поради което правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност за извършеното от него нарушение. Съобразно посочената като нарушена разпоредба - чл. 27, §. 2 изр. 1 , пр. 2 от Регламент /ЕС/ 165/2014, водачът има право да използва само своята собствена персонализирана карта. Според чл. 4, б. „в“ от Регламент /ЕО/ 561/2006 "водач" е всяко лице, което управлява превозно средство дори за кратък период от време или което се намира на борда на превозното средство, като част от неговите задължения да бъде на разположение за управление при нужда. Установява се по делото , че на посочената в акта и наказателното постановление дата и часово време водач на превозното средство е бил именно жалбоподателят, който е използвал картата на друго лице , поради което същият е извършил вмененото му нарушение.

Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила с оглед липсата на произнасяне по искането за свидетел. Видно от жалбата , с която е сезиран въззивният съд, в същата действително е поискан свидетел , като изрично е посочено да бъде допуснат при режим на довеждане в открито съдебно заседание. За откритото съдебно заседание жалбоподателят е бил редовно призован , но не се е явил , нито упълномощен негов представител. Не е доведен и поисканият свидетел. С оглед на това не се касае за допуснато нарушение от страна на съда , а за липса на процесуална активност от страна на жалбоподателя.  Освен горното съществено е това нарушение на съдопроизводствените правила , което ако не беше допуснато от съда, би довело до друг правен резултат. В случая жалбоподателят е посочил обстоятелствата , които иска да установи със свидетеля, а именно , че управляват едно и също превозно средство и се касае за забравена карта от страна на другия водач. Процесното нарушение е формално, като за отговорността по  чл. 93в, ал. 5 от ЗАвтП е без значение причината, поради която жалбоподателят е използвал карта на водач, издадена на друго лице, като позоваването на грешка, невнимание или др. от страна на водача или друго лице е неоснователно. Ето защо не се касае за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила липсата на произнасяне по искането за свидетел, който не е доведен от самия жалбоподател и с който се цели да се установят обстоятелства, които не изключват административно-наказателната отговорност на водача за управление с чужда карта.

Не са налице и основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, в каквато насока са изложени съображения от касатора , тъй като се касае за нарушение, типично по характера си, а не се характеризира с изключителност на обстоятелствата, при които е извършено. Освен това използването на чужда карта на водача съобразно предназначението си по чл.2,б.“е“ от Регламент (ЕС) 165/2014, препятства извършването на контрол относно спазването на националното и европейското законодателство върху работното време, прекъсванията и почивките на водачите, поради което нарушението е с висока степен на обществена опасност. В този смисъл е и Приложение І, група ІІ, точка 5 към Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 г. за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, съобразно който управлението на превозно средство с чужда карта на водача се счита за управление на превозно средство без карта на водача и се квалифицира като най-тежко нарушение.

 

Предвид горното не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на акта, така и при издаването на НП, същото е издадено и в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби, съдържа необходимото съгласно чл.57,ал.1 от ЗАНН съдържание. Наложеното административно наказание е законопредвиденото и е в размера, определен в санкционната норма на чл.93в,ал.5 от ЗАвтП, като липсва законова възможност за определянето на такова в по-малък размер.

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна. Решението на РС-Видин е правилно като постановено в съответствие с приложимите материално-правни норми и в съответствие със събраните по делото доказателства, при липса на допуснато от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН във вр.с чл.221,ал. 2 от АПК Административен съд-Видин

 

                                   Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №70/15.03.2021г., постановено по НАХД № 1370/2020г. по описа на РС-Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №26-0000712/20.11.2020г. на Директора на РД“Автомобилна администрация”-Враца.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                   2.