Решение по дело №1888/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260302
Дата: 7 юни 2022 г. (в сила от 29 юни 2022 г.)
Съдия: Моника Любчова Жекова
Дело: 20213110101888
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№260302/7.6.2022г.

гр. Варна,07.06.2022 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ–ри състав, в публично заседание проведено на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ : МОНИКА ЖЕКОВА

 

При участието на секретаря Христина Христова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1888 по описа на ВРС за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание на чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, предявен от “Е. П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Пл.С., Я. Д., Г. К.чрез процесуален представител - адвокат Н. Б.от ВАК, със съдебен адрес:*** против ответницата А.Л.В., ЕГН **********, с адрес: ***.

Отправеното до съда искане по см. на чл.127, ал.1, т.5 ГПК е да бъде постановено Решение, с което да бъде установено със силата на пресъдено нещо, че ответникът А.Л.В.,ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Е. П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г. К., П. С.С. и Я. М. Д. СУМАТА в размер на 3099,88лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура № **********/10.06.2019г., за периода от 28.06.2017 г. до 27.06.2018 г., за обект на потребление, находящ се в *, с абонатен №*и клиентски №*, СУМАТА в размер на 198,91лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.06.2019г. до 06.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, т.е. паричните вземания за които в полза на ищцовото дружество и против ответницата е била издадена Заповед № 1075/25.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от ВРС , 42 –ри състав по частно гр.дело № 2453/2020 г.

Обективирано е искане в полза на ищцовото дружество да бъдат придъдени сторените в производството съдебно - деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение, както в заповедното, така и в исковото производство.

Ищцовата страна основава исковата си молба на следните твърдяни право релевантни факти и обстоятелства:

„Е. П. П.“ АД депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вр. чл. 107 от Закона за енергетиката срещу А.Л.В., ЕГН **********, с адрес: ***, за което било образувано ч.гр.д. №2453/2020г. по описа на Районен съд - гр. Варна, за сумата от 3099,88лв. - главница за потребена, но неотчетена ел. енергия по фактура № **********/10.06.2019г., за периода от 28.06.2017г. до 27.06.2018г., за обект на потребление: *, сумата от 198,91 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.06.2019г. до 06.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението. В срока по чл. 414 от ГПК ответницата депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение. С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна предявява настоящия иск за установяване на съществуването на вземането за което е издадена Заповедта по чл.410 ГПК.

Основанията, фактите и обстоятелствата, от които произтичало претендираното парично вземане, се твърди в исковата молба, че вземане са следните:

Процесната фактура била издадена на Т. Х. В., но дружеството-ищец депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А.Л.В. поради следните съображения:

Към момента на извършване на проверката /27.06.2018г./ в системата на „Е. С.“ АД титуляр на процесната партида за имот, находящ се в ****, с абонатен № *и клиентски № * бил Т. Х. В..

В Констативен протокол №1202257/27.06.2018г., издаден от ЕПРМ било обективирано извършено демонтиране на СТИ, което СТИ било  предадено за проверка от БИМ. Констативният протокол бил съставен на името на титуляра на партидата Т. Х. В. и бил подписан от двама независими свидетели, които не били служители на ответното дружество.С Констативен протокол № 975 / 28.05.2019г. от БИМ - гр. Русе било установено наличие на преминала енергия, която не била визуализирана на дисплея.Издадено било становище за начисление на електрическа енергия за периода 28.06.2017г. до 27.06.2018г.

В тази връзка „Е. С.“ АД на основание чл. 6, ал. 4 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия издало корекционната фактура на вписания към този момент титуляр на партидата Т. Х. В., с когото дружеството било в договорни отношения.

Ищецът твърди, че изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в процесния имот.

Едва на 10.07.2018г. /13 дни след извършване на проверката/ било депозирано Заявление №4886010 за продажба на електрическа енергия от „Е.П.“ АД при Общи условия от А.Л.В. за смяна на титуляра на партидата за обект, находящ се в *, с абонатен № *и клиентски №*.

След извършена проверка в имотен регистър към Агенция по вписвания било установено, че процесният имот бил собственост на А.Л.В. от 2008г. Според ищцовото дружество крайният снабдител „Е. С.“ АД не би могъл да знае каква е актуалната собственост на имота и дали носители на правото на собственост и респективно на правото да им бъде открита партида за снабдяване с електроенергия към момента не са няколко лица (чл.11 и 12 от ОУ на „Е. П. П.“АД). Именно затова било предвидено задължението по чл. 17, т.З от ОУ на „Е. П. П.“ АД за лицата, които поради наследяване, промяна в собствеността на обекта или на друго правно основание са се сдобили с правото да получат партида за снабдяване и продажба на електроенергия за даден обект, в 30 - дневен срок от настъпване на съответното основание да уведомят крайния снабдител за настъпилата промяна като представят съответните документи удостоверяващи това.

С оглед горепосоченото, както към момента на извършване на проверката, така и към момента на периода на корекцията, собственик и ползвател на процесния имот, находящ се в *,твърди „Е. П. П.“ АД, че била А.Л.В., ЕГН **********.

Общите условия на „Е. С.“ АД и „Е. П. П.“ АД за ищцовата страна представлявали годен източник на облигационни задължения между ответника и двете енергийни предприятия на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът изпълнявал поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в *, с абонатен №*и клиентски №*.

На 27.06.2018г., била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ответницата от служители на „Е. С.“ АД, в присъствието на двама свидетели, които не били служители на ответното дружество. Дружеството нямало вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване щяло да обезсмисли усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и средствата за търговско измерване. Твърди се още, че „Е. С.“ АД е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството било оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б.“а“ от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ, като имало право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване. На средствата за търговско измерване се извършвали първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него. Дружеството следяло за техническото състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка било и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната. Сочи се още в исковата молба, че „Е. С.“ АД изпълнявало договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл.63 ЗЗД. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол №1202257/27.06.2018г. При проверката били извършени замервания с еталонен калибриран уред и било установено, че в невизуализираните регистри на процесто СТИ има показания в общ размер на 16689 кВТч. В регистър 1.8.1. били отчетени 961 квтч, в регистър 1.8.2. - 7558 квтч, в регистър 1.8.3. - 9690 квтч., а в регистър 1.8.4. - 6990 кВТч. Процесният електромер бил демонтиран, подменен с нов такъв, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 508359 и предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Констативният протокол за техническа проверка отразявал,според ищцовото дружество, действителното фактическо положение, като същият бил подписан от член от домакинството на абоната и един независим свидетел. Извършената проверка на електромер с фабр. №1114021666919105, на неговата цялост и функционалност, притежавала съответната юридическа стойност. Безспорно за ищцовата страна е, че в имота на ответницата била консумирана електрическа енергия, която не била заплатена. Ако абонатът потребил електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължал заплащането му по силата на договорната връзка. Експертизата на СТИ, била извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уред“, Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза бил съставен Констативен протокол №975/28.05.2019г. Установено било, че е осъществявана намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3 в размер на 009690,365 и тарифа 1.8.4. в размер на 006999,379 кВТч., която не е визуализирана на дисплея.

Констативният протокол на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел - Русе , заявява още в исковата си молба ищцовата страна, че е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила.

На 05.06.2019г. „Е. С.“ АД съставило Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизирало размера на оспореното вземане. Установено било точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистри 1.8.3. и регистър 1.8.4. от паметта на СТИ -16 689 кВТч.

Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, твърди ищцовото дружество, операторът на съответната мрежа можел да коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от една година назад.Този тип вмешателство имал за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера. При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия нямало как да се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това ставало само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагали.

Твърди се още, че на 10.06.2019г. „Е.П.“ АД издало фактура №**********, с което е определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър за периода от 28.06.2017г. до 27.06.2018г., а именно 3099,88лв. със срок за плащане до 20.06.2019г.Мораторната лихва в размер на 198,91лв. била изчислена за периода от 20.06.2019г. (денят, в който ответника изпада в забава) до 06.02.2020г. С писма от „Е. С.“ АД (изх. №53239_КП1202257_1/07.06.2019г.) и от „Е. П.“ АД (изх. №53239_КП1202257_2/10.06.2019г.) били приложени констативния протокол от техническата проверка и фактурата. Въпреки, че била извършена корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в невизуализирания регистър, сочи ищцовото дружество, че била реално доставена и потребена от абоната-ответник, но същата не била заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1. предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока бил длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече била получена чрез направената доставка на електрическа енергия. В тази връзка, според ищеца , потребителят бил длъжен да заплаша стойността на използваната в имота електрическа енергия. Процесната сума,обобщава ищцовото дружество, че се дължала от ответницата на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

В условията на евентуалност , ако съдът приеме неприложимост на нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза, ищцовата страна моли да бъде съобразена нормата на чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касаело за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия, в който смисъл ищцовото дружество се позовава на Решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр. дело № 4160/2018 г. по описа на ВКС, III г.о. След настъпване изискуемостта на задължението по процесната фактура, същото не било заплатено до настоящия момент. В подкрепа на твърденията си ищцовата страна е направила следните доказателствени искания:

С оглед установяване на твърдените в исковата молба факти и обстоятелства, ищцовото дружество е обективирало доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК отв.А.В., чрез процесуалният й представител  адвокат Цв.Д. *** е депозирала отговор на исковата молба.

Предявения иск с правно основание чл. 415, във връзка с чл. 422 от ГПК от „Е.П.“ АД против А. Л.В. с ЕГН:**********, ответницата намира за процесуално допустим, но изцяло неоснователен. Становището на ответницата по обстоятелствата, на които се основава иска и възраженията й срещу иска са следните:

Ответницата твърди, че описаните в исковата молба обстоятелства не отговаряли на действителното положение между страните, предвид следните фактически и правни доводи: Спирайки се на твърденията залегнали в исковата молба,ответницата оспорва наличието на облигационна връзка между страните а именно – сключен договор за продажба на електрическа енергия с ищцовото дружество, тъй като през процесния период 28.06.2017г. - 27.06.2018г. титуляр на партидата не била ищца, не била и собственик на целия процесен имот. В тази връзка ответницата оспорва, че е поела задължение към ищеца да заплати суми в периода 28.06.2017г. - 27.06.2018г., както и че всички служебно начислени суми, като корекции за минал период ще се поемат от ответницата, който да се е задължил да ги плати. Вилно било според ответницата, от представеното заявление с №4886011 от дата 10.07.2018г. за продажба на електрическа енергия от „Е.П.“ АД, при Обши условия, че ответницата встъпила в договорни отношения с ищеца след датата на проверката, която е била на 27.06.2018г. и станала потребител на ел.енергия в процесния имот.Оспорва се от ответницата на посочения адрес на потребление ищеца да е доставил ел. енергия, посочена в количество във фактура от дата 10.06.2019г., като изразява следното становище по всяка фактура.По първата било видно от твърденията на ищеца,че фактура № ********** от дата 10.06.2019г. била начислена на основание чл. 50 от ПИКЕЕ. В тази връзка са направени следните възражения:Така издадената фактура, за ответницата от представените доказателства по делото, нямало данни че на тези основания следват подобни суми, както и че ответника е лицето, което следвало да отговаря за задълженията начислени за процесния обект.В тази връзка ответницата счита, че така издадения документ - фактура не отговарял на чл. 6. ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч), чл. 114. ал. 1. т. 7 и т. 8 от Законът за данък върху добавената стойност (ЗДДС), както и чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) тъй като във нея не се съдържал ЕГН. Друго нарушение на ищцовото дружество било, че след издаването на процесната фактура, периода за който била начислена бил повече от 12 /дванадесет/ месеца назад, което се явявало нарушение съобразно Директива 2006/32/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета, в което било посочено, че държавите - членки гарантират, когато е уместно, че сметките се изготвят от енергоразпределителните предприятия, операторите на разпределителната мрежа и дружества за търговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно потребление и информацията е представена по ясен и разбираем начин. Отделно от това със сметките се осигурявала необходимата информация, която да даде възможност на крайните потребители да получат подробно описание на текущите енергийни разходи, като сметките въз основа на действителното потребление следва да бъдат изготвяни толкова често, че да позволят на потребителите да контролират консумацията си на енергия - чл. 13, т. 3 от Директива 2006/32/ и чл.3, ал.4 от ПИКЕЕ /ред. от 2019г./

Съгласно действащите през процесния период 28.06.2017г. - 27.06.2018г. разпоредби на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ Е.П.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-061/07.11.2007г. и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С. „ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ-060/ 07.11.2007г., изм. и доп. с Решение ОУ-004/06.04.2009 г., при които се извършва продажбата на ел.енергия, подчертава ответницата, че не се съдържал ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка.

Видно било за ищцата от действащия през процесния период Закона за енергетиката, (изм. и доп., бр. 38 от 08.05.2018г., в сила от 08.05.2018г., изм., бр. 57 от 10.07.2018г., в сила от 1.07.2018г.), че се предвиждала възможност да бъдат извършени корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия (по аргумент от чл. 98а, ал.2, т.6 вр. чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ) при спазване на приетите от КЕВР Правила за измерване на количествата електрическа енергия (ПИКЕЕ - чл. 83, ал.2 от ЗЕ. Такива правила към датата на проверката били частично отменени, с Решение на ВАС, а в последствие и изцяло.

Едва на 30.04.2019 г. били публикувани в ДВ брой 35, нови такива, който счита ответницата А.В., че в настоящия случай, не са приложени при извършването на процесната корекционна процедура.

На следващо място ответницата моли ВРС да има предвид че според действащото законодателство (чл. 120, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 28, ал. 8 от Наредба № 6/ 09.06.2004г.) средствата за търговско измерване, както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество, което било длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването. В настоящия случай, за ответницата , било неясно дали е установено неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до СТИ или е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. Като се имало в предвид, че абоната - ответник реално не използвал тези средства за измерване на консумираната електроенергия, за потребителя нямало определени от закона права и задължения, свързани с експлоатацията на уреда. От това в никакъв случай електроразпределителното дружество не черпело права, защото задължението да поддържа уреда в изправност било единствено и само негово. Отделно от това и за допълнение ответницата отбелязва, че съгласно чл.30, ал.2 от ОУ на ДПЕЕМ СТИ (средството за търговско измерване) било собственост на фирмата краен снабдител на ел.енергия, което било монтирано в ел.табло/шкаф, същото се намирало извън границите на имота и потребителя нямал достъп до него, както и нямал вменено от закона или договора задължение да го охранява. Точно обратното било видно от нормата на чл.18 от ПИКЕЕ (2013г.), СТИ трябвало да отговарят на следните условия: да са защитени чрез пароли, ключове, пломби или други устройства, които не позволяват нерегламентиран достъп до тях на неоторизирани лица; да имат стойности на техническите и метрологичните характеристики в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 28 от Закона за измерванията, наредбата по чл. 7, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите и на наредбата но чл. 83, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката; да имат възможност за съхраняване на данни освен случаите по чл. 3, ал. 5.Предвид горното намира отв.В., че било недопустимо, без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира нейната отговорност чрез едностранна корекция в сметките за минал период, защото правоотношението между доставчика на ел.енергия и потребителя било договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлявало основание по смисъла на чл. 82 ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за съконтрагента й вреди. В заключение счита ответницата, че за ответното дружество не съществува потестативното право да внесе едностранна промяна в съдържанието на договорното правоотношение между страните без съгласието на потребителя, като при липса на доказано виновно поведение на абоната и без да е доказано реално потребление, ищцовото дружество начислило и искало заплащане на процесната сума. Въз основа на това намира отв.В., че в действащата законова уредба не бил предвиден ред и условия за коригиране на сметките на потребителите, като всички действия извършени от ищцовото дружество били в нарушение на нормативната уредба, без законово основание и при произволно определяне размера на исковата сума. Тези доводи сочи ответницата, че изхождали от факта, че съгласно Закона електрическата енергия е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила при договор за продажба. В тази връзка купувачът дължал заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока /аргумент Решение № 1081/07.02.2008г.. по търг. дело№657/2007г. на ВКС. Определение № 717/18.11.2009г.. постановено по търг. дело№658/2009г./ Този бил и смисълът вложен в чл.13 от Директива № 2006/32/ ЕО от 05.04.2006г. на Европейския парламент, съгласно който, държавите членки гарантират чрез вътрешни нормативни механизми, че сметките се изготвят от електроразпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно потребление и информацията е представена по ясен и разбираем начин. Тези правила обаче в настоящия случай,според ответницата, очевидно не били задължителни за енергийния гигант *****.Във връзка с изложеното до тук счита ответницата, че след като с Решение № 798/20.01.2017г. по адм. дело №3068/2016 на ВАС окончателно е отменено Решение №ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са били одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия на Е.П. АД (влезли в сила на 07.09.2014 г.), и че с Решение № 595/17.01.2017г. по адм. дело № 2719/2016 на ВАС окончателно е отменено Решение №ОУ-05/ 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което били одобрени Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на **** (влезли в сила на 07.09.2014 г.) че за ответното дружество не е регламентиран ред, по който да извършва проверки и корекционни процедури по сметки за стар период на абонатите си. Следвало да се има предвид и, че цитираните по-горе правила имали правната характеристика на подзаконов нормативен aкт, който е задължителен за страните. Видно било от § 2 ПИКЕЕ (2019г.), че: „Процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол“. В този случай към датата на съставянето на процесния КП, чл. 1 - 47 и чл. 52 - 56 от ПИКЕЕ, подчертава отв. В.,че са били отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г., т. е. към дата на извършване на проверката обективирана в КП №1202257 от дата 27.06.2018г., с констатациите от която, ищцовото дружество обосновавало правата си за начисляване на определеното количество ел. енергия за минал период, отменените разпоредби не можело да намерят приложение. Въпреки липсата на възможност за извършване на корекция по ПИКЕЕ, сочи още ответницата, че настоящият случай следвало да бъде разгледан и през призмата на възможността преминалата през трета и четвърта тарифа /така както се сочи в КП на БИМ/ електрическа енергия да е реално потребена. В случая в протокола на БИМ било записано, че е установена външна намеса в СТИ. В този случай, счита отв. В., че доставчикът следвало да докаже реалното количество на доставката и разликата между заплатеното и действително дължимото, като в настоящия случай оспорва, че служебно начисленото количество в размер на 22893к Втч е реално доставено.

На база представените до момента доказателства, според отв. В., можело да се заключи че процесният електромер бил метрологично годен и измервал в класа си на точност, с грешка под допустимата.

При проверката на 27.06.2018г., както и при метрологичното му изследване в БИМ, не била установена неправомерна намеса в измервателна му схема или схемата на свързване, които да водят до неточно измерване на доставяната електрическа енергия. В протокола от експертизата на БИМ било констатирано, че има данни в тарифа ТЗ и Т4, но от никъде не ставало ясно, защо служителите на БИМ извършили софтуерно прочитане, приели, че същата е преминала през СТИ. Видно било за ответницата, че се отчитала електроенергия и на двете тарифи - 1 и 2, като нямало данни такава да се натрупва по време на изследването на процесното СТИ в процесната тарифа ТЗ и Т4, която впрочем било записано, че е не визуализирана на дисплея /т.е. била невидима/. Последното изявление на длъжностните лица, извършили експертното изследване, обаче нямало обвързваща за съда сила. Протоколът на БИМ, като официален свидетелстващ документ, който по аргумент от чл. 179, ал. 1 ГПК се ползвал с материална доказателствена сила относно извършените от длъжностното лице или пред него действия. Натрупването на показанията по шеста тарифа,твърди ответницата, че не било настъпило пред експертите от БИМ, нито в протокола били отразени техни действия, които да установят, че към момента на проверката имало отчитане на електрическа енергия по тази тарифа. Експертите дори в настоящия случай, твърди отв.В.,че били констатирали разликите между сумарната тарифа и останалите явно повече от две/три тарифи. По тези съображения само въз основа на този официален документ не можело да се приеме за доказано, че установените при софтуерното прочитане на паметта на електромера показания са на реално преминала през него електрическа енергия. Категоричен и несъмнен извод, към настоящия момент не можело да бъде направен и при съвкупния анализ на така представените документи. Въз основа на горното,според отв.А.В. , че можело да се заключи, че не било налице нито едно пряко доказателство за движението по така наречената ТЗ и Т4 тарифа, като всички изводи за консумираната електрическа енергия се базирали единствено на числа, който към настоящия момент никой не можел да каже, как са се появили в едно невидимо за абоната място.

По отношение на  протокола на БИМ - РО Русе, извършил метрологична експертиза на дата 28.05.2019 г., въз основа на подадено заявление от „****“ АД, Енергиен контрол, въз основа на подадено заявление с № 000029-36203/28.06.2018г. подадено в БИМ РО – Варна, ответницата е навела следните възражения :

Процесния електромер,счита ищцата, че не бил предаден на БИМ със соченото заявление, до толкова до колкото нямало данни това да е сторено на тази дата. Оспорва се още, че с описаното заявление било предоставен процесния електромер за проверка в БИМ.

Ответницата моли ВРС да съобрази, че не може да се приеме, че процесния електромер с №1114021666919105 бил манипулиран или върху него било оказано нерегламентирано вмешателство от потребителя или друго лице с негово знание и поради това не отчита цялото количество ел.енергия преминаващо през него. В представеното становище за начисление на електрическа енергия, сочи ответницата, че било записано, че процесното количество ел.енергия се начислява след софтуерен прочит на паметта на СТИ.В тази връзка ответницата желае ВРС да вземе предвид, че абоната не притежава софтуер, за да има възможност да чете какви количества ел.енергия са записани в паметта на електромера. Нещо повече: съгласно чл. 10, ал. 1 от ПИКЕЕ /и в предишната си редакция от 2013 г. и в редакцията си от 2019г./, която гласяла, че: Операторът на съответната мрежа е длъжен да осигурява на страна, която купува или продава електрическа енергия, възможност за визуален достъп до показанията на визуализираните регистри на средствата за търговско измерване в съответствие с избраната от страната тарифност на измерване.

По този начин, ако се приемело,че процесното СТИ притежава невидими регистри, то това средство за ответницата било негодно, тъй като разпоредбите на императивния закон, а именно чл. 120, ал. 4 от Закона за енергетиката и тази на чл.11 от ПИКЕЕ/2013г./ чл.10 от ПИКЕЕ/2019г./. в които било посочено, че именно абоната избира начина на измерване на количеството електрическа енергия, операторът на електропреносната мрежа или операторът на електроразпределителна мрежа бел длъжен да монтира измервателни уреди, които да съответстват на писмено заявения избор на клиента. Средствата за търговско измерване притежаващи, тези така наречени скрити или по точно невидими регистри, подчертава ответницата, че са и в противоречие с чл.662 от НАРЕДБА за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол изменена и допълнена с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 61 на МС от 19.03.2015г. и по точно с ал.4 от същата разпоредба, която гласяла, че: (4) В случаите на няколко стойности, представяни от единичен дисплей, трябва да е възможно показване на съдържанието на всички съответни памети. При изобразяване на паметта трябва да е възможно идентифицирането на всяка използвана тарифа, а при дисплей с автоматична последователност всяко изобразяване на регистъра за целите на отчитане трябва да се задържа за минимум 5 s.Т.е. не трябвало да има скрити и невидими регистри за потребителя или трети лица, а всички тарифи, които се използвали и в тях се натрупвала ел.енергия следвала да са видими на дисплея поне за 5 секунди. Щом твърдяната за скрита тарифа не била видна от отчетника, който ежемесечно отчита ел.енергия изведена на дисплея на процесното СТИ, то  за ответницата ,би следвало, че тази невидима тарифа, не се е използвала през това време. На последно място, за ответницата било видно от уредените в Общите условия на ответника и“ ****“ АД методики за корекция,че  допускат възможността сметката на абоната да бъде завишена едностранно въз основа на количество електроенергия, което не е реално доставеното и потребено, а предполагаемо доставимото количество, като общите условия нито препращали към Закон за енергетиката, нито към ПИКЕЕ. Подобна практика от своя страна за ответницата би довела до евентуално неоснователно обогатяване на ищцовото дружество. В тази връзка разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от действащите за процесния период Общи условия на електроразпределителното дружество съществено накърнявала основни принципи на правото, както и на добрите нрави. В този смисъл клаузата на цитираната разпоредба, налагаща на потребителя да заплати цената, дори когато електроенергията не му е доставена в съответстващия й обем, за ответницата се явявала неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 14 от ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД следвало да се счита неписана.

Във връзка на горното и по отношение на правото на електоразпределителното и/или електроснабдителното дружество едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2. т. 6 и чл. 83. ал. 1. т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г., при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия, ответницата се позовава на съдебната практика обективирана в : Решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.; Решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО и Решение № 203/15.01.2016 г., постановено по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК. със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., според която е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98. ал. 2. т. 6 и по чл. 83. ал. 1. т. 6 ЗЕ. т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неиз-мерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия. Законодателят вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.Параграф 199, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвиждал до приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не противоречат на закона .Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД или тези на „Е. С.“ АД не съставлявали подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият параграф 199, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намирал приложение по отношение на тях. С изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. ,пояснява още в отговора си на искова молба ответницата, че било  предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83. ал. 1. т. 6 ЗЕ. Такова изискване не било предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия на ответника. В действащите Общи условия било предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето защо и с оглед разясненията, дадени с горепосочената съдебна практика, снабдителят ,твърди ответницата,че не бил изпълнил задълженията си по чл. 98. ал. 2. т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсвал уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция.Ако се приемело, че второто условие - одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1. т. 6 ЗЕ. е реализирано след влизане в сила на ПИКЕЕ от 02.05.2019г., то не се установявало/според ответницата / да е реализирано първото условие - изменение на съдържанието на ОУ. В ОУ на  ищцовото дружество , твърди ответницата, че липсвал предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстояща корекция на сметки. Такъв бил предвиден в ПИКЕЕ, но той се намирал извън законовата делегация по чл. 83. ал. 1. т. 6 ЗЕ, а също така ПИКЕЕ излязло извън императивните разпоредби на Закона за енергетиката, като вменило на различно от електроснабдителното дружество с което потребителите са страни по продажба на ел.енергия, като в този случай не били налице и двете кумулативни предпоставки. Относно необходимостта от едновременното наличие на посочените две предпоставки препраща ответницата към съдебната практика на ВК а именно : Решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на I ТО, Решение № 173/16.12.2015 г. по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО и др..Ето защо счита ответницата, че подзаконовия нормативен акт бил създаден по предложение на енергийните предприятия, но същите били издадени в противоречие с императивните разпоредби на Закона за енергетиката, като в този случай, същите се явявали неприложими.

На следващо място ответницата е изразила и следното Становище по извършената корекционна процедура и приложената норма и претендираното вземане начислено с фактура №********** от дата 10.06.2019г. на стойност 3.099.88лв:Към настоящият ответницата твърди, че не било посочено точно основанието за начисляване на процесната сумата. Счита, че за доставчика на електрическа енергия не съществува законово основание за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване електрическата енергия, или друга такава касаеща стар период от време поради следното:В исковата молба се твърдяло, че корекцията но сметка била извършена поради неизмерване, неправилно и/или неточно измерване електрическата енергия от поставеното СТИ на обекта. В тази връзка ответницата моли ВРС да вземе предвид, че според действащото законодателство (чл. 120, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 28, ал. 8 от Наредба № 6/ 09.06.2004г.) средствата за търговско измерване, както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното Дружество, което било длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването.В настоящия случай не било ясно дали е установено неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до СТИ или е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. Като се имало в предвид, че абоната реално не използвал тези средства за измерване на консумираната електроенергия, за потребителя и нямал определени от закона права и задължения, свързани с експлоатацията на уреда. От това в никакъв случай доставчикът не черпел права, защото задължението да поддържа уреда в изправност било на ищцовото дружество. Отделно от това и за допълнение отбелязва ответницата,  че съгласно чл.З0, ал.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ на **** СТИ (средство за търговско измерване) било собственост на фирмата доставчик на ел.енергия, което било монтирано в ел.табло/шкаф, извън границите на имота и потребителят нямал достъп до него, както и нямал вменено от закона или договора задължение да го охранява. Точно обратното било видно от нормата на чл.19 от ПИКЕЕ, СТИ трябвало да отговарят на следните условия: да са защитени чрез пароли, ключове, пломби или други устройства, които не позволяват нерегламентиран достъп до тях на неоторизирани лица ; да имат стойности на техническите и метрологичните характеристики в съответствие с изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване, Наредба № 3 от 2004г. за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии ; при измерване на страна високо напрежение да имат защита от пренапрежение ; да имат възможност за съхраняване на данни освен в случаите по чл. 3, ал. 5. Предвид горното намира отново ответницата, че било недопустимо, без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира нейната отговорност чрез едностранна корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението между доставчика на ел.енергия и потребителя  било договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлявало основание по смисъла на чл. 82 ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за съконтрагента й вреди.В заключение счита отв.А.В., че за ответното дружество не съществувало потестативното право да внесе едностранна промяна в съдържанието на договорното правоотношение между страните без съгласието на потребителя, като при липса на доказано виновно поведение на абоната и без да е доказано реално потребление,  начислило и искало заплащане на процесната сума. Въз основа на това намира, че в действащата законова уредба не бил предвиден ред и условия за коригиране на сметките на потребителите, като всички действия извършени от ищцовото дружество бии в нарушение на нормативната уредба, без законово основание и при произволно определяне размера на исковата сума. Тези доводи на ответницата изхождали от факта, че съгласно Закона електрическата енергия е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинявала на общите правила при договор за продажба. В тази връзка купувачът дължал заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока /аргумент Решение№1081/07.02.2008г., по търг.дело№657/2007г. на ВКС, Определение№717/18.11.2009г, постановено по търг. дело№658/2009г./Във връзка с изложеното до тук  ответницата счита, че след като с Решение № 798/20.01.2017г. по адм.дело №3068/2016 на ВАС окончателно е отменено Решение №ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са били одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия на Е.П. АД (влезли в сила на 07.09.2014 г.), и че с Решение № 595/17.01.2017г. по адм. дело № 2719/2016 на ВАС окончателно е отменено Решение №ОУ-05/ 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което били одобрени Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на **** (влезли в сила на 07.09.2014 г.) че за ищцовото дружество не е регламентиран ред по който да извършва проверки и корекционни процедури по сметки за стар период на абонатите си.Следвало да се има предвид и, че цитираните по-горе правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, задължителен за страните. Видно било от § 2 ПИКЕЕ (2019г.), че : „Процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол. В този случай към датата на съставянето на процесния КП 18.05.2018г. , възразява ответницата, че Операторите на съответните мрежи, към момента на издаване на процесната фактура, нямали право да извършват корекции в сметката на абоната за начислено количество електроенергия. От гореизложеното следвало, че конкретният случай , че разпоредбата на чл. 38, ал. 3, от Общите условия на „Е****“ АД (ново име „Е. С.“ АД), съществено би противоречала на основни принципи на правото, както и на добрите нрави.В този смисъл ответницата се позовава на : Решение № 189/11.04.2011г. по т. д. № 39/2010г. на ВКС, II т. о. и решение № 79/11.05.2011г. по т. д. № 582/2010г. на ВКС, II т. о., постановени след постановяване на обжалваното решение, по реда на чл. 290 от ГПК, като бил даден отрицателен отговор на въпроса: съществува ли законово основание за доставка на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия.На последно място, от уредените в Общите условия на двете енергийни дружества , методики за корекция, твърди ответницата, че се допуска възможността сметката на абоната да бъде завишена едностранно въз основа на количество електроенергия, което не е реално доставеното и потребено, а предполагаемо доставимото количество, като общите условия нито препращали към Закон за енергетиката, нито към ПИКЕЕ. Подобна практика от своя страна,повтаря ответницата, че би могла да доведе до евентуално неоснователно обогатяване на ищцовото дружество. В тази връзка разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от действащите за процесния период Общи условия на електроразпределителното дружество съществено накърнявала основни принципи на правото, както и на добрите нрави. В този смисъл клаузата на цитираната разпоредба, налагаща на потребителя да плати цената, дори когато електроенергията не му е доставена в съответстващия й обем, се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 14 от ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД следвало да се счита неписана. Предвид всичко посочено по - горе счита ответницата, че съдебна практика на ВКС с Решение № 111 от 17.07.2015 г., постановено по т.д. № 1650/2014 г., ТК, I ТО на ВКС, Решение №173/16.12.2015г. по т.д.№3262/2014г. на ВКС, II т.о., Решение №203/15.01.2016г. по т.д.№2605/2014г. на ВКС, I т.о., Решение №86/17.08.2015 г. по т.д.№616/2015 г. на ВКС, II т.о. Решение № 29 от 15.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 225/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 104 от 5.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 885/2009 г., II т. о., ТК, Решение №165 от 19.11.2009г. по т. дело №103/2009г., както и решение №29/15.07.2011г. по т.д. №225/1010г. на ВКС, II т.о, Решение №1081/07.02.2008г., постановено по търг. дело №657/2007г. на ВКС, Определение №717/18.11.2009г., постановено по търг. дело №658/2009г. и много други в настоящия случай, можело да бъдат приложени.При изложените в отговора възражения ответницата желае ВРС да отхвърли предявения иска като неоснователен и неказан. На последно място в срока по чл. 131 ГПК ответницата е изразила Становище по представените доказателства и направените доказателствени искания .

В проведеното по делото последно шесто открито съдебно заседание ищцовата страна „ Е. П. П. „ АД, чрез процесуалния си представител адвокат  Х. И.от ВАК моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан ведно с присъждане на сторените разноски .

В същото съдебно заседание ответницата представлявана от адвокат Ц.Д. от ВАК поддържа възраженията релевирани в срока по чл.131 ГПК. Изрично ответницата подчертава, че към периода на корекцията не е била в договорни отношения с електроразпределителното дружество, а предходния титуляр едва 1 месец, след демонтажа на СТИ , дал съгласието си А.В. да бъде титуляр на партидата .Ответницата желае отхвърляне на иска ведно с присъждане на разноските по делото .

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание всеки от процесуалните представители на страните е навел възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК .

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На първо място исковият съд намира за необходимо да отчете факта, че производството по предявения специален положителен установителен иск е процесуално допустимо, т.к. исковото производство е образувано в рамките на преклузвния срок по чл.415 ГПК и със специалния си положителен установителен иск „Е. П. П.% АД цели да установи със СПН съществуването на паричните вземания, за които в заповедното дело – ч. гр.д. №  2453/2020 г. ВРС 42 – ри състав е издал в полза на енергийното дружество и против ответницата Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК . Допустимостта на иска се обуславя и от прочита на материалите по приобщеното като писмено доказателство частно гр.дело № 2453/20 по описа на ВРС, а и ч.т.д. № 2679/2020 г. по описа на ОС Варна - приобщени като писмени доказателства към исковото производство.

От заповедното дело, заведено под номер 2453/2020 г. по описа на РС Варна, 42 – ри състав се констатира, че на дата 21.02.2020 г. „Е. П. П. „ АД е депозирало заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против А.Л.В. . Въз основа на Разпореждане № 8126/25.2.2020 г.ВРС ,42 –ри състав по ч.гр.д. № 2453/2020 г. е приел, че заявлението отговоря на изискванията за редовност, че не са налице визираните в чл. 411,ал.2 , т. 2 ,3,4 и 5 ГПК пречки , поради което е разпоредил издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК/л. 24 от заповедното дело/. Със Заповед № 1075/25.2.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, ВРС по частно гражданско дело № 2453/2020 г., по описа на съда за 2020 г., 42 състав е разпоредил: длъжникът А.Л.В., ЕГН **********, с адрес: ***,ДА ЗАПЛАТИ на Кредитора „Е. П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П.С., Яна Д. и Г. К., чрез пълномощника юрисконсулт П. И.,сумата от 3099,88 лв. (три хиляди и деветдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща общо дължима главница за потребена и незаплатена ел. енергия по фактура № ФП0280914615, издадена на 10.06.2019 г., за обект с абонатен № *и клиентски № *, находящ се в гр. Варна, кв. „*”, *,сумата от 198,91 лв. (сто деветдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.06.2019 г. до 06.02.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 21.02.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК,както и направените съдебно – деловодни разноски в размер на 65,98 лв. (шестдесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки), за заплатена държавна такса и 50,00 лв. (петдесет лева), юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 26 от НЗПрП (Вземане, произтичащо от следните обстоятелства: Потребена и незаплатена ел. енергия по фактура № ФП0280914615, издадена на 10.06.2019 г., за обект с абонатен № *и клиентски № *, находящ се в гр. Варна, кв. „*”, *.№.Видно от л. 29, 30 от заповедното дело заповедният съд ,след като е приел, че заповедта е редовно връчена и че против същата не е подадено възражение е разпоредил издаване на изпълнителен лист, съответно и изпълнителният лист е бил издаден , а и получен от заявителя.

От материалите по ч.т.д. № 2679/2020 г. по описа на ОС Варна /л.35/ е видно, че ОС Варна е приел възражението на А.В. с правно основание чл.423 , ал. 1, т.3 ГПК,излагайки конкретни и ясни мотиви затова, че получилият Заповедта по чл. 410 ГПК Л.В. е баща на А.В., отстранен от имота по реда на ЗЗДН и поради наличието на производство за защита от домашно насилие – гр.д. № 3547/2020 г. по описа на РС Варна, 39 –ти състав А.В. е била лишена от възможността да узнае за заповедта по чл.410 ГПК. Приемайки възражението на А.В. по чл.423, ал.1 , т.3  ГПК, ОС Варна на осн. чл. 423,ал. 3 , изр. 2 –ро ГПК е спрял изпълнението на издадената по заповедното дело Заповед по чл.410 ГПК и върнал делото на ВРС за извършване на следващите се действия по чл. 415, ал.1 ГПК .В изпълнение на дадените от заповедния съд указания с Разпореждане от 30.12.2020 г. / л.31 от заповедното дело / и в преклузивния срок заявителят – ищец в исковото производство е предявил във ВРС специалния си положителен установителен иск.

При преценка на основателността на твърденията и възраженията и на двете страни , исковият съд на първо място , по същество от фактическа страна намира за необходимо да се спре на твърденията на *АД , наведени още в заповедното производство и приложените по частното дело доказателства . В заявлението си по чл.410 ГПК „*“ АД  , в т. 9 е посочило размерите на търсените за плащане от длъжника парични вземания и съответните периоди ,като е твърдяло , че се търси цена на ползвана и неплатена ел.енергия за която е издадена фактура № ФП **********/10.06.2019 г.

От копието находящо се на л. 7 –ми по заповедното дело на Заявление №  4886011  от 10.07.2018 г. се установява , че на посочената дата А.В. е отправила искането до енергийното дружество за снабдяване с ел.енергия за кл. номер * , абонатен номер *, използван от Т. В., като са изписани номера на три нотариални акта –първия от 1976 г. и вторите от 21.11.2008 г. Върху първа страница на заявлението е налице ръкописен текст и подпис на Л.Т.В. (баща на ответницата съгласно данните по гр.д. № 3547/2020 г. по описа на РС Варна,39 –ти състав образувано от А.В. против Л.В. по реда на ЗЗДН ) , който се е съгласил вече съществуващите абонатен и клиентски номер да бъдат прехвърлени на името на А. В..

От приобщената на лист 6-ти в заверено за вярност с оригинала справка от АВ СВ Варна се констатира, че на дата 21.11.2008 г. лицето В.Т.В. е продал на ответницата А.Л.В. 1/6 ид.ч. от апартамент № - в * , за което е съставен нотариален акт № *, вписан в АВ СВ Варна.На същата дата, В.В. е дарил на А.В. 4/6 ид.ч. от апартамента , за което е съставен нот.акт за дарение № 132/2008 г., като и двата акта са вписани в АВ СВ Варна . Данните за обема от права на А.В. върху имота,представляващ обект на потребление на ел.енергия,събрани и в исковото производство са идентични / л.31/.

Въз основа на вписванията в АВ СВ Варна, исковият съд приема, че по делото е установено и доказано, че А.В. е собственик на общо 5/6 ид.ч. от ап. № * в *. За остналата1/6 ид.ч. от имота ищецът не е ангажирал доказателства кому принадлежи правото на собственост . С оглед изложеното по-горе от фактическа страна, исковият съд приема, че считано от дата 21.11.2008 г. ответницата е собственик на 5/6 ид.ч. от обекта на потребление на ел.енергия и като собственик отговоря и за ползите и тежестите върху имота.

Несъмнено е доказано по делото , че процесния обект на потребление на ел.енергия е присъединен към ЕРМ и до него се доставя ел.енергия.

Спорни по делото са въпросите : ответницата е имала качество потребител на ел.енергия за периода в който е извършена корекцията на сметка, имало ли е право дружество „Е. П. П.“ АД да извършва корекция на сметка за минал период от време, доставена ли е фактурираната ел.енергия а и извършено ли е софтуерно претарифаране на СТИ. Отговорите на тези спорни въпроси следват от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съобразен с константната практика на ВКС обективирана в актове по реда на чл. 290 ГПК .

От фактическа страна съдът приема за установено и доказано , че на дата 15.11.2016 г. служители на „* „ са демонтирали и монтирали СТИ на адреса на потребление на ел.енергия, като тогава партидата се е водела на името на Т. Х. В. . В протокола приложен на л. 24 –ти по делото се вижда вписването на номерата на демонтирания и монтирания електромер, показанията на двете тарифи – дневна и нощна, номерата на ведомствени пломби, като е ясно че при монтажа процесното СТИ  е било с нулеви показатели по двете основни тарифи – нощна и дневна .

Твърди се от ищеца „Е. П. П. „ АД , че именно при проверка на СТИ, обслужващо обекта на потребление на ел.енергия от дата 27.6.2018 г. по надлежния ред е било установено наличие на преминала през СТИ  ел. енергия ,която следва да се плати от ответницата. В подкрепа на тези си твърдения ищцовата страна е ангажирала още с исковата си молба заверени за вярност с оригинала копия на КП № 1202257 /л.10 / , КП на БИМ от метрологична експертиза №  53239/5.6.2019 г./л.12,13 / Становище за начисление на ел.енергия / л.14 / фактура № **********/10.06.2019 г. издадена към Т. Х. В. / л. 15 /, справка за потребление за 12/24/36м. за кл.№  *, с абонат Т. Х. В. / л.17/ за периода от 7.5.2017 – 11.7.2018 г., извлечение от фактури и плащания за същия абонат / л.18/,2 бр. уведомителни писма адресирани до Т. В. с 2 бр. обратни разписки / л.20 – 23/. Така цитираните по-горе писмени доказателства следва да бъдат анализирани в съвкупност със заключенията на вещите лица по допуснатите по делото съдебна електротехническа експертиза и съдебна софтуерна експертиза.

От заключението на вещото лице инж.Н.В. по допуснатата по делото съдебно – електротехническа експертиза /л.107 -111 / се установява и изяснява, че процесния електромер , обслужващ обекта на потребление на ел.енергия е тип МЕ 162 „ISKRA“  с фабричен номер 1114 0216 6691 9105 , произведен през 2016 г., като същата година е преминал задължителна проверка за годност в БИМ . Към дата 08.04.2017 г. ,сочи в.л. В. ,че СТИ е било монтирано в обекта на потребление – ***** . Срокът на СТИ , заключава в.л. В. ,че е от 6 години и изтича през 2022 г. Към датата на проверката – 27.06.2018 г. според СЕТЕ електромерът е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия .

От обстоятелствената част на СЕТЕ и от заключенията на вещото лице инж.В. по делото се изяснява , че СТИ е било обект на проверка от служители на „**** „ АД , която проверка е била извършена на 27.06.2018 г. и обективирана в КП № 1202 257 / приложен на л.10 –ти по делото /. Провереният електромер е монофазен, статичен, като при проверката на място служителите на електроразпределителното дружество са снели показанията по отделните тарифи и ги записали в КП  както следва : 1.8.1  000 961 кВТч, 1.8.2 007 558 кВТч , 1.8.3  009 690 кВТч , 1.8.4 006 999 кВТч , 1.8.0  025 208 кВТч , СТИ е било демонтирано и предоставено за експертиза в БИМ .

Проведена е била метрологична експертиза в БИМ МИУ – РО - Русе , резултатите от която се отразени в КП №  975 / 29.05.2019 г. Въз основа на КП на БИМ /л. 12,13 от делото / и обстоятелствената част на СЕТЕ / л.109 / се изяснява по делото , че е била осъществена външна намеса в софтуера на електромера – в тарифната схема , която за типа електромер МЕ 162 следва да се състои от 2 тарифи Т1  и Т2 ,установено е било от БИМ наличие на преминала ел.енергия на тарифа Т3 – 1.8.3  от 9 690 кВТч , а на тарифа Т4 – 1.8.4 – 6 999 кВТч. т.е. тарифите , които не се визуализират на дисплея .

По същество на поставените въпроси в.л. инж.В. дава отговори, че ел.енергията натрупана в регистри 1.8.3 и 1.8.4 е в размер на 16 689  кВТч , отчетена от СТИ, а това натрупано количество ел.енергия е възможно да бъде отразено там само в следствие на човешка намеса. Вещото лице по СЕТЕ е дало категоричното заключение, че ел.енергията в двата невизуализирани регистъра на СТИ е натрупана в резултат на софтуерно претарифиране , като е било въздействано чрез инфрачервения порт на електромера . Видно от т.4 от заключението на инж.В./ л. 110,111 от делото/ корекцията на сметката за потребление на ел.енергия е била извършена на основание чл.50 ПИКЕЕ / цитиран от вещото лице /.

В приложеното по делото СТАНОВИЩЕ от 5.8.2019 г. / л.14 от делото/ заключава и инж. В., че от **** АД са определили като крайна дата на периода 27.06.2018 г., датата на която е била направена проверката и електромерът демонтиран за експертиза в БИМ.Началната дата е 28.06.2017 г . или период определен точно като една година, според цитирания от в.л. В. текст на чл.50 ПИКЕЕ . Вещото лице е заключило още , че т.к. СТИ не е било включен в системата за дистанционен отчет, то съответно и не може да се определи с точност началната дата на въздействието, а определено при изготвяне на становището е взе период равен на 365 дни , съгл. чл.50 ПИКЕЕ . Понеже  било установено наличие на ел.енергия в невизуализираните регистри 1.8.3 и 1.8.4 в размер на 16 689 кВТч, заключава в.л.В., това довело до непълно изчисляване и заплащане на използваните от клиента количества ел.енергия , то „****“ АД правилно коригирало количествата ел.енергия, които следвало да се заплатят на дружеството, натрупани в следствие претарифиране по отделни регистри .

За пълното изясняване на фактическата страна на спора по делото е допусната и изготвена съдебна софтуерна експертиза възложена на вещото лице Св.Д. .

По същество на спора, от заключението на вещото лице Св.Д. / л. 250 - 256 / се установява, че при процесното СТИ манипулация би могла са се постигне чрез директен достъп до ЕЕPROM паметта / визуализирана на схемата на ССЕ на стр.4 – л. 253/. Последното според в.л.Д. изисква пряк достъп до чипа , което предполагало разглобяване на корпуса на СТИ.Позовавайки се на данни на производителя , в.л. Д. сочи, че след отваряне на корпуса приборът не може да се сглоби без това да остави ясни следи , но с експериментална цел това било направено с модел, идентичен на процесния СТИ , без да бъдат оставени следи.

Относно метрологичната проверка на СТИ в.л. IT експерт дава заключение, че за метрологична точност на СТИ с фабр. № 1114021666919105 от номера на устройството може да се съди за датата на производството му – т.е. в случая 2016 г. Заводът производител на прибора бил задължен при продажба да удостовери начална метрологична годност. На корпуса на СТИ в.л.Д. е установило налична метрологична маркировка СЕ М 16 1304 , която указвала годността му първите 6 год., а законът в РБ предвиждал 6 годишна периодичност на метрологичния контрол . Отговорите на въпрос 4 и 5 дадени от в.л.Д. по същество на спора мотивира съда да възприеме за несъмнено установено и доказано на база специалните знания на софтуерния специалист следното: В т.4 от обстоятелствената част на ССЕ в.л.Д. е вписало, че при посещение на място в офис на ул. „*** „ на енергийното дружество му бил даден достъп до процесния електромер , подадено било захранващо напрежение към електромера и чрез оптичния интерфейсен порт бил подключен към компютър . Поради ограничения от трето лице/ „ манипулатора „ / достъп, експертизата не е могла да извлече повече от заложените параметри чрез софтуера и не е могло да се види в кой часови диапазон – в коя тарифа отчита . Да се определи в кой часови пояс е потребена ел.енергията в скрития регистър , пояснява в.л.Д., че би могло да се случи само ако активните часове за отчитане в скрития регистър 1.8.3 се съдържат изцяло само в дневна или нощна тарифа (06:00- 22:00  ; 22:00 – 06:00 ). В т. 5 от заключението си ,обстоятелствена част, в.л. Св.Д. ясно е отговорило, че чрез официалната програма на производителя Meter View експертизата е извлякла записаните стойности от наличните тарифи , като ги и е приложила закръглени до цял знак, след екранната снимка на л.5 от заключението /л.254 от делото / 1.8.1. 961 кВч нощна тарифа, 1.8.2. 7569 кВТч дневна тарифа , 1.8.3. 9690 кВТч допълнителна невизуализирана тарифа, 1.8.4  6999 кВТч допълнителна невизуализирана тарифа и 1.8.0.  25220 кВТч сумарен регистър . Началното изчитане , пояснява в.л.Д. , че е показало и променена част от фабричния номер на СТИ / стойността в регистър 0.0.0. / ., устройството било с променени параметри от началните такива и при команда за изчитане и визуализиране на всички данни ReadOut, връщало онагледените параметри, които съдържат регистрите за дневна и нощна тарифи, но не съдържало допълнително използваните. Представените на стр. 6 от СЕЕ данни под формата на екранна снимка данни вещото лице е обяснило, че са извлечени с друг вид команда , конкретна за всеки регистър (така например на същата екранна снимка може да бъде видяно, че срещу сумарния регистър 0.0.0 няма цифри а букви : „ ala bala“ )  .

На база изследванията сторени от вещото лице, опита който има вещото лице софтуерен специалист,данните по делото(вкл. и допълнително водена кореспонденция от вещото лице ) е отговорило еднозначно и ясно ,че върху процесния СТИ е извършено претарифиране на СТИ да отича от видимите към невидимите регистри , че не може да бъде установено с точност и по надежден начин часовия диапазон на претарифирането , респ.доставката на ел.енергия, че показанията в тарифите на СТИ не могат да се манипулират чрез софтуерен продукт, че по данни на дружеството - доставчик на СТИ електроразпределителното дружество разполага със софтуер , който може да параметризира електромерите, като същите не могат да бъдат нулирани и че становището на ищцовото дружество е че не притежава парола за достъп до пълните функции на софтуера . По делото са приобщени и редица писмени доказателства относими към характеристиките на самото процесно СТИ, които съдът в настоящия му състав, не коментира, т.к. не разполага с никакви специални знания ,а и по делото са приобщени изготвените две отделни относими към спора по същество експертизи .

Отделно от писмените доказателства по делото са събрани и гласни доказателства във връзка със самото провеждане на проверката на процесния електромер от дата 27.06.2018 г.

В проведеното на 08.10.2021 г. открито съдебно заседание в качество на свидетел е разпитан Н.Т. – служител на електроразпределителното дружество „****„ АД , с месторабота в гр.***.Разпитан в качество на свидетел Н.Т. е потвърдил пред съда , че заедно с негова колежка С. Т.която писала протокола правили проверката на процесния електромер , като това било преди три години по време на командировката му от Габрово във Варна. Вписаното в протокола е заявил служителят на „**** „ АД ,че било това ,които установили при проверката – софтуерна манипулация и затова подменили електромера , защото имало енергия в тарифи трета и четвърта.Свидетелят е обяснил пред съда ,че след демонтажа слагали електромера в безшевна торба и я пломбирали, а след това с приемо – предавателен протокол носели електромера в БИМ . Същият свидетел е заявил пред съда ,че работодателят му предоставял преносим компютър със специализиран софтуер , с който извършвали софтуерните проверки  на СТИ и с този софтуер служителите на **** АД можели само да изчитат данните на електромера, не и да променят показания на тарифите, като уточнява, че наистина няма представа дали това е възможно с този софтуер .

Вторият разпитан в същото открито съдебно заседание, воден от ответницата св. В.В. твърди пред съда, че се е подписал на протокола от проверката на процесния електромер . Св.В. е заявил, че живее на осмия етаж на същия адрес, че ответницата живее на същия етаж в дясно и понеже чул, че отвън на етажа имало хора излязъл да провери. Така видял служителката на **** , попитал я дали сменят електромерите, тя отговорила утвърдително , а на въпроса неговия електромер кога ще го сменят ,му било отговорено :„ Когато му дойде времето „.Така по този повод св. В. останал с впечатлението че става въпрос за смяна на електромер, поради което след като служителката му казала да се разпише на протокола, той се разписал . При смяната на процесния електромер, св.В. твърди , че не е виждал компютър , че момчето което слагало електромера работело под напрежение, понеже при поставяне новият електромер дал на късо, а стария електромер бил на стълбите – при служителката – тя гледала нещо стария електромер, пипала го и пишела – пишела вероятно електромера.

Събраните по делото гласни доказателства следва да бъдат сравнени с вписаното в протокола от проверката, извършена от „**** „ АД от дата 27.06.2018 г.

От копието на КП № 1202257 , приложено на л. 10,11 по делото може да бъде прочетено , че на 28.06.2018 г. служителите на „**** „ АД Т. и Т.са извършили проверката на процесния електромер, обслужващ ап. * в гр.*, както и че при проверката вместо потребителя Т.В. е присъствала А. Н.В. с ЕГН ********** –изрично отразено че е съпруга на Т.В. и свидетеля В.В. , живущ в съседния апартамент *.

При така изложената по-горе фактическа страна на спора,съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА :

Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415,ал.1 от ГПК . Искът е предявен от активно процесуално легитимирана страна, разполагаща с ясен правен интерес от воденето на исковото производство, а именно  установяване със СПН на съществуването на паричните вземания за които заповедния съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. За допустимостта на иска исковият съд следи служебно като приема,че  искът е допустим и като заведен в срока по чл. 415 ГПК, след прието от ОС Варна ВЪЗРАЖЕНИЕ по чл. 423 ГПК .

С доклада по делото, приет от страните без възражения съд е разпределил тежестта на доказване. Съгласно разпределената доказателствена тежест и приобщените по делото писмени и гласни доказателства , кредитираните напълно като обективни и компетентно дадени заключения на вещите лица Въбранов и Д. по приобщените по делото съдебна електротехническа и софтуерна експертизи, СЪДЪТ прави извод, че искът е доказан по основание.

По същество на спора, от правна страна, съдът приема за установено, че проверката на процесното СТИ, обслужващо адреса на потребление на ел.енергия, с потребител на ел.енергия ответницата А.В. е извършена на дата 27.06.2018 г. В исковата си молба ищцовата страна се е позовала както на нормата на чл.50 ПИКЕЕ , така и на ОУ на „Е. П.“ АД , чл. 200 и чл.183 ЗЗД за да изведе извода за дължимост на исковите суми .

По делото е доказано ,че проверката на СТИ е проведена на 27.06.2018 г., СТИ е било обект на метрологична експертиза ,изготвена от БИМ на 28.05.2019 г., на 5.6.2019 г. е било съставено СТАНОВИЩЕ от „**** „ АД за определяне на общо допълнително количество ел.енергия за периода от 28.06.2017 – 27.06.2018 г. и на 10.06.2019 г. е била издадена данъчна фактура на стойност от общо 3 099,88 лв. към лицето Т. Х. В. .

Времето, в което корекционната процедура е започнала и приключила , обхваща периода от  27.06.2018 г. до 10.06.2019 г.

Исковите суми ищецът не претендира от Т.В., а от ответницата А.В., пояснявайки че поради промяна на собствеността на обекта на потребление отговорност за неплатеното, но потребно количество ел.енергия, носи именно ответницата в качеството й на потребител на ел.енергия  - собственик и ползвател на имота Ответницата от своя страна е оспорила наличието на облигационна връзка с „*“ АД за исковия период .

На първо място, на база събраните по делото писмени доказателства се установява и доказва, че първоначално абонат на ищцовото дружество е бил Т.В. и поради липса на информация в масивите на „* „ АД за промяна в собствеността партидата е била водена на името на Т.В. .

Доказано е по делото , че още на дата 21.11.2008 г. ответницата е придобила права на собственост върху недвижимия имот, до който чрез процесното СТИ  е била доставяна ел.енергия. На посочената дата , както може да бъде установено от записите в АВ СВ Варна , ответницата е закупила 1/6 ид.ч. от апартамента с номер 72 и още 4/6 ид.ч. са й били дарени . Двете правни сделки са били извършени във валидна нотариална форма, вписани в АВ СВ  Варна, поради което и исковият съд прави извод , че от 21.11.2008 г. А.В. е собственик на общо 5/6 ид.ч. от имота до който е била доставяна ел.енергия през ЕРМ на „****“ АД . Доказано е на база данните по в.т.д. 2679/2020 г. по описа на ОС Варна, в производството по чл.423 ГПК, че към датата на която е била връчена Заповедта по чл. 410 ГПК на бащата на ответницата , същият е обитавал процесния имот . Влошените отношения между ответницата и баща й са станали причина и повод ОС Варна да приеме възражението на А. В. по чл.423 ГПК, но не рефлектират върху установения и твърдян от „Е. П. П. „АД  факт, че ответницата е собственик и ползвател на имота представляващ обект на потребление на ел.енергия .

На база справките от АВ СВ Варна приложени по заповедното дело и по исковото , съдът приема че е доказано от страна на „Е.П.“ АД  принадлежността на вещното право на собственост към патримониума на ответницата . Доказано е, че същата е носител на право на собственост върху общо 5/6 ид.ч. от процесния апартамент, считано от дата 21.11.2008 г. Макар и да е ирелевантно отстраняването на бащата на ответницата по силата на Заповед за защита от домашно насилие , по делото са налични писмени доказателства като копието от констативния протокол за проверка на СТИ, заявлението на А.В. до „Е. П. П.“ АД, от които единствено и само може да се предположи, че останалата 1/6 ид.ч. от имота е собственост трето на спора лице, поради което и за задълженията за консумирана ел.енергия за имота ответницата следва да отговоря до обем от 5/6 ид.ч. – обема от права които притежава.

Доказано по делото е, че и предходния титуляр на партидата водена при ищеца и ответницата не са уведомили енергийните дружества за смяната в собствеността .

Проверката на процесния електромер е била извършена на 27.06.2018 г., а десет години преди това ответницата на 21.11.2008 г. е станала собственик на 5/6 ид.ч. от ап.№ * .Едва на дата 10.07.2018 г. ответницата е отправила писмено заявление до ищеца за сключване на договор за доставка на ел.енергия за имота, при дадено съгласие на предходния титуляр на партидата за смяна на партидата . Факт е и е доказано, че още на 15.11.2016 г. в обекта на потребление е бил монтиран процесния електромер с нулеви показания и по двете тарифи / л.24 / - т.е. СТИ е било монтирано на адреса на потребление 7 години след като ответницата е придобила 5/6 ид.ч. от ап. № *.

При всичко изложено по-горе исковият съд приема , че е доказано че именно от 21.11.2008 г. и до сега ответницата се намира във валидна договорна връзка с „* „АД с предмет доставка на ел.енергия , като потребената от нея ел.енергия е следвало ежемесечно да бъде плащана съобразно обема на притежаваното вещно право на собственост . Ирелевантно е възражението на А.В. , че след подаване на заявлението до ищеца е придобила качеството потребител на ел.енергия, т.к. не може да черпи права от неизпълнение на задълженията които има съгласно ОУ на Е. П. П. за промяна на собствеността върху обекта на потребление.Това задължение действително ответницата е изпълнила , но месец след проверката , десет години след като е станала собственик на почти целия имот и седем години след монтажа на процесния СТИ .

Исковият съд приема, че ответницата дължи плащане към ищеца, макар и не в размера ,в който се търси главното и акцесорно вземане .

С оглед пълнота на мотивите относно дължимостта от ответницата на съответната на обема права върху имота част от процесната сума, начислена от „Е. П. П.“ АД като корекция въз основа на Констативен протокол № 1202257/27.06.2018 г. по реда на чл. 50 ПИКЕЕ, а именно относно наличието на законово основание и на предпоставките ищеца едностранно да коригира сметките за потребената такава в обекта, ползван от ответницата съдът съобрази следното :

С изменението на Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012 г./ действително е предвидено законово основание за крайния снабдител на електрическа енергия да коригира едностранно сметката на клиент при доказано неизмерване или неточно отчитане на доставена и потребена енергия, което не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, но при условие, че е изпълнил задължението си по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, в който смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 118 от 18.09.2017 г. по търг. дело № 961/2016 г., ІІ ГО., Т.К. на ВКС, Решение № 111 от 17.07.2015 г. по търг. дело № 1650/2014 г., I ТО, ТК на ВКС, Решение № 173 от 16.12.2015 г. по търг. дело № 3262/2014 г. II ТО, ТК на ВКС. Този извод следва от обстоятелството, че целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.В този смисъл е и актуалната , станала трайна практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК пред последните години .

Независимо кое основание ищецът е приел, че е приложимо да коригира сметката на абоната за минал период от време съдът следва да даде отговор на въпроса коя е била приложимата нормативна база за исковия период, доставено ли е било количеството ел.енергия на ответницата за исковия период .

Договорът за продажба и доставка на ел.енергия като правна сделка със своите специфики ,приложимост на общи условия, нормативни актове и правила за измерване на количеството потребена електроенергия е многократно анализиран както от ВКС, така и ВАС .Ноторно е, че по силата на законовата делегация, установена в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ с Решение на ДКВЕР по протокол № 147 от 14.10.2013 г. са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. и действащи занапред. С решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2385/2016 г. по описа на ВАС, Петчленен състав и влязло в сила, тези Правила обаче са отменени поради съществено нарушение на процедурата по тяхното приемане, с изключение на чл. 48 – чл. 51. Решението е обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г. и съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2 и чл. 183 АПК има действие спрямо всички лица, независимо от това дали са участвали в съдебното производство. Така постановената отмяна на подзаконовия нормативен акт проявява своето действие занапред, за в бъдеще, считано от влизане в сила на съдебното решение – арг. чл. 195, ал. 1 АПК.

Следователно, към момента на извършване на процесната проверка 27.06.2018 г. отмяната на ПИКЕЕ  вече е породила своето действие и същите не са били приложим материален закон, с изключение на разпоредбите, запазили своето действие, отменени по-късно. Ето защо, правните норми на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са неприложими към разглеждания случай, доколкото, както техническата проверка в обекта на потребление, така и корекцията на сметката на потребителя, са извършени след отмяната на посочените разпоредби от ПИКЕЕ. Действително към 27.06.2018 г.*АД се е позовало на нормата на чл.50 ПИКЕЕ , която норма тогава не е била отменена и е коригирало сметката на потребителя за минал период от време, за 365 дни считано от датата на проверката назад във времето.

Изяснено е по делото на база СЕТЕ и ССЕ , както и на база писмените доказателства, че възникването на правото на ищеца едностранно да извърши корекция на сметка на потребителя (клиента) на електрическа енергия, в частност на отв.В. е обусловено от доказване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия по установени правила съгласно Закона за енергетика.

Съдът намира, че след отмяната на чл. 41 – чл. 44 и особено на чл. 47 от ПИКЕЕ обаче, такива правила, които да установят реда и предпоставките за извършване на проверката за функционална и техническа изправност на СТИ, съответно случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, липсват. Сами по себе си останалите неотменени четири разпоредби, съответно чл. 48 – чл. 51 от раздел IХ на ПИКЕЕ не дават пълната регламентация, изискуема от чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ относно принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция в сметките за предоставената електроенергия. При отсъствието на такива правила към момента на осъществяване на процесната проверка на средството за търговско измерване за обекта, находящ се в гр. **** следва да бъде даден отговор на въпроса как е била извършена корекцията на сметка на абоната и защо съдът приема иска за доказан по основание.

Правно релевантния момент, който стои в основата на корекционната процедура е датата на извършване на проверката на процесния СТИ – 27.06.2018 г. Ирелевантно е към кое лице е издадена данъчна фактура , т.к. по делото е доказано че именно ответницата от 2008 г. е собственик на 5/6 ид.ч. от ап. 72 , поради което и за тези ид.ч. дължи цената на доставената й ел.енергия .

По делото е доказано че през 2016 г. от **** АД е бил монтиран нов изправен електромер на адреса на потребление на ел.енергия, като при монтажа са вписани нулеви показания по тарифи Т1 и Т2  –т.е. нощна и дневна , визуализирани на дисплея на СТИ. При проведената на 27.06.2018 г. проверка на СТИ е било констатирано по надлежния ред наличието на преминала ел.енергия към невизуализираните регистри Т3 и Т4 , поради което и СТИ е било демонтирано и изследвано от БИМ. От БИМ в КП от метрологична проверка са установили действително наличието на ел.енергия и в двата невизуализирани регистъра на електромера в количествата записани и при проверката на 27.06.2018 г.

На база СЕТЕ и ССЕ по делото е доказано софтуерно претарифириране на СТИ довело до натрупване на ел.енергия в скритите регистри 1.8.3 и 1.8.4 , което количество обяснимо не е платено по причина,че не би могло да бъде отчетено от инкасатор при ежемесечен отчет . Доказано е по делото на база проведените две отделни експертизи , че единствено съзнателна човешка дейност може да доведе до отклоняване на ел.енергията в скритите регистри с целта потребеното количество ел.енергия да не бъде платено от потребителя. По делото е изяснено,че електромерът обслужващ обекта на потребление на ел.енергия не е бил включен към системата на ищеца за дистанционен отчет, поради това че СТИ не е от типа смарт . Фактът че СТИ не е смарт обяснява и техническата невъзможност да бъде даден отговор на въпроса в кой часови диапазон и кое точно количество ел.енергия е било отклонено от тарифа Т1 и Т2 към Т3 и Т 4 . Въпреки дадените заключения на вещите лица по СЕТЕ и ССЕ за невъзможност за установяване на началния момент на манипулацията и времето през което е отклонявана ел.енергията от визуализираните към скритите регистри двете вещи лица дават заключения, от които се налага извода , че е доказано  несъмнено софтуерното претарифиране и количеството ел.енергия в скритите регистри .За целта на самото претарифиране и факта, че същото е извършено, може да се съди както от заключенията на вещите лица В. и Д., кредитирани напълно от съда, така и на база формалната житейската логика. Количеството ел.енергия определено на база КП от проверката на СТИ, КП на БИМ и Становището на **** АД от 137+16552 кВТч , остойностено по цени на технологични разходи от 3 099, 88 лв. за периода от 28.06.2017 г. до 27.06.2018 г. , за настоящия съдебен състав е преминало през метрологично годното СТИ , отчетено и потребено , но поради софтуерното претарифирано натрупано не в един, а в двата скрити регистъра , което не би могло да бъде обяснено по друг логичен начин освен с целта да не се визуализира на дисплея на СТИ и да остане скрито от инкасатора при редовен отчет . Нещо повече – в конкретния случай при манипулацията на СТИ външната намеса обяснимо е довела и до наличие на букви съчетанието на които изключва неволни фактически действия .

На следващо място, от правна страна исковият съд намира за нужно да отчете , че след отмяната на ПИКЕЕ от 2013г. действат в отношенията между потребителите и енергийните дружества новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от КЕВР, обнародвани в ДВ,бр.35 от 30 април 2019 г. / публикувани и в сайта на ****/.Тези правила обаче макар и да дават възможност при условията на чл.50 ПИКЕЕ и на *АД и на **** АД да извършват корекция на сметка на абонатите за минал период от време, независимо че са утвърдени от КЕВР и в синхрон със ЗЕ са неприложими. В този см. са и мотивите на ВКС, обективирани в Решение № 61 / 02.06.2022 г. постановено от Второ г.о., ГК по гр.дело № 1898/ 2021 г. по чл.290 ГПК ,с докладчик съдията Жива Декова /напълно относимо към спора , т.к. дава отговор на въпроса за приложното поле на § 2 ПЗР на ПКЕЕ  : в случаите на корекции на начислени стойности на електроенергия за минал период, констатирани с изискуемия двустранен констативен протокол между електроразпределителното дружество и потребителя отпреди приемането на новите ПИКЕЕ от 2019 г. , по които още не са приключили финансовите отношения с потребителите , като заварени случаи се уреждат от действалите правила към момента на съставяне на констативния протокол / .

Ето защо, при установеност и доказаност на софтуерно претарифиране на процесния СТИ , обективирано и в КП, отговарящ на изискванията на ПИКЕЕ, ВРС приема, че ищцовото дружество е доказало наличието на фактическия състав на който се позовава за да извърши едностранна корекция .

По отношение на размера на претенцията следва да бъде отчетено, че корекцията е била извършена за 365 дни назад, считано от 27.06.2018г. като служебно определеното на база ПИКЕЕ количество ел.енергия е било остойностено по цени на средно технологични разходи , далеч по –ниски от цената на дневна ел.енергия, поради което и ВРС приема предения специален положителен установителен иск за напълно доказан по основание .

Впрочем, независимо от това в кой период от време са действали ПИКЕЕ от 2013 г. и ПИКЕЕ от 2019 г., дори и да бъде възприето за грешно приложението на чл.50 ПИКЕЕ от страна на „ Е. П. П. „ АД , при която норма ищецът в случая е извършил корекция за само 1 година назад във времето, сумирайки стойностите на ел.енергията в двата скрити регистъра Т3 и Т4 по цени на технологични разходи, изводът на исковия съд, че искът е доказан по основание остава непроменен .

Извода за основателност и доказаност на иска остава непроменен, т.к. цената за потребена ел.енергия се дължи от потребителите,които са я ползвали .

В този ред на мисли ВРС се позовава на актуална съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, като например : Решение № 144 от 12.3.2021 г на ВКС по гр.дело № 1251/20 г на ВКС, Четвърто ГО, Решение № 120 от 26.1.2021 г по гр.дело № 3754/2019 г на ВКС, Трето ГО, Решение № 124 от 18.6.2019 г по гр.дело № 2991/2018 г на ВКС, Трето ГО, съгласно която, правоотношенията между енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия, се договорни, за доставка/продажба/. В последните години постановената практика по чл.290 ГПК застъпва становището, че договорът за продажба на ел.енергия има специфичен предмет, но за неуредени в Закона за енергетиката случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба - чл. 183 и сл. ЗЗД, съответно гл. ХХII ТЗ, когато сделката е търговска. Така, купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, на основание чл. 200 ЗЗД, от което следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му електроенергия. (в този см. напр. решение № 107/26.11.2020 г. на ВКС III г.о., по гр.д. № 1096/2020 г., .), като е без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото.

В Решение № 77/ 08.04.2021 г. ВКС ,Четвърто Г.О., ГК с докладчик съдията Борис Илиев, постановено по гр.д.№ 2862/ 2020 г. при установено софтуерно претарифиране, като в настоящия казус, ВКС е изложил мотивите, че : „правоотношенията по договорите за продажба на електрическа енергия са граждански материални правоотношения, за които е приложим ЗЗД и ако цената на доставената енергия не е заплатена, тя се дължи, без оглед предвиждането на условия и ред за корекция в Общи условия.“.

При така възприетите о  настоящия състав фактически и правни изводи , исковият съд приема , че на база договора за покупко-продажба на ел.енергия ответницата дължи частично исковата сума , само за размера на обема от права които има върху самостоятелния обект- 5/6 ид.ч. Или при цена на доставена но незаплатена ел.енергия от общо 3 098,88 лв. ответницата дължи на ищеца сумата от 2 583,23 лв. Цената на ел.енергията всъщност не се спори че е по технологични разходи като този извод следва и от СЕТЕ . Ето защо, съдът намира че не нужно допълнителна счетоводна експертиза която да преповтори констатациите на в.л. В. и отрази вписаното във вече издадената данъчна фактура . Ищецът е претендирал и мораторна лихва върху главницата от 3 098,88 лв. в размер на 198,91лв. за периода от 20.06.2019 г. до 6.2.2020 г. За да установи размера на мораторната лихва върху сумата от 2 583,23 лв. съдът използва програмния продукт „Апис изчислителни системи“, като пресметна дължимия размер на мораторната лихва от точно 167,47 лв. С оглед изложеното по-горе исковете по чл.422 ГПК следва да се уважат за главница от 2 583,23 лв.за периода от 26.06.2017 – 27.6.2018 г., мораторна лихва от 167,47 лв. за периода от 20.6.2019 – 6.2.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 21.02.2022 г. , до окончателното изплащане на вземането. За разликите в размерите на претендирана главница от 3 099,88 лв. до установения размер от 2583,23 лв. и за разликата в претендирания размер на мораторна лихва от 198,91 лв. до установения от 167,47 лв. и за законната лихва върху търсената главница от 3099,88 лв. от датата на подаване на заявлението в съда , специалните положителни установителни искове следва са се отхвърлят като недоказани по размери.

При този изход на спора исковият съд следва да определи и отговорността за разноски както в заповедното, така и в исковото производство . При материален интерес равен на сбора от 3099,88 лв.+198,91 лв. = 3298, 79 лв. и при уважена част равна на сбора от 2583,23лв.+167,47 лв.=2749,70 лв. , в процентно съотношение съразмерно на уважената част на ищеца се дължат разноски от 0,83 % и в заповедното и в исково производство , респ. на ответницата се дължат 0,17 % от сторените от нея разноски .

Двете страни по делото са претендирали разноски и навели възражения по чл. 78, ал.5 ГПК .Ищцовото дружество е претендирало разноски и в заповедното и в исковото производство, а ответницата е претендирала разноски в исковото производство .

Разноските сторени от „*АД са установени и от заповедния съд, вписани в заповедта по чл.410 ГПК и правилно изброени в списъка по чл. 80 ГПК представен от ищеца - 65,98 лв. за заплатена държавна такса и 50,00 лева за юрисконконсултско възнаграждение – общо от 115,98 лв. С оглед изхода на спора, исковият съд присъжда съдебно деловодни разноски в полза на ищеца за заповедното производство съгл.чл. 78 ал.1 и ал. 8 ГПК в размер от общо 96,26 лева / деветдесет и шест лева и двадесет и шест стотинки /.

Преди да се произнесе по въпроса за дължимостта на разноските претендирани от двете страни в исковото производство, съдът следва да посочи минималния размер на дължимо се съгласно Наредба 1/ 2004 г. адвокатско възнаграждение . Двамата процесуални представители са релевирали възражения за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК , като са представили списъци по чл. 80 ГПК в които са изброили всички претендирани разноски в исковото производство вкл. и за адвокатски хонорар . Ищецът претендира сумата от 564 лева, а ответницата от 1000 лева за адвокатски хонорар. При пресметнат от съда общ материален интерес по ОСИ по чл.422 ГПК от 3 298,79 лв. съгласно нормата на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба 1/2004 г. минимума на адвокатски хонорар е равен на сбора от 300 лв. + 160,92 лв. = 460,92 лв. без ДДС . При проведени общо 6 открити съдебни заседания, за всяко следващо о.с.з след второто – т.е. трето, четвърто ,пето и шесто се дължи по още по 100 лв. съгл. чл. 7, ал. 9 от същата Наредба .При тези изчисления съдът намира, че претендирания от ищеца хонорар е именно адекватния на конкретната фактическа и правна сложност на делото , съобразен с материалния интерес и броя на заседанията, като справедливо намира възнаграждението на всеки един от процесуалните представители на страните за адвокатски хонорар да не бъде над миниума, а и в еднакъв размер. Ето защо и съдът приема, че сума от по 564 лева без ДДС се явява адекватния размер на адвокатски възнаграждения и за двете страни, като този размер служи за база за определяне на отговорността за разноските по реда на чл. 78 ал.1 и ал.3 , вр. ал.5 ГПК .

Сборът от разноски сторени от ищеца възлиза на 564,00 лв.+108,02лв.+30 лв.+300лв.+100лв. = 1 102,02 лв. , респ. дължимите в полза на ищеца 0 ,83 % = 914,68 лв. (деветстотин и четиринадесет лева и шестдесет и осем стотинки)

Ответницата е претендирала в исковия процес адвокатско възнаграждение от 1000 лв., което исковият съд намира за прекомерно и редуцира до размера на адв.възнаграждение посочен от насрещната страна 564 лв. Втория разход претендиран от ответницата е в размер а 230 лв. депозит за в.л., така общо двата разхода 564лв. + 230лв. възлизат на 794,00 лв. Съразмерно на отхвърлената част на иска, исковият съд присъжда съдебно – деловодни разноски в полза на ответницата от 0,17 % - или сумата от общо 134,98 лв. (сто тридесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки ), на осн. чл. 78, ал.3 ГПК .

ВРС не извършва съдебна компенсация на разноски, т.к. такава не е поискана от страните.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните: ищцовото дружество “Е. П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Пл.С., Я. Д., Г. К.чрез процесуален представител - адвокат Н. Б.от ВАК, със съдебен адрес:*** и ответницата А.Л.В., ЕГН **********, с адрес: ***,

че ответникът А.Л.В.,ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на „Е. П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г. К., П. С.С. и Я. М. Д. следните парични вземания :

СУМАТА в размер на 2583,23лв.(две хиляди петстотин осемдесет и три лева и двадесет и три стотинки), представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура № **********/10.06.2019г., за периода от 28.06.2017 г. до 27.06.2018 г., за обект на потребление, находящ се в *, с абонатен №*и клиентски №*; СУМАТА в размер на 167,47лв. (сто шестдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.06.2019г. до 06.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, т.е. паричните вземания за които в полза на ищцовото дружество и против ответницата е била издадена Заповед № 1075/25.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от ВРС, 42 –ри състав по частно гр.дело № 2453/2020 г. на основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД ,

КАТО ОТХВЪРЛЯ ЧАСТИЧНО специалните положителни установителни искове: за разликата от установения размер на главницата от 2 583,23 лв. до претендирания от 3099,88лв.(три хиляди деветдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки), за разликата от установения размер на мораторна лихва от 167,47 лв. до претендирания от 198,91 лв.(сто деветдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки), за същите периоди, а и за законна лихва върху претендираната главница от 3099,88 лв. , считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.02.2020 г., като недоказани по размери, на основание чл. 422, ал. 1, вр.чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 , ал. 1 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА ответницата А.Л.В.,ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество “Е. П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Пл.С., Я. Д., Г. К.чрез процесуален представител - адвокат Н. Б.от ВАК, със съдебен адрес:*** СУМАТА от общо 96,26 лева (деветдесет и шест лева и двадесет и шест стотинки ) представляващи направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 2453/2020 г. по описа на РС Варна, ХLII –ри състав съдебно – деловодни разноски от ищцовото дружество в качество на заявител в заповедното дело , съразмерно на уважената част на специалния положителен установителен иск , на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК, като и СУМАТА от общо 914,68 лв. (деветстотин и четиринадесет лева и шестдесет и осем стотинки) представляващи направени в настоящото исково производство съдебно – деловодни разноски, пред първа инстанция от ищцовото дружество,съразмерно на уважената част на иска,  на основание чл. 78,ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА ищцовото дружество “Е. П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Пл.С., Я. Д., Г. К.ДА ЗАПЛАТИ на ответницата А.Л.В.,ЕГН **********, с адрес *** СУМАТА от общо 134,98 лв. (сто тридесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки ) представляваща сторените от ответницата съдебно деловодни разноски пред настоящата инстанция съразмерно на отхвърлената част на иска, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК .

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм представители.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Съобщи за изтекли лични данни